Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Колкото по-духовен, толкова по-обикновен ...


B__

Recommended Posts

Колкото по-духовен става човек, толкова по-обикновен става.

Колкото по-духовен или по-себеопознаващ се, или по-индивидуализиращ се става човек, толкова повече разбира първо, че е част от едно цяло. По-точно част от цялото. От едното.

Второто, което се осъзнава е, че всяко действие, всеки недостатък и всеки достатък имат своя собствен смисъл в задачата на човека и няма какво да се пъне да се прави различен от това, което всъщност е. Разбира, че всичко има значение и е просто един човек, който просто трябва да изживее живота си.

Странично последствие е, че човекът започва да се обръща към онези подтици и стремежи, които доското е потискал и осъзнава потребностите и желанията си. Което му позволява да осъзнае, че няма много разлика между него и бай Пешо бакалина. Защото всяко неотработено желание го държи в окови.

След като си позволи потиснатите желания и потребности се оказва, че човекът като се отрича от това да бъде обикновен се самоограничава. Обикновеността го свързва със Вселената, а прекаленият стремеж да е различен (уж по-духовен) го отделя от нея и така всъщност има по-малко възможности. Силен е единствено, когато е слят със нея, когато е обикновен.

На мен ми помага повече за осмислянето на това следната формула на Учителя:

"Господи, ти можеш всичко. И Духът ти, който излиза от Теб, може всичко. И чрез Духът Ти, който ме ръководи у управлява, аз мога всичко."

Не е нужно да казвам, че ще съм благодарен за всякакви коментари и идеи :)

П.С. Някой да не вземе да си помисли, че отричам духовността. Това е пак крайност.

Линк към коментар
Share on other sites

"Колкото по-духовен или по-себеопознаващ се, или по-индивидуализиращ се става човек, толкова повече разбира първо, че е част от едно цяло. По-точно част от цялото. От едното."

Хич не е лошо да си обикновен и оцеляващ. Тук те подкрепям напълно.

Линк към коментар
Share on other sites

Колкото по-духовен, толкова по-смирен.

Затова горделиви, претенциозни, осъждащи/оценяващи/критикуващи, ревниви, завистливи и прочее хорица са далеч от истинската духовност.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, точно така е :) - колкото по-духовен, толкова по-обикновен.

Обаче преди това обикновено се минава през - макар и несъзнателно - вижте ме колко съм различен, вижте ме колко съм по-извисен от бай Пешо-бакалина, вижте ме какви работи зная, вижте ме от какви възвишени работи се интересувам и т.н. :D

Пък не дай Боже този "така духовен" човек да е развил някакви по-особени способности - ужас, "Пази Боже сляпо да прогледа" често е мек вариант. :(

За щастие, това е лесно забележимо. Има и характерни признаци.

Линк към коментар
Share on other sites

Колкото по-духовен става човек, толкова по-обикновен става.

Колкото по-духовен или по-себеопознаващ се, или по-индивидуализиращ се става човек, толкова повече разбира първо, че е част от едно цяло. По-точно част от цялото. От едното.

Второто, което се осъзнава е, че всяко действие, всеки недостатък и всеки достатък имат своя собствен смисъл в задачата на човека и няма какво да се пъне да се прави различен от това, което всъщност е. Разбира, че всичко има значение и е просто един човек, който просто трябва да изживее живота си.

Странично последствие е, че човекът започва да се обръща към онези подтици и стремежи, които доското е потискал и осъзнава потребностите и желанията си. Което му позволява да осъзнае, че няма много разлика между него и бай Пешо бакалина. Защото всяко неотработено желание го държи в окови.

След като си позволи потиснатите желания и потребности се оказва, че човекът като се отрича от това да бъде обикновен се самоограничава. Обикновеността го свързва със Вселената, а прекаленият стремеж да е различен (уж по-духовен) го отделя от нея и така всъщност има по-малко възможности. Силен е единствено, когато е слят със нея, когато е обикновен.

На мен ми помага повече за осмислянето на това следната формула на Учителя:

"Господи, ти можеш всичко. И Духът ти, който излиза от Теб, може всичко. И чрез Духът Ти, който ме ръководи у управлява, аз мога всичко."

Не е нужно да казвам, че ще съм благодарен за всякакви коментари и идеи :)

П.С. Някой да не вземе да си помисли, че отричам духовността. Това е пак крайност.

Божидаре, благодаря ти за тези красиви и много истински разсъждения!

Линк към коментар
Share on other sites

Колкото по-духовен става човек, толкова повече осъзнава колко необикновени са той, хората и въобще светът и животът. Духовният човек наистина няма да се счете за нещо повече от останалите хора именно защото вижда зародиша на тяхната необикновенност и в същото време осъзнава, че има степени на духовността, спрямо които самият той все още е дете.

Линк към коментар
Share on other sites

Осъзнава, че в най-обикновеното е най-великото. Че всеки приеман от малкия ум за обикновен житейски факт, всъщност е Чудо. И че няма чудеса, защото всичко е Чудо!

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен бездуховни хора няма и да мислиш непрекъснато как да станеш по-духовен ( което си е чиста суета), е загуба на време, което може да бъде оползотворено за правене на обикновени неща.

Смисълът на живота е в обикновените неща. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...