Тантра

[Деската Слънчицето]

Здравейте, явно вече това е моментът да получа отговора на въпросите, които имам. Този път ще съм абсолютно настоятелна, защото това, което се случи с мен е истина и аз искам да знам защо и как е станало.

 

Малко въведение:

В момента се занимавам с карти Таро а от малка гадая по сънища, гадая и не по сънища, явно съм свързана с духовното, но сега вече е времето да намеря себе си и да получа вече отговорите на всички въпроси, които имам. Защо пиша тук ли? Ще разберете, явно това или е основата или е свързано с всичко случващо се около мен. В момента преминавам и през други процеси и вече съм твърдо решеня че ще питам и ще получа отговорите си.

 

Преди 11 години имах една любов - най-голямата ми любов. Наистина много обичах този човек и все още го виждам с душата си а не с очите си. Както и да е. Той също е човек с трудно детство, дори по-трудно от моето, но не е от типа духовни хора. Дори е шампион в ММА. Той също беше много отворен с мен, дори не успяваше да се предпазва и доста се отпускаше с мен и той беше с душата си с мен а не със сърцето си или само с тялото си. Казвам това защото дори съпруга ми виждаше нашите погледи и усещаше колко дълбоко сме свързани. 

Един ден, докато имахме връзка с него и правехме любов, той беше върху мен и се гушкахме и целувахме и така правехме секс. В един момент душата ми се отдели от тялото и видях как и неговата се отдели, бяха като бял дим. Те се издигнаха на около 30-40 см над телата ни и аз се видях отгоре, усетих че той също се смути, когато това стана, защото хем с тялото си го усетих хем отгоре го видях как се разконцентрира, но продължи. След като душите ни стигнаха нивото 30-40 см те започнаха да се въртят и да се сливат точно както е знака на ин и ян. Бяха бели и ставаха все по-белидокато се сливаха и ставаха все по-гъсти, и по сияйно бели и вече не помня колко време бяха душите ни отгоре, но когато всичко приключи и двамата бяхме смутени и не си говорехме. Никой не каза на другия за това, което се е случило. Просто това е толкова силно, голямо и странно нещо че човек просто неможе да го приеме, да го осмисли камо ли да каже на другия. Това се случи още няколко пъти в последвалите дни, когато правехме секс, но беше по-слабо като усещане, и явно и двамата свикнахме с това. Но до ден днешен немога да разбера защо на мен ми се случи това, какво го е провокирало да се случи и то точно с този човек. Объркващо е и това че аз бях на 20 години, споделяла съм го с няколко човека и само един от тях ми каза какво е. Въпреки всичко това не се случва на всеки и да ви призная се чувствам странно като го разказвам защото ме мислят за хахо. А пък аз вече приемам нещата, които се случват с мен, но само на това все още нямам отговор и никога не съм искала толкова настоятелно да ми се обясни. Писах и в един друг форум, но изтриха коментара ми след известно време а никой не ми беше отговорил. Аз знам какво се случи с мен и искам да знам защо е и какво е. Искам да ми се обясни всичко, което може да се знае за това явление. Чух че се наричало "Тантрично сливане" но няма много написано за него. Бях чела само още един коментар на едно момче на което също се беше случило. И то казва същото нещо и че душите им са били точно на такова разстояние над телата. Може ли някой да ми обясни всичко, което може да ми се каже че вече почвам да си мисля разни неща за себе си, а няма как да си измисля това, защото аз на тази възраст незнаех нищо за Тантра. Тогава и не се говореше много за това. Всъщност това беше причината да питам за това явление но ОЩЕ НЯМАМ НИКАКЪВ ОТГОВОР. Много ви моля, искам вече да се отдам на нещата, които се случват с мен и да дам воля на това което е в мен да излезне. Благодаря ви. 

[Ники_]

Общо взето тантрическия път излиза извън потискането, което се случва с човек. То ест човек по начало потиска т.н. подсъзнание, чрез евентуалната и различна по големина нравственост.

Едва ли не тук тантра "развръзва коня", но това развързване е абсолютно премерено от учителя.

Например човек има страст, привързаност към някоя храна и чрез дадено специфична практика, напримерно чрез "приношение към гладните духове" той може да отработи тази своя маниакалност и т вече да не го тревожи.

Същото се впряга и към всяка друга маниакалност в човека.

Като цяло човек се лута между това да се отдаде на нещо или да е възпре, ако счете на съзнателно, или подсъзнатено ниво, че това нещо е нередно, че не е в норма.

Отдаването - ето с кое борави тантра, като то в повечето случаи стига единствено да развиване на визуализация, сиреч до т.н. "намек" - правя ти намек за нещо и в теб изгрява дадена санскара (спомен/предишно впечатление, запис на съзнанието), и ти работиш с нея, чрез даден метод (общоприето са три основни - отречение, трансформация, самопостигане).

[Ники_]

Привет на всички!

 

Това, което мога да напиша за тантра по-обстойно, е от т.н. "Тантричен Будизъм", Диамантената колесница (Ваджраяна) и най-вече от страна на Дзог-чен.

 

Няма как това да мине без анализ и съпоставяне с останалите два колесници в Будизма - Хинаяна и Махаяна.

 

От т.н. Малка колесница (Хинаяна) в днешно време не е останало почти нищо, като школи. Най-видно идеята и методиката на Хинаяна може да се открие в школата Тхеравада.

Тхеравада изцяло се основава на Палийския канон - сутрите, в които са побрани думите на Буда Шакямуни. Разбира се и на шастрите - коментарите към тези сутри. Това е общо взето канона, на който леши Тхеравада.

Изучавайки тези сутри и шастри, смело може да се направи заключението, че цел в Тхеравада е т.н. "встъпване в потока", до това човек да се превърне в Арий (Благороден), което най-високо ниво е т.н. Архат.

Има четири вида Арий:

- встъпващия в потока/всъпващ на пътя водещ към Нирвана

- един път възвръщащия се

- не възвръщащия се

- архат/архант

 

Тези четири нива се разделят спрямо това до колко човек се е откъснал от 10-те окови.
1. Възгледът на "аз".
2. Съмнения относно това кое е добро/благо и кое е не е.
3. Фанатично придържане към правилата и нормите.
4. Сетивни желания, привързаност към тях.
5. Недоброжелателност.
6. Жаждата за фино материално съществуване (света/сферата на форми).
7. Жажда за безформено съществуването (в безформените светове/сфери).
8. Самонадеяност.
9. Безпокойство.
10. Невежеството.

 

При първото ниво - "вспъпващия в пока", има преодоляване само на първите три окови, при това на относително ниво.

При "веднъж завръщащия" се се наблюдава относителното преодоляване на първите три окови и разхлабването до голяма степен на първите три т.н. "клеши" (зловредни емоции).
Ако пред "всътпващия в потока" има още максимум 7 преинкарнационни цикли, или 3, или 1 в светът на хората, при които да завърши освобождението от оковите, то при "веднъж завръщащия се" остава директно само едно завръщане, при което той със сигурност постига Нирвана.

При "не възвръщащия се" има преодоляване на първите пет от оковите и след смъртта на физическото тяло, такъв ще се пренесе/роди в една от петте чисте сфери/свята, или ще му е нужно да се роди във всеки един от петте чисти свята/сфери, където и ще постигне Нирвана. Такъв няма да се завръща повече в ниските сфери на Сансара.

И накрая - нивото на "архатите", които още в тази сфера постигат Нирвана.

 

Архатската Нирвана, или Нирвана на Покоя, която се счита за връх в Тхеравада, респективно и в Хинаяна, тя приблизително може да се опише като Блаженство и Покой, в което няма аз-ност, нито двойственост/дуалност.

Аналогично е на Нирвикалпа/Асампраджнята Самадхи в Хиндуизма.

Постига се с ясно опознаване на дхармите (Сансара) - скандхи, аятани и дхату и с разграничението от тях, което е отново абсолютно аналогично на метода във Веданта "нети, нети", където се разглежда и опознава цялата Природа/Пракрити - татвите/таковостите и се прави дистанциране от нея - нито това, нито това.

Методът може ясно да бъде видян в Праджняпарамита сутра, или Нирвана/Атма шаткам на Шанкара Ачаря.

 

Същия стремеж може да бъде видян в песните на Учителя - "Нагоре още да вървим" и в "На белия цвят".
Тоест това е стремежът към Трансцеденталния най-висш "свят", които, според християнските разбирания наричаме "Бог", или "Божието Успокоение"/"Божията Почивка" (Седмият ден).

 

Общо взето това е целта на Хинаяна/Тхеравада - тази Нирвана на Покоя.

 

В Махаяна се казва, че Будите вадят архата, възвръщат го от тази Нирвана, защото тя е дуалистична спрямо Сансара и го въвеждат в Пътя на Бодхисатва, който също има 10 нива.

Тук вече за основен мето се ползва състраданието и пустотата, като вече идеята не е само твоето лично освобождение, а и освобождението на всички чувстващи същества.
Цел в Махаяна и Ваджраяна е недуалистичната Нирвана, която е отвъд Покоя (Нирвана на Покоя) и Движението (Сансара), тоест при нея се достига до тъждественост на двойственостите и те изчезват в недвойственост - Сансара и нирвана се виждат като Едно.

 

––––

следва продължение

[Ники_]

продължение...

 

Та, Пътят на Бодхисатва се пътува най-вече с т.н. парамити - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0, като се преминава през 10 нива - http://religiology.org/religions/buddhism/mahayana/way_of_boddhisattva.

Общо взето, както писах по-горе, се впряга пустотата и състраданието.

Пътят на Бодхисатва е почти на 100% идентичен на Пътя на Вайшнава, във ведизма.

 

Ваджраяна е доста по-различна от Махаяна, най-вече от към методика. Във Ваджраяна се прави едно по-различна подхождане към осъществяването на тоталната осъзнатост, сиреч на окончателната и най-висша Нирвана.

Говори се за външни и вътрешни тантри, за които е писано някъде в началото на темата, като най-висшата от тях е Ати Йога, или Дзогчен.
Във Ваджраяна се работи много с визуализазии, с мандали и идами, като не на последно място с подсъзнанието и въобще с всички аспекти на съзнанието.
В Ати Йога/Дзогчен има нива:

- семде

- лонгде

- менгагде

 

Но за тех си трябва специално и директно въвеждане от реализиран учител и няма как да бъдат обяснявани, освен от такъв.

Само ще спомена, че при седме има четири нива и само първото е свързано с успокояване на уча, чрез съзерцание на тибетската буква "А". Това си е шамата медитация.

 

Като цяло Дзогчен се отличава по това, че в него става директно въвеждане в природата на ума.
Просветлението, окончателното става от 3 до 12 години.
 

[Ники_]

Като цяло трите яни - Хинаяна, Махаяна и Ваджраяна могат да се отнесат към към трите Каи (трите тела на Буда - Трикая) - тяло, реч и ум, въпреки че тази аналогия е много относителна.

 

Старият Завет, подобно на Хинаяна/Тхеравада също завършва с Покой - с Божието Успокоение, в което биват въведени праведниците. Практикува се "шаббат" - прекратяване на деятелността (устревна, на рационалния/логичен ум и на тялото), което си е същинска медитация, идентична на шамата в Будизма и някои нива на Самадхи в Хиндуизма.

Докато Новият Завет започва с раждането на Христос, което съотнесене на микрокосмическо ниво, към човека, е същинското събуждане на човешкото сърце за Любовта, или т.н. "Вселяване/Изобразяване" на Христос в сърцето. Аналогично на започването на Пътя на Бодхисатва.

 

Изглежда малко стряскащо, но всъщност идеята на това е човек да осъзнае Трансцеденталната си природа (Хинаяна/Тхеравада), което дъблоко* осъзнаване разрушава страха от смъртта.

Тази Трансцедентална природа е тотално различна от Природата на Проявлението, или иначе казано на Сансаричния свят, с всичките му аспекти и спрямо този свят/битие, Трансцеденталното се явява противоположно. Двете заедно оформят дуалност - от една страна Нирвана на Покоя/Трансцеденталеният Покоя, а от друга - Сансара/Проявлението/битието/ти.

 

Това осъзнаване на въпросната Трансцеденталност, в Хиндуизма се нарича Самадхи, Нирвикалпа/Асампраджнята, без калпи, без семена.

Махаяна и Ваджраяна разширяват въпросното просветление, като го водят отвъд двойствеността на "този" и "онзи" свят, отвъд Сансара и Нирвана, отвъд Покоя и Движението, т.е. те показват, че Покоя и Движението са едно и също нещо и обявяват тъждественост. Сахаджа и Соруба Самадхи.
И ако човек погледне с чисти очи към всичко, което го заобикаля, или навътре в себе си, ще открие точно тази тъждественост, което е и идеята на практиките. Всъщност само това виждане, тази осъзнатост прави човека истински Свободен и способен на Любов, не на онази чисто ч„овешката, която често е твърде болезнена, а на Любов, каквато изпитват Будите, равна на светлината на всички Слънца, взети заедно.

Маха Каруна.

Редактирано Януари 27, 2015 от Ники_

[Severen]

Днес,пет години по-късно не мога да предложа да се влиза в каквато и да е общност, ако човек иска да открие истинското си Аз. Егрегора, който създават последователите на всяко голямо учение е голяма пречка. Помага в началото, но след това спъва. От опит мога да кажа, че Тантра, както е разкрита от Ошо в "Тантра висшето разбиране" е добра за излизане от ума, но до там. Ваджраяна Бхайрава Тантра също дава практики за излизане от ума. Лао Дзъ и Буда дават малко повече, но това е само средата на Пътя. Пустотата, до която може да ни заведе Буда е голямо постижение, но пустотата също има нива. Ако човек иска да достигне до онова наблюдаващо съзнание, след което няма нищо за разкриване, според мен Патанджали е дал от алфа до омега.

[Ники_]

Буда Дхарма

1. (3) Трите Скъпоценности (тройното убежище)
2. (4) Четири подготвителни практики (обичайни)
3. (3) Три завъртания на колелото на Дхарма
4. (4) Четири Благородни Истини
5. (4) Четири Печата
6. (2) Развиване на Бодхичитта
7. (5) Пет Правила
8. (5) Пет Скандхи (агрегати)
9. (5) Пет Клеши (зловредни емоции)
10. (5) Пет Трансцедентални Мъдрости на Буда
11. (12) Дванадесет Аятан (класификация на дхармите по опори/бази)
12. (18) Осемнадесет Дхату (класификация на дхармите по елементи)
13. (12) Дванадесет Нидан (зависим произход)
14. (5) Пет препятствия
15. (10) Десет Злодеяния
16. (10) Десет Благи Действия
17. (8) Осем Джхани (медитативни постижения)
18. (8) Осем Лоджонг (осем светски дхарми)
19. (4) Четирите неизмеримости
20. (7) Седемте части на молитвата
_______

1. (3) Трите Скъпоценности (тройното убежище) Убежище в Буда, в Дхарма и в Сангха
"Буда" има общо три главни значения.
Първото е отнесено към личността на Сидхарта Гаутама, който постига пробуждане на ума за природата на ума, за реалността, и бива наречен "Буда" - пробуден.
Второто е за т.н. "Буда природа", която е дълбоката същност на всяко същество и която остава скрита за обусловеното съзнание. Съществата не виждат и не осъзнават ясно, че са Мир и Любов, или казано с термини от Будизма - Пустота и Състрадание.
Третото е за всеки осъзнал себе си като Пустота и Състрадание, всеки който е премахнал неведението, слепотата. Всеки, който се е пробудил за реалната природа на ума/на всичко.
"Дхарма" има три главни значения: първото значение е като "Учение".
Второто е "Закон".
Третото е "Път" в еволюционен смисъл.
"Сангха" е - всички онези същества, които са поели, или извървeли пътя към осъзнаването, стремящи се и реализирани. Сангхата бива два вида, но тя е една - обикновена и благородна. Обикновената я съставляват стремящите се, а благородната е съставлявана от реализираните/просветените същества. Това е групата от спътници и постигнали/водители.

2. (4) Четири подготвителни практики (обичайни)
- медитация/размишление върху скъпоценното човешко прераждане;
- медитация/размишление върху смъртта и преходността;
- медитация/размишление върху карма (закона за причината и следствието);
- медитация/размишление върху несгодите на самсара (цикличното съществуване);

3. (3) Три завъртания на колелото на Дхарма
Трите завъртания на колелото на Дхарма - това са три периода, в които историческия Буда Шакямуни е преподал три нива от Учението (Дхарма). Респективно спрямо тези преподавания са се оформили т. н. Колесници (главни разделения) в Будизма - Хинаяна (малката колесница), Махаяна (голямата колесница) и Ваджраяна (или "Тантраяна", диамантената колесница). В тези три части на Учението има различия в крайните възгледи. Накратко при първото завъртане Буда е преподал основни неща, че имаш ум, чувства и тяло, че има карма/закон, че има непостоянство, болка/страдание, че има причина за страданието и че има път за изход от страданието. Накратко с това се отсича възможността за Нихилизъм - нещата фактически съществуват, няма как да се отрекат. Първото завъртане накратко се нарича "Ум".
При второто завъртане Буда е преподал идеята за Пустотата и за Угасването (Нирвана), че не съществува нищо, нито път, нито просветление, нито "буда", че всичко е илюзия, че няма ум, няма болка, няма дхарми..., няма "нирвана". Чрез това учение пресича възможността за попадане в Етернализма. Накратко второто завъртане се нарича "Няма ум".
При третото завъртане Буда е преподал, че всичко е просветено, без разлика - и Сансара и Нирвана, че не само пустата изначална и естествена природа на ума е "Буда", но и че всички ментални проявления са "Буда", че всички емоционални проявления са "Буда", че всички форми от материално естество са "Буда". Третото завъртане накратко се нарича "Умът е сияйност" - всичко е Светлина и е свещено - и пустия ум и умът изпълнен с мисли, концепции, идеи.

4. (4) Четири Благородни Истини
Буда формулирал Четирите Благородни Истини (Чатвари Ария Сатуани - сансткрит), основата на Дхарма. Те са:
1. За страданието
2. За възникване на страданието
3. За прекратяване на страданието
4. За пътя към прекратяването на страданието
1. Истината за страданието е: „Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.” Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.
2. Истината за възникването е: „Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.” Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).
3. Истината за прекратяване на страданието е: „Пълно безстрастие и прекратяване на желанията, отхвърляне на его-то и освобождаване от него, без привързаност към него.”
4. Истината за Пътя е: „Наистина, това е арийски осмеричен път:
- правилни възгледи
- правилни намерения
- правилна реч
- правилни действия
- правилен начин на живот
- правилни усилия
- правилно самообладание
- правилна концентрация

5. (4) Четири Печата
- Всички съставни неща са непостоянни;
- Всички емоции са болезнени;
- Всички явления са пусти; те не притежават присъщо съществуване;
- Нирвана е отвъд крайностите.

6. (2) Развиване на Бодхичитта
Бодхичитта бива два вида - относителна и абсолютна.

- относителна бодхичитта - това е желанието/стремежа за/към просветление в името на всички чувстващи същества.

- абсолютна бодхичитта - това е самото Буда състрадание (Маха Каруна).

7. (5) Пет Правила
- въздържане от убийства на живите същества
- въздържане от кражби
- въздържане от неблаго сексуално поведение
- въздържане от груби думи, лъжи, сплетни и празнодумство
- въздържане от опиати

8. (5) Пет Скандхи (агрегати)
- тяло/форма
- чувства/усещания/сетивност
- възприятия
- оформления/семена/памет
- съзнание

9. (5) Пет Клеши (зловредни емоции)
- неведение/слепота/невежество
- копнеж/страст/желание
- омраза/гняв/агресия
- завист/ревност
- гордост/високомерие

10. (5) Пет Трансцедентални Мъдрости на Буда
- интуитивната мъдрост
- различаващата мъдрост
- огледалната мъдрост
- всеизвършващата мъдрост
- равнопоставящата мъдрост.

11. (12) Дванадесет Аятан (класификация на дхармите по опори/бази)
(6)
- орган на обонянието, нос;
- орган на вкуса, език;
- орган на зрението, очи;
- орган на осезанието/тиктилността, сетивни нерви;
- орган на слуха, уши
- орган на мислителните способности, ум.
(6)
- обоняемо;
- вкусвано;
- видимо;
- осезаемо;
- чуваемо;
- помислено.

12. (18) Осемнадесет Дхату (класификация на дхармите по елементи)
(6)
- орган на обонянието, нос;
- орган на вкуса, език;
- орган на зрението, очи;
- орган на осезанието/тиктилността, сетивни нерви;
- орган на слуха, уши
- орган на мислителните способности, ум.
(6)
- обоняемо;
- вкусвано;
- видимо;
- осезаемо;
- чуваемо;
- помислено.
(6)
- съзнание на обонянието;
- съзнание на вкуса;
- съзнание на зрението;
- съзнание на осезанието/тиктилността;
- съзнание на слуха
- съзнание на мислителните способности.

13. (12) Дванадесет Нидан (зависим произход)
Първият нидан е неведението (1) - авидя, за който се казва че е:

    "погрешно възприятие на феномените - считаме, че обусловените, преходни явления могат да ни удовлетворят или да ни доведат до трайно щастие;- приемаме непостоянното за постоянно;- вярваме в присъщото съществуване или неизменната същност."

Това (ядрото на индивидуалното съзнание) съществува в първия нидан - неведението. Там е идеята и отъждествяването с аз-а. Вторият нидан е санскарата (2). Санскарата са всички онези „записки“ (семена) на впечатления и неосъществени желания, привързаности/зависимости, подтикващи към действие и проявление, както и към преинкарнация. Третият нидан е съзнанието (3) - виджняна.Тъй като вече имаме част от съзнанието в първите два нидана, тук става „запълването“ с останалите му части.То ест неведението и санскарата оформят:- 5 сетивни съзнания- менталното/вътрешно сетиво В четвъртият нидан се запълват останалите от 5-те скандхи, оформяйки се пълното нама-рупа (4).Съзнанието и Санскара вече ги има. Те предизвикват явлението на останалите скандхи:- саджня- ведана- руппа После това се явяват/стават възможни (за опознаване и допир) шестте сфери на познание – петата нидана (5) – саятана. Това, което може да се види, чуе, помирише, осезава, вкуси и обмисли. След това е Кантактът със самите сфери на познание, чрез сетивността – шестата нидана (6) – спарша. После се появява възможността да се направи оценяване на добро и зло, приятно, неприятно – седмата нидана (7) - ведана. Осмата нидана (8) е желанието към приятното и отблъскване на неприятното – тришна. Деветата нидана (9) е привързването към приятното – упадана, при което става опит да се задържи приятното. Всичко по-горе гарантира съществуването в Сансара, както с раждането в ниските сфери – десетата нидана (10) – бхава. В същото време човек остарява – единадесетата нидана (11) - джара. И умира – дванадесетата нидана (12) – марана.

14. (5) Пет препятствия
- сетивни желания
- недоброжелателност
- леност и апатия
- безпокойство и съжаление
- скептични съмнения

15. (10) Десет Злодеяния
Първите три са свързани с действията на ниво тяло:
1. Убийство
2. Кражба
3. Прелюбодеяние и разврат.
Следващите четири са свързани с речта:
4. Лъжа
5. Клевета и сплетни
6. Груба реч
7. Безсмислени разговори, голословие/празнословие
Последните три са свързани с ума:
8. Алчност
9. Недоброжелателност
10. Неправилни възгледи

16. (10) Десет Благи Действия
(отново свързани с тялото, речта и ума)
1. развиване на правилни деяния (основното тук е развиването на щедрости служенето - отдаване на помощ/подкрепа,при нужда)
2. развиване на нравственост (състрадание)
3. развиване на мъдрост (осъзнатост)

Или с други думи работа по пречистването на ума, речта и тялото (Трикая). В каноничните коментари се посочват още 7:
4. отдаване на почит
5. услужливост
6. отдаване на заслуга (разбирането, че за личното щастие заслуга имат всички същества - и "добрите", и "лошите")
7. съпричастна радост (от щастието/успехите/заслугите на другите)
8. слушане/изучаване на Дхарма/Учението/Пътя
9. изправяне на собствените погрешни възгледи
10. разпространяване/разясняване на Дхарма/Учението

17. (8) Осем Джхани (медитативни постижения)
1. "Рупа джхани" (свързани с грубото, с тялото):
Първата джхана е преодоляване на "препятствията" и успешно насочване и задържане на вниманието в една посока.
Втората джхана е стабилност на вниманието, липса на усилие в задържането и насочването на съсредоточеността.
Третата джхана е появата на поток от блаженство.
Четвъртата джхана е разбирането, че болката и удоволствието са едно.
2. "Арупа джхани" (свързани с финото, със съзнанието):
Петата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното пространство".
Шестата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното съзнание".
Седмата джхана е навлизане и пребиваване в "отсъствието на всичко".
Осмата джхана е навлизане и пребиваване в "нито възприятие, нито невъзприятие" (най-висшето самсарично състояние).

18. (8) Осем Лоджонг (осем светски дхарми)
- Желание за похвала / Нежелание за критика
- Желание за печалба / Нежелание за загуба
- Желание за щастие / Нежелание за нещастие
- Желание за слава / Нежелание за лоша репутация

19. (4) Четирите неизмеримости
- Нека всички същества имат щастие и причините за щастие.
- Нека всички същества бъдат свободни от страдание и причините за страдание.
- Нека всички същества преживяват щастие, което е напълно свободно от страдание.
- Нека всички същества останат във велика равнопоставеност, която е без привързаност и отблъскване.
"Четирите брахма-вихари (приблизително се превежда като "състояние на божествен престой", защото се счита, че водят до прераждане в Брахма-лока): - любяща доброта (майтри), - състрадание (каруна), - емпатична/съпричастна радост (мудита) - липса на пристрастност (упекша). В Махаяна-будизма това са качества необходими на един бодхисатва, за да доведе до освобождение всички същества и затова се наричат и "апрамана", т.е. неизмеримости."

20. (7) Седемте части на молитвата
1. прострации
2. извършване на приношения
3. разкаяние, или признаване на твоята предишна недобродетелност
4. наслаждаване на заслугите на другите
5. молба към Гуру да преподава
6. молба към него да не напуска този свят
7. посвещаване на заслугата

Редактирано Октомври 15, 2016 от Ники_

[Ники_]

[Ники_]

https://www.youtube.com/watch?v=hLvU7ppM4vE

https://www.youtube.com/watch?v=mH2sEqrCza4

https://www.youtube.com/watch?v=_IFvablc6EI

https://www.youtube.com/watch?v=3xLBrUFuyKg

Редактирано Февруари 2, 2018 от Ники_

[Ники_]

https://suvacobhikkhu.files.wordpress.com/2014/01/bow1.jpg

https://suvacobhikkhu.files.wordpress.com/2014/01/bow2.jpg

https://suvacobhikkhu.files.wordpress.com/2014/01/bow3.jpg

[Ники_]

http://sutrajournal.com/images/gallery/tibet/TIBETAN-YOGINI-EMERGING-FROM-CAVE.jpg

http://multiversalyoga.org/wp-content/uploads/2014/09/Yoga2-600x400.jpg

http://resource.assa.mn/assa/photo/2014/11/2eb290e3fd88cb09/4219621f2a83085great.jpg

https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/227786_10150243778951830_6738305_n.jpg?oh=2534399f1f99527ecdd65522656883d0&oe=5B1627A7

[Ники_]

ОСНОВНА ТОНГЛЕН ПРАКТИКА

В Тонглен практиката на отдаване и получаване чрез състрадание ние поемаме различните духовни и физически страдания на всички същества - техните страхове, объркване, болка, гняв, вина, съжаление, съмнения и яд. Отдаваме им чрез любов цялото наше щастие, благоденствие, умствен покой, изцеление и удовлетворение.

1. Преди да започнете тази практика седнете спокойно и въведете ума у дома му. След това, като използвате един от методите, които описах -който намирате за най-подходящ за вас, - медитирайте съсредоточено върху състраданието. Призовете присъствието на всички буди, бодхисатви и просветлени същества, така че чрез благодатта и вдъхновението им в сърцето ви да се роди състрадание.

2. Представете си, колкото можете по-детайлно, някой ваш близък, който страда. Опитайте да си представите всички аспекти на страданията и болката му. Тогава, когато почувствате, че сърцето ви се изпълва със състрадание към този човек, си представете, че всичките му страдания се превръщат в гъст нагорещен лепкав дим.

3. Сега - с вдишването - си представете, че този гъст черен дим навлиза с дъха ви в самите корени на вкопчването в себе си. Там той унищожава напълно самовъзхищението ви, като по този начин пречиства отрицателната ви карма.

4. Сега си представете, че самовъзхищението ви е унищожено, така че сърцето на вашия просветлен ум, Бодхичита, е открито напълно. Когато издишвате, си представете, че излъчвате навън неговата блестяща, успо­кояваща светлина на покоя, щастието и доброто и я насочвате към страда­щия си приятел, като по този начин пречиствате отрицателната му карма.

Тук смятам за благотворно да си представите, че вашата Бодхичита е трансформирала сърцето ви, цялото ви тяло или същество в една блестяща вълшебна скъпоценност - скъпоценност, която може да изпълни желанията на всеки и да му осигури всичко, от което той се нуждае или за което копнее. Състраданието наистина е вълшебна скъпоценност, защото притежава свойството да дава на всеки точно това, от което той се нуждае, да облекчава страданията и да дарява удовлетворение.

5. И така, в момента, в който вашата Бодхичита започне да струи навън, за да докосне страдащия ви приятел, трябва да сте твърдо убедени, че негативната му карма наистина е пречистена, и да изпитвате дълбока трайна радост, че той е напълно освободен от страданията и болката.

След това продължете да дишате равномерно, като не спирате практиката.

Тонглен практиката, адресирана към ваш близък, ще ви помогне постепенно да разширите кръга на състраданието, докато обхване страданията и кармата на всички същества, да им предаде цялото ваше щастие, благоденствие, радост и умствен покой. Това е чудесната цел на тази практика и в по-широк смисъл - на целия път на състраданието.

(Согиал Ринпоче)

Редактирано Февруари 2, 2018 от Ники_

[Ники_]

Пет препятствия
- сетивни желания
- недоброжелателност
- леност и апатия
- безпокойство и съжаление
- скептични съмнения

Там е работата, че ако тези неща са налице, то човек не трябва да очаква нищо добро за себе си...

Препятствията не само ни отдалечават от възможността на практикуваме, но стават и причина за натрупване на негативна карма...
Част от тях присъстват в своя абсолютен вид и в т.н. "зловредни емоции".

Но преди човек въобще да започне да се опитва да практикува, освен че трябва да вярва в това учение, в този Път, сиреч в Сангха, в Дхарма и в Буда, то е нужно да има и достатъчна мотивация и за да се провери това се правят т.н. "подготвителни практики", или известни още като предварителни, които обичайно са четири на брой.

- медитация/размишление върху скъпоценното човешко прераждане;
- медитация/размишление върху смъртта и преходността;
- медитация/размишление върху карма (закона за причината и следствието);
- медитация/размишление върху несгодите на самсара (цикличното съществуване).

Та, работейки по преодоляване на "препятствията" и на "зловредните емоции", след като човек е намерил в себе си мотивацията, чрез практика върху обичайните "предварителни размишления" (аналитичти медитации), няма как да не споменем и за т.н. "окови", които привързват:

1. Възгледът за "аз".
2. Съмнения относно това кое е добро/благо и кое е не е.
3. Фанатично придържане към правилата и нормите.
4. Сетивни желания, привързаност към тях.
5. Недоброжелателност.
6. Жаждата за фино материално съществуване (света/сферата на форми).
7. Жажда за безформено съществуването (в безформените светове/сфери).
8. Самонадеяност.
9. Безпокойство.
10. Невежеството.

С осъзнаването на това, че е привързан като с окови към някои възгледи, идеи и свои разбирания, човек може, чрез "тонглен" да се опита да разхлаби усещането за собствена значимост, или както казва Ринпоче - самовъзхищението си... разбира се, ако на човек му стиска и ако му се отдаде тази възможност, ако има натрупване на заслуга, а тя както се знае се натрупва чрез изоставяне на злодеянията и с придържане към благите действия...

И тъй, преодолял "препятствията" човек може да пристъпи към практика, избирайки за нея някакъв обект, бил той външен, или вътрешен.

- Първото медитативно постижение е именно преодоляване на "препятствията" и успешното насочване и задържане на вниманието.
- Второто медитативно постижение е когато насочването и задържането са свободни от усилие.
- При третото медитативно постижение се случва появата и изпълване с блаженство.
- Четвъртото е характерно с появата на осъзнатостта за това, че болката и удовоствието са едно.

След тези първи четири медитативни постижения се явяват т.н. свръхестествени способности, благодарение на което става възможно продължението нататък, в следващите четири медитативни постижения...

- Петата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното пространство".
- Шестата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното съзнание".
- Седмата джхана е навлизане и пребиваване в "отсъствието на всичко".
- Осмата джхана е навлизане и пребиваване в "нито възприятие, нито невъзприятие" (най-висшето самсарично състояние). И тя е условието за встъпване в Нибана.

Което е много повече от апрати-санкхя-ниродха, защото то се отнася до прекратяването на възприятието за обекти, различни от обекта на съзерцанието. Те "изчезват" за ума, като това изчезване "не се дължи на знанието", т.е. не е уствена спекулация, но нищо повече.

Редактирано Февруари 2, 2018 от Ники_

[Ники_]

преди 7 часа, Ники_ каза:

...

Ето защо човек трябва да е безкомпромисен и най-вече искрено да застане пред себе си и да различи има ли налична в него обусловеност и каква точно е тя, от към "зловредни емоции", от към "окови", от към "злодеяния", и е нужно на 100% да се опита да отстрани всичко това, чрез един от трите традиционни метода (във Ваджраяна) - или да им се противопостави, чрез отречението, да се отрече от такъв вид живот и такива по вид проявления, поведения и пр., или да ги трансформира, разбирайки техния корен, или чрез метода на самопостигането да остави каквото и да е да угасва в т.н. пустота, съвсем естествено, защото такава е природата на нещата, разбирайки същността на т.н. "четири печата", а сиреч, че всичко е непостоянно; че всичко е болезнено; че всичко е лишено от отделна, самостоятелна, постоянна и неизменима същност; и че нирвана е отвъд крайностите.

[Ники_]

преди 7 часа, Ники_ каза:

 

Т.н. страдание (дуккха), превеждано още като безпокойствена неудовлетвореност, или като тревожност, е неизменно следствие от неведението, от обусловеността, както съм изобразил и на схемата.
Тя се отнася към нещата, които считаме за неприятни, за приятни и за неутрални, ето защо бива три вида:
- поради болезнеността на неприятните неща, с които имаме съприкосновение;

- поради болката, която изпитваме от раздялата с приятните неща, непостоянството им;
- поради вродената ни безпокойствена неудовлетвореност/тревожност, считана за всепроникваща (защото изпълва/обуславя цялото ни съществуване), водеща до ужас и страх, и причинена от погрешните ни схващания (неведението, "авидя").

Следователно, както казва Далай Лама, практикуващия бива да разгроми корена на страданието, сиреч собственото си неведение, да разбере своята същност, респективно същността на света/битието.
Ето защо е нужно да се правят медитации върху т.н. "скандхи" и върху т.н. "клеши", както и върху т.н. "самскари" (тенденции), за да се премахнат "трите воала" (когнитивен, емоционален и кармичен), които покриват "трите каи", или иначе казано "троичното тяло на Буда".

Но най-вече човек бива да е убеден, че т.н. Буда природа е в него, негова изначална същност е, макар и да е затисната и затрупана от обусловеността, като скрит в скала диамант.