Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Децата пишат писма до Бог


Recommended Posts

Тема за следния път: „Каква представа имам за Бога“. Тази тема е доста отвлечена, защото хората нямат ясна представа за Бога. Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно. Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата. Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н. За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека.

Следователно, ако искате да пишете нещо за Бога, трябва да мислите и да чувствате правилно. Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа. Дето е разумността, там е Бог.

Правилни форми

Всъщност, както често става, децата са тези, които могат да изобличат и развенчаят с неподправено чувство за справедливост и вродена интуиция онзи квази-Бог, порождение на човешките страх, предразсъдъци и невежество. :)

Писателят от Рига Михаил Димов е направил уникално изследване. Неговата книга "Децата пишат писма до Бог" не задължава и не призовава... Просто авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата. Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди... Едва ли би могло да се зададе друг подобен въпрос, на който да се получи абсолютно честен отговор... Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца откъси от книгата "Децата се усмихват на Бога". В тях децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта: "А какво биха казали нашите деца на Бог?" И авторът измислил три въпроса: за какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? И за какво би искал да помолиш Бог?

А сега не остава друго освен да видим какво са родили тези гениални малки глави:

Децата пишат писма до Бог

Дети пишут Богу (оригналът на руски)

:angel:

П.П. Извинявам се ако е имало такава тема преди, не можах да я намеря.

Редактирано от Канел
Линк към коментар
Share on other sites

Уникални са, уникални. След като ги прочетох, двойно повече съжалявам, че ( понякога ;) ) съм възрастна.

Всички са неповторими, а това бих си сложила за подпис:

- Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!

Прави впечатление , че сред момиченцата се намират 3 , които се интересуват , дали Бог няма нужда от нещо, някой да се погрижи за него.

И за съжаление прави впечатление, колко болка нанасят разделените родители на децата!

Линк към коментар
Share on other sites

Всички са неповторими, а това бих си сложила за подпис:

- Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!

Прави впечатление , че сред момиченцата се намират 3 , които се интересуват , дали Бог няма нужда от нещо, някой да се погрижи за него.

Рецензии на произведение "Не бойся, Господи, я с Тобой" - Андрей, 1 класс

Линк към коментар
Share on other sites

Не виждам нищо гениално в това което прочетох! Предполагам че подобни въпроси, би задало почти всяко дете. Освен това, в стила на въпросите има доста контрасти, което ме кара да мисля че има авторска намеса в тях. Характера на въпросите е твърде практически насочен, децата говорят за Бог като някакъв чичко или дядо който стои там някъде и ги наблюдава. Въобще не мисля че, децата трябва да си представят Бога по този начин. Може да е мило и сладко, но според мен е грешен и неправилно насочен в перспектива. Някъде бях чел, че вярата в Бог като нещо което стои над нас, наблюдава ни, пази ни, и ни назидава, руши моралната отговорност на индивида. Мисля че, ако едно дете или човек осъзнае че е част от Бога, то тогава постъпките, начина на мислене, и респективно въпросите щяха да бъдат съвсем различни. Мисля че Бог, няма нужда от служители, а от съмишленици :).

Линк към коментар
Share on other sites

summertime, имаш неоправдано високо изискване към децата. Тези абстрактни представи е много трудно да бъдат възприети дори от някои възрастни хора, какво остава за малки деца.

А гениалността ... е в простотата ;) , не в засуканите теоретични/абстрактни изложения.

Линк към коментар
Share on other sites

Въобще не мисля че, децата трябва да си представят Бога по този начин.

Именно, че децата детронират по неподражаем начин един такъв квази-Бог, брадатия чичка в облаците, насаждан с хилядолетия от ортодоксалните църкви. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

- Нали първи са започнали да раждат мъжете — спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?

Зоя, 4 клас

- Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не?

Света, 3 клас

:thumbsup:

Съвършени в простотата си са децата...

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Така е Summertime :). Както споменах и в тази тема, децата са сродни с Дзен. Поздрави!

п.п. Благодаря ти че повдигна този въпрос, за да бъде доизяснен thumbsup.gif

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Така е Summertime :). Както споменах и в тази тема, децата са сродни с Дзен. Поздрави!

п.п. Благодаря ти че повдигна този въпрос, за да бъде доизяснен thumbsup.gif

"Въпроса" е твърде комплексен Елф:) и е от типа размисли за живота въобще, които поне за мен ще останат отворена страница. Наскоро гледах един филм - Самсара, предполагам че някои от вас са го гледали. Като оставим настрана, хубавите гледки, Тибет и стремежа към онова духовно тайнство което крие оня свят, филма поставя ребром доста екзистенциални въпроси ..... които признавам си, ме блокираха, объркаха, разплакаха, с две думи ошашавиха ме тотално:rolleyes:. Осъзнах, че човек е сам. Сам като отделна вселена, космос неизследван, той Е (както се спомена някъде по темите. Когато сме добре, ние се носим по течението готови да си правим експерименти с какво ли не. Четем, учим се, опознаваме различни доктрини, ставаме им "фенове" и т.н. и т.н. Когато обаче попаднем в ситуация да решаваме, тогава мисля всичко това което знаем става ненужно. Ненужно е, защото то е чуждо знание, чуждо мнение, нечие чуждо преживявяне е, но не е наше лично. Аз лично не бих посмял да експериментирам с живота си, в ситуации в които трябва да определя посоката, просто ще послушам моето вътрешно Аз, най-съкровенното ми :) И съм го правил, не си чеша езика просто така. Според мен, целта на цялото това знание което усвояваме през живота си, е да ни сближи със самите себе си. Дето се казва "да окрием бога в себе си" Това разбира се е мое мнение, и не ангажирам никой с него. Всеки има право да вярва в каквото си иска, да бъде какъвто ще, да се изразява както намери за добре.

Във връзка с това, искам да отговоря на Диана с най-добри чуства :) Скъпа Диана, гениалността е в простотата напълно си права, но зад простотата стои гениалност. Тоест за да достигнем до нивото на простотата ние трябва да изминем доста дълъг път, път който вървим с много много животи. Когато човека осъзнае, че е част от Бога, а не вторичен продукт на нечий каприз тогава неговита морална отговорност ще е съвсем друга.

Линк към коментар
Share on other sites

Чета те... и не откривам противоречие, а само и единствено пълнота. Ако има нещо то е само привидно, усещам, че си стигаш по своя начин до нещата hypocrite.gif

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...