katerina_84 Добавено Септември 13, 2011 Доклад Share Добавено Септември 13, 2011 Здравейте, като бях малка много мразех да ходя в баба ми на гости, защото все ме караше да ям над салфетка и то само в кухнята, не ми даваше да отварям гардеробите, както и да размествам вещите й...пълна скука за едно дете! Но ето, че 20 години по-късно аз съм същата. Общо взето деня ми минава по един и същи начин - лъсвам къщата, като разбира се всичко трябва да е "под ъгъл" и на точното си място, вземам детето си от градина и до вечерта ходя след него за да подреждам всичко, което то е пипнало! Ужасна съм, осъзнавам го , но вярвате ли - не мога да се спра. Случвало се е и да не му разрешавам да си играе с играчките си, защото "съм ги подредила така хубаво". Освен, че измъчвам детето си, мъча и себе си - изтощавам се да върша толкова безсмислени неща по 100 пъти на ден. Казвала съм си "е днес няма да чистя", но не става - в главата ми е само "толкова е разхвърляно, а ти стоиш"....Помогнете ми, моля ви....Или пък сме някъде на разходка, а аз вместо да се забавлявам мисля колко работа ме чака вкъщи! За протокола - нито нашите са изисквали от мен да чистя, нито сега мъжа ми...само тая баба ми! А до към 20-тата си година не бях такова, добре си бях! ех, че хубаво така са споделиш.....Благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 14, 2011 Доклад Share Добавено Септември 14, 2011 (edited) Запитай се: "Какво значи за мен това, че сега оставям нещата неподредени?" - отговори не с логика, а от позиция на чувствата си! Задай си този въпрос към всеки следващ отговор! Когато така питаш чувствата си, постепенно слизаш в подсъзнанието си и директно се взираш в страховете/ комплексите, които пораждат външното защитаващо те от тревожността ти компулсивно поведение, в случая подреждане и чистене. Такъв директен метод обаче нерядко поражда съпротиви, интелектуализации - програмите се противят и не искат да бъдат разкрити и поставени на светлината на съзнанието. Ако ти дойде някакъв общ отговор като "Ами напряга ме, кара ме да се чувствам тревожна" и т.н., продължавай да се питаш - вербализирай кратичко и ясно тревожността си. Пробвай доколкото можеш, а ние ще помогнем! Аз знам какво стои в несъзнаваното ти и те кара да редиш нещата външно. Но искам ти да стигнеш до него. Поне пробвай - това са ценни усилия! Редактирано Септември 14, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Септември 14, 2011 Автор Доклад Share Добавено Септември 14, 2011 Здравей, Орлине! Благодаря за бързия отговор, аз също щях да пиша по-рано, но нали се сещаш, че първо трябваше да поизчистя)))))))) Поех в две посоки, надявам се с твоя помощ да налучкам вярната. Първия извод, до който стигнах е, че изпитвам страх - желанието ми всичко да е под мой контрол, всичко около мен да има ред е продиктувано от това да не объркам вярната посока в живота си (не, че знам коя е). Втория извод е желанието ми да върша нещо полезно - сега с децата си стоя вкъщи, докато мъжа ми се трепе на работа по цял ден. чувствам се безполезна. Единствения период през тези 7-8 години, в който не ми е пукало дали всичко е на мястото си е, когато се роди първото ми дете. Тогава бях изцяло погълната от грижите за него. Орлине, забравих да кажа, че състоянието ми има и физически проявления - когато около мен е много разхвърляно получавам главоболие и силен световъртеж... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
desita0622 Добавено Септември 14, 2011 Доклад Share Добавено Септември 14, 2011 Темата е много интересна... Мен ме засяга лично, защото майка ми е такъв тип - непрекъснато нещо подрежда и чисти. Ужасно я дразни, когато другите не са настроени на нейната вълна...Като малка много ми влияеше - хем се съпротивлявах вътрешно, хем й се подчинявах. По едно време, като поотраснах, установих, че ми е вменила някаква програма за самоконтрол. Дори, когато не беше наблизо, все се притеснявах, че не всичко е подредено и изчистено. Не можеш да седна спокойно да почивам без да мисля дали всичко е идеално... Сега, отдавна живеем отделно и напълно осъзнавам, че нейното поведение не е здравословно. С времето се оттървах от манията за чистене и подреждане. Но, пък стана така че, когато се съберем, винаги спорим ожесточено за правото ми да не действам по нейния начин. Започнах да осъзнавам, че ако съм напълно убедена в позицията си, просто ще я оставя да говори и няма да реагирам агресивно и отбранително...Затова напоследък се старая да се държа по-зряло, да не реагирам агресивно, а просто да обясня спокойно /за пореден път /, че не съм длъжна да се държа според нейните разбирания. Струва ми се, че това е правилния подход в ситуацията, защото тя няма желание да се променя...Понякога се чудя дали не мога да й помогна някак, но се разубеждавам, защото човек трябва сам да е решил да се промени... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 14, 2011 Доклад Share Добавено Септември 14, 2011 Здравей! Убеден съм, че преди години тук в Психология и психотерапия описах подобен случай. За съжаления не мога да го намеря. Касаеше се за жена с натрапливо чистене от около 7 години. Веднага след като се прибереше от работа, тя започваше да мие и чисти до към полунощ. В събота чистенето беше през целият ден, за да може сравнително спокойно в неделя да бъде със съпруга си и детето си. Това разбираше я скапваше и беше започнала да търси изход. Работата ми с нея продължи точно един час. Както и ти, тя също имаше неприятни телесни усещания, които всъщност не и даваха да спре с чистенето. Аз я научих да ги контролира, нищо повече. Щом неприятните усещания, които възникват когато не е чистено ги няма ти няма да изпитваш нужда да го правиш. Даже помня, че двамата със съпруга си имаха 2-3 сесии породени вече от неговото нежелание да помага в миенето и чистенето на домът им. Трябваше да се научат и как да прекарват времето заедно, защото до този момент жената само бе чистила, а той гледал телевизия и много рядко, само в неделя бяха правили нещо заедно. Ти имаш два варианта: - да се опиташ сама да се научиш да контролираш тялото си и неприятните усещания да изчезнат, така няма да бъдеш принудена непрекъснато да подреждаш - да използваш помощта на психолог или психотерапевт, който да те научи как да го направиш Второто ще е по-бързо, дори да не е една среща / клиентката ми наистина беше много мотивирана/но, максимум три или четири биха били достатъчни. Ако искаш да пробваш сама, препоръката ми е да започнеш от нещо просто и сигурно – използването на алфа ниво по метода Силва. Метода е коментиран във форума, а книгата може да се изтегли от Спиралата. Ако сериозно се заловиш с решаването на проблема предполагам за 3- 4 месеца най-много ще добиеш контрол върху неприятните усещания и натрапливостта вече няма да я има. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Септември 14, 2011 Автор Доклад Share Добавено Септември 14, 2011 Благодаря Ви, д-р Първанов. Веднага се заемам с метода Силва, за момента друг избор нямам... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 14, 2011 Доклад Share Добавено Септември 14, 2011 - да не объркам вярната посока в живота си (не, че знам коя е). - чувствам се безполезна. Тодор разбира се, знае какво говори! Умението за овладяване на релаксацията, постигане на алфа и тета мозъчни вълни съзнателно и работата с ума през това време е изключително силно умение. А методът на Хосе Силва е умишлено ултра опростен и макар и лишен от дълбочината на по-цялостните и сериозни подходи, за самостоятелна помощ е добър! Само бих искал да допълня, че и тези методи имат майсторство в овладяването, както и в ползването си. Например при едно по-майсторско приложение, освен чисто замазваща симптома работа, с медитация/ хипноза, които са в основата на споменатите методи, може да се работи и цялостно! Например да се засегнат и психични факти като тези, до които Катерина сама стигна, а и не само (защото има и още "закопани" такива)! Аз лично предпочитам дори хипнозата да ползвам не замазващо, а за по-цялостна психична промяна! Така работи примерно когнитивната хипнотерапия. Както и да е ... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 14, 2011 Доклад Share Добавено Септември 14, 2011 Въпреки, че работя повече от 15 години психотерапия, това понятие ,, замазваща симптома работа'' не го разбирам. Още повече в конкретният случай. Може ли малко пояснения. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Септември 14, 2011 Доклад Share Добавено Септември 14, 2011 (edited) Здравей, Орлине! Благодаря за бързия отговор, аз също щях да пиша по-рано, но нали се сещаш, че първо трябваше да поизчистя )))))))) Поех в две посоки, надявам се с твоя помощ да налучкам вярната. Първия извод, до който стигнах е, че изпитвам страх - желанието ми всичко да е под мой контрол, всичко около мен да има ред е продиктувано от това да не объркам вярната посока в живота си (не, че знам коя е). Втория извод е желанието ми да върша нещо полезно - сега с децата си стоя вкъщи, докато мъжа ми се трепе на работа по цял ден. чувствам се безполезна. Единствения период през тези 7-8 години, в който не ми е пукало дали всичко е на мястото си е, когато се роди първото ми дете. Тогава бях изцяло погълната от грижите за него. Орлине, забравих да кажа, че състоянието ми има и физически проявления - когато около мен е много разхвърляно получавам главоболие и силен световъртеж... Здравейте, Включвам се, тъй като последното изречение е будещо тревога. Според мен то показва колко важно за Вас е всичко да е под Контрол! До степен да получите главоболие и световъртеж. Бих предположил и какъв е характера на болката - пулсираща и дълбока. Всичко да бъде на всяка цена под контрол! Това според мен е външна проекция, на вътрешно подсъзнателно усещане за хаос, който понякога може да се усети като завихряне. В такива случаи, желанието всичко да е под контрол, е въпрос на... оцеляване и е типично "карцинозиново" усещане, особено ако по линия на баба Ви или друг ваш роднина е бил болен от рак. Редактирано Септември 14, 2011 от Alexander Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Септември 15, 2011 Доклад Share Добавено Септември 15, 2011 Здравейте, четох, четох и реших да се включа и аз с едно женско мненине. Точно този проблем имат повечето майки, с които имам по-близки контакти, откакто станах и аз майка. Отдаването на майчинство е период, в който жената си реорганизира приоритетите, промяна в ценностната система. Но в повечето случаи това не се случва без вътрешни конфликти. Забелязала жени, които просто заменят амбициите си за кариера със "семейно полезна" мания - чистене, готвене. Някои жени се превръщат в професионални мрънкалници и от устите им се чува хокане по адрес на членовете от семейството! Дори когато са отишли уж на безобидно кафе с приятелки! Била съм свидетел на арогантно демонстриране на "заетост", при което съм се чудила дали не искат да влязат в така познатия образ на намръщената лелка по пеньоар на баклавички и ролки на главата? Маниите при майките винаги са предизвикани от семеен проблем, който се поражда от страх и вина. Страхът и вината са двата катализатора. След това ескалира и амбицията за себедоказване на ролята си в семейството. Много често срещам майки с някаква мания, тоест изпаднали в крайност - и много рядко - такива, които заделят време лично за себе си, без да изпитват чувство за вина или криворазбран дълг пред семейството. Примерно отдават времето си на хобита - гоблени, плетене, шиене, четене на книги, някои тръгват на курсове по грим, по фризьорство, астрология, шев и кройка или някакви свои любими интереси. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Септември 15, 2011 Автор Доклад Share Добавено Септември 15, 2011 Здравейте, мили хора. Колкото повече се анализирам, толкова повече се обърквам. Оказва се , че съм изтъкана от вътрешни конфликти, противоречия и страхове. Hяма да пиша тук, докато не стигна до нещо по-дълбоко и същностно. Първо ще се опитам да се справя с тревожността си - без нея много въображаеми страхове ще изчезнат, нали?...По-нататък ще видим какво ще правя. Искрено ви благодаря, до скоро! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 15, 2011 Доклад Share Добавено Септември 15, 2011 ,,,Оказва се , че съм изтъкана от вътрешни конфликти, противоречия и страхове.'' Няма такова нещо.Напротив ти си едно напълно обикновено психически здраво момиче. За да ти докажа, ще ти дам пример- http://www.beinsadou...showtopic=11997 тук момиче иска съвет относно натрапливости . Това е съвета ми-,,Съвет към всички, които имат натрапливости, независимо дали са мисли или ритуали- търсете още в началото специализирана помощ.'' И той е повтарян от мен поне още няколко пъти във форума. Защо не ти го давам и на теб? Нима съм станал по- малко отговорен или пък по незнайни причини не искам да ти помогна? Няма такова нещо. При теб чистенето е просто навик. Навик като това, да си миеш сутрин зъбите, да се къпеш поне един път дневно и още десетки такива навици които, всеки човек има. Разбира се, като всеки навик, когато нещо ни попречи да го направим, ние се чувстваме дискомфортно и напрегнато. Точно тази тревожност от неизпълнението им ни кара да ги спазваме, дори когато нямаме логично обяснение за правенето им. Така че ти, както и всеки обикновен човек включително и мен, имаш един безсмислен навик. Лошото в случая е, че той ти отнема много време и ти пречи. Нищо необичайно или болестно няма в това. Просто трябва да се направят някои стъпки за да може точни навик да се преодолее. Дадох ти идея какво да правиш и ако ти сериозно се захванеш с това, което ти препоръчах, аз ще бъда сериозно изненадан ако в рамките на 3 месеца не си го променила. Просто се иска време все пак. ,,Hяма да пиша тук, докато не стигна до нещо по-дълбоко и същностно.'' Най-сигурният начин да останеш в проблема е да започнеш да го анализираш. Интернет форумите са пълни с хора, които години наред се самоанализират и търсят дълбокото и същностно нещо, което ще ги накара да се осъзнаят. И една притча: Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос: -Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си? -Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел. -Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл. -Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник. -Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал. -И какво казал той? -Казал, че смисълът е в избора... -Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом. - ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота. Пътникът бил вече далеч. Той бързал. Повечето хора не осъзнават, че когато мислят за нещо, те канят това „нещо" в живота си. Когато насочваш вниманието си към нещо - идея, спомен, ситуация, която наблюдаваш, мечта или фантазия, която си представяш..., ти всъщност активираш вибрация. И когато съсредоточаването ти активира вибрация, тя става твоя нова точка на привличане. Когато мислиш за нещо, неговата вибрация става активна част от твоята вибрационна същност - и това, към което си насочвал вниманието си, започва да се движи към теб. Естер и Джери Хикс poli trifonova 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
katerina_84 Добавено Септември 15, 2011 Автор Доклад Share Добавено Септември 15, 2011 Хмммм, май ще се окаже, че проблема ми не е в манията за ред! След като два дни си задавам въпрос след въпрос по съвета на Орлин, стигнах до извод, който почти ме шокира - баща ми! Изпитвам някакво чувство на вина, дълг, отговорност към него, а незнам защо...Отношенията ни винаги са били чудесни, споделяме, приятели сме. Наистина се обърках, какво е това? Сякаш има нещо...скрито или незнам как да ви обесня, някакво натрапено, заучено поведение. От това е тая нервност в мен, която явно избива в чистене. Всъщност, той е син на баба ми, за която говоря. Като се замисля за техните отношения, сигурна съм, че и той изпитва същото към нея. Ген ли е? Мога ли да се променя? Не искам и детето ми да стане такова..... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 15, 2011 Доклад Share Добавено Септември 15, 2011 (edited) Сама няма да стигнеш до никъде с анализирането, само ще се объркаш. В психотерапията, поне в действената, анализът е много бърз, структуриран и в никакъв случай самоцелен! Върши работа единствено за изясняване корените на наличната в момента ти психика. И тези корени могат да бъдат проследени и без "копане" в ранните години - това е само един от възможните начини. В когнитивната терапия анализът наистина присъства - и през ранните години и през "тук и сега" - но за разлика о други модалности в терапията е светкавичен. Опитният терапевт за половин-една сесия разкрива нива в психиката, което в други терапевтични модалности отнема месеци... Но, пак казвам, това не се прави самоцелно, а се утилизира в процеса на справянето, при което погледът е насочен основно сега и напред! Има още нещо - характерът, който поражда обсесивно-компулсивно поведение, е склонен към анализиране и ако мислиш, че с анализ ще се справиш, то е все едно с бензин да гасиш огън... Да, има някои базисни вярвания зад поведението ти. Да, вероятно имат връзка с ранните ти години - но всичко това се вижда за сесия-две. Оттам насетне следват стъпки по промяна: при твоя проблем реално ефективни са поведенчески/ хипно/нлп/ медитативно похвати! Казвам го от вече над 4 годишния си опит и много, много случаи далеч по-тежки от твоя с окр. При това работя интегрално и не отричам другите методи - но в случаи като твоя по-скоро се учим да не мислим и съзерцаваме мига, отколкото да анализираме натрапчиво! Тук и изборът на подходяща терапевтична модалност и терапевт са важни - натрапчиво мислене и/или поведение не само че не се повлиява от аналитични терапевтични модалности, но дори се задълбочава! Повтарям, аз съм фен на анализа като цяло - но когато има нужда от отверка, гаечният ключ не върши работа. Това е метафора, само онагледявам... В предния си постинг те провокирах, за да осъзнаеш, че най-доброто, което можеш да направиш е да преминеш през няколко сесии с резултатен психотерапевт! Направи го! Редактирано Септември 15, 2011 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts