Движим се слепешката

[Guest Христо]

Доколко знаем реално и доколко си мислим, че знаем ? Доколко може да сме сигурни и убедени в това, което знаем ?

Говори се за заблуди на егото, посочват се какви са точно те, но ако се окаже, че са много повече и много по - дълбоки, отколкото си мислим ?

Ако се окаже, че все повече затъваме в илюзии на ума : все по - фини, примамливи и впримчващи ?

Според една теория, висшите духовни светове също са форма на илюзия, също са Майа и колкото повече израстваме духовно, колкото повече еволюираме, толкова повече се заплитаме в илюзии, все по - фини и красиви илюзии. Ако някой ти каже подобно нещо, твърде вероятно е да се разколебаеш и да се чудиш какво да правиш, накъде да вървиш и дали въобще да вървиш. Във връзка с тази теория ми изниква въпроса, как така аджеба един простосмъртен ще е по - наясно с нещата от живота с висшите духовни същества от Бялото братство ? Може би някой би казал, че те не са се усетили на време, достигнали са по - висши светове и още повече са затънали в илюзиите - занимават се с нашата духовна еволюция и така спомагат за това и ние да затънем още повече. Сигурно някой би казал така.

Според други ( християните) - всякакви извънтелесни видения са дяволска работа, а видените светли същества са преобразени дяволи.

Според атеистите (сред които и учени хора)подобни изживявания се дължат на химични реакции, резултат са от дейността на мозъка.

В света е пълно с всякакви религии, учения, школи, секти, течения, философии и като че ли стават все повече и повече. И всичките предлагат свои истини - къде съвпадащи, къде близки, къде разминаващи се. Много неща са се случили още преди да се родим, много преди да се родим. Много неща са станали на големи разстояния от мястото на което живеем, на страшно много неща не сме очевидци ( но дори да сме очевидци, от къде не сме сигурни дали мозъците ни не си играят игри). Много неща се предават през вековете, не може да знаем дали се предават вярно, дали някога са се случили, дали не са измислици. Всеки пречупва тези неща през своята призма ...Пречупват се пречупват се пречупват се ...и току виж при нас стигнали изкривени, подменени.

Какво всъщност знаем - защо един вярва в едно, друг в друго, един харесва едно, друг - друго. Защо един има едни вярвания, друг други. Защо един си е харесал едни вярвания, друг - други, а и двамата може да нямат доказателства за това, в което вярват.

Възможно ли е да сме доста програмирани и да не го знаем - родители, учители, медии, лични субективни впечатления ( някои натрупани евентуално и от минали животи), все в рамките на ума. Всичко пречупваме през призмата на нашия ум. Това което сме имали като преживявания, мисли, вярвания, наблюдения вчера оказва влияние върху това, което сме днес и върху това, което евентуално ще харесаме и предпочетем утре. Коловоз на ума.

Ами ако всички религии и учения са пълни с измислици, ако всичко е лъжа ? Ако всичко е работа на ума, ако всичко е плод на заблудите на его. Смятам, че определено има незрими за очите ни неща - няма как да бъде отречено, малцина са тези дето напълно отричат. Но ако Истината е по - различно от това дето ни предлагат всякаквите школи и религии ?

Историята, религиите, информацията за духовни учители и водачи - всичко почива на субективни човешки мнения, всичко което знаем сме го прочели, винаги остава място за съмнение дали нещата са точно такива, каквито са били разказани и описани. Това значи, че може би няма смисъл да вярваме сляпо на каквото и да е било. Някой ще каже :"ама аз чувствам, че е така, вътрешният глас ми казва". Ами ако този глас те лъже, или ако този глас е проява на нечие външно внушение. Ако този глас е заблуда на ума.

Мисълта, че може да отидеш в ада, защото си живял в заблуда е неприятна. Неприятна е и мисълта, че може милиони години да се движиш в грешна посока, мислейки си, че се движиш към Бог, а накрая да се окаже, че затъваш в някаква имитация на божественото. Подобни мисли могат да подействат обезсърчаващо. Някой ще каже : "трябва да се отхвърлят такива мисли". Ами ако са истина ? Ако е истина ?

Ако се окаже, че няма живот след смъртта, тогава няма за какво да се коси човек - както и да е живял, резултатът е еднакъв накрая, еднакъв и вечен.

Някой казва аз съм изживял еди какво си и еди какво си, изпитал съм еди какво си. Друг казва, ама и аз съм изживял еди какво си, изпитал съм еди какво си. Уж едно и също нещо изпитали, пък различни теории имат по въпроса. Единият вярва в духовната еволюция, в това че трябва да еволюираме, че телата ни може да станат по - фини, другият казва, че духовната еволюция ни отдалечавала от Бог. И двамата твърдят, че са изпитали това да си едно цяло с Цялото, да се усещам неделима част от Цялото.

Явно има неща, които никога няма да могат да бъдат доказани и обяснени напълно, на 100%. Май винаги остава място за съмнение, за несигурност, винаги има неизвестно.

Къде е Истината, какво е Истината, кой казва истината - един учи на това, друг на онова.

Може би човек просто трябва да прецени как да живее, да живее живота както го чувства и както го може, да поеме отговорност за живота си, а накрая да понесе резултатите от този живот, в каквото и да се изразяват те. Но поне да знае, че е живял според съвестта си. Не ми се ще да вярвам, че Бог е толкова жесток, че да остави някой във вечен ад или пък да го остави милиони години да се движи в грешна посока, както смятат някои. Ако в гъстата гора вали сняг и ти не знаеш накъде да вървиш, за да излезеш от тази гора и да отидеш на по - топло и слънчево място, по - добре е да вървиш на където и да е, отколкото да легнеш в снега и да се оставиш да те затрупа.

Редактирано Септември 4, 2011 от Христо

[summertime]

Доста теми пусна, но все въртиш около едно и също. Оставам с впечатлението, че явно си се пренаситил с информация, която ти е трудно да асимилираш. Освен това си доста хаотичен в изказа. Измъчих се докато ти прочета мислите. Както забеляза от това, което ти отговориха в предишните теми, всичко е въпрос на лична интерпретация. Ако очакваш тук, или където и да е, да получиш адекватни отговори на твойте въпроси, то мисля си губиш времето.

В крайна сметка, твой е избора по какъв път да поемеш! Живота си е твой, и само ти можеш да се разполагаш с него. Ако приемеш един съвет от мен Живей си живота, радвай се на този дар, радвай се на истински ценните моменти в него, живей така че да бъдеш в хармония със себе си, и останалите, пък това което има става, то ще стане. Бъди добър човек, защото добротата е най-дефицитното нещо на тоя свят.

Добротата, е в основата на всички тези концепции за които говориш по-горе. Но е облечена в различни дрехи, изказана на различни езици, и е в различни цветове. Тя е измамно многолика, а всъщност става въпрос за едно и също нещо.

Желая ти успех

[pavli82]

Човек трябва да поеме отговорност за живота си, това е ... за всичко, което създава около себе си и в света си. Ако не го направи, независимо кое духовно учение следва ще е безсмилено, ще е напразно похарчена енергия, трябва да се осъзнаем, че ние творим сами живота си и сме отговорни, както за себе си така и за всички други хора, за планетата и всичките й обитатели.

Времената се промениха, вече няма значение кой в какво вярва или не, важно е кой какво прави, какви действия предприема и какви резултати имат те в живота на другите хора. Никой не съществува сам за себе си. Всички сме свързани в едно. Дали човек го осъзнава, желае да го осъзнае или не желае и да чуе за това има малко значение - накрая всички ще сме отговорни за какво сме изразходвали енергията си.

[Станимир]

"Движим се слепешката" - ако сме наясно какви искаме да бъдем и какъв искаме да бъде светът в близкото и далечно бъдеще, то няма как да се движим слепешката. Разбирането на света около нас е качество, което всеки сам следва да си развие. Информацията която научаваме е нещо, съвсем различно и не е първостепенна. Лесно е да се каже: този свят е илюзорен, но кой какво ще разбере под това е въпрос на индивидуални умствени способности, на способност да се вникне в гледната точка на изказващия твърдението, защото това, което е вярно от една гледна точка не е задължително вярна от друга.

[Guest Христо]

Освен това си доста хаотичен в изказа.

Защото е дълго за обяснение.

Добротата, е в основата на всички тези концепции за които говориш по-горе. Но е облечена в различни дрехи, изказана на различни езици, и е в различни цветове.

Същата тази доброта не е достатъчна според християнската версия. Също и според друга по - езотерична версия, според която може да си добър и почтен, но да останеш в оковите на ума. Даже мисля, че не само съм го чел в книга : май и тук в сайта видях подобен коментар. Беше свързано с това, че и добрите хора са застрашени ли, нещо такова. Не помня какво точно, но беше в смисъла, че само добротата на води до Истината.

ако сме наясно какви искаме да бъдем и какъв искаме да бъде светът в близкото и далечно бъдеще, то няма как да се движим слепешката.

Имам предвид, че човек евентуално си избира някакво учение и евентуално го следва, ама дали то го води към Истината, гаранция пълна май няма. Редактирано Септември 4, 2011 от Христо

[pavli82]

Съгласна съм, че само доброта не е достаъчна. Трябва да сме активно добри, да правим, а не само да бъдем. С действията си да правим добро, а не просто да се задоволяваме, че не правим никому нищо лошо... защото и бездействието също не е добро.

Земята е училище, ако всички отговори ни беха дадени предварително нямаше да се питаме какво следва сега, кой път къде води, но в това е задачата - сами да откриваме и проправяме свои пътища.

[Guest Христо]

Струва ми се някак несправедливо, това че някой добър и почтен човек ( който дори е активно добър), може да се отдалечава от Бог, само защото не медитира да речем, или не прави нещо от сорта, което да му помогне да разбере някакви предполагаеми илюзии, в които се намира и заради, които ще остане в оковите на ума.

Редактирано Септември 5, 2011 от Христо

[Станимир]

Духовното развитие е комплексно. То не е само любов и добродетели, нито само мисъл, нито само силна воля, но и трите взети заедно. Когато едното отсъства, другите две няма как да компенсират отсъствието.

[Креми (късметче)]

1. Ами ако всичко е лъжа ?

2. Май винаги остава място за съмнение, за несигурност, винаги има неизвестно.

3. Може би човек просто трябва да прецени как да живее, да живее живота както го чувства и както го може, да поеме отговорност за живота си, а накрая да понесе резултатите от този живот, в каквото и да се изразяват те. Но поне да знае, че е живял според съвестта си.

4. Не ми се ще да вярвам, че Бог е толкова жесток,

Христо, хубави размисли. Подобни мисли са плод на определени настроения или моменти в живота и не траят дълго. По горните цитати мога да кажа:

1. Не може всичко да е лъжа, тогава не би съществувала бинарната двойка лъжа - истина.

Обаче истината има нива, които са като концентрични кръгове ... зависи в кой кръг си, съответно и така виждаш нещата. Затова и част от познанията са езотерични, т.е. вътрешни.

2. Ако си зодия Рак или с асц. Рак често ще те спохождат такива мисли, докато решиш, че ти пречат.

3. Да, поне за себе си мисля, че това е верния път.

4. Определено не е, правилно предполагаш.

[Guest Христо]

1. Не може всичко да е лъжа, тогава не би съществувала бинарната двойка лъжа - истина.

В смисъл, че ако има лъжа тук, задължително трябва да има и истина пак тук и няма как тук да е само лъжа, а пък Истината да е извън умовете ни и това дето вярваме и мислим. В смисъл ако Бог е Истината и извън умовете ни и техните разсъждения, това не значи, че тук в материята има само лъжи, но има и истини. Истини в смисъл на твърдения отразяващи някакви духовни житейски истини. Офф, не трябва да задълбавам толкова. В книгата се казва, че Истината дори да сме я преживели не може да бъде повторена и като я повтаряме изричаме лъжи, защото думите не могат да обхванат Истината. Абе такива работи, все тая. Има логика в това, че ако човек вземе да повтаря нещо, което не е изживял, той се забравя един вид, хипнотизира се от думите и се отдалечава от това, което твърди, думите стават кухи фрази, има отдалечаване от съдържанието и увличане в пропагандиране. Може и така де е. Ако човек се концентрира прекалено върху идеите, върху думите, може да забрави за Истината и отварянето за нея. Абе както и да е. Бла бла бла, мър мър бър. Тоя Кришнамурти ме поомота, но взех да се пооправям.

Важното е да разчистваме място за Истината. Другото е дрън дрън. Човек в крайна сметка сам ще преживее и ще се увери в това или онова. Макар че имам чувството, че някои светли същества си противоречат взаимно. Явно сте прави, че Истината има етапи, че е като концентрични кръгове. Кришнамурти опростява нещата, отрича идеи, краен е. Абе луда работа. Все тая е.

Редактирано Септември 5, 2011 от Христо

[Диана Илиева]

...

Ами ако всички религии и учения са пълни с измислици, ако всичко е лъжа ? Ако всичко е работа на ума, ако всичко е плод на заблудите на его. Смятам, че определено има незрими за очите ни неща - няма как да бъде отречено, малцина са тези дето напълно отричат. Но ако Истината е по - различно от това дето ни предлагат всякаквите школи и религии ?

Историята, религиите, информацията за духовни учители и водачи - всичко почива на субективни човешки мнения, всичко което знаем сме го прочели, винаги остава място за съмнение дали нещата са точно такива, каквито са били разказани и описани. Това значи, че може би няма смисъл да вярваме сляпо на каквото и да е било. Някой ще каже :"ама аз чувствам, че е така, вътрешният глас ми казва". Ами ако този глас те лъже, или ако този глас е проява на нечие външно внушение. Ако този глас е заблуда на ума.

Мисълта, че може да отидеш в ада, защото си живял в заблуда е неприятна. Неприятна е и мисълта, че може милиони години да се движиш в грешна посока, мислейки си, че се движиш към Бог, а накрая да се окаже, че затъваш в някаква имитация на божественото. Подобни мисли могат да подействат обезсърчаващо. Някой ще каже : "трябва да се отхвърлят такива мисли". Ами ако са истина ? Ако е истина ?

Ако се окаже, че няма живот след смъртта, тогава няма за какво да се коси човек - както и да е живял, резултатът е еднакъв накрая, еднакъв и вечен.

...

Явно има неща, които никога няма да могат да бъдат доказани и обяснени напълно, на 100%. Май винаги остава място за съмнение, за несигурност, винаги има неизвестно.

Къде е Истината, какво е Истината, кой казва истината - един учи на това, друг на онова.

Може би човек просто трябва да прецени как да живее, да живее живота както го чувства и както го може, да поеме отговорност за живота си, а накрая да понесе резултатите от този живот, в каквото и да се изразяват те. Но поне да знае, че е живял според съвестта си. Не ми се ще да вярвам, че Бог е толкова жесток, че да остави някой във вечен ад или пък да го остави милиони години да се движи в грешна посока, както смятат някои. Ако в гъстата гора вали сняг и ти не знаеш накъде да вървиш, за да излезеш от тази гора и да отидеш на по - топло и слънчево място, по - добре е да вървиш на където и да е, отколкото да легнеш в снега и да се оставиш да те затрупа.

Така е, Христо, няма гаранция, няма сигурни доказателства. Но, точно това, че усещаме малко или много нещо незримо, че има загадки и феномени, ни навежда именно на изводите ти със синия шрифт.

[Креми (късметче)]

ако Бог е Истината и извън умовете ни

Защо пък извън умовете ни? Какво са те тогава?

Противопоставяш Бог на нещо, но не е ясно на какво.

Опитай да излезеш отвъд полярността черно - бяло, плът - душа, грях - святост ...

Отвъд критиката и отричането.

Редактирано Септември 5, 2011 от късметче

[Guest Христо]

Аз съм излязъл. Кришнамурти обяснява, че Истината е извън мислите, чувствата, вярванията и знанията ни, че те са в сферата на ума, проекции на ума.

[Креми (късметче)]

За да изкажа мнение, имам нужда от цитат и линк.

Мисля, че става въпрос отново за един от кръговете на истината ... а те са безкрайно много .

Определено има мисли, чувства и т.н. извън ума на отделния индивид. Още повече - вярвания и знания.

Друг въпрос - какво е дефинирано като Истина с главна буква и по какво се различава тя от истината с малка буква.

Редактирано Септември 5, 2011 от късметче

[Guest Христо]

"Първата и последна свобода". Има я и в нета ( ако някой чете там, да маркира текстовете за по - лесно четене) :

http://realize.my.contact.bg/Parvata%20i%20posledna%20svoboda.htm

Общо взето около това се върти цялата книга.

[dcveta]

Аз съм излязъл. Кришнамурти обяснява, че Истината е извън мислите, чувствата, вярванията и знанията ни, че те са в сферата на ума, проекции на ума.

И на мен ще ми е интересно, да цитираш по-конкретно. Във форумите влизам защото всичко е по-синтезирано и можеш да си задаваш въпроси и да си получаваш отговори, можеш да се развиваш по-бързо отколкото ако губиш часове да търсиш точна литература и прочие и не забравям, че всяко правило си има изключения.

Истината и умът. Не знам как точно да се изразя, но тези думи ги разбирам по определен начин въз основа на една медитация в която трябваше да не мисля, да успокоя умът доколкото е възможно.

И по време на медитацията - нищо, абсолютно нищо, стараех се умът ми да не взима участие доколкото може.

След това в човешкият ми ум дойде разбирането за двете същности на човека. И тази истина не беше от моят ум, но тя дойде от медитацията, тоест от Божият ум може да се каже.

Едната същност е тази на егото, която непрекъснато се бои за бъдещето, за преходното което идва и преминава, бои се от смъртта. Истините научени и получини от тази ни същност са относителни, временни, отминават, не са вечни. Те са тези с малката буква за която говори Късметче. /това казано съвсем накратко, иначе може да се обяснява и подробно, да се пишат статии по тази тема и т.н./

Другата ни същност е Божествена и вечна. Тя няма общо с човешкият ни ум или само дотолкова, доколкото ни дава да осъзнаем неосъзнатото чрез умът и мислите иначе си остава неосъзнато и доколкото Бог има общо с времето, и доколкото времето влияе на вечността. Тази същност не се бои. В нея е Божественото величие, което всичко знае.

Не са нашите мисли това, но там се съдържа цялото знание, цялото откъдето можеш да черпиш и да се обновяваш.

Сега разбрах и още нещо. В Библията се говори за вътрешният наш човек, който всеки ден се подновявал, дори и външният да продължава да тлее, да умира.

Та истинската, вечната Истина наистина не можеш да се докоснеш до нея чрез плътският си ум, а само чрез Божествената природа в себе си дотолкова, доколкото ти се открие или доколкото си допуснал да ти се открие, доколкото си се разтворил за нея, да приемеш.

Така разбирам казаното от Кришнамутри, макар и да не съм чела цитата му, но ще ми е интересно да го прочета/ако някой го отдели/, само за сравнение. Иначе съм убедена, че точно това е казал по смисъл, макар и с други думи да е казано.

В Библията например се казва, че когато свършат нашите човешки сили/било ум, мисли или каквото и да е/, тогава започват Божествените -"силата ми в немощ се показва съвършена".

Докъто човек разчита на своя ограничен ум, предразсъдъци и подобни, не би могъл да получи повече, да получи от неограничените Божии дарове. И едни получават в една посока, където са престанали да разчитат на себе си, а други в друга посока.

Тези твои въпроси ме карат да разсъждавам за Божиите истини и познание и докато ти отговарям си получавам и отговори за себе си. Божията благодат нека бъде с тебе!

[Станимир]

Бог във всичко - Свами Вивекананда

[Ivelina]

Интересна тема! Много разсъждения,много знания и много въпроси е поставил Христо. ”Движим се слепешката”...и това е Път... Въпросите, които на мен ми направиха впечатление са: “Ако се окаже, че все повече затъваме в илюзии на ума : все по - фини, примамливи и впримчващи? Възможно ли е да сме доста програмирани и да не го знаем - родители, учители, медии, лични субективни впечатления ( някои натрупани евентуално и от минали животи), все в рамките на ума?” А “ключът” според мен е тук: “Всичко пречупваме през призмата на нашия ум. Коловоз на ума.”

Знанието безспорно е нужно, но то е помощно средство, то е средство на ума. Затова учения, школи и т.н. имат техники за спиране на ума, за не –ум и т.н. Именно защото ума не може да обясни и логически да “върже” Душата, Духа, Безусловна Любов, Бог. Казано е много кратко, но и толкова необятно, че човешкия мозък не може да го побере – “Бог е Любов.” Всички учения,школи и т.н. стигат до това. Просто пътищата им са различни. Първоизточникът, Бог е сътворил всичко с Безусловна Любов и я е вложил в нас. А ние трябва да я проявим. Но затова не са ни достатъчни само знания. Нужно е и осъзнаване.Осъзнаване на неразривната връзка между Душата ни и Първопричината. Тогава вече има Познание и няма объркване от учения, школи и т.н. Всичко това обаче не може да се постигне без невидимата, вътрешна връзка между човека и Първоизточника – Вярата. Но когато вярваме, трябвада имаме Любов, за да преодолеем колебанията и съмненията на ума. Като прибавим и опита, който всеки човек има и "трупа" ежедневно, може да върви по Пътя си и да върши Добро, което е тясно свързано с Любовта. Всичко това има смисъл единствено когато се Приложи. Иначе човек изпада в задръствания , противоречия, върти се в омагьосан кръг от който трудно се излиза – знае много неща, но на практика нещо все не се получава. Тогава няма да се “движим слепешката“, а Разумно. Светлина и Любов!

[B__]

"Движим се слепешката"

Да, понякога дори е готино Иначе нямаше да има изненади и нишо ново под слънцето. Нямаше да има разнообразие в живота и щахме да умрем от скука.

Представяш ли си да не се движиш слепешката и да знаеш следващите си крачки. Пълна скука

[Ivelina]

Дали слепецът Вижда слънцето или само го гледа?!Вероятно в тъмнината умира от скука, но пък движейки се изненадите го дебнат на всяка крачка...

Единствено Виждайки можем да се наслаждаваме на слънцето и на всичко, което е под него.

А скуката изчезва именно, когато започнем да Виждаме. Пътеките в Живота са много и разнообразни. И именно от тук започва “шоуто“ пълно с изненади. Просто няма как да умрем от скука.

[B__]

...

ако сме наясно какви искаме да бъдем и какъв искаме да бъде светът в близкото и далечно бъдеще, то няма как да се движим слепешката.

Имам предвид, че човек евентуално си избира някакво учение и евентуално го следва, ама дали то го води към Истината, гаранция пълна май няма.

Гаранция няма. Иначе за всеки от нас всичко щеше да е предопределено.

Струва ми се някак несправедливо, това че някой добър и почтен човек ( който дори е активно добър), може да се отдалечава от Бог, само защото не медитира да речем, или не прави нещо от сорта, което да му помогне да разбере някакви предполагаеми илюзии, в които се намира и заради, които ще остане в оковите на ума.

Така е. Духовните практики нямат особено значение.

Няколко стотин години след Буда последователите праскали само медитация и нищо не се получавало. Тогава въвели действията. Така се е родила чаената церемония, например.

Погледни 8-те стъпки на Буда към просветлението:

ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ

ПРАВИЛНО НАМЕРЕНИЕ

ПРАВИЛНА РЕЧ

ПРАВИЛНО ДЕЙСТВИЕ

ПРАВИЛЕН НАЧИН НА ЖИВОТА

ПРАВИЛНО УСИЛИЕ

ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ

ПРАВИЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ

Правилна концентрация не означава точно медитация (или поне не е само медитация). Може да имаш правилна концентрация и докато копаеш лозето

Въобще правилността е важната и се споменава изрично и директно и от друг аватар - Орфей.

Духовното развитие е комплексно. То не е само любов и добродетели, нито само мисъл, нито само силна воля, но и трите взети заедно. Когато едното отсъства, другите две няма как да компенсират отсъствието.

Ами де да знам. Изглежда да е най-вече любов. Иначе как мисъл без любов и воля без любов. Както заговорихме за правилността, то най-близо до смисъла на правилността на Буда е любовта. И пак тъй трудно разбираемо.

Аз съм излязъл. Кришнамурти обяснява, че Истината е извън мислите, чувствата, вярванията и знанията ни, че те са в сферата на ума, проекции на ума.

Изглежда да е прав. Затова всяко знание, което придобиваме, след време трябва да го изоставим. И всяка мисъл, и всяко убеждение.

[B__]

Нещо забравих.

Разбирането на правилните неща изброени по-горе става едиствено чрез себеопознаването. А не със създаване на опитности. Себеопознаването ги разкрива. Тях си ги има.

Така като се себеопознаваме опознаваме и любовта. Като се оставим да живеем живота си.

Редактирано Септември 8, 2011 от БожидарЗим

[dcveta]

Така като се себеопознаваме опознаваме и любовта.

Тогава защо не казвате "да опознаем любовта"? Съвсем друго звучи. Че човек откак се е пръкнал на този свят опознава себе си. Изобщо не е точна тази дума "себепознание". Дори в началото като я чух си мислех, че искате да познаваме егото в себе си, а то би трябвало да се отнася за божествената природа в човека. Или по-добре да се каже опознай "Бог в себе си". Това "опознай себе си" е много относително. Всеки ще си го разбира, както му отърва. А "опознай Бог в себе си" е равносилно на "опознай любовта в себе си", защото се казва, че Бог е Любов.

[Ани]

В света е пълно с всякакви религии, учения, школи, секти, течения, философии и като че ли стават все повече и повече. И всичките предлагат свои истини - къде съвпадащи, къде близки, къде разминаващи се.

...

Историята, религиите, информацията за духовни учители и водачи - всичко почива на субективни човешки мнения, всичко което знаем сме го прочели, винаги остава място за съмнение дали нещата са точно такива, каквито са били разказани и описани.

Христо, когато човек се е препълнил с много необработени знания, почти винаги стига то тези въпроси, които ти задаваш в първия си пост на темата. Това е нормално. Минала съм по този път и знам какво е. Понякога, сърфирайки из нета пак попадам в същия капан. Но вече по-бързо се измъквам.

Истината може да е една, но пътищата към нея са много. Не може да се върви по всички едновременно. Човек трябва да се самоопредели. Ако стоим на гарата и само четем разписанията на влаковете, няма да стигнем до никъде. Необходимо е да се избере едно учение, религия... Всеки човек си има специфичен път. Изборът не е лек. Има лутане. Но животът е пред теб. Ти си само на 22 години.

След като е направен избора, трябва да се спре със съмненията, колкото и да са ни полезни понякога в обикновения живот и да се приеме вярата.

Второто важно нещо е натрупанитe знания да се превърнат в опитности или да се изхвърлят/забравят. Лично аз трудно изхвърлям, но съм забелязала, че без това не може.

Обаче каквото и да става – трябва да се върви.

Харесва ми написаното от теб:

Ако в гъстата гора вали сняг и ти не знаеш накъде да вървиш, за да излезеш от тази гора и да отидеш на по-топло и слънчево място, по-добре е да вървиш на където и да е, отколкото да легнеш в снега и да се оставиш да те затрупа.

Няма нищо по-лошо от застоя. Времето в което живеем изисква да си изберем път и да тръгнем по него.

Редактирано Септември 10, 2011 от Ани

[B__]

Така като се себеопознаваме опознаваме и любовта.

Тогава защо не казвате "да опознаем любовта"? Съвсем друго звучи. Че човек откак се е пръкнал на този свят опознава себе си. Изобщо не е точна тази дума "себепознание". Дори в началото като я чух си мислех, че искате да познаваме егото в себе си, а то би трябвало да се отнася за божествената природа в човека. Или по-добре да се каже опознай "Бог в себе си". Това "опознай себе си" е много относително. Всеки ще си го разбира, както му отърва. А "опознай Бог в себе си" е равносилно на "опознай любовта в себе си", защото се казва, че Бог е Любов.

Ех, веднага тръгна да /се ограничаваш :) Като опознаваш егото си опознаваш и Бог, а като опознаваш Бог опознваш и егото си.