Объркана съм,страх ме е...не знам по кой път да поема.

[Nikita_s]

Здравейте.

По това време вместо да съм на топло в леглото при мъжа ми и детето,аз се ровя в нета,търсейки някакво решение на моя проблем.Тръгнах от там да търся семейни терапевти от моя град,през разни форуми,докато се спрях на този.Причината да ви пиша е,че съм много объркана и няма на кой да споделя каква каша ми е в главата (освен на един човек-третият),който ме разбира и подкрепя (поне според думите му),но не иска да ми помага във взимането на някакво решение,защото е пристрастен.

Накратко моята история...

Имам човек до себе си от 2004-та година.Имаме брак от 2007 и детенце вече на 3г. Страшно много го обичах,допълвахме се,разбирахме се,но някак си до един момент.За мен този момент настъпи след раждането на детето.Обяснявам си го донякъде с финансовите проблеми,които настъпиха тогава.С 2 думи от година някъде насам моите чувства към него не са същите.Няма страст,няма желание за целувки,не мога да кажа ,че го обичам...по скоро съм свикнала с него.

Аз съм оптимист и винаги съм вярвала,че няма ли я вече любовта,страстта,привличането,доверието,разбирателството...дори и онова чувство в корема,което те гъделичка,когато го видиш не трябва да се примиряваш и да се носиш на течението само,защото си се врекъл в нещо и само защото има такива наложени рамки от обществото,че всичко трябва да се търпи в името на семейството и децата.Един живот живеем,за себе си го живеем.Някак си не мога да се примиря с тази ситуация и да не съм щастлива.

Дойде време да споделя и за третият човек.Всичко започна в мига в който се запознах с него.Първо ми направи впечатление,че имаме много общи виждания за живота,мислим по един и същ начин,много често изричаме едно и също нещо в един глас.Той е моята зодия,на моите години (споменах ли,че аз съм на 24,а мъжът ми на 34) можем да си говорим с часове,когато съм с него времето лети.От близо 2 месеца имаме и интимни отношения.Прекарваме си страхотно и двамата сме толкова луди,че какви ли не неща правим само и само да си откраднем няколко часа за нас.Мисля за него ужасно много,сънувам го,будя се посред нощ и виждам до мен него...с отворени очи съм и виждам него,а всъщност само ми се иска да е той.Реалността е друга.С него (третият) освен,че правим страхотен секс можем и да разговаряме на всякакви теми.Често захващаме и тази.Казва ми,че е плътно до мен,че се опитва да разбере как се чувствам и причините,които са ме подтикнали да стигна до тук.Казва,че ме подкрепя,но решението трябва да си взема сама.Не ми отговаря на въпроса-Как би постъпил на мое място.Просто повтаря,че е с мен каквото и да реша.Казвал ми е ,че се чувства гузен,че едва ли не заради него се случва всичко това,.Знае,че единственият начин да ми помогне наистина е да сложи край и да спре да руши семейството ми.Аз всъщност не искам това от него,а точно обратното.Питам се дали ако започна живота си от начало,аз и детето ми,той би бил готов да бъде до нас.Знам,че за него не съм просто флирт или увлечение,усещам го,а и той ми го е казвал и показва ежедневно.Не минава и ден без да се видим,дори и за 10мин. или някъде на кафе.Не издържаме без да се чуем и т.н.

Истината е ,че не съм сама имам дете и то разчита на мен да му осигуря сигурен и щастлив живот.Някак си заради малкия ми е толкова трудно.В моментите,когато го гледам да си играе и смее с баща си се обвинявам толкова много,чувствам се зле и очите ми се пълнят със сълзи.Гузно ми е.Само заради него.А какво е по-важно за едно дете?Да има щастлива майка до себе си или двама родители,каращи се непрекъснато и не показващи любовта си един към друг?Не искам малкия да страда заради моите постъпки и действия.

Не съм сигурна,че успях да опиша ситуацията както трябва....и все пак това е моята гледна точка,да не забравяме,че в тази връзка има и втори човек.

Не знам към кого да се обърна на съвет,никой не знае за това...само вие.Знам какво искам,но ме е страх да предприема нещо.

Просто искам да съм щастлива,млада съм и заслужавам да изживея живота си пълноценно.

Благодаря,че ме изчетохте...просто имам нужда от насока.

[Орлин Баев]

Имам човек до себе си от 2004-та година.Имаме брак от 2007 и детенце вече на 3г. Страшно много го обичах,допълвахме се,разбирахме се,но някак си до един момент.За мен този момент настъпи след раждането на детето.Обяснявам си го донякъде с финансовите проблеми,които настъпиха тогава.С 2 думи от година някъде насам моите чувства към него не са същите.Няма страст,няма желание за целувки,не мога да кажа ,че го обичам...по скоро съм свикнала с него.

Аз съм оптимист и винаги съм вярвала,че няма ли я вече любовта,страстта,привличането,доверието,разбирателството...дори и онова чувство в корема,което те гъделичка,когато го видиш не трябва да се примиряваш и да се носиш на течението само,защото си се врекъл в нещо и само защото има такива наложени рамки от обществото,че всичко трябва да се търпи в името на семейството и децата.Един живот живеем,за себе си го живеем.Някак си не мога да се примиря с тази ситуация и да не съм щастлива.

Във всяка една връзка идва момент, в който любовта от онова чувство в корема е добре да прерасне в по-зряла такава, която идва от Бога помежду ви, не толкова и не само от емоционално-телесните радости. Ако тази относителна вътрешна независимост на щастието в теб, идваща от божественото в теб отсъства, емоциите се изчерпват бързо. Аз лично дори не смятам влюбването за кой знае какво - красиво и приятно автонаркотизиране е, но само ако човекът има връзка с онази Божествена Любов в себе си. Тогава може да го влее в нея. Иначе, когато то отмине, пометено от нормалното изчерпване на биохимията и нормалните външни трудности и препятствия, от любовта не остава много... Както е станало при теб. Тази, по-стабилната и извираща от центъра на независимост и сила в теб Любов, за която говоря, изисква доста работа, компромиси, смирение на егото. Тя е като плодно дръвче, което изисква поливане, разкопаване, подхранване, грижи, време и усилия. Подхранване с жертвата на егото, което се учи да сублимира естествените си страсти, които да послужат за говриво на огнената и много по-мощна Божествена Любов извътре. Нямаш ли допир до тази Любов, щастието във взаимоотношенията е възможно само за малко...

Дойде време да споделя и за третият човек.Всичко започна в мига в който се запознах с него.Първо ми направи впечатление,че имаме много общи виждания за живота,мислим по един и същ начин,много често изричаме едно и също нещо в един глас.Той е моята зодия,на моите години (споменах ли,че аз съм на 24,а мъжът ми на 34) можем да си говорим с часове,когато съм с него времето лети.От близо 2 месеца имаме и интимни отношения.Прекарваме си страхотно и двамата сме толкова луди,че какви ли не неща правим само и само да си откраднем няколко часа за нас.Мисля за него ужасно много,сънувам го,будя се посред нощ и виждам до мен него...с отворени очи съм и виждам него,а всъщност само ми се иска да е той.Реалността е друга.С него (третият) освен,че правим страхотен секс можем и да разговаряме на всякакви теми.Често захващаме и тази.Казва ми,че е плътно до мен,че се опитва да разбере как се чувствам и причините,които са ме подтикнали да стигна до тук.Казва,че ме подкрепя,но решението трябва да си взема сама.Не ми отговаря на въпроса-Как би постъпил на мое място.Просто повтаря,че е с мен каквото и да реша.Казвал ми е ,че се чувства гузен,че едва ли не заради него се случва всичко това,.Знае,че единственият начин да ми помогне наистина е да сложи край и да спре да руши семейството ми.Аз всъщност не искам това от него,а точно обратното.Питам се дали ако започна живота си от начало,аз и детето ми,той би бил готов да бъде до нас.Знам,че за него не съм просто флирт или увлечение,усещам го,а и той ми го е казвал и показва ежедневно.Не минава и ден без да се видим,дори и за 10мин. или някъде на кафе.Не издържаме без да се чуем и т.н.

Истината е ,че не съм сама имам дете и то разчита на мен да му осигуря сигурен и щастлив живот.Някак си заради малкия ми е толкова трудно.В моментите,когато го гледам да си играе и смее с баща си се обвинявам толкова много,чувствам се зле и очите ми се пълнят със сълзи.Гузно ми е.Само заради него.А какво е по-важно за едно дете?Да има щастлива майка до себе си или двама родители,каращи се непрекъснато и не показващи любовта си един към друг?Не искам малкия да страда заради моите постъпки и действия.

Не съм сигурна,че успях да опиша ситуацията както трябва....и все пак това е моята гледна точка,да не забравяме,че в тази връзка има и втори човек.

Не знам към кого да се обърна на съвет,никой не знае за това...само вие.Знам какво искам,но ме е страх да предприема нещо.

Просто искам да съм щастлива,млада съм и заслужавам да изживея живота си пълноценно.

Благодаря,че ме изчетохте...просто имам нужда от насока.

Да, влюбена си в "третия"! А той иска ли да бъде баща на детето ти? Сега, когато се виждате отвреме на време, имате само положителни преживявания. Ако заживеете заедно, задължително ще имате и трудности и тежести обаче. В началото със съпруга си също си имала голяма взаимност и обич, но когато са дошли трудностите, чудесната ти влюбеност не е съумяла да прерасне в онази съкровена сърдечна обич, която изисква доста труд и усилия, но пък дава най-сладките плодове на света, далеч по-великолепни от тези на обикновената сексуална биохимична влюбеност! Не че се изключват и противопоставят двете, не. Но е умение да можеш да ги свържеш в едно цяло! В момента съпругът ти е в неизгодната позиция на човек, с когото имаш общи задачи, работа по отглежданетго на детето, ангажименти и задължения. Докато "третият" е в позицията на обект, носещ единствено щастие. Сигурна ли си, че ако заживеете заедно с него, ако му родиш дете, нещата няма да се променят? Тогава пак ли ще се разведеш, отивайки при друг, който носи нови удоволствени преживявания? Може и така, правят го много хора. Аз само споделям, че в една връзка има етапи и те в добрия случай са свързани и с етапите на вътрешното израстване и сливане със самостойната Любов в душата и духа ти!

Разбирам щастието, което изпитваш, когато видиш любовника си! Просто осъзнай, че сегашната ти ситуация може да се повтори след време и с него, ако не пораснеш вътрешно!

[Креми (късметче)]

Орлин е изразил и моето мнение.

Извинявам се за намесата, от житейски и женски опит допълвам:

Изчакай около година и половина след запознанството. Тогава вземи решение.

Редактирано Август 12, 2011 от късметче

[griet]

Според мен по-добре си намери хоби. Като цяло всичко е много красиво и прекрасно докато двама човека не се съберат заедно. После се започват битовите проблеми, с които сме така добре запознати всички. Разбирам те напълно за какво говориш, тъй като и аз съм в сходно положение, но с година по-малка. Мъжа ми е по-голям с 9 години, детето е на 3г, заедно сме от 2004, женени от 2007 и съм в същото състояние като твоето, но без наличието на любовник, който при теб играе и ролята на отдушник.

Прекрасно е , когато двама човека се намерят, ако мога така да го кажа. Допълвате се, щастливи сте, всичко което преди е било и с твоя съпруг. Кое тогава ти дава гаранция, че няма и към настоящия си любовник да изпиташ същото след време? Когато мине тръпката от новата любов идва времето на по-улегналите чувства. Момента, в който и двамата имате нужда един от друг на едно съвсем ново ниво. Да, тогава определено става по-скучно, но лично за мен е и някак по-сигурно. Аз лично не бих се доверила напълно на една такава връзка. Рискуваш да разрушиш толкова много спомени и красиви преживявания, които някога си имала с мъжа ти и с детето ти, заради малко сладки приказки и най-вероятно невероятен секс. По- лесния път е да тръгнеш и да зарежеш всичко, а по-трудния е да се бориш. Не казваш дали си говорила с мъжа ти за това?! (не за любовника, а за безразличието)

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте,

Като чета поста ви, оставам с убеждението, че търсите подкрепа за новата си връзка. Но в моята практика съм се срещал с много хора, които под влияние на емоции са вземали решения, крайно неблагоприятни за тях.

Затова препоръчвам да си отговорите на три въпроса.

1. Удовлетворявя ли ме връзката със съпругът ми такава, каквато е?

2. Каква трябва да стане връзката със съпругът ми за да бъда удовлетворена и да прекарам живота си с него?

3. След като запишете вашата представа за връзката ви, идва третият и най-труден въпрос:

Какво трябва да направя, за да може връзката ми да стане такава, каквато искам?

Първата стъпка, според мен, е да споделите със съпруга си това, което не ви удовлетворява и кажете как трябва да изглеждат нещата според вас. Тук трябва да бъдете наистина убедителна. Така той ще може да се включи в отговора на въпроса и поеме своята отговорност за промените, които неминуемо трябва и двамата да направите..

Дайте си и срок за тях. Но през това време трябва да прекратите връзката си с другия мъж. Ако не го направите, няма да можете да се съсредоточите върху промените, които трябва да направите в семейството си.

Ако нещата се получат, пчелите едно много по-щастливо и пълноценно семейство.. Ако промените не станат, ще знаете, че поне сте опитала и няма да съжалявате за евентуална раздяла.

Времето, през което няма да се виждате с другият мъж пък ще изиграе ролята на проба, доколко държите един на друг.

[Nikita_s]

Първо благодаря на всички ви за мненията.

Да, влюбена си в "третия"! А той иска ли да бъде баща на детето ти?

Ако е искрен с мен,отговора е -да,иска.Мисля,че е достатъчно отговорен човек и знае,че ако иска да е с мен,това означава да приеме и детето ми.

. Кое тогава ти дава гаранция, че няма и към настоящия си любовник да изпиташ същото след време? Когато мине тръпката от новата любов идва времето на по-улегналите чувства.

Гаранция няма за нищо.Сърцето ми казва едно,разума друго.

Не казваш дали си говорила с мъжа ти за това?! (не за любовника, а за безразличието)

Опитах онзи ден.Попитах го дали усеща,че отношенията ни много са се променили,че постоянно се караме,че не се разбираме и т.н. Отговори ми,че е забелязал и ,че аз много съм се променила...отчуждила съм се,станала съм по студена,раздразнителна (което е вярно) смята,че промяна има само в мен,не и в него и мисли,че всичко идва от финансовите ни проблеми.Донякъде има право за причината,но не смятам,че тя е основната.Различията помежду ни стават все повече.Все по-често мненията ни по доста въпроси се разминават от там идват споровете и т.н.Целия този разговор не знам дали продължи и 4-5мин. След един мой въпрос той просто млъкна.Попитах до дали ще си догледа филма или иска да поговорим,отговора беше-Не ми се говори.

Като чета поста ви, оставам с убеждението, че търсите подкрепа за новата си връзка.

Наясно съм,че подкрепа няма да получа от никого ,освен от третия.Наистина много ми липсва такава...,може би за да омаловажи поне малко вината ми и гузната ми съвест.

Затова препоръчвам да си отговорите на три въпроса.

1. Удовлетворявя ли ме връзката със съпругът ми такава, каквато е?

1.Не

2. Каква трябва да стане връзката със съпругът ми за да бъда удовлетворена и да прекарам живота си с него?

2.Да спре да ме приема като даденост.Да оценява това,което правя за семейството ни,а не само да си търси дребни поводи да ме критикува,да ми смачква самочувствието на жена.Да търси повече интимност и не тази рутинната за задоволяване на нагона.Да ме накара пак да го обичам както преди...да не се носи по течението както е свикнал досега.Просто да видя,че ме обича и,че иска да запазим това,което имаме.

3. Какво трябва да направя, за да може връзката ми да стане такава, каквато искам?

На първо време да спра да се виждам и мисля за третия.Мисля,че трябва да го обикна отново,да видя в него това,което виждах преди години.Да стискам зъби и да правя компромис след компромис.

Той просто не желае да говорим за този проблем.Като,че ли премълчавайки го,той не съществува.Аз искам да разговаряме,да вземем заедно някакво решение.Да си изясним някои неща,защото повярвайте ми,аз така не мога да живея...да се нося по течението и всеки ден едно и също.Ние сме като съквартиранти.Отдавна не си казваме,че се обичаме.Още по-отдавна не се целуваме,а секса се случва все по-рядко и по-рядко.В случаите когато сме интимни няма нищо,нищо...задоволяване на нуждите.Не мога така.Не искам мъж-съквартирант.Явно аз съм имала различна представа за семейство.Може би съм живяла в заблуда като съм си мислела,че любовта може да мине през всякакви трудности и да се запази.В едно съм сигурна...аз сама няма да се боря да съхраня това,което е останало от нас.Не получа ли подкрепа и разбиране от негова страна,желание да се вземем в ръце,това ще е краят...независимо дали третия ще е още до мен или ще съм сама.

[Диляна Колева]

Всички постове до тук са много точни, остава Никита да реши на кой от тях да обърне внимание.

Аз не мога да се въздържа и ще цитирам едно изречение от книгата "Портретът на Дориан Грей":

"Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам, но да властвам над тях. "

Като не бива да се приема буквално, защото зад него стои много съдържание. Пускам го само като отправна точка на идеята, че при теб Никита въпросът опира до Искам - НЕ искам.

Ти искаш да изживяваш чувствата си, но не си се научила да властваш над тях.

Чувствата се контролират, работи над това.

Подреди приоритетите си.

По пътя на всяка жена ( и мъж съответно) минават много мъже (жени) и ние се харесваме с повечето от тях. На някои силно симпатизираме, с други ни се иска да създаваме семейства и т.н. и т.н. Представи си, какво би станало, ако решим да отговаряме на чувствата си, такива каквито избухват в началните моменти. И...... какъв е смисълът от това?

Ние трябва да сме господари на чувствата си, а не техни роби.