Нормално ли е? (Вегетативна дистония)

[Stareternity]

Здравейте,

Обръщам се както към "колегите" по състояние, така и към почитаемите господа терапевти (в частност към г-н Баев, с когото сме приятели във Фейсбук, и чиито прочетени от мене есета намирам за великолепни със стила, съпричастността и разбирането към болката на хората).

Интересувам се дали някой, който чете тази тема е преминал, преминава или има някакви наблюдения над "състоянието", наречено нервно-вегетативна дистония? По-точно, НОРМАЛНО ЛИ Е, повече от година след началото на "лечението" да се чувствам всеки ден като пиян, почти постоянно? Да, ако трябва да цитирам д-р Курпатов (" Средство от вегетососудистой дистонии") - "нищо страшно и непоправимо", но...

Та, значи, миналата година ми беше поставена тази диагноза. Лекуващият психиатър (нищо лошо не мога да кажа - отнася се с внимание, дори и пари не ми взима) след изписване на лекарства ми каза, че до 40 дни ще съм... И аз започнах да чакам - уф, цели 40 дена, гадно, в отпуска съм, ама какво да се прави, ще търпя... Минаха тези дни, паническите атаки постепенно отшумяха, подобрих се; по-едно време - хоп, пак ПА, и все замаян, почти постоянно; вярно, стягането в предната част на главата ми намаля и сега липсва). На въпроса ми, аджаба, колко време продължава това "състояние", ми беше отговорено с нов срок - 4-6 месеца! Пак започнах да чакам, пия си лекарствата, направих стъпки за промяна на начина си на живот - записах се на бойно изкуство, преминах през акупунктура, наскоро през скенар терапия, всеки ден карам колело... Лекарството ми беше намалено, сега чакам ново намаляне, всичко уж вървеше добре, НО коварното замайване...

По едно време ми хруна да попитам - какво ако започна да посещавам психотерапевт? Последва отговор - че май не съм за психотрапевт, защото съм по-скоро силен материалист (това последното го добавям от себе си, т.е., че явно се уповавам на емпиричната наука). А това "замайване"? МОЖЕ ДА СЕ ДЪЛЖИ И НА ЛЕКАРСТВОТО - ми беше отговорено.

Изпрочетох сумата книги на различни езици - психоанализ, НЛП, КПТ, гещалттерапия; така, при последната ми скорошна ПА, успях да я овладея сравнително бързо с дихателна техника.

В населеното място, в което живея, не може да се каже, че има кой знае какъв избор на специалисти. На своя глава посетих психотерапевт. След проведения с него разговор и направения от мене "цветови" тест, ми беше съобщено - тревожно разстройство с елементи на ПР и агорафобия. О.К. - и аз за себе си смятах така. Човекът е културен, вежлив; при споменаването за замайванията ми и преразказаното от мене становище на лекуващия лекар само се усмихна. Това, което ОЧЕВАДНО ми е ясно, е, че става въпрос за вътрешен (-и) конфликт - съответно психотерапевтът потвърди тази теза - предстои установяването им; за срок - не можел да каже колко време точно ще е необходимо... Засега имам за задача да записвам сънищата си...

Та, каквото и да говорим, гадното си е точно това соматизиране? Аз по принцип алкохол не обичам и много рядко пия. Ако на някого му е приятно да се чувства постоянно подпийнал - да заповяда, да му дам част от моето Дължа да отбележа, че не се касае за световъртеж - нищо не ми се върти! Защо още е гадно ли - защото е "чудесна" почва за негативен мисловен процес, самовнушения, "фразички" и "образчета" на т.н вътрешен глас (-ове) - въобще, както се казва - "душата ми е в зъбите", напоследък честичко ме "лъха" подличкото припълзяване на нова ПА. Въобще, болен дух в болно тяло...

Та това е, накратко. Въпросът е - ако това т.н. от мене "замайване" се дължи на лекарството - то тогава защо въобще, за Бога, го пия?! Ако не е от него, то тогава от какво, колко време продължава? Никой, братче не ти отговаря... Да, сигурно е различно, зависи...

Ето, ако аз съм съм компютърен специалист, и Вие дойдете при мене с проблем, ще Ви кажа - мога ли да го отстраня, в какъв срок, горе-долу, барем... Естествено, човешката психика не е компютър, НО...

И за да завърша, перифразирайки: Днес, състоянието, известно като Х, се лекува изключително бързо и ефикасно... Е, какво, аз "излекуван" ли съм? Тогава какво ми "има"? И как звучат многобройните заявления в различни форуми из Интернет "Здравейте, от 5 години страдам от..."?!

Ако и при мене ще е така, защо не ми е заявено досега - "Видиш ли, още доста ще си в това състояние, ще се пооправиш, по някое време може и да се влошиш, пък току виж някаква ремисия, нещо...". Само че никой не ми го заявява! Аз сам бих решил тогава как да постъпя и какво би било най-добре за мене.

Някой би ме контрирал: "Какво си се разхленчил, виж, вече 100 реда текст изписа, я да ти дам една мотика, та на полето... бойни изкуства ми бил тренирал!" Бих му отговорил: "Само човек, преминал през това мъчение, е в състояние да разбере за какво иде реч!" Ако действително съществува прераждане и карма, то явно големи злини съм извършил в предишните си животи. И то на фона, че сега и на една мравчица се радвам и умилявам...

В крайна сметка, никой не ти казва. НОРМАЛНО ЛИ Е?

[valin]

Здравейте!

Аз съм със същия проблем Нервно вегетативна дистония от близо две години. За съжаление обаче диагнозата ми бе поставена много много късно - едва година и половина след първата ПА. Година и половина се лутах в един кръг от лекари и всички ми вдигаха рамене и не знаеха къде е проблема.Кардиолога ми бъркаше ПА с хипертонична криза. В началото получавах само ПА и няколко дни след това се чувствах като парцал, пиех бета блокери, които при кризите не помагаха и пак си вдигах кръвно. С времето обаче започнаха и други симптоми стягане на главата, прилошаване...и това състояние си продължаваше около седмица и после си бях ОК. Преди седем месеца при поредно посещение при невролог ми беше поставена диагнозата нервно вегетативна дистония - даже си спомням как ми олекна и ревнах (та аз най-накрая имах диагноза) и после четейки информация за това състояние се чудех как пък никой специалист до този момент не го установи ........Бях категорична, че аз антидепресанти няма да приемам, т.к. знам че в един момент когато се спрат всичко се връща отново.И аз първоначално пробвах с акупунктура, което ми помогна да понижа доста кръвното налягане и си намалих дозата бета блокер, но пък започнах прием на Атаракс( понеже аз ПА получавах предимно вечер когато си легна и ми се искаше в момента, в който допра глава до възглавица да заспивам Две седмици някъде след последната процедура пак получих ПА, но вече не вдихаг кръвно. Това беше и последната криза, която съм имала. Мисля, че просто това състояние мога да го овладея. Но оплакванията ми сега са постоянен световъртеж, прилошаване, гадене, главата ми постоянно гори... и от този кошмар не мога да се отърва. Аз пък съм строителен инженер и за мен всичко би трябвало да има логическо обяснение и точно решение на проблема, но невроложката все ми повтаряше, че в медицината не винаги 2+2=4, което и до ден днешен не мога да си обясня. Сега се лекувам с хомеопатия, но без никакъв напредък вече шест месеца...с изключение на факта, че спрях напълно бета блокера. Ще стискам зъби още малко с надеждата, че хомеопатията може да помогне, след което ще бягам при психотерапевт. Но все се питам "КОГА„ КОГА ЩЕ СВЪРШИ ТОЗИ КОШМАР????"

[Орлин Баев]

Здравейте!

Доколкото успявам да доловя психиката ви през интернет, и двамата имате характери, при които паническите атаки са нещо по-скоро вторично, бързо са осъзнати, не плашат толкова и се овладяват сравнително лесно. И двамата работите точни и изискващи много прецизност и детайлност професии - и не случайно сте се насочили към тях! Не искам да говоря през стандартната за някои школи терминология и да ползвам термини като конфликти, травми, психични движения... Тези термини няма да ви помогнат особено сами по себе си! Моля засега прегледайте темата на студент 21. Извън социалната му тревожност, той имаше много подобни на вашите телесни симптоматики, a и характерови черти. Опитайте се да осмислите ставащото във вас през разискваната там психика, методи и насоки. Тогава пишете за обратна връзка!

[valin]

Здравейте, г-н Баев!

Изчетох темата на един дъх и ми беше безкрайно интересно, но с всичко описано там аз съм се справила. Когато получавах ПА аз не знаех какво точно се случва с мен и това беше най-страшното, мислех си че това е хипертонична криза и че реално мога да получа инсулт.Аз имам по-различни виждания за живота и смъртта и може би това ми помагаше да се справям до някаква степен със страха. Не спирах да излизам, да ходя на работа, водих си нормален начин на живот........(но винаги с апарата за кръвно ), имаше и малко страх да не взема да се строполя на земята и да се изложа и т.н.. При дадена стресова ситуация съм усещала наченки на ПА, но те отшумяваха бързо. Естествено кошмарът при ПА е голям и има някаква доза страх, но все си мислех как ще отмине, винаги имах хапчета, предписани ми за редовен прием от кардилог, но аз си ги пазех само за кризите, ей така да знам, че има какво да приема в такъв момент (същата роля щеше да изиграе и захарен бонбон сигурно ) Пак повтарям паника имаше, защото не знаех какво точно се случва с мен. След като ми поставиха диагнозата : нервно вегетативна дистония и няколко специалиста ми заявиха, че аз нямам кардиологичен проблем и не съм хипертоничка всичко се промени. Невроложката ми даде много ценен съвет тогава и каза, че е добре усещайки, че получавам ПА да се ядосам, независимо за какво, но просто да го направя - и да това ми помогна най-много. Когато усетя наченки на ПА започвам да се ядосвам, така както никога не съм го правила - гневът ми е огромен и то в посока факта, че не мога да се справя с това състояние и че то не може да е по-силно от мен. Удряла съм с юмруци в стената и това при мен работи (замислях се да си взема боксова круша). На мен никой не ми беше казал, че трябва да обикна симптомите си, затова аз просто не им обръщах внимание. Когато започвах да треперя и да имам тежест в тила аз напук на всичко излизах навън, не ме интересуваше какво ще става...Вече шофирам и без проблем на дълги разстояния, нещо което преди не можех да си позволя, т.к. често ми ставаше зле зад волана. Всички онези страхове ги няма, понякога само ми напомнят за себе си, но ги овладявам без проблем. Но с това състояние в момента не мога да се справя, главозамайването, прилошаването, гаденето....те не са продуктивани от страх, стрес, напрежение.....появяват се ей така от нищото и си ме тормозят по 5-6 часа на ден. Аз не им обръщам внимание и не ми пречат да си изпълнявам моите задължения, но не мога да се отърва от тях.

Сега пишейки всичко това май разбирам къде е ключето........Аз по принцип съм малко по-затворен човек, приятелите ми ме определят като труден характер, защото аз имам проблем - не мога да показвам чувствата си, подтискам всичко вътре в себе си. Може би в момента когато съм получила първата ПА е било когато се е спукал балона.(а всички си мислехме, че е катастрофа, която претърпях няколко месеца преди това). И преди приятели и колеги са ми казвали, че е добре когато има проблем да споделя, да го обсъдим и да намерим решение, а не да събирам всичко вътре в себе си. С годините се опитвах да работя по този въпрос, но за съжаление без успех. Все ми се иска и аз когато се ядосам да се развикам примерно или да се скарам с някой, но тогава като че ли ми застава буца на гърлото и немога да го направя. За разлика от студент (от другата тема) аз не съм получавала онази обич и подкрепа от родителите си. Аз вечно се съобразявах с останалите и не исках да бъда ничие бреме, исках сама да се справям с всичко. Така съм израстнала....Едно дете, което не е получавало необходимата доза любов как да се научи да обича? Ето аз съм на 29г., неомъжена, еманципирана, кариеристка..... и никога на никой не съм казвала думите "Обичам те". Мен никой не ме научи как да обичам, не мога да разчитам на никой освен на себе си (макар и да имам все още приятели).

Дали от тук не тръгва всичко???? Дали това може да е причината за моята "нервно вегетативна дистония" ?

[д-р Тодор Първанов]

-Ето аз съм на 29г., неомъжена, еманципирана, кариеристка..... и никога на никой не съм казвала думите "Обичам те". Мен никой не ме научи как да обичам, не мога да разчитам на никой освен на себе си (макар и да имам все още приятели).

Дали от тук не тръгва всичко???? Дали това може да е причината за моята "нервно вегетативна дистония" ? ----

Да, това е причината.

Дори ще си позволя да цитирам някои по-умни от мен писали по темата.

Любовта лекува

Струва ми се, че всички болести в крайна сметка са свързани с липсата любов или с користната любов, тъй като предизвиканите от тях изтощение и потиснатост на имунната система водят до физическа уязвимост.

Много хора израстват с убеждението, че някъде в самата им същност има някакъв ужасен недостатък, дефект, който трябва да крият, за да бъдат обичани. Смятайки, че няма да бъдат достойни за любов, ако истинското им Аз излезе наяве, тези хора не си позволяват да споделят най-съкровените си чувства с когото и да било. Те усещат как способността им да обичат намалява и изпадат в още по-голямо отчаяние. Достоевски е имал предвид точно това, когато е написал: "Убеден съм, че единственият Ад, който съществува, е неспособността да обичаш." Тъй като усещат огромна вътрешна празнота, тези хора възприемат всички връзки и отношения като възможност да получат нещо, да запълнят празнотата в себе си. Те дават любов само ако срещу нея получат нещо - утеха, сигурност, похвала или подобна любов. Тази "користна" любов, ги изтощава и им пречи да изразят истинското си Аз. Тя води до още по-дълбоко усещане за пустота и затваря порочния кръг.

Когато успея да накарам хората да се приемат изцяло, да се почувстват достойни за любов такива, каквито са, те стават способни да дават и откриват, че безусловната любов не черпи от някакви ограничени емоционални запаси. Напротив, безусловната любов се самоумножава.

Най-непосредствената отплата за безусловната любов е посланието "Живей", което получава тялото. Убеден съм, че безусловната любов е най-мощният имуностимулатор. Ако кажа на пациентите си да повишат кръвните нива на имуноглобулините или Т-клетките си, никой няма да знае как да го направи. Но ако успея да ги науча да обичат себе си и другите с цялото си сърце, кръвните нива на имуноглобулините и Т-клетките автоматично се повишават.

Истината е следната: любовта лекува. Нещо повече: тя ни пази от всякакви зарази. Вярно е, че любовта лекува, но идеята е да обичаме заради приятното усещане, а не защото това ще ни помогне да живеем вечно. Любовта е целта, а не средството. Тя осмисля живота, независимо колко дълго продължава той. Любовта и истинската духовност увеличават не само времето ни на тази земя, но и щастието ни.

Болни, оздравели въпреки всички превратности, се характеризират с общи черти:

1. Дълбока психическа промяна чрез медитация, молитва или друга духовна практика.

2. Сериозни междуличностни промени, в резултат на което отношенията им с другите хора са поставени на по-здрава основа.

3. Промени в храненето: тези хора вече не приемат храната си като даденост; те я избират внимателно, за да извлекат максимална полза.

4. Дълбоко усещане както за духовните, така и за материалните страни на живота.

5. Съзнание, че оздравяването им не е дар, нито спонтанна ремисия, а дълга и тежка битка, която сами са спечелили.

Когато лекарите и пациентите си дадат сметка за целебната сила на любовта, медицината ще придобие ново значение. Тогава ще сме на път да осъществим бляскавото прозрение на Теляр дьо Шарден: "Някой ден, след като овладеем ветровете, вълните, приливите и гравитацията, ще впрегнем в името на Бога енергията на любовта. Тогава, за втори път в историята на света, човек ще открие огъня."

Д-р Бърни Сийгъл-хирург онколог

Вътрешния покой

Изберете да обичате и да правите другите щастливи и животът ви ще се промени, защото ще откриете щастието и любовта. Първата крачка към вътрешния покой е решението да даваме любов, не да я получаваме.

Д-р Бърни Сийгъл онко- хирург

Двадесет и девет години е една прекрасна възраст човек да избере и се научи на нещо ново и много полезно, да обича себе си.

Успех!

Редактирано Септември 6, 2011 от д-р Тодор Първанов

[Орлин Баев]

Здравейте, г-н Баев!

Изчетох темата на един дъх и ми беше безкрайно интересно, но с всичко описано там аз съм се справила. Когато получавах ПА аз не знаех какво точно се случва с мен

Рядко някой знае. Случилото се с вас е по-скоро правило. Казвате, че с всичко, описано в темата на Студент сте се справила - той също пише за замайване - с него справила ли сте се? По мое мнение и усещане споделяте някои основни характерови черти със студент - затова ви насочих към темата. Разбира се, всичко е лично, но все пак...

ценен съвет тогава и каза, че е добре усещайки, че получавам ПА да се ядосам, независимо за какво, но просто да го направя - и да това ми помогна най-много. Когато усетя наченки на ПА започвам да се ядосвам, така както никога не съм го правила - гневът ми е огромен и то в посока факта, че не мога да се справя с това състояние и че то не може да е по-силно от мен. Удряла съм с юмруци в стената и това при мен работи (замислях се да си взема боксова круша).

Амигдалата може да процесира или страх или гняв и когато изпитваме гняв, страхът се изключва временно, неутрализира се. Проблемът е, че когато п.а. се превърнат в плаваща обща тревожност и неудовлетвореност, както често се получава, силният гняв не помага - не можем да сме постоянно ядосани... . Помага обаче Любовта! Именно обичта - към себе си, към живота си, любовта към любим човек. Към себе си като умението да изразим емоциите си, да кажем НЕ, да изразим позиция и чувства спокойно и твърдо, естествено и с вярата, че сме важни! Любовта е чувство, но е и принцип и състояние на съзнанието. Любовта е баланс. При някой тя стопява прекомерната му твърдост и критичност към себе си и другите, а при друг позволява случването на здравото себезаявяване, асертивност, на здрава агресия. Та, въпросното ви "гълтане" на чувства е нужно да бъде трансформирано в естественото им заявяване, израз по подходящ начин. В противен случай се трупа пасивна агресия, която причинява тревожност.

Но с това състояние в момента не мога да се справя, главозамайването, прилошаването, гаденето....те не са продуктивани от страх, стрес, напрежение.....появяват се ей така от нищото и си ме тормозят по 5-6 часа на ден. Аз не им обръщам внимание и не ми пречат да си изпълнявам моите задължения, но не мога да се отърва от тях.

Сега пишейки всичко това май разбирам къде е ключето........Аз по принцип съм малко по-затворен човек, приятелите ми ме определят като труден характер, защото аз имам проблем - не мога да показвам чувствата си, подтискам всичко вътре в себе си. Може би в момента когато съм получила първата ПА е било когато се е спукал балона.(а всички си мислехме, че е катастрофа, която претърпях няколко месеца преди това). И преди приятели и колеги са ми казвали, че е добре когато има проблем да споделя, да го обсъдим и да намерим решение, а не да събирам всичко вътре в себе си. С годините се опитвах да работя по този въпрос, но за съжаление без успех. Все ми се иска и аз когато се ядосам да се развикам примерно или да се скарам с някой, но тогава като че ли ми застава буца на гърлото и немога да го направя. За разлика от студент (от другата тема) аз не съм получавала онази обич и подкрепа от родителите си. Аз вечно се съобразявах с останалите и не исках да бъда ничие бреме, исках сама да се справям с всичко. Така съм израстнала....Едно дете, което не е получавало необходимата доза любов как да се научи да обича? Ето аз съм на 29г., неомъжена, еманципирана, кариеристка..... и никога на никой не съм казвала думите "Обичам те". Мен никой не ме научи как да обичам, не мога да разчитам на никой освен на себе си (макар и да имам все още приятели).

Дали от тук не тръгва всичко???? Дали това може да е причината за моята "нервно вегетативна дистония" ?

Тодор хубаво ви е писал за блокировката на Любовта - и е така. Принципно при тревожните разстройства е така и вие не сте изключение. Самопотискането и "гълтане", недоверие и др. факти, които след като осъзнаете добре, е нужно да започнете да неутрализирате. За да си позволите да кажете въпросното "Обичам те!". И не само към някого, но и към живота си, за да може любовта по принцип да заживее във вас в по-голяма степен! терапевт би ви помогнал, но можете и сама, с помощта на подходяща литература и усилия - макар и така да се случват по-бавно нещата!

И още нещо, което ще напиша за пореден път: симптомите ви са само аларма, звънец, който бие, за да ви тласне към поглед към блокировките в душата ви и промяна! Този звънец всъщност е добър и на мястото си и по-адекватното отношение към него е на благодарност. Дори да спрете алармата на симптомите с някакви вещества (радвам се, че не желаете такъв вариант), пречупването на реалността през комплексите и конфликтите в характера ви ще си остане. Затова именно върху характера е нужно да се работи. Как? Като се осъзнаят много добре "бъговете", комплексите, през които пречупвате възприятието на живота си болезнено. А след осъзнаването и промяната им - чрез работа върху им!

Редактирано Септември 6, 2011 от Орлин Баев

[Stareternity]

Благодаря Ви, valin, г-н Баев,

за вниманието.

Valin, мисля (може и да си въобразявам), че не в страха е проблемът. Както споменава български офицер - герой от Първата световна война, когато го питат какво е чувствал, повеждайки войниците в атака, той отговаря, че краката му са треперели от страх. Т.е. смелост е не да се страхуваш, а въпреки страха да правиш каквото е необходимо.

При мене лично страхът има две измерения - при едното той "припълзява" без видима външна или вътрешна причина, без явен реактив; при второто - както споменах по-горе - при условие, че ми е замаяно - нещо, което смятам че е признак на неестествено състояние на тялото, "болестно" състояние, ако щете - оттам е една крачка до въпроса "ами ако", до отчаянието...

Прочетох "темата на студент 21" - Вие, г-н Баев, ни съветвате да се отнасяме с любов. Аз честно казано не зная какво е любов. Ако е чувството, което изпитвам към близките си, не знам как да го проектирам към останалите. Ако е състраданието към едно бездомно жовотинче - също. Както казва поетът "...ресто, неуместно..." Т.е., не съм уверен, че Любовта е универсално понятие, феномен с еднакви измерения и приложение без значение на субекта и обекта на това чувство. И не е ли де факто една илюзия, маска, зад която се крият определени инстинкти, потребности?

Да, един от проблемите ми е, че аз съм "на нож" с "този" свят, с "това"' общество - това не са "моите" свят и общество. Да, навярно сравнявам заобикалящата ме действителност с някакви формирани у мене утопични представи за света, инфантилни, ако щете. Кое да обичам? Когато отивам на разходка, вървя по асфалта, защото тротоарите са заети от коли; в парка - хартии, шишета, торбички...; на кръстовището - нащрек да не ме прегазят; преса - пропаганда, дезинформация и скудоумие; телевизия - същото; книги - един убедено доказва колко милиона души е угробил в лагери сатрапът Сталин, друг - че не е вярно, че това са политически инсинуации...;музика - без коментар, добре че си имам вкъщи каквото ми е нужно; хора... - кои? - онези "железни, нелюбезни..." - много точно охарактеризирани от поета, или пък вулгарните циници с каруцарски език, или пък онези, на които не първите им седем години липсват, а на тези, които са ги правили? А за условия на живот, на работа, цени, качество на храни и прочее - да не продължавам...

А къде е Истината? Ето, аз ще ти я дам!; или пък, потърси я там! - и скоро установяваш, че има и други "истини".

И какво е Истина? Дума? Знак? Маска?

А Справедливост?

Аха, то било илюзия...

И стигаме до т.н. Висше животно. Стигаме до Човека (засега с главно Ч)!

Та аз все още не съм женен. Тъй... Не че не искам, ама... Както и да е... Ако ще говорим аз животни, за йерархия, нека да вземем бозайниците, приматите. Какво става на практика, когато предстои избор на партньор при човекоподобните маймуни например. Самката отправя открити сексуални сигнали (който желае, да прочете по темата специализирана литература); самците се задействат - дали ще се борят, ще бъде дадено право на водач, не е съществено.

До скоро - ясно, "ангажираната" жена носи знак - пръстен, например (говоря за европейската цивилизация); при другите - бал или вечеринка, или седянка и т.н. - т.е. съответни социални мероприятия. Днес - едно голямо многоточие...

И за сметка на това - масово разголено женско присъствие наоколо - абе, нещо като при самките на маймуните, ама по-така, май... Както казва Бай Ганьо "Абе, Вие как ги познавате..." Ааа, забравих, че е горещо навън. Не само при нас, като че ли.

Моля, нека да бъда обвиняван в сексизъм (ако "подхвана" мъжете, още повече "отрова" мога да излея); напротив, винаги рицарски съм се стремял да поставям Жената на пиедестал. То пиедестал все още има, обаче нещо не намирам какво да поставя отгоре. А, да, не търся... - наистина... Нито по чалга барове ходя, нито по"плажове"...

Ма ти си абсолютен Мизантроп, бе, момче! - би възкликнал някой.

Уви, там е проблемът ми, че не съм. Оттам и състоянието ми - поне една от причините за него.

Хубаво, нека да съм инфантилен, нека да съм идеалист. Психиатърът ми спомена, че май не вярвм в нищо. Днес имах сеанс при психотерапевта - той се учуди на заявлението ми, че не вярвам в нищо, че не може да не вярвам в нищо. Грешка! Подвел съм ги!

Всъщност вярвам! Вярвам в един по-добър свят, свят на усмихнати хора, свят на взаимопомощ и уважение, свят без агресия, манипулация и алчност, свят без вулгарности и лицемерие, свят в който инстинктите, нагоните са сюблимирали в творческо съревнование, в спорт, в Наука. Аз не виждам този свят наоколо.

Може би трябва да се "боря" някак си за "случването" му - възможно... Как? Ще реша.

Може би вярвам в една илюзия? Ако е така, то всичко наоколо е един вид "нормално" - "нормални" инстинкти, "нормален" страх, "нормална" агресия? Е, тогава, нещата са "ясни". Ще поставя Илюзията си върху клада, ще я подпаля - и сигурно ще се наложи и аз като животно (Висше) - да определя ценностите, които са приоритет единствено за мене (в частност на близкото ми обкръжение), такива, че да не пораждат пряк конфликт с обществото, т.е. да правя каквото ми е "кеф" на мене, пък останалите - .................

Хммм, знам ли, може би съм сбъркал призванието си. Може да съм роден за велик (задължително!, ха-ха-ха) оратор, политик или писател - оттам и това неудовлетворение, този Конфликт у мене, оттам и т.н.

Уф, пак понаписах доста, извинявам се за занимаването с моите "мировъззрения". Е, май на места "пресолявам манджата", но ми се струва, че схващате "основната идея".

Да не си "вдигнете носа", защото и аз, а и останалите виждам, все Ви го натякват, но Светъл човек сте, г-н Баев, дано да има повече като Вас!

Valin, явно при всекиго НВД, ПР или както искаш го наричай, си има различни "вътрешни" предпоставки. Препоръчвам ти да прочетеш "Вероника решава да умре". Мисля, че ще ти поолекне. Не се притеснявай, никой не умира, само така се нарича! Ау, записах на "ти", извинявай. Ако не си тръгнала, задължително започни да посещаваш психотерапевт. Ако си от София - блазе ти - виж тук какви възможности само имаш! Ще се радвам да чуя как върви при тебе борбата с тази гадинка - НВД. Между другото, чух по новините, че според статистиката днес всеки трети в Европа бил "чалнат". Така че не се безпокой, в крак с модата сме

[valin]

Благодаря Ви!!!

Защо ми трябваше да стана на 29г и чак сега да разбера, че всъщност не знам ........не знам как да живея?

Но как да повярвам, че аз мога да съм достойна за любов, след като от малка са ми повтаряли - как за нищо не ставам, как от мен човек няма да излезе, да се видя на какво приличам, че съм "хваната от гората"......?

Как да повярвам, че съм достойна за любов, след като никога не съм получавала такава, дори и от най-близките си хора - моето семейство?

Как да повярвам, че мога да съм от значение за някого, след като никога не съм имала опора, никога не съм можела да разчитам на другите, бях научена да се спасявам сама и да не съм в тежест на останалите. Никой не се интересуваше от моето мнение, от моите желания...от това какво изобщо се случва с мен?

Само с два мои поста тук, за Вас съм толкова прозрачна, а аз за толкова дълго време изобщо не подозирах, че от тук започват моите проблеми....Бях убедена, че с всичко мога да се справя сама.

Аз никога не съм търсила сериозна връзка с мъж. Така ми беше по-лесно – да се отдръпна в даден момент, когато е трябвало да сваля маската.....може би от страх, че ще разберат, че не съм толкова силна за колкото ме мислят. Не можех да си позволя да обичам, като че ли ме беше страх да не ме наранят....

Е всичко е ясно вече, просто не съм научила най-важния урок, а именно : КАК ДА ЖИВЕЯ?

Може би точно сега е момента да направя първата крачка и да потърся помощ от специалист (психотерапевт), а не да си мисля отново как сама мога да се справя с всичко.

КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА ИЗЛЯЗА ОТ ТОЗИ ПОГРЕШЕН МОДЕЛ НА МИСЛЕНЕ!

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Благодаря Ви и на двамата психотерапевти, че ми отворихте очите!

Радвам се, че има хора като Вас, които безвъзмездно помагат на напълно непознати хора тук в този форум.

[valin]

Здравейте!

Stareternity сега прочитам твоя пост и знаеш ли имаме много общо с теб Винаги съм си мислила, че не съм родена на правилното място в точния момент, не мога да приема тази омраза, тази алчност в хората... въобще начина по който гледат на живота. Аз макар и да слагам маската пред останалите си имам едно голямо сърце, в което мисля, че има място за всички. Но как да се доверя, как да повярвам на хората, които така са се озверили и са готови да ти забият нож в гърба.

Аз също вярвам в прераждането и все си мисля, че това е моята карма, такава съм си я изградила с постъпките си в предишния живот, явно доста хора съм наранявала преди ....

Казвайки, че съм се справила с проблемите, които има студент, имах предвид, че не изпитвам онзи страх от смъртта, за мен това не е край, а може би само един преход .......

Препрочитайки отново и отново всички постове стигнах до извода, че може би не мога да се преборя с най-големия си страх, а именно да се впусна в живота и да грабя от него с пълни шепи.

И да със сигурност причината е точно тази, липса на любов. Сега се сещам за думите на Нона Йотова : " Когато си объркан, когато неразбран се скиташ денем нощем по улиците сам, когато любовта я няма ни в таз ни в другата земя, ти просто си бездомник и никой друг не си, когато НЯМАШ ОБИЧ ТИ НЯМАШ И ОЧИ"

Е аз имам много да работя върху себе си Ще го приема като най-голямото предизвикателство

И аз не съм от София, но живея в голям град и мисля, че няма да имам проблем с намирането на добър специалист.

Благодаря Ви!

[Орлин Баев]

И двамата си приличате по идеализма си, който обаче е само друго име на перфекционизма. По защитно високите стандарти към себе си, към хората, света. Приличате си и по най-базисните си и дълбоки страхове - от нараняване, отхвърляне, злоупотреба, провал като цяло и в очите на "важните" хорица наоколо, от неразбиране, лишение от топлота, обич и свързаност. Валин е може би малко по-зависима от мнението на хората и малко по-мазохистично гълтаща, докато Стеъритърнити малко по-ригиден. Но, като цяло психичните ви движения си приличат. Идеализмът - тази маска на перфекционизма, в ядрото си е сремеж към свръхконтрол. Защитен свръхконтрол (защита от споменатите базисни страхове/комплекси/когнитивни схеми), едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат каквито си мисля, че ТРЯБВА да бъдат. Но те са каквито са! А и светът, пречупен през базисните страхове, бива виждан по-черен, отколкото е! Не че е много беличък, но не е и толкова мрачен и неприятен. Шарен е! Със свободната си воля избираме какво да видим в него. Ако обаче тя е потулена и изкривена от психични процеси, наситени с негативизъм, виждаме само отрицателното, филтрираме само болката. Това в естествена работа на подсъзнанието ни - така манипулирайки ни, то смята, че ни защитава... Така, мислейки се за много умни и съзнателни, всъщност сме манипулирани като кукла на конци от един твърде древен и неадаптивен както за съвремието, така и за Човечността като цяло автоматичен механизъм на ума си. Разбира се, залагането на комплекси често идва от детството - но психиката може да се види ясно и директно, тук и сега. И преди всичко, важно е да се знае, че ние сме творци ба съдбата си. Тя се гради от характера ни, а той е подвластен на осъзнаването и намерението на свободната ни воля! Характерът на свой ред се процесира в невралните връзки на мозъка, които са пластични и променливи - до края на живота ни си остават пластични. Затова и докрая можем да се учим, променяме, растем, развиваме. И както се казва в българската поговорка, "Всичко е за добро" или "Всяко зло за добро!" Днес сме едни, утре други... На всеки седем години клетките ни се обновяват напълно - това си е като едно динамично и плавно прераждане в самия живот. Доскоро се смяташе, че гените ръководят доминиращо поведението и мисленето ни. Оказа се, че едва няколко % от гените са активно ангажирани в процесирането на биологична информация, а останалите са свободни - свободни са и се насочват и задействат именно от свободната ни воля. Дори и тези няколко % не са някаква детерминираност, а просто предиспозиции, които също се управляват от свободната ни воля! Ако я имаме, развиваме и можем да летим на крилете и! Тя обаче не е налагане или инат, не! Свободната ни воля е върхът на Човешкото в нас и е неразривно слята с Любовта и Светлината на онази тиха интуитивна Мъдрост на сърдечния ни разум, която е самата същина на съзнателността ни!

Как да променим песимизма, който практически винаги съпътства защитния перфекционизъм?

1) Разширяване на осъзнаването за психичните факти и процеси в нас - това разширяване тече постоянно.

2) Осъзнаване на грешките в процесирането на информацията и изправянето им - "Чувстваш това, което мислиш!"

3) Задълбочаване на изправянето на мисленето до осъзнаване задействането на базисните програми (комплекси) и работа директно с тях.

4) Пренасяне на променящата се психика в ежедневните взаимоотношения: "Дръж се с другите така, както искаш те да се държат с теб!". Поведенчески експерименти...

5) Постепенно осъзнаване източника на Човечността, на Извора на Живота извътре - молитва, релаксация, медитация, съзерцание.

6) Състояние на съзнанието на постоянна медитация, постоянна молитва - не с думи, а като цялостна настройка на обич, оптимизъм и свързаност с ... тъканта на Вселената, на Живота (някои ползват удобното съкращение на думичката Бог...) ...

Редактирано Септември 7, 2011 от Орлин Баев

[Stareternity]

Схващам тезата Ви, господа,

но си запазвам правото на известна резарвираност (нямам против дори да я наречете невротична).

Първо, ако ще говорим за Добро, то би трябвало да дефинираме това понятие. Съществува ли Абсолютно Добро, какви са неговите конкретни измерения? Възможно ли е доброто за едно създание да не е такова за друго? Ето, сега вечерях риба. Едва ли случилото се с улова й е "добро" за нея. Възниква и въпросът за т.н. "зло". Може да добавим и Любовта. Ако утре си купя един хамстер, ще бъде ли това, което изпитвам към него любов? Как можем да наречем чувството, което изпитвам към близките си? Ако пък става дума за любов към представител на противоположния пол, да, не съм изпитвал такава. Вие може да кажете, "чети литература по въпроса". Оооо, чета, чета... Необходимо ли е (ха-ха-ха, това словосъчетание го вмъкнах умишлено - от НЛП) да продължавам? С кого да започна - с Вайнингер ли? Мисля, че разбирате накъде "бия".

Един пише едно, друг друго - не знаеш на кого да вярваш. Така или иначе за мене една от основните потребности (не само за човека) е от Информация. Тъй като това ми е и професия, бих казал, че един от най съществените качествени показатели на информацията е нейната Достоверност. Т.е. де факто у мене се прокрадва становището, че четейки, за съжаление много често всъщност се касае за умишлена или неумишлена Дезинформация. Вие бихте казали; "имаш Свобода, избирай!" За да се направи Избор, ми се струва, са необходими определени критерии, изходна база, ако щете. Да, съществуват такива "бази". Значи ли, че трябва да "прегърна" една от тях, използвайки я за мой критерий? Още повече, бих попитал "А какво е Свобода?", "А какво е Любов?". Вариант едно: "Това е..."; Вариант 2: "Прочети у..." Та както казах, четох - за Тази, към другия пол... Моля, моля... Да не влизам в детайли, нали. Не че се твърди, че е нещо лошо...

Вие бихте заявили: "Не си чел правилната литература". А коя тогава е "правилната"? (Вижте по-горе мнението ми относно информацията). Та такива ми ти работи...

Моля, не възприемайте становището ми за опит за спор или търсене на невротичен контрапункт. По-скоро за дискусия, естествено, ако Ви е приятно да я поддържаме и намирате резон в нея.

В момента се сетих за Фауст, който искал всичко да знае, май... Уф, и аз нещо такова...

Колко си е добре "като че ли" онзи "чалгаджия" Х, който освен от бирата за днес и мача по телевизията ни от изкуство се интересува, ни от психология... А и за НВД по всяка вероятност не е чувал.

Допреди няколко часа бях седнал на една пейка в парка до нас; за известно време с умиление? наблюдавах една мравка, която "мъкнеше" някаква храница. Тъй. Явно съм "чалнат". Защото не изпитвам/не съм намерил Любовта/не знам какво е това?! И за "награда" НВД!

Какво бихте ми препоръчали - да стана член на някоя пишман революционна партия, като видя мравка да речем, да я смазвам на секундата? И покрай това да диря Любовта. Явно доста люде са Я намерили - и без много-много да му мислят си преминават на червено, превишават скоростта, не плащат данъци, занимават се с машинации и т.н., и т.н. А, щях да забравя - "свестните и нас ги считат луди".

Между другото, какво разбирате под "потребност от свръхконтрол" - нещо за нереализирани дикататори ли се касае, или пък за желание всичко да е както на нас ни е кеф? Ако е последното, то как смятате, какви са причините за това (за справка, не смятам, че съм бил лишен от внимание през детството ми). И още нещо, може ли да става дума (поне при мене) за проблем, свързан с едно понятие, формулирано от д-р Н. Михайлов - "хомо комунистикус"? Бих добавил - "проблемите на посткомунистическия човек"?

Ако бях милионер, навярно щях да създам нещо клиника, където хора като Вас, господа, да помагат на хората - заслужавате го. Шапка Ви свалям!

[Орлин Баев]

Не знам за любовта кой какво пише, какви концепции влага в нея. Аз съм невежа, просто чистач... на души. Интересува ме Любовта като преживяване, тази която чувствам да тече през мен през онова свободно сърдечно пространство, между тази и другата мисъл. Любовта, която се ражда в молитвата и съзерцанието ми и ме изпълва с топлината, виделината и меката си сила. Интересувам се от Любовта, която свърза малкото ми лично огънче на съзнанието ми с големия огън на Всемира - простичко, естествено и преживелищно. Живея я! Губя я. И пак се разтварям за нея.

А иначе автори много - но според мен важното е да помагат на потенциала на Любовта ти да се разтвори, а не да подхранват гордостта на "аз знам много".

Редактирано Септември 8, 2011 от Орлин Баев

[valin]

Здравейте,

Моята позиция в случая не позволява да давам съвети..., но тук относно въпросите на Stareternity за любовта, ще цитирам мисъл на Велик човек : "Онази велика любов, за която ние пъшкаме и мечтаем в света, седи в това, че при тази любов винаги има трима души, които едновременно обичат човека: единият е на физическо поле, другият е в духовния свят, а третият е в идеалния свят. Най-красивата любов е тази именно, когато един човек те обича на физическия свят, вторият в духовния свят, а третият в идеалния свят.Това ние изказваме още и с думите :Велико е когато Бог те обича, когато ангелите те обичат и когато хората те обичат" - Петър Дънов. Както казват тук психотерапевтите обаче първо човек трябва да се научи да обича себе си, за да го обикнат и останалите...

Г-н Баев, всичко това, което сте написали за мен по-горе е самата истина. И невролога ми и хомеопата ми ме определят като перфекционист. Аз както споменах в първия си пост се лекувам с хомеопатия, която действа на принципа "подобното се лекува с подобно" и там след многократни интервюта съм определена като тип "злато" - човекът, който никога не се задоволява с второто място. Хомеопата ме поздрави преди време за метода, който използвам за справяне в тежките моменти, а именно когато нещата не вървят и съм отчаяна, как тогава аз допълнително се "смачквам", за да стигна дъното, след което с един тласък изплувам на върха. Да, но този път не се получи....Някои твърдят, че това състояние НВД е едно изпитание, което по принцип е адресирано само към силните личности..... е ако е така аз не издържах теста, което може би е показно колко съм слаба...

[д-р Тодор Първанов]

,,,Някои твърдят, че състоянието НВД е едно изпитание, което по принцип е адресирано само към силните личности..... е ако е така аз не издържах теста, което може би е показно колко съм слаба...’’’

Слушал съм и други такива самозаблуди, като тази, че от ПР страдат само интелигентните хора и т.н..

С риск да ви разочаровам ще кажа, че това не е така.

Ще ви поясня с няколко думи:С понятието „Невровегетативна дистония” невролозите обозначават това, което в Международната класификация на болестите съответства на ,,Лека степен на тревожно разстройство ‘’.

Тоест, вие имате едно тревожно разстройство. На какво се дължи тревожността?

Представете си едно малко дете. То се ражда без никакви знания за това какво представлява светът. Задължение на неговите родители е да му дадат точните представи за това, какво го заобикаля. Те го и правят, но не винаги представите на самите родители са точни. Понякога се получава голямо разминаване между ,,картата’’/убежденията на родителите / и територията/ обективният свят/.Това разминаване почти не се усеща в детска възраст и не поражда голяма тревога. Но след пубертета, когато детето се сблъсква все по пряко със заобикалящият го свят, тези грешни убеждения го правят неадаптивно и пораждат тревожност, която може да е различно изразена. За да ме разберете, ще дам следният пример- Вие искате да отидете и посетите Панорамата в Плевен. Купувате си карта на града, но не знаете, че печатаря е допуснал грешка и вместо картата на Плевен е отпечатал картата на Пазарджик. И така вие се озовавате в Плевен с една карата на която пише, че е на Плевен, но всъщност е на Пазарджик. Представяте си сама колко объркана ще бъдете. Има да търсите Панорамата....И тук въпроса вече опира до интелигентност, кога ще се сетите, че картата ви е грешна и потърсите помощ. Наистина, трудно е да повярваш, че картата е грешна, тя е толкова хубава и ясна, на нея с такъв хубав и голям шрифт е написано Плевен, че просто не ви се вярва, че има грешка. Или пък откривате, че има грешка, но нали трябва да питате хората, а това е срамно, какво биха си помислили те за вас. Или пък трябва да купите нова карта, но тя струва пари, излишни пари. Така продължавате да гледате картата и се ръководите от нея обикаляйки града, разчитайки случайно да зърнете Панорамата.

С две думи, тревожното разстройство е мерило за интелигентността на човека - кога ще се сети, че трябва да избере и направи нужните промени за да не страда.

Мерило не за образованието, чувствеността или нещо друго. За интелигентността. Интелигентният човек, в момента в който разбере, че картата му не съответства на територията/ че има проблем/, предприема нужните действия за да има нова карта и намери решение.

Ето сега в момента вие знаете какво трябва да направите - но дали няма да постъпите като онзи човек, който си търсил ключовете на улицата, близо до дома , под улична лампа, защото там било светло? Много от съседите му се присъединили към търсенето, докато един накрая го попитал: „Къде изгуби ключовете си?” А мъжът отговорил: „Вкъщи.” Учуден, съседът попитал: „Защо тогава ги търсиш тук?” А мъжът отвърнал: „Защото тук е по-светло.”

П.П. – Студентът, който Орлин спомена наистина издържа теста, на който го постави тревожността. Той за това и не пише вече тук, справи се още през април.

[Диляна Колева]

е Любовта е универсално понятие, феномен с еднакви измерения и приложение без значение на субекта и обекта на това чувство. И не е ли де факто една илюзия, маска, зад която се крият определени инстинкти, потребности?

Да, един от проблемите ми е, че аз съм "на нож" с "този" свят, с "това"' общество - това не са "моите" свят и общество. Да, навярно сравнявам заобикалящата ме действителност с някакви формирани у мене утопични представи за света, инфантилни, ако щете. Кое да обичам? Когато отивам на разходка, вървя по асфалта, защото тротоарите са заети от коли; в парка - хартии, шишета, торбички...; на кръстовището - нащрек да не ме прегазят; преса - пропаганда, дезинформация и скудоумие; телевизия - същото; книги - един убедено доказва колко милиона души е угробил в лагери сатрапът Сталин, друг - че не е вярно, че това са политически инсинуации...;музика - без коментар, добре че си имам вкъщи каквото ми е нужно; хора... - кои? - онези "железни, нелюбезни..." -

А Справедливост?

Всъщност вярвам! Вярвам в един по-добър свят, свят на усмихнати хора, свят на взаимопомощ и уважение, свят без агресия, манипулация и алчност, свят без вулгарности и лицемерие, свят в който инстинктите, нагоните са сюблимирали в творческо съревнование, в спорт, в Наука. Аз не виждам този свят наоколо.

Може би трябва да се "боря" някак си за "случването" му - възможно... Как? Ще реша.

Може би вярвам в една илюзия?

Ще си позволя да кажа съвсем накратко.

Любовта не е илюзия и не е проблем, че я сравняваш със заобикалящата те действителност.

На нож си с този свят, защото имаш някакви очаквания.

Любовта не е очакване и не подлежи на описание по определени критерии.

Вярата за която говориш, също не е вяра, а очакване, очакваш да си в един по- добър свят с усмихнати хора и перфектната обстановка.

Зарежи очакванията.

Освободи се от рамката.

Няма добро, няма зло. Хората са такива каквито са.

Не поставяй критерии, не рамкирай, не характеризирай и не очаквай около теб хората и света да попадат в идеалната картина нарисувана от теб.

"Когато отивам на разходка, вървя по асфалта, защото тротоарите са заети от коли;" - не е ли хубаво, че все повече хора могат да си позволят да имат коли...... не е ли добре, че вървиш по асфалт все пак...... не е ли прекрасно, че имаш време за разходка.....когато тръгваш на разходка мисли за разходката, защото иначе ще я пропуснеш.

Не мисли за нещата, които не можеш да промениш сега, в този момент в който си тръгнал за друго.

"Кое да обичам?" - обичай себе си преди всичко, обичай нещата които правиш, нещата които можеш да промениш, защото можеш и нещата които не можеш да промениш, защото съществуват като път към промяна на някой друг.

Живей днес в реално време, тук в твоята реалност и направи каквото можеш. Дразни те хартията и шишето в парка, а вдигна ли го, за да го изхвърлиш? - за един по- добър свят ти можеш да направиш това днес.

Виждаш опасно кръстовище, огледа ли се край теб за дете на което да помогнеш? - това можеш да направиш

Дразни те пресата, защо я четеш?

Противоречията в книгите.... те на никого не пречат.

Всичко зависи от ъгъла на проектиране.

Какво е казал Диоген:

" Когато Диоген лежал под една сянка и сърбал леща, подарена му от близката гостилница, край него минал велможа и загрижено му казал:

"Ако беше целунал краката на царя, сега нямаше да сърбаш леща."

А Диоген му казал: " Ако беше се научил да сърбаш леща, сега нямаше да целуваш краката на краля"

Кой работи по- добре със свободата си?

[valin]

Здравейте!

Благодаря Ви д-р Първанов - на това му се вика добра провокация

Работата е там ,че търсейки Панорамата с грешната карта човекът се е изгубил, но той стигайки до грешната точка е изминал много, много дълъг път,защото за да стигне до Плевен са го подвеждали разни навигатори, на които е повярвал. Изгубилият се е вече изморен, няма сили да продължи и просто му трябва да събере сили и мислите си и чак тогава да тръгне отново, вече научил урока си да не вярва на неговите близки (навигатори), които вече осъзнава, че са го подвеждали през целия този път, колкото дълъг толкова и кален. Според мен има значение дали тръгваш от Ловеч по първокласен път или от Варна по настилка от чакъл, на която си се спъвал и падал много пъти, тези остри камъни са ти оставяли белези и болката е била жестока. Е ето продължавам и знаете ли виждам Панорамата и съм на крачка от нея, но има една малка пропаст, която за да я прескоча ми трябва малка помощ , не вярвам на хилавия мъж, който ми подава ръка, защото няма да ме издържи. Търся опората и днес мисля, че срещнах точно този човек, който ще ми помогне да направя скока, защото на тази Панорама ме чакало щастието , даже виждам как ми маха с ръка и съм щастлива защото съм толкова близо - да АЗ интелигентният човек !

Още веднъж изказвам възхищението си към Вас и Орлин Баев. Аз ако можех да помогна дори на една нищожна част от хората, на които Вие сте им "изчистили душите" от мръсотията - то щях да бъда най-щастливия човек на земята.

Благодаря Ви!

П.П. и само да допълня, че аз бях онзи човек там долу паднал на чакъла с кървавите рани, но вече се изправям! А както е казал Петър Дънов : "КОЙТО МОЖЕ ДА СЛЕЗЕ НАЙ-ДОЛУ, ТО МОЖЕ ДА СЕ КАЧИ И НАЙ-ГОРЕ!"

[д-р Тодор Първанов]

Само две много важни уточнения-

--Според мен има значение дали тръгваш от Ловеч по първокласен път или от Варна по настилка от чакъл, на която си се спъвал и падал много пъти, тези остри камъни са ти оставяли белези и болката е била жестока.--

Уточнение : ЗА ЕДИН БИТ, СТО НЕ БИТИ ДАВАТ. Казвам тази пословица с цялото си уважение, към хората които са страдали пет, десет дори двадесет години.Губили са надежда и са се предавали и въпреки това са събирали сила за едни последен опит, който се е оказвал успешен.

--Аз ако можех да помогна дори на една нищожна част от хората, на които Вие сте им "изчистили душите" от мръсотията--

Уточнение: Нито за момент не бива да ти минава мисъл,че в теб или някой друг има нещо такова като мръсотия.Някои от колегите дори биха се обидили, ако човек им каже,че вършат такава работа.По - просто е, това което кара теб и другите ни клиенти да страдат е СТРАХЪТ.Просто един, нищо и никакъв страх, насаден им от техните родители. В мента в който го преодолееш идва края на страданието.

Можеш да помогнеш.Поеми по пътя и споделяй с другите своят опит. Дори да не го победиш, хората ще знаят ,че има един борбен човек който да им бъде пример.А и ще знаят,че начина по който го правиш не е най-успешният и за себе си ще търсят други варианти.

Редактирано Септември 8, 2011 от д-р Тодор Първанов

[valin]

Здравейте,

Последните няколко нощи не съм мигнала, толкова много мисли накуп бушуват вътре в мен. Както вчера споменах, срещнах човека, който ще ми помогне да прескоча онази пропаст, а именно моя психотерапевт Да, аз събрах смелост и излях всичко пред този напълно непознат човек, всичко онова, което ми е тежало толкова дълго, разлиствах страници, които бях затворила преди толкова много години и сега вече смея да твърдя, че се чувствам прекрасно. И ето днес 9.09.2011 аз мога да разкажа и тук моята история, от която толкова дълго се срамувах. Мисля, че по този начин мога да дам смелост и на други събратя по съдба да го сторят и да потърсят помощ.

Както споменах и в предните си постове, аз имах малко трудно детство.Моите родители никога не са ме разбирали, подкрепяли, никога не са ми казвали, че ме обичат, не са ми честитили рождените дни, не са ме целували дори и по бузата, единственото което съм получавала бяха едни огромни порции бой. Баща ми ме пребиваше ей така без причина, защото на пияния човечец явно му доскучавало в даден момент. Имало е случаи когато толкова силно ми е удрял главата в стената, че след това дни наред ходих като замаяна и със силни болки. Понякога виждах как майка ми стои отстрани и плаче виждайки какво се случва, но никога нищо не направи по въпроса. Прибирайки се вкъщи аз треперех от страх, чудех се дали е пиян, дали е ядосан, дали нещо не съм направила не както трябва....Така минаваха дните ми. Не можех да споделя с никой - толкова много се срамувах. Плачех много често, но не заради физическата болка, а защото се чувствах толкова много унижена.

Когато бях на 15г вече бях на "ти" с алкохола, тревата, хапчетата (тогава диазепам, лексотан...се продаваха свободно в аптеките на деца). Харесваше ми да съм замаяна, пияна, напушена..... така намирах начин да избягам от кошмара. Тогава макар и за кратко забравях страха и унижението. Нищо не ме интересуваше вече, стига да имах бутилка водка до мен. Хората по улиците ме сочеха с пръст: "виж я тая колко е пропаднала", Виж я тая колко обеци има на ушите, с кубунки през лятото, накичена с черепи"..Никога обаче не чух някой да се запита: "това момиче защо ли е толкова тъжно?"

Така живота ми продължи няколко години. Когато станах на 18г реших, че трябва да се променя, че трябва да взема живота си в ръце, че трябва да се боря. Започнах да уча здраво, спрях с алкохола, тревата.., смених компанията. Станах нов човек. Баща ми вече не ме биеше. Приеха ме студентка и още първи курс започнах да работя, за да се издържам сама. Завърших успешно и бях горда с това. Започнах работа по специалността си и летях от щастие. Всички колеги, шефове ме уважаваха, гледаха на мен като на много добър специалист. Не можех да повярвам, че те толкова много разчитаха на мен, доверяваха ми толкова отговорна работа, стоях много високо в очите на тези хора. Това чувство ми беше толкова чуждо и така да ми харесваше..Започнах да работя постоянно, не си давах никаква почивка, със зъби и нокти се борих, за да успея. Исках още и още работа, натоварвах се много, не спях от работа, но така се чувствах изключително удовлетворена. Не можех да подведа хората, които толкова много ми се доверяваха. Едва на 26г ме повишиха и станах "ръководител" на голям отдел. Не бях имала толкова смели мечти Да, аз бях шеф на хора, които бяха на възрастта на родителите ми, но нямаше омраза към мен, всички ме уважаваха. Всички тези емоции, чувства, които преливаха в мен бяха толкова непознати и толкова красиви.Аз успях. Съучениците ми оставаха смаяни когато ме видеха : как аз онази пропаднала пънкарка, която преди лежеше надрусана в парка - сега се е превърнала в нов човек. Мислех си, че това е всичко, което може да искам от живота, че ще продължа да си живуркам щастливо. Да, но съм грешала. Точно в този момент когато си мислех, че всичко се подрежда, започна това страшно състояние нервно вегетативна дистония. Постоянно се питах защо, защо не мога да продължа да бъда щастлива. Ето, че днес вече имам отговор на този въпрос. Грешката е там, че онази страница от миналото просто я бях затворила, но тя винаги си беше неразделна част от книгата.Дойде момента, в който трябва да я скъсам и изхвърля.

И така това е всичко, радвам се, че се ориентирах в правилна посока.На финалната права съм

Наскоро видях моя визитка в портфейла на баща си и мина през ума, че може би се гордее с мен, но явно греша. Най-вероятно се бие в гърдите пред пияните си приятели, видиш ли какво е направил с мен. Но аз знам, че всичко това постигнах сама. Знаете ли - не ги мразя, не изпитвам и онова отвращение към тях..., но как беше :"БОЖЕСТВЕНО Е ДА СЕ ПРОЩАВА!"

Един съвет към всички родители : не спирайте да повтаряте на децата си колко много ги обичате, подкрепяйте ги във всичко, ако случайно объркат пътя просто им помогнете те сами да намерят правилния!

Желая на всички Ви много здраве и любов!

Искам да благодаря на още един човек тук в този форум, а именно на Stareternity - ПРИЯТЕЛЮ, ако не беше ти да започнеш тази тема, аз едва ли толкова скоро щях да се осъзная. Идея си нямаш колко много ми помогна. Благодаря ти! Вярвам, че и ти скоро ще излезеш от този омагьосан кръг.Късмет!

[д-р Тодор Първанов]

Всеки психотерапевт мечтае да работи с такъв мотивиран клиент. Мисля, че може да считаш проблема за решен.

Похвали се след 2-3 месеца.

[Stareternity]

didi_ts,

Схващам какво ми казваш,

но поради ред причини в сегашния момент не мога да се съглася с тебе.

Не искам да влизам в полемики; за де те убедя в добрите си намерения, бих

казал, че и аз искам да мисля като тебе.

Позволи ми само две мънички забележки: Ако нямаме понятие за добро и зло, то

тогава се превръщаме в машини, в едноклетъчни организми ако щеш.

За шишето и хартията - първо - нямам намерение да ги вдигам, защото съм гнуслив; второ - ще ми трябва навярно чувал, защото не са едно и две; аз като член на Колектива се старая да изпълнявам задълженията си по т.н. Обществен договор - вкл. и заплащане на съответната такса за това да живея в чисто населено място.

Разбирам, че идеята ти е да се мисли позитивно, да се вижда позитивното; не ме смятай за съвсем сляп за последното, но не знам защо все ми се набива в очи негативното; просто съм твърде впечатлителен и емоционален - виждам "всичко", логиката ми също е по-различна от твоята, т.е. това, което споменаваш за колите, аз го възприемам все едно съм отишъл на зъболекар, който ми е извадил зъба, дето не трябва и на възмущението ми отговаря - "а ти направи ли така, че другият ти зъб, болният, да не е развален?" или ако искаш "виж каква хубава дупка стана, ще свириш през нея с удоволствие".

И накрая - това, кето прокламираш, е, как да го нарека, рефлексия, еманципация; не съм сигурен дали ме разбираш, нещо като идеалистичен хедонизъм. НО! Без база. Глобално замърсяване, инфлация, некачествени храни, културна импотентност, да продължавам ли? Да се гледа "позитивно" на всичко това означава проблемите да бъдат изтласквани в подсъзнанието, а не подтискани, както е било при "домодерния" човек (всъщност ще се окаже, че той е живял в мир със себе си, макар и илюзорен). Добре, какво правя аз, за да не е така? Същия въпрос, струва ми се, днес си задават много интелигентни хора. Засега ние правим това, което изисква от нас Колективният договор. Но при условие, че тези правила явно не се явяват такива за част от Колектива, то, боя се, че много интелигентни хора ще предпочетат (надявам се да не съм между тях, а в един момент да започна да мисля като тебе) да кажат НЕ на Колектива. Ако Етиката на съвременния Човек се оказва сериозно девалвирала, то в интервала преди да бъде създадена нова, работеща такава (ако въобще бъде) не ми се мисли какво може да се случи на човечеството; дано да греша в анализа си!

Прокрадва ми се една гадничка идея - да започна да си хвърлям боклука през терасата, да ругая наляво и надясно, да лъжа - много!, към жените да не се отнасям рицарски - явно ме смятат за смахнат (много добре забелязвам "успеха", който има грубичкият селски мачо, яхнал джип); да си мисля пОЗИТИВНО; току виж тогава и НВД ще си замине и лЮБОВ ще се появи. Какво да се прави, "зле" са ме възпитали, "лоши" книги съм чел, "неправилни" - перфекционист и идеалист съм станал.

Простете за жлъчния ми тон, просто заявявам позицията си, болна...

[valin]

Всеки психотерапевт мечтае да работи с такъв мотивиран клиент. Мисля, че може да считаш проблема за решен.

Според мен решението ще отнеме време. Да, открихме проблема и това е добре - ами сега? Знам, че още малко трябва, но не мога да си представя картината. Причината е в самата основа, което означава, че този модел изграждан цели 29г е неустойчив и ще го премахнем - лесно ще е, той и без това е много паянтов. Но как впоследствие върху усиления вече фундамент ще градим нова конструкция? Това няма ли да ми отнеме цяла вечност? Та аз трябва да започна всичко от кота 0.00...Нещо май се притесних, толкова много имам да уча.....

[Орлин Баев]

Към взиращия се във вечността (стеъритърнити): Ако искаш да получаваш Любов и щастие, да възприемаш Любовта, давай Любов - казват мъдрите. Как да я даваш през негативното катастрофично мислене, което само защитава себе си като адвокат на дявола обаче... Сякаш ако не дисквалифицираш позитивното автоматично, който механизъм задължително несъзнавано забранява преживяването на щастие, ти се струва, че ще се случи нещо лошо... Защото зад маската на незадоволения защитен идеализъм стои СТРАХ! Страх от провал, неразбиране, неприемане, нараняване, слабост и уязвимост... Обаче ако човек реши, може да осъзнае маладаптивността на перфекционистичната си негативна броня, да я свали съзнателно и така да погледне страховете си директно в очите, вместо да интелектуализира, защитавайки невротичния си механизъм , както досега! Да погледне ужаса си от този свят директно в очите, който обикновено така го напряга уж защитно, че соматизира някои "весели' вегетативни преживявания. Да го погледне и вместо да го изтласква дълбоко в несъзнаваното си чрез защитната си рационализация, да задоволи нуждата на уплашеното си подсъзнание от сигурност чрез адаптивно отношение на смела разкрита обич! Смела обич, приемане на провала, доверие в Живота! Тогава и външните симптоми изчезват! Но само ако се премахнат вътрешните конфликти! И целта не е изчезване на симптомите, а промяна в мирогледа! Тогава и те изчезват, но вече ти е все тая, защото и да с епояви нещо, си щастлив и се радваш на всеки миг от живота си!

Валин, имаш добър терапевт! Това, че нещо е изграждано бавно и несъзнавано цял живот, не означава, че му трябва същото време за промяната му! И за няколко месеца само може да има много добри резултати, защото вече се работи съзнателно и целенасочено!

Успехи!

Редактирано Септември 9, 2011 от Орлин Баев

[Stareternity]

Абсолютно сте прав, г-н Баев,

За пореден път (не искам да Ви "четкам");

Явно съм погрешно "програмиран" - смятайки, че съществува някакъв ред, някаква платформа от

правила за Социума в зависимост от историческата епоха, от еволюцията; правила, които мъдри и препатили люде са

апробирали, заели, унифицирали спрямо етно-културните особености да речем. Т.е. когато съм бил малък, един вид

ми е бил "промиван мозъкът", че съществува такава платформа, че тя е с такива и такива измерения. Ако ми позволите една метафора -

"ти си влак, ето ти релси, движи се по тях", "още повече, тези релси са еднакви за всички, ако забележиш влак, който кривва, си в правото си

да негодуваш, да се съпротивляваш, още повече, че този влак може да се движи насреща ти!". А сега виждам "релси" много, и "влакове" - в една или друга посока... Тъй като съм "дерайлирал" и аз търся своите (нови?) релси. Защото те са синоним на ред и посока. Лошото е, че не намирам такива - вероятно е добре да си "създам" такива, удачни? единствено за мене.

Разбирам какво имате предвид относно Любовта; просто на този етап това не работи за мене; предпочитам да запазя, усиля това си чувство за близките си, не съм толкова "широко скроен", та да обема целия свят (особено влаковете, които съзнателно или не се движат насреща ми); предпочитам да се старая, към хората, които срещам в ежедневието си, да подхождам ако не с Обич, то с Разбиране, Съпричастност, ако щете. Само че как стои въпросът с т.н. "тъмна страна" на Личността на Другия - и нея ли трябва да обикнем, трябва ли да сме толерантни към проявите й, особено когато са деструктивни спрямо нас (пряко или косвено)? Ако не се съпротивляваме срещу й, не й ли даваме всъщност сили, не се ли превръщаме от хора в "мишлета"?

[Диана Илиева]

didi_ts,

Схващам какво ми казваш,

но поради ред причини в сегашния момент не мога да се съглася с тебе.

Не искам да влизам в полемики; за де те убедя в добрите си намерения, бих

казал, че и аз искам да мисля като тебе.

Позволи ми само две мънички забележки: Ако нямаме понятие за добро и зло, то

тогава се превръщаме в машини, в едноклетъчни организми ако щеш.

За шишето и хартията - първо - нямам намерение да ги вдигам, защото съм гнуслив; второ - ще ми трябва навярно чувал, защото не са едно и две; аз като член на Колектива се старая да изпълнявам задълженията си по т.н. Обществен договор - вкл. и заплащане на съответната такса за това да живея в чисто населено място.

Разбирам, че идеята ти е да се мисли позитивно, да се вижда позитивното; не ме смятай за съвсем сляп за последното, но не знам защо все ми се набива в очи негативното; просто съм твърде впечатлителен и емоционален - виждам "всичко", логиката ми също е по-различна от твоята, т.е. това, което споменаваш за колите, аз го възприемам все едно съм отишъл на зъболекар, който ми е извадил зъба, дето не трябва и на възмущението ми отговаря - "а ти направи ли така, че другият ти зъб, болният, да не е развален?" или ако искаш "виж каква хубава дупка стана, ще свириш през нея с удоволствие".

И накрая - това, кето прокламираш, е, как да го нарека, рефлексия, еманципация; не съм сигурен дали ме разбираш, нещо като идеалистичен хедонизъм. НО! Без база. Глобално замърсяване, инфлация, некачествени храни, културна импотентност, да продължавам ли? Да се гледа "позитивно" на всичко това означава проблемите да бъдат изтласквани в подсъзнанието, а не подтискани, както е било при "домодерния" човек (всъщност ще се окаже, че той е живял в мир със себе си, макар и илюзорен). Добре, какво правя аз, за да не е така? Същия въпрос, струва ми се, днес си задават много интелигентни хора. Засега ние правим това, което изисква от нас Колективният договор. Но при условие, че тези правила явно не се явяват такива за част от Колектива, то, боя се, че много интелигентни хора ще предпочетат (надявам се да не съм между тях, а в един момент да започна да мисля като тебе) да кажат НЕ на Колектива. Ако Етиката на съвременния Човек се оказва сериозно девалвирала, то в интервала преди да бъде създадена нова, работеща такава (ако въобще бъде) не ми се мисли какво може да се случи на човечеството; дано да греша в анализа си!

Прокрадва ми се една гадничка идея - да започна да си хвърлям боклука през терасата, да ругая наляво и надясно, да лъжа - много!, към жените да не се отнасям рицарски - явно ме смятат за смахнат (много добре забелязвам "успеха", който има грубичкият селски мачо, яхнал джип); да си мисля пОЗИТИВНО; току виж тогава и НВД ще си замине и лЮБОВ ще се появи. Какво да се прави, "зле" са ме възпитали, "лоши" книги съм чел, "неправилни" - перфекционист и идеалист съм станал.

Простете за жлъчния ми тон, просто заявявам позицията си, болна...

Извинявам се, че се намесвам, но тъй като психологията ми е интересна и често отварям темите в този подфорум, а тук виждам, че малко се излезе настрани, в посока логика, светоглед ...

Stareternity, разбирам логиката ти, според мен е хубаво и това, че виждаш всичко, обаче въпросът е защо ТИ се разстройваш, след като ВСИЧКИ виждаме това "всичко". Мога да ти предложа друга логика, без да се налага да си затваряш очите за нещо, защото твоята само те затормозва.

Например виждаш нещо, което не ти харесва. Ти как реагираш - май винаги и единствено с раздразнение. Това помага ли ти на теб някак? А помага ли да се подобри това нещо, дето не ти харесва? И на двата въпроса отговорът е - Не. Аз за себе си съм възприела следната тактика - когато нещо не ми харесва или правя каквото мога, за да го променя (подобря, според моите си критерии, естествено), или го приемам такова, каквото е, без да се дразня.

Иначе е доста нереално - разбираш ли, дори и да допуснем, че живеем в прекрасно общество, с идеално поддържана инфраструктура и т.н., по твоята логика пак мога да се тръшкам до премаляване, примерно защо през лятото е горещо и се потя, а през зимата студено и трябва да съм навлечена с дебели дрехи, както и ох, колко е гадно, че вали дъжд и крачолите са ми изпръскани с вода (макар че вървя по идеално гладки и чисти улици и никой кретен не ме е изпръскал с колата си, щото в това общество въобще няма кретени ) ...

Искам да ти кажа, че ако човек реши, че ще се дразни, то дразнители винаги ще се намерят; както и обратно.

Колкото до етиката на съвременния човек - аз не мисля, че етиката преди 100, или 200, или 2000 години е била на по-добро ниво. И тогава и сега има хора, които се интересуват само от ядене и пиене, които само гледат как да излъжат, да присвоят и т.н., и тогава и сега има хора, които творят, които са идеалисти, които са високоморални ... Въпросът е, какво правим ние и как реагираме. Аз приемам хората такива, каквито са;

Редактирано Септември 10, 2011 от Орлин Баев

[Диляна Колева]

Stareterniti, да мислиш позитивно не означава да неглижираш проблема, а да се научиш да ползваш негативите в полза на позитивите. Ти казваш, че имаш умението да виждаш негативното, това е чудесно, но какво правиш с него? Невероятно добре го насочваш срещу себе си. С тази енергия би направил невероятни неща, ако го обърнеш навън. Ето ти пример, скоро един колега сподели впечатление: В Норвегия в малък град пада сняг, сутринта улиците са затрупани, норвежецът при който е отседнал станал сутринта в 5.00ч изкарал машина от гаража и тръгнал да чисти сняг. На въпроса: плащат ли ти? Отговорил: Не

На въпроса : Защо го правиш, нали си плащаш данъци, тепще дойдат да изчистят?

Отговорил: В 7.00 всички ще станат за работа, снегорините няма да са успели да почистят, хората знаят, че аз имам машина и ще разчитат на моята помощ, аз трябва да си свърша работата, за да могат хората да отидат на работа"

Ето ти пример за обръщане на мисленето, използване на негатива в полза на позитива.

Няма да коментирам какво се прави в България в подобна обстановка. Негатива се преекспонира и всеки го обръща към себе си, от което всички страдат.

Това обръщане, води при много хора до твоя проблем, при други до мазохистични прояви и живот на жертви, при трети до физически заболявания и т.н

Казваш Обществото, Колектива.....от какво са съставени тези двете групи? Интересно ми е, ако трябва да им придадеш образ как би ги нарисувал?

Обръщането на мисленето не предполаго наличието на очаквания.

Очакване другите да правят като теб, очакване да го харесат, очакване за справедливост, очакване за изява ит.н. То трябва да носи вътрешна удовлетвореност, ти да обърнеш негатива в полза на позитива, заради себе си, ти да се чувстваш добре. Тогава ще започнеш да обичаш нещата, които правиш. Ти можеш да направиш това, проблемите в глобален план са не са работа на едн човек. Ограничи се в действията и мислите си до простронството, което обитаваш и внего имаш много материал за работа. Защо не поставиш негативната обстановка като предизвикателство към теб?