Движим се слепешката

[Станимир]

Духовното развитие е комплексно. То не е само любов и добродетели, нито само мисъл, нито само силна воля, но и трите взети заедно. Когато едното отсъства, другите две няма как да компенсират отсъствието.

Ами де да знам. Изглежда да е най-вече любов. Иначе как мисъл без любов и воля без любов. Както заговорихме за правилността, то най-близо до смисъла на правилността на Буда е любовта. И пак тъй трудно разбираемо.

Комплексно не означава „без любов“, а означава с любов, но и с мисъл и воля (в този случай под „воля“ разбирам способността на човека да реализира намеренията си). Май че някъде бях дал пример за любов без мисъл: стоиш си на терасата на блока на десетия етаж и виждаш че някъде долу дете пресича улицата без да вижда, че идва засилена кола. Та, как биха действали любовта и волята без мисъл. Ти ще извикаш на детето да се пази и в същото време ще скочиш от терасата за да му помогнеш колкото се може по-бързо. Е, разбира се няма да успееш да му помогнеш, но сама по себе си любовта не е в състояние да прецени това. Волята. Без нея пък въобще няма да предприемеш каквото и да е. Имаш любов и мисъл, но те ще се изразят само в мечти, без реално да положиш усилия да реализираш нито една.

Редактирано Септември 10, 2011 от Станимир

[Ivelina]

"Като опознаеш егото си опознаваш и Бог, а като опознаеш Бог опознаваш егото си."

Как опознаваш егото си? Какво правиш?

Как опознаваш и Бог?До къде можеш да Го опознаеш?Какво ти е позволено да опознаеш с различните си сетива?

[dcveta]

След като е направен избора, трябва да се спре със съмненията, колкото и да са ни полезни понякога в обикновения живот и да се приеме вярата.

Ани, би ли пояснила малко повече, какво имаш в предвид? Кога на мястото на съмненията идва вярата, доверието?

Няма нищо по-лошо от застоя. Времето в което живеем изисква да си изберем път и да тръгнем по него.

Защо? Застоят понякога е нужен и по-добрият вариант вместо да се върви слепешката, но пак е нужна мъдрост.

Има си време за всичко както е казано в Еклисиаст и за вървене и за чакане.

Не е уместно да се върви слепешката, защото тогава падаш в яма.

Лично за себе си съм имала и двата случая. Когато съм вървяла слепешката и съм падала в яма и когато не съм вървяла, чакала съм.

И второто е за предпочитане, защото когато времето за чакане свършва, то Бог си има грижата и винаги дава ход, не ни оставя в застой повече от нужното.

[B__]

Леко с цитатите. В Еклесиаста във въпросния пасаж въобще не се говори за чакане!

А и чакането не е чакане, а правене на нещо друго. Чакане няма. Просто си избрала да правиш нещо друго.

[dcveta]

Леко с цитатите. В Еклесиаста във въпросния пасаж въобще не се говори за чакане!

А и чакането не е чакане, а правене на нещо друго. Чакане няма. Просто си избрала да правиш нещо друго.

Не е възможно всичко да се опише в една книга. Казано е "Има си време за всичко" и аз си добавих изречението. То се подразбира.

За чакащите се казва още

Исая 40

31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

Да, разбира се, че чакането е относително. Докато чакаш едно, се случва друго или правиш друго, но това какво променя? Къде виждаш противоречие?

[Ани]

След като е направен избора, трябва да се спре със съмненията, колкото и да са ни полезни понякога в обикновения живот и да се приеме вярата.

Ани, би ли пояснила малко повече, какво имаш в предвид? Кога на мястото на съмненията идва вярата, доверието?

Сложен въпрос, Цвета. Да си призная, трудно ми е да отговоря в момента. Има неща които мога да обясня с думи, а други – не. Още повече, че не съм успяла за себе си все още да преборя съмнението. Ако за една дева, това е трудно , то какво да се каже за козирога...? А като се добави и професията ми – математик, нещата съвсем се усложняват. Когато една опитност не е добре овладяна, то не бива много да се говори за нея. Думите ми в предишния пост са само препоръка. Но подробно не се наемам да отговарям все още.

Виждам, че задаваш много въпроси в постовете си и те разбирам напълно, защото и аз го правя. Но постепенно разбрах, че не бива да разчитам изцяло на информация дадена ми от нета. „Сдъвканата” истина не е полезна. Освен това е пречупена през погледа на този, който я дава. По-добре е да се пие вода от извора, не от чужда бутилка. Ето един извор - беседата : „Вяра и съмнение”.

По отношение на втората ти забележка:

Няма нищо по-лошо от застоя. Времето в което живеем изисква да си изберем път и да тръгнем по него.

Защо? Застоят понякога е нужен и по-добрият вариант вместо да се върви слепешката, но пак е нужна мъдрост.

Има си време за всичко както е казано в Еклисиаст и за вървене и за чакане.

Не е уместно да се върви слепешката, защото тогава падаш в яма.

Лично за себе си съм имала и двата случая. Когато съм вървяла слепешката и съм падала в яма и когато не съм вървяла, чакала съм.

И второто е за предпочитане, защото когато времето за чакане свършва, то Бог си има грижата и винаги дава ход, не ни оставя в застой повече от нужното.

Тук ми е по-леко да ти отговоря. Под застой нямам предвид чакане, проникнато с търпение. За такова чакане става дума в цитата който си дала от Исайя. Аз имах предвид съвсем друго чакане. Всъщност употребявам не думата „чакане”, а „застой”, която има друго значение. Застоя се поражда от леността.

Всеки застой води към леност, към инертност на материята. Щом е дошъл на земята, човек трябва да страда и да се радва, да се развива, да оживи инертната материя. – „Защо съм болен?“ – Защото си инертен. – „Защо съм невежа?“ – Защото си инертен. – „Защо се безпокоя?“ – Инертен си. Всички отрицателни състояния, през които минава човек, се дължат на инертността на материята.

Трите родословия

Нима ако човек е сляп не бива да се движи? Има риск наистина, но който не рискува – не печели. Права си, перифразирайки Еклисиаста, че има време за чакане, и време за вървене. И наистина е нужна мъдрост за различаване.