dushevno_ravnovesie Добавено Октомври 6, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2011 Здравейте.Много ми е трудно писмено да изразя това ,което е в душата ми в този момент.Чувствам се сама,объркана,празна.На 28 г., с висше образование което учих с удоволствие,хубава работа,подкрепящо семейство,прекрастни притятели с които искрено се забавлявам,грижа се за себе си спортувам в последно време и доста отслабнах всички около мен ми се радват някои дори възхищават.Живота ми външно погледнато е чудесен.Аз обаче не съм щаслива.Чувствам се някак далече от самата себе си.Ако повечето хора имат мечти,цели,идеиали които преследват,за да бъдат щасливи,аз искам само крайния "продукт"-щастие,но незнам как да стигна до него.Като един пъзел разбит на хиляди парченца,не мога да се "събера",идея си нямам и каква е картината на моя пъзел.Знам,че искам да имам професия ,в която се чувствам сигурна, сбособна ценна,да ми носи освен материялни блага и душевна хармония.Любим човек ,които да ме разбира,обича ,да се грижи за мен .Но съдбата поне за сега няма такива планове за мен.Мъчно ми е ,че всики хора около мен имат неща ,хобита,занимания които правят винаги с желание,страст,а аз нямам.Като че мога без всичко.Обичам да гледам хубави филми,да чета книги,но някак между другото,мога и без тях..Срам ме е дори да го кажа ,но като че ли единственото нещо ,което винаги правя с желание и удоволствие е храненето.Обожавам вкусната храна по всяко време. Липсва ми отдаденост в живота.Като,че има любов в мен в изобилие и няма къде/кого да я получи.В кризи като тази се връщам към пристъпите на хиперфагия( компулсивно хранене) ,от което мислех ,че съм се излекувала .Имам желание да се изолирам от всички и всичко да изям невъобразимо количество храна за кратък период от време( за около половин час поглъщам 4-5 000 калории) това ме успокоява временно,става ми тежко и ако имам възможност лягам да се самосъжалявам.Не бях имала криза от миналата година,мислех че съм ок ,че съм наясно със себе си. Искам да рабера в какво съм добра.Не претендирам ,че съм създадена за нещо "голямо" ,да съм талант,бизнес-дама и т.н ,а да разбера в професионален план в какво съм най-можеща,може да е нещо елементарно ,но да е точно за мен.Искам да спре това раздиращо чувство в гърдите на душевна болка и тягост,искам да спра да преяждам,искам промяна в живота си,но от къде да започна....найстина незнам....?Дано обърканата ми душа намери помощ тук. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Анжелина Ненова Добавено Октомври 7, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 7, 2011 Здравей, изгубено dushevno_ravnovesie ) Не съм сигурна, че и ти имаш други планове за себе си сега (не само Съдбата). Наистина не съм сигурна. Струва ми се, че дори съвет не търсиш. Сякаш това от което имаш нужда е да усетиш топлина. Една истинска емоционална близост. Едно топло чувство на обич. Това са най базисните ни желания. Нашите исконни търсения. Те са още преди думите, и мислите , и плановете ни. Най-дълбоките наши копнежи. Затова аз най-искрено искам да ти кажа, че съм стеб, че ти съчувствам и много , много силно искам да те помоля да потърсиш помощ за хранително разстройство. Ти разбираш - храната, това е най-базовата ни връзка със Света, който за нас се е събирал в един единствен човек, тогава, някога. Разбирам, че това е картината, която се разгръща и че се задоволява по първично заложения във всички нас начин. Прегръщам те. Анжелина Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dushevno_ravnovesie Добавено Октомври 12, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 Извинявам се за закъснението ми ,но имам много работа и срес и не успявах да стигна до тук. Благодаря ти Анжелина за прекрасните думи.Явно,че найстина ме докоснаха и са верни,защото имам сълзи в очите докато пиша в момента.Имам нужда да възстановя душевното си равновесие,аз по принцип съм безкрайно весел и забавен човек,но истината ,е че "безлюбовието" ,когато се натрупа с времето направо ме убива.Знам че семейството и приятелите много ме обичат,но изглежда не могат да заменят любовта на любим човек.Моля се ежедневно ,вярвам,че скоро ще се подобря.Продължавам да чета форума и да пиша,получавам разбиране и съчувствие тук.Страх ме е да не направя пак хранителен пристъп,какво да си мисля или правя когато ме завладява силното желание да се натъпча с храна,как да противодействам...?Прегрътки. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ZlatomiraPetrova Добавено Октомври 12, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 12, 2011 dushevno_ravnovesie Четейки постовете ти в умът ми изплува един стих от Лао Дзъ.Не мога да си спомня всичко ,но си спомних най-важният: "Когато намериш себе си и другите ще те намерят." Не мисля,че страдаш от безлюбовие-сама казваш колко много те ценят и обичат семейството ти и приятелите ти.По-скоро страдаш от липса на любов към самата себе си. Трябва да се подобриш ,за да срещнеш подходящият за теб мъж.Не е вярно,че любовта събира две половинки-любовта събира две цели личности,които могат да се приемат,харесат,уважават и обичат такива ,каквито са. Започни да мислиш позитивно,съсредоточи се върху хубавите неща-имаш работа,дом,семейство,приятели... Не се фокусирай върху липсата на любим мъж,по-скоро опитай да мислиш как си една самостоятелна,прекрасна ,работеща,обичана жена и подходящият мъж сам ще те намери.Ще го привлече твоята самоувереност ,уюта,който излъчваш.... Тези мисли,които имаш в момента не биха ти помогнали да усетиш любовта ,дори,ако е наоколо.Бас държа,че някой симпатичен мъж от твоето обкръжение се опитва да ти привлече вниманието,но ти си толкова обсебена от негативни мисли ,че не виждаш сигналите му. Изпращам ти огромна виртуална прегръдка и се надявам да чета следващи постове пълни с позитивни мисли и настроения. Диана Илиева 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dushevno_ravnovesie Добавено Октомври 13, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 13, 2011 Здравей Златомира,благодаря ти за подкрепата.Трудно ми е да се фокусирам върху себе си.Не че не оценявам положителните си качества,просто тъгата идва "от вътре" и нямам контрол над нея.Явно не мога да намеря център в живота си.Относно симпатични мъже,да има много и какво от това.В днешно време да срещнеш нормален ,отговорен ,надежден и мъж на място си е направо "мисията невъзможна". И все пак продължавам да търся.себе си.. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dushevno_ravnovesie Добавено Октомври 18, 2011 Автор Доклад Share Добавено Октомври 18, 2011 Здравейте.Съвеста ми е гузна, реших да споделя и тук е мястото.През последните няколко дни,душевното ми състояние се подобри.Сега пак се смея,чувствам се добре,и въпреки това натрапливите мисли за храна не могат да излязат от главата ми,направо е плашещо.Докато закусвам си мисля,какво ще обядвам.Още ми е тежко от обяда и като умопобъркана излизам да си взема нещо за ядене.Докато говоря по телефона някак нервно поглъщам каквото ми видят очите от хладилника.Мешам сладко,солено ,без да подбирам.Не е от глад това ,което правя,сякаш съм омагъосана....Истината е,че ме е срам дори докато пиша...,но света ми се върти около храната.Знам,че много от хората коиото четат поста ми могат да си кажат ,че това е несериозно,какви проблеми имат хората,но повярвайте ми хранителните растройства не са за подценяване. Иначе си върша семейните отговорности,работя,излизам с приятели,гледам филми ,но нито една от тези дейности не разсейва мислите по храната....Как да изляза от това положение....? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Анжелина Ненова Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Здрасти, Душевно равновесие! Трябва да ти призная, че видях написаното горе много отдавна, но не писах веднага, за да проуча как стоят нещата в София за помощ при хранителни разстройства. Искам да ти кажа, че вече има един нов център, който се занимава с хранителните. Всички останали са болнични заведения. Друга алтернатива за помощ е да намериш психотерапевт. Виждаш, че в отговора днес съм малко по-крайна. Това е в отговор на въпроса ти "Как да изляза от това положение....? ". Хранителното разстройство е конфликт на много базово, архаично ниво. Това означава - много дълбоко и изконно първично ниво. Само си помисли - ХРАНАТА!! Това е най-първата ни връзка с някой. Ако там има глад - ще искаме да го запълваме цял живот. Естествено. Обаче понеже е в твърде дълбоките слоеве, не можем да осъзнаем какъв точно глад, конфликт, проблем, празнота, както щеш го наречи се опитваме да разрешим по този заместителен начин - обсесивното хранене. Това е упорит проблем, ако не се осъзнае от къде идва и какво иска да разреши. Обаче това осъзнаване се случва само след известен период психотерапевтична работа.Когато един проблем стигне до съзнанието и то разбере, тогава отпада необходимостта от натрапливото повторение. Това натрапливо повторение е самият език на нашата психика, когато иска да се разреши един конфликт. Сама виждаш, че натрапливостта не отпада сама. Дори като се наядеш. Това е защото не става въпрос за самото ядене. Не е до яденето - да си гладна и да се нахраниш. Нещо казва. Иди, момиче!!! Иди и потърси психотерапевт. С теб съм. Но от тук не става. Само мога да те нахраня и аз със заместители. Истинската работа ще свършиш лично - с терапевта си. Искам да знаеш, колкото и пари да похарчиш за това, не могат да се сравнят със Свободата, която можеш да постигнеш. Тя не се купува. Тя е състояние на душата. Когато се срещнеш със себе си, нищо не може да наруши центъра на Душевното ти равновесие, Душевно равновесие Прегъщам те силно и мисля за теб Анжелина Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts