Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Не знам дали има такава тема в сайта. Може и да има, но не виждам как да я намеря сред множеството, току виж вече съм пуснал такава преди, но не помня. Сравняването между хората - полезно, вредно ? Сравняването с хора от миналото, настоящето, гледането на това кой какъв е и сравняването с нас самите - нужно ли е, полезно ли е или зависи ? Може би зависи в какво точно се сравняваме ? Сравняването - повече щастие или повече нещастие носи на човека ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Този въпрос ме мъчи доста, защото имам дете в пубертета. Децата много сравняват. Кой какво има, кой какво му е дал, на кого му е по-тежко да учи, кой по-богати родители има. Ужасно е да чуеш думи на сравнение. Сравняват всичко, което не са създали или изработили самите те! Но както гледам детската възраст при някои достига и до 35-40. Продължават и продължават да са недоволни или обидени на живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Сравняването понякога може да се използва за амбициране за постигане на нещо, друг пък за успокоение и НЕстремене към нещо, или поне за по - бавно стремене( и той е такъв, той пък е онакъв, повечето са така, повечето са онака, той това тогава е направил, онзи толкова време е бил такъв). Да, сигурно в пубертета децата сравняват много - не мога да преценя обективно, макар че съм бил в тази възраст. Нямам достатъчно наблюдения. В едно шоу се шегуваха, че принципът на Бат Б.Б. бил :"Ти па си много убав." Като го критикуват за нещо и той (уж) казвал : "Ти па си много убав." По - добре, отколото човек да седне и да се тормози, но все пак не бива да се прекалява с този златен принцип. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Нещата се познават в сравнение. Няма добро и зло, има сравнение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Защо тогава на хората едни неща са им приятни на хората, животните, може би и на растенията, а други им причиняват болка - като убиване, мъчения. Изглежда, че някои неща са добри, а други лоши - гледано от физическа гледна точка, от гледна точка на тялото. Но пък нали уж нещо дето изглежда добро може да е лошо за душата ни и обратното. Определено прекалеността е лоша. Може би има и абсолютни определения за добро и зло ( космически), както и човешки определения, при които може да се говори за относителност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Сравнението може да бъде полезно, само ако се прави с цел да открием насоките в които имаме най-належаща нужда от развитие. Пламъче, @ЮлЯ@ и smehy 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Не можем ли да ги открием без сравнение ? Или за да разбереш какво нямаш, трябва да видиш какво имат другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Точно! Иначе ни бихме знаели, какво можем да бъдем. С една дума, ако никога не си виждал и не знаеш какво е то портокал, не само няма да си го поискаш, ами няма и да се сетиш за такова нещо като портокал Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Животът има нужда от отделни инструменти, през които да се себенаблюдава,себеанализира, себесравнява, себеопознава, за да може да се развива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Не можем ли да ги открием без сравнение ? Или за да разбереш какво нямаш, трябва да видиш какво имат другите. В развитието има приемственост. Това, към което ние се стремим, други вече са достигнали, а преди тях и други. За да се движим, ние трябва да знаем къде сме и къде искаме да достигнем. Това също е вид сравнение. И как можем да знаем какви искаме да бъдем, ако не разполагаме с пример, който вече е постигнал това към което се стремим? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Септември 27, 2011 Доклад Share Добавено Септември 27, 2011 (edited) Не можем ли да ги открием без сравнение ? Или за да разбереш какво нямаш, трябва да видиш какво имат другите. Та тази книга за темпераментите на Щайнер е много полезна. В нея, например, се казва, че не може у човека да промениш нещо, което го няма или да създадеш нещо, което го няма. Канализират се нещата, които ги има, защото само те могат да се променят. Подобна е и мисълта, че у човека всичко, което му е необходимо, си го има. Само трябва да се разкрие. Подражаването и сравняването с другите е безмислено, защото не това носи ползва. И реално не гледаме у другите какво те имат, а се усещаме какво ние имаме. И по-скоро насоката на мислите не е "Пенчо има дълги уши и аз искам такива", а по-скоро "Пенчо има дълги уши. Какво ме кара да ги виждам и защо смятам, че са дълги. Какви убеждения и подсъзнателна активност показват мислите за дългите уши". Не мисля, че друг човек може да ни бъде насока с неговия опит. Това също сме го коментирали. Неговият опит си е негов опит. А ще имам опит единствено, ако преживея сам нещото, но няма как да го преживея по същия начин като друг човек. Това, което възприемаме като опит на другия човек е само проекция на нашите възможности. И важни са не знанията, а смисълът на осъзнаването на мотивите ни да видим този опит по начина, по който го виждаме. Тоест промяната пак си е вътрешна за нас и не зависи от опита на другите, колкото и да търсим сравнения и сходство. Редактирано Септември 27, 2011 от БожидарЗим Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
desita0622 Добавено Септември 27, 2011 Доклад Share Добавено Септември 27, 2011 Темата не е еднозначна. Прав е Божидар, че всеки си има темперамент и не можеш да направиш от меланхолика холерик, например. По-добре е да развиваш наличните качества...Пак в този ред на мисли - всеки има заложби от предишни животи и определени обстоятелства, при които се е родил сега. Така че, нека всеки се движи по индивидуалния си път с най-присъщата му скорост. Защото не тръгваме от една и съща точка, за да сравняваме кой докъде е стигнал... Съвсем друг е случая, когато ти си на някакъв кръстопът и търсиш ориентир - човек, който достатъчно възвишено и духовно изживява живота си. Тогава ти по твоя свободна воля търсиш сравнение с този човек, опитваш се да се доближиш до неговите вътрешни добродетели. Да, обобщя: май сравнението си заслужава, когато сравняваме вътрешни качества, а не външни изяви и когато го прилагаме градивно върху себе си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
desita0622 Добавено Септември 27, 2011 Доклад Share Добавено Септември 27, 2011 Подкрепям Божидар, че е много рисковано да съдиш и сравняваш други хора, защото на всеки опита е субективен...Ако все пак се опитваш да дадеш съвет на някого, по-добре е да не е със сравнения с други хора, а с любов и разбиране лично към него и неговия опит... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деанна Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 В сравняването си ние се прояваваме. Ако някой се сравнява с друг, преуспял, богат, красив... Ако не може да го достигне, ще страда, ако може ще хвърля усилията си в тази посока. Но няма да бъде удовлетворен, защото винаги ще има някой по-богат, красив, преуспял. Така живее в преследване на другите. Ако човек вижда, че другите постъпват благородно, мъдро, справедливо и реши да се усъвършенства в тази посока, той наистина ще се развива, като така ще служи и на другите. Защото не може да си благороден, мъдър и справедлив, сам по себе си, ако това не се отразява благородно на околните. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ISTORIK Добавено Септември 2, 2012 Доклад Share Добавено Септември 2, 2012 Да, важно е какъв пример или какви примери следваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.