43. Приемане и предаване

[Лъчезарна]

Молитвен наряд за начало:

В начало бе словото - песен

Аз съм човек, служител на Доброто - формула

Беседа:

Приемане и предаване, Утринно Слово, 09.04.1933 г.

Молитвен наряд за край:

Бог царува на небето - формула

Първа глава от Йоан

Говори се за светски и за духовен живот. Щом е на земята, човек минава едновременно и през двата живота. Светският живот е вън от човека, а духовният е вътре в него. Това е правилно. Стане ли обратното, човек потъва в света като лодка в морето. Правилно е лодката да бъде във водата, а не водата в лодката. Следователно вие ще бъдете в света, но не светът във вас.

Ако мислите, че можете да се освободите от света, вие се лъжете. Това е невъзможно. За да се освободите от света, трябва да се справите с всички противоречия. Те са калта на живота, която всеки момент цапа човека. – „Как да се освободим от тази кал?“ – Ако си умен, ще направиш от нея нещо ценно, както грънчарят прави от калта хубави грънци. В тази кал растат всички плодове. Ако не си умен, ще се цапаш и ще страдаш. Умният, философът, филтрира нещата. Той никога не допуща в съзнанието си утайки. Който няма този филтър, ще пие мътна вода. Златарят изпитва нещата чрез огъня. Той е пробният камък за него.

Дръжте се и вие за този огън. Аз го наричам „свещеният огън на Любовта“. Прекарайте мислите и чувствата си през този огън и не се страхувайте от нищо. Щом мислите и желанията ви се опекат на свещения огън, те стават безопасни. Ако не минат през него, те са нечисти и всеки момент могат да ви изненадат. И тъй, искате ли да придобиете чистота и светост, оставете се на огъня на Любовта. Ще минете през страдания, но ще се очистите. Според мене, който не е минал през страдания, той не знае що е чистота и светост.

Страданието е подобно на изгаряне. Като страдаш, нечистотиите в тебе ще изгорят. – „Не може ли без страдание?“ – Ако можеше, пръв Христос нямаше да страда. Знаете, че Христос страда. Той мина през такива страдания, през каквито никой не е минал. И пророците страдаха. Всички светии и велики хора също са страдали. Значи без страдания не може. Всяко благо се изкупва чрез страдания. След тях идат радостите. – „Защо се радва човек?“ – Защото е получил това, което е дал; или намерил това, което е загубил.

~

В Любовта няма загуба, няма смърт. Онзи, когото обичаш, той никога не умира. И който обича, също не умира. Смърт съществува там, където няма Любов. Когато Бог престане да обича хората, те непременно ще умрат. Това е по човешки казано. Значи смъртта е състояние на безлюбие.

И Христос, като минаваше през големи страдания, каза: „Господи, защо си ме оставил?“ Той трябваше да мине през страдания и да умре, за да възкръсне. Той знаеше тайната на живота, но се остави да мине през най-големите изпитания. Силата на Христа се заключава в това, че Той запази връзката си с Бога.

И на вас казвам: Запазете тази връзка! Вън от връзката ви с Бога никаква философия не съществува. Всички други неща ще придобиете само ако запазите връзката си с Бога. Тя е една от необходимите връзки. Може да учите, да придобивате знания, да развивате дарбите и способностите си, но без връзка с Бога всичко е безсмислено.

~

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единия, Вечния Бог на живота.

[Розалина]

Като ставаш от сън, кажи си: „Аз съм дошъл на земята да проявя Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добротата“. Щом сте облечени в добродетели, можете да правите чудеса. Природата съдейства за придобиване на добродетелите. Например, мухите, комарите са научили хората да работят. По-рано те са били лениви. В това отношение мухите са остен за хората. Като видят ленив човек, на носа му кацне една муха, жилне го тук-там, докато го накара да се раздвижи. Без работа нищо не се постига. Искаш да бъдеш силен. Докато не придобиеш трите велики добродетели – Любовта, Мъдростта и Истината – никога няма да бъдеш силен. Силата има отношение към тях. Често хората се усещат претоварени, духът им е понижен и се питат коя е причината за това. – Те се натоварили с непотребни мисли и чувства и не знаят как да се освободят от тях. Има начини за освобождаване от излишния товар, но хората трябва да се вглъбят в себе си.

Страшно е състоянието, когато човек изпада в раздвояване на съзнанието. Той сам не се познава, не знае кой е и къде е. Друг път изпада в индиферентност. И това състояние е тягостно. Тогава човек нищо не харесва, нищо не желае: не му се яде, не му се пие – нищо не иска. В такова състояние, човек мисли, че може и без ядене, и без пиене. – Не е така. Като живееш на земята, ще ядеш и ще пиеш. На физическия свят не може без храна. Изучавайте всички окултни науки, за да си помагате сами. Ползвайте се от вашите опитности, както и от опитностите на своите близки, за да решавате задачите си правилно.

Питаш: „Защо съм дошъл на земята?“ – За да се натовариш с Любовта. Каква е разликата между Божията Любов и човешката? – Божията Любов е достояние на всички живи същества, а човешката не е достояние на всички. Например, като човек, ти не можеш да обичаш всички еднакво. Към коня, към вола, към котката имаш едно отношение, а към човека – друго. Даже и към хората любовта ти е различна. А Бог обича всички еднакво. В Божествения свят всяка вдишка е Любов. Ще приемеш една вдишка и после ще я изпуснеш навън. Всяко вдишване внася нов подтик на Любовта. Щом приемеш Любовта, ще я предадеш навън. Значи непрестанно ще приемаш и ще предаваш. Така е от Божествено гледище. Обаче от човешко гледище, като приемеш любовта, ти я задържаш за себе си, не искаш да я предадеш. Човешката любов трябва да се пречиства. Иначе тя внася нечистотии в организма. Тя е причина за нечистата кръв в тялото. Да пречистиш човешката любов, значи да я заместиш с Божествената. Сама по себе си тя не може да се пречисти. Каквото и да правите, човешката любов си остава човешка, не може да се измени. Като живееш по човешки, ще обичаш по човешки и ще умреш по човешки. Питате: „След колко време ще приемем Божията Любов?“ – След една секунда. Всяка секунда можете да приемате тази Любов и да я предавате. Това е момент на съзнанието. Скръбен си, мислиш, че никой не те обича. Достатъчно е да си помислиш, че има Един, Който те обича, скръбта ти веднага ще изчезне. Има светии, които са прекарвали цели 20 години в пустинята, за да приемат Божията Любов. Това е много дълъг период, който се равнява на хиляди години. Според мене достатъчно е да прекараш в пустинята една секунда, за да възприемеш Любовта на Бога. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Едно е нужно: да премахнете всички прегради и противоречия между Божията Любов и човешката. – „Защо трябва да се махнат преградите?“ – Махни ги и не питай!

Беседа:

Приемане и предаване, Утринно Слово, 09.04.1933 г.

Редактирано Септември 24, 2011 от Розалина