Как да забравя миналото?

[Izida8]

Здравейте! Бих искала да ми дадете мнение за нещо, което ме притеснява. Преди известно време живеех с едно момче в моя дом в София /той е от провинцията/, връзката ни приключи, тъй като той се оказа негативен човек. Не се чувствах комфортно, защото много негови постъпки и изказвания не ми бяха приятни, не ги приемах, и сега съжалявам, че по- рано не се разделих с него. Дали съм си мислела, че той е определен за мен от съдбата, дали е заради по- ниското ми самочувствие, липсата на опит и това, че тогава търсех вината в себе си или от страх да не изпитам болката от раздялата, или съм се привързала, незнам. В началото беше много внимателен, но с течение на времето започна да се проявява и се натрупаха много негови провинения /като думи и действия/. Не се чувствах конфортно с него. Докато бяхме заедно /общо 1 г., като само 2 месеца живяхме заедно/, аз непрекъснато боледувах, което преди не се е случвало. Майка ми казва, че не съм го приемала органически. Не ми харесваше семейството му- баща му беше грубиян, а майка му нямаше думата за нищо и постоянно я унижаваха. Лошо впечатление ми правеше това, че той навикваше майка си. Когато му правех забележки, той казваше, че те така си говорят. У тях непрекъснато имаше напрежение, нецензурни думи и т.н. В същото време разчиташе финансово на родителите си, което не ми харесваше. Беше нервен, държанието му беше освободено, неуважително,имаше циничен език, вечно беше недоволен от нещо или някой, все нещо го болеше.По думите на един зъболекар е неврастеник /разбрах го по- късно/, имаше големи проблеми със зъбите, но явно проблемът е идвал от мозъка. И най- лошото- беше и използвач, търсеше изгода от всичко, включително и от моите близки, това най- много ме притесняваше. Беше свикнал все другите да му дават. Това му беше стил на поведение. Не признаваше, че е сгрешил, а даже мен изкарваше виновна той е прав, а аз съм капризна и не възприемам правилно неговите думи и действия.

Не съм го гонила, той си тръгна след като аз се държах резервирано и след един разговор с майка ми, която с остър тон му посочи какво не одобрява в него. Осъзнавах, че всичко това е вярно, но ми беше трудно да взема окончателно решение. Все се опитвах да го оправдавам пред близките ми и даже сме се карали, защото го защитавах, опитвах се да го променя, но вътрешно знаех, че няма да стане. И тъй като беше вече "разконспириран" и му беше по-лесно родителите му да го издържат, и разбра, че няма да получи подкрепа от моите роднини, си събра багажа и си замина в провинцията под предтекста, че майка ми не го одобрява и никога няма да си промени мнението за него.

Сега се радвам, че се махна, но ме е яд на себе си, че го го оправдавах и че го допуснах толкова близо. Благодарна съм най- много на майка ми, че беше категорично против него и това донякъде ми повлия.

За да добиете по- пълна представа, ще кажа какъв е характерят ми- аз съм нерешителна, впечатлителна и чувствителна, интелигентна, тактична, не съм много общителна, с чувство за отговорност.

Това, което сега ме притеснява:

1.Остана чувство за неприязън /слабо казано/, когато си спомням за него.Толкова съжалявам, че го срещнах. Чувствам се омърсена. И нещо, което е малко странно, но ще ви попитам- възможно ли е да е останала енергия или някакви следи от него в дома ми и също върху предметите /включително и леглото/, моите дрехи в случай на общо пране,вещите, които е ползвал и до които се е докосвал, а те, както може да се предположи, са много. Естествено аз почистих дома и прекадих с тамян за собствено успокоение. Докато той живееше вкъщи, непрекъснато нещо се чупеше, разваляше, имаше теч в банята. Сега всичко престана. Подаръците ги подарих, някои изхвърлих, но за нещата, които са мои и той ги е ползвал, не открих нищо. Ще ви бъда благодарна, ако ми дадете мнение или ме насочите. Тези неща ме занимават дотолкова, че станаха натрапливи и ме притесняват.

2.Как да залича спомените от съзнанието си и как да открия пътя към светло бъдеще?

[Орлин Баев]

Здравей!

С господина наистина сте били като рак и щука - трудна комбинация... Това, което обаче той е направил за теб, е че те е хвърлил в пряк допир с неидеалния и реален емоционален свят на общуването! Нещо в теб иска дълбоки, обгрижващи, приемащи те и даващи ти сигурност взаимоотношения, които да задоволят характера ти. Но този именно характер, който търси едни доста чисти и преплетени отношения, ражда и несигурността и нерешителността ти, които пък компенсираш с желанието си за отговорност, ред и т.н. Бившият ти приятел е разтърсил характера ти. Това е от една страна болезнено, но от друга, ценно! Зависи как сега ще смелиш станалото в психичния си 'стомах"! Не можеш да забравиш станалото! Можеш да промениш емоционалното си отношение към него! Животът понякога ни среща с хора, общуването с които цели да ни промени, да ни направи в крайна сметка по-стабилни и щастливи! Твоят прекомерно чувствителен, раним и идеалистичен характер може да бъде щастлив само при много защитени емоционално условия - а това в реалния живот е почти невъзможно! Животът е шарен, хората също! Приятелят ти не е бил лош човек, просто произлиза от много различно от твоето родителско семейство - пробвай да го разбереш и простиш! Вместо да бягаш от спомените като от нещо мръсно, бъди съзнателно в допир с тях, като релаксираш тялото си, дишаш бавно и отпуснато и си позволиш да приемеш различието, несъвършенството, нещата каквито са! Дори вземи нещо, което той е държал или нещо негово, отпусни се и си кажи: "Приемам и прощавам - така раста и ставам по-силна и спокойна!" Позволи си да се "окаляш" малко и приеми тази "кал" - тя е чудесна психична тор за твоя по-здраво стъпил на земята и по-стабилен характер! Би могла и да отидеш за 1-3 срещи при психотерапевт, който освен разговор ползва и хипнотерапия! Като цяло характерът ти има нужда от известно приземяване, спокойна връзка с несъвършенството на света, трудности и с все по-голяма лекота преодоляването им, постепенно нарастващ допир до нормалния стрес при общуване с различни характери !

[Izida8]

Благодаря Ви за компетентния отговор! Сега се чувствам по- спокойна. Наистина случилото се е ценен житейски урок, от който мога да извлека само поука.