Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мисля, че мъжът ми ми изневерява!


Recommended Posts

Здравейте, за първи път влизам във форума и ще помоля за извинение ако правя нещо неправилно!

От 8г живея с мъжът с който съм в момента.Имаме две деца момиче на 6г и момче на почти 3г. Аз съм на 33г, той на 43г. До скоро всичко беше горе-долу нормално. Като изключим това, че мъжът ми е такъв тип човек че трудно изразява обичта си и винаги като повдигна въпроса защо не е по-мил с мен и защо не ми говори неща от сорта любима как мина денят ти, или много ми липсва днес, той ми отговаря че не са важни приказките, а делата. Често обаче мърмори и недоволства за дребни неща, постоянно е недоволен въпреки че се опитвам да правя абсолютно всичко свързано с домакинската работа и гледането на децата. Не искаше да ги пускам на градина и съответно аз се съгласих и ги гледам. Преди няколко месеца видях че се регистрира в сайтове за запознанства. Попитах го защо го прави, а той ми отговори, че така без причина просто да зяпал. След това се регистрира във фейсбук, там започна да се сприятелява основно с жени и момичета, от 86 приятели в момента 70 са жени. Преди няколко дни случайно попаднах на отворен фийсбука му и прочетох ужасавящи за мен неща от сорта сладкишче честит рожден ден, на друга уникално красива си на тази снимка, на трета кога ще пием пак кафе, на четвърта много малко стоя при мен в магазина имаме и още доста. Почувствах се все едно ме поляха с вряла вода. Аз жената която уж ммного искаше и обичаше, родила две здрави и хубави деца, години на ред се мъча да съм перфекната домакиня, дори си зарязах приятелките за да мога изцяло да се отдам на него и децата, получавам само мърморене, леки иронични обиди, постоянно недоволство от действиата ми, все недостатъчно съм свършила и подобни. А тези непознати за него жени и момичета получават комплименти и гальовни обръщение, за които аз само мога да си мачтая. Много ми стана мъчно, направо не мога да опиша как се чувствам, смазана, предадена. Веднага реших да говоря с него по въпроса, той ми каза, че това били само празни приказки, няма нищо за което да се притеснявам. Само че аз не мога да се успокоя и да му повярвам. Не мога и да го разбера. Ами той като се държи така с тях, все едно им казва жена ми е супер тъпа патка и аз въобще не се интересувам от нея. Не е ли така? Моля за съвет от специалист, как да постъпя и как да реагирам. Ужасно зле се чувствам, почти не говоря с него, толкова съм му обидена, че почти не ям и не спя, само написаното ми кънти в ушите. Аз си мислех, че той не ми говори така просто защото е такъв човек, по-студен и сериозен, а то явно не било така.

Линк към коментар
Share on other sites

На 99% съм сигурен, че мъжът ти ти е верен. Точно защото флиртува. За да онагледя мъжката психика и ставащото, ще ползвам тази бг метафора: куче, което лае, не хапе. Да, нещо в него иска разнообразие - това е нагонът му. Но засега ти е верен! Това, че дава комплименти на непознати жени в никакъв случай не значи, че си мисли за теб по начина, по който ти заключаваш - няма такова нещо! Означава обаче, че търси преживявания, новост, че във връзката ви липсва страст, емоция, флирт. Ти си права да търсиш повече от вниманието му! Но може би начинът да го получиш не е цупене или преки изисквания, а по-скоро едно усъвършенствано умение за съблазняване! Умение да "влизаш под кожата му", да подпалваш този нагон, който той сега насочва другаде - засега със сигурност само виртуално! Външната страна на съблазняването е сравнително лесна - страстен секс, повече, по-често и по-продължителен секс, дрехи, постоянно поддържан добър аромат на тялото и интимните части. Новости в секса - неща, които досега не си си и помисляла в секса, но които примерно друга би му дала. Защото сексуалният драйв на мъжа иска в леглото си жена без каквито и да е задръжки. Друга част от външното съблазняване са дрехите, бельото, епилацията, Всичко това е богато поле за развитие. Един секс дори, ако стига до дъното на мъжкия нагон, може да държи мъжа дълбоко привързан към жената. А според качеството си, ако обхваща всички нива на съществата ви, и дълбоко влюбен (виж за свещената сексуалност в интернет). Външното съблазняване е естествена част от качествата на успешното общуване на всякакви нива, включително в семейството. Включва и поглед и походка и език на тялото и т.н. По-дълбоко и истинско е обаче вътрешното съблазняване - а то е да имаш ЧАР ! Да си чародейка в живота си! Ингредиентите на чара са: мощна и независима от поведението и реакциите на другия вяра в себе си, вътрешна самостойност и сигурност в себе си, във възможностите си, естественост, приемане на себе си, дори на минусите си, които тогава се превръщат в плюсове, щастие идващо отвътре, което е сравнително независимо, но и умение за отстояване на това щастие при общуване, безусловна обич към себе си, силна енергия и сексуалност, която струи при всеки поглед, жест, дума, познаване на себе си и опит в себетрансформацията, хармония... Повечето от изброените качества определено не включват мазохистично поведение като зарязване на приятелите и липса на личен живот, интереси и цели!

Ако го ревнуваш и се цупиш прекалено дълго, това е най-сигурният начин да дадеш мощни команди на подсъзнанието му наистина да ти изневери! Засега изневярата е само в главата ти! Не казвам, че той няма нужда от работа по себе си! Но ти питаш, на теб отговарям!

Линк към коментар
Share on other sites

Направо ме оставихте без дъх, не очаквах толкова подробен и откровен отговор. Благодаря Ви от сърце! Определено работя в тази посока, само ми се искаше да имам малко повече стимул от негова страна. Още веднъж благодаря и бъдете здрав!

Линк към коментар
Share on other sites

Като жена и от лични наблюдения да потвърдя -

Орлин е 100% прав, той е дал изчерпателно и добре формулирано най-добрите съвети!

Самочувствието, излъчването, чарът

се постигат, като следваме собственото си аз, интересите, наклонностите , хобитата, приятелствата - като поддържамне всичко, което ни доставя радост в живота. Жената се научава да жонглира с всичко това в малкото си свободно време.

Още нещо важно - децата попиват нашия начин на живот.

Ако не искате да ги видите след 10 години с Вашите проблеми, преодолявайте тези проблеми в себе си още сега.

Мила ducha,

промени ежедневието си наполовина така, че да радваш мъжа си, а другата половина - да радваш себе си, и всичко ще е перфектно. Успех!

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

късметче благодаря ! Наистина доста ще трябва да поработя. Без да забележа, отдавайки се изцяло на децата и домакинската работа съм загубила своя индивидуален облик. Благодаря Ви още веднъж, съветите Ви ми помогнаха да осъзная ситуацията и да си дам сметка за изминали няколко години.
Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с горните съвети. Само искам да вметна, че процесът е двустранен - както жената трябва да полага усилия за връзката, да поддържа самочувствието си, чара си и т.н., мъжът също трябва да работи върху себе си (както е писал по-горе г-н Баев). Прави ми впечатление, че от жената се иска да поддържа външния си вид, да е в добра форма едва ли не до дълбока старост, а мъжете като че ли забравят, че и жените искат да имат до себе си добре поддържан мъж. Жената трябва да е слаба, секси и т.н., а много мъже още на 30 години пускат бирено коремче...

Що се отнася до секса - отново ми прави впечатление, че като цяло се набляга на това, какво искат мъжете и как да задоволим техните желания. А те какво правят за нашите нужди? Много от тях изобщо не познават женската сексуалност, да не говорим, че не се и опитват да я разберат.

Не искам да правя обобщения. Има жени и мъже всякакви. Ще ми бъде интересно, ако ducha сподели(ако желае, разбира се), какъв е бил мъжът и преди да започне с тези интернет флиртове и т.н. и още по-назад във времето, преди да се ожените и да родиш. Не съм специалист, но и аз мисля, че мъжът ти също има какво да промени в себе си, като например това : "мъжът ми е такъв тип човек че трудно изразява обичта си"

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм, че в оптималния случай и мъжът е добре да осъзнае психиката и поведението си! Най-добрият вариант биха били няколко сесии семейна терапия! Ако мъжът има съзнанието и смелостта обаче да погледне навътре в себе си! Във всеки случай, целта на Душа не би трябвало да е непременно задържане на мъжа и неговата вярност, а собствената и самостойност, смелост, щастие и радостен чар! Тогава мъжът до нея би направил всичко за нея, но това вече не би било решаващо за щастието и!

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Емил от Льонеберя

Добро утро.

...

Има един писател, леко спорна личност, който казва така: Мъжете са глупави създания, които се захласват по всяка добре изглеждаща жена и бързо забравят за тяхната собствена жена, която готви и чисти, гледа децата и върти почти сама цялото домакинство. Просто защото собствената жена я виждат по пеньоар, с ролки по главата, с престилка за готвене, а чуждите жени ги виждат лакирани, лъснати, с чорапи, къси поли и прочие... а не се замислят, че същите тези жени в собствените си домове... също въртят домакинство и ... ходят с престилки...

...

Понякога и самите жени забравят, че по принцип трябва да са повече "любими", отколкото съпруги...

...

Надявам се да съм бил мъничко полезен.

Линк към коментар
Share on other sites

На това се казва - точни съвети от точните хора в точния момент и на точното място, лично аз се изкефих, нелаская никого просто - ферия от синтез. Много от идеите съм си ги мислил фрагментирано, харесва ми начина по който хората по горе са ги споили в един кратък диалог.

,,На 99% съм сигурен, че мъжът ти ти е верен. Точно защото флиртува. За да онагледя мъжката психика и ставащото, ще ползвам тази бг метафора: куче, което лае, не хапе.'' - само едно кратко допълнение от мен - точно защото флиртува без да го крие от теб :), това е най издайната черта на тези добродушни ,,кучета''

и още нещо ,,получавам само мърморене, леки иронични обиди...'' да тези леки иронични обиди са всъщност предвестника на ,обидите'' които е започнал да публикува в интернет, те показват че той те цени (държи нещо да ти намекне), и тъй като е неудволетворен от връзката ви, ти го показва в саркастичен тон, иронията се ражда тогава когато има неудволетвореност, подтиснатост, конфликт, тя може да бъде добра или зла фея с която да се сприятелиш :)

и още нещо струва ми се че той е твърде идеалистино настроен към теб..(не съм сигурен..) имам някой неща на ум...,и може би не го осъзнава достатъчно..

Незнам доколко силно държи на теб но зам, че е искрено а тя - искреността е в основата на всички дълготрайни връзки.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с горните съвети. Само искам да вметна, че процесът е двустранен - както жената трябва да полага усилия за връзката, да поддържа самочувствието си, чара си и т.н., мъжът също трябва да работи върху себе си (както е писал по-горе г-н Баев). Прави ми впечатление, че от жената се иска да поддържа външния си вид, да е в добра форма едва ли не до дълбока старост, а мъжете като че ли забравят, че и жените искат да имат до себе си добре поддържан мъж. Жената трябва да е слаба, секси и т.н., а много мъже още на 30 години пускат бирено коремче...

Що се отнася до секса - отново ми прави впечатление, че като цяло се набляга на това, какво искат мъжете и как да задоволим техните желания. А те какво правят за нашите нужди? Много от тях изобщо не познават женската сексуалност, да не говорим, че не се и опитват да я разберат.

Не искам да правя обобщения. Има жени и мъже всякакви. Ще ми бъде интересно, ако ducha сподели(ако желае, разбира се), какъв е бил мъжът и преди да започне с тези интернет флиртове и т.н. и още по-назад във времето, преди да се ожените и да родиш. Не съм специалист, но и аз мисля, че мъжът ти също има какво да промени в себе си, като например това : "мъжът ми е такъв тип човек че трудно изразява обичта си"

Всичко, което е изброил Орлин в първия си пост е първата стъпка към промяната на жената. Той хубаво каза - жената пита, на жената отговарям.

Тук не можем да коментираме мъжа, защото него го няма.

Нещо много важно, което жена в подобна ситуация е хубаво да улови като идея:

Всичко което правя, го правя за себе си.

"Ще променя визията си, защото АЗ ще се чувствам по- добре, ще тръгна на фитнес, йога, аеробика и т.н., защото след това се чувствам прекрасно. Ще сменя стила си на обличане, защото ми е интересно да се видя различна."

Тези неща жената трябва да направи за себе си, а не за съпруга, за да бъде оценена или сравнена или забелязана и т.н.

Когато този процес стане удоволствие за самата нея, тя ще започне да излиза от кризата. Докато прави сравнения, докато отправя обвинения и търси в себе си оправдания, нищо няма да се получи.

ducha

възрастта в която се намираш е преходна. 33 години е периода на една от най- големите лични кризи. На тази възраст обикновено дългогодишните партньори започват несъзнателно преосмисляне на връзката и претеглят "за" и "против" партньора си. В същото време тази разлика от 10 години поставя мъжа ти в следващата сериозна криза. Като сложим и двете деца на 6 и 3 години картината е съвсем кризисна. Та ти до сега си била преди всичко майка. Това е най- естествения процес на света. Когато жената има малки деца нейния майчин инстинкт е изключително силен, особено ако ги отглежда сама. Естествено си се отдала на майчината си природа и си преляла цялата си енергия в организиране на дома и отглеждането на децата. Съпругът ( не само твоя, а по принцип в този процес) изгубва жената до себе си и започва да вижда предимно майката на децата си, отговорника на дома. В това няма нищо лошо, но точно в този етап много от партньорските двойки, дори и тези които са го чакали и са го искали това семейно положение, се изгубват и се разминават.

Несъзнателно съпругата вече не е Жената, а сигурността, дома, уюта. Флирта, сексуалността и ухажването остават извън този кръг. Мъжете несъзнателно обръщат поглед извън семейството, за да търсят уж изгубената си жена. В същото време съпругата усещайки се повече майка, отколкото жена започва да си подрежда букет от комплекси, вина, неудовлетвореност. И тук започва това, което е започнало при теб.

Хвърли назад този букет на отрицанията. Децата са големи, погледни себе си...... къде е жената, виждаш ли я? Започни да работиш за жената. Съчетавайки майката и жената в себе си, ще станеш неотразима, но това не става с щракване на пръсти.

Всичко което правиш, обаче, трябва да го правиш за себе си. Обогати себе си, не го прави заради някой друг. Другият ще го забележи бъди сигурна. Не изисквай, а предлагай. Постави граници, раздвижи хобитата си.

За да има пълноценна връзка, двамата партньори е хубаво да поддържат интереса си един към друг.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

didi_ts Това, което си описала толкова подробно напълно отговоря на истината за случващото се с мен. В момента се чувствам така сякаш живея не заради себе си, а за да съм в услуга на някого. От години не съм правила нещо заради мен и без да се съобразявам с никого, дори ежедневното вземане на душ трябва да го съобразя с хората около мен. Постоянно съм с децата и рядко със съпруга ми. Не сме оставали дори и една нощ без поне едното дете. През цялото време се опитвах да угодя на съпруга и децата ми, но не знам защо никога не успявах, винаги имаше недоволни. Аз продължавах да правя все повече и повече и като че ставаха още по-недоволни. Що се отнася до секса правим го според мен редовно, през два три дни, но сега като се замисля няма нищо общо със секса преди да се родят децата. Сега разбирам, че просто е трябвало да правя всичко защото аз съм искала, а не защото съм се надавяла да получа удобрение. Не знам, много ми е объркано в момента, чувствам се ужасно обидена, почти не разговярам със съпруга ми, сякаш някакъв мускул ми стиска устата когато е покрай мен. Постоянно си представям как с усмивка разговаря с тези жени и им прави комплименти, които на мен е правил много, много отдавна. А през това време на мен ми е мърморил недоволно, че съм сготвила само едно ястие, или пък че съм пропуснала място, където е имало прах. Чувствам се недооценена, самотна, слаба и много, много тъжна. Често ми се плаче, от дни почти не ям. Утре през деня, ще оставя децата на майка ми и ще се опитам отново да поговоря със съпруга ми, но не знам какво да му кажа, не знам кака да се държа. Исками се да излизем от тази криза и определон ще започна да действам и мисля па начина, който ми описвате и определно смятам за правилен. Въпросът е как най-безболезнено да прескоча това препядствие.
Линк към коментар
Share on other sites

"Всичко което правя, го правя за себе си." - Съгласна съм. Важното е жената да го прави заради себе си, не заради някой друг, било то и мъжа и. Другото е резултат на това. Все пак любовта към себе си, връзката със себе си, е тази, която е за цял живот. И може би най-важната...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Не знам, много ми е объркано в момента, чувствам се ужасно обидена, почти не разговярам със съпруга ми, сякаш някакъв мускул ми стиска устата когато е покрай мен. Постоянно си представям как с усмивка разговаря с тези жени и им прави комплименти, които на мен е правил много, много отдавна.

Ето това съсипва най- много, тези проекции и представи. Никога не си представяй неща, за които нищо не знаеш, това води до грешни изводи.

Правил ги е, защото е имал нужда да го прави в момента, а край теб обстановката е различна, непредразполагаща. У дома е проблемно, напрегнато или унило. Ти си преуморена, рутината те е превзела. Той има нужда да го каже, но при теб не се получава.

Обратния вариант е с жената, която търси комплиментите на чужди мъже. Когато мъжът е унил, неразговорлив, пренебрегващ, запуснал се, а жената има нужда от нежност, от красива дума, от комплимент е готова да го чуе от който и да е чужд мъж и не смята това за изневяра или нарушаване на съпружеската вярност. Същото е и с мъжа, това че има потребност да направи комплимент и го прави на други жени, не означава, че не те обича, че не те уважава или че не иска да го направи на теб.

Липсват условия.

Вместо да си слагаш вина, да си създаваш комплекси и да претегляш комплиментите, помисли за промяна на условията.

Говори с него сърдечно. Обясни какво ти тежи, мило и без обвинения. Покажи жената, която търси своя приятел, човека който обича, а не обидената съпруга, която е готова да изсипе куп обвинения, закани, изисквания.

Когато котката иска да я погалят, заглажда козината си, започва да мърка и идва да се погали първа.

Никой няма да погали настръхнала котка с извадени нокти.

Знаеш ли, котката дава нежност, за да получи, прави го заради себе си........

Всичко търпи промяна, от вас зависи в положителна или в отрицателна посока ще бъде.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

ducha, на мен нещо друго ми направи впечатление - това, че двете деца ги гледаш сама в къщи откъдето идва непрестанната ти ангажираност. Трудно е човек с две деца на ръце, да се поддържа. Още трудно е да свърши всичката домакинска работа и да отдели достатъчно време за децата си, да им готви по четири пъти на ден и пети път за мъжа си.

Пиша ти не от опита на специалист-психолог, а от опита на жена в твойто положение. Не случайно има една поговорка "не питай старило, питай патило".

На мен вече ми е доста трудно да променям нещата, но колкото по-рано се започне, толкова по-добре, толкова по-малко енергия е нужна.

И за да се извършат някакви промени в положителни насоки, например да си отделиш време за себе си - иска търпение, убеждаване и отстояване и така за всяко нещо, което сметнеш, че е необходимо и за децата ще трябва да постъпваш така.

Не знам дали ситуацията ти е същата, но предполагам. И ако е така не трябва да се оставяш на течението/ако пък греша не вземай мнението ми под внимание/. С мъдрост и разум вземай решенията и не оставяй живота си ей така. Никой няма да мисли за тебе, ако ти не го правиш.

И в Библията се казва ако имаш две ризи, дай едната, но никой не ти иска да даваш и двете си ризи и да оставаш гола.

Да, може би и аз съм като тебе - раздавах се, но те така и не можаха да го оценят. Сега искат от мен да съм едва ли не магьосник и да променям всичко с вълшебна пръчица, но не става така.

Ако наистина си в положението, което предполагам - не трябва да се оставяш и преди всичко трябва да успееш, на всяка цена. Колкото повече отлагаш поради страхове от кавги или подобни, толкова по-трудно става с времето и след десет години напрамер изневярата ще ти е най-малката грижа.

И знаеш ли колко по-лесно щеше да е ако децата посещаваха градина и по-евтино. Верно има си и добрите и лошите страни/не знам поради какви причини не посещават и не ми е работа/. Но онова общение с деца никой не може да го даде на твоите например. И подготвените педагози не може майката да ги замести. Освен това те могат да отделят цялото време за децата, докато майката трябва първо да готви/4пъти/, да пазарува, да чисти, да разхожда тези деца и почти не й остава време за друго. Сега си ангажирана с тях и навярно чакаш момента да тръгнат на училище, но повярвай ми тогава ще се появят други ангажименти. Дори да си по цял ден в къщи без работа, ще имаш хиляди ангажименти ...

И защо подобни решения трябва да се вземат само от единият родител, когато става въпрос за децата? И така като се почне се върви докато децата станат пълнолетни - все бащата ще взема тези решения и вместо тебе.

Няма лошо в повечето случаи, но .... не оставяй нещата така, каквото и да ти струва, заради себе си и заради децата си. Не си никоя и не си глупава. Постарай се и без работа да не оставаш, без приятели и без пари също, ако искаш да не се обезличиш напълно. Толкова от мен. Може да е било сухичко, но ако приложиш поне последното изречение в живота си, ще се радвам за теб!

Линк към коментар
Share on other sites

Не знаете колко ценни за мен са съветите Ви и колко съм Ви благодарна, че ми отворихте очите. Не бях поглеждала по този начин на отношениета ни. Вчера си направихме красива разходка със съпруга ми и на дълго и широко обсъдихме отношенията ни и какво точно ни липсва и дразни. Не очаквах да мине толкова спокойно и да има резултат толкова бързо. Сега се чувствам много по-добре, и мисля че с времето, следвайки Вашите съвети, връзката ни ще прерастне в нещо много, много красиво, ще сме щастливи, че сме заедно и с радост и любов ще отгледаме децата ни. Благодаря Ви!

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_137: Чудесно! :3d_137:
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, само искам да споделя още веднъж и да ви благодаря за ценните съвети. Седмицата премина много спокойно изпълнена с любов и постоянни закачки от страна на съпруга ми. Чувствам се чудесно, оглеждам се с усмивка в огледалото, само дето не мога съвсем да се отърся от спомена за прочетено във фейсбук, като че някакво малко дяволче подскача в главата ми и ми казва "АААААААа ти се чувствам страхотно, ама спомняш ли си как беше преди седмица, бъди на щрек!" Защо все още не ми дава мира, и сега се улавям, че като му звънне телефона и веднага минава през главата ми мисъл кой ли е, какво иска и подобни, а аз не бях такава. Нали всичко в момента е чудесно, в крайна сметка си казвам, че не мога да променя миналото, но мога да направя така, че в бъдеще да не попадна в такава ситуация. Обаче има едно но и то не ми дава мира.

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...