41.Прав и крив път -Утринно Слово от Учителя, държано на 19 март 1933 г., София, Изгрев.

[Розалина]

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Беседа: 41.Прав и крив път

Молитвен наряд за край:

Бог е любов - песен

Малката молитва

Псалом 25

Прав и крив път

Размишление

Ще прочета 26-та глава от Матей.

Без път никъде не може да отидеш. Той води към известна цел. Питате: „Защо срещаме толкова препятствия в живота си?“ – Защото имате много желания. Докато не се освободите от желанията си, не можете да се домогнете до истината.

Животът без страдания е живот на пресъхналите чешми. Тръгнал си по един път, където всички чешми са пресъхнали. Това е кривият път в живота. Щом искаш да пиеш вода, ще измениш посоката, ще тръгнеш по правия път, където всички чешми текат. – „Ама страдания ще има.“ – Без страдания не може. Правият път е пътят на живите, течащи чешми. Щом прочетеш надписа „път на живите чешми“, ще знаеш, че си на прав път. Където няма надписи, никаква вода няма. Там стърчат паметници на мъртвите, на пресъхналите чешми. И тъй, като слизаш от небето, ще тръгнеш в правия път, където текат чешмите. Не влезеш ли в този път, ще страдаш. Това наричат карма.

*****

Индусите говорят за кармата, но все остава нещо необяснено. Че някой те бил, това карма ли е? Ако имаш знание, ще предвидиш, че ще те бият. За да не те бият, трябва да се примириш. Без примирение единият ще бие; после, за да си отмъсти, и другият ще бие. Това ще продължава непрекъснато. Двама души не се обичат. Единият казва на другия: „Трябва да си признаеш погрешката“. – „И ти трябва да признаеш своята.“ И двамата са честолюбиви, не искат да се примирят. Всеки пази своето достойнство. Всъщност никой няма достойнство. И двамата са слуги, работници, изпратени на лозето да работят. Достойнството е в работата, да вземат мотиката и да копаят. Само онзи има достойнство, който е свършил училището с успех и придобил нещо. Достойнство има вярващият, любещият, който дава път на своята вяра и любов.

*****

Помнете: Какъвто и да е животът, той има някаква цел. – „Каква е целта му?“ – Да придобиете Божественото начало, да дойдете до онзи живот, който няма начало, няма и край. Щом дойдеш до началото и края, все ще имаш някаква полза. – „Големи страдания имам.“ – Радвай се, че страданията имат край. – „Какъв е краят им?“ – Придобиване на разумността. С други думи казано: страданието е на място, ако си станал по-разумен; ако не си станал такъв, страданието е безсмислено. – „Как ще позная края на нещата?“ – По Любовта. Като обичаш някого, ти си накрая. Като те обикне някой, аз зная вече какъв ще бъде краят – той ще престане да те обича. Тогава ще дойде твоят ред – ти да го обичаш. Така ще разбереш защо той те е обичал. Това, което говоря за любовта между хората, се отнася и за учители, и за ученици. Учителят преподава цял час на учениците си – значи той проявява любовта си към тях. След това напуща класа и си отива вкъщи. Трябва ли учениците да плачат, че учителят им ги напуснал? – Не, сега те трябва да го обичат. – Как? – Като учат преподадения урок.

*****

Често ви говоря за изпълнение на волята Божия. Питате каква е волята Божия. – Да се греете на слънце. – „На огън не можем ли да се греем?“ – Може и на огън, но само на огъня на вашия добър приятел, който ви обича. Ако се греете на чужд огън или на огъня на човек, който не ви обича, ще се намерите в противоречие. Обаче това се отнася до вас, не до външните хора. Само слънцето на живота, т.е. Любовта, разрешава мъчнотиите и противоречията. – „И хората могат да ни разрешат мъчнотиите.“ – Не, само Бог в хората разрешава противоречията и мъчнотиите. Под „Бог“ разбирам Любовта. Където е Любовта, там няма никакви противоречия. – „Аз искам да живея без противоречия и страдания; искам да бъда учен, да зная повече от близките си.“ – И това е възможно, но при други условия на живота. Ето, и дяволът знае много, но е нещастен. – Защо е нещастен? – Защото е скъсал връзката си с Божествения свят. Не може да живееш вън от Бога и да бъдеш щастлив. Докато си на земята, ще уповаваш на Бога, а не на хората.

*****

Душата на човека е красива. Това, което ви прави грозни, са сенките на живота. Възлюбете истината с всичкото си сърце и ще станете красиви. Красотата е признак на това, че сте възлюбили истината. Който използва красотата за своето развитие, той ще бъде благословен от Господа. Това значи да стане човек богат, учен и силен.

*****

И Христос мина през страдания, защото разбираше смисъла им. Той пострада за хората, стана техен поръчител. Христос изпи горчивата чаша, но разбра дълбокия смисъл на страданието. Без Христа човечеството не би се спасило. Като знаете това, не ставайте отново роби на света. Вие търсите щастието на земята, но не можете да го намерите. На земята няма щастие. Ако търсите щастие, ще го намерите само в Бога. Без Божественото, без светлина няма щастие.

*****

И при най-добрите условия да бъдеш, все ще минеш мъчнотии. Дръжте се за закона. Бог не е престанал да ви обича. Привидно може да се отдалечи от вас. Целта Му е да ви застави да мислите. – „Не може ли Бог да бъде цял живот с нас?“ – Слънцето не грее цели 24 часа. При това то изгрява от изток и залязва на запад. Божията Любов се проявява при изгрева на слънцето, а човешката – при залеза. Тогава ще запалите свещта и ще четете. Това е вашата любов към Бога. Сутринта слънцето пак ще изгрее, пак ще се прояви Божията Любов. Ако искате да живеете в непреривната Любов, ще се качите на най-високото небе, където няма залез, където слънцето непрекъснато грее. На земята, обаче, слънцето изгрява и залязва; щом залезе, явява се луната. Светлината на слънцето е една, а на луната – друга. Сега вие искате да бъдете щастливи. Като не можете да постигнете щастието, мислите, че хората не ви обичат. Казвате: „Защо не ме обичат хората? Защо не мога да постигна желанията си?“ – Не си ти единственият, който не си постигнал желанията си. Ще дойде ден, когато ще ги постигнеш. Не се лъжете да мислите, че ще постигнете всичките си желания и ще бъдете щастливи.

*****

До това време се изисква от всички работа върху себе си. Впрегнете дарбите и способностите си на работа. И каквото направите, Бог ще го превърне на добро. Благодарете, че очите и ушите ви са отворени. Благодарете, че имате възможност да постигнете великата цел на живота. Каква е великата цел, ще я разберете, като се качите на високия връх. Както и да ви се описва светлото бъдеще, не можете да си го представите. То ще изкупи всички страдания, през които минавате. Отворете прозорците си да влезе повече светлина.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 19 март 1933 г., София, Изгрев.

[Лъчезарна]

Всеки иска да бъде господар, да царува. Това е невъзможно. Има смисъл да царуваш, т.е. да управляваш себе си, но не да управляваш хората.

~

Светът е бойно поле и ако не си внимателен, могат да те ранят. Където е Любовта, там няма смущения. Всеки има възможност да прояви Любовта си според разбирането си.

~

Никога не кади тамян на една изсъхнала мисъл или чувство. По-добре да ги сложиш в огъня да изгорят, отколкото да им кадиш тамян. Мнозина основават живота си върху изсъхнали мисли и чувства. То е все едно да мислиш, че като станеш богат, тогава ще уредиш всичките си работи. Това е крива идея. Ще кажете, че не сте виновни за вашите сухи мисли и чувства. – Не сте виновни! – Вината е и у вас, както и в онези преди вас, които също не разрешиха въпросите си. Едни ги разрешиха, а други не можаха. Огънят от кадилницата трябва да мине в човешкото сърце – то да почне да гори от свещения огън. Тамян трябва да излиза от човешката мисъл!

~

Има смисъл да носиш патерици, но отвътре. Това са Любовта и Мъдростта. Да се опираш на тези патерици, това значи да си осмислил живота си. Докато носиш патерици отвън, всеки може да те бие, и то със собствените ти патерици.

~

...и дяволът знае много, но е нещастен. – Защо е нещастен? – Защото е скъсал връзката си с Божествения свят. Не може да живееш вън от Бога и да бъдеш щастлив. Докато си на земята, ще уповаваш на Бога, а не на хората. ...Уповавайте на Божественото в себе си, то ще ви помогне. Ако дойде нещо отвън, от баща ви, благодарете и за това. Не казвам, че не трябва да разчитате на хората. И на тях ще разчитаме, но не на кривите им разбирания. Да бягаш от хората, това е крайност. Да разчиташ на правите им разбирания, това е в реда на нещата. Да се ползваш от опитността на хората, това е на място. Следователно дружи с хората, вглеждай се в живота им, да се учиш от тях. Вие трябва взаимно да си помагате.

~

Една млада сестра ме питаше какво представляват радостите и скърбите в живота. За да ме разбере, дадох ѝ следния пример. Радостта и скръбта представляват две езера. Ако влезеш в езерото на скръбта, ще страдаш. Щом излезеш от него, ще изпиташ малка радост. Ако влезеш в езерото на радостта, ще изпиташ голяма радост. Като излезеш от него, ще изпиташ малка скръб.

~

Вие търсите щастието на земята, но не можете да го намерите. На земята няма щастие. Ако търсите щастие, ще го намерите само в Бога. Без Божественото, без светлина няма щастие. Слушал съм свещеници да казват: „Иде ни да вземем пътя към гората, да бягаме от хората“. – Не, ще служите на Бога и ще изпълнявате Неговата воля. Има един красив свят. Там е щастието. Който иска да стане член на този свят, трябва да бъде герой. Като мине през всички бури и страдания, ще излезе на пристанището и животът му ще бъде радост. И при най-добрите условия да бъдеш, все ще минеш мъчнотии. Дръжте се за закона. Бог не е престанал да ви обича. Привидно може да се отдалечи от вас. Целта Му е да ви застави да мислите.

~

Искате да знаете дали всички ще влезете в Царството Божие. Ще ви отговоря фигуративно: Седя при огъня. Дърветата ме питат какво ще стане с тях. – Много просто, всички ще изгорите. – Ние не се мърдаме от тук. – Ще ви сложат в огъня и на пепел ще се превърнете, няма да ви питат искате или не искате. И на вас казвам: Всички ще се превърнете, но не на пепел. Замръзналата вода ще стане течна; студеният въздух ще стане топъл; непоникналото семе ще поникне; слепият ще прогледа; глухият ще прочуе; немият ще проговори; куцият ще проходи; болният ще стане от леглото и невежият ще придобие знание. Да благодарим, че сме в училище, където ни очакват всички блага.

Прав и крив път

[Ани]

Благодаря за беседата, Розалина!

Помнете: Много работи има още да учите. Вие искате да отидете на небето, но такива, каквито сте сега, и да отидете там, нищо няма да разберете. – Какво ще правите там? – „Ще се учим от ангелите.“ – Да, но те не обичат хора, които мислят, че всичко знаят. Ангелите обичат хора с пробудено съзнание, които търсят истината. Те няма да дойдат като проповедници, да ви убеждават. Има определени хора за проповедници.

...

Сега е време за работа. Като свършите работата си, тогава ще бъдете щастливи. Като страдате и се радвате, вие работите. Който иска преждевременно да бъде щастлив, ще изгуби и това, което има.

Христос казва на Петър: „Докато петелът пропее, три пъти ще се откажеш от мене“. Не само Петър се отказа от Христа. Отказа се и Юда, като Го продаде за 30 сребърника. И останалите ученици се разбягаха. В края на краищата и Петър, и Юда се разкаяха. Юда даже се обеси.

И днес много християни се отказват от Христа. Те казват: „Не искаме вече да следваме Христовото учение“. – Това е животът на Юда. – Да, но след това и за тях ще дойдат нещастията. Ще дойде ден, когато и те, като учениците на Христа, ще се разкаят

...

Като влезете в разумния свят, ще се обедините в едно и ще бъдете свободни от недостатъците си. Един ден, като се срещнете на земята, няма да виждате недостатъците си. Това значи да станете красиви, лицата ли да светнат

Прав и крив път

[Слънчева]

Благодаря за беседата и извадките, момичета!

Нишката между предишната утринна беседа и тази си върви. И тук виждам значението, връзката с томчето "Пътят на ученика" от Учителя.

Като четете „Пътят на ученика“, ще се запитате за кого се отнася написаното в нея. То се отнася до вас. Който има градина, той пръв е посадил дърветата и пръв той очаква техния плод. Ако няма отношение към плодовете, за него е безразлично дали дърветата раждат или не. Човек може да се уподоби на градина. Значи той трябва да бъде насаден. Следователно, ако търсиш рая вън от себе си, ти изгубваш собствения си рай. Този рай сега е вън от вас, вие там го търсите. От толкова време търсите този рай, обаче не можете да го намерите. – Защо? – Защото той е вътре във вас. Често вие търсите доброто и любовта в другите хора, обаче те трябва да бъдат в самите вас. Вие търсите истината в хората, а не в себе си и като не я намерите, казвате: „Няма истина в света“. Животът в самия човек струва повече от живота в другите хора. – Защо е така? – Защото животът в самия човек принадлежи на него. Вярно е, че животът в човека е Божествен, но какво се ползваш от този живот в другите хора? Сам по себе си той не принадлежи на тебе. Който разбира смисъла на своя живот, сам се ползва от него. Обаче разбирането на живота не е само едно, то се мени. Всеки ден носи ново разбиране, нова светлина.

Начало и край

Като четете Свещеното Писание, казвате: „Ние разбираме Словото“. И като го прочетете един път, мислите, че това е достатъчно. Не е така. – Защо? – Защото разбирането расте. Днес разбирането е едно, утре – друго. След години разбирането ви ще бъде съвсем друго. Като малки деца, вие сте се задоволявали с малко; като възрастни, с малко не се задоволявате. Защо сегашните хора не са доволни от живота си? Едно време по-малко изисквали. Ето един въпрос, на който мъчно може да се даде научен отговор. Всеки иска да бъде господар, да царува. Това е невъзможно. Има смисъл да царуваш, т.е. да управляваш себе си, но не да управляваш хората. Освен това цял живот няма само да управляваш. То е все едно всеки ден да вадиш крепостен акт, че нивата, която обработваш, е твоя. Значи работил си я 30 години и си извадил 30 крепостни акта. Това не е нужно. Слушате религиозните да казват: „Ние разбираме Господа. Познахме Го вече“. – Познали сте Го, но същественото не сте познали. – Кое е същественото? – Конците, с които ушивате дрехата. То е все едно да имате хубава вълна, която сте изпрели и изтъкали, но нямате конци, с които да ушиете дрехата. – „Не може ли без конци?“ – Не може, те са пътят, по който човек върви. Без път никъде не може да отидеш. Той води към известна цел. Питате: „Защо срещаме толкова препятствия в живота си?“ – Защото имате много желания. Докато не се освободите от желанията си, не можете да се домогнете до истината. Например, една млада мома иска да служи на Бога, а същевременно мисли за женене. Не е лошо това, но тя не може да вмести тези две желания в себе си, поради което се натъква на противоречия. Може ли ученичката да учи, а същевременно да отговаря на любовните писма на своя възлюбен? Тя ще отговаря на писмата му, но уроците ще останат назад.

Сетих за притчата за двамата будистки монаси. Вървели си нанякъде доста време и по-младият попитал накъде отиват. Другият отговорил, че не е важно накъде отиват, важен е Пътят...

Трудно е да се обърнем навътре а още повече да извървим вътрешния си път. Трудно човек се обръща и вглежда в себе си. По-лесно е някъде, някой вън от нас да е виновен... Защото когато сме сами, само с Бога е най-трудно.

Разбрал е, че отвън отговори няма да намери. Трябва да е осъзнал, че всичко, което е искал, дадено му е. Но дали е бил готов за отговорността и тежестта на желанията си?... Дали те са му донесли радост?... Едва тогава човек се обръща към себе си...

Казвам: Личното щастие не разрешава въпросите. Ако ти страдаш цял ден, а друг някой е щастлив, какво придобиваш? Животът ти осмисли ли се? Личното щастие не прави човека щастлив. В древността един адепт, като изучавал еврейската кабала, дошъл до числото десет. За да изучи добре законите на това число, той решил да се ожени десет пъти. Оженил се за една жена и скоро я напуснал. Така се женил той още девет пъти и все напущал жените си. Като останал отново сам, той си казал: „Нищо не научих от своите женитби. Защо трябваше да се женя?“ И вие ще кажете, че този адепт направил голяма глупост – женил се десет пъти. – Че и вие се жените всеки ден. Или сам се жениш, или други те женят. Някой ден разбираш смисъла на деня, а някога не го разбираш. Слънцето изгрява и залязва, а ти цял ден си недоволен и мислиш, че другите хора са щастливи, само ти не си щастлив. Виждаш, че това, което хората имат, ти го нямаш. Как ще примириш това противоречие? Хората излезли на слънце, радват се, а ти се подпираш на две патерици, едва се движиш. Хората ходят свободно на два крака, а ти на четири не си свободен, чувстваш се инвалид. Под „инвалид“, в широк смисъл на думата, разбирам онзи, който има смущения в душата си. Той ходи на бойното поле, връща се все ранен. След това ще кажете, че сте здрави. Светът е бойно поле и ако не си внимателен, могат да те ранят. Където е Любовта, там няма смущения. Всеки има възможност да прояви Любовта си според разбирането си.

Противоречията се явяват често по Пътя ни. Но зад тях всъщност се крият уроци, които трябва да разрешим. Много важно е човек да се е поиздигнал, да не е изтъкан от себелюбие, а да има идели, стремеж към правдата...

Мнозина основават живота си върху изсъхнали мисли и чувства. То е все едно да мислиш, че като станеш богат, тогава ще уредиш всичките си работи. Това е крива идея. Ще кажете, че не сте виновни за вашите сухи мисли и чувства. – Не сте виновни! – Вината е и у вас, както и в онези преди вас, които също не разрешиха въпросите си. Едни ги разрешиха, а други не можаха. Огънят от кадилницата трябва да мине в човешкото сърце – то да почне да гори от свещения огън. Тамян трябва да излиза от човешката мисъл! Това се изисква и от млади, и от стари.

Ако Любовта е вътре в нас, ще имаме и смирение, благодарност за всичко, което срещаме по Пътя си, но това е все пак по-късен етап на осъзнаване... Години са нужни, работа.

Следователно може да се живее и без страдания, но няма да дойдете вече на земята. Животът без страдания е живот на пресъхналите чешми. Тръгнал си по един път, където всички чешми са пресъхнали. Това е кривият път в живота. Щом искаш да пиеш вода, ще измениш посоката, ще тръгнеш по правия път, където всички чешми текат. – „Ама страдания ще има.“ – Без страдания не може. Правият път е пътят на живите, течащи чешми. Щом прочетеш надписа „път на живите чешми“, ще знаеш, че си на прав път. Където няма надписи, никаква вода няма. Там стърчат паметници на мъртвите, на пресъхналите чешми. И тъй, като слизаш от небето, ще тръгнеш в правия път, където текат чешмите. Не влезеш ли в този път, ще страдаш. Това наричат карма. Индусите говорят за кармата, но все остава нещо необяснено. Че някой те бил, това карма ли е? Ако имаш знание, ще предвидиш, че ще те бият. За да не те бият, трябва да се примириш. Без примирение единият ще бие; после, за да си отмъсти, и другият ще бие. Това ще продължава непрекъснато. Двама души не се обичат. Единият казва на другия: „Трябва да си признаеш погрешката“. – „И ти трябва да признаеш своята.“ И двамата са честолюбиви, не искат да се примирят. Всеки пази своето достойнство. Всъщност никой няма достойнство. И двамата са слуги, работници, изпратени на лозето да работят. Достойнството е в работата, да вземат мотиката и да копаят. Само онзи има достойнство, който е свършил училището с успех и придобил нещо.

Разрешените задачи са нашето достойнство.

Сега е време за работа. Като свършите работата си, тогава ще бъдете щастливи. Като страдате и се радвате, вие работите. Който иска преждевременно да бъде щастлив, ще изгуби и това, което има. Христос казва на Петър: „Докато петелът пропее, три пъти ще се откажеш от мене“. Не само Петър се отказа от Христа. Отказа се и Юда, като Го продаде за 30 сребърника. И останалите ученици се разбягаха.

И аз съм негодувала срещу Божията Воля и аз съм се питала "защо на мен?"... Докато не се вгледах в себе си и не се смирих. Чак тогава бавничко започнаха да идват отговорите... разбирането...

Ще дойде ден, когато и те, като учениците на Христа, ще се разкаят. До това време се изисква от всички работа върху себе си. Впрегнете дарбите и способностите си на работа. И каквото направите, Бог ще го превърне на добро. Благодарете, че очите и ушите ви са отворени. Благодарете, че имате възможност да постигнете великата цел на живота. Каква е великата цел, ще я разберете, като се качите на високия връх. Както и да ви се описва светлото бъдеще, не можете да си го представите. То ще изкупи всички страдания, през които минавате. Отворете прозорците си да влезе повече светлина. Запалете огъня си и си направете попара. Измийте се добре, хапнете си и благодарете за всичко, което ви е дадено. – „Ще се оправи ли скоро светът?“ – Ако всички хора постъпват така, светът лесно ще се оправи. Нека всеки запали огъня си, да се облече, да излезе вън на светлината, и всичко ще се оправи. Като слушате да говоря така, вие се запитвате: „Кой ли ще отиде на небето?“ – Навсякъде, във всички страни по света, има кандидати за небето...

...Замръзналата вода ще стане течна; студеният въздух ще стане топъл; непоникналото семе ще поникне; слепият ще прогледа; глухият ще прочуе; немият ще проговори; куцият ще проходи; болният ще стане от леглото и невежият ще придобие знание. Да благодарим, че сме в училище, където ни очакват всички блага...

Като влезете в разумния свят, ще се обедините в едно и ще бъдете свободни от недостатъците си. Един ден, като се срещнете на земята, няма да виждате недостатъците си. Това значи да станете красиви, лицата ли да светнат.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Прав и крив път

Редактирано Септември 10, 2011 от Слънчева