Ася_И Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 Мона, съгласна съм, че най-големите лъжци най-много си вярват. Колкото и да повтаряме една лъжа, тя си остава лъжа. Може временно да бъде възприемана като истина от околните, но само временно. Когато преценя, че човека отсреща не е готов да понесе истината, във вида в който аз ще я кажа, предпочитам да си премълча и да изчакам подходящ момент. Макар че опитът ми досега ме е научил, че колкото повече се отлага казването на истината, толкова по-трудно става. В един момент даже може да се предпочете лъжата, само и само да не се признае или каже истината. Много е сложно и Добромир е прав, че трябва много да се мисли как да поднесем истината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 14, 2007 Доклад Share Добавено Юни 14, 2007 (edited) Не трябва да се абсолютизират нещата - не живеем в съвършен свят. В случаят който Добромир цитира, казването на истината не само е престъпление, но е и изключително тежко, защото е съчетано с предателство. В крайна сметка пак опираме до мотивите. Лъжа означава да сгъстиш облака на заслепението и илюзията около другия, така че за него да стане по-трудно от преди да достигне до истината. Това може да стане чрез неверни думи, чрез мълчание, а може да стане и чрез казване на истината (ако просто очакваме този на който я казваме да я изтълкува в грешна посока). В крайна сметка сме отговорни както за лъжите си, така и за вредите причинени от казването на истината, а решението зависи от конкретния случай. Вивека (различаването) е качество което се постига трудно. Редактирано Юни 14, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 Подкрепям те Станимир,добре казано и аэ така мисля Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 (edited) В крайна сметка сме отговорни както за лъжите си, така и за вредите причинени от казването на истината, а решението зависи от конкретния случай. Вивека (различаването) е качество което се постига трудно. Отново, ненавреждането е по-важен принцип от искреността. Ако хората бяха добронамерени, а не както в примера по-горе разбойници, нямаше да има проблем да бъде човек винаги искрен с тях. Ако хората осъзнаваха и неегоистичната перспектива пред развитието на съзнанието, никакъв проблем нямаше да има да се обсъждат с тях всякакви въпроси в каквато и да е удобна или неудобна за егото им светлина. А неудобната истина е като скалпел - може да отвори абсцеса на самолюбието и така да помогне; но може и да нарани здрави тъкани, защото - при неосъзналия другата перспектива - именно липсва различаване и той възприема атаката към егото дълбоко душевно, усеща се "самият той" наранен - а това провокира по-скоро патология, отколкото еволюция... Учителите са доказали, че са добри душевни хирурзи, но ние дали сме такива? Редактирано Юни 15, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 За онзи пример-когато бедния краде от богатия ,за да спаси нечий живот.На мен не ми допада.А защо бедния е беден,за богатия е богат-защото богатия сам си е натрупал богатството,а бедния не е направил достатъ1но за да си изкара пари.Да намери работа и да измисли нещо да си изкара пари.В такъв случай редно ли е аз като нямам достатъчно пари да отида да ограбя кмета например,защото той има много. Само истината,дори да боли,дори да не ти харесва,това е положението.Казвай смело своята истина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 15, 2007 Доклад Share Добавено Юни 15, 2007 (edited) Само истината,дори да боли,дори да не ти харесва,това е положението.Казвай смело своята истина. Грабваш ли скалпела? Много са хората, които говорят навсякъде за "своята истина"... Малко са онези, които се опитват да разберат нейното съотнасяне към истините на другите. Но само при този случай е възможно по мъдър начин да се прояви искреност! Вярно е, че слепият е сляп и сакатият е сакат, но ако им викнем: "Хей, кьорчо!" и "Какво правиш тук, урод такъв?", дали ще постъпим мъдро? "Да бъдеш искрен е добре, но това не означава да удряш всекиго по главата с истината" - Парамаханса Йогананда Мъдрото използване на искреността включва на първо място конструктивната й - по отношение на себе си и на другите - употреба. Но не е ли така и с другите "по принцип добри" качества? Ако човек е търпелив, когато се налага да действа спешно, добре ли е? А ако е смел, но подлага себе си и другите около себе си (често и без да ги пита) на неразумни рискове? И изобщо: има ли по принцип добри качества или всичко е в зависимост от конкретната душевна настройка и съзависимо от конкретната външна ситуация?! Редактирано Юни 15, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юни 17, 2007 Доклад Share Добавено Юни 17, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Юни 19, 2007 Доклад Share Добавено Юни 19, 2007 Напълно съм съгласна с Добромир! Освен това бих добавила, че това, че някой не вижда по начина, по който ние виждаме, не е чак толкова добро основание да го наричаме сляп. Той може да вижда някои неща по- добре от нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 19, 2007 Доклад Share Добавено Юни 19, 2007 Да. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 20, 2007 Доклад Share Добавено Юни 20, 2007 това, че някой не вижда по начина, по който ние виждаме, не е чак толкова добро основание да го наричаме сляп. Той може да вижда някои неща по- добре от нас. Което означава, че не е била казана истина, а самозаблуда, т.е. лъжа. Когато говорим да не се казват лъжи, това означава и да не говорим нещо, което ни се струва истина в момента. Да се съобразяваме с ограничеността на възприятията си, както и с динамиката на света. Това, което днес е истина, утре може да се промени и да стане лъжа. И обратното. И още нещо - как да разберем кога да я кажем - нашата истина? Може би само ако я поиска човекът, на когото тя би помогнала да намери своята истина; само тогава и така, че казването на тази истина в определен момент не би навредило на някого; само ако сме сигурни - имаме опредлени факти (не нашите тълкувания - напр. видим мъж и жена заедно и ги обявим за любовници, оказва се,че са роднини или приятели от детството си). Когато обстоятелствата ме накарат да кажа на родител не съвсем приятни за него факти за детето му, обикновено ги казвам след като изтъкна други, положителни и ги формулирам по начин, който предлага решение на проблема, а не просто го излага. Например: "Много ми харесват домашните на К., когато ги донесе написани стрателно. Моля ви, проверявайте навреме дали е написал всичко - понякога не забелязва някое упражнение и се налага да дописва в час. Напомняйте му навреме, не в последния момент - за да работи спокойно, а не просто за да има нещо написано.... и т.п." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 20, 2007 Доклад Share Добавено Юни 20, 2007 И добре е да проумеем, че дребничките човешки истини, са винаги ограничени и непълни и най-малкото полуистини, което не е непременно лъжа, но не е и абсолютната истина. А кой може да претендира за абсолютност?! ..................... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
galyovna Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Всеки от нас може да излъже? Но понякога може да се лъже и за добро. Но да ви кажа един съвет по добре не лъжете Здравей,подкрепям те напълно,аз поне така постъпвам,предпочитам да кажа истината,пък на човека до мен,имам предвид партньора си,това му допада,такава съм,но пък си мисля,не съм ли прекалено прозрачна,понякога си мисля,дали не е грешка,после пък си викам,абе,карай,аз по добре да съм такава,щото ,то не че не съм лъгала,но си мисля,че понякога обстоятелствата те принуждават да излъжеш,но пък ,лъжейки ,душата ми се свива,после не намирам покой,но не се и страхувам да си призная или най малкото,да поискам прошка.........сложно е,всички сме толкова различни Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Онзи, който твърди, че не лъже, лъже. В много човешки ситуации се налага да се лъже, в други ценна е само истината. Въпрос на усет е да се разберат посланията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Юли 20, 2007 Доклад Share Добавено Юли 20, 2007 Едва ли ще кажа нещо ново като повторя думите, че лъжата си е лъжа и няма защо да се лъжем дали тя е добра или не. Може ли да цитирам? Обожавам уместните цитати . Ще започна малко по-отдалеч, защото циатата е много хубав: "Днес хората желаят да създадат едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. Но нека не се забравя, че с груби борби и с остри социални стълкновения, този идеал няма да се постигне. Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент. В политиката лъжата е въведена в дипломатически похват. Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа. Лъжата обаче си е лъжа, все едно дали е бяла или черна. Някои духовито забелязват, че черната лъжа дължи своя произход на долните слоеве на обществото, а бялата - на горните, по-образованите слоеве, а най-вече на висшата дипломация." /Беинса Дуно "Науката и възпитанието, с.55, София, 2003.../ От житейския си опит не съм видяла някоя лъжа да е довела до нещо добро. Но по-лошото е,че човек може да не бъде честен пред себе си само за да защити егоцентричното си себе. Ех, това алчно "себе", кога ли ще отстъпи място на истинското "Себе"? За другите не знам, но със сигурност за онзи, който иска да върви по Пътя и да се нарича ученик първото неизменно условие е да приеме за основа на живота си истината, каквото и да му струва това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bulgaro Добавено Септември 14, 2007 Доклад Share Добавено Септември 14, 2007 Аз например НЕ ЛЪЖА... Според Мона - в такъв случай неизбежно лъжа... Без коментар!!! НЯМА БЛАГОРОДНА ЛЪЖА - ТОВА Е УСПОКОЕНИЕ ЗА НЯКОИ... Истината е най-добрата политика... Щом ще говорим за интереси... И не само... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 Приятели, за да не говорим лъжи трябва да знаем ИСТИНАТА. Но ние не я знаем, нямаме различителна способност за нея. Така че ВИНАГИ говорим ЛЪЖИ, или поне не ИСТИНАТА. Всички факти, в които вярваме, са относителни, тъй като знанието ни за тях е ВЪНШНО, ПОВЪРХНОСТНО. Дори когато сме убедени, че говорим истината в синхрон с известните ни факти, това пак е относително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 (edited) Какво означава да "говорим истината" и "да говорим лъжи"? Ако приемем, че никога не бихме могли да узнаем Истината, то това би оправдало всяка лъжа, която по един или друг повод излиза от нас... Според мен под "казвам лъжа" може да се приеме раздвояването на нашето съзнание - то е приело някаква позиция, факт, отношение като своята истина за момента, но по някаква причина или с някаква цел създава втора "истина", различна от оригиналната, която е предназначена за другите хора. След като се появят тези две "реалности", неизбежно се появява и мостът между тях - обяснението, което съзнанието дава на себе си за това раздвояване. Следва натоварването на сетивата, ума и емоциите ни и с още една "програма", която следи и поддържа валидността на фалшивата реалност в очите на хората, за които тя е предназначена... Сигурно има и още.... Така натоварено съзнание всъщност започва да смесва реалностите и да лъже самото себе си, за да облекчи малко напрежението. То е лишено от време и свободен капацитет енергия, внимание и спокойствие, за да приема и обработва информацията, която непрекъснато постъпва от средата. Последствията са ясни - и като теория, и като поведение.... Може би затова казват, че "на лъжата краката са къси" - т.е. не е хубаво да лъжем не заради другите, а най-вече заради себе си.... Разбира се, като не създаваме паралелни "реалности" - лъжи - за другите, това не означава, че сме длъжни винаги да показваме всичко от реалността, която осъзнаваме в момента - това, което в момента за нас е "истината" - още повече,ч е тя непрекъснато се променя. Бих казала - да носим в себе си само истината си в момента - да казваме само това, което е необходимо и достатъчно и с уговорката, че това е нашето мнение в момента.... Редактирано Септември 15, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 Какво означава да "говорим истината" и "да говорим лъжи"? Ако приемем, че никога не бихме могли да узнаем Истината, то това би оправдало всяка лъжа, която по един или друг повод излиза от нас... Според мен под "казвам лъжа" може да се приеме раздвояването на нашето съзнание - то е приело някаква позиция, факт, отношение като своята истина за момента, но по някаква причина или с някаква цел създава втора "истина", различна от оригиналната, която е предназначена за другите хора. След като се появят тези две "реалности", неизбежно се появява и мостът между тях - обяснението, което съзнанието дава на себе си за това раздвояване. Следва натоварването на сетивата, ума и емоциите ни и с още една "програма", която следи и поддържа валидността на фалшивата реалност в очите на хората, за които тя е предназначена... Сигурно има и още.... Така натоварено съзнание всъщност започва да смесва реалностите и да лъже самото себе си, за да облекчи малко напрежението. То е лишено от време и свободен капацитет енергия, внимание и спокойствие, за да приема и обработва информацията, която непрекъснато постъпва от средата. Последствията са ясни - и като теория, и като поведение.... Може би затова казват, че "на лъжата краката са къси" - т.е. не е хубаво да лъжем не заради другите, а най-вече заради себе си.... Разбира се, като не създаваме паралелни "реалности" - лъжи - за другите, това не означава, че сме длъжни винаги да показваме всичко от реалността, която осъзнаваме в момента - това, което в момента за нас е "истината" - още повече,ч е тя непрекъснато се променя. Бих казала - да носим в себе си само истината си в момента - да казваме само това, което е необходимо и достатъчно и с уговорката, че това е нашето мнение в момента.... Не твърдя, че никога не бихме могли да узнаем Истината. Твърдя, че в това си състояние не можем. Нали затова /и затова/ сме ученици, за да можем в един момент да узнаем истината, да СМЕ в Истината, да станем част от Истината... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 А дали допускането,че ученичеството ни би могло да ни доведе някога до състоянието да знаем Истината, да сме Истината, не ни изкушава един ден да заживеем с усещането, че нашата истина (личното ни усещане за света в момента) Е Истината, а това на другите е Лъжата? Ние, според мен, и сега сме част от Истината - и винаги ще си останем такава. Осъзнаваме ли,че всеки от нас - не само ние лично, е някаква специфична проекция на Истината за този момент в тази реалност, ние бихме престанали да делим нещата около себе си на "истина" и "лъжа" според личните си мерки. Сега като се замисля май няма по-сигурна лъжа от това делене и от абсолютизирането на мерките ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 А дали допускането,че ученичеството ни би могло да ни доведе някога до състоянието да знаем Истината, да сме Истината, не ни изкушава един ден да заживеем с усещането, че нашата истина (личното ни усещане за света в момента) Е Истината, а това на другите е Лъжата? Ние, според мен, и сега сме част от Истината - и винаги ще си останем такава. Осъзнаваме ли,че всеки от нас - не само ние лично, е някаква специфична проекция на Истината за този момент в тази реалност, ние бихме престанали да делим нещата около себе си на "истина" и "лъжа" според личните си мерки. Сега като се замисля май няма по-сигурна лъжа от това делене и от абсолютизирането на мерките ни. IСъгласен съм! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 Разбира се, като не създаваме паралелни "реалности" - лъжи - за другите, това не означава, че сме длъжни винаги да показваме всичко от реалността, която осъзнаваме в момента - това, което в момента за нас е "истината" - още повече,ч е тя непрекъснато се променя. Бих казала - да носим в себе си само истината си в момента - да казваме само това, което е необходимо и достатъчно и с уговорката, че това е нашето мнение в момента.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 (edited) Ще кажа нещо, което ми излезе от устата наскоро без да се усетя. Аз по принцип не лъжа. Чувствам се виновна и нарочена да не би да лъжа даже и когато не лъжа. Може би като малка са ме обвинявали в лъжа дори и когато съм говорила истината. Обаче се хванах на няколко пъти, че по време на работа доста изобретателно излъгах на няколко пъти, за да няма излишни усложнения. Което доведе до следния "бисер": По време на служба може да се лъже, щом е необходимо. И казах на шефката: Виждаш ли - заради тебе дори лъжа, и то с удоволствие ! Редактирано Септември 15, 2007 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 (edited) Истината е най-добрата политика Приятели, за да не говорим лъжи трябва да знаем ИСТИНАТА. Но ние не я знаем, нямаме различителна способност за нея. Така че ВИНАГИ говорим ЛЪЖИ, или поне не ИСТИНАТА. Всички факти, в които вярваме, са относителни, тъй като знанието ни за тях е ВЪНШНО, ПОВЪРХНОСТНО. Дори когато сме убедени, че говорим истината в синхрон с известните ни факти, това пак е относително. Към относителния контекст, истината е повече или по-малко относителна. Това я прави относително валидна. Достигайки постепенно до свръхсъзнание и космическо съзнание, се разбира относителността и ограниченията на относителния мисловен процес. Това обаче не прави от относителните истини лъжи , а дори може да помогне да се достигне посредством относителното - всеобщото. Какво означава да "говорим истината" и "да говорим лъжи"? Ако приемем, че никога не бихме могли да узнаем Истината, то това би оправдало всяка лъжа, която по един или друг повод излиза от нас... Според мен под "казвам лъжа" може да се приеме раздвояването на нашето съзнание - то е приело някаква позиция, факт, отношение като своята истина за момента, но по някаква причина или с някаква цел създава втора "истина", различна от оригиналната, която е предназначена за другите хора. След като се появят тези две "реалности", неизбежно се появява и мостът между тях - обяснението, което съзнанието дава на себе си за това раздвояване. Следва натоварването на сетивата, ума и емоциите ни и с още една "програма", която следи и поддържа валидността на фалшивата реалност в очите на хората, за които тя е предназначена... Сигурно има и още.... Така натоварено съзнание всъщност започва да смесва реалностите и да лъже самото себе си, за да облекчи малко напрежението. То е лишено от време и свободен капацитет енергия, внимание и спокойствие, за да приема и обработва информацията, която непрекъснато постъпва от средата. Последствията са ясни - и като теория, и като поведение.... Може би затова казват, че "на лъжата краката са къси" - т.е. не е хубаво да лъжем не заради другите, а най-вече заради себе си.... Разбира се, като не създаваме паралелни "реалности" - лъжи - за другите, това не означава, че сме длъжни винаги да показваме всичко от реалността, която осъзнаваме в момента - това, което в момента за нас е "истината" - още повече,ч е тя непрекъснато се променя. Бих казала - да носим в себе си само истината си в момента - да казваме само това, което е необходимо и достатъчно и с уговорката, че това е нашето мнение в момента.... И според мен лъжата не може да съществува без да има съзнание за нея (неискреност). Ние, според мен, и сега сме част от Истината - и винаги ще си останем такава. Осъзнаваме ли,че всеки от нас - не само ние лично, е някаква специфична проекция на Истината за този момент в тази реалност, ние бихме престанали да делим нещата около себе си на "истина" и "лъжа" според личните си мерки. Редактирано Септември 15, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 Ако говорим за абсолютна истина, тя наистина не може да бъде постигната, но единствено що се отнася до нейната цялостност. Още повече, че абсолютната истина не е постоянна величина. Последното може би звучи парадоксално, но всеки трябва да намери обяснението сам за себе си. Не е разумно да се предполага, че между това, което отделния човек смята за истина и абсолютната истина няма допирни точки. Голямото включва малкото в себе си. Трябва да се прави разлика и между лъжа и (само)заблуда. Едното е съзнателно, а другото е следствие на мая, при което липсва умисъл. Не е лошо да се обърне внимание и на стремежът към истиност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 15, 2007 Доклад Share Добавено Септември 15, 2007 Трябва да се прави разлика и между лъжа и (само)заблуда. Едното е съзнателно, а другото е следствие на мая, при което липсва умисъл. Не е лошо да се обърне внимание и на стремежът към истиност. Определено трябва да се обърне внимание на самозаблудата . Защото тя не се различава като лъжа, ти й вярваш. Приемаш я за своя истина. И така можеш да объркаш почти целия си живот. Но дори тогава има надежда, и тя е в човешкия стремеж към истинност. Аз бих добавила, и в човешката любознателност, която няма как да не те доведе до истината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.