Пламъче Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Малкото беседи на Учителя, които съм прочела, са създали в мен впечатлението, че духовния човек трябва да бъде благ и на думи и на дела. Действителността обаче се опитва да ме убеди в противното... Допустимо ли е духовният човек да проявява агресия? Иво Бонев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Дефинирай какво за теб лично значи агресия. Иво Бонев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Благодаря ти, Мария! В темата имам предвид агресията, която е насочена към други хора с цел вреда. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Малкото беседи на Учителя, които съм прочела, са създали в мен впечатлението, че духовния човек трябва да бъде благ и на думи и на дела. Действителността обаче се опитва да ме убеди в противното... Допустимо ли е духовният човек да проявява агресия? И не само агресия. Всичко се появява двойно на този свят - благост с агресия, мир с война, добро със зло. И на мен ми е направило впечатление, това което си забелезяла. Особено ярко се забелязва във форуми за духовни теми - християнски или като този. Но то се проявява предимно при недораслите духовно хора. В стремежа си да служат на истината, хората забравят за любовта и така излизат и от истината, но не се осъзнават. Осъждението е основното, което извежда духовните хора от любовта и истината и ги въвежда в техните противоположности. Пристрастията и предубежденията също. В Библията по този въпрос е казано "Всичко изпитвайте, дръжте доброто" и още се споменава, че беряните били по-добри от солунците, защото всичко приемали и сравнявали с писанията/истината/. Страхът, че отиваш на грешен път или че някои думи могат да ти съборят вярата или някои учения - също водят до негативни емоции. Но страхът от заблуда също говори за недорасла духовност. На подобни хора в Библията се дава съветът - да не ядат твърда храна. Пламъче и Иво Бонев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Вятър* Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 не зная дали е допустимо, но определено е човешко съчетанието "духовен човек" предполага и духовност и човешка част п.п. прави впечатление тенденцията към търсене на абсолютизация- най- добър, най- духовен, най-правилен Иво Бонев и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Благодаря ти, Мария! В темата имам предвид агресията, която е насочена към други хора с цел вреда. Тези са духовни,но с обратен знак.И те имат да свършат туй-онуй.Но нищо не става без съгласието на Отеца.... Иво Бонев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Наблюдавайки някои изяви във форумите и в реалния живот, понякога имам чувството, че съм попаднала на състезание по духовност, където състезателите се борят (често с помощта на агресивни методи), за титлата "Всевишен". Какво провокира тази агресия? Vespertine и smehy 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
summertime Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Малкото беседи на Учителя, които съм прочела, са създали в мен впечатлението, че духовния човек трябва да бъде благ и на думи и на дела. Действителността обаче се опитва да ме убеди в противното... Допустимо ли е духовният човек да проявява агресия? Мисля че, отговора на този въпрос може да бъде само един - НЕ! Въпроса ти е, своеобразна игра на думи, които сами дават отговора. Духовен човек = Нематериален човек, доколкото агресията може да се дефинира с чисто материалната сфера на човешкото съзнание - користни, егоистични и т.н. стремежи, то това качество показва че, човек който проявява агресия (не само към другите, защото агресията е и към самия теб), не може да се нарече Духовен. Освен това, манифестирането на "духовност" и добродетелност, въобще не е показател за това, какъв е човек. Да бъдеш "благ" на думи и дела, не е просто клише. Това е състояние, до което се достига чрез много преживявяния, включително и лоши. Уклона на въпроса ти, ми говори за това че, някак грешно интерпретираш това което четеш и не достигаш до истинския смисъл на думите. Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 (edited) Малкото беседи на Учителя, които съм прочела, са създали в мен впечатлението, че духовния човек трябва да бъде благ и на думи и на дела. Действителността обаче се опитва да ме убеди в противното... Допустимо ли е духовният човек да проявява агресия? Моля дефинирай какво разбираш под духовен човек. по какво го познаваш, че е духовен? Защото моят личен критерий е точно отсъствието на агресия и зависимости. Редактирано Октомври 9, 2011 от Донка Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
summertime Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Наблюдавайки някои изяви във форумите и в реалния живот, понякога имам чувството, че съм попаднала на състезание по духовност, където състезателите се борят (често с помощта на агресивни методи), за титлата "Всевишен". Какво провокира тази агресия? Пламъче "Пътят" към добрината и любовта, е индивидуален акт. Всеки го върви по-свой си начин, защото ние всички сме различни. Няма състезание! Изглежда, взимаш форумите твърде насериозно, което е голям проблем. Ако позволиш да ти дам съвет (не че съм достоен де) е, върви по своя път, гледай себе си, а това което другите правят - нека минава покрай теб. Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Мисля че, отговора на този въпрос може да бъде само един - НЕ! Въпроса ти е, своеобразна игра на думи, които сами дават отговора. Духовен човек = Нематериален човек, доколкото агресията може да се дефинира с чисто материалната сфера на човешкото съзнание - користни, егоистични и т.н. стремежи, то това качество показва че, човек който проявява агресия (не само към другите, защото агресията е и към самия теб), не може да се нарече Духовен. Освен това, манифестирането на "духовност" и добродетелност, въобще не е показател за това, какъв е човек. Да бъдеш "благ" на думи и дела, не е просто клише. Това е състояние, до което се достига чрез много преживявяния, включително и лоши. Уклона на въпроса ти, ми говори за това че, някак грешно интерпретираш това което четеш и не достигаш до истинския смисъл на думите. Духовният човек никога не манифестира с каквото и да било. Не мисля, че въпроса ми уклончив, а за това, че "някак грешно" интерпретирам текста и не достигам до "истинския смисъл на думите" може и да си прав. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 (edited) . Редактирано Октомври 9, 2011 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 (edited) Малкото беседи на Учителя, които съм прочела, са създали в мен впечатлението, че духовния човек трябва да бъде благ и на думи и на дела. Действителността обаче се опитва да ме убеди в противното... Допустимо ли е духовният човек да проявява агресия? Моля дефинирай какво разбираш под духовен човек. по какво го познаваш, че е духовен? Защото моят личен критерий е точно отсъствието на агресия и зависимости. За мен бездуховни хора няма, но няма и такива, които да оценяват кой на какво духовно ниво е. Мисля, че вече съм го казвала. В темата става въпрос за хора, които парадират с духовност. Редактирано Октомври 9, 2011 от Донка Vespertine и Иво Бонев 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Наблюдавайки някои изяви във форумите и в реалния живот, понякога имам чувството, че съм попаднала на състезание по духовност, където състезателите се борят (често с помощта на агресивни методи), за титлата "Всевишен". Какво провокира тази агресия? Пламъче "Пътят" към добрината и любовта, е индивидуален акт. Всеки го върви по-свой си начин, защото ние всички сме различни. Няма състезание! Изглежда, взимаш форумите твърде насериозно, което е голям проблем. Ако позволиш да ти дам съвет (не че съм достоен де) е, върви по своя път, гледай себе си, а това което другите правят - нека минава покрай теб. Точно това правя - вървя по своя път. Имам чувството, че или аз не съм поставила правилно въпросите си или ти не си ме разбрал. Иво Бонев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 (edited) Форума е с духовна насоченост,така че е нормално да не пишем за манджи,лук и чалга.... Редактирано Октомври 9, 2011 от Мария-София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 (edited) Имаше някъде тема за 'светски' и 'духовен' мисля... Но ето нещо: Например, казваш: „Този е светски човек, онзи е духовен“. По какво се различава светският човек от духовния? Всеки от вас има известна представа за светския и за духовния човек. Казваш: „Светският човек не следва Божия път“. Обаче и в Писанието е казано, че и бясовете вярват в Бога и треперят от Него. При това пак са бясове. Вярата им не ги спасява. Онази вяра, която внася в човека страх и трепет и която не внася в него истинско разбиране за живота, не е вяра. Едно е важно: Човек не може да живее вън от Бога. Както и да разбирате живота, истинският живот е в Бога. Христос казва: „Както Отец има живот в Себе си, така е дал живот и на Сина си“. Животът се предава от човек на човек, както запалената искра предава топлината си от едно дърво на друго. – Що е Бог? – Колкото и да измъчвате ума си да определите що е Бог, не можете да го разрешите. Ако искате да си Го представите по форма, нищо няма да разберете. Вашият ограничен ум не може да обхване Бога. Ако си Го представите по сила, пак не можете да Го разберете. Ако кажете, че Бог е всесилен, какво ще разберете? Вашият ум не може да схване смисъла на тази идея. Да се върнем към въпроса за светския и духовния човек. Светският човек не може с нищо да се задоволи. Той е ненаситен, ламти за всичко. Навсякъде търси удобства. Стремежът му е един: да има всичко изобилно, от нищо да не е лишен. Ако има един милион лева, ще се стреми да спечели още един; ако има два, ще иска още два милиона. Целият свят да му се даде, все ще иска още нещо. Светският човек има много желания. Защо има толкова желания? – Защото е слаб, ленив. Той седи на едно място и си казва: „Да имам един кон или един автомобил, по цял ден ще се разхождам. Да има кой да ме качи на планината!“ Слабият и мързелив човек е като децата. Той постоянно мечтае: „Да има кой да ми направи сега една баница! Да имам слугиня на разположение, да ми донесе дрехите, обувките да си облека, да отида на разходка.“ Такова нещо е светският човек – човекът на удоволствието. Ако заболее, веднага вика лекари да му помогнат; да го прегледат външно и вътрешно, да не би да има някакъв процес. Но както и да живее, той ще умре. Духовният човек се определя по-мъчно от светския. Неговата любов възкресява. Любовта на духовния човек носи със себе си едно малко ножче. Като види някого вързан, тя прерязва връзките му и го освобождава. Любовта на светския дава само външно, не и вътрешно. Така постъпва добрият господар с коня си. Той го среши, приглади го, нахрани го, после му слага юлар на главата и го впряга на работа. При светската любов, колкото повече те обичат, толкова повече грижи полагат за тебе, но и толкова повече те ограничават. Изобщо, колкото по-голяма е любовта на светският човек, толкова по-големи са ограниченията. Като те люби светски човек, ако не вървиш според изискванията му, той те заплашва, че ще те убие. Ако някой българин отиде в Германия и приеме германско поданство, като се върне в България, не го признават вече за български поданик. Същото е и с германец, който живее в България и приеме българско поданство. Като се върне в Германия, не го признават за германски поданик. Такъв е ограниченият човешки живот. Въпреки ограниченията, ние искаме да учим. Добре е човек да учи, но ако след свършване на училището замине за другия свят, какво го ползва ученето? Ако имаш знание и не можеш да го използваш, защо ти е то? Ако имаш крака и не можеш да ги използваш, защо ти са те? Ние трябва да бъдем господари на това, което имаме, за да се ползваме от благата, дадени от природата. Сега, да дойдем до духовната страна на живота. Духовен човек си, но настане у тебе едно помрачение и ти се разсърдиш. Дойде някой при тебе, не го приемаш; сърдиш се, викаш и го изпъдиш. Къде е твоята духовност? Така постъпва и животното. Докато го храниш, то е добро, меко, никого не напада. Щом огладнее, проявява своята жестокост. Аз имам едно черно куче, много честолюбиво. Мнозина са опитали неговото честолюбие. Гледам, един брат седи, отправил погледа си към кучето. В това време кучето стои до него и гледа на изток. Братът се обърна към кучето и го поглади по главата. Той иска да му каже: „Това, което аз виждам, ти не го виждаш и не можеш да го разбереш“. Кучето, раздразнено от докосването на ръката по главата му, скочи веднага, хвърли се върху брата и го хвана за рамото. Братът се стресна и се отстрани. Отидох при него и му казах: Не трябваше да хващаш кучето по главата, то се дразни от това. Кучето се е хвърляло и върху някои от сестрите. – Защо? – Вие не знаете една от характерните черти на животните. Никога животното няма да те ухапе, ако го гледаш право в очите. То хапе, само когато е зад човека. Истински поклоници Какво са правили окултните ученици в миналото, и това не знаете. Какво правят днес, това и вие знаете. Мнозина искат да минат за духовни. Каква е тяхната духовност, когато нямат представа за Бога? И окултните ученици нямат ясна представа за Бога. Говорят за духовния свят, за отношенията между душите, но не го разбират. Те се питат: „Има ли в другия свят мъже и жени? Как живеят там, като нас ли? Семейства имат ли?“ Те задават само въпроси, но какво всъщност е жена и мъж, не могат да си отговорят. Те имат теоретически познания, които не отговарят на реалността. ...Днес всички хора имат желание да оправят света. Как ще го оправят? Според мене първата задача на човека е да се освободи от заблужденията на своето минало, които и до днес го следват. Миналите поколения са оставили своите нечистотии и заблуждения в живота. Хиляди години ви са нужни, за да очистите ума и сърцето си от лошото наследство и да заживеете добре. Тогава може да се говори за разбирателство между хората. На какво прилича сегашната любов на хората? – На българска туршия. Само онзи може да разбере Любовта, който е разбрал светлината. Много естествено. Любовта се изявява в светлина, а не в тъмнина. Тя се ражда в тайно, а се изявява на светло. Тониране Редактирано Октомври 9, 2011 от Слънчева Пламъче, Иво Бонев, wonderful и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 В темата става въпрос за хора, които парадират с духовност. Ами мисля, че ти си дала вече отговор на своя въпрос. Агресивни са тези, които парадират с духовност. (А щом парадират, значи те са зависими от образа на духовен човек, който искат да притежават, но не са сигурни, че е така.) Пламъче, Иво Бонев и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Форума е с духовна насоченост,така че е нормално да не пишем за манджи,лук и чалга.... Форума е с духовна насоченост,така че е нормално да не пишем за манджи,лук и чалга.... Така е, особено за чалгата. А на манджите и лука сме подвластни до известна степен всички, за съжаление. Едва ли ще настъпи скоро времето, когато всички ще можем да се храним само с плодове, без това да ни навреди. Дълбоко уважавам Учителя и Учението, въпреки че не се числя към Бялото братство. Уважавам правото на всеки да избира вярата или религията си, но не мога да приема агресията като форма на общуване между представителите на различни вери и религии. Иво Бонев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Пламъче, много вярно си забелязала, че има твърде много хора, които парадират с духовност. Но както казва Учителят : От носене на много икони - едно магаре не става светия. По делата им ще ги познаеш. Това се отнася и за нас. Мисля си, че когато трябва да дадем отчет за живота си, най - важният въпрос ще бъде: Какво конкретно си направил за някого? И не само на думи. Това изпитание се проявява при всяка среща с всеки човек, ежедневно. И няма нищо, ама нищо случайно. Иво Бонев и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
hipathia Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Агресията между "многото вери" е поради неразбирането, че Бог е един, но хората го наричаме с различни имена. Тоест, причината е в " духовните" хора, а не в нещо извън тях. Иво Бонев и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
smehy Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Пламъче, разбирам те чудесно и сякаш си прочела мислите ми И аз не веднъж съм си задавала подобни въпроси - особено напоследък... и за духовността, и за състезанието което също виждам, и за много други неща свързани постовете тук, но ... свят широк - хора всякакви... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 9, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Само четенето на определени книги и воденето на определен начин на живот не могат да те направят духовен човек, ако не носиш в себе си онази малка искрица, наречена Любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Истинското четене е от Книгата на Живота - обикновените книги само могат да дадат идея как да се чете от тази книга и то не всички могат... Така че за духовност можем да говорим едва след като човек поне се опитва да чете Живота и прилага наученото пак там... Пламъче, Ани, Inatari и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Диляна Колева Добавено Октомври 9, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Допустимо ли е духовният човек да проявява агресия? Всичко е допустимо. Като махнем етикетите "духовен" и "агресивен" остава просто "човек". Та, зад всички етикети които поставяме пред съществителните т.е. съществуващите неща, стои определение пречупено през нашата призма и виждане за нещата, такива каквито всъщност .... не са. Има една много интересна трансформация на психиката от комплекс за малоценност в комплекс за превъзходство. Мисля че типа хора, които визира Пламъче повече или по- малко преживяват тази трансформация. Как се изразява комплекса за непълноценност - "вирене на носа"; суетност относно външността, била тя елегантна или занемарена; необичайно облекло; държане съответстващо на противоположния пол; високомерие; емоционална екзалтираност; снобизъм; перчене; тираничен характер; прекомерен култ към героите; склонност да заповядваш на слаби, лица с по- малки възможности; злоупотреба с ценни идеи и направление с цел обезценяване на другите. Всичко това е характеристика на комплекс за малоценност, а не на агресия. Това поведение, често преминава в комплекс за превъзходство, което се изразява най- общо със състояния на гняв, отмъстителност, тъга, ентусиазираност, звънлив смях, навикът при среща да се прави, че не чува и не вижда хората около себе си, да насочва разговора и вниманието към себе си. Ако се замислим, ще установим, че често общуваме с такива хора, а в определени периоди или ситуации всеки от нас е реагирал по подобен начин. Това обаче не ни прави по- духовни, по- агресивни или духовно - агресивни, просто изживяваме това в което са ни забъркали от малки. Човек не е постоянно агресивен или постоянно благ, чак толкова перфектно не се владеем. За да има идеални хора, трябва да има идеален свят, тъй като светът край нас не е идеален, колкото и да ни се иска не можем да избягаме от клопките, които са заложени навсякъде. Иво, Рассвет, Ани и 6 others 9 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Октомври 9, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 9, 2011 Еми така е, нищо не съществува в чист вид и не е константа.Колкото и да ни се ще да уловим, да запечатаме настоящето, когато то ни харесва.Ето в този момент сме благородни,духовни и над нещата, да ама в следващият не сме. Няма как да станеш духовен, ако не си надмогнал агресивността си, ако я нямаш като опитност, как тогава ще си станал духовен?Как ще бъдеш господар на вътрешния си свят, ако не си изпитал всичко като постъпки, психика и стремеж ? А пък тук тези критики към постовете във форума направо ми се струват толкова преструвански, че дори нямам желание да коментирам. Пресвета Дева критикува агресията на другите грешници,хах такава някаква работа се получава. От духовни по- духовни от свети,по- пресвети. Енергията си стои зад всеки пост,каквито и да са думите, тя си прозира,усеща се. Има достатъчно сензитивни хора тук, за да ме подкрепят в това ми твърдение. Донка, Диана Илиева, Слънчева и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.