Какви средства ползват светлите и тъмните сили?

[Ани]

Манипулирането включва в известна степен лъжата. Връзва ли се лъжата със свелите сили според вас?

Диана, мисля че изпитанието не е точно манипулация? Ако аз изпитвам един ученик например, манипулирам ли го?

[Диана Илиева]

Изпитание, не изпитване

Ако изпитваш ученик, можеш да го манипулираш да кажем така - слушаш, слушаш и казваш: Значи еди кое си е еди как си, така ли? с една така утвърдителна интонация, а в действителност казваш нещо неверно, с цел да видиш, доколко ученикът е сигурен в знанията си, доколко добре е разбрал материала? С една дума ти го подвеждаш в началото, само да го провериш. След това, сигурно ще му обясниш, кое е вярно

П.П. Имах такава учителка по математика в основното училище - за да ни научи да мислим и проверяваме всичко и да бъдем твърдо убедени в това, което правим като извод/заключение, често е правила така: тръгваме да решаваме заедно с нея някоя по-засукана задача, и уж всичко правим по правилата, съобразно аксиоми, теореми и по едно време, брей, излязло, че 5 е по-малко от 3 примерно, или че триъгълника има сбор от ъгли по-голям от 180 градуса, или че две пресичащи се прави на чертежа се оказват на теория успоредни - ужас! И тя ни гледа и се подсмихва - сигурни ли сте в решението, което направихме? Първият път, като ни го приложи това, ние седим и мигаме Поогледа ни и звънеца би и тя каза - помислете си. Следващия час една част от учениците се престрашихме - Ама, другарко, това е невъзможно. И тя - Ето, казва, значи някъде сме допуснали грешка, хайде да потърсим къде? Понякога ни оставяше сами да я търсим, ден или седмица дори Обаче ни научи да доказваме бетонирано всичко и да сме убедени в това, което правим. Много съм доволна от учителите си и в това училище, и в математическата гимназия. Не само по математика, и по химия, и по физика ... питаха такива подвеждащи въпроси и търпеливо ни чакаха сами да стигнем до отговора, позволяваха ни да опитаме нещо в лабораториите, специално по химия и физика, и после да се почесваме, защо експериментът не е станал, както би трябвало да е на теория, пак опитваме, в един момент учениците тръгваме да спорим и да си обясняваме един на друг и на преподавателите (те като видят, че са запалили любознателната искричка в нас, дори се дърпат малко в сянка, само следят да не стане някоя голяма глупост в лабораторията), а учителите ни се подсмихват, понякога нарочно ни заблуждават, понякога, като видят, че много сме се оплели, малко ни дръпват в правилната посока ... Е, накрая виждаме, че искрено ни се радват, как сме "открили" сами нещо, и как сме уверени в теорията, и сме се научили да я прилагаме!

[Донка]

Да се сравняват тъмното със светлото е все едно да сравняваме студеното със топлото. Първото е степен на второто. Студът е ниска степен на топлина - няма обективна граница за преминаване от едното в другото качество. Тъмнината е ниска степен на осветеност по някаква причина. И отново няма обективна граница, на която светлото се превръща в тъмно и обратно.

Или за мен темата би следвало да се зададе за светлите и тъмните средства, а не за светлите и тъмните сили.... И отново ще има преливащи се средства - нито тъмни нито светли. И отново окачествяването на едно средство като тъмно или като светло ще зависи от гледната точка и/или ситуацията

Редактирано Октомври 15, 2011 от Донка

[Ани]

Диана, може би влагаме различно емоционално значение в тази дума...? Иначе, това което си описала за учителката по математика и аз съм го правила с цел стимулиране на мисленето. Само дето не съм го наричала манипулация.

Както и да е - може да има и положително звучене... тази дума.

[dcveta]

Да се сравняват тъмното със светлото е все едно да сравняваме студеното със топлото. Първото е степен на второто.

Казваха, че доброто и злото са две страни на една и съща монета. Тук на Земята се проявява или едната страна или другата и съответно може да се обръща монетата, но следва да не може едновременно да се проявят и двете страни.

Откъдето следва, че първото не е степен на второто. Там където е светлина, тъмнината липсва и обратно.

[Станимир]

Светлите осветляват, тъмните затъмняват. Тъмните лъжат, заблуждават, използват човешкото невежество, подсилват страха и егоистичните желания в хората, действат прикрито, с посредници от дистанция и никога не съобщават истинската си цел. Светлите казват винаги истината, доколкото съзнанието позволява, разчитат да стимулират положителните качества в човека, открити са към хората според това, какво хората са в състояние да асимилират, не крият основните си принципи и главните си цели.

[B__]

Светлите осветляват, тъмните затъмняват. Тъмните лъжат, заблуждават, използват човешкото невежество, подсилват страха и егоистичните желания в хората, действат прикрито, с посредници от дистанция и никога не съобщават истинската си цел. Светлите казват винаги истината, доколкото съзнанието позволява, разчитат да стимулират положителните качества в човека, открити са към хората според това, какво хората са в състояние да асимилират, не крият основните си принципи и главните си цели.

Това е само външната страна. Коя е вътрешната?

От "Учител":

"Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. ...

Учителят на Бялото братство ..На учениците Си казва:„Не очаквайте много от мен!“ За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни богатства, да види не външния, а вътрешния му блясък. При това, Учителят на Бялото братство не ограничава учениците Си, а им дава пълна свобода.

...

...

За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители – Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност."

"За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители – Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност." - Всъщност не е ли очевидно, че и тъмното и светлото идват от Едно място и явно служат на Едни цели.

[dcveta]

Светлите осветляват, тъмните затъмняват. Тъмните лъжат, заблуждават, използват човешкото невежество, подсилват страха и егоистичните желания в хората, действат прикрито, с посредници от дистанция и никога не съобщават истинската си цел. Светлите казват винаги истината, доколкото съзнанието позволява, разчитат да стимулират положителните качества в човека, открити са към хората според това, какво хората са в състояние да асимилират, не крият основните си принципи и главните си цели.

Не могат да се дадат точни определения, защото всяко правило си има изключения. Затова всеки от опит, сам познава Божията воля.

Не винаги действат прикрито, понякога си действат много открито.

[dcveta]

"За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители – Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност." - Всъщност не е ли очевидно, че и тъмното и светлото идват от Едно място и явно служат на Едни цели.

Нещо като вица за "добрият и лошия полицай" ли?

А Великите Учители на Всемирното братство допущат ли грешки или оставят ли учениците си в грешни разбирания?

ПП Щото и по ученика можем да си направим изводи за учителя, нали така?

Редактирано Октомври 16, 2011 от dcveta

[Слънчева]

Струва ми се, че се пропуска нещо важно: Учителите на Всемирното Братство допускат тъмните учители да си действат по тяхному, но в същото време направляват към осъзнаване, като осветляват нашите грешки и даже ни оставят да се опарим, за да знаем, че там e горещо /образно казано/.

Великите Учители, които са говорили върху това, са имали много ясни разбирания по въпроса, но техните ученици са изопачили учението. И спиритизмът е учение, което е дошло от Бялото Братство, но и него учениците опетниха. Теософията е друго учение, пратено пак от горе, което учениците също така опетниха. Окултизмът е учение, също дадено от Бялото Братство, но и в него има черни и бели окултисти. Мистицизмът – и той е опорочен. Християнството – също е опорочено. Нека бъда ясен. Когато един свещеник или владика тури одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати толкова“, аз го наричам чер маг. Белият маг работи, без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи, с намерение да оплете някой момък, тя също е чер маг; ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е чер маг, ако правник, съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също чер маг. Прочее както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на черни и бели. Някой ще рече: „Аз съм теософ…“ – „От кои – от белите или от черните?“ – „От белите…“ – „Може да се разберем…“ – „От черните…“ – „Ще остана на особено мнение.“ Били сте спиритисти, теософи, мистици или християни – ако сте от черните, светът е пълен с такива. 20-те милиона, паднали в сегашната война, показват какво християнство е днешното! Не казвам, че самото християнство е виновно – виновни са черните християни.

Нам трябва правилно разбиране на окултизма – да слезем до дъното на мъчението, защото в него няма разединение, а обединение. Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. Ако ми речете, че има противоречие в това, което ви говоря, ще ви кажа, че Христос на едно място дума, че в края на века ще прати лошите духове и техните синове на вечно мъчение – ще ги прати в дъното на ада да се мъчат. Защо? Именно защото не са се мъчили. Лошите хора не се мъчат – добрите се мъчат. Работили сте и сте печелили пари, дойде лошият и ви обере – той не се мъчи. Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли какви – от черните. Такива, които не се мъчат, казвам, писано е, че в бъдещето ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате колкото щете – там ще бъдете.

Първото нещо за ученик, който иска да стане окултист, е да не мисли, че другите спъват неговия ум, понеже светът е толкова широк, че има място за всички, но че той сам се спъва. После, не трябва да мисли, че може някой да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. Ще рече, първото правило в туй положение на ученика – мъчението – е да мисли, че никой не може да повлияе на неговия ум, да го изопачи, че не може да повлияе и на неговото сърце в една или друга посока, защото светът е широк. Тази мисъл не ви е ясна, нали? Една мисъл може да бъде ясна и да повлияе само тогава, когато дойдем на същия у ровен, на който стои онзи, който я изказва. Как действува законът на влиянието? За да ви повлияе кой да е човек, добър или лош, трябва да ви снеме до своя уровен – само тогава той може да ви повлияе. Или той ще ви повлияе, или вие ще му повлияете. Щом не сте на неговото равнище, по никой начин не може да ви повлияе. Следователно, докогато държите ума си в безграничния свят, дето действува Божественият закон, вие сте свободен, невредим; щом помислите, че някой може да ви повлияе, вие сте слезли долу от този свят. Когато слугата помисли, че господарят му го ограничава, той вече се ограничава със самата мисъл, че господарят му го ограничава.

Пояснения върху окултизма...

Сега, нека допуснемъ, че това сѫ общи фрази, които иматъ отношение къмъ насъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да се интересува за себе си. Нѣма нищо по-велико отъ това, човѣкъ да реши задачата на своята душа, задачата на своя животъ. Това е най-великото! Човѣкъ, който може да рѣши задачата, смисъла на своя животъ, той разрѣшава смисъла на целия козмосъ за себе си – нищо повече! Нѣкои питатъ, какво нѣщо е човѣкътъ? Това е единъ великъ въпросъ. Ще те питатъ нѣкои, какво мислишъ. Ще се наведешъ долу къмъ земята и ще пишешъ. Какво е челъ Христосъ? – Той разгръщалъ великата книга на живота и прашинкитѣ, които намѣрилъ тамъ, увеличилъ. Въ тѣхъ намѣрилъ причинитѣ, щото тази жена е съгрѣшила, и защо е доведена прѣдъ Нѣго. Слѣдъ това Той намѣрилъ начинъ, методъ, какъ тази жена да поправи своята погрѣшка. Какъ ще може да я поправи? – По Божественъ начинъ, а не по човѣшки начинъ. Е питамъ: въ съврѣменния културенъ свѣтъ, когато хванатъ една такава жена въ прѣстъпление, какъ ще я сѫдятъ? Ние трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ: който е безгрѣшенъ, нека хвърли камъкъ върху нея! Има ли безгрѣшенъ човѣкъ на земята? – Такъвъ човѣкъ нѣма. Слѣдователно, никой нѣма право да убива, защото, който убива, законътъ засѣга и него. Ще кажете: това засѣга само външния свѣтъ, а насъ, праведнитѣ, не засяга. Правдата не е монополъ. Сега можешъ да бѫдешъ праведенъ, а слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда, можешъ да изгубишъ тази правда. Правдата трѣбва да се възстановява всѣки моментъ, защото всѣкога можемъ да я загубимъ. Казватъ: ама нали Богъ оправдава хората. Да, Богъ оправдава хората, но да притежавашъ Правдата, то е друго нѣщо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нѣщо вѫтрѣшно. Тя е единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣка. Да бѫдешъ справедливъ, значи, да знаешъ, какъ да постѫпишъ при всѣка твоя мисъль, при всѣко твое чувство и при всѣко твое дѣйствие. Да бѫдешъ справедливъ, значи да знаешъ, какъ да постѫпишъ като мисляше сѫщество, като разуменъ културенъ човѣкъ. Ами че ти единъ день ще дойдешъ въ съприкосновение съ други културни сѫщества. Нѣма да бѫдешъ както сега. Нѣкои казватъ, че Бѣлото Братство е въ България. Голѣма честъ е направило то на България, ако мислитѣ, че то е тукъ. Всемирното Бѣло Братство не може да избере единъ такъвъ малъкъ народъ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нѣщо, което сега сѫществува въ свѣта, то е Всемирното Бѣло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповѣдници, философи, всички тѣ сѫ служители на Бѣлото Братство. И културата, правдивостьта въ свѣта се подтикватъ все отъ тѣхната мощна сила, отъ тѣхния мощенъ духъ. Когато Христосъ дойде на земята, тия велики Бѣли Братя, изпратиха отъ небето единъ полкъ ангели, служители тѣхни, да пѣятъ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха тия трима мѫдреци, адепти отъ изтокъ, да се поклонятъ на Христа. И тѣ бѣха тѣхни служители. И нѣкои казватъ: Бѣлото Братство въ България не вирѣе. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че свободата имъ е дадена отъ Бѣлото Братство. И ако съгрѣшатъ, Бѣлитѣ Братя ще се разправятъ съ тѣхъ. Нѣма народъ, съ който тѣ да не могатъ да се разправятъ. Нека запомнимъ това нѣщо всички! Това трѣбва да се отпечати въ умоветѣ ви. Бѣлото Братство не е нѣщо видимо, то не е секта, не е църква, то е нѣщо живо, извънъ тѣзи покварени условия, въ които живѣятъ хората. Тъй както живѣятъ хората сега, това, което имаме, това не е братство.

Въ една отъ миналитѣ бесѣди азъ опрѣделихъ: братъ е онзи, който отъ излизането си отъ Бога до връщането си при Бога, прѣзъ всичкитѣ сѫществувания ти е билъ братъ. Братъ ти е този, който прѣзъ всичкитѣ условия на живота си е бил готовъ да се жертвува за тебе. Братъ е този, който те е обичалъ, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но съ великото съзнание на онзи Божественъ Духъ, който живѣе въ душата му. И ако всинца имате такъвъ идеалъ, вие само тогава ще бѫдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.

Сега, нѣкои казватъ: ние можемъ да ви изпѫдимъ отъ България! Ако е въпросъ за изпѫждане, питамъ: кого ще изпѫдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичанитѣ не е английска, тя е на Господа; подъ наемъ, подъ аренда е дадена тя.

И тъй, навелъ се е сега Христосъ и пише на земята. Пише Той за всички, пише за тия прѣстѫпления, които сега се вършатъ въ свѣта, пише Той, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. И всички вие искате да знаете, по какъвъ начинъ може да се оправи човѣчеството. – Само по единъ начинъ може. Всички тия братя, които работятъ, тѣ сѫ отъ седемъ йерархии, отъ седемъ категории. Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства. Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на думата. Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя. Азъ не мога да ги произнеса, защото тѣ сѫ свещени. Всички тия Братя не сѫ така обикновени, не мислете. Всѣки единъ отъ тѣхъ може да дигне земята на рѫката си и да я хвърли въ пространството като една топка. Такова знание иматъ тѣ! Тѣ могатъ да дигнатъ земята съ рѫката си, защото задъ тѣхъ седи нѣщо още по-мощно, на което тѣ сѫ служители. И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господь. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.

Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ? Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега. Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ? Защо грѣшатъ женитѣ? – Отъ слабость. Защо грешатъ мѫжетѣ? – Отъ слабость. Това е възпитание. Въ съврѣменния свѣтъ има едно противорѣчие. Всички казватъ: не може безъ грѣхъ, не може безъ лъжа. Какъ така, не може безъ лъжа? Какво добро е внесла лъжата въ свѣта? Какво добро е внесълъ грѣхътъ въ свѣта? Но, казва нѣкой, че ако излъже, нѣма да изгуби имането си. Питамъ: кой е спечелилъ своето имане чрѣзъ лъжа? Не изгубва ли човѣкъ чрѣзъ лъжа всичкото свое имане? Ние засѣгаме принципално въпроса. Азъ не говоря за тази обикновена, площадна лъжа, но има една принципална лъжа, за която се сѫди човѣкъ, а именно за лъжливитѣ ни отношения къмъ Бога. Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога. Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ? Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ! Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ...

И пишеше на земята

Редактирано Октомври 16, 2011 от Слънчева

[Станимир]

"За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители – Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност." - Всъщност не е ли очевидно, че и тъмното и светлото идват от Едно място и явно служат на Едни цели.

Не, не е очевидно. Чети по-внимателно. Никъде не пише, че и тъмното и светлото идват от едно място и служат на едни цели. Тъмните си служат само на себе си. Ако някой ограничава дейността им и влияе така, че тя да се окаже полезна, то това не означава, че те му служат. Пример: аз съм крадец. Засякъл съм някого с много пари и го следвам за да го обера. Изведнъж докато пресича улицата засилен велосипедист го блъска. „Целта“ ми изпада в безсъзнание. Аз отивам уж да му помогна и изкарвам парите от джоба му. После заминавам. Е велосипедистът служи ли ми по някакъв начин. Не, той си има своите цели, предприема си своите действия, които аз превръщам в своя полза. Но реално нямам нищо общо с него. Няма никакво сътрудничество. Заслугата за кражбата си е изцяло моя. Просто съм се възползвал от обстоятелствата. Какво пише в цитата: познават средствата на едните и на другите и регулират тяхната дейност. Т.е. ограничават я в някакви рамки, но никъде не пише, че имат едни и същи цели или, че си служат със същите средства? Да, някои средства могат да се използват и от едните и от другите, но тези, които отличават светлите от тъмните са си специфични за едните и за другите. Колоездачът си кара колелото. Той няма намерение да ограби никого или да съучаства в кражбата, която съм замислил. Кражбата в случая си е моя и единствено моя цел.

Редактирано Октомври 16, 2011 от Станимир

[hipathia]

Божидар, човекът е този, който гради живота си сам - чрез ежедневните избори, които прави.

Ако избере да напие някого и де се възползва от това - това е негова собствена свободна воля, а не избора на Бог. И нека не се сърди после на Бог затова, че някъде са го обрали или "катастрофирали".

Човек обаче започва да гради САМ живота си, едва когато е изкупил предишните си грешки, от предишни проявления. И това "изкупуване" не е негова свободна воля, защото всичко, което си причинил рано или късно трябва да се случи върху теб самия, за да усетиш сам болката, която си причинил.

А иначе, като писател - ставаш.

[hipathia]

"Бели" и "черни" магове или учители са абсолютно символично казани.

Много е лесно за различаване - Черно е всичко, което кара човека да мисли само за себе си, а Бяло е всичко, което те кара да мислиш за другия, да се грижиш за другия и да постъпваш с него така, както би искал да постъпват с теб.

Не виждам нищо сложно.

[B__]

"За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители – Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност." - Всъщност не е ли очевидно, че и тъмното и светлото идват от Едно място и явно служат на Едни цели.

Не, не е очевидно. Чети по-внимателно. ...

Чета. Страданията светли или тъмни средства са?

[Слънчева]

Пропускат се нивата на съзнание. Разширеното съзнание допуска/приема повече и различни ситуации. По-ниското съзнание /3-то ниво например/ приема само своето собствено виждане по какъвто и да е проблем... Т. е. има само линейно мислене... Само добро/зло.

/Сещам се за една беседа, в която се казваше, че освен време има и пространство.../

Не случайно Учителя е съветвал да се изучават различни науки, да четем романи дори, за да се развие и въображението ни.

Изобщо, странно е, че много хора искат знание за Висшите светове, без преди това да са развили ума и сърцето си...

Но точно по този начин попадат в примката на нисши/тъмни сили, които при всички случаи са и вътре в тях...

Извода е, тъмните са слизащи, потъват в материята, светлите са изкачващи се, излизат от материята...

Изобщо, спасението е, както каза по-горе hipathia-мислене за другите, проявено добро и обич...

[Мария-София]

545.

При някои се е утвърдило мнението, че Бог отвръща лице от човека, отблъсква го от Себе Си и го захвърля в Ада, правейки това от гняв срещу него заради стореното зло;други отиват още по-далеч - твърдят, че Господ наказва човека и му причинява страдания. Те имат това мнение поради буквалния смисъл на Словото, където се казва нещо подобно, но не знаят, че духовният смисъл на Словото, обясняващ буквалния, е съвсем различен. Освен това и истинската доктрина на Църквата, която се основава върху духовния смисъл на Словото, учи на друго: че Господ никога не отвръща лице от човека, че не го отблъсква от Себе Си и че не праща когото и да било в Ада, само защото е гневен. Всеки, чийто ум е просветлен, четейки Словото, разбира от него, че Бог е самото добро, самата любов и самото милосърдие; че самото добро не може да причинява зло никому, че самата любов и самото милосърдие не могат да отблъскват човека от себе си, защото би било против самата същност на милосърдието и любовта, следователно, против самото Божествено.Ето защо онези, които мислят из просветлен ум, ясно осъзнават, четейки Словото, че Бог никога не се отвръща от човека, а щом като не се отвръща, следователно действа с него заради доброто, любовта и милосърдието; което значи, че Господ желае добро на всекиго, обича, че е милосърден към него. От тук се вижда, че буквалният смисъл на Словото, където биват казвани такива неща, крие в себе си духовния смисъл, според който следва да се обяснява онова, което в буквалния смисъл, пригодено към човешкото разбиране, бива казвано според първите и общите идеи на човека.

546.

Онези, които са просветлени, виждат също, че доброто и злото представляват две противоположности, точно както са противоположни Небето и Адът; че всяко добро идва от Небето, а пък всяко зло идва от Ада; после, че понеже Божествеността на Господ изгражда Небето (гл.7-12), от Господ в човека не се влива нищо друго, освен доброто, докато от Ада нищо друго, освен злото; че така Господ постоянно отвежда човека от злото и го насочва към доброто, а че Адът постоянно насочва човека към злото. Ако човекът не беше между двете, той не би имал никаква мисъл, никаква воля, още по-малко би имал някаква свобода и някакъв избор: всичко това принадлежи на човека поради равновесието между доброто и злото; затова, ако Господ се беше отвърнал и човекът беше оставен единствено на злото, той повече не би бил човек. От това става ясно, че Господ въздейства с добро при всеки човек, еднакво при злия и при добрия, но с тази разлика, че постоянно отвежда злия от злото и постоянно насочва добрия към доброто, а причината за тази разлика е в човека, защото той е приемникът [на въздействието].

547.

От това може да се установи, че човекът прави зло поради Ада и прави добро поради Господа; но понеже човекът вярва, че върши всичко от себе си, то от тук и злото, което прави, му принадлежи, сякаш е негово [собствено]; ето защо човекът сам е виновен за своето зло, а по никакъв начин не Господ. Злото при човека е адът при човека, защото едно и също е дали ще се каже „зло” или „ад“; ето защо, след като човекът сам е виновен за своето зло, той сам отива в Ада, а не Господ го отвежда [там]. Господ е толкова далеч от това, да води човека в Ада, че го освобождава от там, когато човекът не желае и не обича да бъде в своето зло; всичко от волята и любовта на човека остава при него след смъртта (гл.470-484): онзи, който на света е желаел и обичал злото, той желае и обича същото зло и в другия живот и тогава повече не може бъде отделян от него; ето защо човекът, който живее злото, е свързан с Ада и действително обитава там с своя дух, а след смъртта, той не въжделее нищо друго, освен да бъде там, където е неговото зло; поради това, след смъртта човекът сам се хвърля в Ада, а не Господ го хвърля там.

549.

Причината Господ да не може, по своята Божествена Същност, която се състои от добро, любов и милосърдие, да постъпва еднакво с всекиго е, че злините и от тук лъжите препятстват - не само отслабват, но дори отхвърлят Неговото Божествено въздействие; злините и лъжите са подобни на черни облаци, които, като се разполагат между слънцето и очите на човека, скриват от него ярката и ясна светлина; Слънцето постоянно се мъчи да разсее облаците, но все пак е зад тях, като същевременно се опитва да изпрати някаква, колкото и да е мъглива, светлина до очите на човека по околни пътища; същото се случва и в духовния свят Слънцето там е Господ и Божията любов (гл.116-140); светлината пък е Божията истина (гл.126-140); тъмните облаци там са лъжите, произхождащи от злото; окото в този свят е интелектът; колкото повече някой там живее в лъжи от злото, толкова повече около него се събират облаци, чиято гъстота и чернота съответства на степента на злото; от това сравнение може да се види, че присъствието на Господ е вечно при всеки човек, но че [това Божие присъствие се приема по различни начини.

Небе и ад Сведенборг

[Guest Христо]

Тъмните и светлите бият ли се, ако да - как точно се бият ? Сигурно никой не умира в такива едни битки, нали са безсмъртни.

[Станимир]

При всички случаи водят борба за съзнанията на хората.

„Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение – щом е Божествено, то е право учение; всяко учение, което помрачава ума, огрубява сърцето и отслабва волята, е човешко.“

Отношение на природните сили към човешката душа – МОК, 30 май 1923 г.

[B__]

При всички случаи водят борба за съзнанията на хората.

...

Къде и кога се води тази борба?

[Станимир]

Ще ти дам пример: беседите на П. Дънов. Това е борба за съзнанието на хората. Беседите са написани с явната цел да окажат въздействие върху съзнанието на слушащите/четящите. Разбира се въздействието в случая не оказва влияние върху свободата на човека, т.е. то е светло, остава човека сам да приеме нещата, доколкото е в състояние. Да вземем един алкохолик. Той постоянно е под нападките на астрални същества (пак хора, обаче извън физическо въплъщение), които го подстрекават да поддържа навика си. Или някой човек реши да изпълни нещо светло – веднага следват опити от тъмните да породят в него съмнение и несигурност, като му изпращат съответните мисли.

[dcveta]

При всички случаи водят борба за съзнанията на хората.

...

Къде и кога се води тази борба?

В небесни места, от как свят светува до сега и за в бъдеще.

[dcveta]

Ще ти дам пример: беседите на П. Дънов. Това е борба за съзнанието на хората. Беседите са написани с явната цел да окажат въздействие върху съзнанието на слушащите/четящите. Разбира се въздействието в случая не оказва влияние върху свободата на човека, т.е. то е светло, остава човека сам да приеме нещата, доколкото е в състояние. Да вземем един алкохолик. Той постоянно е под нападките на астрални същества (пак хора, обаче извън физическо въплъщение), които го подстрекават да поддържа навика си. Или някой човек реши да изпълни нещо светло – веднага следват опити от тъмните да породят в него съмнение и несигурност, като му изпращат съответните мисли.

Може ли да ми дадеш връзка към тези статии. Искам да прочета повече, заинтригува ме.

Да, винаги има противодействие или поне до определени нива, не знам точно.

[Станимир]

Не, това не е от статия или беседа, но в беседите на П. Дънов е казано на достатъчно много места за въздействието на едни или други същества върху психиката на човека. Къде точно – не съм си водил записки и не знам дали ще мога да ги намеря, но ги има и то не на едно или две места.

[Guest Христо]

Тоест, битката е и в нас, и извън нас.

[Станимир]

161. ...

„Всеки човек непрекъсанто води три битки. Той може да си въобразява, че се намира в пълен покой, но всъщност взема участи в три битки едновременно“.

Първата битка е между свободната воля и кармата. Нищо не може да освободи човека от участието в сблъсъците между тези начала.

Втората битка бушува около човека. Тя е между развъплътените същности на доброто и злото, като всяка от тези страни иска да го спечели. Невъзможно е да си представите с каква стръв тъмните се опитват да завладеят човека.

Третата битка шуми в безкрайността на пространството между фините енергии и вълните на хаоса. Човешкото въображение е неспособно да обхване тези битки в Безпределността. Човешкият ум схваща земните стълкновения, но не може, гледайки синьото небе, да си представи, че там бушуват могъщи сили и вихри. Само когато овладее земните чувства, човекът може да помисли за невидимите светове. Трябва да се свиква с такива мисли. Само те ни правят съзнателни участници в сблъсъците на безпределните сили.

...

Агни йога – Надземното