Взаимоотношенията в семейството

[Маринова]

В днешното напрегнато ежедневие опората в семейството според мен е основна.

Неразбирателството с родителите ,братя,сестри,деца ,близки е повсеместно.

Не пренасяме ли напрежението от живота навън ,вътре в семействата си?

Загубихме човешки ценности,морал и всичко свято в името на това на всяка цена да сме угодни някому, за да запазим работата си.

На всяка цена ли трябва да жертваме човешката си същност и неповторимост ?

Как да устоим на "течението" на времето в което живеем и да възпитаваме децата си?

[veselinvalchev1981]

Мнгого въпроси ,на които ако започне да се отговаря и се търси генезиса на проблема ще се напише книга .С търпение и желание ще намириш отговорите на въпросите .Човек като има желание ,намира начин и оправя живота си във всяко едно отношение .Още при забелязването на проблемите ,вече нещо се е променило в човек и той е направил първата крачка ,втората е да се захване за работа и да си реши правилно задачките .

[Диана Илиева]

Напрежение в семейството винаги е имало. Споменете си примерно - Гераците, Снаха ..., едва ли тези литературни произведения са само някакви авторови фантасмагории и нямат никаква връзка с действителността от преди близо век.

Много е лесно да се каже - времето е такова напрегнато, затова. Просто всеки човек си поставя приоритети и действа спрямо тях.

А иначе има теории, че ние се раждаме в семейства, подходящи за нашето израстване като личности - това предполага не особено гладки отношения, както с най-близките, така и с останалите роднини.

[Донка]

В отношеният между близките хора човек не може да се повдига на пръсти. Там излизат наяве зависимостите, очакванията, условностите... Това, което можем да махнем с ръка и да не забележим, ако хората са чужди, ни засяга, когато са близки. И да, Диана е права, според мен - близките са ни най-доброто огледало.

Обаче това е вярно и в обратния случай. Аз съм в моето семейство от 52 години и помня още прадядовците си. Винаги е имало любов и разбирателство и взаимна подкрепа и те се предават от поколение на поколение.

По време на първия си брак попаднах в точно обратното семейство и останах там 20 години. Аз не бях с никого в лоши отношения, но ги наблюдавах като на сцена - не успяха да ме въвлекат. След като се върнах в реалността на семейството, в което бях израснала, проумях защо бях попаднала в другото и какви уроци е трябвало да науча - кои са корените на истинската любов между роднините и добрите отношения между тях.