Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)

[Станимир]

Ама все пак гледай усилията ти да не са в съвсем безнадеждна посока . Не, че няма да имаш полза, но по-добре е целта да е достижима. Това със зъба не е достижима цел. Болести могат да се лекуват с мисълта, но зъб няма как да ти порасне (поне в близките няколко хилядолетия).

[Guest Христо]

но зъб няма как да ти порасне (поне в близките няколко хилядолетия).

Чувал съм и съм чел, че имаме някакъв ген, какъвто има и при гущерите да речем и че ако се активира ( според това дето чух), съответно ако се потисне (според това дето прочетох) - има разминаване, та ако се направи съответното нещо със съответния ген (било то потискане или активиране, или каквото е там), то и на нас ще може да ни израстват нови крайници, както на гущерите да речем.

[B__]

Сега, по въпроса как да съгласуваме целите си с висшата (или ако някой предпочита Божията) воля. Ние няма как да знаем със сигурност каква е тази воля. Ние можем единствено според развитието си да предположим в какво се изразява тя. ....

Ние сами решаваме дали да действаме по един или друг начин, дали да си поставим едни или други цели. Както можем да си поставим една цел и тя да се окаже не съвсем на място, така можем и да приемем нещо за Божията воля и то да се окаже не дотам божествено. И в двата случая решаваме ние с нашата воля, и в двата случая е възможна грешка. Ако липсваше възможност за грешки, ние щяхме да сме съвършени. Ние можем да си поставяме цели, които смятаме, че са в съгласие с някаква висша воля, управляваща света, но това може да е така, може и да не е така. Никой не ни поставя цели директно отгоре (поне в общия случай) – ние сами си поставяме цели, които смятаме, че са в съгласие с духовното.

Виж значи, като чета цитатите от Учителя ми е спокойно, а като чета теб подскачам от светкащи лампички : )

Изглежда логично, да, но всяка логика е вредна при вземане на решенията, особено тези свързани с целта. След като те скандализирах с това изказване ше се върна към логиката

Както казва Учителя, дхарма е пътят на човека. След като има дефиниран път на човека значи той все пак се води в някаква посока. След като се води в някаква посока няма как да взема решения сам, защото бива направляван в съответната посока и значи му се ПОМАГА да си набелязва целите. Може да е прозрение, интуиция, съвет или наблюдение от околните, но се помага при формулирането на целите.

Ако човек изцяло сам и логически си определи целтта, 99% е грешна.

[Станимир]

Висшите духовни същества, които направляват човечеството са искрени, което предполага и човек да е искрен ако иска да се приближи към тях. Те са състрадателни, което предполага и човек да е състрадателен, ако иска да се приближи към тях. Те обичат безрезервно живота във всичките му прояви, което предполага и човек да прави същото, ако иска да се приближи към тях. Те са търпеливи, което предполага, че и човек следва да е търпелив, ако иска да се приближи към тях. Те са разумни, което предполага, че и човек следва да е разумен, ако иска да се приближи към тях. Те са силни, което предполага и човек следва да е силен, ако иска да се приближи към тях. Пак питам, с какво умението да вземаш решения е по-различно. Ако допуснем, че Бог може да взема правилни самостоятелни решения, а ние не можем, как ще се приближим до него тогава? Напротив, ние ще се отдалечим.

[B__]

Висшите духовни същества, които направляват човечеството са искрени, което предполага и човек да е искрен ако иска да се приближи към тях. Те са състрадателни, което предполага и човек да е състрадателен, ако иска да се приближи към тях. Те обичат безрезервно живота във всичките му прояви, което предполага и човек да прави същото, ако иска да се приближи към тях. Те са търпеливи, което предполага, че и човек следва да е търпелив, ако иска да се приближи към тях. Те са разумни, което предполага, че и човек следва да е разумен, ако иска да се приближи към тях. Те са силни, което предполага и човек следва да е силен, ако иска да се приближи към тях. Пак питам, с какво умението да вземаш решения е по-различно. Ако допуснем, че Бог може да взема правилни самостоятелни решения, а ние не можем, как ще се приближим до него тогава? Напротив, ние ще се отдалечим.

Видя ли колко предположения си направил

Добре де, ти как взе решение да разучаваш учението на Учителя?

[Guest Христо]

Някъде по - горе, Божидар беше споменал, че се раждаме, за да изявяваме предимно най - силните си положителни и ...отрицателни качества. Защо пък и отрицателните ? В смисъл, че това трябва да ни е цел едва ли не, или че то ще си стане от само себе си ...и защо въобще да трябва да ги изразяваме, не е ли по - добре да гледаме да не ги изразяваме.

[Станимир]

Висшите духовни същества, които направляват човечеството са искрени, което предполага и човек да е искрен ако иска да се приближи към тях. Те са състрадателни, което предполага и човек да е състрадателен, ако иска да се приближи към тях. Те обичат безрезервно живота във всичките му прояви, което предполага и човек да прави същото, ако иска да се приближи към тях. Те са търпеливи, което предполага, че и човек следва да е търпелив, ако иска да се приближи към тях. Те са разумни, което предполага, че и човек следва да е разумен, ако иска да се приближи към тях. Те са силни, което предполага и човек следва да е силен, ако иска да се приближи към тях. Пак питам, с какво умението да вземаш решения е по-различно. Ако допуснем, че Бог може да взема правилни самостоятелни решения, а ние не можем, как ще се приближим до него тогава? Напротив, ние ще се отдалечим.

Видя ли колко предположения си направил

Всъщност, нито едно.

Добре де, ти как взе решение да разучаваш учението на Учителя?

Не съм взимал подобно решение. Учението е средство. Ако съм се стремял към нещо, то е знание и духовно себеусъвършенстване и ако познавам учението на П. Дънов, то е в резултат именно на този ми стремеж, който съм си поставил съвсем самостоятелно.

[B__]

Добре де, ти как взе решение да разучаваш учението на Учителя?

Не съм взимал подобно решение. Учението е средство. Ако съм се стремял към нещо, то е знание и духовно себеусъвършенстване и ако познавам учението на П. Дънов, то е в резултат именно на този ми стремеж, който съм си поставил съвсем самостоятелно.

По какъв начин не си вземал решение да не разучаваш учението на Учителя, така че накрая да излиза, че познаваш учението на П. Дънов

[Диана Илиева]

Висшите духовни същества, които направляват човечеството са искрени, което предполага и човек да е искрен ако иска да се приближи към тях. Те са състрадателни, което предполага и човек да е състрадателен, ако иска да се приближи към тях. Те обичат безрезервно живота във всичките му прояви, което предполага и човек да прави същото, ако иска да се приближи към тях. Те са търпеливи, което предполага, че и човек следва да е търпелив, ако иска да се приближи към тях. Те са разумни, което предполага, че и човек следва да е разумен, ако иска да се приближи към тях. Те са силни, което предполага и човек следва да е силен, ако иска да се приближи към тях. Пак питам, с какво умението да вземаш решения е по-различно. Ако допуснем, че Бог може да взема правилни самостоятелни решения, а ние не можем, как ще се приближим до него тогава? Напротив, ние ще се отдалечим.

Видя ли колко предположения си направил

Всъщност, нито едно.

Добре де, ти как взе решение да разучаваш учението на Учителя?

Не съм взимал подобно решение. Учението е средство. Ако съм се стремял към нещо, то е знание и духовно себеусъвършенстване и ако познавам учението на П. Дънов, то е в резултат именно на този ми стремеж, който съм си поставил съвсем самостоятелно.

Всъщност ти си направил двойно повече предположения, отколкото е отбелязал Божидар Освен, разбира се, ако не си пиеш кафето сутрин и вечер (образно казано) с висшите духовни същества, та да ги познаваш толкова добре.

Не мога да се съглася и че ти съвсем самостоятелно си си поставил който и да е стремеж. Душата ти е имала такъв стремеж вътре в себе си, нашият човешки принос е само да го изявим. Ако даден човек няма определен стремеж, заложен в него, няма да му дойде на ум за такова нещо.

[Станимир]

Душата ми е имала такъв стремеж, а аз само съм го изявявал – добре. Духът пък кой го знае... Това малко на шизофрения ми прилича. Докога ще продължаваме да говорим за човек, Духа и душата все едно говорим за три различни същности?

Човек има всички възможности заложени в него.

[Guest Емил от Льонеберя]

Ами знам ли - току виж сме се преродили с друг темперамент, който да способства за развитието на тези качества, на които сегашния ни пречи.

Ако аз примерно взема, че се преродя с по-флегматичен темперамент, определено ще ми е по-лесно да развивам търпението си, че сега ми е трудно

Освен това аз смятам, че качествата не са така отделно, всяко за себе си. Вярно, някои имат по-близка връзка помежду си, други по-далечна, но ние така или иначе действаме многопосочно - т.е хем се ползваме от много качества едновременно, хем развивайки и практикувайки едно, подхранваме и друго, и трето... Просто подчертах, че най-слабото ни място не бива да е приоритет - постепенно ще му дойде времето и на него. Ако го подхвана сега, когато нито има подходящи условия, нито аз съм подготвена, то какво да очаквам? В най-добрия случай ще имам едно на сносно ниво развито качество в комплект с пропилян от тази самоцел живот. За самонаказването спирам да говоря, явно тук сте хора изпечени, това не ви плаши

Значи на мен доста отдавна ми е светнало, че търпението хич не ми е силна страна. В началото се опитвах да убедя себе си и другите, че това не е дефект, а ефект , което, разбира се, не е вярно. После реших, че твърдо ще се обявя против природата си и започнах систематично и упорито да действам.

Какъв е резултатът, сигурно се вижда и тук

Е, добре де, известен резултат има, обаче, знаете ли, той започна да се появява, когато започнах да развивам други качества - примерно емпатия и разбиране на хората и света около мен (което ми се удава значително по-добре - по принцип съм наблюдателна, обичам да се вглеждам в детайлите и т.н.); тогава неусетно аз "попивах" и техния ритъм и моя забързан такъв постепенно започна да се облагородява.

ВЕЛИКО!!! Какво бих могъл да добавя? - Нищо!

Просто няма нужда от напъни.

Стремежът към нещо може да дойде от осъзнаването на неговата ценност. Всяко желание е съпътствано от една представа, какво то ще ни донесе. Представата може да е съвсем илюзорна или истинска, но по-важното е, че именно тя ще ни накара да се стремим или да не се стремим да задоволим даденото желание. Аз може да нямам никакъв певчески талант, но да искам да имам, защото се сравнявам с някоя голяма звезда и си създавам представата, че пеейки добре ще постигна богатство и слава. Нещо повече: аз мога да си внуша, че пея толкова добре, колкото и най-известните звезди. Примерите в Мюзик Айдъл бяха повече от достатъчно. Но да се върнем на темата. Какво би накарало един склонен към лъжи човек да спре да лъже? За него лъжата е навик, най-лесния път. Единствено някакво преосмисляне на ценностите. Ако аз съм алкохолик. Какво ще ме спре от употребата на алкохол? Осъзнаването на вредата от алкохола и илюзорността на удоволствието, което той носи. Всяка промяна започва от осъзнаването.

...

Добре, ако един човек няма нито глас, нито слух, и е решил, че това е едно слабо място, което иска да развива, дали ще успее да постигне нещо по въпроса?

Защо ми се струва, че за такива неща като изкуствата, пък и някои други - за тях си трябва талант, дарба ... т.е нужния потенциал и който го няма или в който е съвсем малко този потенциал, казваме е, какво пък, не може и толкоз.

А за такива неща като честност, търпение ... като че ли всички имаме едва ли не равен потенциал и който не е еди какъв си, то той просто е един мързеливец, който не се старае или няма стремеж да бъде такъв?!

[hipathia]

Темата е доста интересна, макар и на Станимир вече да му е писнало. от нашите умности.

Все пак се престраших и аз да споделя моето мнение.

Да, съществуват висши същества, които помагат, когато ги помолиш по определен начин и които могат да се чуят по време на медитация. Е, не винаги.

Но те, висшите същества, имат своя произход.

И той е - от високата вибрация, наречена Бог.

Това е доста близко до разбиранията на физиците.

С тази малка разлика, че всяка висока вибрация - над определена честота, има психични измерения.

И ние, като проявени души, свързани с Бог чрез висшето си аз - колкото повече повдигаме вибрациите си чрез благородните духовни качества, които развиваме с много мъки толкова повече се доближаваме по психични характеристики до Бог. И така, когато спрем да желаем земни придобивки -материални или други като слава и пр., тогава спираме и да се превъплащаваме. И чак тогава прескачаме по- нагоре от астралния свят .И в този смисъл никой не може да промени съществуващия ред - докато някой не повиши реално степента на трептенето си, той ще продължи да се връща в земното, докато се развие достатъчно , за да е напълно подготвен.

Помощ отгоре има, но само ти можеш да я реализираш, ако пожелаеш.

[Диана Илиева]

Душата ми е имала такъв стремеж, а аз само съм го изявявал – добре. Духът пък кой го знае... Това малко на шизофрения ми прилича. Докога ще продължаваме да говорим за човек, Духа и душата все едно говорим за три различни същности?

Човек има всички възможности заложени в него.

Да, прилича на шизофрения

Ще говорим така, докато освен съзнанието, имаме подсъзнание, свръхсъзнание, или каквото и да е там, до което съзнанието ни няма пряк достъп.

Иначе не знам дали всичко, но съм съгласна, че в човека има заложени много неща, но дали всички заложени неща са с еднакъв размер, дали са еднакво узрели да се проявят? Някои са все още като малки песъчинки, а други са вече големи бисери ...

[B__]

Душата ми е имала такъв стремеж, а аз само съм го изявявал – добре. Духът пък кой го знае... Това малко на шизофрения ми прилича. Докога ще продължаваме да говорим за човек, Духа и душата все едно говорим за три различни същности?

Човек има всички възможности заложени в него.

Първо ще разкажа една история. Не знам дали сте чували за принципа на реципрочното поведение в човешките отношения и особено при търговията. Не можеш да се разбереш с човека отсреща, ако не си позволиш да станеш като него, да чувстваш като него. Години го осъзнавах.

Имам един колега, който каквото му е вътре, веднага излиза навън. Използва изрази като "абе я се пилей от тука", "писна ми от тебе", "ти си егати левака", "да те ши....бат калинките" и т.н.

Той е добър човек, но си е наумил някаква форма на поведение. Отначало не ме долюбваше. След като копирах поведението му се долови значителна разлика в отношението му към мен. Че дотам, да се връщаме днес от командировка и човека да тича да ми купува кафе и минерална вода

Станимир, знаеш ли къде започва и къде свършва човешката душа?

Редактирано Ноември 10, 2011 от БожидарЗим

[B__]

Тази сутрих се сетих за развиването на добрите качества. Колкото повече развиваш едно качество, толкова повече се идентифицаш с него.....толкова повече удари и невъзможност да се прилага се получават.

Май не случайно някой школи директно препоръчват като се развие едно/умение качество в някаква средна степен, то да се забрави и да се мине на следващото.

А пък още по-добре било да се занимаваш с уж отрицателните качества - в тях се криел наистина големия потенциал и възможности

[Станимир]

Добре, нека да разгледаме едно качество, например искреността. Тя няма нужда от кой знае какви специални усилия за развиването й. Просто е необходимо да сме откровени и да казваме истината така, както я разбираме (естествено като се съобразяваме със ситуацията и нивото на съзнание на човека отсреща). Ще последват удари, това е неизбежно. Вероятно ще бъдем поставени в ситуация, когато дори ще ни се наложи да понесем известна загуба ако се придържаме към искреността си. Подобни изпитания са задължителни и без тях желаното качество няма как да бъде действително утвърдено. За да приемем новото (в случая това да сме винаги искрени), ние следва да отхвърлим старото (лъжата, дори и когато на пръв поглед това не ни е изгодно и ни коства усилия).

Идентифицирането с въпросното качество не е задължително. Не е нужно постоянно да си повтаряш „аз съм искрен“, „аз винаги казвам истината“, „колко съм велик, че винаги казвам истината“ и др. под. Това реално няма нищо общо с развиването на искреността. За да бъдем искрени е достатъчно да не лъжем, а дали се самоопределяме като искрени няма никакво значение. Ако в нас се спотайват гордост и тщеславие, то вината не е в искреността.

Развива се това умение, което се явява най-сериозна пречка за развитието ни. Това, което ни дърпа най-много назад. Разбира се, това, което правим следва да е съобразено със силите ни. Отрицателните и положителни качества в действителност са взаимосвързани в комплекси от качества. Това важи както за отрицателните, така и за положителните качества. Например ревността, подозрителността, недоверието, омразата, злонамереността, прекалената взискателност и др. лесно могат да се проявят едновременно. Също спокойствието, търпението, равновесието, стабилността, ако говорим за положителни качества. Ние не можем да постигнем равновесие, ако не сме придобили търпение, спокойствие, вътрешна независимост и редица други „по-малки“ качества. Тогава разбира се ще започнем с някое от въпросните „по-малки“ качества, преди да достигнем до съвкупното, обединяващо ги качество. Когато трансформираме едно отрицателно качество, както казах, добре е да се избере това, което преценяваме, че най-много ни спъва към настоящия момент, но ние трябва да се съобразим със силите си. Ако преценим, че силите ни няма да са достатъчни, ще работим в посока, където смятаме, че силите ни ще стигнат, а въпросното пречещо качество ще оставим в съзнанието си като една по-следваща цел.

Отрицателните качества са просто полюс на положителните. На всяко отрицателно качество съответства неговата положителна противоположност. По-добре е да се работи с последната, защото едното трябва да отстъпи на другото. Няма как отрицателното качество да изчезне, ако не бъде заменено със съответното положително качество. Енергията и вниманието ни е добре да са насочени към положителното качество и към неговото нарастване.

Редактирано Март 15, 2012 от Станимир

[Guest Христо]

Как се постига търпение ?

[Станимир]

В темата за търпението е добре обяснено. Обърни внимание на мнение #7 от Таня. Там са дадени най-много насоки за същността на търпението и какво е необходимо за развиването му.

[Валентин Петров]

В темата за търпението е добре обяснено. Обърни внимание на мнение #7 от Таня. Там са дадени най-много насоки за същността на търпението и какво е необходимо за развиването му.

За да има търпение, човек трябва да е дошъл до вътрешно разбиране на живота.

Да

[Guest Христо]

Как може човек да разбере дали наистина желае нещо или си внушава, че го желае ? И как да разбере, какъв е източникът на желанието му - душата му, внушение на медиите, на други хора ?

Редактирано Март 29, 2012 от Христо

[Диляна Колева]

Как може човек да разбере дали наистина желае нещо или си внушава, че го желае ? И как да разбере, какъв е източникът на желанието му - душата му, внушение на медиите, на други хора ?

Като повече го живее този живот и по- малко го мисли. Знаеш ли колко поговорки има в българската народопсихология за мисленето!?

" От много мислене файда няма"

" Който много мисли, бързо остарява"

" Който пее, зло не мисли" и т.н. това само на първо четене.

Целите и приоритетите \ понеже такова е заглавието на темата\, първоначално се полагат от родителите и от семейната среда, в зависимост от това колко добре си е свършило работата семейството , зависи до колко те ще се видоизменят през пубертета и израстването \ след като се намеси приятелския кръг\. След като напусне училщната среда и го поошамари живота, човек пренарежда приоритетите си, а целите се видоизменят. Процеса на пренареждане и видоизменяне продължава през целия човешки живот. Това означава, че човек търпи развитие.

Понякога има една голяма цел с нея вървят множество подцели, с неизбежните микроцели, цели в целите и т.н.

Приоритетие за вързани за целите обикновено.

[B__]

Не знам доколко човек търпи развитие.

Чудно ми е и доколко човек се самоопознава. Защото самоопознаването само за себе си не означава, че човек става по-бял....може да става и по-черен.

А пък това, че си си поставил възвишени цели, въобще не означава, че си възвишен. Може и да е точно обратното.

Това, че си си поставил цел любов, може да означава дори, че се отдалечаваш от любовта......

Цялата тази история с цели и приоритети е една заблуда.

Която се гради на друга заблуда: заблудата, че човек няма ресурсите на всяка ситуация да реагира по правилния начин.

А пък човек реагира правилно, когато реагира така, както е устроен да реагира. Но цялото възпитание се опитва да ни внуши, че нашите решения трябва да са базирани на знание дошло от вън.

Още една заблуда е, че нашите решения трябва да са базирани на знания.....

И редим глупости базирани на знания.

А човек ще вземе правилните решения като разбере, че ги има в себе си и позволи да се проявят. А те ще се проявят, когато човек усети наистина сила и желание да предприеме съответното действие. А няма сила и желание без чувства, енергия и усет...тези неща в някаква комбинация. А пък най-голям враг на правилното решение е собственият разум....захванал се като удавник за сламка за цели и приоритети.

Редактирано Март 30, 2012 от БожидарЗим

[Станимир]

Не знам доколко човек търпи развитие.

Някой беше казал да обичаме ближния си, тъй както себе си. Беше казал да обичаме и враговете си дори. Това не е ли промяна и развитие? Нима, обичта към ближния и враговете е нещо, което хората обикновено изявяват? – Не. Чистата любов е рядкост. Значи или хората следва да се променят, или изреклият тези думи е наивник. Това е само един от хилядите примери, които могат да се дадат.

А пък това, че си си поставил възвишени цели, въобще не означава, че си възвишен. Може и да е точно обратното.

Няма значение дали човек е на високо ниво на развитие или не в момента в който си поставя дадени цели. Ако човек си постави дадени (възвишени) цели (и полага реални усилия за постигането им) той рано или късно ще ги постигне. В духовното развитие не може да има случайности.

Още една заблуда е, че нашите решения трябва да са базирани на знания.....

И редим глупости базирани на знания.

А човек ще вземе правилните решения като разбере, че ги има в себе си и позволи да се проявят. А те ще се проявят, когато човек усети наистина сила и желание да предприеме съответното действие.

Ти каква част от решенията в живота си вземаш според описания начин и каква част от тях са се оказали правилни? Един прост пример. Ти си на пешеходна пътека и знаеш, че когато светофарът светне в зелено, колите ще спрат и ти ще можеш да преминеш. Разумно ли е да се довериш на знанието си или не? Имаш предчувствие, че нещо все пак ще се случи. Ти можеш да се вслушаш в това чувство, и въпреки че светофарът свети зелено, да се огледаш за идващи автомобили. Но трябва ли да пренебрегнеш знанието си за това, че е правилно да се пресече на зелен светофар? Не, интуицията не отменя знанието и логиката.

[Валентин Петров]

Как може човек да разбере дали наистина желае нещо или си внушава, че го желае ? И как да разбере, какъв е източникът на желанието му - душата му, внушение на медиите, на други хора ?

с чистота

[B__]

....Ти каква част от решенията в живота си вземаш според описания начин и каква част от тях са се оказали правилни? Един прост пример. Ти си на пешеходна пътека и знаеш, че когато светофарът светне в зелено, колите ще спрат и ти ще можеш да преминеш. Разумно ли е да се довериш на знанието си или не? Имаш предчувствие, че нещо все пак ще се случи. Ти можеш да се вслушаш в това чувство, и въпреки че светофарът свети зелено, да се огледаш за идващи автомобили. Но трябва ли да пренебрегнеш знанието си за това, че е правилно да се пресече на зелен светофар? Не, интуицията не отменя знанието и логиката.

Чудесен пример, брилянтен пример, превъзходен пример

......но не и за логика

А пример за условен рефлекс. Защото като малък са се карали и може и да са те пошляпвали по дупето, ако си се втурвал да минаваш на червено. И постоянно ти е набивано в главата, че е добре да се минава на зелено. И си взел решение, приел си, че е добре и това ти е станало рефлекс. Какво знание има тука, каква логика? Никакви. Някакъв рефлекс за нещо добро за теб

Всеки рефлекс се базира на някакво старо знание....знание колко тежка е ръката на родителя например

Заставаш на светофара и си чакаш зеленото и виждаш детенце се впуска в кръстовището на червено. Ще си чакаш ли зелено или ще направиш нещо друго. Ще се оставиш ли на застиналите знания и рефлекси или ще се довериш на чувството?! И как тука логиката може да ти помогне....че то няма и време за мислене, за логика даже....как може някаква пиклива логика да ти помогне в тази ситуация......е, може да стоиш и да си изчакаш зеления сигнал

Редактирано Април 4, 2012 от БожидарЗим