Guest Христо Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 (edited) Бях чел цитат от Учителя Дънов, в който той говори за това, че като се направи паметник на един човек, се причинява страдание на душата му - в какво се изразява това страдание ? Да не би да е като при некролозите - минувачите като гледат лика на покойника, отвличат вниманието му от отвъдния живот, защото той усеща техните мисли ? Да не би гледането на изобразения на паметника лик да има същото, та и по - лошо въздействие върху личностите, за които са паметниците ? Това значи ли, че трябва да се разрушат паметниците на известни личности, или поне да се скрият някъде. Колко време би могло да продължи подобно страдание - години, векове ... ? Значи ли, че българските патриоти например сега са заклещени в някоя астрална сфера и страдат заради това, че тук сме им направили паметници ? Ами статуите и иконите на Христос, Богородица, светците ? Или пък тези същества не са подвластни на подобен тип негативно влияние ? Намерих цитата : "Хората искат, като умрат да им се извае лицето от камък и да го сложат на видно място, а не знаят, че с това се излагат на едно вековно страдание. Ето едно велико заблуждение, защото безсмъртието и достойнството са в други неща, а не в бюстовете. Каменният бюст е една спънка за човека, когато обществото иска да обезсмърти. Природата не обича да се фотографират нейните образи, особено пък за "вечни времена". Човек се изменя и не може да има един и същ образ винаги." Цитат № 634 от "Заветите на Учителя Дънов", Иванка Стоилова. Редактирано Септември 25, 2011 от Христо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 25, 2011 Доклад Share Добавено Септември 25, 2011 (edited) Паметниците имат своя дълбок смисъл, стига човекът, на който е издигнат паметник, да е бил носител на нещо наистина ценно и нетленно. Самата дума е много показателна. Паметникът напомня. И тук е важно, той да ни напомня не толкова за човека, колкото за онова ценното, безсмъртното, което той е успял да ни разкрие в живота си. На светлите индивидуалности трябва да се издигат паметници, не защото те имат нужда от това, и не за да им се кланяме или да тъгуваме за тях, а за да ни напомнят, че на това, на което са били носители тези индивидуалности, можем да бъдем носители и ние. Паметникът е символ, и ако той изразява нещо светло, то ползата за тези, които могат да се свържат с идеята зад него е огромна. Става ясно, че паметник не трябва да се прави, без да се заложи наистина висока идея в него. Ако ние искаме да овековечим с паметник един съвсем обикновен човек, то какъв символ е това? Какво послание ще представи този паметник, на хората след десет, сто или хиляда години? Това е опит да се представи тленното за нетленно. Човекът който е изобразен на паметника. Никакво страдание не причиняваме на душата му. По-скоро можем да причиним страдания на себе си, акосе опитваме да намерим в паметника заместител на истинския човек. Редактирано Септември 25, 2011 от Станимир Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Септември 26, 2011 Доклад Share Добавено Септември 26, 2011 Разбирам го по друг начин ,мисля че П.Дънов е имал впредвид ,че се осъществява някаква връзка вероятно с душата на човек чрез паметника му ,вероятно и чрез снимка ефекта е такъв ,макар че за снимка мисля не е споменавал .Та тази връзка която се осъществява в зависимост от човека ,който наблюдава образа може да не е чиста ,възможно е душата да е заета с някакъв вид работа и тази връзка да я спъва в известен смисал.Така тълкувам неговата мисъл ,има и още нещо сигурно . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 14, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2011 Заглеждате ли се в некролозите на непознати хора ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 14, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 14, 2011 По принцип не. Но някой път некролозите са залепени на такива места, че просто няма как да ги пропуснеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо Добавено Октомври 15, 2011 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2011 Аз като че ли често се заглеждам кой колко е живял. Ако са на млади хора или деца, повече привличат вниманието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.