Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)

[B__]

Аз пък се учудвам на завидното търпение, което показвам в тази тема

Нещата са много интересни, защото има едно известно клише. Клишето е ясно "Най-силното ми място се определя от най-слабата брънка".

Не съм чувал за това клише, но съм чувал за друго: здравината на една верига се определя от най-слабото и звено. И практиката го показва. Хвани една верига в двата края и започни да дърпаш. Тя ще се скъса точна там, където е най-слабото и звено. Или здравината на веригата се определя от най-слабото и звено. За всеки екип от хора примерно важи същото. В битка (може да се разбира и в по-широк смисъл като футболен мач например) атаките се провеждат там където защитата на противника е най-слаба. Примери могат да се дадат безброй и все взети от живота.

......

Виж колко хубаво показваш клишетата .... и заблудите.

Веригата не се е скъсала, защото има най-слаба брънка. Скъсала се е, защото се е намерил по-силен от най-слабата й брънка. Това е по-важно.

За всеки екип от хора най-“слабият” човек бил проблем за екипа? От много години специалистите по човешки ресурси са показали, че един тим не може да функционира добре, ако няма своите „слаби” и разхвърляни хора. Те определят успеха на всички.

Но защо почна да говориш за изкуството на войната. Суворов за войната с Наполеон: „Няма нужда от методика, да се действа според ситуацията.” Ще кажеш, че без подготовка това е слабост? Да, ама кой победи Наполеон?

Абе, знаеш ли, че има един въпрос. Аз преди няколко седмици се почувствах член на Бялото Братство. Бе ми позволено да съм такъв след около две години чакане. Аз съм най-слабата му брънка. Кое те кара да мислиш, че Бялото Братство е слабо, колкото мене?!

[Ани]

...

Когато това дете порасне, повлияно от някого или нещо, може да реши, че трябва да работи върху тази своя слабост и да се опитва всячески да развие концентрацията и съсредоточаването. Не казвам, че няма нищо да постигне, но резултатът едва ли ще е много впечатляващ и което е по-лошото, този човек ще е изгубил много време и енергия, вместо да използва за своето и на другите добро, своите силни страни.

Това е свързано с темпераментите също.

Ако един човек е решил да работи върху някаква своя слабост, въпреки липсата на благоприятни условия за нейното развитие, то означава, че е получил импулс за това. В следваща инкарнация, това което е спечелил при неблагоприятни условия няма да е загубено време и енергия.

Забелязала съм, че когато съм изучавала нещо, което ми е било трудно разбираемо първоначално, то усилията които съм положила дават своя резултат. Наученото понякога се затвърдява много повече от лесно усвоените задачи и става стъпало за следващите.

Мисля, че човек трябва да е гъвкав и да преценява кога какво да отработва в себе си. Понякога това може да е качество, което не се връзва нито с темперамента му, нито със зодията му, но нещо му подсказва, че трябва да работи в даденото направление. И започва да работи. Въпреки всичко.

Силните си качества вече ги прилагаме, а слабите трябва да им обърнем внимание. Иначе се получава затъване. Така мисля?

[Диана Илиева]

...

Когато това дете порасне, повлияно от някого или нещо, може да реши, че трябва да работи върху тази своя слабост и да се опитва всячески да развие концентрацията и съсредоточаването. Не казвам, че няма нищо да постигне, но резултатът едва ли ще е много впечатляващ и което е по-лошото, този човек ще е изгубил много време и енергия, вместо да използва за своето и на другите добро, своите силни страни.

Това е свързано с темпераментите също.

Ако един човек е решил да работи върху някаква своя слабост, въпреки липсата на благоприятни условия за нейното развитие, то означава, че е получил импулс за това. В следваща инкарнация, това което е спечелил при неблагоприятни условия няма да е загубено време и енергия.

Забелязала съм, че когато съм изучавала нещо, което ми е било трудно разбираемо първоначално, то усилията които съм положила дават своя резултат. Наученото понякога се затвърдява много повече от лесно усвоените задачи и става стъпало за следващите.

Мисля, че човек трябва да е гъвкав и да преценява кога какво да отработва в себе си. Понякога това може да е качество, което не се връзва нито с темперамента му, нито със зодията му, но нещо му подсказва, че трябва да работи в даденото направление. И започва да работи. Въпреки всичко.

...

Да ти кажа, дано по-малко флегматици да получат импулс да развиват своята бързина, като се пробват в професии като лекар в Спешно отделение, или пожарникар, или спасител на плажа ... Затова пък от тях могат да станат чудесни треньори, учители, инженери ...

И може би е различно за всеки - когато аз съм упорствала да постигна нещо, резултатите никога не са били добри; напротив - ако изчакам подходящ, по-късен момент, то всичко се получава чудесно, при това много лесно, някак естествено, от самосебе си.

А това за темперамента и зодията ... знаеш ли, замислих се, кой именно тук, в тази тема подкрепя идеята да се работи целенасочено и упорито, както казваш и ти - "Въпреки всичко." - ами погледни, това сте все представители на земни зодии Странно, нали? Или по-скоро - съвсем логично, закономерно. Както и никой от вас не ми прилича на холерик

[Ани]

Да ти кажа, дано по-малко флегматици да получат импулс да развиват своята бързина, като се пробват в професии като лекар в Спешно отделение, или пожарникар, или спасител на плажа ... Затова пък от тях могат да станат чудесни треньори, учители, инженери ...

И може би е различно за всеки - когато аз съм упорствала да постигна нещо, резултатите никога не са били добри; напротив - ако изчакам подходящ, по-късен момент, то всичко се получава чудесно, при това много лесно, някак естествено, от самосебе си.

А това за темперамента и зодията ... знаеш ли, замислих се, кой именно тук, в тази тема подкрепя идеята да се работи целенасочено и упорито, както казваш и ти - "Въпреки всичко." - ами погледни, това сте все представители на земни зодии Странно, нали? Или по-скоро - съвсем логично, закономерно. Както и никой от вас не ми прилича на холерик

Диана, не си ме разбрала добре. Не говоря да прилага качествата, а да започне да ги развива. Не е задължително това да става за сметка на другите. Човек може да се научи да плува и без да става спасител на плажа.

Далеч съм от понятието упоритост. Не е заложено в мен и това много ми пречи. Затова може би и подчертавам някои неща. А може би и убеждавам себе си на първо място? Защото съм се убедила на практика до какви проблеми може да доведе липсата на качества като упоритост, търпение, самообладание, смирение...

В поста си казвам, че човек трябва да е гъвкав. Да знае кога и как да работи. Понякога е необходимо да се натегне струната, а понякога да се отпусне.

Редактирано Октомври 25, 2011 от Ани

[Guest Христо]

Учителят май е говорил за различни групи хора : понеже на някои места издига като най - висши идеал безобектната и безусловна любов, казва да не се мисли за осигуряване, къщи, жени, деца и т.н. На едно място пък е казал (поне на едно място), че предпочита да носи на гръб бедния човек, който мечтае да си има това или онова, вместо богатия който има всичко и не мечтае.

Прости и любими

Едната фраза на Божо, която може да се изтълкува по два начина ( макар, че за единия начин май трябва запетая, но като че ли може да се мине и без). Ето и другата :

Я отдели внимание на домашните си.

Прав си, трябва да засиля ученето.

Относно ветераните и младите футболисти. Май е най - добре съставът да е от средновъзрастни футболисти - хем по - силни от старите, хем по - опитни от младите. Пък тея много старите и много младите може да ги пускат за 20 - 45 мин.Едните може да освежат играта и да трупат опит, другите пък да допринесат с опит и самочувствие.

Редактирано Октомври 25, 2011 от Христо

[Станимир]

Веригата не се е скъсала, защото има най-слаба брънка. Скъсала се е, защото се е намерил по-силен от най-слабата й брънка. Това е по-важно.

Не, по-важното, е как да се направи така, че веригата да се къса по-трудно за в бъдеще. Все пак говорим за работа над себе си.

Абе, знаеш ли, че има един въпрос. Аз преди няколко седмици се почувствах член на Бялото Братство. Бе ми позволено да съм такъв след около две години чакане. Аз съм най-слабата му брънка. Кое те кара да мислиш, че Бялото Братство е слабо, колкото мене?!

Участието ти в ББ не е толкова определящо за силните му и слаби страни. Да вземем един футболен отбор от 11 души, от които четири или пет са защитници. Ако единият е слаб, още повече като се има в предвид, че защитниците действат в зони, то това се явява слабост в целия отбор. Просто участието на защитника в отбора е съществено. Качествата на футболиста, силните и слабите му страни, влияят силно върху силните и слаби страни на отбора. При една петхилядна армия обаче нещата не стоят така. Армията като цяло също може да си има своите силни и слаби страни, но те не се влияят от силните и слаби страни на някой отделен войник, а от съвкупните силни и слаби страни на всички войници и в доста по-голяма степен от командващите. Ако говорим за ББ, то сигурно си има слаби страни, т.е. слаби звена във веригата, но защо реши, че това трябва да са хора? Това не е коректно използване на принципа на подобието.

[Станимир]

Да ти кажа, дано по-малко флегматици да получат импулс да развиват своята бързина, като се пробват в професии като лекар в Спешно отделение, или пожарникар, или спасител на плажа ... Затова пък от тях могат да станат чудесни треньори, учители, инженери ...

Защо поставяш условия как флегматиците да развият бързината си? Та качествата се развиват в ежедневието, дори често без да е необходимо да се прави нещо особено. Искаш да развиеш искреност, просто се стремиш да си искрен при всяка ситуация. Искаш да развиеш бързина (физическа или умствена) – започваш да се занимаваш със спорт (любителски) или намираш начин да тренираш бързината на мисълта си. Защо трябва да превръщаш качеството, което си решила да развиваш в професия? Когато търсим професия, ще заложим на силните си страни, но това не означава да не работим над слабите. Силните страни сме ги развили и те следва да бъдат изпитани. Ако имам музикален талант ще се опитам да стана композитор или изпълнител на някакъв инструмент, или певец. Но това не е съзнателната работа над себе си, за която ставаше въпрос при откриването на темата. Тази работа над себе си се извършва успоредно с всичко останало. Даже външно може да няма никаква промяна в живота на човека. Ако искам да тренирам спокойствието си, от мен не се изисква нищо друго, освен да се стремя да реагирам по определен начин на ситуациите, които провокират нарушаването му (а такива никога не липсват, не е нужно да полагам усилия да ги търся).

[Guest Христо]

Ако човек ако има талант в дадена област около средното ниво, но няма желание да се занимава с тази дейност, мързи го, това означава ли, че в този живот просто не трябва да се занимава с това ( и че не го е пожелал и преди раждането си) ?

[B__]

Христо, под "домашни" разбирах семейството ти

[B__]

...Това не е коректно използване на принципа на подобието.

A доколко коректно е да се обвързва подобието със стремежа на човека? Какви са основанията да правим това обвързване?

Ще помоля да коментираме и втори въпрос, за да имаме обща база за разсъждение: какво разбираме под слабо качество? Пример?

Редактирано Октомври 25, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

Ще помоля да коментираме и втори въпрос, за да имаме обща база за разсъждение: какво разбираме под слабо качество? Пример?

Слаборазвито положително качество. Примерно паметта. Може да имаме добра памет и слаба памет. Или спокойствието. Ако сме раздразнителни, то спокойствието ни е слаборазвито. Или постоянството. Ако например реша да спортувам, примерно да бягам по два километра сутрин, но се откажа след петия ден, въпреки че осъзнавам, че губя добрите резултати за здравето си, които бих имал ако продължа, то постоянството ми е слаборазвито. Примери могат да се дадат безброй.

[B__]

Ще помоля да коментираме и втори въпрос, за да имаме обща база за разсъждение: какво разбираме под слабо качество? Пример?

Слаборазвито положително качество. Примерно паметта. Може да имаме добра памет и слаба памет. Или спокойствието. Ако сме раздразнителни, то спокойствието ни е слаборазвито. Или постоянството. Ако например реша да спортувам, примерно да бягам по два километра сутрин, но се откажа след петия ден, въпреки че осъзнавам, че губя добрите резултати за здравето си, които бих имал ако продължа, то постоянството ми е слаборазвито. Примери могат да се дадат безброй.

A какво те спира да отговориш и на първия въпрос: доколко коректно е да се обвързва подобието със стремежа на човека? Какви са основанията да правим това обвързване?

[Станимир]

Дай пример за обвързване на закона за подобието със стремежа на човека, за да разбера какво имаш в предвид.

[B__]

По-нагоре каза, че като имаш стремежа към нещо, то се включва закона на подобието, за да ти помогне.

[.... А и има един друг момент свързан със закона за подобието: стремежът ще привлече съответстващите му резултати. Така че, ако стремежът е силен... А дали някой се досеща какво всъщност е стремежът?

[Станимир]

Закон за подобието: както горе, така и долу. Писах ти, че го използваш некоректно, защото направи аналогия между думите ми, че веригата е толкова слаба, колкото е най-слабото и звено и твоето участие в ББ. По-рано вече обясних в какво се изразява неточността. Докато, що се отнася до стремежите, бях споменал нещо съвсем различно, в смисъл, че стремежът привлича нужните възможности за постигане на съответстващите му резултати. Тук действа друг закон – този за привличането. Да, привличат се подобни неща, т.е. имащи сходни вибрации, но действащият закон е друг.

[Guest Христо]

Христо, под "домашни" разбирах семейството ти

Знам.

[Guest Христо]

А дали някой се досеща какво всъщност е стремежът?

Стремежът към нещо е желание за нещо, което е приведено в действие.

Цел - мечта, за чието изпълнение си взел решение и действаш.

Случвало ли ви се е да имате някаква цел, но да не я раздробите на подцелички и да се провалите ? И обратното - да разделите нещо на по - малки стъпки и постепенно да го постигнете (лека полека), тоест да не се вкопчвате в идеята изведнъж и едва ли не от раз да постигнете целта, ами да се концентирарете върху етапите, но не забравяйки и крайната цел ? Просветлението, Истината - може ли да бъде цел ? И преди съм писал, че доколкото си спомням веднъж Божидар беше казал, че най - сигурният начин да не постигнеш просветление е като се стремиш към него. Станимир беш попитал нещо от рода на :"А ако въобще не се стремиш, дали ще го постигнеш ?"

[Станимир]

Истината - може ли да бъде цел ?

Познаването на Истината – да. А самата Истина следва да поставим като основа в живота си.

„Какво трябва да прави човек, за да даде възможност на личността на добродетелите да се прояви в него? – Той трябва да постави за основа на живота си трите главни стълбове – стълба на Любовта, стълба на Мъдростта и стълба на Истината. Върху тези три стълба той ще съгради личността на добродетелите – великото благо на неговия живот. Щом съгради тази личност в себе си, веднага той трябва да се заеме с разрушаването на старата личност – личността на отрицателното в човека. Колкото по-скоро ликвидира с нея, толкова по-добре за него. Не се страхувайте да ликвидирате със старото. ...“

Правилна обхода, 25 юли 1937 г.

[Станимир]

А дали някой се досеща какво всъщност е стремежът?

Стремежът към нещо е желание за нещо, което е приведено в действие.

Цел - мечта, за чието изпълнение си взел решение и действаш.

Имах предвид, че стремежът ни съединява с това, към което се стремим. Но също така общите цели и стремежи обединяват хората помежду им. Любовта и страха са най-мощните обединители, защото предполагат общи стремежи между хората. Общите цели сближават. Всяка друга близост е насилствена.

[B__]

.....Докато, що се отнася до стремежите, бях споменал нещо съвсем различно, в смисъл, че стремежът привлича нужните възможности за постигане на съответстващите му резултати. Тук действа друг закон – този за привличането. Да, привличат се подобни неща, т.е. имащи сходни вибрации, но действащият закон е друг.

Добре, да кажем, че стремежът като има сходни вибрации със съответстващия резултат и затова се привличат възможности за постигане на този резултат..

Но ти искаш да промениш качество вътре в теб, което е слабо, т.е. има малка вибрация. Откъде тогава ще извадиш нужния стремеж, който трябва да има силата на вибрацията на силно развито такова качество?!

Как би създал в себе си нещо, което го нямаш в себе си?!

[Станимир]

Стремежът към нещо може да дойде от осъзнаването на неговата ценност. Всяко желание е съпътствано от една представа, какво то ще ни донесе. Представата може да е съвсем илюзорна или истинска, но по-важното е, че именно тя ще ни накара да се стремим или да не се стремим да задоволим даденото желание. Аз може да нямам никакъв певчески талант, но да искам да имам, защото се сравнявам с някоя голяма звезда и си създавам представата, че пеейки добре ще постигна богатство и слава. Нещо повече: аз мога да си внуша, че пея толкова добре, колкото и най-известните звезди. Примерите в Мюзик Айдъл бяха повече от достатъчно. Но да се върнем на темата. Какво би накарало един склонен към лъжи човек да спре да лъже? За него лъжата е навик, най-лесния път. Единствено някакво преосмисляне на ценностите. Ако аз съм алкохолик. Какво ще ме спре от употребата на алкохол? Осъзнаването на вредата от алкохола и илюзорността на удоволствието, което той носи. Всяка промяна започва от осъзнаването. Искаме да развием едно наше положително качество или да отстраним един вреден навик – то първо ни трябва мотивация, да знаем защо правим всичко това. Стремежът идва като следствие от мотивацията. Да разгледаме отново един пример с един талантлив музикант, примерно пианист. Той има талант, но в същото време си мисли, че вече е постигнал всичко, което може да се постигне в свиренето. Как ще се развива талантът на този пианист? Никак. Той има талант, но няма мотивация. Значи мотивацията и стремежът не идват от таланта, а от нашето разбиране за нещата. Мотивацията и стремежът идват от идеала, който човек поставя пред себе си. Пианистът, който си мисли, че е постигнал всичко, няма идеал пред себе си. Но човек, дори и да не е талантлив, може да си постави един висок идеал, а стремежът за постигане на този идеал ще дойде от осъзнаването на неговата ценност. Няма значение колко близко или далеч сме от идеала си, а доколко го ценим – това определя силата на стремежа.

[Канел]

Ицо, освен теб, никой друг не може да ти подреди целите и приоритетите. Каквото и друго да кажа ще е излишно.

[B__]

Станимир, всичко е добре, но ето ти имаш едно слабо развито положително качество. Ти не осъзнаваш как изглежда това качество силно развито, просто защото го нямаш такова.

И ти го казваш

Стремежът към нещо може да дойде от осъзнаването на неговата ценност. Всяко желание е съпътствано от една представа, какво то ще ни донесе. Представата може да е съвсем илюзорна или истинска, но по-важното е, че именно тя ще ни накара да се стремим или да не се стремим да задоволим даденото желание....

Като имаш слабо развито качество всяка представа за силното такова е заблуда. А ти даже не можеш да го съпреживееш с човека, у когото то е силно развито.....Представата за неговата ценност също е заблуда. Ти не знаеш какво представлява, но си решил, че е ценно....Това, ако не е заблуда ....

А стремежът базиран на голата воля все ще те отведе някъде....но резултатите могат да бъдат неочаквани....и дори отчайващи.

Кога реши, че можеш да стигнеш до нещо, без да знаеш какво е?

[Станимир]

Като имаш слабо развито качество всяка представа за силното такова е заблуда. А ти даже не можеш да го съпреживееш с човека, у когото то е силно развито.....Представата за неговата ценност също е заблуда. Ти не знаеш какво представлява, но си решил, че е ценно....Това, ако не е заблуда ....

Това е много крайно изказване. Една представа може да е както погрешна, така и вярна в една или друга степен. Да твърдиш, че щом е възможно да се заблуждаваш, значи се заблуждаваш е нелепо. Ти правиш точно това. Освен това, друг пример: някой се жертва за родината си. Аз не съм развил себеотрицание и любов към България за да жертвам живота си. Значи аз мислейки си че този, който се е пожертвал за родината е герой се самозаблуждавам. Значи, щом аз не мога да направя същото, то не съм способен да оценя действието му? Ами то тогава не трябва да се стремим към нищо, което надхвърля достигнатото от нас, защото ние няма как да го познаваме от опит и по твоята логика по отношение на него можем единствено да се заблуждаваме.

[Mel]

Закон за подобието: както горе, така и долу. Писах ти, че го използваш некоректно, защото направи аналогия между думите ми, че веригата е толкова слаба, колкото е най-слабото и звено и твоето участие в ББ. По-рано вече обясних в какво се изразява неточността. Докато, що се отнася до стремежите, бях споменал нещо съвсем различно, в смисъл, че стремежът привлича нужните възможности за постигане на съответстващите му резултати. Тук действа друг закон – този за привличането. Да, привличат се подобни неща, т.е. имащи сходни вибрации, но действащият закон е друг.

Аз също съм съгласна ,че по скоро подобните неща се привличат,отколкото противоположностите.

Когато с един човек имаш подобни,сходни интереси,то е от ясно по ясно,че ще се разбираш много повече с него,отколкото с такъв ,с когото сте с противоположни интереси и приоритети в живота.