Guest Христо Добавено Октомври 21, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2011 Пречка ли ще е за духовното развитие, да искаш развиването на определени качества, за да постигнеш по - голяма душевна хармония, по - голяма психическа независимост от външните условия и от вътрешните пориви към едно или друго нещо, пречка ли е да искаш духовното израстване, за да постигнеш по - голямо и стабилно вътрешно щастие, максимално безусловно усещане за любов, любов независеща от нищо, любов сама по себе си ? Би ли било пречка, движещ стимул да са ти подобни въжделения ? Може би ще се превърнат в пречка, ако ти прекаляваш с усилията си за растеж, ако се пренапъваш ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 21, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2011 Не виждам защо да е пречка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Октомври 21, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2011 Христо, с последното си изречение улучи десятката. А също - и ако се превърнат в самоцел. Ако не ги ползваш за доброто на другите, а и на себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 21, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2011 Aбсолютно съгласна с Христо и hipathia. Имаме си и поговорка за това - Прекаленият светец и Богу не е драг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 21, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2011 Тоест, няма лошо в тези желания, но ако те подтикват да се престараваш, ефектът от тях става обратен. Дозата прави лекарството, дозата прави отровата - сигурно признак за пренапъване в духовен план са неща като по - малко удовлетвореност от живота в сравнение с преди, повече нервност, усещане че не си ти това. Прекаленият светец и Богу не е драг. Помня как Орлин не веднъж е споменавал тази поговорка, а веднъж Станимир му отвърна, че това не важало за хора ...ще го кажа с мои думи : хора на които им идва отвътре, хора за които е естествено и свойствено съответното поведение и че поговорката е за тези дето се напъват и лицемерничат дори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 21, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2011 Сигурен признак за пренапъване в духовен план Христо е занемарен живот в света; във всяко едно отношение - взаимоотношения (интимни, приятелски, роднински), професионална реализация и т.н. И не, че такъв човек няма нежна и ранима душа, не, че е глупав и неспособен, просто сам себе си наказва, естествено, с най-добри намерения. И за да избегна спекулации по това, да подчертая - обратното не е задължително да е вярно B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 21, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 21, 2011 Сигурен признак за пренапъване в духовен план Христо е занемарен живот в света; Аз си мислех, че признаци са насилствено въздържане от определени храни, насилствено въздържане от слушане на определена музика, гледане на определени филми, общуване с определени хора, четене на определени книги, посещаване на определени места. Или пък : напъване да си по - любящ, прощаващ и позитивен, отколкото ти се отдава ( тоест мъчиш се да си такъв, нахъсваш се, нервиш се ако не успяваш и се проваляш), напъване да се променяш много по - бързо в духовен план, отколкото ти се отдава и отколкото ти се иска, но да се напъваш, защото свързваш духовността с постигане и на определени материални цели или пък с избягване на някакви кармични наказания ( евентуално получаване на награда в отвъдното; превръщане в нещо по - висше, отколкото си в момента). Такива неща си мислех във връзка с духовното пренапъване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Октомври 22, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 22, 2011 Сигурен признак за пренапъване в духовен план Христо е занемарен живот в света; Аз си мислех, че признаци са насилствено въздържане от определени храни, насилствено въздържане от слушане на определена музика, гледане на определени филми, общуване с определени хора, четене на определени книги, посещаване на определени места. Или пък : напъване да си по - любящ, прощаващ и позитивен, отколкото ти се отдава ( тоест мъчиш се да си такъв, нахъсваш се, нервиш се ако не успяваш и се проваляш), напъване да се променяш много по - бързо в духовен план, отколкото ти се отдава и отколкото ти се иска, но да се напъваш, защото свързваш духовността с постигане и на определени материални цели или пък с избягване на някакви кармични наказания ( евентуално получаване на награда в отвъдното; превръщане в нещо по - висше, отколкото си в момента). Такива неща си мислех във връзка с духовното пренапъване. Христо и ти си прав. "занемарен живот в света" означава липса на хармония. Кой е казал, че за духа не е нужно да подрежда физическия си свят и да се грижи да е хармоничен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Март 2, 2012 Доклад Share Добавено Март 2, 2012 Въпрос към Ники_, пък и към който друг иска да отговори : жаждата за четене на духовна литература, духовна алчност ли е? Та ако е духовна алчност и човек я осъзнава, трябва ли да спре да чете книги ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Алчност ли е желанието да се освободиш от алчността ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Алчност ли е желанието да се освободиш от алчността ? Не. жаждата за четене на духовна литература, духовна алчност ли е? Би могла да бъде, ако например четем само за да разполагаме с някакви „специални“ знания с които другите не разполагат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Според Кришнамурти желанието да бъдем нещо различно, от това което сме в момента е проява на алчност. Той казва:"Алчността ни е била изгодна и сме я търпяли. Взела е да ни причинява болка и искаме да се освободим от нея, пак търсим изгода." Но въпросът е какво сме ние и какво лошо има в това да искаме да бъдем нещо, което не сме в момента ? Вярно е, че ако имаш подобно искане, шансът да си зависим от идеали, желания за неща, които не са е по - голям. Но все това, че в момента нещо е еди какво си, не означава, че не може да стане друго (според Джиду всяко желание нещо да е еди какво си или да не е еди какво си е проява на алчност, което ми се струва краен възглед). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 В Космоса действат определени Закони. Има и нещо, което се нарича Космическо Право. Когато си предприел определени действия, когато си положил определени усилия, ти имаш право на съответните резултати. Можеш да имаш всичко, но преди това трябва да положиш необходимите усилия. Тогава получаването е твое право и за никаква алчност не може да става дума, защото то е заслужено. Но ако искаш нещо без да си готов да платиш цената за постигането му, това е желание срещу Космическите Закони. Единствено тогава може да се говори за някаква форма на алчност. Ето например, да служиш на цялото във висшите степени означава пълен отказ от лични желания. Това е цена, която почти няма човек, който да е в състояние да плати. Получаваш власт над цялото човечество, но за каква алчност можем да говорим, когато личното начало отсъства? Някой иска най-доброто за човечеството. Алчност ли е това? Не, но трябва да е ясно, че Космическите Закони не могат да бъдат заобиколени и това, най-доброто, може да се постигне само с правилно-насочени усилия от страна на цялото човечество. Когато тези усилия бъдат положени, то получаването е съвсем естествено и за никаква алчност не може да се говори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Е, да. Ама той ще ти каже, че това е вярване, ще те пита уверил ли си се лично в тези космически закони, ще пита от къде знаеш, че съществуват и тем подобни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 (edited) Въпрос към Ники_, пък и към който друг иска да отговори : жаждата за четене на духовна литература, духовна алчност ли е? Та ако е духовна алчност и човек я осъзнава, трябва ли да спре да чете книги ? Привет! Егоизмът, както вече сме говорили, е два вида - градивен и деградивен. Градивният егоизъм е нещо добро. Деградивният егоизъм е нещо зло (то всичко е за добро и всичко е Карма/Дхарма, но това е друга тема). Деградивният егоизъм е онзи егоизъм, при който човек иска само за себе си, без да има желание да разделя, или да поделя от онова, което е получил. Даже още по-лошо - при този егоизъм, човек умира от яд, от завист и от омраза, ако и друг има това, което той самият е придобил, или което иска да придобие. В Каббала желание е равно на душата. Синоними са до голяма степен. Според тази наука, има много видове души в света, в битието и то си е точно това - един желае това, друг друго, а трети - нещо съвсем различно. Стадии на развитие на желанията Нашата история е започнала с появата на човека на земята и развитието в него на егоистично желание за наслаждение. На първия етап това е било желание на нулевата степен – в него човек е усещал само импулс за удовлетворяване на телесните потребности, почти аналогични с онези, които притежава животното: семейство, секс, хранене, подслон, топлина. В такова желание човечеството се е развивало в течение на хиляди години. Колкото по-егоистично е ставало желанието за наслаждение, толкова по-малко време е било необходимо за неговата реализация и възникване на следващото. В нашия живот ние наблюдаваме невероятно увеличаване на тази скорост: преди само сто години за промените, които сега се осъществяват, мигновено е било нужно десетки пъти повече време. Човек започнал да се развива – от телесните желания към по-силни, последователно преодолявайки съответните етапи, докато не достигне желанието за Висшето състояние – последен стадий на развитието на егоизма. Желанията, сменящи се едно с друго в продължение на цялото формиране на човечеството, са такива: – телесни, – към богатство, – към почести, власт, – към знания, – към Висшето Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към висше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване. В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения. В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“. Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на непоправеното егоистично желание. ... В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще достигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага кабала. ... В продължение на хилядолетията на съществуването на нашия свят всяко ново поколение се отличава от предишното с все по-егоистичен характер на душите. Тъй като процесът на ръста на егоизма се осъществява в самата душа, то нейните качествени изменения са длъжни да повлекат след себе си и смяна на методиката, т. е. на всяко поколение е необходима различна методика за постигане на духовните светове. Оттук и предназначението на кабалистите, пребиваващи в едно или друго поколение, се състои в това да адаптират методиката за постигането на Твореца, кабала, към характера на душите на своите съвременници. ... Цялата история на човечеството се определя от развитието на егоизма. Именно този фактор ни принуждава да изучаваме обкръжаващата среда с цел реализация на нарастващите егоистични желания. За разлика от неживата, растителната и животинската природа на нашия свят, човек постоянно претърпява изменения както от поколение на поколение, така и индивидуално в продължение на своя кратък живот. Неговият егоизъм се развива по пет нарастващи степени. В древни времена човек не е бил още толкова егоистичен, за да се противопостави на Природата. Той дори без думи, сякаш телепатично, на някакво духовно ниво е чувствал всичко, което го е обкръжавало, и това взаимно единение е било езикът на неговото общуване с Природата. Оказвайки се на първата степен на егоистичния растеж, човек вече е почувствал желание да подчини Природата на себе си, а не да є се уподоби. Алегорично това е описано като желание да се построи Вавилонската кула висока до небесата. Нарастналият егоизъм откъснал човека от Природата. Вместо да отстрани цялата нарастваща противоположност, човек си въобразил, че ще може егоистично да постигне замисъла на творението: не по пътя на поправяне на егоизма, а взимайки власт над обкръжаващия свят. Именно така той противопоставил своето Аз на обществото и на Природата. В резултат човек престанал да разбира Природата, загубил чувството на единство и близост с обкръжаващите го хора. Вместо любов, възникнали ненавист, отчуждение, разединяване и единният древен народ се разделил на множество нации. На езика на метафорите това се изразява в Тора така: „По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от изток, те намериха равнище в Сенаарската равнина и се заселиха там. И рекоха един-другиму: да си съградим град и кула, висока до небето; и да си направим Име, преди да се пръснем по земята. Тогава Господ слезе да види града и кулата, които градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ и всички имат един език. Ето какво започнаха да правят – и няма да се откажат от намисленото. Ще смесим езика им, за да не разбира един езика на другия. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя – така те спряха да зидат града и кулата.“ Йосиф Флавий в своята книга „Юдейски древности“ пише: „Към неподчинение на Твореца призовавал народа Нимрод. Той съветвал да се построи кула, по-висока, отколкото може да се издигне водата, ако Творецът отново изпрати потоп – и с това да се отмъсти на Твореца за гибелта на предците. Тълпата се съгласила и започнали да смятат подчинението на Твореца за позорно робство. С голямо желание започнали да строят кулата. Виждайки, че хората не се поправят след урока на потопа, Творецът ги направил разноезични – те престанали да се разбират един друг и се разпръснали. Мястото, където строили кулата, нарекли „Вавилон“ – от станалото там смесване на езици.“ В началото на XX в. германският археолог Р. Колдуей открил във Вавилон руини на кула с размери 90 х 90 х 90 метра. Херодот, живял през V в. пр. н. е., също е описал кулата като седемкатна пирамида с подобни размери. Историческите източници съобщават, че в центъра на Вавилон е бил разположен храмовият град Есагила, а в сърцето му – Вавилонската кула, храм на върховното божество Мардук. Тя се наричала Етеменанки, което означава крайъгълен камък на Небето и Земята. Астрологията, зодиакалните хороскопи, гаданията, магията на цифрите, спиритизъм, мистика, магия, заговори, урочасване, викане на зли духове – всичко това е било разработено в Есагила, доживяло е до наши дни и именно днес се осъществява поредният изблик на тези вярвания. Оттогава човек егоистично се противопоставя на Природата, тоест на свойството на абсолютния алтруизъм. Вместо това, за да заменят себелюбието с безкористност и да се поправят, уподобявайки се на Природата, хората създават изкуствена защита от нея. Поради това те развиват науката и технологиите. Нежеланието на хората да се поправят, техният стремеж да властват над Природата се нарича „издигането на Вавилонската кула“, което продължава и до ден днешен. ... Кабала утвърждава, че свойство на всичко съществуващо е егоистичното желание за получаване на наслаждение. Но по естествен начин това не е възможно да се осъществи, защото прииждащото наслаждение анулира желанието и вследствие на това престава да се усеща. Подобно на това, както поглъщаната храна намалява чувството на глад, а с него изчезва и насладата от нея. Тъй като без наслаждение човек не може да съществува, то той е принуден постоянно да култивира у себе си нови желания, за да може, напълвайки ги, да изпитва наслаждение. От тази непрекъсната гонитба за наслаждение, което не може да се достигне, се състои целият наш живот. Разочарованията и празнотата предизвикват депресия, довеждат до употребата на наркотици. Древната мъдрост алегорично разказва, че човечеството е създадено като едно същество, имайки предвид, че всички хора изначално са били свързани в едно. Природата именно така се отнася към нас – като към един човек. Този събирателен образ се нарича Адам, от думата „доме“, което на арамейски – древновавилонския разговорен език – означава „подобен на Твореца“. Изначално създадени като един човек, вследствие на ръста на егоизма ние постепенно сме загубили чувството за общност и сме се отдалечили един от друг, довеждайки разединяването до ненавист. Съгласно замисъла на Природата егоизмът е длъжен да нараства в нас дотогава, докато ние не осъзнаем своята пагубна разединеност. Глобализацията нагледно ни демонстрира днес, че от една страна, всички ние сме свързани един с друг, а от друга – извънредно нарастналия егоизъм ни разделя. Но защо е било необходимо отначало да бъдем създадени като единно творение, а след това да се разделяме на егоистични, отдалечени една от друга личности? Причината е в това, че само така можем да видим своята пълна противоположност на основния закон на Природата – закона за абсолютното отдаване, и да разберем крайната нищожност, ограниченост и безизходност на егоизма. Именно по такъв начин ние стигаме до това да намразим своята егоистична натура, която ни разделя. Ние самите трябва да пожелаем да се обединим, да променим своята същност в алтруистична, подобно на основния закон на Природата. Както егоистичните клетки, съединявайки се в едно тяло, анулират своя личен егоизъм заради съществуването на целия организъм, чувствайки в края на краищата цялата пълнота на неговия живот, така и хората са задължени да достигнат единение. Само тогава те ще усетят не своето земно битие, а вечното съществуване на Природата, до чието ниво е необходимо те да се издигнат. Към това ни призовава древният принцип: „Обичай ближния като самия себе си.“ Това правило е действало до построяването на Вавилонската кула, а след това е станало основополагащо във всички религии и в обществения морал, откърмени от почвата на древновавилонската мъдрост. Следвайки този принцип, всеки от нас вече не остава едноличен егоист, а усеща живота на общия организъм – Адам в неговото подобие на Твореца, тоест вечното съвършено съществуване на Природата. В древната кабалистична „Книга Зоар“ се казва, че към края на ХХ в. човечеството ще достигне до състояние на максимално развитие на егоизма и на максимално разочарование от такъв начин на съществуване. Тогава, утвърждава „Книга Зоар“, ще настане време да се разкрие кабала на човечеството като научна методика за достигане на сходство с Природата. Предназначението на кабалистите от всяка една епоха се съдържа в това да адаптират, да коригират тази наука и предлаганата от нея методика за постигане на Твореца в съответствие с характера на душите на дадено поколение. из "Кабала - това е много лесно" М. Лайтман Има една будистка книга, т. е. от будисти, казва се "Пресичане на духовния материализъм". Като под "духовния" се визира фалшивия, за който се пише в тази тема. Редактирано Май 18, 2012 от Ники_ query 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Е, да. Ама той ще ти каже, че това е вярване, ще те пита уверил ли си се лично в тези космически закони, ще пита от къде знаеш, че съществуват и тем подобни. До известна степен е вярване, но само до известна степен. Всъщност написаното си е напълно логично и не противоречи на опита, който имам, а тъкмо напротив: съответства на космическите принципи, доколкото ги познавам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 (edited) Христо, Лазарев това го казва по друго начин: всяко недоволствот от това, което си, е недоволство от Божествената Воля. В Космоса действат определени Закони. Има и нещо, което се нарича Космическо Право. Когато си предприел определени действия, когато си положил определени усилия, ти имаш право на съответните резултати. .... Тоест, щом даваш имаш право? Познавам човек, когото тази логика мисля го бе довела до рак. Редактирано Май 18, 2012 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Христо, Лазарев това го казва по друго начин: всяко недоволствот от това, което си, е недоволство от Божествената Воля. В Космоса действат определени Закони. Има и нещо, което се нарича Космическо Право. Когато си предприел определени действия, когато си положил определени усилия, ти имаш право на съответните резултати. .... Тоест, щом даваш имаш право? Познавам човек, когото тази логика мисля го бе довела до рак. Човек няма ли право на предпочитания, действия за промени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Ами да, много е удобно да се оправдаваме с Божествената Воля: убиваш някого – Божествената Воля; изнасилваш някое 5-годишно момиченце – Божествената Воля. За някои е много удобно хората да са нищожества. Защо ли? Да, правете зло, не се ограничавайте! Бог е промислил и за това! П.П. Не знам защо въобще си въобразяваш, че можеш да достигнеш до причината за това някой човек да е болен от рак. Това с предположения от книжки а ла „Болестта като път“ не става. Нужно ти е знание и ясновидство и то на доста дълбоко ниво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Христо, Лазарев това го казва по друго начин: всяко недоволствот от това, което си, е недоволство от Божествената Воля. В Космоса действат определени Закони. Има и нещо, което се нарича Космическо Право. Когато си предприел определени действия, когато си положил определени усилия, ти имаш право на съответните резултати. .... Тоест, щом даваш имаш право? Познавам човек, когото тази логика мисля го бе довела до рак. Човек няма ли право на предпочитания, действия за промени. Има, как да няма. Може спокойно да полага усилия за това, да се старае. Дяволщината е да е убеден, че имаш право на резултат и то резултата, който очакваш. ...... Най-малкото не е ясно дали този резултат е добър за теб. Будизмът го нарича това правилно действие. Без провързаност към резултат. А пък, ако почнеш и да се пазариш за резултат, тооооо ..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 ........ П.П. Не знам защо въобще си въобразяваш, че можеш да достигнеш до причината за това някой човек да е болен от рак. Това с предположения от книжки а ла „Болестта като път“ не става. Нужно ти е знание и ясновидство и то на доста дълбоко ниво. Понякога, като не вярваме в нещо, не искаме този метод да ни послужи да видим нещо в себе си, което не искаме да видим. Абе баба ми да не е била ясновидка. Сама се е оправяла жената. Всеки има у себе си всичко необходимо. Сам да си помогне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Макар, че се иска майсторлък да правиш без да прилепваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Макар, че се иска майсторлък да правиш без да прилепваш. Ами това е свързано с това да се вземат правилни решения. Когато вземаме решения не от ума, тогава действаме, без да прилепваме. У човека има още три центъра на осъзнаване освен ума. И от тях само умът не трябва да се използва при вземането на решения. С ума освен, че са ни грешни решенията и прилепваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Особено ако са повлияни от масовата култура. B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 18, 2012 Доклад Share Добавено Май 18, 2012 Христо, Лазарев това го казва по друго начин: всяко недоволствот от това, което си, е недоволство от Божествената Воля. В Космоса действат определени Закони. Има и нещо, което се нарича Космическо Право. Когато си предприел определени действия, когато си положил определени усилия, ти имаш право на съответните резултати. .... Тоест, щом даваш имаш право? Познавам човек, когото тази логика мисля го бе довела до рак. Човек няма ли право на предпочитания, действия за промени. Има, как да няма. Може спокойно да полага усилия за това, да се старае. Дяволщината е да е убеден, че имаш право на резултат и то резултата, който очакваш. ...... Най-малкото не е ясно дали този резултат е добър за теб. Будизмът го нарича това правилно действие. Без провързаност към резултат. А пък, ако почнеш и да се пазариш за резултат, тооооо ..... Правиш прекалено много предположения. И нека да ти разкрия една тайна: те са от ума ти, който толкова много ненавиждаш. Какъв резултат, който очакваш; какво пазарене за резултата?! Това, което написах е пределно просто: усилията, които полагаме предопределят и резултата. Да, щом сме положили усилия, резултатът ще дойде и той е напълно заслужен (в този смисъл получаването му е наше право). Правилно насочените усилия водят до положителни резултати. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.