Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)

[Guest Христо]

По - добре ли е ако човек желае да постигне неща чрез самовнушения, няколко месеца да се занимава с едно самовнушение, после с друго и т.н., вместо всеки божи ден да прави всичките самовнушения и да мисли за всичките цели ?

[B__]

. Ами то тогава не трябва да се стремим към нищо, което надхвърля достигнатото от нас, защото ние няма как да го познаваме от опит и по твоята логика по отношение на него можем единствено да се заблуждаваме.

Кое те кара да обобщаваш?! - Говорихме за слабо-развитите положителни качества.

Кое те кара да се концентрираш върху слабо развитите качества вместо да надхвърляш достигнатото с много по-огромния капацитет на силно развитите? Нали уж се стремиш да надхвърлиш достигнатото.

Възможно ли е концентрацията върху слабо-развитите качества да е нежелание да се надвърли достигнатото?

Като имаш слабо развито качество всяка представа за силното такова е заблуда. А ти даже не можеш да го съпреживееш с човека, у когото то е силно развито.....Представата за неговата ценност също е заблуда. Ти не знаеш какво представлява, но си решил, че е ценно....Това, ако не е заблуда ....

Това е много крайно изказване. Една представа може да е както погрешна, така и вярна в една или друга степен. Да твърдиш, че щом е възможно да се заблуждаваш, значи се заблуждаваш е нелепо......

Тогава как тогава стигна до извода, че трябва да се заблуждаваш със слабо-развитите качества, а не със силните?

Редактирано Октомври 28, 2011 от БожидарЗим

[Диана Илиева]

Стремежът към нещо може да дойде от осъзнаването на неговата ценност. Всяко желание е съпътствано от една представа, какво то ще ни донесе. Представата може да е съвсем илюзорна или истинска, но по-важното е, че именно тя ще ни накара да се стремим или да не се стремим да задоволим даденото желание. Аз може да нямам никакъв певчески талант, но да искам да имам, защото се сравнявам с някоя голяма звезда и си създавам представата, че пеейки добре ще постигна богатство и слава. Нещо повече: аз мога да си внуша, че пея толкова добре, колкото и най-известните звезди. Примерите в Мюзик Айдъл бяха повече от достатъчно. Но да се върнем на темата. Какво би накарало един склонен към лъжи човек да спре да лъже? За него лъжата е навик, най-лесния път. Единствено някакво преосмисляне на ценностите. Ако аз съм алкохолик. Какво ще ме спре от употребата на алкохол? Осъзнаването на вредата от алкохола и илюзорността на удоволствието, което той носи. Всяка промяна започва от осъзнаването.

...

Добре, ако един човек няма нито глас, нито слух, и е решил, че това е едно слабо място, което иска да развива, дали ще успее да постигне нещо по въпроса?

Защо ми се струва, че за такива неща като изкуствата, пък и някои други - за тях си трябва талант, дарба ... т.е нужния потенциал и който го няма или в който е съвсем малко този потенциал, казваме е, какво пък, не може и толкоз.

А за такива неща като честност, търпение ... като че ли всички имаме едва ли не равен потенциал и който не е еди какъв си, то той просто е един мързеливец, който не се старае или няма стремеж да бъде такъв?!

[Станимир]

По - добре ли е ако човек желае да постигне неща чрез самовнушения, няколко месеца да се занимава с едно самовнушение, после с друго и т.н., вместо всеки божи ден да прави всичките самовнушения и да мисли за всичките цели ?

Според мен е много по-добре. Даже си мисля, че ако правиш по няколко различни самовнушения на ден, няма да постигнеш нищо добро.

[Станимир]

Кое те кара да се концентрираш върху слабо развитите качества вместо да надхвърляш достигнатото с много по-огромния капацитет на силно развитите? Нали уж се стремиш да надхвърлиш достигнатото.

Възможно ли е концентрацията върху слабо-развитите качества да е нежелание да се надвърли достигнатото?

Ако впрегнеш в един впряг един бавен и един бърз кон ... И ако имаш възможност да тренираш единия от двата коня, то кой избор би бил по-добър за скоростта на впряга: да тренираш по-бързия или да тренираш по-бавния?

[B__]

Кое те кара да се концентрираш върху слабо развитите качества вместо да надхвърляш достигнатото с много по-огромния капацитет на силно развитите? Нали уж се стремиш да надхвърлиш достигнатото.

Възможно ли е концентрацията върху слабо-развитите качества да е нежелание да се надвърли достигнатото?

Ако впрегнеш в един впряг един бавен и един бърз кон ... И ако имаш възможност да тренираш единия от двата коня, то кой избор би бил по-добър за скоростта на впряга: да тренираш по-бързия или да тренираш по-бавния?

Ами тук доста добър пример даваш. За да избират коне за надбягвания, се правят специални генетични селекции, които да гарантират, че конят ще е бърз. Никой не се занимава със слабите коне.

Имаше един роман: "Уморените коне ги убиват". Или нещо такова ....

А конкретно за впряга. Бързият кон така или иначе влачи бавния. Бавният е част от каруцата. Та от кой зависи скоростта и кой трябва да бъде трениран, за да се повиши тя?

Тук разбирам, че идеята е "от кой зависи по-високата скорост". Иначе човек може да се съсредоточи върху ниската скорост и да тренира бавния кон, но ще получи само ниска скорост.

Това и на мен ми изглежда трудно разбираемо, което означава, че е по-скоро вярно в повечето случаи

Идеите, които имаме в главите си, при някои хора не са наши идеи. Те идват от пространството, а се хвърляме да ги защитаваме, защото друго нямаме

П.С. Станимир, ти си мислиш, че като е бавен коня, той не е ценен. Ами той може да има друго важни качества Да има широк гръб и спокойна походка и да става да "вози" малки деца Неведоми са пътищата.

Редактирано Октомври 31, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

Кое те кара да се концентрираш върху слабо развитите качества вместо да надхвърляш достигнатото с много по-огромния капацитет на силно развитите? Нали уж се стремиш да надхвърлиш достигнатото.

Възможно ли е концентрацията върху слабо-развитите качества да е нежелание да се надвърли достигнатото?

Ако впрегнеш в един впряг един бавен и един бърз кон ... И ако имаш възможност да тренираш единия от двата коня, то кой избор би бил по-добър за скоростта на впряга: да тренираш по-бързия или да тренираш по-бавния?

Ами тук доста добър пример даваш. За да избират коне за надбягвания, се правят специални генетични селекции, които да гарантират, че конят ще е бърз. Никой не се занимава със слабите коне.

Имаше един роман: "Уморените коне ги убиват". Или нещо такова ....

Пак заби в разсъжденията си където не трябва. Какви състезания, какви глупости? Говорим за качества, а конете представят нещата само иносказателно. Имаш недостатъчно любов. Какво, трябва да се откажеш от любовта ли? Или от аналогията с конете – да я убиеш? Не си достатъчно честен в отношенията към себе си и към околните – или както казваш: майната и на честността, щом е слаборазвита, може и без нея. Качествата следва да се трансформират: отрицателните в положителни, а положителните да се развиват. Друго нещо са лошите навици, които следва да се изкореняват. Тях можем и трябва да ги отстраним от впряга, въпреки че не е толкова лесно.

П.С. Станимир, ти си мислиш, че като е бавен коня, той не е ценен. Ами той може да има друго важни качества Да има широк гръб и спокойна походка и да става да "вози" малки деца Неведоми са пътищата.

Нищо подобно не мисля. Аз давам аналогия в точно определен контекст, а ти излизаш от него. В примера по-горе допускаш груба логическа грешка, но честно казано не ми се занимава и ще те оставя сам да си я откриеш.

[B__]

...... Качествата следва да се трансформират: отрицателните в положителни, а положителните да се развиват. ....

Каза ми се, че съм малко груб с теб. Извинявам се за това.

Като заговори за трансформиране на отрицателните качества. Кое е с приоритет? Трансофрмирането на отрицателните или развиването на слаборазвитите?

[Станимир]

Грубостта изобщо не ме притеснява. А и не си груб. Само че често правиш доста прибързани заключения. А прибързаните заключения съдържат предимно това, което желаем да съдържат.

Аз лично бих предпочел да трансформирам едно отрицателно качество. Но това е и по-трудното, и може да изиска повече време и усилия. Отрицателното качество върви ръка за ръка с един отрицателен навик свързан с прилагането му, който също следва да се преодолее.

[B__]

Това е вдъхновено от теб

http://bojidarzimnikov.com/?p=1569 За вземането на решения. Не всички добри качества са добри за всички хора.

[dcveta]

П.С. Станимир, ти си мислиш, че като е бавен коня, той не е ценен. Ами той може да има друго важни качества Да има широк гръб и спокойна походка и да става да "вози" малки деца Неведоми са пътищата.

Не, не си мисли подобно нещо. Той разсъждава в съвсем друга посока от твоята и в друг аспект и по принцип е прав.

Нещо подобно казва на това, че доброто и злото вървят ръка за ръка, като светлината и тъмнината, две страни са на една монета.

Не можеш да убиеш нещо в себе си, за да върви друго по-добре. Но живота обикновено налага развиването на някои качества и закърняването на други.

Предполагам, че така както се налага от живота, така се налага и в духовно отношение.

[B__]

.....Аз лично бих предпочел да трансформирам едно отрицателно качество. Но това е и по-трудното, и може да изиска повече време и усилия. Отрицателното качество върви ръка за ръка с един отрицателен навик свързан с прилагането му, който също следва да се преодолее.

Тук си приличаме. А пък и отрицателните качества са част от същността ни. Идва въпросът те част от истинските ли са

[Guest Христо]

От един по - стар пост на Станимир в темата, да се разбира, че по - добре някакви цели и движение, по - добре воден от някакви стимули, отколкото никакви цели ? По - добре движение към пропасти, движение с грешки, отколкото отказ от цели, желания, прекомерно пазене от грешки ?

[Inatari]

Ех, да беше толкова лесно, да си подреди човек приоритетите и после най- вече да ги следва.Макар,че от 5 години правя само това, подреждам приоритети и ги следвам.Буквално чертая карти за бъдещето и работя за това те да станат реалност.

Ето сега съм по средата на осъществяването на една мечта и започвам да се питам какъв е смисъла?

Дали наистина това е много важно и задължително трябва да го свърша?Щастлива съм,защото животът винаги е бил благосклонен към мен.Винаги съм имала много мечти и те са ставали реалност, но се питам това ли е всичко, за което сме на тази земя?

Не е ли малко егоистично това?Поне това усещам като реакция от приятели и роднини, все едно съм извършила някакво престъпление, защото работя за мечтите си, следвам ги, дори съм подчинила живота си на това.

Абсолютно сама съм в тази кауза.

Сякаш смисълът е зад смисъла.Хах, вървим със затворени очи през живота си, това е истината .

Винаги съм казвала,че човек е толкова голям колкото мечтите си.

Но дали наистина това е така ?

Сега от позицията на годините започвам да се съмнявам.

Приоритет, тази дума ме довежда до една друга дума "априори".

Какво трябва да направим в живота си априори ?

Редактирано Ноември 1, 2011 от Inatari

[B__]

Ех, да беше толкова лесно, да си подреди човек приоритетите и после най- вече да ги следва.....

Не е лесно, защото всичко ни е обусловено. Ако искаш ми кажи дата и час на раждане на лични и ще ти кажа какъв е твоят начин за вземане на решение. Добрият начин.

[Диана Илиева]

...

Ето сега съм по средата на осъществяването на една мечта и започвам да се питам какъв е смисъла?

Дали наистина това е много важно и задължително трябва да го свърша?Щастлива съм,защото животът винаги е бил благосклонен към мен.Винаги съм имала много мечти и те са ставали реалност, но се питам това ли е всичко, за което сме на тази земя?

...

Сякаш смисълът е зад смисъла.Хах, вървим със затворени очи през живота си, това е истината .

Винаги съм казвала,че човек е толкова голям колкото мечтите си.

Но дали наистина това е така ?

Сега от позицията на годините започвам да се съмнявам.

Приоритет, тази дума ме довежда до една друга дума "априори".

Какво трябва да направим в живота си априори ?

Ами то това е същественото, което априори трябва да направим.

И то е - да опознаем себе си.

Непознавайки себе си, не можем нищо друго да свършим, колкото и да искаме, и да опитваме. Това е все едно да караме автомобил, без да знаем как се управлява.

Представете си - попада ни някакъв извънземен автомобил, който има някаква бегла прилика с познатите ни. И ние си казваме - ха, чудесно, колко неща мога да направя с това чудо, ехей! Да, ама се оказва, че не знаем как да го подкараме, че искаме напред, пък той отива назад. А може и по-кофти постановка дори - огледалата вътре примерно да са такива, че на нас ни се струва, че вървим напред, когато отиваме назад, че вместо да закараме комшията до съседния град, без да искаме го прегазваме, спирайки уж до него, а огледалата ни показат, че той някак е влязъл в автомобила отзад, и все в тоя дух ...

[dcveta]

Ами то това е същественото, което априори трябва да направим.

И то е - да опознаем себе си.

Непознавайки себе си, не можем нищо друго да свършим, колкото и да искаме, и да опитваме.

Въпросът е дали сами можем да познаем себе си или това познаване става единствено чрез Бог?

1Кор.11:31

Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени

1Кор.4:3

А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си

Какво значи да познаваш себе си? Не е ли същото - да съдиш себе си, да се окачествяваш като праведник или грешник?

Но всъщност само Бог може да знае точно какво си. Например Йов е бил праведник и се е окачествявал като такъв, но за Бог това не е било достатъчно, докато Йов не е видял Господа, за да каже

Йов 42:5

Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда

Това е бил превратния момент в живота на Йов.

Ето превратния момент в живота на Исая

Исая 6:5

Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между хората с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите

Откъдето следва, че човек истински познава себе си само когато види Господа. Всичко друго, всяко самостоятелно познаване на себето е от себето и е илюзия.

Та какво точно разбираш под "познаване на себе си"? И как си представяш на практика това познаване, с какви методи - медитации или нещо друго имаш в предвид?

[Станимир]

От един по - стар пост на Станимир в темата, да се разбира, че по - добре някакви цели и движение, по - добре воден от някакви стимули, отколкото никакви цели ? По - добре движение към пропасти, движение с грешки, отколкото отказ от цели, желания, прекомерно пазене от грешки ?

Смисълът е, че погрешната посока на движение може да се коригира и същата енергия, която си използвал за да вървиш в грешна посока ще използваш за да вървиш във вярната. Но неспособността да се движиш, липсата на енергия, мотивация не могат да бъдат заместени от нищо.

[dcveta]

Но неспособността да се движиш, липсата на енергия, мотивация не могат да бъдат заместени от нищо.

Способността и неспособността също идват от Господа. А и Той обръща нещата.

Не знам защо в мненията си често забравяте Създателя на всичко съществуващо.

[Диана Илиева]

Съгласна съм Цвета, всичко идва от Създателя. Не Го забравям, за мен по подразбиране е така.

Точно това и казвам в много мнения, че често си въобразяваме, че ние правим това или онова, ние решаваме и т.н., а в действителност нищо не става против Неговата воля.

Колкото до самопознанието - нито е лесно, нито е просто, няма стандартен алгоритъм за постигането му, имаме отделна тема за това, мисля.

[Станимир]

Но неспособността да се движиш, липсата на енергия, мотивация не могат да бъдат заместени от нищо.

Способността и неспособността също идват от Господа. А и Той обръща нещата.

Не знам защо в мненията си често забравяте Създателя на всичко съществуващо.

Нещата са такива, каквито са. Няма Господ, който да може да измени естествения порядък в света (Дао, Дхарма), а единствено да го познава и да живее в съгласие с него.

[Inatari]

Благодаря на Божидар и Диана за вниманието.

Явно моят автомобил е в момента без управление, така чувствам нещата в този момент от живота си, а как точно си изпълнявам плана, ето това ме фрустрира в цялата работа.

И от 2 години имам постоянно дежа ву, не разбирам докога ще продължава това вече изживяно и планирано от мен бъдеще.Защото аз в мисълта си съм го изживяло хилядократно. Надявам да свърши скоро, честно казано.Просто е изморително, когато правиш наистина само това, което си планирал като един добър архитект на живота си.

Като за всяко едно от нещата съм получила пълна подкрепа от Бог, това също ми е повече от ясно, защото при мен се случи невъзможното, онова което само Бог би могъл да дирижира.

Знам, че всичко, което се случва в живота на един човек не е случайно, в това съм се убедила повече от 200 000 пъти.

Ако картата с приоритетите е един добър навигатор за живота, то къде остават неподозираните неща, които носим вътре в себе си?

Аз твърдя,че нито един човек на тази земя не се познава до край, напротив много често откриваме неподозирани страни и възможности вътре в себе си, именно когато направим тази важна крачка навътре.

Но може би вместо да чертаем планове с изключителна точност е просто най- добре да отворим всички рецептори вътре в себе си и да живеем живота си дишайки непознат въздух.

Така мисля аз сега.

[B__]

Но неспособността да се движиш, липсата на енергия, мотивация не могат да бъдат заместени от нищо.

Способността и неспособността също идват от Господа. А и Той обръща нещата.

Не знам защо в мненията си често забравяте Създателя на всичко съществуващо.

Нещата са такива, каквито са. Няма Господ, който да може да измени естествения порядък в света (Дао, Дхарма), а единствено да го познава и да живее в съгласие с него.

Първо си мисля, че като нямаш енергията за нещо, то не трябва да го правиш. Явно не трябва да се прави.

Второ ми е много интересно да разгледаме това подчертаното изречение.

Това изречение, познавайки те в известна степен, все едно е: "Абе има Създател, ама аз ще му кажа какъв е порядъка в света. И аз ще му го кажа, защото така съм решил".

.....лошо няма де май е хубаво да правиш онова упражнение за коленете

Редактирано Ноември 2, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

Първо си мисля, че като нямаш енергията за нещо, то не трябва да го правиш. Явно не трябва да се прави.

Когато имам малко енергия, ще се съобразя с това и ще направя толкова, колкото мога, дори и то да е малко. Малкото може да стане голямо, защото същността, потенциалът за растене навсякъде е безкраен, но за целта това малко трябва да бъде използвано, т.е. посадено.

Що се отнася до това:

Нещата са такива, каквито са. Няма Господ, който да може да измени естествения порядък в света (Дао, Дхарма), а единствено да го познава и да живее в съгласие с него.

точно преди малко прочетох следното:

„Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, за да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. Величието на човека се заключава в това да бъде подобен на своя Създател. Каквото Бог върши, и човек да може да го върши, макар и в малък размер.“

(Реално и идеално)

Защо цитирах това? Защото обръщаме прекалено голямо внимание на Бог извън себе си и реално никакво на Бог в себе си (колкото и на думи да твърдим друго). Затова преди време отворих една тема във форум „Философия“. Все чакаме Бог отвън да направи нещо за нас. Само че е казано: помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Не е казано че няма да ни се помогне, но помощта не означава някой друг да върши нещата, да мисли, да взема решения и да носи отговорност вместо нас.

Това изречение, познавайки те в известна степен, все едно е: "Абе има Създател, ама аз ще му кажа какъв е порядъка в света. И аз ще му го кажа, защото така съм решил".

Всъщност не. Това изречение означаваше, че има несътворени неща, които никой никога не може да измени. Логично, щом тези неща са несътворени, то не можем изобщо да говорим за техен създател. Всички същества, без изключение, са също толкова зависими от естествения порядък на нещата, колкото и човек. Разликата е единствено в степента в която те живеят съгласно него. Сега някой може да нарече естествения порядък на нещата Бог (и това е единствения смисъл в който аз самият приемам думата Бог), но всъщност естественият порядък на нещата просто е - то не е някакво абсолютно същество, което може да взема решения, да мисли, да промени съзнателно нещо във вселената. Ако някой помага на човека, то това са съвсем реални същества, разкрили себе си в някаква повече или по-малко голяма степен от нас хората, но не и Бог. Естественият ред на нещата е просто един порядък, който ти „помага“, ако действаш в съгласие с него. Всъщност, както казах порядъкът нищо не прави, той просто е такъв какъвто си е.

[Guest Христо]

Не съм чел всичко до тук. Като имам време може да го сторя, все пак аз съм пуснал темата. Не знам дали го казах вече, но се замислих и ми се струва някак по - нормално човек да наблегне повечко на слабите си места. Това не значи напълно да остави силните - но те нали са силни, даже може и да са много силни, колкото по - силни толкова по - лесно ще се уякчават, с толкова по - малко усилия. Докато работата върху слабите места дори да не я иска човек, животът може да му я налага - на тях трябва повече внимание да се обърне. Пък и ако човек гледа само към силните си места, това може да се превърне в своего рода бягство от работа върху слабите, може да се превърне в едно отлагачество.