Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)

[Станимир]

....Ти каква част от решенията в живота си вземаш според описания начин и каква част от тях са се оказали правилни? Един прост пример. Ти си на пешеходна пътека и знаеш, че когато светофарът светне в зелено, колите ще спрат и ти ще можеш да преминеш. Разумно ли е да се довериш на знанието си или не? Имаш предчувствие, че нещо все пак ще се случи. Ти можеш да се вслушаш в това чувство, и въпреки че светофарът свети зелено, да се огледаш за идващи автомобили. Но трябва ли да пренебрегнеш знанието си за това, че е правилно да се пресече на зелен светофар? Не, интуицията не отменя знанието и логиката.

Чудесен пример, брилянтен пример, превъзходен пример

......но не и за логика

А пример за условен рефлекс. Защото като малък са се карали и може и да са те пошляпвали по дупето, ако си се втурвал да минаваш на червено. И постоянно ти е набивано в главата, че е добре да се минава на зелено. И си взел решение, приел си, че е добре и това ти е станало рефлекс. Какво знание има тука, каква логика? Никакви. Някакъв рефлекс за нещо добро за теб

Всеки рефлекс се базира на някакво старо знание....знание колко тежка е ръката на родителя например

...

Да, в училище се повтаря на децата за това, че не трябва да преминават на червено. Но това става аргументирано. На децата се обяснява защо трябва да изчакват зеления цвят на светофара. Хората когато спират на светофар, знаят защо го правят, а не спират на червено, защото в тях е създаден такъв модел на реакция. Доказателство са множеството случаи на някои неоживени кръстовища, когато хората си пресичат на червено, просто защото няма задаващи се автомобили и изненади няма от къде да дойдат. Когато бях ученик в 9-12 клас почти всеки ден минавах на червено на подобен светофар. Просто не ми се чакаше. Знаех, че не е правилно, но също така знаех, че нищо не можеше да се случи, защото нищо не рискувах. Сега в подобни ситуации изчаквам просто за да не давам лош пример. Защото докато аз съм в състояние да преценя ситуацията и възможностите си да премина въпреки червения светофар, то някой друг може и да не е в състояние да го направи и да се подведе от действията ми. Но други хора все още редовно преминават на червено, когато няма идващи автомобили. Това явно е тяхна преценка, а не втълпен рефлекс. Въобще това втълпяване е валидно само при малките деца. А те и без това не би трябвало да пресичат оживени улици без придружител. Когато с времето менталът започва все повече да се проявява в човека, той поема властта при подобни ситуации. Не че човекът пак не може да си пресича по-навик и автоматично, особено на места, през които преминава всеки ден, но той наред с това има едно умствено разбиране, защо действа по въпросния начин.

Заставаш на светофара и си чакаш зеленото и виждаш детенце се впуска в кръстовището на червено. Ще си чакаш ли зелено или ще направиш нещо друго. Ще се оставиш ли на застиналите знания и рефлекси или ще се довериш на чувството?! И как тука логиката може да ти помогне....че то няма и време за мислене, за логика даже....как може някаква пиклива логика да ти помогне в тази ситуация......е, може да стоиш и да си изчакаш зеления сигнал

Логично е да изчакаш зеления цвят на светофара, когато трябва да пресечеш. Но тук имаме различна ситуация. Ти не трябва да пресечеш, а евентуално да спреш детето да пресече на червено. Ситуацията е различна. Логичният изход от тази ситуация е различен. Не може да предлагаш решението при една обичайна ситуация, като решение на една необичайна ситуация. Разбира се, че когато видиш дете да пресича на червено и виждаш явна опасност за него, че няма да чакаш да светне зеления светофар, преди да реагираш. Това не е логично. Ти в случая се опитваш да представиш едно нелогично решение като логично. Освен това ти отново противопоставяш логиката на инстинктивността (не пиша интуиция, защото интуицията предполага да предусетиш намерението на детето и да го спреш още отрано, дори преди да е стъпило на улицата). Никой не е казал, че в една извънредна ситуация, каквато описваш, хората действат винаги и изцяло логично. Действителната реакция в такива случаи може да е най-различна – от това да се сковеш и нищо да не направиш, до това да се втурнеш необмислено и сам да пострадаш.

[B__]

....Когато с времето менталът започва все повече да се проявява в човека, той поема властта при подобни ситуации. Не че човекът пак не може да си пресича по-навик и автоматично, особено на места, през които преминава всеки ден, но той наред с това има едно умствено разбиране, защо действа по въпросния начин.

....

Това "умствено разбиране" е просто заблудата, с която оправдаваме статуквото Все едно, както нацистите са казвали, че чувстват, че вършат неправилни неща, но пък са имали идеалното умствено разбиране, че изпълняват заповеди ха ха ха ха

Та, както се вижда, умственото разбиране е по-скоро склонно да ни подведе и надали може да свърши някаква работа лично за живота на човека. Е, винаги може да даваш съвети на другите, но все пак ги гледаш от страни и нямаш блокажа на "умствените разбирания", които ти пречат да видиш себе си.

Може и да си перфектен програмист с перфектна логига, но компютрите само от логика разбират. Да, при компютрите логиката е приложима и точно изпълняват, каквото им програмираш, ама пък нямат душа. Нека някой ми докаже, че душата е устроена на база логика и с удоволствие ще прегърна идеята за тържеството на Логиката над всяка любов, мъдрост и истина. Тогава ще повярвам, че всяко желание или разбиране на душата може да се изрази логично.

"Когато с времето менталът започва все повече да се проявява в човека, той поема властта при подобни ситуации" и затова креативността на децата спада от 100 (сто) на 2 (два) процента, когато порастнат.

[Guest Христо]

За два различни подхода ли става дума, а-а-а ?

Задавах въпроси във връзка с тази суфи притча, но без да искам излязох от страницата преди да съм ги публикувал и изчезнаха... Не ми се обяснява отново всичко,така както го бях обяснил.Та надявам се да стане ясно какво питам.

Възгледите в историята връзват ли се с вашите собствени възгледи за нещата (и ако може обяснете защо) ? Може би разбирам написаното, но не съм сигурен, че го разбирам напълно и не съм сигурен, че ми харесва разбраното... (макар че умувах след първото прочитане, и макар да прочетох това онова).

В нея все пак се казва : "- Когато обръщаш прекалено голямо внимание на красотата, вероятно ще станеш грозен...- а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива." Тук става дума за "прекалено голямо внимание", а не за каквото и да е било внимание, не се отрича вниманието по принцип. Може би става дума за пресилването в една или друга област ? Но то и да не се пресилваш, винаги ще действа законът за противоположностите.

Майче има духовен подход, при който се проповядва стремеж към красота, целомъдрие, доброта ?? И май в този духовен подход не е анатемосвано това, че като се стремиш към нещо си, то ще се усили сянката му. Някои хора, сред които и Станимир, не посочват като нещо лошо това, че ще се засили и другия полюс, това засилване те представят като нещо естествено, стимул за развитие.

Обаче в тази притча като че ли идеята е по - различна и май се отрича съзнателния стремеж към духовно израстване, май се отричат съзнателните усилия към еди какво си ? Но ако няма стремеж...хммм...ако няма стремеж, дали крайният резултат от липсата му ще е добър? Самосъзнанието - то се заклеймява, но не съм сигурен, че добре разбирам това заклеймяване, някой ако иска може да разясни как си го обяснява. "Самосъзнанието е зло" - това втори духовен подход ли е, а ? Същността му ?

Сещам се за един разговор между Божо и Стан : Божо каза, че най - сигурният начин да не постигнеш просветление е като се стремиш към него, а Стан му отвърна нещо от сорта на : " А като не се стремиш, да не би да го постигнеш ? " Май става дума за два подхода към живота : стремеж или нестремеж, използване на закона за противоположностите или излизане от неговите рамки. Историята :

http://www.beinsadou...=20#entry139025

Редактирано Май 4, 2012 от Христо