Кръгът на Паневритмията

[Донка]

Отдавна се колебая дали и как да започна тази тема.

Проблемът, който трябваше да реша лично за себе си, възникна още през 2009г., когато за пръв път играх в много голям кръг на Езерото на Чистотата. Силно впечатление ми направи как целия ми кръг постепенно се отдалечи на драстично разстояние от предварително очертания с камъчета кръг. Аз отначало бях леко заплесната от въодушевление докато в един момент отзад някой не ми направи забележка да се изравня с другите. Смутена и леко засрамена от отплесването си, се "поправих". Обаче!, точно тогава забелязах, че всъщност аз съм си била до камъчетата, а след като съм се поправила, бях се отдалечила на около метър и половина, подобно на хората пред мен. При следващите упражнения това отдалечаване ставаше все по-голямо и по-голямо. дали моите принципи на Дева бяха причина, но не се чувствах много комфортно с това разстояние от линията, на която бях застанала в началото. Но нямаше как вече само аз да се върна - вървях там, където вървяха всички.

Какво е вашето мнение за "камъчетата" и за радиуса на кръга? Дребнавост ли е да предпочета да следвам радиуса и камъчетата, рискувайки да начупя кръга? Или да следвам дъгата, макар и тя да превръща кръга в елипса и да увеличава разстоянието между двойките?

Как постъпвате вие, ако забележите, че двойката пред вас се отдалечава от очертания кръг?

[Розалина]

Хм,Донче,май ти подслушах мислите днес .Кръгът днес беше точно елипсата,за която говориш.Казах си,че ще трябва да си напомняме за ориентира,който веднъж бяхме си определили .

Важно е да се поддържа красив и хармоничен ,балансиран като разстояния ,кръг.Това е една от задачите по време на играта.Нямам идея как да се посигне тази хармония на съборна Паневритмия ,но за нашите малки кръгове с познати участници,просто е добре да си напомняме преди играта към какво се стремим.Нашата двойка днес избра да следва очертанията,макар предните две двойки да се отклониха доста извън очертанията.

[Лъчезарна]

Мислила съм си, че трябва да бъда благодарна на хората, подредили камъчета и на Чистотата, и на Бъбрека. Погледнати от горе... Хубаво ми е и красиво, хармонично. Прекрасно е и когато се виждат белите кръгове по време на играта...

"За!" камъчетата съм.

Вчера бях игнорирана от масата, когато проявих явното си различие от нея. А минути преди това бях убеждавана как трябва да се държим един за друг, каквото и да се случва. Може и егото ми да бе засегнато, но ситуацията ме замисли. Масата трудно понася различия. Тя изхвърля различното, защото нарушава нейната цялост. Но тази маса е организирана от егрегор, опитващ се да поддържа статуквото. И колкото тази мисъл-форма е с по-дълъг живот, толкова и агресивността й е по-голяма.

За какво иде реч. Не само по елипса съм играла, но и по права линия, и по ъгли. Опитите да се доближа до кръга са свършвали с тежката диагноза "Как можеш да сечеш кръга!". Да си призная, трудно е да се промени направлението, когато масата се движи по друга траектория.

НО! Да играеш Паневритмия означава много неща. На първо място съзнателност. Да усещаш партньора си, да усещаш двойката пред теб и двойката зад теб, да усещаш центъра, да усещаш дъгата, да усещаш музиката, да усещаш думите... В крайна сметка да усещаш и съзнаваш себе си като част от красотата на картината и да изживееш играта с разумност и сърце. Това е "висш пилотаж", но към него трябва да се стремим. И докато сме раздвоени вътре в нас, винаги ще има елипси, а не кръгове по време на Паневритмия.

Та, камъчетата са едно помощно средство. Докато се научим. А егрегорите ще продължат да си действат и ние ще си ги захранваме, докато не преодолеем съзнателно инертността, с която ни влекат и успиват.

[Светлата]

Знам едно простичко правило от Ина Дойнова за поддържане правилността на кръга - да се стремиш да си леко в ляво спрямо двойката пред теб. Инъче нямам против кръга на Паневритмията да е "жив" и "да диша", да расте или да се смалява според, както дойде, камъчетата да просто ориентир, не е нужно да сме вързани за тях

[Донка]

Много добра техника! "Леко вляво от двойката пред теб" наистина би гарантирало спазването. Когато се върви по кръг и не се спазва по някаква причина раиуса или начертания кръг, а се следва двойката отпред, се поучава леко движение по допирателната на кръга точно в тази точка. Или когато се движим точно по кръга имаме зрителната илюзия, че сме влезли "навътре". Може би затова истинското изкривяване на кръга в елипса става точно по време на паузите. Наистина беше много странно защо като плочки от домино хората пред мен пристъпваха една че и две крачки навън един след друг, въпреки че си бяха танцували по правилен кръг и по време на танца си бяха запазили кръга.