Духовно развитие и сливане с Бог?

[Guest Христо]

На Луцифер толкова ли му е трудно да стане ? Дали ако бъде извикан ще се появи ? От какво зависи Луцифер пак да стане станал ангел, тоест светъл ? Ако го викне човек и поговори с него, дали може да му помогне да стане. Не можем ли да му помогнем.

Редактирано Септември 5, 2011 от Христо

[dcveta]

На Луцифер толкова ли му е трудно да стане ? Дали ако бъде извикан ще се появи ? От какво зависи Луцифер пак да стане станал ангел, тоест светъл ? Ако го викне човек и поговори с него, дали може да му помогне да стане. Не можем ли да му помогнем.

Понякога се лъжа и отговарям на въпроси, които са зададени уж от незнание, а се оказва обратното ...

Виж какво, едва ли нашият човешки мозък ще може да побере знанието което има Луцифер от хиляди години, че да му помага. Остави тази работа за боговете, да се занимават.

Днес се питах един въпрос. Когато Бог и Сатана са разделени, ясно виждаш посоката, накъде да вървиш. Но когато са на едно мнение, тогава как ще знаеш пътя и каква е точно Божията воля?

Знам че някои веднага ще опонират, но за това ще дам пример и то библейски. Примерът с Йов, първа глава.

Сатана присъства на събранието на Божиите синове/тоест той е един от тях/. И Бог се съгласява с него. Доста на почит е бил изглежда, щом Бог се съгласява с него. От друга страна този описан случай много прилича на онзи за доброто и лошото ченге.

Та в подобни случаи/като примерът с Йов/ как разбирате Божията воля? Явно и на познаващите закона не е било много лесно, да отсъдят правилно и да разберат, щом накрая се оказва, че не са говорили правилно. И съветниците на Йов, колкото и да са били запознати с писанията и знаещи, не са могли да му помогнат. Можете да почетете книгата. Доста мъдрост е събрана в нея. Явно това е случай в който трябва да се отсъжда мъдрост от мъдрост. Лесно се отсява лъжата от истината, но мъдрост от мъдрост как да отсеем? За Еремия не е трудно било, надявам се и за нас същото следва.

В случая става въпрос за Божията воля, която била добра/например пазенето на десетте заповеди Божии/, по-добра следва от повече познание за Бог и съвършена, придружена с чудеса и знамения. Пример мога да дам - Исус, който е познавал съвършената Божията воля.

Ето как си получих отговор на въпросът. Когато човек навлиза навътре в духовните световете, познанието за Бог се увеличава чрез познаване на Неговота воля/добра, по-добра, съвършена/.

Значи колкото по-трудни са уроците ни и по трудно разпознаваме Божията воля, толкова по-надълбоко навлизаме в духовния свят и се доближаваме до познанието на съвършената Божия воля, която не може да се изпълни без чудеса и знамения. С други думи, поставен си в ситуации от които не можеш да излезеш по естествен начин, без вяра. Както Моисей пред Червеното море. Назад път няма, преследва го Фараона за да го убие. Пред него е Червеното море и пак път няма. Чрез вяра Моисей премина през пътеката в морето.

Както се казва в

Исая 35:7-8

7 Нажеженията пясък ще стане езеро, И жадната земя водни извори, В заселището, гдето лежаха чакалите, Ще има зеленина с тръстика и рогоз

8 И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта Нечестивият няма да мине през него, но ще бъде само за тях Пътниците - даже и глупавите - няма да се заблуждават по него.

Исая е моят любим пророк и може би затова, Бог много често ми говори чрез написаното в него, защото не е половинчато учение, а такова което докосва цялото ти същество и сърцето включително. Много пъти го чета със сълзи на очи, както и сега.

[pass_to]

Относно отричането на желанията или ползването им. Това е древна дискусия и въобще не може да раздели между изток и запад. И на изток и на запад има школи, които поддържат повече единия или другия подход. Първият, този на отричането обаче, е доста късоглед. Изглежда примамливо директен, но включва в себе си непознаване на основни психични механизми. Отричаш ли, отреченото и нагнетено в несъзнаваното не се губи, а като змия се опитва всячески да пробие навън през невротизиращ страх или перверзни емоции или компусливно поведение. Тогава последователят си казва: "О, аз съм слаб и грешен, не се боря достатъчно, трябва да изгоня бесовете си с още повече воля!..." . Засиленото отричане неминуемо задълбочава още повече болезненото изтласкване на желанията и съответно "гноясването" им в подсъзнанието става все по-силно!

много точно казано, обяснено, формулирано .....този вариант май вече съм го пробвала, но батака става наистина голям и трудно се очистваш.....

Дънов и Омраам говорят за това трансформиране през метафората за психодуховната присадка - на дивата подложка на срастите се присажда плодното дръвче на духа!

това как става?

[Guest Христо]

Желанието за победа в спорта, може ли да е пречка за духовното развитие и ако "да" - при какви условия ? Преди години чух някакъв българин (може би волейболист) да казва, че индийците били слаби на волейбол, понеже им липсвал хъс за победа, били някакви по - спокойни, отпуснати.

[Станимир]

Разбира се, че може. Упоритото преследване на победата може да спомогне за развитието на редица положителни качества, но ако победата се търси „на всяка цена“, то наред с положителните могат да се развият и доста нежелани качества.

[Guest Христо]

Може би под "на всяка цена" в случая визираш неща от рода на :"ако трябва ще контузя съперника нарочно", "майната им на проблемите на моите деца, тренировките и успеха са по - важни", "ако трябва ще играя контузен, пък макар и с риск да се увредя повече, победата е по - важна", "мразя, мразя съперниците си, не мога да понеса да загубя, дълго ще се измъчвам след това", "ще взема допинг макар и с риск за здравето ми, победата е по - важна".

[Диана Илиева]

Желанието за победа в спорта, може ли да е пречка за духовното развитие и ако "да" - при какви условия ? Преди години чух някакъв българин (може би волейболист) да казва, че индийците били слаби на волейбол, понеже им липсвал хъс за победа, били някакви по - спокойни, отпуснати.

Мда, аз не съм чувала за добри спортисти индийци, в който и да е спорт, с изключение на шахмат Но може и да греша - не се интересувам много от спорт.

За мен спортните състезания са напълно безсмислени.

[Станимир]

Може би под "на всяка цена" в случая визираш неща от рода на :"ако трябва ще контузя съперника нарочно", "майната им на проблемите на моите деца, тренировките и успеха са по - важни", "ако трябва ще играя контузен, пък макар и с риск да се увредя повече, победата е по - важна", "мразя, мразя съперниците си, не мога да понеса да загубя, дълго ще се измъчвам след това", "ще взема допинг макар и с риск за здравето ми, победата е по - важна".

Да, добри примери.

[Guest Дриада]

И аз съм съгласна със Станимир

Да се развиваме духовно, свързвам с работата по доближаване до Бога.Уроците на всеки са различни по форма и съдържание тук на физическия свят.Задачата на всички е да трупаме опитност, мъдрост и любов към Бога.

[Слънчева]

Спорт, Спарта-спартанци.

Спарта се превръща в страшна сила , чието превъзходство в Гърция не се оспорва от никого. Спартанската армия образува един вид затворена военна община и неслучайно техният бог на войната е изобразяван окован, за да им остане верен и да не ги напусне. Всички се подчиняват на казармена дисциплина и упражняват своего рода колективна диктатура над поробеното население. Тази особеност на историческото развитие на Спарта предопределя нейното своеобразие, превръща социалните и политическите й институции, строго йерархични.Единствената цел е да се укрепи бойната мощ на държавата, като се спазва принципът за пълно подчинениена отделната личност пред нея. През 8 - 6 в. пр.н.е. в обществото се оформят три основни класи: спартиати, периеки и илоти. Спартиатите са жители на Спарта - представители на господстващата военна върхушка.Те образуват т.н. спартански демос, включващ семействата им. Мъжете се занимават само с военно дело и не вземат участие в земеделието, занаятите и търговията...

...Спарта била управлявана от двама царе и висши длъжностни лица.Спартанското общество се подчинявало на строги военнизакони.Градът разполагал със силна дисциплина и великолепно обучена армия.В резултат на реформите на Клистен и Перикул Атина станала родина на демокрацията. Право да гласуват и да заемат държавни длъжности имали всички атински граждани. От това право били лишени жените, чужденците и разбира се робите. В 400 г. пр.н.е. благодарение на мощния си флот Атина контролира корабоплаването в Егейско море и в много от гръцките колонии.

Спарта

Много от спортистите носят този архетип, нагласа, възпитание...

Разбира се по-добре е агресията и "победа на всяка цена" да са пренесени в спорта, но...

Редактирано Септември 25, 2011 от Слънчева

[summertime]

Желанието за победа в спорта, може ли да е пречка за духовното развитие и ако "да" - при какви условия ? Преди години чух някакъв българин (може би волейболист) да казва, че индийците били слаби на волейбол, понеже им липсвал хъс за победа, били някакви по - спокойни, отпуснати.

Въпроса ти, съдържа в себе си и отговора. Става въпрос за духовно развитие, а не за физическо с което пряко е свързан спорта. Желанието за победа под каквато и да е форма, отдалечава човека от духовното му еволюиране, защото целта е да надмогнеш (преживееш) собствения си Аз, а не да го утвърждаваш още по-силно, съревновавайки се с другите. Освен това, ако приемем че душата се преражда т.е. вечна е, а тялото е тленно, то грижата за душата би трябвало да има първостепенно значение.

Изхождайки от максимата "Здрав дух в здраво тяло" бих искал да кажа, че физическата кондиция е много важна за духовното развитие. На земята тяло и душа са свързани в едно органично цяло, и ако едното е занемарено, страда и другото. Но акцента тук е поставен върху "поддържането на добра кондиция и физическо здраве", а не върху това да се доказваш колко си велик.

[Guest Христо]

Може би под "на всяка цена" в случая визираш неща от рода на :"ако трябва ще контузя съперника нарочно", "майната им на проблемите на моите деца, тренировките и успеха са по - важни", "ако трябва ще играя контузен, пък макар и с риск да се увредя повече, победата е по - важна", "мразя, мразя съперниците си, не мога да понеса да загубя, дълго ще се измъчвам след това", "ще взема допинг макар и с риск за здравето ми, победата е по - важна".

Да, добри примери.

Също може би и :"ще се правя на спънат, за да ми дават дузпи." Тоест, измама.

...Спарта била управлявана от двама царе и висши длъжностни лица.

Това не знам дали съм го чел, но имах сън, в който аз съм магьосник и втори по длъжност в Спарта, а освен мен имаше и друг магьосник, с когото бяхме равни по чин - и двамата втори. Май имаше един цар над нас. Но в съня ми аз и другия магьосник може да сме били същинските царе, а пък този цар за който знаех, че го има, но който не го видях може да е бил всъщност въпросния бог на войната, може да е символизирал бога. В съня ми може да е имало нещо ясновидско по отношение миналото на Спарта - двамата магьосници ( царе), един цар ( т.е.бог). Не знаех, или поне не помнех, че Спарта се е упрявлавала от двама царе, мислех че е от един. В училище сме учили малко за Атина и Спарта и сигурно се е споменало, че са двама царе, но наистина не помнех.

Относно победата на всяка цена - може би повечето спортисти не искат на всяка цена, защото на всяка цена значи, че може и да убиеш противника.

За мен спортните състезания са напълно безсмислени.

Аз пък обичам футбола и нямам желание ( поне засега) той да изчезне. Приятно ми е да гледам футбол, да играя футбол на компютъра, като малък често играех футбол на живо, сега също играя от време на време. Редактирано Септември 25, 2011 от Христо

[Guest Емил от Льонеберя]

Наскоро един приятел ми сподели, че ... според него... Духовно израстване... Духовно развитие... НЕ съществува.

Ха? Да ви кажа, зачудих се що така мисли и все още не мога да схвана, но ще продължа да мисля...

[Станимир]

Е, ако трябва да сме коректни, Духът се разгръща, защото в същността си е съвършен, но и да се каже "духовно развитие" не е чак такъв проблем..

[mecholari]

Какво означава, да се слееш с Бог?

Библия

Псалми

27:4 Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му.

135:2 Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог

147:2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.

Откровение 21:10 И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога

Лука 24:49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

Без да стоиш в града, няма сила от горе...

Редактирано Септември 25, 2011 от mecholari

[Guest Христо]

Като стана дума за спорт и духовно развитие. Има футболисти, които биват определяни за гениални ( те са много малко от общата бройка), а някои направо биват определяни като крале и месии на футбола. Тези души, които са се въплътили в съответните тела и след това са станали велики футболисти, може би донякъде са били движени от желание за слава и пари, но пък може би много души са движени от същите желания, но не всяка душа става после Пеле, Марадона,Зидан, Меси, Роналдиньо, Роналдо и т.н. Явно само на някои души се разрешава да станат такива, на какъв ли принцип са подбрани. И дали в желанието на дадена душа да стане в живота си голям футболист има някакви по - духовни мотиви ? Станимир спомена за възможността да се развият някои качества. Да не забравяме, че футболът е голям социален феномен - футболистите могат да окажат или поне да се опитат да окажат ползотворно влияние върху поведението на феновете. Футболисти дават пари за по - добри условия за спорт на децата, дават пари за болни деца, за талантливи деца, използват известността си за реклама на благородни каузи.

П.п. Футболът е за предпочитане пред спортове като бокс, ММА ( свободни боеве). Той е магическа игра, за която някой път може да напиша статия хвалебствена. За разлика от други спортове е по - фин и красив, но пак присъстват в него борбата, изненадата. Сътворяват се и красиви моменти на терена. Предпочитам да бягам за здраве с топка в крака и с желание за гол, вместо просто да бягам.

Редактирано Септември 25, 2011 от Христо

[mecholari]

Какво означава, да се слееш с Бог?

Библия

Псалми

27:4 Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му.

135:2 Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог

147:2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.

Откровение 21:10 И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога

Лука 24:49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

Без да стоиш в града, няма сила от горе...

Молитва на триединния Бог

от Беинса Дуно

I

Господи, да дойде Твоят благ Дух върху моя дух и да изпълни сърцето ми и душата ми с Твоето присъствие, да утвърди нозете ми във всяка правда.

Покланям се пред вечната канара, от която съм отсечен.

Благословено е Твоето име, Господи!

Господи, укрепи ме, въздигни ме, за да Ти служа с веселие.

II

Господи, Боже мой, да дойде Твоят благ Дух и да просвети ума ми, да освети сърцето ми и да изпълни душата ми с всяка радост и веселие.

Покланям се пред Тебе, вечния извор, който всякога си ме поил.

Умий нозете ми, измий сърцето ми, за да съм чист и свят пред Тебе.

Благословен си Ти, Господи, Боже мой!

III

Господи, Боже мой, да дойде Твоето благословение върху моя дух, да изпълни сърцето ми и душата ми с благите плодове на Духа, да утвърди нозете ми със силата на Твоето присъствие.

Покланям се пред Твоя вечен Дух, който ме оживява и възкресява из мъртвите. Пази ме, Господи, със святото Си име и укрепи ме, за да Ти служа с радост и веселие и да бъда едно с Тебе, Господи Исусе Христе, както Ти си с Отца.

АМИН.