Как да преодолея натрапливостите?

[Raia]

Здравейте! Моля за съвети и препоръки от специалистите от рубриката "Онлайн терапия",особено ще се радвам , ако получа отговор от г-н Орлин Баев, тъй като знам, че активно изучава материята, свързана с натрапливостите. Впечатлиха ме неговите съвети във форума и имам чувството, че ще ме разбере и ще ми помогне. От известно време съм обзета от натрапливи мисли и извършвам ритуали за дезинфекция, миене, пране, чистене на всичко, което ми се струва мръсно, защото да речем е докосвано от неприятен и лош човек или по други причини, също толкова нелогични. Почиствам всичко с препарати и забърсвам с мокри кърпички. В момента се успокоявам, че всичко е чисто, но след няколко дни с нова сила ме връхлитат мъчителните мисли и започвам да повтарям тези действия. По характер съм притеснителна, боязлива, взирам се в детайлите и се стремя всичко да е изпипано до съвършенство, склонна съм към размишления, не съм много разговорлива, при общуване съм стеснителна и тревожна. Все ми се струва, че не съм направила или казала точно каквото трябва. Нерешителна съм.

Не мога да си обясня защо се пораждат тези мисли и защо извършвам тези действия. На моменти се страхувам от бактерии, от които да ми се появят пъпки, тъй като човекът, с когото имах връзка имаше много пъпки по лицето и тялото. В друг момент микробите не ме притесняват, но пак ме обзема тревожност.

В миналото имах мания за ред. Всички дрехи в гардероба бяха прилежно сгънати, всеки предмет си имаше точното място,като спазвах строга симетрия. Но с течение на времето това отмина. Сега нямам много време, сутрин излизам рано и оставям вкъщи разхвърляно, но това не ме притеснява.

Преди години живеехме с втория мъж на майка ми. Те не се разбираха, а свекърва й наливаше масло в огъня.Започна да създава интриги и да предизвиква напрежение и скандали. Когато идваше при нас, нощувахме двете в една стая. Спомням си, че една сутрин, когато се събудих, ми стана много лошо и повърнах. Веднага след това ми олекна и отидох на училище. Мама предположи, че бабата ми е придала отрицателна енергия и зотова съм се почувствала зле. Впоследствие започнахме да намираме разни предметни магии по дрехите на майка ми. Изнесохме се тримата на квартира, но там нещата станаха още по-зле. С майка ми се пренесохме у баба ми- майката на баща ми за няколко месеца, докато ремонтираме апартамента, който беше лично мой и където с мама отидохме да живеем впоследствие.

И така, когато видех няколко косъма с нишка, ми се струваше, че това е магия, и тичах в банята да си мия ръцете.

В училище бях много старателна. Завършила съм елитна гимназия в София с отличен успех, но няма да уточнявам коя. Имам и висше образование, в момента работя по специалността. Но натрапчивите мисли много ме измъчват. Моля за съвет как да се справя с проблема и да се отърся веднъж завинаги от този проблем.

Имам приятелки, които ме търсят, когато са в трудна ситуация, за да им дам кураж или пък споделят тайните си с мен, защото знаят, че могат да ми се доверят. А аз се чувствам неудобно да раздавам съвети, а аз самата да не успявам да преодолея натрапливостите, които са ме завладели.

Наскоро приключих с една връзка, която нямаше бъдеще. Не съжалявам изобщо за момчето /беше с много отрицателни качества/, но сега пак с нова сила ме е обзела мания за миене, чистене, бърсане, за да изтрия следите от неговото присъствие. Пера изпрани дрехи втори път, защото си мисля, че са се допирали до неговите или пък съм ги прала заедно с неговите. Не мога да спра да го правя. Внушила съм си, че са останали следи от всякъв род от него и искам да ги премахна, за да живея спокойно. Не мога да гледам полилея, който той сложи, тъй като докато го постави вдигна страхотна врява /мърморене, псуване/ за това, че не знаеше как да го направи, и аз излязох виновна, и дори си позволи да ми плесне ръката, защото я вдигнах, за да му помогна. Това е само една от многобройните му непристойни и невъзпитани прояви през съвместното ни съжителство.Беше егоист, използвач, арогантен, циничен и притежаваше ред други отвратителни и отблъскващи качества.

Понякога имам и други натрапчиви мисли, но те не са толкова обезпокоителни и бързо преминават. Започвам да търся причинно- следствена връзка за неща, които обикновено извършвам в ежедневието, както и за вещите, които докосвам, дори се въздържам от някои неща, ако мислите надделеят.

Може да съм пропуснала нещо в изложението, но мисля, че главното съм го изяснила. При необходимост ще дам допълнителна информация.

Ще съм благодарна на всички, които ми дадат препоръки и съвети как да изляза от този порочен кръг.

[Орлин Баев]

Разкажи моля те накратко за ранните си години, за да сглобим пъзела на психиката ти! Той и сега се вижда, но все пак... Можеш да се водиш по тези въпроси: какъв е характерът на мама и татко сега и какви са били в ранните ти години? Как те възпитаваха, какви изисквания за ред, чистота, постижения имаха към теб? Гушкаха ли те, казваха ли ти, че си красива, че можеш, че си умна и чудесна и т.н.? Или бяха по-дистанцирани? Как те обичаха - просто така, каквото и да стане или "ако" се държиш еди си как си и направиш еди си какво си? Докато растеше, до каква степен те закриляха, защитаваха? А доколко те контролираха и как - директно и твърдо или през грижа? Имаше ли някой по-доминиращ и властен между тях? В годините 3-7 ти с кой от родителите си общуваше повече и беше по-привързана? Как бяха отношенията между тях - топли и любящи, студени и дистанцирани или пък караници? Как беше емоционалната атмосфера в къщи като цяло? В училище стараеше ли се доста за постигане на оценки? Имаш ли братя и сестри и с тях как бяха и са взаимоотношенията ви? Каква е емоционалната връзка с родителите ти сега - доколко е дълбока и каква е? Въобще разкажи каквото намериш за добре!

[Raia]

Родителите ми са се развели, когато съм била на 1 година. Тогава с майка ми сме се върнали в родния й град в провинцията при нейните родители. Там учих до седми клас. След това майка ми сключи втори брак и се преместихме в София- описала съм го в първото си писмо. Единствено дете съм.

Ранното ми детство беше хубаво. Бях обгрижвана от близките ми, особено от братовчедките ми, които са доста по- големи от мен и страшно много ме обичат, всеотдайни са и се отнасят към мен сякаш съм тяхно дете. В момента живеят в чужбина, но непрекъснато се чуваме по скайпа и няколко пъти в година им гостувам. Баба ми /майка на майка ми/ основно се грижеше за мен /вече не е между живите/. Беше властна, но ми е била опора, разбираше ме и ме подкрепяше, разчитах на нея да ме успокои и да ми даде съвет. Беше със силен характер и нищо не можеше да я сломи. Спомням си, че между нея и дядо ми имаше напрежение и караници. Той беше добър човек, но явно характерите им не бяха съвместими. Леля ми- сестрата на мама също ме обича, но има малко особен характер.

С майка ми сме преминали заедно през доста изпитания. Винаги сме били свързани, в момента живеем заедно. Случвало да живеем в различни градове за по няколко години- докато бях студентка и през още един период. Знам, че ме обича и иска да се чувствам добре. По характер е съвестна, изпълнява служебните си задължения отговорно, възпитана е, образована, взира се в детайлите. Настроението й е на приливи и отливи, изнервена е. може да бъде много внимателна към мен, но когато се ядоса, жестоко ме нагрубява. Професията й е доста напрегната. Винаги е споделяла с мен какво мисли, чувства и какво й се е случило, плакала е. По отношение на изисквания към мен- не ме е притеснявала за оценки, но й се искаше да получавам отлични оценки. Самостоятелна бях в подготовката на домашни, майка ми не ме е проверявала и изпитвала. Но аз се стремях да съм на ниво. Майка ми се ме хвалеше пред хората, че съм отлична ученичка и че уча в елитно училище. Спомням си, че първата година не ме приеха в университета и тогава имаше упреци, караници, беше й неудобно от колегите в работата, от познати, както и на мен, срамувах се дори да излизам от вкъщи.

За отношенията с баща ми: тъй като живеехме в различни градове /той в София/, а и по други причини, не успяхме да създадем връзка помежду си, рядко се виждахме. През ваканциите с майка ми гостувахме на баба ми- наговата майка в София. Когато мама се омъжи повторно и се преместихме в София, аз посещавах баба ми и при нея понякога се виждах с баща ми. Тя се опитваше да ни сближи. Но втората му жена му изобщо не желаеше да ме вижда, камо ли да ме покани у тях на гости, а баща ми не искаше да си разваля отношенията с нея. Откакто почина баба ми- преди 3 годи изобщо не ме е търсил, нито аз него. Майка ми не ме е зленастройвала към него, казвала ми е, че ме обича по свой начин. Упрекваше се, че се е разделила с него навремето и смяташе, че нейните близки са й повлияли да вземе това решение и че не е трябвало да се намесват, понякога ги обвиняваше. От баба ми-майката на майка ми също не съм чувала лоши думи за баща ми, но когато стане въпрос за него, леля ми винаги го е обиждала.

Майка ми ме научи да не лъжа, да се отнасям към другите с уважение, да не говоря зад гърба на хората. Критикуваше ме, че не излизах с приятели, а предпочитах да си стоя вкъщи и да чета. Както споменах по- горе, когато е разгневена ме е обиждала, но не и за външния вид- винаги ми е казвала, че съм нежна и красива.

Като малка винаги съм избирала чистите игри, за да не се цапам. Майка ми е имала изисквания към мен за чисота и ред. Но не за всичко.Не си спомням конкретни ситуации. Баба ми също държеше на хигиената, но в границите на допустимото, не е била педант. Леля ми- сестрата на майка ми не се притеснява от тези неща, и изобщо не я дразни хаоса в нейната къща.

Когато живеех с едно момче, за което писах в първото си писмо, всички мои близки се тревожеха за мен. Той се оказа използвач, свикнал само да получава от другите и нищо да не дава и без да се старае да помага с каквото може. Дори живя в София два месеца и си беше въобразил /не знам дали съзнателно/, че аз и моите близки ще го издържат, а той по цял дел ще мързелува. Все недоволстваше от някой или нещо, все другите му бяха виновни и с цялото си безочие се осмеляваше да ме критикува и да ми повишава тон. Вместо да погледне себе си, той все другите обвиняваше за собствените си неудачи. Съжалявам, че го допуснах до себе си, той е най- голямото ми падение. Искам да уточня, че в началото на връзката се виждахме само през уикендите и явно затова по- късно прозрях истинската му същност. Но това не ме оправдава. Не мога да се отърся от това, че се унижих толкова, че го търпях и дори си мислех, че аз допускам някаква грешка, смятах, че той е отреден за мен. Опитах се да го променя /въпреки че знаех, че е невъзможно/, но той изобщо не разбираше какво му казвам и дори се чудеше от какво съм недоволна. Ниското самочувствие, липсата на опит и база за сравнение ми изигра лоша шега. Поне да бях разпитала познати и съседи за него и за семейството му.

За отношенията си с този човек не споделях много с майка ми. Отчитам го като грешка, защото можеше да се отърва от него по- рано и да си спестя много проблеми.

Искам да съм по- уверена, по- спокойна и решителна, да не съм толкова притеснителна, да не се подценявам,да имам по- високо самочувстие, да общувам без притеснение и да изчезнат натрапливите мисли от главата ми. Искам да престана да извършвам тези ритуали по чистене и бърсане. Пера постоянно. Почиствам всичко, до което се е докосвал. Ще Ви бъда благодарна, ако анализирате това, което споделих и ми дадете съвети как да се успокоя и да се преборя с моя проблем. Каквото зависи от мен, ще го направя. Бих желала да се срещнем лично, но по- нататък, когато събера смелост. Благодаря!

Редактирано Октомври 20, 2011 от Орлин Баев
font enlarging

[Орлин Баев]

Привет, Рая!

Ето какво мога да проследя в споделянията ти: знаеш, че една основна фигура в живота ти е била и може би все още е майка ти. Тя е прекрасен човек, разбира се - сега просто виждаме някои причини и следствия, без да категоризираме нещата като добри или не, защото всъщност те не са нито едното, нито другото, а просто каквито са. Какъв е характерът на мама? Доста стремяща се към перфектност, детайлно изпипване, ред, успехи, фокусирана в работа и постигане, но не толкова в толерантност, благост, мекота, приемане на нещата каквито са, обич безусловна и щастие. Разводът с баща ти, когато си била на една годинка също се е отпечатал някъде там в несъзнаваното ти - съвременната психология сега проследява, че дори и в утробата на мама, малкото бебче осъзнава, преживява и реагира на всичко, което става около него и е директно свързано емоционално с психоемоционалността на родителите си. Още повече след раждането. На 1г. мозъчето ти е било като един свръхмощен компютър, учещ трилиони факти в секунда и усвояващ емоционални и поведенчески опитности от средата си и преди всичко от дълбоката си връзка с родителите си. Разводът с баща ти на една годинка има отражение и към сегашното ти отношение към общуването с другия пол - несъзнаваното ти го е преживяло като нараняване, изоставяне, отхвърляне и липса. Това, добавено към характера на майка ти вече е започнало да оформя психиката ти такава, каквато е сега - прочети за ригидния характер. Дълбоката ти връзка с мама (преплетеното ви емоционално общуване, споделяне и съпричастност) обаче е заложила едно различно ядро в психиката ти, дълбоко в основата на съществото ти, зад ригидността - очакване и желание в общуването с другия нещата да бъдат доста идеални, свръхотдадени и обгрижващи. Този ти психичен център още е в теб, но животът с неговата грубичка реалност все повече го помита и залага комплекси, вярвания за нараняване, неразбиране, злоупотреба, лишаване от сигурност и защита, недоверие в другия. Станалото сега с бившия ти приятел е само външен израз на характеровите ти движения. При много малки признаци за неперфектност, нарушаващи идеалите ти за общуване, се задействат страховете ти от нараняване, започваш да виждаш човека като свръх-"черен" и зъл, неприятен и лош, замърсяващ нереално идеалистичното ти вътрешно пространство. Трябва ти много, много малко, за да загубиш доверието си в него и да задействаш защитната си психична "броня" от отхвърляне, дистанция, отричане на другия - сякаш ти се иска да го изхвърлиш всячески от живота и емоциите си. Тази защитна ригидна броня веднага блокира чувствата ти към човека, изстудяваш и намразваш, дразниш се от най-малки неща и като ледена кралица изхвърляш човека от живота си. Дадената личност със сигурност има несъвършенства - но кой няма. Има и положителни страни, със сигурност. Но твоята психика мощно раздува и най-малките според подсъзнанието ти несъвършенства и дисквалифицира и минимизира всичко положително - и следва въпросното защитно дразнене и отхвърляне от твоя страна. Тук можеш защитно да интелектулизираш и защитаваш случващото се в теб - но истината е, че преживяванията ти са в огромна степен субективни и мухата на обикновените слабости на човека виждаш като слона на чудовищното му според теб поведение. Външното ритуално поведение на пране и чистене е само израз на тези психични движения! Тази психика при взаимодействието си със света блокира собственото преживяване на щастие и обич, освен в някакъв идеализиран фантазен вид. Блокира сърдечността, сърдечния Разум и свръхфиксира в главата, в контрола и защитното мислене...

Ще изчакам отговора ти и ако искаш, можем да поговорим за някои общи насоки по справяне. Но, знай че зад всичко стои работата по промяна на характера ти!

Редактирано Октомври 20, 2011 от Орлин Баев

[Raia]

Прочетох няколко пъти Вашия анализ и се убедих, че сте вникнал в дълбините на моята психика. В описанието на ригидния характер открих качества, които притежавам, някои са по- омекотени при мен, други липсват, но като цяло това е моята същност.Съзнавам, че трябва да поработя върху характера си и очаквам да ми посочите пътя към промяната.

В двете си писма, в които ви разказах за себе си и за моите близки, за чувствата и мислите, които ме вълнуват, съм се постарала да бъда обективна. Не съм сигурна дали съм описала всичко детайлно и разбираемо, така че да се доловят и най- малките нюанси, които може би са съществени за изграждане на моя психопортрет. Някои спомени изплуват в съзнанието ми по- късно. Бих желала да допълня следното:

1. По отношение характера на майка ми: тя е нерешителна също като мен, чувствителна, лесно се разтройва; с властен характер е, но в обществото не го проявява. Само когато постъпят несправедливо с нея, реагира остро. Не е с високо самочувствие. Не може да мрази. /Аз също не изпитвам лоши чувства към никого с изключение към онова момче, трудно ми е да простя и да забравя как ме е наранявал./ Майка ми се ядосва, но бързо й минава. Понякога ми се сърди, но винаги е мислела най- доброто за мен според нейните разбирания и винаги ми е помагала. Карали сме се, сега също отвреме- навреме, и двете сме инатливи и държим на своето, но аз съм по- склонна да отстъпя. Критикува ме, прави ми забележки, казва, че е за мое добро. Може да бъде много внимателна и нежна към мен, но може да бъде и като буреносен облак. Винаги се е чувствала неудобно от семейния си статус- разведена, аз също се срамувах, но сега не се притеснявам толкова, тъй като много познати и колеги са разведени, това вече се възприема за нормално.

И двете са притесняваме дали сме постъпили правилно, дали сме казали точно каквото трябва, да не сме сбъркали нещо и т.н. Мнението на хората за майка ми е важно, затова винаги е спазвала утвърдените норми на поведение. Моралистка е. Приятелките й знаят, че могат да разчитат на нея, че ще ги изслуша и подкрепи. Тя първа усети, че нещо не е наред с онова момче /въпреки че не споделях, неудобно ми беше/ и взе мерки, за да ме спаси от него навреме.

2. Няколко думи за характера на баба /която ме е отгледала/: не можеше да прощава, но не таеше омраза в себе си. Казваше, че някои хора не са й приятни, но не ги мрази. Помнеше лошото и се възмущаваше от хора, които са я засегнали. Не беше отмъстителна.Чувстваше превъзходство над дядо ми. Рядко признаваше, че е сгрешила /за разлика от майка ми/.Държеше на мнението на хората, трудно понасяше някой да я критикува или да каже нещо против нея. Беше общителна /аз и мама не сме/, но внимаваше какво говори пред хората, не си е позволявала да злослови зад гърба на другите. Не споделяше неща за себе си и за нас. Учеше ме да не разказвам лични неща, за да не предизвиквам приказки, клюки и злорадство. Не трябваше да се говори на двора, за да не чуят съседите и да си правят техни тълкувания.

3. Затова в разговори с приятелки и до ден днешен не обичам да се разкривам, запазвам някои неща за себе си, преценявам какво е уместно да кажа и какво не. Тактична съм и внимателна към другите, винаги съм стояла настрана от клюки, никого не съм обидила и не съм казала лоша дума зад гърба на някого. Винаги съм се пазила от тези неща. Имам чувство за справедливост, безпристрастна съм; не постъпвам лекомислено, много размишлявам и се колебая преди да взема някакво решение. Плаха и стеснителна съм.

4. По отношение на момчето: може би има няколко положителни качества, но те са като капка в морето. Не мога да търпя невъзпитан човек, без обноски, с освободено и неуважително поведение, присмехулник. Опитвах да го променя, търсех положителното в него, но той не признаваше грешките си и най- безсрамно извърташе нещата, че аз да изляза виновна. Червената лампичка ми светна като чух как нагрубява близките си, но „такъв си му бил тона”.Той е плод на баща тиранин и майка, свикнала да я унижават и обиждат мъжете в семейството. У тях непрекъснато се караха, и то по много грозен начин. Най- важното за тях е да направят ракията и да се напият. Той /момчето/ беше вечния недоволник- мърморещ и намръщен, агресивен. Дори си позволи да ми посегне веднъж- и то в началото на връзката- писала съм за това. Подминах го, но още тогава трябваше да се замисля сериозно.

Той сам си тръгна след като моите роднини се надигнага срещу него, майка ми му каза, че не одобрява поведението му /по деликатен начин/.И той като разбра, че е разкрита истинската му същност и няма да получава материални облаги от моя страна /беше голям използвач/, се прибра в топлото гнезденце при майка си- там, където всичко получаваше наготово. По мое мнение много го търпях, дори веднъж му дадох втори шанс след една негова проява /преди нея беше плесването по ръката и някои други/. Случаят беше следния, ще го разкажа без много подробности: бяхме на сватбата на негов приятел и дойде моментът за хвърляне на букета. За мен това е глупав обичай и няма нищо общо с традиционните православно- християнски обреди, но станах. Не успях да хвана букета, но той улови жартиера. Тогава водещият каза: „Хайде сега, момчето, уловило жартиера и момичето, хванало букета да танцуват на романтична песен специално за тях двамата”. И той, без дори да ме погледне, се втурна към дансинга, обзет от еуфория на фона на ръкоплясканията на сватбарите. Още в началото на сватбата майка му, която също присъстваше, дойде при нас да съобщи, че момичето, което по-късно хвана букета, го харесва /направи го, за да му повиши самочувствието, не е било нищо нагласено/. Впоследствие кумът ми каза, че му е предложил да продължи той танца с дамата, хванала букета, но той не искал да пропусне „звездния си миг”. По- късно приканиха друга двойка, но момчето отказа да излезе на дансинга и водещият съобщи, че бил много срамежлив. Намери се друг партньор за дамата. Без да го интересуват моите чувства продължи с номерата- дори се надигна от стола, сякаш пак отива да танцува с онова момиче. На тази сватба имаше и други неприятни моменти- непрекъснато ме оставяше сама на масата, за да ходи насам- натам. Казах му някои неща тихо, защото не беше удобно пред хората да повишавам тон, въпреки че той не се погрижи за моя авторитет. На сутринта си заминах за София. Разбрах, че родителите му са ходили у нас, за да го оправдават. Той им казал, че съм обидена. Но водещият бил казал така и трябвало да се изпълни. Той също говорил с майка ми. Настояваха за сватба, но слава богу, че не се случи.

Оправдавах го, правех отстъпки /сега се срамувам за това/. Дори имахме разногласия с моите роднини, защото всички бяха категорично против него, а аз го защитавах. Угаждала съм му, дори съм се престаравала, а не е трябвало. Не знам дали щях да събера смелост да му кажа в прав текст да си тръгне. След раздялата страдах 2,3 месеца- първите няколко седмици се тревожех за него, защото беше с лабилна психика, може и да съм се привързала; след това имаше спокоен период, но от известно време започнаха да ме връхлитат лошите спомени.Чувствам се омърсена.

Знам, че не го е правел нарочно, бил си е такъв. Важното сега е да се отърся от това бреме.

Ще изпълня с голямо старание вашите предписания, защото искам да съм спокойна и да се радвам на живота. Какви стъпки за промяна ще ми предложите? Моля, имайте предвид изложенията в предишните ми писма. Благодаря!

Редактирано Октомври 21, 2011 от Орлин Баев
Уголемяване на шрифт

[Орлин Баев]

Прочетох няколко пъти Вашия анализ и се убедих, че сте вникнал в дълбините на моята психика. В описанието на ригидния характер открих качества, които притежавам, някои са по- омекотени при мен, други липсват, но като цяло това е моята същност.Съзнавам, че трябва да поработя върху характера си и очаквам да ми посочите пътя към промяната.

Описаните характери все пак са условни, а всеки човек е цяла отделна Вселена. Много от заключенията ти в писмата обаче, от потока на мисълта ти и емоционалната реакция, която се чувства, са именно ригидни... Виждала си от онези криви огледала, които правят тялото ти странно, нали?! Така филтрирайки реалността през когнитивните изкривявания на характера си, често получаваш една кривоогледална визия за ситуациите и хората. Разликата е, че това огледало е в ума ти.

Затова в разговори с приятелки и до ден днешен не обичам да се разкривам, запазвам някои неща за себе си, преценявам какво е уместно да кажа и какво не. Тактична съм и внимателна към другите, винаги съм стояла настрана от клюки, никого не съм обидила и не съм казала лоша дума зад гърба на някого. Винаги съм се пазила от тези неща. Имам чувство за справедливост, безпристрастна съм; не постъпвам лекомислено, много размишлявам и се колебая преди да взема някакво решение. Плаха и стеснителна съм.

Тази ти качества идват от доста дълбоката ти вплетеност с родителската психика, която също ги съдържа. Колебливост, плахост, стеснителност, дълбоки вярвания за провал са основата, "луковицата", от която защитно е израснал и продължава да расте ригидният ти характер. Но, това са нормални неща! Няма иделна психика, няма и норма - всички имаме своите си особености. А хубавото в теб е повече от другото!

По отношение на момчето: може би има няколко положителни качества, но те са като капка в морето. Не мога да търпя невъзпитан човек, без обноски, с освободено и неуважително поведение, присмехулник. Опитвах да го променя, търсех положителното в него, но той не признаваше грешките си и най- безсрамно извърташе нещата, че аз да изляза виновна. Червената лампичка ми светна като чух как нагрубява близките си, но „такъв си му бил тона”.Той е плод на баща тиранин и майка, свикнала да я унижават и обиждат мъжете в семейството. У тях непрекъснато се караха, и то по много грозен начин. Най- важното за тях е да направят ракията и да се напият. Той /момчето/ беше вечния недоволник- мърморещ и намръщен, агресивен. Дори си позволи да ми посегне веднъж- и то в началото на връзката- писала съм за това. Подминах го, но още тогава трябваше да се замисля сериозно.

Той сам си тръгна след като моите роднини се надигнага срещу него, майка ми му каза, че не одобрява поведението му /по деликатен начин/.И той като разбра, че е разкрита истинската му същност и няма да получава материални облаги от моя страна /беше голям използвач/, се прибра в топлото гнезденце при майка си- там, където всичко получаваше наготово. По мое мнение много го търпях, дори веднъж му дадох втори шанс след една негова проява /преди нея беше плесването по ръката и някои други/. Случаят беше следния, ще го разкажа без много подробности: бяхме на сватбата на негов приятел и дойде моментът за хвърляне на букета. За мен това е глупав обичай и няма нищо общо с традиционните православно- християнски обреди, но станах. Не успях да хвана букета, но той улови жартиера. Тогава водещият каза: „Хайде сега, момчето, уловило жартиера и момичето, хванало букета да танцуват на романтична песен специално за тях двамата”. И той, без дори да ме погледне, се втурна към дансинга, обзет от еуфория на фона на ръкоплясканията на сватбарите. Още в началото на сватбата майка му, която също присъстваше, дойде при нас да съобщи, че момичето, което по-късно хвана букета, го харесва /направи го, за да му повиши самочувствието, не е било нищо нагласено/. Впоследствие кумът ми каза, че му е предложил да продължи той танца с дамата, хванала букета, но той не искал да пропусне „звездния си миг”. По- късно приканиха друга двойка, но момчето отказа да излезе на дансинга и водещият съобщи, че бил много срамежлив. Намери се друг партньор за дамата. Без да го интересуват моите чувства продължи с номерата- дори се надигна от стола, сякаш пак отива да танцува с онова момиче. На тази сватба имаше и други неприятни моменти- непрекъснато ме оставяше сама на масата, за да ходи насам- натам. Казах му някои неща тихо, защото не беше удобно пред хората да повишавам тон, въпреки че той не се погрижи за моя авторитет. На сутринта си заминах за София. Разбрах, че родителите му са ходили у нас, за да го оправдават. Той им казал, че съм обидена. Но водещият бил казал така и трябвало да се изпълни. Той също говорил с майка ми. Настояваха за сватба, но слава богу, че не се случи.

Оправдавах го, правех отстъпки /сега се срамувам за това/. Дори имахме разногласия с моите роднини, защото всички бяха категорично против него, а аз го защитавах. Угаждала съм му, дори съм се престаравала, а не е трябвало. Не знам дали щях да събера смелост да му кажа в прав текст да си тръгне. След раздялата страдах 2,3 месеца- първите няколко седмици се тревожех за него, защото беше с лабилна психика, може и да съм се привързала; след това имаше спокоен период, но от известно време започнаха да ме връхлитат лошите спомени.Чувствам се омърсена.

Знам, че не го е правел нарочно, бил си е такъв. Важното сега е да се отърся от това бреме.

Ще изпълня с голямо старание вашите предписания, защото искам да съм спокойна и да се радвам на живота. Какви стъпки за промяна ще ми предложите? Моля, имайте предвид изложенията в предишните ми писма. Благодаря!

Искаш да промениш натрапчивостите си и да бъдеш щастлива? Тогава се виж отстрани, осъзнай ясно и спокойно безпристрастно движенията в ума си. Научи се да ги долавяш, да осъзнаваш възникващите мисли и комплексите си, от които те идват. Да осъзнаваш и неутрализираш, променяш, реструктурираш, стапяш. Първо, какво е това, което имаш да осъзнаваш? Тук не правим психотерапия - давам ти само общи насоки! Имаш свръхкритичност, която уж те защитава от вярвания за провал и малоценност. Преувеличаваш, свръхобобщаваш, често се фокусираш в отрицателното или виждаш негативно ситуация, която иначе може да се види и през светла рамка. Склонна си към лесно дразнене и ревност, която сама по себе си винаги е показателна. Говоря общо, иначе ще стане дълго - като цяло добра идея е да поработиш върху характера си с помощта на психотерапевт за няколко месеца. Методите на всеки терапевт са различни, но по-важно е да усетиш, че този, когото избереш, е "твоят човек", който ще ти помогне наистина! Като цяло, имаш да се учиш на спонтанност, естественост, разкритост и оптимизъм, здрава самостойност, толерантност и обич към себе си, света и хората, решителност, но и благост, мекота и с лекота готовност за провал и грешки, приемани за нормални! Аз бих ти препоръчал терапевт, който добре владее няколко школи: психотелесна, когнитивно-поведенческа, нлп и хипноза, фокус в решения! Като нещо допълнително, което пряко ще повлияе точно твоя характер много положително и терапевтично: йога на смеха - всяка неделя от 19, "Мария Луиза" 65 !

Чисто поведенчески: пробвай да спреш прането и чистенето за известно време! Тогава в теб се надига тревожността, в която живеят страховете ти. Напрегнатият ти характер и чистенето са само защита от тези страхове! Справянето с тях став с помощта на психотерапевт! Когато спреш ритуалите си по пране и чистене, имаш прекрасната възможност да кажеш "здравей" на страховете си, да ги погледнеш очи в очи и наместо да бягаш от тях в защитни ритуали, да започнеш да ги стапяш. С помощта на здрав разум, логика, връзка с реалността, наводняване-парадоксално намерение, релаксация и различни визуализации, ролеви игри и поведенчески експерименти, смело обикване на страховете си и така трансформирането им. Чрез доверяване на себе си, на сърдечността си, която да залее псимеханизма на неврозата ти! Потърси психотерапевта си!

Редактирано Октомври 22, 2011 от Орлин Баев

[Raia]

Благодаря, ще се опитам да спра защитните ритуали. Смятате,че спирането на прането и чистенето зависят от мен, а за промяна на характера ще имам нужда от помощ, така ли? Колко време след спирането на ритуалите ще чувствам тревожност? Какво ви е работното време, приемате ли след 17.30ч. в делничните дни, а в събота? Хубава вечер!

[Орлин Баев]

Благодаря, ще се опитам да спра защитните ритуали. Смятате,че спирането на прането и чистенето зависят от мен, а за промяна на характера ще имам нужда от помощ, така ли?

Сама или не, това е посоката! Работата директно с компулсивното пране и емоционалната ти реакция към момчето може да бъде по-бърза и фокусирана. Промяната на характера ти е нещо по-мащабно! За това терапевтът може да ти помага, да ти дава подходящи насоки, обратна връзка, да те подкрепя и води. Но като цяло - това е продължителен процес. Психотерапията е само един от факторите, които го катализират. При теб такива фактори биха били подходящата вдъхновяваща литература, добрите артистични и творчески приятели, приемането на по-непринуден, спонтанен и сърдечен начин на живот!

Колко време след спирането на ритуалите ще чувствам тревожност?

Не след дълго! Но начинът за справяне с нея е научаването на трансформацията и чрез работа с мислите и логиката, визуална работа и т.н.

Какво ви е работното време, приемате ли след 17.30ч. в делничните дни, а в събота? Хубава вечер!

Първо усети дали резонираш с мен и методите ми! Прочети статиите ми, чуй гласа ми! Питай интуицията си, корема си - ако отговорът е да, чак тогава ми се обади за час!

[Alex_88]

Здравейте, незнам дали тук е мястото. Но исках да споделя понеже случайно попаднах на тази тема, и съм много отчаян вече. Дали бихте могъл да ми дадете някакъв съвет.  Напоследък заради тежки натрапливости аз не мога да живея нормално своя живот. Нападат ме непрекъснато, до преди година и повече като никога до сега аз бях започнал да оправям живота си. От 5 години съм по София иначе съм от едно малко градче от северна България. Oбщо взето съм на моменти доста негативен вътрешно човек, външно не ми личи толкова. Не съм лош към хората даже мисля че и прекалено добър. Имам от 11 години натрапливи мисли в главата си. Не ми вървеше много със намирането на работа през тези години. Като малък бях доста стеснителен, може да се каже че не съм имал никакъв личен живот преди да дойда в София. Аз тея 5 години мислех че ще успея да пребъдна някак, не споменах междодругото че съм на 25 години. Смених много работни места и то все не хубави. Или подредба в някой супермаркет или охрана. Попаднах на една строителна фирма преди време общ работник исках да опитам да стана майстор в бригада. Но не стана прекратиха договора по-рано и майсторите се разоотидоха. Имах надежда но тя отново бе погребана. А също алергията ми към прах се обостри, може да заболея от астма но нямам общо взето средствата сега за да го направя. Опитвах преди това и на други места но нищо. След време тръгнах с едно момиче, тя винаги твърдеше че ме обича. Успоредно с това започнах работа в една фирма за обработка на документи след това пак в една охранителна фирма. И така изкарах там почти година и в същото време се чувствах щастлив с това момиче. Въпреки че дълбоко в себе си знаех че връзката ни няма бъдеще за съжаление. Продължихме така доста време година и 3 месеца, а през това време ходех на курсове във художествената академия натрапливите ми мисли, които се състоят главно във някакви внушения дали като повторение на някаква дума или докосване някъде, или поглеждане някъде. Комплексите за малоценност, които са в изобилие при мен се проявяваха но много леко. Преминах всички изпити в художествената но бала ми бе мн. нисък. А след време се яви възможност да влеза във лесотехнически университет с допълнителен прием но специалноста никак не е лека. Има математика а аз съм зле по математика но нямах време да мисля. Леля и на моята бивша приятелка работи там като преподавател. И ми каза, даже ми даде малко зор. На другия ден заминавах с нея и родителите и на море, а се хвърлих и за почивката и за университета без да мисля. А несигурността във връзката ни бе станала много голяма. Дори понякога и звъняха разни момчета и аз много я подозирах. А според много хора аз можело да си намеря много по-добра от нея. След като заминахме на морето, аз осъзнах напълно колко гаден е баща и тъй и като преди това на разни събираня го бях забелязал. Оплаших се, знаех че нещата стават серйозни, а тя не се отделя от родителите си грам. Дори за нищо не ги кори. И даже имаше вечерен час, нз. сега как е. Даже никога не е работила, учи богословие. Беше с някакъв и преди да тръгнем не спираше да я търси за секс, едвам се измъкна от него. А беше добра душа, не знаех какво да мисля. Според една приятелка тя едно прави др говори. А на почивката хептен се притисних и ми падна пердето след като видях какъв е баща и колко лош и властен човек е, а уш ме харесвали. Отделно с нея караниците почти не спираха. Имаше алергия, нз дали наистина е точно така. Но ми се наложи 3 дни да не мърдам от бунгалото защото тя била зле. Но не беше чак толко зле, а родителите и го направиха на голям проблем. На 3тия ден откачих, и си излязох сам на плаж. А те излезли след това и не ми казали.  Мн се ядосах, мислех да си тръгна но се отказах. Прибрахме се от там, както и да е аз дълго го обмислях и реших да скъсам окончателно с нея. В началото късах с нея след първите 2 седмици още когато бяхме съвсем в началото на наща връзка. И така, нищо не стана не скъсахме. Обаче напрежението растеше дали заради това че трябваше да ходя и на работа и на университет наложи се да напусна работа. Бях мн. зле психически едвам се крепях. И тя един ден ми изтърси че искала да и дам време 2 месеца, понякога си говореше така. Питах я дали не иска да скъсаме какъв е проблема. А тя ми говореше 50 на 50 за нещата. Аз видях удобен момент но яно избързах в случая не го обмислих добре и реших да и кажа да се видим и да говорим но бях решил да скъсам с нея. Та скъсах с нея окончателно, и в началото всичко бе добре. Даже пробвах и с др. момичета. Но нямах голям успех. Можех да си уча това, което ни дават в университета. Въпреки че ми бе доста трудно. До един момент, тя започна да ме тормози и обвинява с едни смс-и. За наща връзка 2 седмици дори и приятелите ми, след това тръгна с някакъв. И снего ме дразнеше. Започнах да имам проблеми със съня, не мога вече почти да завържа никакъв контакт с други момичета. Ходи с тоя около месец и една вечер, той се бил напил и тя ме вика да съм и помогнел. Ок ядосах се но отидох карах и се както и да е, имах и сериозни проблеми с университета. Бях решил да го напускам. А тя ми каза че била скъсала със тоя. И в отчаянието си аз пак реших да тръгна с нея. Видяхме се, но вечерта като я изпратих и си тръгвах пак си представих колко е неадекватна (дори няма вкус за обличане, разсъждава като дете през голяма част от времето) на моменти и колко лоши са родителите и. И реших да и кажа че не мога да тр пак с нея. Тя се разтрой, но след това разбрах по-късно от нея че се върнала при онзи за 2 седмици. Наближи 8 дек. а отчаянието не ме напускаше. Виждахме се с нея от време на време и правехме секс. Това все ме изкушаваше и реших пак да се съберем, което беше мн мъчително. Но на 8ми тя бе с колеги, и специално с един нейн колега. И цяла вечер не ми вдигна телефона. Една приятелка все ме съветваше че не тр да тр пак с нея и тази вечер отново го направи.  Реших окончателно да спра с нея, и пак така и казах. Но едновременно осъзнавам че ми е мн тр без нея незнам дали заради липсата на жена или заради другото любовта. Сега малко след 8ми тя тръгна с друг ей така на майтап. От тогава имам натрапливи мисли свързани със името и, и мн се дразня и се осъмнявам че съм постъпил грешно но много пъти късах и се събирах с нея. А и изгубих доверие, от 2 месеца сме раздлени а тя имаше 2 или 3ма поне за гаджета а отделно незнам. Тя друго твърдеше но не и вярвам. Имам натрапливост свързана с нея, че не мога да спра да си изреждам името и в главата ми (че не мога да спра да мисля за нея и че това ще ме съсипе). И то над 6 пъти като всеки път го парирам с друго име. Плюс това че като видя някъде снимката и във фейсбук полудявам. Видях снимка с нея и новия и приятел и направо умрях от мъка. Вече не знам какво да правя. Не мога да спя, да ям, да уча, да се смея. Мисля да напусна университета, а съм изпаднал в угромна дупка. Просто незнам какво да направя. Натрапливостите ми се засилиха изключително много, загубих контрол над тях. Животът ми отново отива на 0 а толкова се старах да го поправя. Даже мисля че вече няма надежда да се съберем. След толкова събирания и късания, а и тя миказа че последния път ми бил последния шанс. Даже и да стане нз дали го желая и не мога да се измъкна от този омагйосан кръг. В университета е мн трудно, закъсах го и незнам какво да правя. Нямам работа, и хем се притеснявам че намаляват парите. Хем се притеснявам че като напусна университета хептен няма да имам никакво занимание, коеото да отклконява вниманието ми а даже неззнам дали изобщо вече ме отклонява. Не знам как да изляза от тази депресия. Харесвам едно друго момиче, но съм твърде смазан за да мога да направя нещо. А в същото време има други много по-сериозни проблеми от тези. Но не мога да им обърна внимание. Даже мислех по едно време зарди безисходицата, в която съм да сложа край на живота си (да скоча от някъде, чувствам се като господин никой без никакви постижения пак на 0та). А такива мисли не бях имал от много отдавна. Аз контролирах натрапливостите си вече близо 3 години. А сега незнам какво става с мен.