Guest Христо Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 Отдавна е определено когато ще ти свърши жизнената енергия. Да не би да има два типа жизнена енергия? Значи ли, че има и такава дето като свърши и умираме ? Ами малките деца дето умират? Или те изживяват нещо от преди и затова си тръгват по - бързо ? Живот - почивка ? В сайта беше споменато, че някои животи са ей така, за да си починем. Че що да се прераждаме, за да си почиваме тук с риск да затънем ? Не е ли по - добря да почиваме на оня свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 17, 2012 Доклад Share Добавено Януари 17, 2012 Това според мен е за урок на родителите ,няма случайни неща . Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 20, 2012 Доклад Share Добавено Януари 20, 2012 ако си близко до Бога, формата на живота и смъртта ти са свършенни (има, например, израз "достойна смърт"), ако си далече от Бог и Вселена, формите стават гадни, неприятни.... Християнските мъченици, далече ли бяха от Бога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Януари 20, 2012 Автор Доклад Share Добавено Януари 20, 2012 ако си близко до Бога, формата на живота и смъртта ти са свършенни (има, например, израз "достойна смърт"), ако си далече от Бог и Вселена, формите стават гадни, неприятни.... Християнските мъченици, далече ли бяха от Бога. Че техните смърти навсякъде са описани като абсолютно достойни Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 20, 2012 Доклад Share Добавено Януари 20, 2012 формите стават гадни, неприятни.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 21, 2012 Доклад Share Добавено Януари 21, 2012 формите стават гадни, неприятни.... Че техните смърти навсякъде са описани като абсолютно достойни А какво според теб е недостойна смърт, най - общо казано ? Свързана ли е с някакви конкретни начини за умиране или критерият ти е дали съзнанието на умиращия е било насочено към Бог (по време на смъртта и преди да разбере, че ще умира) ? Щом има достойна смърт, значи трябва да има и недостойна ? Коя е недостойна например ? Нещо от рода на преяждане или свръх доза наркотици ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 http://www.youtube.com/watch?v=5k7xf_43_Ro Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 формите стават гадни, неприятни.... Че техните смърти навсякъде са описани като абсолютно достойни А какво според теб е недостойна смърт, най - общо казано ? Свързана ли е с някакви конкретни начини за умиране или критерият ти е дали съзнанието на умиращия е било насочено към Бог (по време на смъртта и преди да разбере, че ще умира) ? Щом има достойна смърт, значи трябва да има и недостойна ? Коя е недостойна например ? Нещо от рода на преяждане или свръх доза наркотици ? Да умреш достойно разбирам ,човек да умре за всички материални и емоционални привързаности ,тоест човек да стане свободен ,да възкръсне ,Недостойно е да си остане човек с заблудите ,с лъжите в които вярва ,да си остане в адът и така да си отиде . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) Достойната смърт е следствие от достойно съществуване. Съществуване, което не е нарушавало принципите на живота, което е било изпълнено с добродетелност, с мир, с любов. Такъв човек си отива без страх, прегръщайки смъртта, но без да се придава на това фанатичен смисъл. Да живееш без да се в конфликт със себе си, с околните и със света (вселената) като цяло, това е достоен живот, на който най-малката отплата е достойна смърт. Смърт в достойнството. В достояние. Няма страх, няма незавършени работи, няма привързващи емоции, няма тревога... Съществува Мир и Удовлетворение, радост - изпълнил си смисъла на своето съществуване, за което си бил предназначен. Завършеност се усеща/изживява. В Християнството това са различните форми на Успение - така се нарича, като най-високото ниво е индентично с това в Будизма, познато като "Тяло на Великата Трансформация". Редактирано Януари 22, 2012 от Ники_ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) изпълнил си смисъла на своето съществуване, за което си бил предназначен. А този смисъл е ? Редактирано Януари 22, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 изпълнил си смисъла на своето съществуване, за което си бил предназначен. А този смисъл е ? Какво казва сърцето ти по този въпрос? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 Има ли светли сили, които да правят така, че даден човек да катастрофира, или да пострада по друг начин, с цел да умре и да си го приберат. Ти не ми отговори на въпроса, а задаваш въпрос. Народът често казва: "Господ си го прибра." или "Защо Бог прибира добрите по-рано." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 Има ли светли сили, които да правят така, че даден човек да катастрофира, или да пострада по друг начин, с цел да умре и да си го приберат. Ти не ми отговори на въпроса, а задаваш въпрос. Народът често казва: "Господ си го прибра." или "Защо Бог прибира добрите по-рано." Ако приемем, че има прераждане и ще се преродят пак ? Прибрал ги рано, но пак ще слязат. Или може би доброто е, че ще си почиват повече време до следващия им живот на земята ? Да приемем, че Бог прибира рано тези дето са добри. Обаче - прибирането може да е по - лесно и бързо, може да е по - бавно и мъчително. Що всички млади/малки не умират в съня си да речем.Допускам като вариант, че някои страдания се случват с цел пречистване, знам ли ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
StarChild Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 Тъмните сили, ползват доста насилствени методи, като почнем с втълпяване, на лоши мисли, безпричинна нервност и напрегнатост, сънуване непрекъснато на кошмари, чувствате се като изцедени .... broken_angel и veselinvalchev1981 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) Народът често казва: "Господ си го прибра." или "Защо Бог прибира добрите по-рано." Ако приемем, че има прераждане и ще се преродят пак ? Прибрал ги рано, но пак ще слязат. Или може би доброто е, че ще си почиват повече време до следващия им живот на земята ? Да приемем, че Бог прибира рано тези дето са добри. Обаче - прибирането може да е по - лесно и бързо, може да е по - бавно и мъчително. Що всички млади/малки не умират в съня си да речем.Допускам като вариант, че някои страдания се случват с цел пречистване, знам ли ... Какво е Сансара? Свободата, Санчо, не е когато душата/духа напусне тялото и премине "отвъд", защото дори и тогава тя/той е закован с веригите на причинно следствения Закон и според този Закон ще трябва отново да се "завърне" в света на твърдата материя. Пък и не само "тук" се изживява страдание, но и "отвъд" също, че даже и пъти по-силно от това, което тук се изживява, чрез телесната форма. Сансара е цикълът на преинкарнациите. Това е самото робство, където си под Закона на причината и следствието. Спомена някъде нещо за Чистилище. То също е част от Сансара, както и всички видове "бардо". Истинската Свобода е когато си свободен от въпросния цикъл, с всичките му феноменални преживявания/явления. Смисълът, за който попита по-горе, от една страна се намира в това - да намериш изхода от света на диалектика, сиреч от Сансара. Диалектиката е, защото има две страни - едната е Сансара, а другата е Нирвана и към всичко това човек гледа, имайки себе си като субект, а "другото", като обект на неговото възприятие. Когато всичко изброено до тук стане Едно, тогава света на диалектиката спира да съществува. Тогава е Свободата. Но докато Свободата бъде цел, то опасността от разочарование, от пренебрежение, от отвръщение, от омраза, от нетърпимост и пр., е огромна. Ето защо всяка една цел, сама по себе си, е и капан. Редактирано Януари 22, 2012 от Ники_ Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ivail Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) Тъмни сили няма - това е плод на дълбока заблуда, която в повечето случай е или бягане от отговорност или догма за управление чрез страх. Редактирано Януари 22, 2012 от ivail Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) Свободата, Санчо, не е когато душата/духа напусне тялото и премине "отвъд", защото дори... и т.н. Знам. както и всички видове "бардо". И все пак, има състояния дето са доста по - приятни от други. Смисълът, за който попита по-горе, от една страна се намира в това - да намериш изхода от света на диалектика, сиреч от Сансара. Запознат съм с това обяснение за смисъла, обаче ми се стори, че споменаваш за някакъв индивидуален смисъл/мисия, след изпълнението на който може да напуснеш спокоен живота. Диалектиката е, защото има две страни - едната е Сансара, а другата е Нирвана и към всичко това човек гледа, имайки себе си като субект, а "другото", като обект на неговото възприятие. Мислех, че в Нирвана няма диалектика. Чел съм, че днес едно състояние за теб може да е Нирвана, утре да е Сансара (тоест да се стремиш към още по - висше състояние, или направо да си го постигнал и предишното дето ти се е струвало Нирвана, сега да ти изглежда Сансара; както да речем материалния свят е Матрицата на фона на някой по - фин свят). И за това, за което ще спомена, също съм чел повече от една версия, но ми е интересно какво мислиш ти (съвсем накратко) : - да намериш изхода от света на диалектика, сиреч от Сансара. Тоест, да спреш да съзнаваш себе си като нещо отделно от околния свят, а да почувстваш единството на всичко ? Това е хубаво, но защо въобще е трябвало да губим съзнанието си за това, че ние сме Цялото и Цялото е ние. Не е ли по - лесно, да не пропадаме в диалектиката, за да не се налага да се освобождаваме от квото и да е било. Каза, че Доброто е нашата природа, а злото е вид отклонение (или нещо такова). Значи ли, че Бог е само Доброто, но не и разните гадни лоши неща ? Чел съм, че Мракът е сянката на Бога, че Бог има две лица ( Светло и Тъмно) , че е Добро и Зло. Хората като цяло сме свикнали да приемаме за Бог само Чистото и Красивото, но не и низкото, мръсното. Редактирано Януари 22, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 (edited) Мислех, че в Нирвана няма диалектика. Чел съм, че днес едно състояние за теб може да е Нирвана, утре да е Сансара (тоест да се стремиш към още по - висше състояние, или направо да си го постигнал и предишното дето ти се е струвало Нирвана, сега да ти изглежда Сансара; както да речем материалния свят е Матрицата на фона на някой по - фин свят). Прочети внимателно пак какво е писано и разсъди. "Диалектиката е, защото има две страни - едната е Сансара, а другата е Нирвана и към всичко това човек гледа, имайки себе си като субект, а "другото", като обект на неговото възприятие." Ще забележиш, че визирам Нирвана, като обект на възприятие, а не като Същинската Нирвана, което е угасване на аз-ността, сиреч на индивидуалността, а с други думи - край на диалектичния свят. Тоест, да спреш да съзнаваш себе си като нещо отделно от околния свят, а да почувстваш единството на всичко? Да. Това е хубаво, но защо въобще е трябвало да губим съзнанието си за това, че ние сме Цялото и Цялото е ние. Не е ли по - лесно, да не пропадаме в диалектиката, за да не се налага да се освобождаваме от квото и да е било. Отговорът на този въпрос е изключително прост и лесен, но всеки сам бива да го намери. Върни се назад и виж защо си попаднал в дуалността и разделението. Каза, че Доброто е нашата природа, а злото е вид отклонение (или нещо такова). Значи ли, че Бог е само Доброто, но не и разните гадни лоши неща ? Чел съм, че Мракът е сянката на Бога, че Бог има две лица ( Светло и Тъмно) , че е Добро и Зло. Хората като цяло сме свикнали да приемаме за Бог само Чистото и Красивото, но не и низкото, мръсното. Не, че не е вярно, че Бог е Всичко съществуващо, но все пак тази идея, това познание, може да стане нещо опасно и да се превърне в оръжие, твърде оправдано при това. При все това, че Бог е всичко и че човек изпитва кеф и от това да извърши зло, и от това да извърши добро, то тези кефовете имат огромна разлика и носят различно по времетраене и количество удовлетворение. И при двете се появява ефекта на бумеранга, тоест това кое си пратил/наравил ти се връща, оформя се кръговрат, и ако ти харесва като отговор, то продължи да го пращаш/вършиш, но ако не ти харесва, няма как да не се замислиш и да не потърсиш другия начин. Кое е по-добре - да изживееш Любовта, или да изживееш страданието от някакво угнетяване? Ако успееш да видиш и в двете Бога, то няма какво повече да учиш на този свят, освен отношението породено от това виждане, като следствие. Ако научиш и правилното отношение, то автоматично оковите ще изчезнат и ще придобиеш Свободата. Идеята за Светлината и изживяването на Светлината се нарича Благодат. В учението си, траките са се приучвали да изживяват благодатта независимо от външните условия, както се казва и в добро и в зло, и в Светлина, и в Тъмнина. Това в очите на останалите племена и народи е изглеждало като варварска лудост. Всички са се плашили от тракийския народ, но това отношение на траките, и учението им, е позволило и това те да бъдат завладяни, асимилирани и поробени. Това също изглежда като лудост - да ти е гот и в добро, и в зло, без разлика. Въпросното учение - това е и същината на Тантра. Но това не значи, че човек бива да предизвиква появата на Тъмнината, на тъй наречено "зло", защото все пак, да не забравяме, че все още е прикован към диалектиката и Закона за причината и следствието, а той е безмилостно справедлив. Редактирано Януари 22, 2012 от Ники_ Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 22, 2012 Доклад Share Добавено Януари 22, 2012 В твоите разбирания присъстват ли неща като духовни уроци, проявяване на духовен потенциал ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 (edited) Не, че не е вярно, че Бог е Всичко съществуващо, но все пак тази идея, това познание, може да стане нещо опасно и да се превърне в оръжие, твърде оправдано при това. Не и ако се обяснява, че всичко се връща. И все пак, като че ли е по - приятна идеята Бог да е Светлото, Възвишеното, да не е Всичко ... В учението си, траките са се приучвали да изживяват благодатта независимо от външните условия, както се казва и в добро и в зло, и в Светлина, и в Тъмнина. Това в очите на останалите племена и народи е изглеждало като варварска лудост. Всички са се плашили от тракийския народ, но това отношение на траките, и учението им, е позволило и това те да бъдат завладяни, асимилирани и поробени. Е нали са били ербапи, войнствени, многобройни ? Изкарваш ги покорни, пасивни. Ако бяха толкова пасивни, доста по - бързо са щели да ги завладеят завинаги и да ги асимилират (а траките са съществували по тези земи поне 3500 г., имали са много битки; имало е период, в който са били под келтска власт, но са я отхвърлили). Редактирано Януари 23, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 Един тъп въпрос: Ако Бог е всичко, защо просто не го наричаме „Всичко“, а го наричаме „Бог“? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 (edited) Не знам защо, не е прието да го наричаме Всичко. Всъщност ...знам : за много хора Бог не е Всичко. Пък и думата Бог може да се ползва и в по - тесен, и в по - широки смисли. Редактирано Януари 23, 2012 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 Да. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 (edited) Махавакя или великите изказвания относно Брахман са: - Праджнанам брахма „Брахман е знание“ - Аям атма брахма „Тази душа е Брахман“ - Ахам брахмаасми „Аз съм Брахман“ - Тат твам аси „Ти си това“ - Аарвам кхалв идам брахма „Всичко, което се разпростира е Брахман“ - Саччидананда брахма „Брахман е съществуване, съзнание и блаженство“ Друг начин на описване на Брахман, от Брихадараняка упанишад е нети нети, „нито това, нито това“. Той не може да бъде ограничен до някакво определение. http://bg.wikipedia....%BC%D0%B0%D0%BD Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно... И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, ... Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството... Стоене пред Господа За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове. Старецът Тадей Витовнишки Според Веданта Брахман е творецът, но също и творението. Вселената не е сътворена ex nihilo, от нищото, а Брахман посредством своята сила на преображение, Мая, се е превърнал в светът, без това да променя същинската му природа, която е вечна, сатчитананда, съществуване-съзнание-блаженство. http://bg.wikipedia....%BD%D1%82%D0%B0 Ако всеки твой дъх се превърне в молитва, ще видиш атомите като ангели и във всеки повей ще чуеш пърхането на крилете на любовта, и ще почувстваш във всеки момент Възлюбеният как притегля те към своето сърце. ... Камъкът на трябва в роза да се претвори, за да съдържа всичките градини. Не е нужно нещата формата си да променят, за да бъдат на Безкрая огледало... Този свят, Ти каза, е по-луд от най-лудите сънища на лудия. Врати отварят се с размах във всеки атом, Ти стоиш засмян във всички тях. Мевляна Руми Атомизъм - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC Редактирано Януари 23, 2012 от Ники_ Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 23, 2012 Доклад Share Добавено Януари 23, 2012 Не знам защо, не е прието да го наричаме Всичко. Всъщност ...знам : за много хора Бог не е Всичко. Пък и думата Бог може да се ползва и в по - тесен, и в по - широки смисли. Да, но тези, за които Бог е всичко, също не го наричат Всичко, въпреки че понякога изтъкват това. В това отношение ми идват наум някои „допотопни“ религии, където хората наричат бога на вятъра Вятър, бога на огъня Огън, бога на слънцето Слънце и т.н. Просто и истинно. Без имена опитващи се да прикрият незнанието за какво всъщност става дума. Ами то ако се замислим, думата Бог е славянска и се е отнасяла за езическите богове от славянския пантеон. Год (God, Goth, Gott) също се е отнасяла за езическите богове на някои народи. Деус (Deus) се е отнасяла до римските богове, Theos до старогръцките. Ами то на всички езици думата е всъщност взаимствана от езичеството и в същото време се правят опити да се противопостави на езическите богове. В това отношение съм много по-склонен да приема обръщения като Всевишния, Отец, Господ, отколкото Бог. Те поне носят някакво послание, изразяват някакво отношение. Когато говорят за Бог повечето хора всъщност имат предвид едно голямо неизвестно Х, но наричайки го с име, се опитват да прикрият това си незнание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.