dcveta Добавено Октомври 19, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2011 161. ... „Всеки човек непрекъсанто води три битки. Той може да си въобразява, че се намира в пълен покой, но всъщност взема участи в три битки едновременно“. Първата битка е между свободната воля и кармата. Нищо не може да освободи човека от участието в сблъсъците между тези начала. Втората битка бушува около човека. Тя е между развъплътените същности на доброто и злото, като всяка от тези страни иска да го спечели. Невъзможно е да си представите с каква стръв тъмните се опитват да завладеят човека. Третата битка шуми в безкрайността на пространството между фините енергии и вълните на хаоса. Човешкото въображение е неспособно да обхване тези битки в Безпределността. Човешкият ум схваща земните стълкновения, но не може, гледайки синьото небе, да си представи, че там бушуват могъщи сили и вихри. Само когато овладее земните чувства, човекът може да помисли за невидимите светове. Трябва да се свиква с такива мисли. Само те ни правят съзнателни участници в сблъсъците на безпределните сили. ... Агни йога – Надземното Защо човек непрекъснато да трябва да води битки? Не трябва ли да се радва например или нещо друго, което да замести тези битки. Не можеш непрекъснато да водиш битки, не е възможно. Да живееш в непрекъсната война е изтощително. няма ли друг начин? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Октомври 19, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2011 (edited) Страданията - тъмни или светли стредства са? - се питат сега много от хората. Страданията са необходими за израстването на човешката душа само и единствено дотогава, дакато тя не изкупи предишните си, от предишни проявления, грешки. Когато душата разбере в сегашното си проявление, че благото на другите е по- високо от собственото благо и го докаже на дело, само тогава страданията се преустановяват и душата става господар на собствената си съдба. Редактирано Октомври 19, 2011 от hipathia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 19, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2011 (edited) ... Защо човек непрекъснато да трябва да води битки? Не трябва ли да се радва например или нещо друго, което да замести тези битки. Не можеш непрекъснато да водиш битки, не е възможно. Да живееш в непрекъсната война е изтощително. няма ли друг начин? Ами, човек пак може да си се радва. Не мисля, че е изтощително. Всичко зависи от отношението ти към нещата. А и тук не става въпрос за хилядите излишни и глупави битки, които хората водят, а за нещо, което си е в реда на нещата. Например борбата между свободната воля и кармата (защото е по-разбираема). Човек е свободен да упражнява свободната си воля, но веднъж упражнена, то последствията вече не могат да бъдат избегнати. Могат да се предприемат нови действия, които да предизвикат нови последствия, които да се добавят към първите и така да ги изменят; може да се промени отношението към последствията и да не бъде почувствана в голяма степен тежестта им, но упражняването на волята винаги води до сблъсък с последствията от нея. Да, някой път последствията са предимно положителни, но човек не е съвършен и дори в тези случаи има нещо, което да се подобри, а това се отразява върху кармата (т.е. не можем да имаме идеална карма, колкото и да си мислим, че сме действали по най-добрия начин). Редактирано Октомври 19, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Може би на някои кармата им е да бъдат войни или стражи, но не е за всички, както и на Земята не всички са войници. Преди много години слушах една проповед на Фил Дриско/ако си спомням правилно името/ и този човек каза нещо което ми се запечата. Каза, че чрез хвалението човек се издига както със самолет над всичко земно, материално, плътско. Имаше и един псалм в Библията. Там се казваше "напред вървяха певците", най-напред. Войната отдавна е в небесни места/и все още се отразява и в този свят/ . Както е казано ние не воюваме срещу плът и кръв. Воюването срещу плът и кръв е война със сенки. Тях не можеш ги победи, защото са само отражения. Не може да няма други средства, освен борбата. Борбата е съпротива и според мен недостатъчна винаги се оказва. Любовта не е ли по-мощно средство и за любовта се казва, че покрива много погрешки/тоест променя кармата/? Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Любовта не е ли по-мощно средство и за любовта се казва, че покрива много погрешки/тоест променя кармата/? Любовта е единственото средство, което може да промени кармата. Борбата я трупа. Ани и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Любовта не е ли по-мощно средство и за любовта се казва, че покрива много погрешки/тоест променя кармата/? Любовта е единственото средство, което може да промени кармата. Борбата я трупа. Да! Любовта е мощна сила за изчистване на кармата, но все пак е необходима и борба. Не външна, а вътрешна. Може да трупа карма наистина, както се трупа мръсотия при един строеж например. Но това не означава, че трябва да се спре строежа? Така поне на мен ми се струва. Когато у човека започне да се развива духовния живот, въ него се явява една вътрешна борба. Някои казватъ: без борба не може ли? – Не може. Да го посрешнат Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Когато душата разбере в сегашното си проявление, че благото на другите е по- високо от собственото благо и го докаже на дело, само тогава страданията се преустановяват и душата става господар на собствената си съдба. Твърде относително заключение - да разбере душата, че благото на другите е по-високо от собственото благо. Не винаги е така. И душата не може да разбере нищо без Бог, без Духа. Всичко е от Него чрез Него и за Него. Тук разбиранията произтичат въз основа за разбиранията на свободната воля и предопределението. Благото на коя душа е по-високо и на коя по-ниско може да знае само Бог, но не и самата душа отделена от Него. Гледах по новините как освобождават хиляди затворници за да бъде освободен един. Просто се попитах - защо, душата на този затворник струва ли освобождението на хилядите от противниковия отбор? Навярно си струва, щом се случва. Затова човек без Бог не може да знае благото на коя душа е по-високо от благото на коя. Знанието без Бог е нищо и делата без Бог също. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Любовта не е ли по-мощно средство и за любовта се казва, че покрива много погрешки/тоест променя кармата/? Любовта е единственото средство, което може да промени кармата. Борбата я трупа. Да! Любовта е мощна сила за изчистване на кармата, но все пак е необходима и борба. Не външна, а вътрешна. Може да трупа карма наистина, както се трупа мръсотия при един строеж например. Но това не означава, че трябва да се спре строежа? Така поне на мен ми се струва. Когато у човека започне да се развива духовния живот, въ него се явява една вътрешна борба. Някои казватъ: без борба не може ли? – Не може. Да го посрешнат Но в примерът който посочваш и в цитата на Учителя/без да съм отворила връзката, знам на кого принадлежи цитата, откъде ли/ никъде не употребяват думата - постоянно. Въпросът ми беше възможно ли е постоянно да си в борба? Явно не сте имали подобен житейски пример и затова отговаряте прибързано. Изобщо знаете ли какво значи постоянна борба? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Кармата може да бъде и положителна, а не само отрицателна. Не може да има действие без последствие, а реално да не се трупа карма означава именно това. Иначе излиза, че нещата съществуват във вселената без взаимовръзка едно от друго, т.е. липсва единство. Не може да има действие и без съпротивление. Любовта също предизвиква съпротивление. Питате не може ли без борба. Дори и най-простото махване на ръката обаче е стълкновение с милионите молекули, които се стремят да запазят старото си положение и се съпротивляват на ръката ни. Тези неща са в реда на нещата и никой не ги усеща като някакъв проблем (или поне не би трябвало). Това са неизбежни битки, защото самия порядък на нещата ги изисква. За да реализираме едно свое решение, ние следва да се справим с обстоятелствата. И докато примерите дотук не изискваха сблъсък между две воли, то понякога и това се налага – поне на този етап от развитието ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 ... Но в примерът който посочваш и в цитата на Учителя/без да съм отворила връзката, знам на кого принадлежи цитата, откъде ли/ никъде не употребяват думата - постоянно. Въпросът ми беше възможно ли е постоянно да си в борба? Явно не сте имали подобен житейски пример и затова отговаряте прибързано. Изобщо знаете ли какво значи постоянна борба? За себе си мога да кажа, че не съм имала подобен житейски пример. Ако ти си имала, то - сподели. Ако е възможно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Станимир, има ли разлика между това съзнателно да влезеш в борба с нещо и неизбежната съпротива за която говориш. Вярно е, че на всяко действие има противодействие...? Но постоянно да си в състояние на борба, трудно си го представям? Все пак зависи от човека - много е субективно. Още един въпрос - когато сме решили да изкупим с помощта на борба естествено, насъбраните си кармични дългове, то не може ли да се каже, че развиваме положителни качества и добродетели, а не "положителна" карма? Всъщност в борбата може да се спечелят и негативи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 <p>Станимир, има ли разлика между това съзнателно да влезеш в борба с нещо и неизбежната съпротива за която говориш. Вярно е, че на всяко действие има противодействие...? Но постоянно да си в състояние на борба, трудно си го представям? Все пак зависи от човека - много е субективно. </p> <p></p> <p>Борбата си е борба, без значение дали я съзнаваш или не. Какво означава „постоянно да си в състояние на борба“? Не е необходимо да търсиш борбата. Тя сама си съпътства действията ни. И съзнателност в случая означава, да осъзнаваш това. Когато искам да преплувам една река, аз тръгвам с тази си цел, а не да се боря с течението и с водата. Борбата обаче е неизбежна. Аз може и да не я желая, но ако искам да преплувам реката успешно, следва да съм готов за нея.</p> <p> </p> <div>Още един въпрос - когато сме решили да изкупим с помощта на борба естествено, насъбраните си кармични дългове, то не може ли да се каже, че развиваме положителни качества и добродетели, а не "положителна" карма? Всъщност в борбата може да се спечелят и негативи? </div> <div>Нещо не си разбрала. Кармата е неизбежна. Не можеш да се бориш срещу последствията от действията си. Единствено можеш чрез самите си действия да предизвикаш желаните последствия. Но хвърлила ли си камъка във водата, той ще предизвика вълни и ти няма как да промениш това. В какво се изразява борбата. Поради несъвършенството си хората често предизвикват нежелани последствия, а това рефлектира върху самите тях. Така на човек бива принуждаван от кармата да предприема нови действия, които евентуално да доведат до по-добри последствия. Победата се състои в това да се научим да предвиждаме последствията от действията си и да предизвикваме такива последствия, каквито желаем. Кармата идва като санкция или поощрение на волята ни. Ако аз имам някакво неразумно желание и се опитам да го реализирам, веднага ще ми се наложи да се сблъскам с последствията. И понеже вероятно тези последствия ще противоречат на желанието ми, то се явява един конфликт. Например вечер в компания изпивам голямо количество алкохол. На другия ден обаче ме боли главата. Това вече не е според волята ми, но е следствие от волята ми. Аз не искам да ме боли главата, но тя ме боли. И ето сблъсък между свободната воля и кармата.</div> Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 (edited) Станимир, има ли разлика между това съзнателно да влезеш в борба с нещо и неизбежната съпротива за която говориш. Вярно е, че на всяко действие има противодействие...? Но постоянно да си в състояние на борба, трудно си го представям? Все пак зависи от човека - много е субективно. Борбата си е борба, без значение дали я съзнаваш или не. Какво означава „постоянно да си в състояние на борба“? Не е необходимо да търсиш борбата. Тя сама си съпътства действията ни. И съзнателност в случая означава, да осъзнаваш това. Когато искам да преплувам една река, аз тръгвам с тази си цел, а не да се боря с течението и с водата. Борбата обаче е неизбежна. Аз може и да не я желая, но ако искам да преплувам реката успешно, следва да съм готов за нея. За мен има значение. Съзнателно се бори само осъзнатия човек. Примерът с реката е осъзнато действие според мен? Още един въпрос - когато сме решили да изкупим с помощта на борба естествено, насъбраните си кармични дългове, то не може ли да се каже, че развиваме положителни качества и добродетели, а не "положителна" карма? Всъщност в борбата може да се спечелят и негативи? Нещо не си разбрала. Кармата е неизбежна. Не можеш да се бориш срещу последствията от действията си. Единствено можеш чрез самите си действия да предизвикаш желаните последствия. Предполагам, че ти не ми разбра въпроса (явно не съм се изразила добре) – става дума за положителна карма. Има ли такова нещо? Защото за мен кармата се асоциира с дълг, който трябва да плащам. А тази дума – дълг, хич не ми звучи положително. Знам, че кармата е неизбежна, но желаните последствия – това ли е положителната карма? Или поощрението на волята? Това питах? Редактирано Октомври 20, 2011 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Защо да няма положителна карма? Има. Друг е въпросът, че някои учения в последствие ограничават кармата единствено до отрицателните и нежелани последствия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Карма Санскрит, буквално: „дело“ Индуизъм, Карма се разбира като 1. духовно или физическо действие; 2. следствие от духовно или физическо действие; 3. сборът от всички следствия от делата на даден индивид в този или в един предишен живот; 4. веригата от причина и следствие в моралния свят. Кармата на всеки човек възниква от неговите самскари. Този потенциал ръководи неговото поведение и направялва мотивите му в неговите настоящи, както и бъдещи мисли и действия. Така всяка карма е семе за следващата. Плодовете от кармата си човек събира във формата на радост или страдание, в съответствие с вида мисли или дела. Мака че всеки човек сам си налага ограниченията на своя характер, понеже те възникват от неговите минали мисли и дела, той може да избира – дали да продължава да следва тези тенденции, които е формирал, или да се пребори с тях. Свободата на волята и възможността за свободен избор отразяват във всекиго свободата на Атман, на присъщото му съзнание. Предаността към бога, създаването на добра карма и заличаването на лошата карма разхлабват веригите на закона на карма. След просветлението престава да се създава нова карма. Будизъм, Дзен, Универсален закон за причината и следствието, който според буд. схващане действа по следния начин: „Делото (кармата) при определени обстоятелства създава плод (пхала); когато узрее, той пада върху отговорния за него. За да принесе дадено дело плод, то трябва да е морално добро (Кушала) или лошо (Акушала) и да бъде обусловено от волеви порив, който, оставяйки следа в душата на извършителя, насочва неговата съдба в определената о отплатата за делото посока. Понеже обикновено продължителността на зреенето е по-голяма от живота на извършителя, по необходимост отплатата за делата води до едни или няколко прераждания, които в своята съвкупност съставят кръговрата на съществуването (Самсара)“ Следствието от едно дело, което може да има физически, духовен или езиков характер, следователно не се определя на първо място от самото извършване на делото, а главно от намерението за делото. Има намерения за дела, които могат да породят кармично следствие. Ако известно дело не може да бъде извършено, но съществува намерение за него, то самото намерение вече поражда резултат. Няма кармичен резултат само делото, което човек извършва, свободен от жажда, омраза и заблуда. При това трябва да се отбележи, че и добрите дела, които се „възнаграждават“, пораждат „карма“ и по този начин водят до ново прераждане. Следователно за да се освободи от кръговрата на преражданията, човек трябва да се въздържа както от „дзобри“, така и от „лоши“дела. Учението за кармата не означава детерминизъм: наистина делата определят вида на прераждането, но не и постъпките на човека; кармата дава само ситуацията, а не отговора на тази ситуация. Енц. речник на източната мъдрост Не със всичко от написаното съм съгласен (и най-вече това, че може и да не се създава карма, която предизвиква прераждане на земята, но това не означава, че изобщо не се създава карма), но мисля, че цитатът дава отговор на това дали съществува положителна карма или не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Ето и нещо от П. Дънов, който по принцип използва „карма“ почти винаги в смисъл на отрицателните последствия от действията на човека, но както се вижда, не винаги. „Животът на хората може да се уподоби на оране. Човек оре, посява своята нива и каквото придобие от нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освен жетва на човешката нива. Когато човек овършее житото си, учениците му го пренасят в неговите хамбари.“ Стани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Станимир, разбрах как изглежда кармата от твоята камбанария. Не мисля да налагам изгледа от моята. Това, което знам за кармата се съдържа в беседата „Закон на кармата” на Учителя Петър Дънов, където се казва: С кармата игра не бива. Защо? Кармата е кредитор. Тя не допуща никакво закъснение, нито с половин ден. Тя не прощава нищо: точно ще платите, даже с лихвите. 3начи тя и от лихвите не отстъпва. Строг е кармическият закон. Той отстъпва само след като всичко се изплати. Но най-добре е беседата да се прочете цялата. Всеки изваден от контекста цитат може да доведе до объркване по отношение на това дали има или няма положителна карма. И да се затъне в безполезни спорове. Иска ми се иска да споделя и едни други думи от същата беседа: Как се ражда злото между учениците на една школа?... Злото се ражда и тогава, когато някой от учениците иска да се наложи на другите: той има някаква идея в себе си и желае всички да приемат тази негова идея. ... Следователно законът на кармата може да се регулира само когато човек е готов да се самопожертва за другите, да стане техен слуга, да отдаде правото на всяко живо същество. Диана Илиева, Пламъче и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 За себе си мога да кажа, че не съм имала подобен житейски пример. Ако ти си имала, то - сподели. Ако е възможно... Привет Ани! Споделяла съм с близки хора. Няма полза. Тези които нямат подобен пример не разбират какво им казвам, а тези които имат, нямат нужда да им казвам нищо. Затова ще си спестя споделянето, а явно и на много хора не им е нужно това знание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Единствено можеш чрез самите си действия да предизвикаш желаните последствия. ... Победата се състои в това да се научим да предвиждаме последствията от действията си и да предизвикваме такива последствия, каквито желаем. Кармата идва като санкция или поощрение на волята ни. Питал ли си се кога можеш да предизвикаш желани последствия от действията си? В повечето случай човек не осъзнава какви последствия предизвиква с действията си. Защо? Защото си няма и представа от законите на карма или от законите на причини и следствия. Откъдето следва, че за да предизвикаш желани последствия ти е нужно знание, знание за законите и как действат и знание за всяко действие, за всяка изговорена дума, за всяка мисъл дори. И не е достатъчно да знаеш само какво ще предизвикват твоите действия, а трябва да знаеш също какво ще предизвика и действието на близките ти, на хората с които се срещаш, защото техните действия също се отразяват на твоята карма, както и кармата на страната ти например се отразява на теб и т.н. Та не знам доколко може човек да предизвика желани последствия. Твърде много знания му са нужни, както и знанието за предишните му животи например, което се отразява на сегашната му карма. Не знам защо отдавате такова голямо значение на човешката воля, след като тя е минимален фактор. Може ли човек да върви срещу Божията воля? Не познавам такъв! И не само човек, а и духовни същества като ангели и подобни. Всичко, което се случва е допуснато от Бог. И изборът на човешката воля не е кой знае какъв - живот или смърт. Това е. Ако човекът избере живота, казваме че е изпълнил Божията воля, тоест станал е едно с нея. Ако избере смъртта, казваме че е слушал дявола. Тоест волята може да бъде - смърт или живот, обобщено казано. Та тази човешка воля просто се губи. Ако си невярващ, обикновено правиш егоистични избори, тоест сатанински или човешки. Ако си вярваш стремиш се да вършиш Божията воля, тоест човешката воля става едно с Божията. И къде остава тази човешка воля на която се опитвате да давате такова голямо място? Заприличва на илюзия, каквото било времето и целият наш свят, отражение в огледало на Божията воля може би. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Благото на всяка друга душа е по- високо от твоето собствено благо. Без значение каква е тази душа, може и да е на последния просяк. Князът на този свят, или Сатана, или както си искате го наричайте, не е нищо друго , освен Егоизъм. Тръгнем ли да поставяме степени на ценност между душите - вече сме в Нелюбовта. Но едно е да го разбереш с ума си, друго - със сърцето си, а трето и четвърто - да го реализираш на практика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Благото на всяка друга душа е по- високо от твоето собствено благо. Без значение каква е тази душа, може и да е на последния просяк. Князът на този свят, или Сатана, или както си искате го наричайте, не е нищо друго , освен Егоизъм. Тръгнем ли да поставяме степени на ценност между душите - вече сме в Нелюбовта. Но едно е да го разбереш с ума си, друго - със сърцето си, а трето и четвърто - да го реализираш на практика. Не знам откъде си го прочела, но не е така! И аз се бях заблудила по думите на апостол Павел, който казва да считаме другите по-горни от себе си. Горе-долу казваш същото. Иначе е точно така - тръгнем ли да поставяме степени на ценност между душите - вече сме в Нелюбовта Напълно съм съгласна с това ти заключение, защото е истина! Но разбираш ли сега как вярваш в две противоречиви неща, колкото и уверено да ги казваш? Ти сама вярваш и поставяш степени на душите, като разделяш твоята душа в по-нисша степен от степента на другите души. Правилният и Божият поглед е, че всички сме души - една степен. Не е правилно да поставяш другите над себе си или под себе си! Ние всички сме творения, а Бог е Творец. Това е правилното виждане и мислене, правилното учение! Когато го реализираш в практиката, ще ме разбереш напълно за какво ти говоря. Защото това грешно учение беше поправено в мен чрез практиката точно или чрез живота - да се изразя по-точно. Та можеш да продължаваш да ми говориш високомерно и от позицията на знаещ към незнаещ, но все ми е тая. Хем трябвало да поставяш другата душа на по-високо стъпало, хем ме гледаш/в случая се явявам другата душа/ отвисоко и ми говориш убедително лъжи! Обикновено не съм толкова подробна, когато не ме поучават незнаейки, но когато се правят на учители - закона за равновесието изисква от мен да обясня подробно всичко, което виждам. Учителите и тези които искат да поучават обикновено са подложени на показ и всички виждат грешките им. Учениците непрестанно ги критикуват. Наистина ли искаш още да се вживяваш като учител? Защото ако е така, трябва да си поемеш и последствията от това. Иначе можем да си говорим като равни и няма да се задълбочавам в подробностите, които виждам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Единствената борба е вътре в нас, доброто и злото, светлината и сянката не са в противоречие, те просто съществуват заради самите нас. Кармата, която така широко се обсъжда мисля,че е в последните си етапи на изживяване,и на най- големите грешници се прощава всичко сега в този момент и за най- черните и демонични хора има опрощение и живот, въпрос на избор. Въпрос на осъзнаване. Понякога черните стават бели и белите стават черни,просто въпрос на избор. Така или иначе всички растат .Имам един приятел, който като тийнейджър беше сатанист/каквото и да означава това/, след време записа и учи богословие в Търново,в момента е свещенник.Продължава да слуша метал и да нищи райските въпроси, много жив човек, много социален, много мислещ. Просто човек.Когато се видим просто е неизбежно обсъждането на рая и ада на земята. Струва ми се особено важен в момента персоналният ад и рай в който живее всеки един от нас. Ние сами поставяме граници, ние сами престъпваме молитвите си и надеждите си, сами се отричаме от себе си и от живота.Ето това е истинският ад.Вътре в самите нас, който никой не може да понесе . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Октомври 20, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 20, 2011 Никъде не съм казала, че моята душа е по- ниско от която и да била друга. Никога не съм се отричала от себе си и от живота. Ако някой живее в ад, това не съм аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 21, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2011 Възможно ли е тъмни сили да се сбият помежду си и какъв ли би бил мотивът им за това... Тъмните май са обречени на загуба, абсолютно обречени ? Нещо като боксови круши ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Октомври 21, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2011 (edited) Никъде не съм казала, че моята душа е по- ниско от която и да била друга. Никога не съм се отричала от себе си и от живота. Ако някой живее в ад, това не съм аз. Защо си мислиш, че някой живее в ад и че това не си ти? ПП. Относно душите - въпросите са относителни също. Има души, които ще се спасят в този си живот, има и такива които няма да се спасят/поради нежелание, някои души не понасят Божието присъствие/. От тази гледна точка може и да ги обединяваш, но понякога ще е нужно да ги разделяш и не само от тази. Понеже обичаш да се вживяваш като учител, а визискванията към тях са твърде високи и аз ще си позволя да говоря по твоя език/начин/, с твоя учителски манталитет, та дано ме разбереш. Да, ти казваш Благото на всяка друга душа е по- високо от твоето собствено благо. Какво значи за тебе - благото на всяка душа е по-високо от твоето собствено благо? Не е ли същото, все едно да въздигаш нуждите на другата душа над твоите нужди. Така го разбирам. А за да ги издигаш, значи я считаш за по-горе от твоята душа или трябва да е поставиш над своята душа. Иначе стана ясно, че ти не считаш своята душа за по-ниско от която и да била друга още в предишното ти мнение. Гледаш отвисоко на останалите, но в този поглед липсва любовта. Затова точно този стих, който цитираш и онзи който ти споменах от Библията ще ти са много полезни в живота! Редактирано Октомври 21, 2011 от dcveta Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.