Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Обич между хора с различни интереси


Recommended Posts

Могат ли хора с различни интереси да се привличат и обичат и възможно ли е да има траен съюз между тях?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 115
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Може

Линк към коментар
Share on other sites

Да възможно е, ако душата е избрала /благодарение на Божията милост/ да научи своите житейски уроци в кармична свързаност с по-млади или по-напреднали души - защо не!?

Неведоми са пътищата Му!

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че е възможно да има траен съюз между тях.

Интересите са свързани с ума, а привличането и обичта- със сърцето.

Умовете им ще ги раздалечават, но сърцата им ще ги сближават и в зависимост от силата на Любовта им ще бъде и трайността на съюза им.

Линк към коментар
Share on other sites

Дали, ако има само хармония между сърцата, а между ума и душата- не, не е проблем? :blink:

Дали варианта "Обичам те до болка и не мога да живея без теб, но в постоянна и неутолима липса от умствено и душевно общуване" е по-добър от съюз на основата на душевно и интелекуално сходство, но където вибрациите на сърцето и тялото не са толкова силни? :hmmmmm:

Може би влеченията на сърцето и тялото ще се усилят с времето, заштото имат нужда да узреят????

И маи е по-добре да заглушим влеченията на сърцето в името на душевната и умствена хармония, на мястото на една постоянна липса, която и наи-голямата и нежна любов не може да запълни? :yinyang:

Това не е мое мнение, просто една дилема, на която се мъча да намеря разумен отговор и може би желание за съвет.

Може би някои е преживял ситуацията когато сърцето и тялото от една страна са в разногласие с душата и ума.

Ако има някои минал през това, моля го да сподели или просто да поразсаждава с мен :)

:feel happy: Любов+Мир+Радост+Светлина :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

За различните интереси - ако има резонанс в духа, всичко друго може да се нагоди. Но ако го няма него, връзката основана на общи интереси остава просто контракт - сътрудничество, но не и единение в дълбочина. А що се отнася до физическото привличане и страстите, за влечението между телата, за сексуалното привличане - това е най-преходното! С колкото и красива и изваяна жена да си, колкото и хубава кожа да има, колкото и стройни бедра и стегнати гърди да има, ако няма единство в дълбоките нива на съществата - всичко се губи много скоро! И най-голямата хубавица втръсва след три месеца търкане на телата ...

Така че, в заключение: Истинска връзка има ако и двамата имат духовен стремеж и го следват като най-важното нещо в живота си(обикновено единият го има, а другият се опитва да го провали всячески...). Това е много рядко явление обаче. Другите нива - съвпад в менталните интереси и чувствените предпочитания и вкусове могат да бъдат добро допълнение на основния духовен стремеж, но могат и да не бъдат. Не са те главното.

:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз самата винаги съм избягвала хората с интереси, далеч от моите - не ми е било интересно да си общувам с тях, камо ли да правя секс с тях - т.е. да ги допусна толкова близо, да имаме връзка. Все едно да се говорят различни езици, които другият не разбира.

Линк към коментар
Share on other sites

Меги,здравей,миличка!В отговор на твоя въпрос,ще ти кажа,че аз минах през това преди около 10-на години.Никак не ми се ще да се ровя в спомени,но заради теб ще го направя.Връзката продължи цели 3г.и то поради това,че аз съм безнадеждна оптимистка и все се надявах,че празнините ще се запълнят,мъчех се да изровя каквото го няма.Може и да не съм се потрудила достатъчно,но се получи така,че постепенно изстинах,неусетно и за самата мен,тази липса,за която говориш,се разтегли и зейна голяма,защото"обичам те до болка"не е Любов,това после го разбрах,макар смътно тогава да го усещах,при Любовта просто няма болка,виж при огнените страсти може и да се поопариш,но за да не остават въглени доживот,добре е да изтлеят,докъдето им е писано.Пък може ти да изровиш имането,не се знае,аз предпочитам избора на сърцето си пред този на разума,но зависи какво разбираме под сърце.

Да,сега отивам да изпуша една цигара,опитвам се да ги оставя... :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Според мен ако има общи интереси и хармоничен обмен е по-вероятно да има едни по трайни и дълбоки отношения.

По някога нещата може да са кармични, понякога мойе да е урок...

За някои неща може да е ценно да се направи синастричен(общ) хороскоп на двамата.

Но както е писано: "Неведоми са пътищата..."

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Пък може ти да изровиш имането,не се знае,аз предпочитам избора на сърцето си пред този на разума,но зависи какво разбираме под сърце...

:thumbsup: Сърцето=смисъла в живота и от там - "двама се обичат не когато се гледат един друг, а когато гледат заедно в една и съща посока" (Екзюпери). Иначе другото са опитности с винаги противоречиви резултати. Душевната хармония прави различните неща в другите сфери да се допълват, а сходните взаимно да се усилват. При липса на такава хармония противоречията дразнят, а еднаквите черти втръсват...

Линк към коментар
Share on other sites

Различната ценностна система и различното ниво на интелект, сиреч на духовност, винаги са непреодолима пречка. В началото на връзката, това може и да не се забележи, но в един момент всичко избухва с пълна сила и се чудиш къде точно се намираш. На мен, когато това ми се случи, първо намразих партньора си, после и себе си, че съм допуснала това същество до интимния си свят. Е, взех мерки и приключих, без да се колебая - събудих се една сутрин и решението беше взето. Оттървах се и се освободих. Сега съм доволна и щастлива. Човек никога не трябва да забравя принципите си и да допуска компромиси, заради любовта или това, което му се струва, че е любов. Харесвам интелектуални, особени мъже. Направих завой и ей богу, разочаровах се - място при другите нямам; имам си място при хората като мен.

Принцесата и просякът се венчаят щастливо единствено в приказките.

Линк към коментар
Share on other sites

<_< Много е глупаво, правила съм такава грешка и е ужасно. Но понякога се случва, докато поизрастне човек :feel happy:

Различната ценностна система, както и интелектуалните различия са си проблем. Важното е щом се усети, докато може, да се поправи грешката. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че има един вид несъвместимост, за която май не е станало дума още.

- позитивно - негативно отношение към света около себе си.

Това беше моята грешка, за която платих доста висока цена, защото гордостта ми упорстваше, че с любовта си ще променя отрицателните му нагласи в положителни. Не ви съветвам да опитвате - нека всеки сам отговаря за нагласите си. Не знам как живее отрицателен с отрицателен, но от опит мога да ви уверя, че животът на двама "положителни" партньори е спокоен и красив и слънчев - сега ние и двамата виждаме във всяко нещо и в хората около себе си само доброто. :feel happy:

Има и несъвместимост

живот по определени правила - уважение към личната свобода на всеки

Ако единият партньор уважава личната свобода на другия да живее по своите си правила, то това означава ли, че трябва да спазва чуждите правила в името на мира и любовта между двамата?

Взаимното уважение към личната свобода на партньорите изключва ли напълно правилата? При нас по-скоро ги трансформира в мълчаливо съгласие - "и на двамата ни харесва едно и също нещо". :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Що си мисля, че любовта не е интересчийка.

Не те пита като идва, не ти гледа интересите, нито ти накъде гледаш.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Що си мисля, че любовта не е  интересчийка.

Не те пита като идва, не ти гледа интересите, нито ти накъде гледаш.

... и ако ако душите се наистина обичат и се намират, тогава основният "интерес" им е еднакъв, а второстепенните различия се хармонизират от само себе си чрез допълване. Обаче още от самото начало или малко по-късно при повечето хора излизат на преден план другите интереси - или комплекси, компенсации и т.н. Тогава човек може да си мисли, че "обича", но той по-скоро си търси "синилата от бича"...

Линк към коментар
Share on other sites

Онази любов, с пристрастяванията и нуждите търси.

Но Любовта, наистина не е интересчийка :thumbsup:

при нея има само разбиране и :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

И защо ли наричаме пристрастяванията си с името любов?

Може би защото някой някога ни е внушил, че по-красива, истинска и велика е нещастната, страдащата любов? Тя "идва", удря ни, заслепява ни... и т.п.

Защо? Защото ние го разбираме като пълно подчинение на емоциите и на ума си на взаимоотношенията с ЕДИН ЧОВЕК! Пълна зависимост от неговите реакции и отношение към нашата личност! Ако ни се усмихва и ни обича - летим в небесата, ако ли не - потъваме в бездните на страданието и болката и отчаяно хвърляме всичко на което сме способни, и свободата си дори, за да си го получим, за да не го ИЗГУБИМ! Случайно да ви намирисва на наркомания и присвояване на живота и свободата на друг човек под предлог, че с нас ще му бъде хубаво (най-вече на нас ще ни е такова - него - кой го пита - нашата "любов" ще го промени! )?

За мен вече това не се нарича с думата любов. Това е чудовище с три имена - Гордост Ревност Суета.

Бог ни показва всеки миг какво означава истинската любов -

да разбираш и обичаш еднакво всички хора и света си (а с един да живееш най-близо)

да те е грижа и да помагаш на всички и на света си (а с този, с който живееш да можете да го правите заедно)

да оставяш всички хора и света си свободни от своите лични желания (и най-свободен да се чувстваш и да оставяш човека до себе си - с него опасността от зависимост е най-голяма).

И не теоретизирам - минах (20 години) през ада на "истинската, заслепяваща трагична любов" ; минах и през чистилището - осъзнаването на самозаблудите и гордостта и суетата си.

В рая е.... спокойно светло и свободно щастливо - като с БОГ. И очите и сърцето си са на мястото.... :D

Линк към коментар
Share on other sites

О, да ние сме малко или много попили от възпитаването, от обществените норми... Ревност, Гордост, Суета са точно онова, с което са ни програмирали :feel happy: Това приемаме и наричаме любов...

Докато се събудим... :thumbsup:

Елате всички в моя свят...

там всичко бяло и прекрасно е... ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Ако любовта е истинска, обаче, тя минава и през ада
точно онова, с което са ни програмирали Това приемаме и наричаме любов...

:hmmmmm: Замислих се защо са ни програмирали да приемем за Истина, че истинската любов минавала непременно през ада?

Може би за да отхвърляме като "неистинска" онази любов, която ни носи спокойствие, радост и СВОБОДА? Да я презираме като сива и безлична, слаба и банална? Да смятаме за истинска любов зависимостите си, както наркоманът смята за истински живот наркотичната еуфория и после глада? Изпитвам болка, значи моето Аз е живо и се опитва да завладее и промени времето, света и набелязания от мен човек?

Може би за да приемаме ограничаването на свободата ни като проява на любов към нас?

Може би за да съществува механизъм за манипулиране на нашите емоции, ум и поведение от типа If... then... / If not... then... И зависи кой ще се добере до стола на програмиста....

Може би за да приемаме безропотно и дори с мазохистично удоволствие страданието, дори да си го търсим, вместо да му учим уроците и да се учим да живеем щастливо и свободно? Защото когато един човек излъчва около себе си щастлива и свободна любов, всички около него ще поискат да са и ще плъзне заразата наречена "любов+свобода=щастие"? :hmmmmm:

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Защото когато един човек излъчва около себе си щастлива и свободна любов, всички около него ще поискат да са и ще плъзне заразата наречена "любов+свобода=щастие"?
:thumbsup:

Да, точно. Спящите, инертните се опитват да смачкат всяка такава проява, от страх... Страх, че ще загубят властта да манипулират и управлявят :feel happy:

Но "заразата, наречена Любов" бавно си пробива път и печели само чрез светлината, която излъчва :feel happy::yinyang:

Любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не дири своето, не се дразни, не мисли зло, изтърпява всичко, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.
Из Завета на цветните лъчи на светлината. Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Ами то си е и въпрос на термини - и аз съм изпадал в двуомение дали следва любовта да се нарича изобщо Любов?! :hmmmmm: От това, което казвате - и не го казвате само вие Донка и Хама - изглежда, че няма такива основания. От друга страна обаче, така се създва впечатление, че еволюцията върви на скокове - от 100% любов (всъщност нелюбов) - към 100% Любов (истинска). В действителност поне според моите наблюдения, преходът е продължителен и още докато човек е повече под властта на "малката буква" се проявяват проблясъци и на Голямата; а и от последната никога не е късно да се смъкне при определени условия... Освен това, колкото и да е красив парадоксът "трябва да разбереш, че всичко е Любов, за да ти стане ясно какво не е", той се нуждае от още пояснения, поне за повечето от нас - нали? :)

Линк към коментар
Share on other sites

О, да пътят е дълъг и труден. Но не значи, че трябва да се откажем. Всъщност няма по-добър учител от самия живот :feel happy:

:hmmmmm: Важно е да не забраняваме на сърцата си да обичат, да не затваряме любовта.... :thumbsup:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Замислих се защо са ни програмирали да приемем за Истина, че истинската любов минавала непременно през ада?

Може би за да отхвърляме като "неистинска" онази любов, която ни носи спокойствие, радост и СВОБОДА? Да я презираме като сива и безлична, слаба и банална? Да смятаме за истинска любов зависимостите си, както наркоманът смята за истински живот наркотичната еуфория и после глада? Изпитвам болка, значи моето Аз е живо и се опитва да завладее и промени времето, света и набелязания от мен човек?

Може би за да приемаме ограничаването на свободата ни като проява на любов към нас?

Може би за да съществува механизъм за манипулиране на нашите емоции, ум и поведение от типа If... then... / If not... then... И зависи кой ще се добере до стола на програмиста....

Може би за да приемаме безропотно и дори с мазохистично удоволствие страданието, дори да си го търсим, вместо да му учим уроците и да се учим да живеем щастливо и свободно? Защото когато един човек излъчва около себе си щастлива и свободна любов, всички около него ще поискат да са и ще плъзне заразата наречена "любов+свобода=щастие"? :hmmmmm:

Писах минава, а не остава там... Но ако е любов, а не привързаност или пък страсти, понякога се объркват и то често, много често за съжаление, тя наистина минава през ада, а не бяга от него от срах да не се наруши спокойствието й, защото пламъците не влизат в интересите й. Нищо общо нямат любовта и ада, но тя минава задължително от там, за да го победи и тогава идват на ред свободата, мира и радостта. Как иначе ще се разбере Христовият принцип като освобождаващ, ако не отвори вратите на ада и не ни измъкне от там.

С останалите ти разсъждения съм съгласна.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...