Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)

[B__]

Човек като постигне дадена цел, има ли право да и се порадва ( умерено), да се порадва на това, че е успял да постигне/преодолее ?

Целта трябва да се забрави още, докато я полагаш и поискваш. Иначе блокираш енергията, която трябва да иде за изпълнението й.

Радвай се на света, какво се занимаваш с цели. Други неща заслужават безкрайна радост. Прости и любими. Чувствата. Миризмата на запалена ароматна свещ, цветът на друга запалена свещ, мъркането на печката, усещането на любими хора. Какви цели бе човек?! Я отдели внимание на домашните си. Два дена си губиш в писане

[Guest Христо]

Прости и любими.

В първия момент го разбрах като : "аз съм ти любим и трябва да простя на някоя нещо си".

[B__]

Ами не знам, може би трябва да ти поискам прошка. Прости ми Христо.

[Guest Христо]

Но ти не си в женски род. Пък и може да се тълкува като аз да простя на някоя си, но не става дума за теб. Прощавам ти, че ме вкара в разводняване на тема.

П.п.: Станимир дойде, при него няма лабаво. Той или ще пише по темата или ще мълчи. Хмм, всъщност аз почнах да разводнявам. Извинявай, прости ми.

Редактирано Октомври 22, 2011 от Христо

[B__]

Простено да е. Какво празненство имате утре?

[Guest Христо]

Какво пък празненство да имаме, кои да имаме ?

[Станимир]

Е, в началото беше слаборазвито, сега пък съвсем го няма. Накрая ще излезе, че такова нещо въобще никога никъде не е съществувало.

E, не гледай от гледна точка на + и -. Колкото по-слабо развито, толкова по-малко ще резонира и по-малко ще се получи.

Все трябва да се започне от някъде, дори и от малкото. А и има един друг момент свързан със закона за подобието: стремежът ще привлече съответстващите му резултати. Така че, ако стремежът е силен... А дали някой се досеща какво всъщност е стремежът?

[Guest Христо]

Стремеж - да се опитваш.

[Станимир]

Човек като постигне дадена цел, има ли право да и се порадва ( умерено), да се порадва на това, че е успял да постигне/преодолее ?

Според мен си е съвсем в реда на нещата да се радваш, когато си постигнал нещо (особено нещо, което смяташ за съществено). Разбира се, това едва ли трябва да е като радостта на гостите на едно парти, а просто като ... докосване до своята истинска същност.

[B__]

Е, в началото беше слаборазвито, сега пък съвсем го няма. Накрая ще излезе, че такова нещо въобще никога никъде не е съществувало.

E, не гледай от гледна точка на + и -. Колкото по-слабо развито, толкова по-малко ще резонира и по-малко ще се получи.

Все трябва да се започне от някъде, дори и от малкото. А и има един друг момент свързан със закона за подобието: стремежът ще привлече съответстващите му резултати.

Кое те кара да мислиш, че винаги е така? Разкажи за първото нещо, което е било много малко в тебе, но само със стремежа е станало голямо.

Редактирано Октомври 23, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

Сега пък стана „само със стремежа“. Опитай се да не изкривяваш смисъла на думите, върху които разсъждаваш.

Иначе примери в природата колкото искаш. Бих нарушил доста принципи, които споделям, ако започна да коментирам успехите си (или поне това, което аз смятам за успех). Но, ако се замислиш, ще видиш, че всяко голямо нещо все някога е било малко.

[Диана Илиева]

Е, в началото беше слаборазвито, сега пък съвсем го няма. Накрая ще излезе, че такова нещо въобще никога никъде не е съществувало.

E, не гледай от гледна точка на + и -. Колкото по-слабо развито, толкова по-малко ще резонира и по-малко ще се получи.

Все трябва да се започне от някъде, дори и от малкото. А и има един друг момент свързан със закона за подобието: стремежът ще привлече съответстващите му резултати. Така че, ако стремежът е силен... А дали някой се досеща какво всъщност е стремежът?

Този друг момент малко нагласен ми се струва. Кой привлича резултата - стремежът, който е, така да се каже, изкуствено създаден от нас или реалната, бих казала, обективна наша същност?

В същност нека разгледаме практиката на един добър учител, треньор ... Какво правят те - използват в подходяща посока най-добрите качества на детето, за да подпомогнат и компенсират слабите му такива. По този начин не се получава дисбаланс, а напротив. Примерно, ако едно дете е много любопитно, но вниманието му бързо отскача насам-натам, то най-лошото, което можем да направим е да изискваме от това дете да стои дълго време съсредоточено върху едно нещо. На такова дете ще поднасяме информацията на порции, или непрекъснато ще сменяме формата на поднасяне ... въобще ще използваме тази негова черта за добро.

Когато това дете порасне, повлияно от някого или нещо, може да реши, че трябва да работи върху тази своя слабост и да се опитва всячески да развие концентрацията и съсредоточаването. Не казвам, че няма нищо да постигне, но резултатът едва ли ще е много впечатляващ и което е по-лошото, този човек ще е изгубил много време и енергия, вместо да използва за своето и на другите добро, своите силни страни.

Това е свързано с темпераментите също.

[B__]

Сега пък стана „само със стремежа“. Опитай се да не изкривяваш смисъла на думите, върху които разсъждаваш.

...

Е значи стремежът не е определящ

Иначе става "чула жабата, че подковават коня и вдигнала крак"

[B__]

...

Иначе примери в природата колкото искаш. Бих нарушил доста принципи, които споделям, ако започна да коментирам успехите си (или поне това, което аз смятам за успех). Но, ако се замислиш, ще видиш, че всяко голямо нещо все някога е било малко.

E, сподели де. Нали говориш с лична увереност

[Станимир]

...

Т.е. искаш да кажеш, че глупаците ще си останат цяла вечност глупаци,

Редактирано Октомври 23, 2011 от Станимир

[Станимир]

Сега пък стана „само със стремежа“. Опитай се да не изкривяваш смисъла на думите, върху които разсъждаваш.

...

Е значи стремежът не е определящ

Иначе става "чула жабата, че подковават коня и вдигнала крак"

Стремежът привлича възможности свързани с осъществяване на това към което се стремим. Тези възможности следва да бъдат оползотворени с реални усилия. Стремежът също така концентрира силите в една посока.

Но да те питам. Ако родителят забележи в едно дете примерно певчески талант, а детето не проявява желание да пее, трябва ли родителят да се опитва да накара детето си да се занимава с музика. И другия вариант: детето няма талант, но желае да пее – трябва ли родителят да се опита да потуши това желание.

Редактирано Октомври 23, 2011 от Станимир

[Диана Илиева]

...

Т.е. искаш да кажеш, че глупаците ще си останат цяла вечност глупаци,

Какво разбираш под глупак? И каква вечност - нали си говорим какво да предприемем сега, в този си живот.

Ако глупав е човек, който не може да усвоява бързо и лесно информация, не може да прави верни логически заключения и т.н., то мисля има много примери, които показват, че да, в този живот такива хора едва ли ще станат свръхумни. Всички сме виждали деца и младежи на състоятелни семейства, които имат прекрасни условия да учат, частни учители, книги, материали, стимул да бъдат умни (израстват в среда от интелигентни хора, които слагат дори на твърде високо място умността, също за да наследят фамилния бизнес/богатство и т.н.), но съответното дете си остава на твърде ниско ниво в това отношение. Което не му пречи да има много други хубави качества - например честност, състрадание и т.н.

Редактирано Октомври 23, 2011 от Диана Илиева

[Станимир]

Това, което предприемаме сега, в този си живот, води до своите последствия и след това. Какво ще се промени в следващото ни прераждане, че да е по-добре да започнем развиването на дадено качество тогава, а не сега? Ако сега дадено качество е слаборазвито и тогава ще е слаборазвито. По твоята логика времето никога няма да е подходящо да го развиваме.

[Диана Илиева]

Ами знам ли - току виж сме се преродили с друг темперамент, който да способства за развитието на тези качества, на които сегашния ни пречи.

Ако аз примерно взема, че се преродя с по-флегматичен темперамент, определено ще ми е по-лесно да развивам търпението си, че сега ми е трудно

Освен това аз смятам, че качествата не са така отделно, всяко за себе си. Вярно, някои имат по-близка връзка помежду си, други по-далечна, но ние така или иначе действаме многопосочно - т.е хем се ползваме от много качества едновременно, хем развивайки и практикувайки едно, подхранваме и друго, и трето... Просто подчертах, че най-слабото ни място не бива да е приоритет - постепенно ще му дойде времето и на него. Ако го подхвана сега, когато нито има подходящи условия, нито аз съм подготвена, то какво да очаквам? В най-добрия случай ще имам едно на сносно ниво развито качество в комплект с пропилян от тази самоцел живот. За самонаказването спирам да говоря, явно тук сте хора изпечени, това не ви плаши

Значи на мен доста отдавна ми е светнало, че търпението хич не ми е силна страна. В началото се опитвах да убедя себе си и другите, че това не е дефект, а ефект , което, разбира се, не е вярно. После реших, че твърдо ще се обявя против природата си и започнах систематично и упорито да действам.

Какъв е резултатът, сигурно се вижда и тук

Е, добре де, известен резултат има, обаче, знаете ли, той започна да се появява, когато започнах да развивам други качества - примерно емпатия и разбиране на хората и света около мен (което ми се удава значително по-добре - по принцип съм наблюдателна, обичам да се вглеждам в детайлите и т.н.); тогава неусетно аз "попивах" и техния ритъм и моя забързан такъв постепенно започна да се облагородява.

[Станимир]

Ами знам ли - току виж сме се преродили с друг темперамент, който да способства за развитието на тези качества, на които сегашния ни пречи.

Ако аз примерно взема, че се преродя с по-флегматичен темперамент, определено ще ми е по-лесно да развивам търпението си, че сега ми е трудно

И какво ще е това търпение, което да зависи от темперамента? Освен това повечето качества не зависят от темперамента. Трето: не знаеш дали, как и доколко човек променя темперамента през различните си въплъщения. Специално за търпението, аз не мисля че търпението на флегматика е със същата ценност като търпението на холерика. Дори и да предположим възможността в този живот да си примерно флегматик и да развиеш търпението си, то ако в следващия си живот си холерик, от търпението ти няма да е останала и следа. Просто то не е било изпитано при нужните условия.

[Диана Илиева]

Мда, разбирам, защо да ми е лесно, като може да ми е трудно Шегувам се.

Лично за себе си съм се убедила, че напъването в определена посока (не, че нямам такава склонност) ми е по-скоро вредно и затормозващо. Затова съм против такова самоцелно развиване на качества. Пък били те и много ценни сами по себе си. Дадох пример - как развиването на качество/а, за което/които човек има заложби, индиректно повлиява/т и други качества, за които има минимални заложби. Така общото развитие на човека става някак по-плавно, по-естествено ...

Но в крайна сметка всеки сам преценя за себе си

[B__]

Ами знам ли - току виж сме се преродили с друг темперамент, който да способства за развитието на тези качества, на които сегашния ни пречи.

Ако аз примерно взема, че се преродя с по-флегматичен темперамент, определено ще ми е по-лесно да развивам търпението си, че сега ми е трудно

И какво ще е това търпение, което да зависи от темперамента? Освен това повечето качества не зависят от темперамента. Трето: не знаеш дали, как и доколко човек променя темперамента през различните си въплъщения. Специално за търпението, аз не мисля че търпението на флегматика е със същата ценност като търпението на холерика. Дори и да предположим възможността в този живот да си примерно флегматик и да развиеш търпението си, то ако в следващия си живот си холерик, от търпението ти няма да е останала и следа. Просто то не е било изпитано при нужните условия.

Аз пък се учудвам на завидното търпение, което показвам в тази тема

Нещата са много интересни, защото има едно известно клише. Клишето е ясно "Най-силното ми място се определя от най-слабата брънка". Ха, е тогава трябва ли да носим черупки като костенурките? Човекът изглежда много слаб спрямо лъва. Наистина ли е така? Не. Почти сме унищожили лъвовете.

Успехът се определя не от слабите ни места, а от силните. Да знаете някой човек да се е заел да развива лъвски зъби и лъвски нокти? Не, но лъвовете определено изчезват.

Станимир, как избра да се съсредоточиш върху най-слабите си качества?

Мислиш ли, че това е бягство от силните?! Защото май силните са ни дадени да изпълним задачата на живота си. Всички силни "добри" и "лоши" качества са ни дадени за изпълнението на тази задача.

Какво те кара да не ползваш силните си качества? Един пълководец в решителен момент кои би изпратил в битката: младите и необучени или ветераните?

Редактирано Октомври 23, 2011 от БожидарЗим

[Станимир]

Аз пък се учудвам на завидното търпение, което показвам в тази тема

Нещата са много интересни, защото има едно известно клише. Клишето е ясно "Най-силното ми място се определя от най-слабата брънка".

Не съм чувал за това клише, но съм чувал за друго: здравината на една верига се определя от най-слабото и звено. И практиката го показва. Хвани една верига в двата края и започни да дърпаш. Тя ще се скъса точна там, където е най-слабото и звено. Или здравината на веригата се определя от най-слабото и звено. За всеки екип от хора примерно важи същото. В битка (може да се разбира и в по-широк смисъл като футболен мач например) атаките се провеждат там където защитата на противника е най-слаба. Примери могат да се дадат безброй и все взети от живота.

Мислиш ли, че това е бягство от силните?! Защото май силните са ни дадени да изпълним задачата на живота си. Всички силни "добри" и "лоши" качества са ни дадени за изпълнението на тази задача.

Какво те кара да не ползваш силните си качества? Един пълководец в решителен момент кои би изпратил в битката: младите и необучени или ветераните?

Никой не е казал да не използваме силните си качества. Но става въпрос за съзнателна работа за развиване на определени страни в нас. Ако аз имам добра памет и слабо въображение, разбира се, че ще използвам паметта си, но ако реша да работя съзнателно над нещо, то ще е въображението.

[dcveta]

Затова съм против такова самоцелно развиване на качества. Пък били те и много ценни сами по себе си.

Самоцелното развиване на качества се разбира действие самостоятелно, без Бог, действие на егоистичната човешка природа - от където следва, че от това действие няма да има голяма полза, няма да има добър плод.

От друга страна във всеки е вложено нещо определено, което трябва да развие, за да се съчетае всичко съвършено в цялото. Затова се казва, че на едни е дадено да бъдат пророци, на други апостоли, на трети учители и т.н.

Тези дарби им са дадени от Бог и колкото повече ги практикуват, те толкова повече се развиват. Тоест когато се практикуват не могат да закърнеят, нито да се превърнат в тиня. Само застоялата вода, която не тече се превръща в тиня, тоест няма обмена между Бог и човек, няма приемането от Бог и даването.

Задържането на дърбите ги превръща в тиня, закърняват. Затова се казва да не погубваме или да не заравяме талантите си.

Редактирано Октомври 24, 2011 от dcveta

[dcveta]

Станимир, как избра да се съсредоточиш върху най-слабите си качества?

Станимир обръща вниманието на търпението и има право.

Когато говорим за единиците/само за себе си като цяло/ ще обръщаме внимание на силните си качества, но Станимир разглежда нещата комплексно и затова обръща внимание и на слабите качества.

Не знам как да го формулирам точно с едно изречение, но разбирам за какво става въпрос.

Ще дам един пример/ако правилно съм разбрала думите на Станимир, но точно за него се сетих когато го четях, особено примерът за въжето и слабото място/.

Преди много години един молител ни беше събрал на молитва. Тогава ни научи на нещо много ценно, да се сработваме с точно тези с които не можем, за да стигнем до единство в молитва.

Първо беше нужно да се приеме другата гледна точка не като противоречие, а като допълнение, да се чуе тази друга гледна точка безпристрастно, да се стигне до единство в противоречието, за да може да се молим.

Няма да се простирам повече/не може да се обясни с две думи/, но в цялото е нужно търпение и точно тогава са нужни и тези слаби страни от нашия характер да бъдат възпитани с цел единството. Защото Бог благославя в единството. Там където има разделение, няма благословение.