Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какъв е смисълът на физическата красота?


Recommended Posts

Интересно ми стана докато четях мненията до тук какво бихте отговорили, ако ви погледне произволен човек в очите и попита съвсем искрено за вашето компетентно мнение:

"Аз от красивите хора ли съм според теб или не?" :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Ако Човек изпрати и една мисъл -чувство за обич и милосърдие към който и да е "грозен"наглед човек ще стане свидетел на коренна промяна.

Знаете ли красотата за мен е озарение , състояние на духа. Ако се обичаме и с една стотна повече всички ще се разхубавят.

Не съм виждала досега човек , който се чувства обичан и щастлив да изглежда грозно.

Пропорциите са такава велика заблуда за сетивата . Целия живот , който оживява добрите пропорции , там е красота.

Преди време попаднах на една такава статия за идеалната мъж и жена. , с идеалните пропорции. Беше някакъв колаж от Топманекенки и актриси .

Най- съразмерният и правилен нос , най- високите скули , най- красивото и благородно чело, най- чувствителните устни ,ами накрая се беше получил някакъв мутант от всички тези красиви хора . Точно като Франкенщайн.

Всичко е красиво , когато е в пропорции и добри съотношения с другите части на тялото и душата. Например физическото здраве и добрата кондиция , ще оформят един красив нос и добър тен на лицето, но прекалените занимания със спорт и липса на интелектуални занимания и богат вътрешен свят ще смалят очите , ще скъсят челото .

Така че,красотата започва да блести , ако всички пропорции на душата и тялото са добри , когато се подържат и са в добро съотношение с останалата част от сложната система човек. Тяло, психика ,душа ,съзнание и ум .

Когато всички тези компоненти са в добра хармония ,то и резултатът е добър.

Всяка една красива мисъл и емоция ,чувство за любов, за обич към света се отпечатва на лицето и тялото.

Хората с добра стойка и походка и усмивка на лицето си и в сърцето си ,са първо много по- красиви, по- успяващи и по- развиващи се хора.

Прегърбените хора , изкривените пръсти и лице говорят за лоша хигиена на мислите и на безплътното тяло на душата.

Хората , които не вярват в ближните си , не ги обичат и не уважават средата в която живеят са винаги с много лоша стойка и цялото им тяло започва да се деформира.

Състоянието на духа изцяло е и състояние на тялото. Просто едното е лаборатория за красота и любов , а другото е дрехата ,състоянието в което се намира тази лаборатория.

Хората не са красиви през цялото време ,защото не са щастливи и не се чувстват обичани 24 часа в денонощието.

Колкото по - често се чувстват хармонични , щастливи ,обичащи и обичани ,толкова повече блести и в реалността тяхната красота. Красотата е живот . Животът е любов . Ако само си поставите за цел да обичате с една стотна малко- повече цялото човечество , дори и най- грозните " според вас,"вътрешно или "външно ", първо ще имате един красив ден, една по- красива вътрешност , а в крайна сметка и по -красиво отражение в огледалото.

Поне това съм забелязвала в моето вътрешно и външно огледало.

Човешките отношения са най- голямата пластична хирургия на душата , а оттам и на физическата красота.

Човешкото сърце е най- добрия творец на истинска красота /разбира се след Бог/, говоря за всичко земно ,всичко що е на земята.

Човешкият ум е най- добрата възможност за създаване на вътрешна хармония и мир с останалия свят.

Ако една жена със силиконови устни е в състояние да произведе повече любов , мир и хармония за света , отколкото същата тази жена озлобена от лошия вид на устните си, то нека си направи пластична операция ,ако така е по - полезна за света. Това , което се случва в нейната глава е от значение за всички ,за цялостния външен вид на Човечеството. А не толкова дали устните й са силиконови или не.

Линк към коментар
Share on other sites

И аз забелязах, че децата се раждат все по-красиви, много лъчезарни и магнетични, с високи чела и много мъдри за възрастта си. Радвам се , че и други го забелязват, явно не си въобразявам. Светът става все по-красив , всяка една красива мисъл го променя, макар и незабележимо, но красивите мисли растат с красивите детски главички!Трябва само да помогнем на децата да съхранят тази своя доброта! Защото е тъжно, когаго красивите деца се превръщат в не дотам красиви възрастни, загубили кристалната чистота на детската си невинност, забравили някъде далеч в миналото възхитата от преоткриването на големия очарователен свят.

А на въпроса на Донка незнам как бих отговорила, бих погледнала може би не чертите, а очите, често красотата е в тях и вътрешното очарование, което одухотворява погледа прави и обикновенното лице възхитително. Може би когато се даде шанс на грозния да се почувства красив и обичан, той се променя. И както казва Ина " Човешките отношения са най- голямата пластична хирургия на душата. Човешкото сърце е най добрия творец на истинската красота"

" Красотата е качество на човешката душа. Когато душата се проявява, човек става красив. Красивият има особени черти на лицето, особен израз на очите. Като погледне някого, той прониква до дълбочината на душата му. В неговия поглед се крие любовта. / Петър Дънов - Философия на здравето/

Линк към коментар
Share on other sites

И за красотата имам особено мнение. Всеки вижда различно, оценя с различни критерии. Само очите на душата виждат истинската същност... :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
:thumbsup: И още - красотата, както и всяко друго нещо на света ни е дадено, за да се учим. Тя е стимул и разочарование; последното, ако не ни сломи, се превръща в нов стимул за откриване на по-автентично съдържание зад привидната форма и по-възвишен смисъл зад очевидното съдържание. Учителят Беинса е казал, че Природата следва да се изучава по форма, съдържание и смисъл - и на мен ми се струва, че всяко от тях има своята красота. Номерът е, че красотите - по вид, степен и индивидуално сродство - често се разминават, така че красивата опаковка често крие не дотам красиво съдържание; от друга страна то може да крие един по-красив смисъл и т.н. И изобщо, интересно нещо е животът! :feel happy:
Линк към коментар
Share on other sites

При физическото тяло, голямо влияние оказват родителите - както по отношение на самата форма, така и на качеството на съставящата я материя. Затова че не всичко зависи от съзнанието и кармата. Вярно е, че душата сама избира родителите си според условията, които са необходими за развитието и, но особено в сегашната епоха е трудно да се намери най-доброто съответствие..

Линк към коментар
Share on other sites

Дълбоко вкоренена и опасна митология е, че красотата е трагична по своя смисъл и носи нещастие. Знаем народът ни какви пословици и "мъдрости" има - много хубаво не е на хубаво, ако няко жена е много красива, то тя ще е прокълната или нещастна, или омагьосана.... та така и с "красивата опаковка", която не криела нищо добро... Изобщо не е вярно. Много по-често грозната външност крие и грозна същност.

Линк към коментар
Share on other sites

Казано е така с хипербола - защото повечето хора механично пренасят формата върху съдържанието и смисъла и, доколкото е възможно, да им се напомни, че има и по-различни случаи. А иначе, разбира се, че много често грозотата е многопланова... и само в самия Извор на съществото би могло да се долови сиянието и даже величието на същото това същество, което иаче се проявява така несъвършено... :sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

А как дефинирате "грозна външност"? А "грозна същност"?

Как разбирате къде е границата красив - грозен за външност и за същност?

Линк към коментар
Share on other sites

А как дефинирате "грозна външност"? А "грозна същност"?

Как разбирате къде е границата красив - грозен за външност и за същност?

За да отговорим на този въпрос, може би трябва да се върнем към Аристотел, към Кант и към Гьоте, вероятно и към Хегел.

В известен смисъл, както и самият Гьоте определя красивото като романтично и съответно като болно в противовес на класическото красиво и съответно здраво и античната представа за красотата, оценките за красиво и за грозно се умножават, че и утрояват, но Красотата се вижда от всички страни и тя винаги е възприемана емоционално; т.е. тя предизвиква у нас емоции и чувства, емпатия или антипатия.

Основите понятия добро-красиво-морално, които някои хора за няколкостотин години са се опитали да наложат, за мен е един философски абсурд. Но златното сечение съвсем не е философки абсурд и за да го разберем най-добре е да се обърнем към Леонардо да Винчи и неговия Корпус Атлантикус.

И красотата, и грозотата имат критерии и определения, и да бягаме от това, вероятно се дължи на нещо друго.

Пример - София Лорен грозна ли е или е красива, или Грейс Кели, или Никол Кидман - те грозни ли са или са красиви?

И още нещо, критериите за мъжка и за женска красота винаги са били различни.

Линк към коментар
Share on other sites

Красотата е вътрешно състояние, което неминуемо се отразява и на физическото тяло.

На такива хора аз казвам - хубави.

А Н. Кидман, извинявам се, но е безлична, то бива, то може, ама чак пък толкова да се "опъваш" губиш израза си.

Преди няколко години срещанах една жена на 86 години, тя беше красива!

Позволи ми да се докосна до живота и, не го пожелавам на никой, ... а тя беше красива.

Няма да я забравя никога.

Ако мога да кажа за някой човек, че е красив - това са някой възрастни хора.

Редактирано от Еси
Линк към коментар
Share on other sites

Красотата се вижда от всички страни и тя винаги е възприемана емоционално; т.е. тя предизвиква у нас емоции и чувства,

:thumbsup: Именно! И според мен определението ни за красиво и грозно зависи от знака на емоцията, с която възприемаме хората, събитията, явленията около себе си.

Тогава би следвало да се запитаме от какво зависи нашето емоционално отношение - дали

от обекта, към който е насочено,

или

от нашето състояние в момента, както и от матрицата на нашите критерии.

Последната винаги се оказва "прокрустово ложе" за информацията, която съзнанието ни получава.

Ако допуснем, че емоционалното ни отношение към "нещо" зависи от качествата и поведението на това "нещо", то не бихме могли да си обясним ежедневните и повсеместни примери за това,че "на вкус и цвет товарищей нет". Следователно обектът на нашето емоционално отношение сам по себе си е неутрален - нито "красив", нито "грозен".

Друга пословица обяснява много точно причината за различното ни емоционално отношение към един и същ обект - "камбанарията", от която всеки от нас гледа света си. ("Каждый со своей колкольни судит"). Следователно, "грозно" ще можем да наричаме това, към което в момента изпитваме негативна емоция, т.е. не можем да приемем, защото не се вписва в нашето "прокрустово ложе".

Според мен, понятието и усещянето за красиво и свързаната с него положителна емоция съвсем не предполагат задължителна опозиция "грозно". Всичко обективно съществуващо около нас има своята красота. Ако нещо наистина предизвика негативни емоции у човека, то това са неговите собствени зависимости, ограничения и изкушението да ги наложи на света около себе си.....

Линк към коментар
Share on other sites

Тогава би следвало да се запитаме от какво зависи нашето емоционално отношение - дали

от обекта, към който е насочено,

или

от нашето състояние в момента, както и от матрицата на нашите критерии.

:thumbsup2:

Абсолютно съгласна! Ако на мен ми е криво нещо в момента ще ме дразнят доста неща наоколо. Но ако душевният ми мир не е нарушен ще излъчвам благост и доброта, дори и към нещата, които са ме дразнели преди.... :yinyang:

Ако нещо наистина предизвика негативни емоции у човека, то това са неговите собствени зависимости, ограничения и изкушението да ги наложи на света около себе си.....
:thumbsup1: Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Нашата камбанария = нашата аура.

Разни цветове, нюанси, разни комбинации. Някои са хармонични, други не. А физическата красота си е физическа красота, но в повечето случаи магнетизма и въобще цялостното излъчване се оказват решаващи за възприемането на един човек, като привлекателен или не, а физическите пропорции някак си остават като допълнение.

Линк към коментар
Share on other sites

Така както мислим,чувстваме и възприемаме света така и изглеждаме.Затова дайте да остаряваме красиво с красиви мисли,чувства и постъпки и да правим и възпитаваме красиви деца :feel happy: .

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък познавам много външно красиви хора с "ugly"души и обратното. Но все пак си остава правилото -" по външния вид посрещат, по акъла изпращат". Нашите мисли и емоции, произвеждат положителната или отрицателна аура, а нашите действия ни правят красиви.

Линк към коментар
Share on other sites

Нашите мисли и емоции, произвеждат положителната или отрицателна аура, а нашите действия ни правят красиви.

:thumbsup2: :thumbsup2: Руми! Вчера моите малки ученици стигнаха до почти същия извод (без моя помощ) - че грозни могат да са само мислите, чувствата и постъпките на човека - самите хора са красиви - всички!

Линк към коментар
Share on other sites

:rolleyes: Дано да са прогледнали дотам, откъдето всички са красиви! Красотата и грозотата са относителни понятия; разглеждането на света с обожествяващи очи ги прави излишни; а иначе все пак си имат някакво място... Така, ако смятаме че има - макар и в относителен смисъл - правилни и неправилни постъпки, то вече е трудно да излезем и от дуализма на грозно-красиво. Нали се казва, че като награда за добри светски дела често се дава красота в следващото прераждане, което е твърде съмнително дали е точно награда <_< - но все пак се употребява този термин. И ако човек запази вътрешната си красота, придобита по-рано, тя ще си хармонира с външната, иначе контрастът само ще задълбочава провала му... А ако е с грозна външност, но е взел необходимите уроци, контрастът само ще подчертава първенстващата роля на вътрешната красота! :feel happy: Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Стремежът към красота ни прави красиви! Има една външна красота, която е само привидна... Гледаш формите - красиви, сякаш съвършени, но са мъртви, няма живот в тях, липсва одухотвореност. Тази красота е изкушение. Някои я мислят дори за благословение, но тя е по - скоро проклятие, ако не е израз на душевна красота. До 30 - 40 години красотата, ако я има, е природна даденост. Но ако я притежаваш, заслугата не е твоя - тя е дар от Природата. Затова не е толкова съществена. Истинската красота, ако присъства, си проличава след 40 - годишна възраст. Тогава, разбира се, тялото не може да бъде толкова свежо и красиво, но лицето, очите на красивия човек са озарени от някаква вътрешна светлина, а движенията му и всеки негов жест са изпълнени с грация и достойнство. Истински красивите хора нямат възраст. Те създават усещането за вечност.

Линк към коментар
Share on other sites

Стремежът към красота ни прави красиви! Има една външна красота, която е само привидна... Гледаш формите - красиви, сякаш съвършени, но са мъртви, няма живот в тях, липсва одухотвореност. Тази красота е изкушение. Някои я мислят дори за благословение, но тя е по - скоро проклятие, ако не е израз на душевна красота. До 30 - 40 години красотата, ако я има, е природна даденост. Но ако я притежаваш, заслугата не е твоя - тя е дар от Природата. Затова не е толкова съществена. Истинската красота, ако присъства, си проличава след 40 - годишна възраст. Тогава, разбира се, тялото не може да бъде толкова свежо и красиво, но лицето, очите на красивия човек са озарени от някаква вътрешна светлина, а движенията му и всеки негов жест са изпълнени с грация и достойнство. Истински красивите хора нямат възраст. Те създават усещането за вечност.

:thumbsup: Напълно съм съгласна!!!" Истински красивите хора нямат възраст"

Моят баща , колкото повече остаряваше толкова по красив ставаше, благородството се беше изписало на лицето му, затова ще живее вечно в сърдцето ми.

Линк към коментар
Share on other sites

ПРИНЦИПИ НА КРАСОТАТА

Така и не се въведоха за това, що е красиво- не само от човешката външност, но и в цялата природа, красотата почива на едни и същи принципи, и те са част от съвсем точна наука, която има прецизни мерки за красота. Тези мерки са едни и същи както за красотата отвън, така и за красотата отвътре-измъкване няма, нитовъзможност за прикриване, изкривяване и т.н.

А смисълът е един- физическото тяло е резултат- то е материя, която е последната спирка на Светината, която от сияйно бяла и ослепителна, постепенно намалявайки скоростта си, се разлагана спектралните си цветове, при намаляване на скоростта спектралните цветове остепенно се превръщат в звук, ако забавим още скоростта, звукът се превръща в материя, и така докато една порция светлина се превърне във форма, следваща една кармично-зависима "матрица", която обуславя материалната форма- а материята е многофино нещо, не е само физически осезаемата и планетарно обусловената "материя", съставена основно от въглерод, кислород, азот, водород...

Всички форми съграденипропороционално, са красиви....Човешкото невежество дава приоритет в разбирането си за красотата предимство на гримираните от страх, вина, срам, омраза и т.н. сипрестави за красивото и грозното.

Прявената физическакрасота неозначава винаги проявена и осъната вътрешна красота, но във всички случаи означава това, че щом има проявена външнакласота, то вътрешната красота е винаги налице....нужно е д се прояви ако не е проявена...докато липсата на външнопроявена красота каток райна стъпка в "проявата" на магията- превръщането на светлината в материя, неби могло да съдъжа заложена вътешна красота, хармония и т.н., но може да има процес на търсене и придобиване, на непрекъснато болезнено оформяне, което протича както откъм физическото външно нивокъм вътрешното, или обратно, но така или иначе, подобна красота е резултатот поредица взривове както в каменна кариера-резултат от човешка дейност, така и от природно-стихийна активност- резултат от вътрешниите "виждания" относно дизайна и външния вид...Едно цунами винаги внася хармония и красота там, където грозното и дисхармоничното са се понатрупали,но за нас цунамито е грозното нещо, просто защото нямаме представа от това, което Тврецът извършва чрез Волята Си за разкрасяване, или някой е убеден, че творецът е зъл или ексцентричен сюрреалистичен художник, който в момент на творческа лудост излива някоя и друга кофа боя върху творбата Си, пускаси "Strange Days" на Doors, събиче се гол и маже с пръсти по платното, пушейки фас от "реколтта в гаража"...Красотата е закон който е изграден на принцип без изключения (.)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...