19 октомври - Св. Йоан Рилски

[Хармония]

Св. Иван Рилски

Цикъл "Българските светци", художник Лили Димкова

Православната църква почита паметта на Свети Йоан (Иван) Рилски.

Роден е около 876 година в село Скрино, Дупнишко. Умира на 18 август 946 година на 70-годишна възраст.

Приживе избира трудния път на отшелничеството. Дните му минават в пост и молитва за благополучието на своя народ. Около него се събират последователи, които образуват първото монашеско братство.

След неговата смърт учениците му пренасят с почести тленните му останки от Рилската обител в древния Средец. През 1183 година мощите са пренесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати в Средец.

През 1195 година цар Асен I тържествено пренася мощите на Свети Йоан в Търново, където остават почти три столетия. През 1469 година реликвата е върната в Рилския манастир.

На този ден своя професионален празник отбелязват лекарите и миньорите.

"Заветът на Св. Иван Рилски" е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до

Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание.

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е по-полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно." Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: "Защото в това Господ обеща вечен живот." Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със своите пречисти устни: "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: "Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне." Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък - другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа - сиреч чрез духовно разсъждение - и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.