Нормално ли е? (Вегетативна дистония)

[Stareternity]

O, Диана и didi_ts,

Прави сте, разбира се, че сте прави. Схващам подтекста Ви - не бива да се "блее" недоволно,

както аз правя, както правех досега; явно е нужно да се действа - едва ли съм ерудиран за това

в световен план, но поне в близкото си обкръжение мога да сторя нещо. Може би това, което

ме затормозява в този аспект, е преобладаващата у мене интровертност - не съм много по

"масовките" и "групировките". Вероятно е добре да си "харесам" някоя партия или нещо подобно -

ама пусто, като все ме чопли отвътре да правя анализи, "корекции", да налагам собствени становища -

току виж ме изгонили бързо-бързо, ха-ха-ха.

Ако не Ви досаждам, бих си позволил да добавя няколко цитата, които са в унисон с "усещането" ми за Света

и мястото на Човека в него; не иде реч за политика!

Мисля, че ще се досетите кой е авторът им:

...С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота...

...Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? -

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера...

...Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?...

...И толкова хубав ще бъде

тогава живота.

И днешната плесен

ще бъде безкрайно далеко.

Ще пееме всички.

Ще пеем, когато работим,

но радостни песни,

които ще славят човека...

...Ти помниш ли как в нас

полека-лека

изстиваха последните надежди

и вярата

в доброто

и в човека,

в романтиката,

в празните

копнежи?

Ти помниш ли как

някак много бързо

ни хванаха в капана на живота?

Опомнихме се.

Късно.

Бяхме вързани жестоко.

Като някакви животни в клетка

светкаха

очите жадно

и търсеха,

и молеха пощада.

И после... после

някаква омраза

се впиваше дълбоко във сърцата.

Като гангрена,

не, като проказа

тя раснеше,

разкапваше душата...

А там –

високо във небето,

чудно

трептяха пак на чайките крилата.

Небето пак блестеше

като слюда,

простора пак бе син и необятен,

на хоризонта пак полека-лека

се губеха платната

всяка вечер

и мачтите изчезваха далеко,

но ние бяхме ослепели вече...

[Stareternity]

Прочее, благодаря ви, добри хора, за вниманието и разбирането.

Посланията, които отправят господа терапевтите към останалите "страдалци" тук - за 2 месеца, за това, че

еди кой си е с разрешен "проблем", ме изпълват с надежда. Аз направих вече 2 сеанса с психотерапевт (надявам се, че

не се придържа към някакви "дългосрочни" методи, когато го попитах колко време горе-долу ще отнеме, отвърна, че не може да се каже с точност), засега не усещам някакъв ефект - вярно, че е рано.

Онзи ден, в стил "бой се, ала действай", реших да придружа приятел до В. Търново - точно преди Предела Страхът нахлу у мене - ами сега, ако ми стане "нещо" и т.н. - не споделих нищо, но се чувствах като звяр в клетка; състоянието отшумя; днес - отново, но в по-слаба форма - изпил ли съм си лекарството, машинално, или не - след размисъл го изпих - оп, ами, сега, ако съм изпил "двойна доза" и нещо ми "стане"? Защо ви занимавам с това?

Когато за първи път ме "сполетя" тази "гад", като всеки нормален? човек се обърнах към личния си лекар (това на фона, че един вид

дотогава дори не знаех откъде се влиза в болницата) - последва невролог, а оттам психиатър - навсякъде загриженост, но и че "всичко ще е наред"; после друг психиатър - "имаш това и това", всичко ще е О.К. - до 40 дни. После станаха 5-6 месеца... После... И никой не ти казва

какво ти е всъщност, колко време е нужно. Ето, аз на своя глава потеглих из форуми, зачетох книги, започнах да посещавам психотерапевт.

И никой, Никой! не ти казва от какво ми е замаяно - питам психиатъра - получавам уклончив отговор; ето днес, преди да изпия лекарството си, не ми беше замаяно, изпих го - оп!; като добавим и горния ми "кахър" - те ти страх! Да, рационално, се опитвам да се самоубеждавам - е, замаяно, чудо голямо, не се "втелявай". Само че едно "гласче" отвътре настоява - не, не и не - това състояние не е, не може да бъде нормално. В края на краищата нали затова човек се обръща към "специалист", не към някоя бабичка в махлата. Кажи, това е соматизиране,

ще изчезне тогава и тогава, при такива и такива условия, промени; кажи, това е страничен ефект на лекарството, ще изчезне, когато престанеш да го пиеш; кажи, не знам, не съм сигурен/сигурна какво ти е точно и защо ти е "замаяно". Отзад напред - ако не знаеш, тогава какво правиш там? Защо не си откровен с пациента в началото - препрати го към друг, към психотерапевт; ако е от лекарството - защо тогава за Бога го пия? Уж срещу страх, пък води до възможно най-благоприятната среда за това? Ето, в моята сфера на компетенция, ако някой се обърне за съвет към мене, при условие, че нещо не ми е ясно - направо ще му заявя - съжалявам, но не си мисли, че съм енциклопедия, може да знам много, но не всичко; т.е. няма да го "загланвичквам".

Някой от вас може да се усмихне саркастично, ето, този невротик пак записа, пак "запищя". Така е, понеже вече година и няколко месеца съм "по мъките". Чунким човек живее по хиляда години, та да си рече - ууу, 2-3 години мъки, "голям праз"...

И в крайна сметка, повярвайте, малка е крачката до едни катастрофични обобщения - "навсъкъде лъжа и измама, измама и лъжа, една Погнуса само ни остава", оттам и онова разкъсване между един идеализиран алтруизъм и надвиснала над мене мизантропия. Боя се, че този

мой конфликт е Следствие, не причина за състоянието ми! Състояние, което съм получил за награда - в знак на справедливостта и хармонията в мирозданието, за големи заслуги явно! Помня, че веднъж прибрах от улицата едно котенце - явно беше болно и през нощта се спомина. Поне това се случи в мир и ласка.

Замислям се дали да не покажа тези си "постове" на психотерапевта ми - току виж каже, тотално ти е сбъркана "програмата", момче; и искаш да си здрав? Какви "мирове", какви "ласки"...

Ще видим какво ще излезе от всичко, току виж е забавно.

[Орлин Баев]

разкъсване между един идеализиран алтруизъм и надвиснала над мене мизантропия. Боя се, че този мой конфликт е Следствие, не причина за състоянието ми!

В психотерапията се казва "Чувстваш това, което мислиш!". Дадено мислене определя даден емоционален живот, а оттам емоциите директно определят случващото се в тялото. Така мирогледът 'слиза" и до телесно ниво. Горе цитирам противоречието ти между алтруизма и мизантропията, защото е показателно за крайното ти черно бяло максималистично мислене. То, както казахме, е само защитна броня над страховете ти от света, хората, а зад това и от немалката неувереност в Себе си. Тялото ти соматизира симптоматиката ти като израз на защитния ти свръхконтрол - той се е автоматизирал дори и неврално. Но всичко е тръгнало от психиката ти. А тя е тук и сега с теб и чрез нея можеш и да промениш ставащото! Въпросната автоматизация на контрола, която причинява ставащото в теб, се премахва с развитие на едно релаксирано и приемащо осъзнаване, което се учи в релаксация и медитация. За да се поддържа това релаксирано и пълно с любящо доверие в Себе си и Живота осъзнаване обаче е нужна и по-цялостна промяна в мисленето, а зад това и на мирогледа въобще!

Разбирам те много добре - светът е наистина много далеч от такъв, какъвто би могъл да бъде! Аз самия постоянно се мъча от егоизма, жестокостта, грубоста. Но вероятно и ги имам повечко в себе си, за да ги виждам така болезнено наоколо си... Можеш да пожелаеш да се замислиш над твърдението на психотерапевтите, че когато автоматично и спонтанно критикуваме хората или света, е възможно да проектираме собствените си нежелани наличности в самите нас, в сянката си... Или просто да наблюдаваш и осъзнаваш тези проекции на сянката си, когато се случват. Така осъзнаваш и можеш да неутрализираш, смекчиш, промениш със свободната си воля!

[Stareternity]

Орлине,

май сме в един "отбор" с тебе - само че ако ти си явно на игрището,

то аз все още стоя на резервната скамейка. Смяташ ли, че е удачно тази "тъмна" страна на личността

да намира своето разтоварване, сюблимация или както искаш го наречи в спорт, изкуство - съобразно

темперамента на човека? Аз обичам да правя добро, да помагам на хората доколкото мога, т.е. по принцип

съм с позитивни намерения; струва ми се, че ми се "обърква програмата" от онова "непротивене на злото"

на Толстой - съжалявам, но това явно не работи - оттам и този идеен конфликт у мене, оттам и тези ми съмнения

за този модел на Любовта; честно казано предпочитам Достоевски: "Красотата ще спаси света". Нека намеря

своята Красота, за мене и своите близки, пък останалите... Може би е вярна тезата за "източния" човек - "първо спаси

себе си". Лошото е, че каквото и да се говори, Битието също има немалка власт над съзнанието; едва ли е много

удачно юовек да си завре главата като щраус... Сещам се за мнението на един мой приятел политик, което

тогава взех "на нож" (по-скоро цитираше някой свой колега) - понеже меко казано не съм на ти с политиката поради ред

причини. В момента си мисля, че има доста мъдрост в думите му: "Дори и да не се интересуваш от политика, то тя се интересува

от тебе". Това го включих, защото само със "забелязване" и "пръскане на светлина" явно не става - трябва и да се действа - вече как - друг въпрос - за един е политика, за друг - наука, за трети - друго; нека Доброто да е водещо като мотив при тях!

Искам да добавя и становището на треньора ми по Кунг-Фу (по образование също е психолог) - тъй като съм сигурен, че има

доста опит в тази сфера, смятам мнението му за меродавно: "Ако те нападне човек с недобри намерения, най-глупавото нещо е да

останеш пасивен, да не реагираш на атаката с контраатака, защото ако не направиш последното, той те възприема като жертва и още повече се настървява". Прочее, бих го превел така за себе си: Подходи с добро към другия (ти можеш да го наречеш Любов), но не получиш

ли подобно в замяна - то тогава - "на каквото-такова"! Поне на този етап този модел ми се струва по-актуален; да се надяваме, че Човечеството все някога ще "узрее" за Света на Любовта!

[Диана Илиева]

...

Когато за първи път ме "сполетя" тази "гад", като всеки нормален? човек се обърнах към личния си лекар (това на фона, че един вид

дотогава дори не знаех откъде се влиза в болницата) - последва невролог, а оттам психиатър - навсякъде загриженост, но и че "всичко ще е наред"; после друг психиатър - "имаш това и това", всичко ще е О.К. - до 40 дни. После станаха 5-6 месеца... После... И никой не ти казва

какво ти е всъщност, колко време е нужно. Ето, аз на своя глава потеглих из форуми, зачетох книги, започнах да посещавам психотерапевт.

И никой, Никой! не ти казва от какво ми е замаяно - питам психиатъра - получавам уклончив отговор; ето днес, преди да изпия лекарството си, не ми беше замаяно, изпих го - оп!; като добавим и горния ми "кахър" - те ти страх! Да, рационално, се опитвам да се самоубеждавам - е, замаяно, чудо голямо, не се "втелявай". Само че едно "гласче" отвътре настоява - не, не и не - това състояние не е, не може да бъде нормално. В края на краищата нали затова човек се обръща към "специалист", не към някоя бабичка в махлата. Кажи, това е соматизиране,

ще изчезне тогава и тогава, при такива и такива условия, промени; кажи, това е страничен ефект на лекарството, ще изчезне, когато престанеш да го пиеш; кажи, не знам, не съм сигурен/сигурна какво ти е точно и защо ти е "замаяно". Отзад напред - ако не знаеш, тогава какво правиш там? Защо не си откровен с пациента в началото - препрати го към друг, към психотерапевт; ако е от лекарството - защо тогава за Бога го пия? Уж срещу страх, пък води до възможно най-благоприятната среда за това? Ето, в моята сфера на компетенция, ако някой се обърне за съвет към мене, при условие, че нещо не ми е ясно - направо ще му заявя - съжалявам, но не си мисли, че съм енциклопедия, може да знам много, но не всичко; т.е. няма да го "загланвичквам".

...

Знаеш ли, явно наистина не си боледувал до сега. Мога да кажа от опит, че когато човек се разболее, добре е да се поинтересува задълбочено (разбира се, на базата на изследвания, лекарски мнения и диагнози и т.н.) какво точно му има, а след това как се е получило и как може да си помогне. Това се отнася за всички заболявания. Защото това, което си написал, важи с пълна сила и за всякакви други здравословни проблеми - нима като имаш високо кръвно налягане, лекарите ти казват от какво именно се е получило?! Или пък пиеш едни хапченца, дето ти намалят кръвното, обаче от тях те заболява стомаха или главата?! За другаде не знам, но в България е стандарт, лекарят да ти изписва лекарства, без да се е поинтересувал дали не си алергичен към тях, дали нямаш други заболявания, а понякога просто физиологични особености, които са противопоказни за съответните лекарства ... Свиквай.

Но от друга страна така е и най-добре - за да оздравее, при това сигурно и трайно, пациентът следва да има активна позиция; все пак ние не сме машини - някой друг да ни стегне няколко болтчета тук и там, за да сме тип-топ. Обаче много хора искат точно това - отиват при лекаря (т.е нужния специалист), той на 100% точно разбира какво им е (а те въобще не си пълнят главите с "излишни" неща) и им казва да си купят едни примерно малки жълти и големи бели хапченца, които като ги пият и ще са Ок. Пациентът нищо не знае и не е ангажиран с нищо друго, освен да си пие хапченцата по схемата. Така обаче човек е твърде зависим, не мислиш ли? И третиран като пакет месо, а не като сложна и мислеща система. Освен това този специалист лекаря, колкото и да е добър професионалист, все пак и той е човек, не е идеален, понякога и той си има лични проблеми и т.н. - ами ако случайно точно при теб без да иска обърка нещо? Ако на 10 000 пациента само на един обърка нещо рецептата и този един си ти? Ако сме дали автомобила си на ремонт и нещо объркат - да, неприятно е, ще го закараме повторно в сервиза, ще го ремонтират примерно без пари и въобще с някаква компенсация, но кое може да ти компенсира твоя живот или здраве?

По тази логика аз съм силно ЗА пациентите да се интересуват и да имат активна и действена позиция. Нещо повече - твърдя, че ако човек сам не е решен да се излекува, нищо и никой не може да му помогне.

[Stareternity]

Ха-ха, та аз не спирам да се интересувам и "действам" - колкото мога; като бръмбар съм ти казвам, като бръмбар! Ама много време вече продължи, бе. Да беше казал някой - ето, изкачи Еверест, тогава ще се "оправиш" - ще тръгна! Да, високо е, да, стръмно е, но ще имам път! И ще тръгна по него. А нещо пътища различни ми се посочват (до скоро не - един вид пий си хапчетата...); знам ли аз кой да избера, по кой ще ми се движат краката и ще ме изведе на "върха"? Просто понякога човек има нужда от помощ (добре, добре, "спасението на давещия се е дело на самия давещ се..."); помощници има, защо не се довериш на някого, би ме питал някой, откъде това недоверие? Ами аз да не съм маймунка, бих отговорил, да служа за опитно животинче? Скоро сигурно ще получа съвет да "потегля" по баячки и знам ли още какво. И на иглотерапия съм бил, и на не знам каква си още. Ааа, да не забравя, да сменя начина си на живот! Демек - работа, жилище... Въобще бая "объркациус"...

[Орлин Баев]

Ето, казваме ти: изкачи Еверест! Вътрешния си Еверест! Искаш светът да е по-добро място: помогни за това!

Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;

при омразата нека давам любов;

при обидата - прошка;

при съмнението - вяра;

при отчаянието - надежда;

при мрака - светлина;

при тъгата - радост.

О, Божествени Учителю, благослови ме

не да търся утешение, а да утешавам;

не да бъда разбиран, а да разбирам;

не да бъда обичан, а да обичам;

защото давайки получаваме,

защото като прощаваме, биваме опростени,

и защото резонирайки със Себе си се раждаме за вечен живот.

Франциск Асизки

Докато виждаш симптомите си като неприятен продукт на нещо извън теб и ги отричаш и мразиш, вместо да осъзнаеш аларма за какво са и накъде те тласкат, доста е вероятно те да продължат да "звънят"! Промяната е по-лесна и по-приятна, отколкото си мислиш! Терапевтът ти вероятно те води към нея!

Бъди щастлив!

[Stareternity]

Орлине,

Днес преживях силен гняв - още май не ми е минало. Дори потърсих терапевта си, за да споделя; по принцип съм кротък човек и затова се

уплаших от гнева си - аха-аха нова ПА. Нарекох го инсайт; просто осъзнах, че досега съм се заблуждавал. Силно се надявам - неумишлено. Терапевтът ми каза, че това е крачка напред. Не сме правили "сеанс" - просто за малко си поприказвахме неофициално - не съм чак такъв невротичен нахал.

Попадал съм на четива за "истината" за психиатрията - не ги прочетох, не вярвам в теорията на конспирацията! Просто би било чудовищно...

От какво беше продиктуван гневът ми ли? Ето, тук твоят колега дава светлина на людете, даваш им и ти - еди кой си вече не членува във форума, защото не е необходимо, друг - до два месеца и прочее... А аз - година и нещо - на лекарства, които ми ги намалят, намалят; сигурно за да започна нови впоследствие. Не обвинявам никого, нито съм морален стожер, нито обвинител - просто не съм имал нужната информация, не съм попаднал там, където и когато е трябвало; да - лекарства като помощно средство, в началния етап - може би... Но тези лекарства не лекуват - Душата; още повече, че по всяка вероятност и към тялото не са винаги "ласкави". Така ми е било "писано" - пак добре, защото има и хора, които "от 5 години", от "...години". Ще приема за свой дълг да им разяснявам положението на нещата - така, както в момента ми се струва, че е. По време на гнева ми "стигнах" до доста крайни изводи - в момента съм склонен да вярвам, че всеки "специалист", към когото съм се обръщал, е бил благоразположен към мене; постъпил е така, както е смятал за редно, дотолкова, доколкото му е стигала компетенцията. Смятам да се насоча към постепенно отказване от лекарствата - съжалявам, но не съм убеден дали ми помагат - такива "приятели" - моля, моля... Пък каквото има да става - да става!

Аз се смятам по-скоро за деист, Орлине. Но независимо от това си позволявам да изрека "Господ здраве да ти дава!"

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте!

Според мен темата отдавна напусна рамките на ,,Психотерапия онлайн’’ и може би е по подходяща като дискусия за друга рубрика, например ,,Психология и психотерапия’’. Целта на “психотерапия онлайн” е питащият да получи от специалист максимално подходящ съвет за решаването на проблема си или отговор на силно интересуващ го въпрос. Той може да се съгласи или не със съвета, това е негов избор, но продължаващата дискусия поне за мен е лишена от смисъл и отнема време, което предполагам не само аз нямам.

По тази причина ще отговоря с няколко думи на питащия и предложа ако има още въпроси да ги постави в ,,Психология и психотерапия’’.

Това което описва stareternity не се дължи на самото лекарства, а на отношението, което той има към него.Stareternity е умен и както сам пише е чел доста литература по въпроса, та даже и гещалт терапия, за която повечето колеги дори и не са чували. По тази причина Стар... знае, лекарствата не могат да решат проблема му и единственият вариант за трайно решения е психотерапията. Само че той не ходи на психотерапя / не броя двете му срещи/, а продължава с хапчетата. Всъщност той е човекът, който търси изгубеният си ключ под лампата, знаейки, че го е изпуснал в дома си. Mоже да не го признава, но го знае много добре. Дори само това е достатъчно за да породи стрес и дискомфорт в него и всеки път, когато изпие лекарството и отделеният адреналин да му дава главозамайването. Но не е само това. Авторът сам се е досетил, че единственият начин да победиш страха си е да се научиш да бъдеш смел. Само че не успява да се справи / хареса ми примера с пътуването до В.Търново/ и посяга към хапчето.Tака то се превръща в символ на собственото му поражение. Това е причината да има световъртеж след приема на хапчето.

Мисля, че отговорът ми изчерпва темата.

[valin]

Здравейте,

И аз на този етап ще напиша последния си пост в тази тема.

Ако наистина човек се "препрограмира" на всеки 4 години, то мисля, че точно това се случи с мен през последните дни. Четейки старите си постове не мога да повярвам, че аз съм написала всичко онова....явно наистина съм била срината психически.Ако мога с една дума да опиша начина по който се чувствам в момента, то това е - спокойствие

Заедно с психотерапевта открихме първопричините и работим върху тях. Като начало започнахме с "блокировките"...... , не знам в кой точно момент от живота си съм сключила тази "кофти сделка" със свръхконтрола..., но ще коригираме всичко.

С риск много хора, които имат НВД да ме сметнат за луда, ще кажа само, че дойде онзи момент, в който аз наистина съм благодарна, че се обади тази аларма,за да разбера, че нещата не са наред.

Успехи!

Поздрави,

Валя

П.П.

Ние получаваме от живота това, в което вярваме.

Ти вярваш, че животът е прекрасен и той е прекрасен.

Ти вярваш, че животът е ужасен и той е.... ужасен.

Вярваш, че няма изход и не намираш изход.

Вярваш, че има изход и обезателно ще го намериш.

Ти очакваш беди и те обезателно ще дойдат.

Ти се боиш да не се разболееш и заболяваш.

Ти вярваш в успеха- ти го създаваш.

Ти чакаш щастие и то вече е на път към тебе.

Нашата вяра създава нашата реалност.