42. Отворени кранове - Утринно Слово, държано на 2 април 1933г., София, Изгрев

[Надеждна]

Молитвен наряд за начало:

Утринна молитва на ученика

Беседа: Отворени кранове,

Матей 28

Моливен наряд за край:

Само светлият път на мъдростта - формула

Химн на Великата душа

Вену Бахар

Според мене има един морал, който произтича отвътре. Той не се учи отвън, по правила. Грехът не е отвън, той е вътре в човека. Някой може да седи със затворени очи, никого да не поглежда, а вътре да има нечисти желания. Може да седи затворен в стаята си, да не се среща с хора, а грехът да е в него. Друг може да е между грешници, но вътрешно да е чист, да няма нечисти желания. Външният свят за човека е такъв, какъвто е вътрешният. Това е мистичното разбиране за живота.

Ако красотата може да те разтопи, тя не е за тебе. Потърси друга красота, която не може да те стопи. Някога човек трябва да се стопи, за да се пречисти.

Не е лош дяволът. Той прилича на човека: Облича се хубаво, говори добре, убедително; познава добре и женското, и мъжкото сърце, знае как да постъпва с тях. Само едно лошо има той, а именно: не признава Бога. Той казва: „В света съществуваме само аз и хората. Вън от нас никакъв Бог няма“. Въпреки това Бог го приема в своя съвет, изслушва го. Един ден Бог казал на сатаната: „Има един човек на земята – Йов, който ме обича и разбира. Той разбира Любовта, Мъдростта и Истината. Ти познаваш ли го? Крановете на Любовта, Мъдростта и Истината са всякога отворени в него“. – „Прати мене, аз да го изпитам. Ще затворя крановете му и тогава ще видя колко ти е верен той.“ Отишъл дяволът при Йова и завъртял крановете му. Нищо лошо няма в това, но страданията идат. Следователно, ако страдаш, отвори крановете си. Недоволен си – отвори крана. Радостен си – не завъртай крана си. Недоволството ти се дължи на това, че някой завъртял в тебе крана на Любовта, на Мъдростта или на Истината. – „Какво да правя?“ – Отвори ги.

Отворени кранове

[Ани]

Благодаря за беседата, Надя!

И за песента - "Вену Бахар"!

– Що е Любовта?

– Това, което всякога дава и нищо не взима; това, което постоянно тече, без да изтича. По-ясно от това, оставям на вас, вие да го обясните. Така е на човешки език. Който само иска, той не може да разбере Любовта. За да я разбереш, трябва да даваш. Първо ще възприемеш Любовта, а после ще даваш. И колкото възприемеш, толкова ще даваш. Чешмата, изворът подържат принципа на вечното даване. Чешмата, колкото приема, толкова дава. Ако не разбирате този закон, вие ще поставите кран на чешмата и ще спрете Любовта. На място ли е този кран? Няма човек на земята, който да не е сложил край на чешмата си.

...

Радвайте се на всичко. Забогатяваш, радвай се; обедняваш, пак се радвай. Болен си, радвай си; здрав си, радвай се. Че хората говорят лошо за тебе, радвай се; говорят добро, пак се радвай. Като казвам, че трябва да се радвате на всичко, имам предвид съзнателно отнасяне към нещата. Ако се радваш, съзнателно да се радваш. Ако скърбиш, пак съзнателно да скърбиш. Някой приема нещата с радост, но като изпадне в мъчнотия, с която не може да се справи, всичко отдава на дявола.

Отворени кранове

[Слънчева]

Много хубава беседа, Благодаря!

“Ето давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии, на всяка чужда власт и нищо няма да ви повреди.”

Животът, в обширен смисъл, има своя дефиниция или, свое определение. От онези три думи, които Христос е казал в стиха: “Аз съм Пътят, Истината и Животът,” Той поставя живота на най-висока точка. Някои съвременни светски хора са недоволни от живота. Има и религиозни хора, които са недоволни от живота, но това означава неразбиране на живота. В основата си, всичко в света живее, няма мъртва материя. Мъртва материя съществува само за невежите хора, които не разбират устройството на вселената, които изведнъж разрешават въпросите и казват, че известни неща са живи, и известни – мъртви. Всъщност не е така...

...Та казва Христос: “Ето, давам ви всяка власт!” Всички искате да имате власт, но властта почива върху знанието. Не е достатъчно само да имате власт, но трябва да знаете, как да задържите тази власт и как да я използвате. Нима в света не са идвали видни личности? Нима Провидението до сега не е давало никому власт? – Давало е, но тия хора са я изгубили...

Христос казва на Своите ученици: “Ето, давам ви власт!” Вие сте чели този стих от Евенгелието. За каква власт се говори? - Да настъпват на скорпии. Христос говори ли тук за външните скорпии, за външната отрова?..

Давам власт

От всички хора се иска разбиране. Всеки човек трябва да разбира нещата по особен начин, както той е създаден. Не е въпрос, как другите хора разбират, но как той разбира. Това разбиране е частично заради него. Той не може да наложи своето разбиране на другите. Защото, ако знанието можеше да се предаде по този начин на всички хора, те щяха да бъдат еднообразни. А животът седи в разнообразието, а не в еднообразието.

„Идете в Галилея“. Думата Галилея показва най-високото състояние, което всеки човек може да има на земята. Тази дума означава едно вътрешно разбиране. Сега ние оставаме материалните работи, като второстепенни. Колко голямо трябва да бъде тялото на човека? Колко богат трябва да бъде човек? Колко учен трябва да бъде човек? Ние виждаме, обаче, че всички хора, и учени, и прости, и богати, и бедни, всички умират еднакво. В края на краищата никой нищо не занася със себе си. Богатството, учеността, това са временни пособия, с които хората си служат. Свободата, която хората търсят отвън, не е истинска свобода. Свободата е отвътре...

...Разбиранията на хората се определят от степента на техните съзнания. Казва се, че човек трябва да има духовни разбирания. Въпросът не е за духовните разбирания на хората. Духовното разбиране подразбира съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може да приложи...

Идете в Галилея

Ще прочета 28-ма глава от Матей.

Животът не е хляб, който можеш да изядеш; не е въздух, който можеш да дишаш; не е знание, което можеш да възприемеш. Мнозина се питат що е животът, как се придобиват знания. Това, което човек търси, не се учи. Човек носи живота в себе си. Едно е нужно: да му даде условия да се развива. Божественият живот не произтича от никаква среда вън от него. Хората, особено религиозните, се спъват от противоречията в живота и се питат къде е онзи свят, съществува ли наистина той или не...

...Щом сте дошли на земята, вие имате прозорци. Колко големи са вашите прозорци? Аз не говоря за материалните ви прозорци, те не са меродавни. Ако сложите на къщата си обикновени прозорци, нищо не се ползвате. Друг е въпросът, ако очите, т.е. прозорците на вашата къща – тялото, ви се отварят и вие виждате околния свят. Чрез очите си човек приема достатъчно светлина. Следователно очите са достатъчни за главата, но ако сложите на къщата си такива малки прозорци, ще живеете в тъмнина. Като знаете това, пазете очите си, чрез които възприемате светлината. По-право казано: Очите възприемат енергията, а мозъкът я преработва и превръща в светлина. – „Тогава какво представлява външната светлина?“ – Тя не е истинска светлина. Истинската светлина е вътре в човека. Тя се казва духовна светлина. Външната наричаме физическа светлина. Ако не е така, как ще си обясните защо даден човек, при мъчнотиите на живота си, казва: „Тъмно ми е пред очите“. Всъщност той е вън, изложен на слънце, а говори за тъмнина. Като ученици, вие трябва да разбирате привидните неща, да не се спъвате в тях. Казвате: „Еди-коя си сестра се облякла в шарена рокля“. – Какво от това? И шарените дрехи са на място. Вижте как се облича природата пролет. Каквито цветове търсите, ще ги намерите в природата. Кой е истинският модел: ясното небе или земята? Кое предпочитате? Ще се ползвате от цветовете и на небето, и на земята. Важно е всяко нещо да е на мястото си.

Всеки от нас има свое място. Важно е да е наясно с това, да работи и свърши мъничкото, за което е дошъл, в Живота, да израства.

... Днес всички хора се натъкват на противоречия. Всеки иска да бъде красив, да живее добре. И ако не е красив, страда. Никой не разбира в какво се заключава красотата. Срещали ли сте човек, който представлява образец на красотата? И аз не съм срещал още красив човек в истинския смисъл на думата. Обаче има модел за красотата. Красивият човек отговаря на следните качества: той има неизменна любов, знание, което постоянно расте, и съвършена свобода. Красивият човек е абсолютно свободен. От него лъха свобода. Обаче красивият има и други качества – той е разумен, любещ. – Що е Любовта? – Това, което всякога дава и нищо не взима; това, което постоянно тече, без да изтича. По-ясно от това, оставям на вас, вие да го обясните. Така е на човешки език. Който само иска, той не може да разбере Любовта. За да я разбереш, трябва да даваш. Първо ще възприемеш Любовта, а после ще даваш. И колкото възприемеш, толкова ще даваш. Чешмата, изворът подържат принципа на вечното даване. Чешмата, колкото приема, толкова дава. Ако не разбирате този закон, вие ще поставите кран на чешмата и ще спрете Любовта. На място ли е този кран? Няма човек на земята, който да не е сложил край на чешмата си. Жената се опитва по няколко пъти на ден да завърти крана на своя мъж – да не изтича водата навън. Ако изтече малко повече вода, отколкото трябва, тя вдига шум, сърди се и казва: „Изтече светата вода!“ Жената мисли, че само тя има право да отваря и затваря крана на мъжа си. Ако някой си позволи да пие от тази чешма, тя повдига източен въпрос. И мъжът по няколко пъти на ден проверява крана на жена си, да не изтича водата. Така постъпва и братът със сестра си, господарят със слугата – постоянно проверяват крановете. Такъв е животът на сегашните хора. И по отношение към мене всеки ден се изреждат хора, да проверяват дали моят кран е затворен. Те затварят, аз отварям. Ако намерят крана отворен, питат: „Кой отвори крана?“ – Сестра или брат, който отваря крана, и други, които го затварят, са от една и съща категория. Дойде някой при мене, отвори крана. Като си отива, затваря го. Значи само той да се ползва. Дойде друг, и той прави същото. Не е ваша работа да отваряте и затваряте човешките кранове. Не е позволено да поставяте кран на човешката душа. По-добре да има кал пред чешмата, отколкото прах. Най-лошият живот с отворен кран е за предпочитане пред най-добрия живот, но със затворен кран. Сега, чешмите на всички християни са със затворени кранове.

На земята човек трябва да умре, за да се отворят в него крановете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това значи да умре човек за дребнавостите в живота и да се отворят крановете на сърцето, ума и волята му. Един ден една сестра се приближава до мене и ми дава нещо. Мъжът ѝ гледа това и сърцето му се свива, не е доволен от жена си. Казвам ѝ: Нека мъжът ти ми даде това, което си определила. Така е по-добре. Иначе той ще се сърди и ще произлезе цял скандал. Според мене има един морал, който произтича отвътре. Той не се учи отвън, по правила. Грехът не е отвън, той е вътре в човека. Някой може да седи със затворени очи, никого да не поглежда, а вътре да има нечисти желания. Може да седи затворен в стаята си, да не се среща с хора, а грехът да е в него. Друг може да е между грешници, но вътрешно да е чист, да няма нечисти желания. Външният свят за човека е такъв, какъвто е вътрешният. Това е мистичното разбиране за живота. – Кое е истинското право? – Божественото. То дава на човека живот, знание и свобода.

И апостол Павел беше окован във вериги, но се радваше; той знаеше защо ги носи. Сега аз говоря за вътрешния живот на хората. Не се интересувам от външния им живот. Аз засягам само скритото във вас, което само вие знаете. Отворете крановете на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, чрез които Бог се изявява. Там е силата на човешката душа. Тя отваря крановете и влива в тях Любовта, Мъдростта и Истината. Това е силата, която пази човека. Когато Любовта, Мъдростта и Истината са на място, всичко се нарежда добре. Щом не са на място, всичко е в пълен безпорядък.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Отворени кранове Редактирано Септември 17, 2011 от Слънчева

[Лъчезарна]

Мнозина се питат що е животът, как се придобиват знания. Това, което човек търси, не се учи. Човек носи живота в себе си. Едно е нужно: да му даде условия да се развива. Божественият живот не произтича от никаква среда вън от него.

~

– За да бъде мисълта ви светла, ясна, това зависи от вас, а не от мене. Светлината при всички условия е светлина. Че някъде свети повече, а някъде – по-малко, това зависи от материалната обстановка.

~

Истинската светлина е вътре в човека.

~

Неразбирането на нещата е начало на страданията. И на вас казвам: Радвайте се на всичко. Забогатяваш, радвай се; обедняваш, пак се радвай. Болен си, радвай си; здрав си, радвай се. Че хората говорят лошо за тебе, радвай се; говорят добро, пак се радвай. Като казвам, че трябва да се радвате на всичко, имам предвид съзнателно отнасяне към нещата. Ако се радваш, съзнателно да се радваш. Ако скърбиш, пак съзнателно да скърбиш.

~

Сега аз говоря за вътрешния живот на хората. Не се интересувам от външния им живот. Аз засягам само скритото във вас, което само вие знаете. Отворете крановете на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, чрез които Бог се изявява. Там е силата на човешката душа. Тя отваря крановете и влива в тях Любовта, Мъдростта и Истината. Това е силата, която пази човека. Когато Любовта, Мъдростта и Истината са на място, всичко се нарежда добре. Щом не са на място, всичко е в пълен безпорядък.

Отворени кранове

[Розалина]

Всеки иска да бъде красив, да живее добре. И ако не е красив, страда. Никой не разбира в какво се заключава красотата. Срещали ли сте човек, който представлява образец на красотата? И аз не съм срещал още красив човек в истинския смисъл на думата. Обаче има модел за красотата. Красивият човек отговаря на следните качества: той има неизменна любов, знание, което постоянно расте, и съвършена свобода. Красивият човек е абсолютно свободен. От него лъха свобода. Обаче красивият има и други качества – той е разумен, любещ.

– Що е Любовта? – Това, което всякога дава и нищо не взима; това, което постоянно тече, без да изтича. По-ясно от това, оставям на вас, вие да го обясните. Така е на човешки език. Който само иска, той не може да разбере Любовта. За да я разбереш, трябва да даваш. Първо ще възприемеш Любовта, а после ще даваш. И колкото възприемеш, толкова ще даваш. Чешмата, изворът подържат принципа на вечното даване. Чешмата, колкото приема, толкова дава.

Ако не разбирате този закон, вие ще поставите кран на чешмата и ще спрете Любовта. На място ли е този кран? Няма човек на земята, който да не е сложил край на чешмата си.

Жената се опитва по няколко пъти на ден да завърти крана на своя мъж – да не изтича водата навън. Ако изтече малко повече вода, отколкото трябва, тя вдига шум, сърди се и казва: „Изтече светата вода!“ Жената мисли, че само тя има право да отваря и затваря крана на мъжа си. Ако някой си позволи да пие от тази чешма, тя повдига източен въпрос. И мъжът по няколко пъти на ден проверява крана на жена си, да не изтича водата. Така постъпва и братът със сестра си, господарят със слугата – постоянно проверяват крановете. Такъв е животът на сегашните хора. И по отношение към мене всеки ден се изреждат хора, да проверяват дали моят кран е затворен. Те затварят, аз отварям. Ако намерят крана отворен, питат: „Кой отвори крана?“ – Сестра или брат, който отваря крана, и други, които го затварят, са от една и съща категория. Дойде някой при мене, отвори крана. Като си отива, затваря го. Значи само той да се ползва. Дойде друг, и той прави същото.

Не е ваша работа да отваряте и затваряте човешките кранове. Не е позволено да поставяте кран на човешката душа. По-добре да има кал пред чешмата, отколкото прах. Най-лошият живот с отворен кран е за предпочитане пред най-добрия живот, но със затворен кран. Сега, чешмите на всички християни са със затворени кранове.

Ако човек само иска -то значи не е разбрал ,че за да получи първо трябва да даде.Да даде безкористно и без очакване.И напълно безвъзмездно.

Любовта е дълготърпелива,но не понася ограничения.Тя тече най-добре ,когато тече свободно.

Отворени кранове

Редактирано Септември 17, 2011 от Розалина