Венцислав_ Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 Вече не тече, от няколко дни. Но Любовта продължава да е лудост, тази, дето е способна да ти възвърне нормалното състояние. А цветята са цветя, няма да им опетнявам свежестта с моите повехнали думи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 (edited) Редактирано Септември 4, 2006 от Синева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 4, 2006 Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 Синева, братко, благодаря ти за красотата! Особено за жълтата роза, понеже ми е любимо цвете, точно като тази горе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Септември 4, 2006 Автор Доклад Share Добавено Септември 4, 2006 А- ха Силвия харесва жълтата китайска роза , точно това жълто /на розата / е много специфично и характерно за цялата култура на Китай . Използва се буквално навсякъде . Всички видове изкуства . Започваме от архитектура , дрехи , предмети , склуптура , цвят на ръчната хартия и калиграфията , гравюра и всякакви видове графични отпечатъци , рисувана коприна , порцелан или дори чаша за чай . Навсякъде присъства точно това жълто. На розата , не напразно казват китайска роза . Особени предпочитания , безспорно , мисля , че дори това е признак за определена черта на характера , но в момента не мога да възстановя спомена си от тази статия . Венци , абсолютно съм съгласна " Любовта е лудост " Много ми хареса този надслов на фестивала . Въобще Варна тази година , за един месец ми предостави толкова много приключения , че и да бях се мъчила да ги планирам , никога нямаше да стане така. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 Прекрасно нещо са цветята, дано го разберем, че ще изчезнат съвсем от лицето на земята. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Септември 6, 2006 Доклад Share Добавено Септември 6, 2006 "Свещеният огьн пулсира по земните вени и той е творецьт ни тук на Земята, а ние от вьздух и чиста роса сме родени макар, че сме сьщо така дьщери на водата и още на пьрвия льч на зората; на синята шир сме най- вече творение. Човешката обич ни носи единствено смьрт и тьнички нишки ни свьрзват сьс земната твьрд. За нас тя е кореньт, тя ни дарява живот, но ние високо протягаме нашите длани нагоре, безспир кьм небесния свод. Защото небето е наша стихия и свят, защото от него извира душата ни чиста, защото душата ни тьрси там вечния пристан душата ни - нежен и лек аромат." Простете, но сьм забравила вече на кой е стихотворението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Септември 11, 2006 Доклад Share Добавено Септември 11, 2006 (edited) не си сама ... и аз съм в отбора на забраванковците БЛАГОСЛОВЕНИТЕ ЦВЕТЯ Всяко цвете е благословено, Що Господ от нищо е създал, Но се среща някое, дарено С мирис повече заблагоухал. Седем са на брой от тях известни, Носещи свещеното число, Що и с мисли чисти, пренебесни Будят поетичното перо. Здравец, андроливано, мушкато, Индрише, босилек – стрък зелен, Карамфил , трендафил пребогато Мирис пръскат всеки Божий ден. Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Септември 11, 2006 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Ноември 9, 2006 Автор Доклад Share Добавено Ноември 9, 2006 (edited) Предсватбена Мечта Карамфилите са толкова хубави цветя, ама не тези дето ги продават цилофани , а малките карамфилчета ,които растат на ята и ухаят наистина карамфилски . Много искам да имам такива в бъдещата си градина , в бъдещата си къща , като стана бъдеща жена . От малка си мечтая да имам такава градина с карамфили и момини сълзи ,червени божури също ., те ще им бъдат съпрузите и ще ги нарека на всички мъже в къщата , та да са здрави и червени като божури .:0 25.12.2003г. Елфическата страна /Лотлориен/ Стояха сред открита ливада .Наляво се издигаше огромна могила и тревата по нея бе зелена като пролетта в Стари времена . По склоновете като двойна корона , растяха два пръстена от дървета , външните имаха снежно- бяла кора и бяха без листа , но прекрасни в грациозната си голота , ,вътрешните бяха огромни малорни , все- още облечени в бледозлатиста премяна . Високо в клоните на едно величаво дърво , в центъра блестеше плоскоред. В подножието на дърветата и навсякъде по зелените склонове тревата бе осеяна с дребни , златни цветчета , с формата на звезди. Сред тях се полюшваха на стройните си стъбла други цветя, бели и съвсем бледозелени,те искряха като мъгла сред наситения цвят на тревата . Небето отгоре бе синьо и и следобедното слънце хвърляше под дърветата дълги зелени сенки . --- Керин Амрот /сърцето на древното кралство / -----Могилата на Амрот ----зимните цветя - жълтият еланор и белият нифредил Толкин "Властелинът на пръстените " Като ..... /моят копнеж / Като застинала и вкаменила се ледена покривка е цялата ми душа ,надеждата и мечтата са някъде вкочанени между всички пластове . Не ми се пише модерно , затова ще се чувствам като грамофон , за който отдавна са спрели да произвеждат плочи . Най - безутешният грамофон на света . Покрит с прах , старомоден и безутешно копнеещ. Като че ли има една особена красота в старите грамофонни плочи , нещо забравено и истинско , като дървата събрани за огън . Като мъха полепнал по камъните , започнали да се ронят в стената ,,, Като шумата , гниеща предвещаваща зимата ... Като изсъхналото грозде по лозите , необрано и остаряло .... Като стария дъб с малката хралупа на някоя лисица ... Като някое старо писмо от любовник .... Като безименен човек , част от тълпата .... Като мушица еднодневка ..... Като охлюв , счупил , черупката си ... Като дъждовен червей или голяма есенна гъба ... Като светкавица , отекнала в ноща .. Като незавършена картина, с незасъхнали маски ... Като старото ми палто , проядено от молците ... Като романтична комедия на , която никой не се смее Като безоблачно небе с вятър ... Като безобидно криминале .. Като тих разговор с най- добрата ми приятелка .. Като среща на безистена или в градската градина ... Като морето и малката къща на баба ми ... Като католическата църква ... Като Океана ... Като мен ... Или като теб ... Като просто света ... 15.11.2004г Редактирано Ноември 9, 2006 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zenon Добавено Декември 8, 2006 Доклад Share Добавено Декември 8, 2006 "Денят започна като доста облачен и намръщен, а оголените дървета в гората бяха затихнали. Из гората можеха да се видят минзухари, нарциси и яркожълти форзиции. Гледаш всичко това отдалеч и то изглежда като жълто петно на зелен фон. Като се приближиш те заслепява яркостта на това жълто- което е Бог. Не че ти се идентифицираш с този цвят или че се превръщаш в този простор, който изпълва Вселената с жълто, а по-скоро че не си ти, който гледаш това. Само то съществува и нищо друго- нито гласовете около теб, нито косът, който пее сутрин своята мелодия, нито гласовете на минувачите, нито шумната кола, която скрибуца до теб на пътя. То съществува и нищо друго. И в това съществуване имаше красота и любов. Тръгваш обратно през гората. Капват няколко капки дъжд и гората изглежда напусната. Пролетта токущо беше дошла, но тук на север дърветата още нямаха листа. Те изглеждаха тъжни след зимата, след очакването на слънцето и топлото време. Мина един ездач, конят му се беше изпотил. Конят с неговата грация, със своите движения, беше нещо повече от човека; човекът със своите бричове, високи лъснати ботуши и жокейска шапка изглеждаше незначителен. Конят дишаше, беше вдигнал високо главата си. Човекът, макар и да яздеше коня, беше чужденец в света на природата, докато конят изглеждаше част от природата, която човекът бавно унищожаваше. Дърветата бяха големи- дъбове, брястове и букове. Те стояха съвсем тихи. Почвата беше мека от зимните листа и тук земята изглеждаше много древна. Нямаше много птици. Косът подвикваше и небето се проясняваше. Връщайки се вечерта, небето беше много ясно и светлината върху тези огромни дървета беше странна и изпълнена с тихо движение. Светлината е нещо невероятно; колкото повече я наблюдаваш, толкова по-дълбока и необятна става тя; и дърветата бяха уловени в нейното движение. Тя беше потресаваща; никое платно не би могло да улови красотата на тази светлина. Тя беше нещо повече от светлината на залязващото слънце; тя беше повече, отколкото очите ти виждаха. Сякаш любовта беше покрила земята. Отново това жълто петно на форзициите изпълни погледа ти и земята се радваше." / Кришнамурти, "Медитация и осъзнаване" / ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 9, 2006 Автор Доклад Share Добавено Декември 9, 2006 "Не че ти се идентифицираш с този цвят или че се превръщаш в този простор, който изпълва Вселената с жълто, а по-скоро че не си ти, който гледаш това. Само то съществува и нищо друго- нито гласовете около теб, нито косът, който пее сутрин своята мелодия, нито гласовете на минувачите, нито шумната кола, която скрибуца до теб на пътя. То съществува и нищо друго. И в това съществуване имаше красота и любов."- цитат - Zenon . , дам ето за това става въпрос, вътрешното приключение и пътуване към себе си , когато си насаме с природата . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Декември 10, 2006 Автор Доклад Share Добавено Декември 10, 2006 Зимата - началото Кафявото се е настанило навсякъде . Шумолят листата вечер и кестени топуркат небрежно , смачквайки бодлите си . Дъжда дебне , нахвърля се и сутрешната мъгла . Лепкава и мокра . Духа силно вятъра вечерта, разлива останалите капки дъжд от дърветата . Локви , локви , безброй локви с окапали жълти листа . Оредели корони на дървета с полумъртви клони , едва дишат , подготвят се за зимата . Разклатени те нашепват : - Бързайте , бързайте да се приберете вкъщи , днес деня свършва още по - рано . Кестеняви и златни рокли облича земята , приготвя се и за зимния бал . 20 .09. 2005 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Януари 2, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 2, 2007 Зимните цветя - Коледните звезди са запълнили всички големи хранителни вериги , в нашия град това е Kaufland . Подаряват се страшно много Коледни звезди , за Коледа. Подарих наскоро няколко саксии с цветя ,купени . Но с такова изражение на задоволство ги купувах , че продавачката ми каза : :"И аз предпочитам да подаря саксия с цвете , отколкото откъснато в цилофан " Купих тогава едни малки виолетови, тъмно - виолетови цветя . Украсих ги с разни пеперуди , от хартия , които може човек да си купи от по - луксозните цветарски магазини и превърнах саксията в икебана , почти . А от 2 дена такова хубаво слънце е пекнало , че ще речеш , че пролет се задава . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Януари 2, 2007 Доклад Share Добавено Януари 2, 2007 Шри Ганеша: Приятели, има добре развита тема в един форум, за Кундалини, Семето, Житното Зърно, Божесвената клетка, Цветето на Живота, Витлеемската Звезда... : Кундалини шакти Много е показателно. Не е нужно да повтарям някого. Сега сравнете долните картинки на сакралната кост с онази на Шри Ганеша - син на Шива. Това е съзерцавайте ги малко и решете за себе си - Има ли Живот у вас?. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 2, 2007 Доклад Share Добавено Януари 2, 2007 (edited) Редактирано Януари 2, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Януари 2, 2007 Автор Доклад Share Добавено Януари 2, 2007 Благодаря , Синева !2-те пирамиди вплетени една в друга , двата свята на материалното и духовното ,вплетени едно в друго правят човешката ни същност , тази странна космична многоъгълна звезда - "цветето на живота " . Ако се свържат всички върхове на звездата получава се един 6-ъгълен многостен , точно както изглежда една клетка от пчелен кошер . ?Тази стилизация на формата в многостени , е особено натрапчиво използвана от ?Египтяните . И освен това гледах един филм , в който показаха огромни каменни масиви с формата на 6-ъгълни многостени , абсолютно точно изваяни и т.н. Една приятелка художничка , вече доста възрастна живописка ми сподели, че виждала огромни структури от многостени във въздуха , да се полюшват и разхождат необезпокоявани , а тя е един много сериозен човек , дори прагматичен до голяма степен . В момента директор на нашата градска галерия . И аз я успокоих , че щом вижда тези неща , значи си е разширила съзнанието и може да вижда , това което не е съзнавала преди . Защото според мен човек вижда само това , което съзнава , което съзнанието му е разчело като информация . И така , тя ми разказа , че всъщност , това били едни доста красиви гледки и аз и казах да погледне именно от тази страна на нещата . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Януари 2, 2007 Доклад Share Добавено Януари 2, 2007 (edited) Бяхме в моя Пловдив за Нова година.На тръгване днес видях в малката ни градинка кокичета! Малки снежанки.Новата година е пролетна и цветна. Редактирано Януари 2, 2007 от Милкана Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 29, 2007 Доклад Share Добавено Март 29, 2007 Мен ме вдъхновява едно цвете в градината, един красив зюмбюл. Цветовете на цъфнала праскова. Едно борче. Топлите лъчи на слънцето. Зеленият цвят на тревата. Всичко! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Март 29, 2007 Доклад Share Добавено Март 29, 2007 Много обичам зюмбюли. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 29, 2007 Доклад Share Добавено Март 29, 2007 И аз, и аз, и аз, и аз, и аз, и аз! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 31, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 31, 2007 И аз, и аз, и аз, и аз, и аз, и аз! Радвам се да се видим отново тук приятели . Другата неделя , планирам ходене до Карандила и от сега си представям всички цветя , които ще има . Иглика , иглика искам да си набера и див зюмбюл. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 Инатари, аз не ги късам. Само им се радвам. Красиви са, свежи и ароматни. Оставям ги да изживеят своят живот на зелената поляна, под топлите лъчи на слънцето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 31, 2007 Автор Доклад Share Добавено Март 31, 2007 (edited) Инатари, аз не ги късам. Само им се радвам. Красиви са, свежи и ароматни. Оставям ги да изживеят своят живот на зелената поляна, под топлите лъчи на слънцето. Wonderful , знаеш ли аз предполагам , че ще си откъсна . Понякога трябва човек да си набере гъби или цветя или билки , за да има и догодина на същото място . Нещо като пазарна икономика на природата , тя няма да произведе същото нещо на същото място , ако никой не го докосне или откъсне . Същото е и с животните . Определени животни ядат други животни , за да се множи в природата съответния вид . Но всяко нещо трябва да се прави с мярка и знание . Това още индианците са го открили . Кога трябва да ловуват и по колко , за да не се нарушава баланса в природата . Редактирано Март 31, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 Не късайте цветята, само им се радвайте. Живи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 И аз не късам. Преди години много обичах цветя във вазата. После взех да правя икебани, не само защото ми харесва като изкуство, но и поради факта, че се създава повече красота с по-малко пожертвани цветя. Обаче все повече ми беше мъчно да гледам как откъснатите цветя бавно умират... В момента това ми е работата - занимавам се с цветя и озеленяване, но не и с отрязан цвят. Обичам да отглеждам цветя, да им се радвам как растат, цъфтят...и да заразявам другите хора да имат подобно отношение към тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 Да се занимаваш с цветя е благословение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.