Паметниците

[Guest Христо]

Бях чел цитат от Учителя Дънов, в който той говори за това, че като се направи паметник на един човек, се причинява страдание на душата му - в какво се изразява това страдание ? Да не би да е като при некролозите - минувачите като гледат лика на покойника, отвличат вниманието му от отвъдния живот, защото той усеща техните мисли ? Да не би гледането на изобразения на паметника лик да има същото, та и по - лошо въздействие върху личностите, за които са паметниците ? Това значи ли, че трябва да се разрушат паметниците на известни личности, или поне да се скрият някъде. Колко време би могло да продължи подобно страдание - години, векове ... ? Значи ли, че българските патриоти например сега са заклещени в някоя астрална сфера и страдат заради това, че тук сме им направили паметници ? Ами статуите и иконите на Христос, Богородица, светците ? Или пък тези същества не са подвластни на подобен тип негативно влияние ? Намерих цитата :

"Хората искат, като умрат да им се извае лицето от камък и да го сложат на видно място, а не знаят, че с това се излагат на едно вековно страдание. Ето едно велико заблуждение, защото безсмъртието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете. Каменният бюст е една спънка за човека, когато обществото иска да обезсмърти. Природата не обича да се фотографират нейните образи, особено пък за "вечни времена". Човек се изменя и не може да има един и същ образ винаги."

Цитат № 634 от "Заветите на Учителя Дънов", Иванка Стоилова.

Редактирано Септември 25, 2011 от Христо

[Станимир]

Паметниците имат своя дълбок смисъл, стига човекът, на който е издигнат паметник, да е бил носител на нещо наистина ценно и нетленно. Самата дума е много показателна. Паметникът напомня. И тук е важно, той да ни напомня не толкова за човека, колкото за онова ценното, безсмъртното, което той е успял да ни разкрие в живота си. На светлите индивидуалности трябва да се издигат паметници, не защото те имат нужда от това, и не за да им се кланяме или да тъгуваме за тях, а за да ни напомнят, че на това, на което са били носители тези индивидуалности, можем да бъдем носители и ние. Паметникът е символ, и ако той изразява нещо светло, то ползата за тези, които могат да се свържат с идеята зад него е огромна.

Става ясно, че паметник не трябва да се прави, без да се заложи наистина висока идея в него. Ако ние искаме да овековечим с паметник един съвсем обикновен човек, то какъв символ е това? Какво послание ще представи този паметник, на хората след десет, сто или хиляда години? Това е опит да се представи тленното за нетленно.

Човекът който е изобразен на паметника. Никакво страдание не причиняваме на душата му. По-скоро можем да причиним страдания на себе си, акосе опитваме да намерим в паметника заместител на истинския човек.

Редактирано Септември 25, 2011 от Станимир

[veselinvalchev1981]

Разбирам го по друг начин ,мисля че П.Дънов е имал впредвид ,че се осъществява някаква връзка вероятно с душата на човек чрез паметника му ,вероятно и чрез снимка ефекта е такъв ,макар че за снимка мисля не е споменавал .Та тази връзка която се осъществява в зависимост от човека ,който наблюдава образа може да не е чиста ,възможно е душата да е заета с някакъв вид работа и тази връзка да я спъва в известен смисал.Така тълкувам неговата мисъл ,има и още нещо сигурно .

[Guest Христо]

Заглеждате ли се в некролозите на непознати хора ?

[Станимир]

По принцип не. Но някой път некролозите са залепени на такива места, че просто няма как да ги пропуснеш.

[Guest Христо]

Аз като че ли често се заглеждам кой колко е живял. Ако са на млади хора или деца, повече привличат вниманието.