Цветята

[Inatari]

Бог е любов, Бог е в мен, в теб, Бог е в цялата природа,

Цветята ме занимават чисто философски. Как мога да си ги обясня иначе. Те са като малки въпросителни, покарали от същината на живота. Толкова красиви и преходни, толкова, появили се навреме.

Те носят информация за състоянието на планетата, те я обясняват, те са малки кристали от енергия, те събират утринната роса в чашките си и свеждат глави изморени от дългия ден вечерта, почти мъртви, близо до пръстта, те приютяват изморените пчели и са дом на всички охлюви. Те са бойните кули на малките и многобройни мравки, те са като сърцето на природата, благоуханни и цветни.

Когато си откъсна няколко букета с цветя знам че съм извършила кражба. Откраднала съм скъпоценностите на Земята, взела съм ги само за себе си. Да им се радвам само аз, да черпя енергия, да ги изследвам само аз, да разговарям с тях само аз.

Дори и откъснати, те продължават да разказват за вятъра и за пръстта, за дъха на Живота на планетата Земя, за сълзите на небето, за смеха на слънцето, за постоянството на сезоните и за мъдростта на дърветата. Родени от тревата и пръстта, те са обсипвани от грижи цял живот, без да стареят остават деца до момента на тяхната смърт.

Безгрижни и красиви, пълни с тайни и легенди.

Те ме окуражават да живея пълноценно, да говоря по-малко.

Изпълват ме с радост за дълго време, чувствам ги като свои братя и сестри, забравям цялата мъка на този свят, дишам по-лесно през целия ден, отдавам им ума си.

[Донка]

А как усещаш Бог в цветята, които си отгледала ти?

Когато започнах да усещам цветята в моите саксии и в градинката ми като проява на Любовта, която е заложена в мен самата, някак не мога да скъсам цвете за букет - то е живо и е красиво, когато увяхва на корена си! Само прибирам листата и цветовете, с които ме лекуват...

Когато искам да подаря цвете на някого - предпочитам да подаря живо....

[Inatari]

аз винаги съм била крадец ,просто прекарвам време насаме с природата.Не съм имала възможността да отгледам своя,да се грижа наистина за нея.Засега живея с родителите си .Когато ходя на гости при баба ми ,тя винаги забелязва колко дълго време ги наблюдавам и започваме разговор за тях.Обикновен разговор наглед ,но след това ти става едно такова бистро,отговора блести ли в ума ти. Тя винаги ми казва : Ине ,това цвете е твойто така да знаеш,ще ти го дам във вас да го вземеш.

И аз все казвам : Не бабо недей ми го дава ,виж как му е хубаво при тебе.

Цветята на майка ми са по особени ,също като нея.За разлика от приказливите на баба.

[Донка]

Не бабо недей ми го дава ,виж как му е хубаво при тебе.

Страхуваш се още, мила, да носиш отговорност за друг живот, страхуваш се да не увехне в ръцете ти и да се усещаш виновна за смъртта му...

Вземи го, опитай да му дадеш от Любовта си (не отговорност!) и предварително си прости, че може би няма да го опазиш... Отивай при него все едно отиваш да си говориш с баба си.... Тя ти го дава, защото иска да бъде до теб, с теб...

[Inatari]

Страшничко си е наистина. ,но все си казвам ,хайде по нататъка ще си имам и аз . И все се занимавам с други неща.И конпенсирам като пиша,рисувам и разни такива неща.Това също е начин да покажеш любовта си към света. Още повече че основното ми занимание е това и просто все нямам време .Сега дори правя едни неща ,които са изцяло за цветята и така.

Ако можех да се мултиплицирам щях да направя много ,много повече,ноооо ,колкото мога толкова показвам че обичам света.

[sony]

Момичета, докато ви четях постингите сьлзи ми потекоха от очите. Ех, ако повече хора имаха такова красиво отношение като вашето щяха да направят толкова много добри и хубави неща не само с цветя. Предсавете си само ако всеки посади по едно само цвете на балкона си и по едно дрьвче или храсче пред блока си колки красота ще сьздаде, колко усмивки ще предизвика

колко кислород ще произведе, колко добро настроение и колко хармония. И наистина " Красотата ще спаси света!" Аз сьщо имам градинка и се опитвам да я поддьржам. Сьбирам сама определени видове семена, засаждам ги и ги отглеждам, а когато цьфнат сьм много горда, че сьм допринесла за живота им и за красотата им. Когато разбрах, че те даже издават звуци, че могат да плачат и да са нещастни когато нещо им недостига сьвсем престанах да ги кьсам, става ми жал. Предпочитам да правя от тях сухи букетчета и импровизаций от изсушени треви и така да удьлжавам времето на красотата им. Спомням си една баба, сьседка, едно време много се караше ако някой откьснеше лале от градинката и и даже плачеше за тях. Наскоро прочетох, че цветята са мисли на ангелите, малки благословий и ако се настьпи цвете, ангелите ще се разсьрдят.

[Inatari]

Мила ,Сони,много си права,аз си мисля ,че всички хора преживявят природата,никой не може да й устои ,всеки вдишва с пълни гърди от нея ,всеки се оставя на вятъра да си поиграе с косите му,естествената красота на планетата ни е толкова удивителна,най-красивата планета в нашата система.Ние просто сме щастливци да живеем тук ,с цялата тази великолепна хармония.

Ако само можехме да се слеем в едно завинаги и нокога да не я убиваме.

[sony]

Да, никой не може да и устои, но аз си мисля, че повечето са егоистите, които искат да я използват, да се облагодетелстват от нея. Май са повечето тези които ламтят да изсичат незаконно горите, да застрояват не само по нашето Черноморие, да предизвикват умишлени пожари и да замьрсяват безнаказано и безвьздмездно вода, вьздух, почви и разстителност. В егоизма си човек ще се самозабрави и накрая ще се самоунищоже сам.

[Inatari]

Ако се чувстваме слети с Природата,никога не бихме и посегнали !!!!

Това е проблемът ,трябва да се слеем с нея ,ние сме едно съзнание .

Не бихме могли да посегнем на част от себе си.

[Аделаида]

За мен цветята също са едно от най-прекрасните земни творения....стига човек да може да открие красотата им и да им се радва от сърце...

Мечтая някой ден да имам прекрасна градина с всякакви цветя и растения-Божествено е!!

Как мислите обаче, дали късайки цвете влизаш в грях?

Ами ако го вземеш с корена и го пресадиш на друго място и то загине?Това убийство ли е ...?

А относно бракониерите и поголовното изсичане на горите зноя само едно-че в държавата ни няма закони и изпълнитена власт, която да се бори на ниво с това, а и има хора, които изобщо не мислят какви биха били последствията на деянията им...жалко.

[Милкана]

Много ми е мъчно, когато цветята ми линеят или загиват - случва се и това за жалост. В стаята си имам 12 саксии и си ги обгрижвам с такава радост, дивя се на всеки листен зачатък, следя как се развива новото листо и им говоря. Имаме един стар кактус, от тези, на които им казваме коледниче, коледарче /Epiphyllum/- защото цъфтят зиме с множество цикламени цветчета. Този наш кактус страдаше много години - не цъфтеше. Затова бяхме невероятно изненадани тази година да го видим в цялото му великолепие, превити стъбълца, натежали от кичести огромни цветове, които не можеха да се преброят! Но най-голямата изненада беше, че те се появиха по Великден! Естествено, разбрах какво ми каза кактусът

Щастлива съм, че имаме и двор и там гледаме цветя. Забелязах, че купените от един магазин цветя все ми умират, а от друг - живеят и пеят. Март месец имаше цветарско изложение и аз така се натоварих с разсади, саксийки + една палма, че ме спираха и шеговито ме питаха дали са останали още растения . Освен всичко това те, цветята и другите растения са обект на едно мое научно изследване, свързано с имената им. Нали знаете - името е знак

Чували ли сте за теорията на първичното клетъчно възприятие? Растенията приемат телепатично мислите и реагират досущ като нас хората - плашат се , ако покрай тях мине куче, ако човекът си представи горяща клечка кибрит, умеят да се преструват на мъртви, ако в близост има човек, който е унищожител на растения.

Ето ви някои малки съвети при засаждане на растения:

Ако донесете вкъщи вече вкоренено растение, нека постои няколко дни преди да го прехвърлите в друга саксия. Не прекалявайте с поливането - промяната на мястото е голяма травма за него и то реагира свръхчувствително. Щом свикне с новото си обкръжение, изберете му подходящ съд и бъдете нежни, когато го прехвърляте - мисъл или дума на успокоение няма да са излишни. Най-подходящ ден от седмицата за пресаждане на растения или за саденето им е понеделник - белият ден, денят на Луната.

[Таня]

Цветята са като всяко живо същество. Ако са поставени при подходящи условия- почва, вода, светлина,грижа и любов, те ще се развиват, ще растат, цъфтят и ще ни радват- със зеленината,с цветовете и аромата си. Различните цветя растат при различни условия. Някои от тях изискват повече светлина, други - повече влага, трети - и едното и другото. Казват, че по цветята може да се определи характера на човека, който се грижи за тях. Поддържам това мнение.

[Inatari]

Да знаете само колко много цветя получих днес ,включително и една прекрасна червена роза .От всички си взех само нея за вкъщи ,останалите оставих в галерията,да допълват изложбата.

А забравих едно много странно цвете което ми подариха . Прилича на кактус външно но не е. Живее във вода изцяло . И има малки зелени цветове .това всъщност е само издънка от самата цвете-майка. Странното е че нямах време да попитам какво всъщност представлява и ще разбера сама ,като започне да расте .

[Благост]

Здравейте, приятели! Благодаря за вълшебната тема.

И малко за едно вълшебно цвете от "Приказки за цветята" - Гришата/Григорий Кьосев.

БЛАГОБЕЛ или ЕДЕЛВАЙС

Ундините поддържат не само всички растения, но - с най-голяма радост - и еделвайса, като връх на творението в царството на цветята.

Еделвайсът, с природно име "хóа", е най-напредналото цвете в еволюцията на цветята. Той нежно съчетава съвършенството с мощното творчество. Хоа живее най-високо от всички! От Хо - вашето слънце - той сваля идеята за сътрудничество. На много планетни системи като вашата, Хоа е също е цар на цветята - най-благородното и могъщо цвете. Той съчетава в себе си всички цветове, цветя и добродетели. Дарява природните нежни духове - елфите - с наслада неизразима. Хоа е за тях това, което е за вас слънцето. Мнозина не знаят, че елфите виждат цветята като звезди. При това, те самите са души на цветята. Множество ясновидци по планетите и звездите ги виждат.

Елфът на Хоа е наистина цар на цветята. Чрез най-висшето творение на физическата вселена, човека, и то най-вече чрез "царете" на човечеството, еделвайсът предава най-висшите идеи и импулси - тези за братство и сътрудничество по пътя към съвършенството. Истинските царе на човечеството са неизвестни, но се отличават по това, че имат бяла аура и живеят по планините. Земята още няма такива царе - има хора, които само от време на време изпълняват тази роля. Вие много рядко се качвате по върховете с еделвайси и обикновено ги късате, а това не може да го направи човек с бяла аура. Ако унищожаването на едно цвете е най-голямото престъпление в природата, по-тежко от убийството на много животни, то откъсването на един еделвайс прекъсва токове към всички растения и минерали, към всички метали вътре в човека и вън от човека. И всичката сеч, и всички коситби, и цялото бране на Цветя от всички туристи и оранжерии не са в състояние на намалят толкова много растителното и минералното богатство на една планета, както откъсването на един единствен еделвайс! При това, се намалява и интензитетът на енергиите и информацията, предавани на тези природни царства. Понеже всяко цвете предава от една звезда, а слънцето е главният препредавател, то единствената, най-съвършена антена към слънцето, - еделвайсът - предава от цялата етерна вселена!

Нежните послания на еделвайса не са насочени само към хора, животни или растения. Те изпращат привет към всички йерархии и класове в Трите Вселени и им казват: "Само през мен се минава към световете, подобни на Хо!"

Цветята не само предават музика, информация и картини от съответните слънца, но и са основни врати за попадане на етерните им двойници. В етерната вселена се пътува единствено чрез овладяване на обичта към растенията, а в палатите и дворците на етерните звезди се попада само чрез еделвайса. Пътуващите из етерната вселена знаят начините за общуване с цветята - могат да разговарят с елфите и с ангелите, които стоят зад тях. Много животи са ви необходими, за да насъберете в олтарите (название за чакрите) на етерното си тяло уханията и трептенията на всички цветя и цъфнали дървета! Така олтарите ви постепенно се разцъфтяват и вече не им е необходимо природно въздействие отвън."

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Inatari]

Толкова много информация има закодирана в природата ,че дори само да я наблюдаваш и да мислиш заедно с нея е все едно си бил на лекция по езотерика.

Да говоря с нея е наистина прекрасно .

Любимото ми растение е кестена ,някакси имаме еднаква философия за живота с него . Но себе си уподобявам на орех .

Вътре

Костелив орех съм си и това е. Мрачен дебелокор и черупчест орех с вкусни ядки.

за жалост ядките никога няма да се разбере че са вкусни ,защото ще се наложи ,някой да счупи цялата обвивка преди това .А тя е толкова непромокаема и твърдокора ,че бих могла да я сравня със стегнат кринолин по тялото ,не бихте могли да прокарате и игла за шиене дори . Така ,че става дума за наистина здрава обвивка .

Отвън както може да забележите се вижда само набръчканата кора с множество кори и браздички .Твърдостта ми ухае отдалеч,трудно е да ме разбере човек .

Орех ,с безброй много нагънати мисли вплетени в 2 полукълба

Ако счупиш орех ,казват старите хора ще разбереш каква ще бъде цялата ти година . Аз съм досущ орехов човек ,ако попаднеш там вътре , сред многото бели нагънати мисли че разбереш поне една истина за света.

[Никола_]

Здравейте, мили дами! Казвам "дами", защото не виждам мъжко присъствие в темата. Е, нека аз да бъда първият, пък дано и други да изкажат мнението си. Прочетох всички мнения с голям интерес и вдъхновен от прекрасните мисли си казах: "Слава Богу, че съществуват все още хора, които искат да се борим за природата и нейното оцеляване и съживяване!". Цветята са като децата-капризни, изискващи, изпитващи, но и любвеобилни. Те са също толкова крехки и чистата им енергия не само дарява радост, но здраве, щастие, положителен заряд в дома, когото украсяват. За жалост повечето хора ги късат, или на празници подаряват откъснати от корена цветя, което според мене е кощунство и огромна загуба. Много ми допадна идеята за това, какво би било ако всеки земен жител посади и отгледа с любов, внимание и грижи поне едно цвете, едно дръвче, един храст, едно каквото и да е растение... Ако се случеше това, нямаше да бъде светът ни такъв какъвто сме го направили днес-материален. Духовното щеше да величае и да царува, добротата щеше да е във всеки от нас. Но уви. Намирам се в град Атина-Гърция, където през месец май имаше прекрасен панаир-изложба с цветя и различни растения. Замайваш се от тази гледка. Малки и големи, тукашни и чужди хората се любуваха с удоволствие на всички цветя, палмички и други растения. Дори телевизионните канали отразяваха няколко дни по ред събитието, което точно преди "Eurovision" промени духа на гръцката столица, настроението и напомни на хората, че цветята са красотата, която дарява живот на майката Земя, благословени да са!

[sony]

Освен всичко това те, цветята и другите растения са обект на едно мое научно изследване, свързано с имената им. Нали знаете - името е знак

Милкана, това е много интерестно, би ли споделила и ни казала нещо повече? А, свьрзано ли е с имената на хората? Ако човек носи име на цвете или част от име на цвете, това оказва ли някакво влияние в живота му? Случайно ли е носенето на име на цвете?

Любимото ми растение е кестена ,някакси имаме еднаква философия за живота с него  . Но себе си уподобявам на орех .

По разни хороскопи чета, че човек в зависимост от рождената си дата е свьрзан с определено растение - цвете или дьрво. Това ми изглежда несериозно, но написаното от Инатари ми допадна и се замислих може ли човек да е свьрзан по- най близьк начин с определено растение, да има не просто любимо растение, а то да е неговото растение. Аз например преди години минах по една улица и гледам на тротоара стопаните нахвьрляли подкастрените клонки на едно храстовидно дрьвче. Като видях цветчетата, направо се влюбих -оранжеви камбанки. Оранжавото ми е любимият цвят, а цветчетата са камбанки, които страшно много ми харесаха, защото ги уподобих на малки шапчици на прекрасните главици на малки момиченца - може би елфи или такива които ги изобразяват по картичките ( предимно руски ) или от приказките, като например " Цветята на малката Ида", която баба ми четеше за приспиване до пресипване когато бях малка Наведох се тогава, и много трудно и несрьчно успях да си отчупя едно клонче, което не беше дори чепка, от която да се хване после нещо. Занесох го вкьщи, натопих го вьв ваза и всеки ден му се радвах и любувах до сьлзи чак. Като се замисля на друго цвете толкова много не сьм се радвала. Цветьт се оказа много траен, не увяхна доста дьлго време. Един ден гледам, това стьбьлце, което дори беше наранено и целостта му малко разрушена от прокьсването, което бях направила, пуснало корен. Радостта ми беше неописуема.Беше голяма изненада за мен и си помислих, че това не може да бьде случайно. Посадих го и непрекьснато се навьртах около него. Когато заминавах нанякьде и не си бях в кьщи, все мислех за него. Обаждах се по телефона, питах за него, дали е цьфнало, дали е поляно. Сега то е доста голямо, почти храст и цьфти почти непрекьснато. Това е моето любимо цвете. Не знаех как се казва дори, наскоро прочетох в едно вестниче, че се нарича Стаен клен. Как мислите, дали ние с него сме свьрзани. Дали това е моето цвете, което ме определя? Всьщнот какво ви питам? Важното е, че ме свьрзва любовта ми кьм него! Но сега пьк се замислих: А, цветята дали могат да обичат сьщо/ сьответно? Май се досещам за отговора...

[Inatari]

Използвам случая да благодаря на Никола за мъжкото му изказване,останалите също да се чувстват поканени ,споделете вашите преживявания с природата ,какво откривате в тайнството на живота ?

[Милкана]

До Сони -

О, да - това за имената на цветята...и хората...ами то е част от моята дисертация .

[sony]

Хайде, хайде, моля те, кажи нещо повече, нямам тьрпение!

[Милкана]

Именуването на човешките индивиди става на доста по-късен етап в неговия етногенезис. Етнографските данни сочат, че собствените имена, както ги нарича Клод Леви-Строс – автоними (autonym), наред с родовите имат езотеричен, сакрален характер и са oт тотемичен произход. Това е митологичното мислене, което отъждествява името и денотата. То обяснява появата на множество собствени имена ≡ фитоними – името, знакът, лексемата играе ролята на медиатор между два обекта – растението и човека. Още в процеса си на оформяне като хомо сапиенс човекът изучава и осмисля качествата на животните, растенията и неживите предмети, нещо повече – започва да ги сравнява със собствените си качества. Връзката на човека с растителния свят превръща този процес в част от човешкото мислене. За архаичния релгиозен опит дървото (или по-скоро определени дървета) изразява сила, мощ; то е космос, живот-възраждане, познание и се свързва с някое божество. Уподобяването е един от основните принципи на именуването. В представите на древните тревите (билките) дължат лечебните си свойства на това, че първи са ги открили боговете. Природата и символът съществуват съвместно в архаичното мислене. Славяните вярвали, че името може да предава не само характер, но и съдба. Процесът на приписване на качества, характерни за растенията, на хората е метафора. Това е в съответствие с принципите на антропоцентричността.

Латинската сентенция Nomen omen обикновено се превежда като 'Името е знак', като под знак се разбира предзнаменование, но omen има и второ значение `желание, пожелание´. Даването на име в е свързано винаги с някакво пожелание, с нещо, което трябва да се случва на неговия носител или което той трябва да донесе с появата си, затова дори т.нар. предпазни имена, имащи за цел да защитят човека от нещастия и болести , са по същество свързани с пожелание новороденото да оцелее. Този елемент е много силно застъпен в имената със славянска основа.

Установяването на славянският език като език на основното население в нашите земи, претопява голяма част от именния фонд на траки и прабългари. Навлизането на християнството води до двуимие: наред с домашното, езическото име (“растителните”собствени имена са именно езически) се употребява и църковното.

Празнуването на Цветница е модел на синкретично обединяване на езически и християнски обичаи. Тъй като са предхристиянски, тези имена липсват в църковния календар, няма светец, който да ги покравителства, затова възниква необходимостта да се асоциират и с църковен празник - той е имен ден на всички, които свързват името си с цвете (растение), като почитта се корени в представите за възраждането – събуждането на природата , почит към лечебната сила на растенията.

Едно кратко и непретенциозно проучване на имената, които приемат българите мохамедани (помаците) в процеса на насилствена или доброволна интеграция показва, че сред тях на особена почит се радват фитофорните (от гр."носещи растение" имена)имена Карамфил, Трендафил, Малин,Невен, Росен, Невена, Ягода и образуваните от тях презимена, при което често се стига до комбинации като Карамфил Трендафилов и под. Причините за това са две: първата и основна за по-старото поколение – това не е християнско име, не се свързва със светец; втората е, че някои от имената са калкирани от персийско-турските им съответствия (Роза от Гюлфида напр.).

По-натам ще се опитам да изясня защо в българския език има толкова много имена на хора, които са и имена на цветя - за разлика от всички други славянски езици.

Ето ви списък на " цветните" имена, които се използват в нашите именници, независимо, че някои са чуждици, те все пак се асоциират с растение/ цвете

1. Аглика ( XVII в.)

2. Билка , Биляна

3. Божура ( XVI в.)

4. Босилко , Босилка ( XVII в.)

5. Бука , Буко

6. Виола , Виолета, Виолетка

7. Вишо, Вишна, Вишня

8. Върба, Върбан , Върбана, Върбина , Върбинка

9. Гергин, Гергина, Гиргина

10. Гладиола

11. Гюла

12. Дафин , Дафина ( XVI в.)

13. Дилян, Диляна , Дилянка

14. Детелин , Детелина

15. Елица

16. Жасмина

17. Иглика

18. Ирис ('перуника')

19. Калин, Калина ( XIV в.)

20. Камелия ('салеп')

21. Карамфил, Карамфила, Карамфилка

22. Кита, Китка, Китан ( XVI в.)

23. Латин, Латина, Латинка

24. Лиана, Лияна

25. Лилия ('бял крин')

26. Лилян, Лиляна, Люляна – (от люляк или лат. lilium 'крин')

27. Лоза, Лозан

28. Малин, Малина 985 ( XV в.)

29. Маргарит, Маргарита, Маргаритка

30. Незабравка

31. Невен , Невена , Невяна ( XIII в."който не вехне")

32. Орхидея

33. Перуника

34. Ралица

35. Ракита

36. Роза , Розалина , Розана, Розин и под.

37. Росен ( XVI в.)

38. Ружа , Ружена, Ружина, Ружка

39. Смилен , Смилена, Смиляна

40. Теменуга , Теменужка

41. Трендафил , Трендафила , Трендафилка

42. Фидан, Фидана , Фиданка

43. Хортензия

44. Хризантема ( гр. 'златно цвете')

45. Цвета , Цветан , Цветана , Цветанка , Цветелин,

Цветелина, Цвети , Цветин , Цветина , Цветозар,-а

Цветилюб,-а, Цветимил,-а , Цвятко и под.

46. Череша , Черешка

47. Чубра , Чубрина

48. Яблена

49. Ягода , Ягодина ( XVI в.)

50. Явор, Явора, Яворина ( XVII в.)

51. Ясен ( XV в.)

52. Ясмина

Най-разпространеното "цветно" име е Цветанка, следвано от Маргарита; от мъжките Цветан, а на второ място – Калин.

Сред 15-те най-разпространени женски имена в България 3 позиции са заети от собствени имена с “растителен” компонент ( 8. Цветанка; 9. Маргарита; 13. Лиляна )

[Благост]

Милкана, здравей и все така и по по най та до верния край!

само малко да "добавя " веднага по т.45. Цвета , Цветан , Цветана , Цветанка , Цветелин,Цветелина, Цвети , Цветин , Цветина , Цветозар,-а

Цветилюб,-а, Цветимил,-а , Цвятко и под."

Цвета - Цветко!... има един мой набор, който се казва така...и реагира/ше доста нервно, когато му казваха ЦвЯтко! сега вече спокойно доуточнява. Въпрос на гледна точица, но всеки си знае него си.

Сега ще му заформим един лексикон : мойто любимо цвете е...ЕДЕЛВАЙСа даже си бях набрала цееели 12 еделвайса горе от Пръскалото (водопада над хижа Рай)...сега ме е малко срам за този върховен букет едевлайс ама това е положението - тогава бях вече на цели 11 години и си ги наричах еделвайсчетата късайки ги с любов..Когато се спуснахме от горе....падна сериозен разговор с три много много силни/тежки бащини шамара щото се бяхме качили с един юнак без учителско-родителско разрешение.За еделвайсите обадих по после

Стихотворението за еделвайса ще го постна някой друг път

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Inatari]

Връзката с природата и всичко на планетата Земя е толкова силна ,че колкото и да се трудим не можем да заличим всички онези знаци и дори ако щещ еднакви елементи ,които се съдържат във всичко ,що започва с код Земя, ще се учудваме ,ще откриваме ,че телата ,ни умовете ни ,съзнанията ни са все едно част от камъка ,листото ,вятъра ,планината ,залязващото слънце или скъпоценните камъни.

От мравката или пък орела ,от смолата или пък минералите.

Ръцете ни са звездни карти ,всичко е написано там ,откъде идваме ,защо сме тук.

Бих искала един ден да знам от коя звезда съм дошла ,и как ще се превърна в звезда . Но преди всичко ,ние хората и цялата природа сме една субстанция. Всичко е живо ,всичко има своя душа,свое съзнание,ние всички сме част от цялото и цялото е част от нас. Или ние хората + цялата природа + всичко живо на Земята сме едно съзнание ,ако някой от някъде много далеч трябва да ни транскрибира ,какво е Това Земята като планета ,ще транскрибира цялото съзнание

Земя. Когато се обединят всички елементи получава се едно голямо съзнание /поне аз така усещам нещата/

[Inatari]

Славяните вярвали, че името може да предава не само характер, но и съдба. Процесът на приписване на качества, характерни за растенията, на хората е метафора. Това е в съответствие с принципите на антропоцентричността.

Латинската сентенция Nomen  omen обикновено се превежда като  'Името е знак', като под знак се разбира предзнаменование, но omen има и второ значение `желание, пожелание´.  Даването на име в е свързано винаги с някакво пожелание, с нещо, което трябва да се случва на неговия носител или което той трябва да донесе с появата си, затова дори т.нар. предпазни имена

А защо именно славяните са избирали имената на цветя и растения за кръшаване на децата си? Има и няколко дървета като Ясен, Явор, но все пак основно са цветя, а и разбирасе върбата - Ива, също дърво. Но да речем няма дъб, бор, топола, липа, череша, слива, праскова. Особени трябва да са тези дървета за да си ги избират славяните за имена.

Какво точно са влагали в изполването на цветни имена, какви качества би трябвало да придобие човвек, каква съдба ли го очаква ?

[Милкана]

Но да речем няма дъб, бор, топола, липа, череша, слива, праскова.

Имало е и такива - ето какво изрових като архаични имена от имениците, сигурно и други "дървета-хора" е имало, но няма запазени писмени сведения.

1. Аблан чинар; планински божур Аблена > Албена

2. Борика

3. Боровинка

4. Бреза, Брезан, Брезина

5. Бръшлян

6. Габро

7. Глогин, Глого

8. Горун ('вид дъб')

9. Девесил

10. Дренка, Дренчо

11. Дъба, Дъбко, Дъбина

12. Дюла

13. Ковил, Коил ( XV в.)

14. Клено

15. Кокичо

16. Крина, Крино

17. Крушо ( XVI в.)

18. Къпин, Къпина

19. Мако

20. Маслина ( XVI в.)

21. Мекиш ( XV в. ) 'вид явор'

22. Орешко, Орешка ( XIV в.)

23. Пелин ( XVI в.)

24. Топол, Топола( XVI в.)

25. Ховина ( 'хвойна')

26. Черника

27. Ясика (осика - трепетлика)