Има ли изход от този омагьосън кръг?

[Sadness]

Здравейте!.. За първи път пиша тук, днес за първи път и Ви четох… Не попаднах случайно на сайта Ви, търсих начин да намеря съвет и помощ… Не искам да говоря за себе си, а за човек, който значи много за мен, и който в последните години започна да пропада във все по-дълбока и по-дълбока бездна – става дума за моята по-малка сестра. И двете учим в чужбина, и двете в началото бяхме подпомагани от родителите си финансово… С времето аз малко или много стъпих на краката си, оправям се криво-ляво, не ми е лесно, протаквам си ученето, за да имам време да работя, но не получавам много и не мога да помагам и на сестра си… Тя още разчита на родителите ни, но откакто започна кризата в България и те вече едва се справят… И това, че сестра ми разчита на тях ги притеснява... Но това далеч не е реалният проблем...

Много сложно ще е обяснението, защо сестра ми не може да хване живота си в ръце… В началото на ученето си се справяше – не й беше лесно, имаше спадове, но намери приятели, с които да работи и някакси се справяше… докато на края на годината не успя да вземе два изпита, а останалите от приятелите й успяха. Тези изпити бяха важни за следващата година, можеше да продължи директно в следващата година и да ги повтори тогава, с риск да не й е по силите да се справи с предметите, които се базираха на тези първи изпити… но пък да продължи с приятелите си… Другият вариант беше да спре, да повтори цялата година заради тези изпити, и съответно да учи със студентите от новия курс. От страх тя избра да повтори… и повече не намери хора, с които може да общува… Специалността, която учи е такава, че повечето, които успяват да влязат са връзкари и… доста заможни хора… и следващият курс беше пълен със такива… всички имаха нови модели компютри, техните им помагаха със проектите вкъщи, а тя беше сама и все повече се капсулираше от останалите. Истината е, че винаги е била по-затворена – и в училище не обичаше да излиза със съученици, предпочиташе да се прибере и да гледа телевизия… но в момента всичко десеторно се е влошило! От стреса тя рязко напълня, започна да не се чувства добре в кожата си, почти спря да излиза… и в университета също трудно се справя – когато й предстоят изпити не може да се накара да седне да чете и накрая се паникьосва, започва да плаче, да се тръшка и в последния момент се отписва! И после отново изпада в някаква безтегловност, за известно време се успокоява, разведрява се като си пусне някой филм, но после всичко отново се повтаря!... Това е като някакъв омагьосан кръг, от който няма излизане! Не иска да си търси работа, защото я е срам от външния й вид, не излиза с хора, дори не иска да се запознае с моите приятели, защото щяло да я е срам от мое име. А аз, и родителите ми много се притесняваме, но вече не знаем какво да предприемем… Питаме я защо продължава да учи това, щом я прави нещастна, защо не се откаже – но тя не иска… защото не знае какво друго би могла да прави… Не е решение и да се върне вкъщи… когато се прибираме за малко, тя се скрива вкъщи и не иска да излиза – защото не иска някой познат да я види така… Просто не знам какво се случва в измъчената й душа, не знам кога точно започна всичко и ме е страх да мисля как ще завърши… Майка ми ще се поболее от притеснение… Аз също не виждам изход и просто нямате представа колко тежка е тази ситуация!... Та тя няма никакви приятели! Ако нещо я вълнува звъни веднага или на мен, или на майка ми… Като я питам как смята да продължава, ми казва, че предпочита просто да я няма… Дава си обещания да се опита да се промени, но добрите намерения не продължават и седмица… Моля Ви, помогнете ми със някакъв съвет! Наистина не знам какво да правя – исках да я водя на психолог, но тя отказва – нямало да й каже нищо, което вече не знае… Аз се изморих… Изтощително е… Много е изтощително и мога само да подозирам какъв хаос от чувства живее в нея, но и аз живея с този хаос и със съзнанието, че не мога да се преборя с него… и това всеки ден ме измъчва…

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Преди време една майка постави подобен проблем, свързан със състоянието на синът и, който учи в чужбина. Въпреки, че поради страх да я разпознаят, тя ме помоли да изтрия постовете и моите съвети към нея стоят. Те важат в пълна сила и към майка ви и вас.Виж тук –

http://www.beinsadou...showtopic=10503

Пишете ,, Не е решение и да се върне вкъщи… когато се прибираме за малко, тя се скрива вкъщи и не иска да излиза – защото не иска някой познат да я види така…’’’

Не съм съгласен с вас, точно да се прибере в къщи да и започне сериозна психотерапия, която да я направи целенасочена упорита и стресоустойчива, е вариантът, който аз ви препоръчвам. Така времето в България не само няма да е загубено, но и сестра ви ще спечели много и има шанс да завърши образованието си. Вижте, човек може успешно да прави в даден момент само едно нещо. В момента вашата сестра се притеснява, притеснява се за изпитите, за това, че е дебела, че няма приятели и т.н..Това е нещото/притесняването/, което тя прави и то успешно. По тази причина не може да учи или върши каквото и да е друго. Затова ако иска да завърши следването си трябва да не игнорира и бяга от притесненията си, а да им отдели подобаващото им се време и се справи с тях като психотерапията е пътя към това. Едва тогава ще може да прави каквото и да е друго. И то ще го прави успешно.

Мисля, че е задължение на родителите ви да я убедят и направите това, което ви съветвам. Почти съм сигурен, че винаги може да се измисли медицинска диагноза като например депресия, която да оправдае такова едно прекъсване пред университета.

Редактирано Септември 24, 2011 от д-р Тодор Първанов