Това е популярно мнение. lekota Добавено Август 30, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Август 30, 2011 История на едно удавяне От известно време търся отговор на въпроса как и с кого да продължа живота си и на 27 август 2011 ми се случи нещо, което синтезира цялото ми досегашно съществуване в няколко минути и показа къде стоят на шахматната дъска, тези, които имах за най-близки до мен. Живея край морето и години наред едно от най-големите ми удоволствия е да посрещам Слънцето на брега и после да плувам с плавници до насита. Винаги съм се радвала и удивлявала на нежната прегръдка на водата, вярна и незименна, галеща и подкрепяща. Този ден се събудих уморена и без желание да ходя където и да е и го казах на съпруга ми, но за мое учудване той изрази желание да отидем, за да снима изгрева. Зарадвах се, защото много рядко проявява такова желание, броят се на пръсти сутрините, които е идвал с мен. Трябва да призная, че съм непоправима идеалистка и въпреки дисхармоничните отношения, най-често основаващи се на агресия между нас, аз все още таях илюзии, че ще намеря пътя към него. Черен облак беше надвиснал в небето, и това отново ме обезкуражи, но вече бяхме тръгнали. Отидохме на плажа, на който той пожела, аз никога не ходя там, но се съобразих с желанието му. Там посрещнахме слънцето, аз си прочетох молитвите, които съм си усетила мои. Имаше големи вълни, а аз обичам спокойно море, за да си плувам на воля. Все пак реших само да се понамокря, той каза, че му е студено и няма да се къпе. Още като влизах, усетих, че дъното се подкопава под краката ми, и първата вълна, която дойде към мен, беше силна, груба и ме лашна неприятно нанякъде. Разбрах, че е по-добре да изляза, но се оказа, че не мога. Нещо ме теглеше навътре, аз се опитвах да се придвижа към брега с плуване, но само се изтощих до смърт да махам с ръце и крака и очаквах с ужас поредната вълна, която ме забучваше към дъното. Погледнах към брега, мъжът ми разговоряше с рибарите - иначе е голям философ, на приказки знае всичко, кое как да стане. Махнах отчаяно, нямаше отзвук, после пак махнах, извиках, но шумът на вълните заглушаваше гласа ми. Видях, че се съблича и си казах : Спасена съм. През цялото това време не съм си и помисляла, че ще се удавя, защото имах много незавършени според мен неща. Продължих да се опитвам да плувам. Изведнъж усетих, че някой ме тласна напред, блъскайки ме по дупето. Още един удар. Това беше «спасителната» ръка на мъжа ми. След това нищо не помня. Събудих се, и видях надвесен над мен непознат мъж с ръце на сърцето ми, който каза : Вече диша ! - явно ми беше правил сърдечен масаж. А едно момиче извика, явно на мъжа ми : Елате тук поне да види познато лице. Момичето ми каза : Мъжът ти нищо не направи, ето това момче те спаси – видях дребничко момченце с благ и ведър поглед, каза, че е на 18 години и ще следва психология. Мъжът ми е отбил военната си служба 3 години като моряк и познава техниките на спасяване. В последствие много упорито и разпалено ми разказваше, как нищо не можело да се направи в този случай. Може малко неща да знам, но в едно съм убедена, че когато човек иска нещо, му се дават неистови сили и способности да го направи. Самата аз съм го изпитала, когато се наложи да изкарам близо два месеца, спейки на стол, до леглото на новородения ми син в сърдечната клиника. И знам, че обективните събития се диктуват и от подсъзнателните желания. Не знам, кое е дало импулс на това непознато за мен дете да ми подаде ръка и да успее да ме извлече между две вълни, въпреки водовъртежиге и мълтвото вълнение. В този момент единствената му мисъл е била концентрирана да ме извади. А мъжът ми философски е изчислил до 3,14, че е по-сигурно да не се натоварва с безжизненото ми тогава тяло. Историята има продължение. Бях в реанимация 2 дни, заради риск от пневмония и мозъчен оток. До мен лежеше една циганка в кома с безброй тръбички, на дирижирано дишане. Сестрата съобщи : Свиждане за първо легло. Чудех се как ще се осъществи контакта с тази жена. Циганинът дойде, беше умилително да го видиш в розовата хирургическа пристилка и шушони на краката. Приближи се до леглото смирено, постоя малко, после целуна жена си по челото. Той успя да общува с нея, сърето ме подсказа как. Този ден, аз бях вече съвсем добре, можех да общувам спокойно. Имам двама порастнали сина, на които съм се старала да помагам всячески през целия си досегашен живот. Научила ги бях само да давам. Никой не ми дойде на свиждане. И аз най-после разбрах, че моят живот на удавница е приключил. Бях живяла в същия водовъртеж, потъвайки, подавайки главата си, потъвъйки отново, полагайки неимоверни усилия да се справям сама с проблемите, да осигуря бъдеще на децата си, да ги предпазя от удари и сега, този отрязък от живота си, който получих в дар, благодарение на това непознато момче е отреден само ЗА МЕН. Бях вкопчена точно като удавник за сламка за химеричното семейство, което всъщност не съществуваше. Беше ми показано и директно, и символично, и в реално време, и без думи, и на дело и разтърстващо, и синтезирано за минути, истинското лице на досегашния ми живот и пясъчния замък, който бях градила, без да се щадя, се сгромоляса. По ирония на съдбата, аз бях спасена от някой, който не ми бе задължен с нищо. Вече бях свободна. Започваше истинският ми живот ! АлександърТ.А., hristo_vatev, wine и 21 others 24 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jul Добавено Август 30, 2011 Доклад Share Добавено Август 30, 2011 Поздравявам те... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 30, 2011 Доклад Share Добавено Август 30, 2011 Прекрасно е lekota Виждам, че си сменила и ника. След тази история всички думи са излишни, защото същественото е невидимо за очите и неизразимо с думи. Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Беше ми показано и директно, и символично, и в реално време, и без думи, и на дело и разтърстващо, и синтезирано за минути, истинското лице на досегашния ми живот и пясъчния замък, който бях градила, без да се щадя, се сгромоляса. По ирония на съдбата, аз бях спасена от някой, който не ми бе задължен с нищо. Вече бях свободна. Започваше истинският ми живот ! Радвам се за тебе от сърце, че си намерила изходният път, който си търсела. Развълнува ме твоят разказ.Успяла си с малко думи, да кажеш толкова много и да се изразиш разбираемо за неразбиращите. Успяла си също да намериш сили и да прекратиш вървежа към път без изход. И тази тема ще бъде насока за много хора в твойто положение, ще им помогне да вземат правилното решение, ако не стигнали безизходното положение или навлезли в лабиринт. Поздравления! Няма да забравя изказване на една известна личност, певица, която се разделя със своята група. В един момент разбира, че всички там я одумват и й завиждат. По-скоро гледат на нея като неприятел. И тя каза думи, които още си спомням. Каза, че там където не си обичан, не е твоето място и си сменила мястото съответно. От една страна е трудно да се разделиш с всичко в което си влагал силите и любовта си години наред, но от друга страна колкото по-рано го направиш, толкова по-добре. Навярно при доста хора настъпва този момент, на кръстопът, когато трябва да вземат решение или да продължат по старото. И този момент е важен и труден и точно в това - вземането на решение, се изразява свободната воля. Решението е вече плод на сърцето и вътрешните мотиви. Решението е важно за Бог. И тук е много уместно да спомена "когато губиш, не знаеш какво печелиш". Но не е лесно за човек да сменя посоката и да започне отначало, начисто. Затова се казва, че "всяко ново начало е трудно". Има хора, които падат и никога не стават после. А има хора, които винаги могат да се издигнат, дори от пепелта, като феникс, които винаги могат да намерят сили в себе си и да почнат отначало, дори от нулата. Свързвам всички подобни ситуации с Божията воля, защото много често точно Божиите хора са поставени на кръстопът и трябва да избират, по кой път да тръгнат. А се сетих и за едно свое откровение/знание/, което си получих преди време. Има един библейски стих, в който се говори за точното съчетание между хората, но същото се отнася и за съчетанието като цяло, във всички аспекти на живота/човек-Бог, човек-човек, човек-работа, човек-семейство.../. Това съчетание е много важно за един часовников механизъм например. Той се задвижва едва когато всички части са поставени на точното място. Затова и много често Божията воля в живота ни ще ни води от едно място на друго, докато застанем на точното. Затова и духовното израстване на човека в много случаи е свързано с промени в живота му./спомням си писаното от Друнвало/. Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Познавам писалата тази история жена от 16-17г. Като прочетох това сега, се разплаках! Не толкова за смъртта и разминаването с нея - всички сме смъртни. А за живота. Чувал съм от нея това онова за живота и, за мъжа и нейното безкрайно давене в семейството и... Преди години тази същата чудесна жена изигра ключова роля в живота ми - насочи ме към канадското братство. Ако не беше тя, нямаше така да се развият нещата в живота ми, нямаше да живея 2г. в онзи невероятен ашрам в Канада, който преобърна живота ми на 180 градуса. Нямаше сега да живея и работя призванието си...! Благодаря ти! Благодаря на Вселената, че си жива! Благодаря, че най-сетне след толкова години се осмели да вземеш решението си! Моля те, бъди щастлива, мила сестро! Иво, wonderful, Пламъче и 3 others 6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
@ЮлЯ@ Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Майчинският инстинкт при бозайниците е свързан с изхранването и отглеждането на потомството. "Майчински инстинкт" - означава, че се включва програмата за самоунищожение. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emmy Добавено Август 31, 2011 Доклад Share Добавено Август 31, 2011 Невероятна история! (= Толкова истинска и покъртително емоционална! Поздравявам авторката за куража да я сподели със света. Рассвет, Надеждна и Орлин Баев 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 1, 2011 Доклад Share Добавено Септември 1, 2011 (edited) Грешката ни на нас с lekota беше изначална - цвета я спомена - ние повече от 20 години очаквахме да се промени човекът до нас и така да се промени животът ни. Също така ние се стараехме да променим себе си така, че да се променят отношенията и животът ни - общия - към щастие. Право куме в очите - ние бяхме манипулатори, или както се изрази десита - опитвахме се да възпитаваме - себе си и човека до себе си. И разбира се, със сигурност знаехме кое е доброто за нашите отношения с този човек и как можем да сме щастливи заедно. Да забелязахте една подробност? Ние не бяхме питали човека дали той си представя хармоничните отношения и щастието по същия начин... Питахме ли го дали иска да бъде възпитаван към добро? А като се нагаждахме към него, за да го "задобрим", дали осъзнавахме, че търгуваме с неговите чувства и свобода? Преди няколко години на един балкон разказвах на lekota как съм "изплувала" и как ме "спасиха". Щастлива съм, че и тя стигна до това. Никак не и беше лесно. И двете трябваше да ни изправят на ръба на оцеляването, за да се събудим... Приятели, не си мислете, че сме разочаровани или че съдим човек, когото сме обичали, нито пък съдим себе си. Ние осъзнахме нещо много важно - че Бог е само този, който възпитава и променя и Той определя кой да бъде до нас. А давенето и оцеляването - то ни научи да чуваме Бог и Волята Му. Ние не сме спрели да обичаме близките си - спряхме да храним очакванията си към тях и към себе си. Разбрахме, че можем да живеем сами и обичта престана да бъде зависимост... Знаете ли най-трудното, което една жена има да преодолее в такъв момент - мисълта, че ще се наложи да драснеш клечката на години, години от живота си пълни с много труд и преживявания и вещи дори, с които сме свикнали, в които сме инвестирали живота и обичта си... и за които сме привързали като кученце душата си. и на това място не мога да се сдържа да припомня думите, които ми прозвучаха като гонг и с които започна моето изплуване; Пази свободата на душата си Пази силата на духа си Пази светлината на ума си Пази топлината на душата си Редактирано Септември 1, 2011 от Донка Слънчева, Кон Круз, Надеждна и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 (edited) Пази свободата на душата си Пази силата на духа си Пази светлината на ума си Пази топлината на душата си Този цитат трябва да е от Учителя. Не знам как го знам, като съм чела само две негови книги. Донка, всъщност мен друго ме интересува. Понеже и моят живот е подобен на вашият, да си призная честно. Може би и затова се разбираме. Трудно ще разбере човек, който не е приживял подобни неща, за какво става въпрос. Не случайно пишеше за Христос, че Той пострада и затова и на страдащите може да помага и да съчувства. И все пак домът би трябвало да е мястото, където се прибираш всеки ден, за да разтовариш, за да се отпуснеш, да бъдеш себе си-нещо като пристанище, където корабът спира за почивка. А ако това е невъзможно, то тогава къде отпущате? При мен въпросите не са от рода дали съпругът ми ще се промени. Отдавна знам, че няма. По-скоро той очаква от мен да се превърна от вярваща в реалистка и да виждам само с плътските си очи. Очаква да стана досущ като него, дори да ям каквото и той яде. Също е ясно, че и аз няма да се променя според очакванията му, нито е нужно. Редактирано Септември 2, 2011 от dcveta Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 (edited) Разбирам те, сестричке. Думите са изписани на една скала на молитвения хълм горе на Езерата. Когато за пръв път попаднах там, бях само чувала името Петър Дънов и се давех в личния си живот. Абсолютно си права за дома - там човек е най-много себе си. Макар че за целия живот би било хубаво да постигнем това, за което говори Учителя: Трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да имате едно сърце тъй чисто, че всеки да може в това сърце да се огледа. Да имате една душа, обсебена с истината, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато тази истина дойде в нашите души, няма да има връзване, няма да ви казват: „Ти ми обеща, трябва да го направиш“. Аз ще кажа: „Братко, ако обичаш, ако твоята любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го“. Туй ще бъде законът. И аз, каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е“. Но в името на Любовта ще става. Ще имаме един свят отличен и нашите лица ще бъдат светли и красиви. тук И другото, което се старая да поставям в основата на дома и живота си: "Истината ще ви направи свободни. " Старая се да си давам честно сметка дали това, че моите близки не са мои съмишленици по някакъв начин променя моето отношение към тях. Ако да - опитвам се да изчистя и да ги обичам безусловно. Ако усетя, че те имат някакви очакавания, разговарям честно. Обикновено се оказва, че те имат тези очаквания, защото ги е грижа за мен по техния начин. Но каквото и да е, винаги завършвам, че ако моя избор и моят начин на живот и мислене им ограничава или тревожи или по някакъв начин нарушава техния мир, спокойствие, щастие, аз съм готова всеки момент да ги освободя от моето присъствие в близост до тях. Както и те нямат никакви задължения към мен и могат да продължат живота си по своя собствен път, аз по моя и пак ще ги обичам... Редактирано Септември 2, 2011 от Донка Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Но каквото и да е, винаги завършвам, че ако моя избор и моят начин на живот и мислене им ограничава или тревожи или по някакъв начин нарушава техния мир, спокойствие, щастие, аз съм готова всеки момент да ги освободя от моето присъствие в близост до тях. Както и те нямат никакви задължения към мен и могат да продължат живота си по своя собствен път, аз по моя и пак ще ги обичам... И аз съм дала свобода на действията от която се възползват в пълнота, но на мен няма кой да ми я даде, освен на думи. Значи любовта се нуждае от свобода. Това условие ли е? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Развълнува ме.Може би това е било Новораждане...Честито! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
desita0622 Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 Да, мили приятели. Свободата наистина е важна, да я има и от двете страни. Но, мисля, че най-важна е любовта. Любовта ти помага да приемаш другия и да се опитваш да го разбереш, дори и да сте много различни...Пак любовта ти помага да му дадеш свободата да е себе си и да го приемеш какъвто е. Пак любовта ражда емпатия - да кажеш: да, аз нямам като твоите нужди и желания, но ще се опитам да те разбера и поне донякъде да се съобразя с теб...Ние сме различни, но аз се чувствам добре, когато ти се чувстваш добре, когато се доближаваш до съкровените си желания и стремежи, затова ще ти помагам, доколкото мога да ги достигнеш... А когато любовта я няма, хората живеят в различни светове, отказват се да търсят допирни точки и нещата, които ги свързват са навика, децата, материалните неща... Такива неща ми хрумват, провокирана от вашите размисли... Надеждна и wonderful 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 2, 2011 Доклад Share Добавено Септември 2, 2011 И аз съм дала свобода на действията от която се възползват в пълнота, но на мен няма кой да ми я даде, освен на думи. Значи любовта се нуждае от свобода. Това условие ли е? Не, не е условие, това е следствие на безусловната любов, просто безусловната любов дава свобода. Когато любовта не е безусловна, то такава любов по-скоро взема или поне ограничава свободата. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lekota Добавено Септември 3, 2011 Автор Доклад Share Добавено Септември 3, 2011 (edited) Благодаря на всички за мненията и съпричастността. Чувствам се задължена да смекча краските на тази изповед, която прозвуча доста обвинително и мелодраматично. Бих искала да допълня, че аз описах едно преживяване и душевно състояние, което е наистина субективно и пречупено през изострената ми чувствителност в този момент. Сега след като се наредиха доста елементи от пъзела, си давам сметка че всички участници в тази случка са имали своя принос и всеки е направил това, което е могъл. Искам да доразкажа и да дам гледната точка и на другите страни. Срещнах се с момчето, което ме спаси на Симеоновден. Проведохме доста пълноценен разговор. Казва се Симеон, което означавало който » се вслушва и изпълнява желанието на Бога ». Той е дошъл с приятелката си на плажа и когато погледнал към морето, видял лежаща по гръб, отпусната неподвижно на водата жена и веднага решил да помогне. Каза, че не познавал техники на спасяване, но интуитивно е знаел как да подходи, много обичал филма Спасители на плажа и винаги е мечтаел той да изиграе тази роля. Стана дума, че наскоро е прочел Селестинското пророчество и там запомнил, че ако попаднеш в случайна ситуация е добре да я използваш активно. Успял е да ме изтегли, хващайки ме за ръката, плувайки по гръб. После бил много изтощен и легнал на брега. Друг човек ми е правил сърдечен масаж. През това време мъжът ми също е имал проблем да се добере до брега и после е лежал на пясъка, твърде уморен за да реагира. Във водата, той е мислел, че ми помага, тласкайки ме напред, и това също му е коствало усилия, за което съм му благодарна, но аз явно съм се нагълтала с вода. Съпругът ми е бил дезинформиран, че не разрешават свиждане и затова и никой не ме е посетил. Признавам, че изпитвах чувство за вина, че съм въвлякла толкова хора в опасност, заради моята непредпазливост. Но Симеон беше много доволен, че е проявил мъжество пред приятелката си и, че е осъществил една своя мечта. Написах писма, описвайки смелата му постъпка до университета, кмета на града и мястото, където иска да работи. Аз пък със сигурност съм търсела спасение и най-вече ясен знак да продължа ли едно формално съжителство. Мислите на няколко души са се материализирали, за да се случи това събитие. Освен това, никога повече няма да бъда същата. Надявам се, отговорността как ще прекарам останалата част от дадения ми в дар отрязък от живота, да ми помогне да го изживея пълноценно. Редактирано Септември 3, 2011 от lekota Орлин Баев и Иво 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Септември 3, 2011 Доклад Share Добавено Септември 3, 2011 Лекота, успех, от сърце Ясно е, че човек не взема решение за семейството си въз основа на една, единствена случка, та било и тя на живот и смърт. Тази случка просто навърза много други картинки. А каквото има да става, то обикновено си става. Нашата човешка воля е твърде ограничена в рамките на предопределението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lekota Добавено Септември 3, 2011 Автор Доклад Share Добавено Септември 3, 2011 Благодарение и на всички вас, аз разгадах посланието : Пътят нов е готов, от кръга тесен излезни. Към върха, към възход в'дружен ход смело днес тръгни. Горе те зоват светли висини; ти към свобода пътя поеми ... Да се излезе от тесния семеен кръг ! Орлин Баев и Мария-София 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Уенди Добавено Септември 5, 2011 Доклад Share Добавено Септември 5, 2011 Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kashmir Добавено Септември 6, 2011 Доклад Share Добавено Септември 6, 2011 Дълго премислях дали имам право да се включа в една толкова лична тема-изповед. Тя е повод отново да търся в себе си ненамерени отговори, които продължават да ме парят, макар да е трябвало да са останали в миналото. Отговорите касаят отношения между родителите ми, вече покойници и двамата. Ситуациите са почти сходни, само дете беше заболявания, а не инциденти. Но реакциите, поведението им един към друг са удивително същите като в заглавния пост! Вие, Лекота, вече сте премислили, излезли сте от емоцията и "четете" по нов начин ситуацията и себе си в нея. Ваше право е. Задавате ли си въпроса как тази ситуация се е отразила на близките ви, какви чувства е породила у тях, дали нещо не се е "разместило" във взаимното ви възприемане Дали тази страна на нещата е от значение тук? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.