Кон Круз Добавено Септември 19, 2018 Доклад Share Добавено Септември 19, 2018 преди 20 часа, Alexeo каза: Проблемът с добрините е, че те могат да се окажат злини в дългосрочен или по-общ план. Също както и обратното. Ако бях Бог, щях да се съобразя със знанието, което тогава щях да имам, и да реша как да действам според него. Ми ако съм премъдрия Бог не би следвало да има гафове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 19, 2018 Доклад Share Добавено Септември 19, 2018 Сега след толкова години.... ами ние всъщност сме нещо като богове на всички клетки и органи, въобще на всичко, съставящо нашия организъм. Замислям се дали му правим добро... и как? даваме ли му свобода, грижим ли се за него? Ines Raycheva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Септември 19, 2018 Доклад Share Добавено Септември 19, 2018 Не знам някой бог да е роб на тялото си, докато много хора са. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 20, 2018 Доклад Share Добавено Септември 20, 2018 Добър контрапункт Може би си струва да се поразсъждава над леко удължена тема: Какво означава да си Бог на тялото си и какво означава да си негов роб. Има ли нещо общо между двете? Ines Raycheva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Септември 20, 2018 Доклад Share Добавено Септември 20, 2018 (edited) Свобода ли е ако на тялото ми му се ядат кроасани, пък аз го насилвам да яде моркови. П.П.: Все се каня да почна да ям много повече моркови и да намаля (без да избягвам напълно) други неща, ама... Редактирано Септември 20, 2018 от Кон Сивобелев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 20, 2018 Доклад Share Добавено Септември 20, 2018 Цитат И все пак, според Веданта - аз съм Бог. Тоест, знам какво е да си Бог, макар да не го осъзнавам. Ако бях Бог, най - вероятно щях да се попитам: "Какво е да си човек?" Но след като според Веданта аз съм Бог, който се проявява като човек, значи знам и какво е да си Бог, и какво е да си човек същевременно, защото съм и двете. Цитат Не знам някой бог да е роб на тялото си, докато много хора са. Отговора може би е ,, до като се движиш между дърветата не можеш да видиш гората " ...Живееш живота който , мислите , чувствата и волята ти определят ..Нещо не мога да подредя ..За това на право по детски . Низшия -Аз- е роб на обстоятелствата . Когато заживеем във висшия --Аз-- ще сме като боговете . Цитат Какво означава да си Бог на тялото си и какво означава да си негов роб. Има ли нещо общо между двете? Човек е свързан с тялото си . Има някакво отношение от което се чувста , роб или свободен (Бог). Знаете че е интересно да се говори за свободата на частите .Например , на четирикрак стол , всеки крак да има свободата да шава където поиска . Изречението ,,лявата ръка не знае какво прави дясната " е показателно , нищо че е за друг повод . И друго си мисля Много по трудно е да си Бог на собственото тяло от колкото да си перфектния началник .Има връзка съставена от разбиране нуждите и качествата на частите . Също отговорностите и задълженията при взимане на решения и тяхното изпълнение .Един началник на малко предприятие може да изключи телефона си и да иде на риба . До като , Бог--на тялото си не може да откаже внимание никога . А за роба няма какво да се говори , неговото мнение е излишно .Ние сме излезли от положението на роба и вече налагаме ,,здравословно" поведение . Но в болшинството от случаите тялото отвръща с разболяване . Нямаме разбиране за реалните нужди от моркови и кроасани . въпреки че лектора е доста особен , в същноста се присъединявам към него .Въпроса е точно за прехода ни от роби към богове . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Септември 20, 2018 Доклад Share Добавено Септември 20, 2018 преди 11 часа, Донка каза: Какво означава да си Бог на тялото си и какво означава да си негов роб. Има ли нещо общо между двете? Точно така Донка, ние вече СМЕ Богове на собствените си тела - на съзнанието си, също.Не мисля, че можеш да си роб на тялото си - можеш да си "кофти" Бог. Отговорността винаги е в теб - ако се мислиш за роб, е опит да абдикираш от нея. Говоря за хора, които са физически и ментално здрави - тоест, до степен, в която умеят да се грижат за себе си. Ако имаш здраво тяло, но в един момент го разболееш - тъй като ти си отговорен за това сам - и не потърсиш пътя на Здравото, а продължиш да си деструктивен спрямо своя свят - сам избираш да не играеш ролята си на Бог. Избор е. Изобщо всяко ограничение, е ограничение на собственото ни съзнание. И когато казваме "НЕ МОГА това/онова", ние точно това задаваме - неможенето. То е програмка. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Септември 20, 2018 Доклад Share Добавено Септември 20, 2018 А защо някои хора наркомани не успяват да се справят със зависимостта си към хероина? Например - борят се многократно, но се провалят и пак се връщат към дрогата? Тук не става дума за неможене и дори не за неискане. Понякога тялото се оказва по - силно. Друг път - не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Септември 20, 2018 Доклад Share Добавено Септември 20, 2018 (edited) Александър: "Много по трудно е да си Бог на собственото тяло от колкото да си перфектния началник ." Чърчил например, без да е живял здравословно (пиел е уиски, пушил е пури, не е спортувал, бил е дебел - живял е почти 91 г.) е един от най - големите британски политици. Не че режимът му е за пример , но примерът подкрепя написаното от Александър. Ако някой е кофти бог, това не е ли дявол? Нали казват - който надвие другите е силен, който надвие себе си е бог. Редактирано Септември 20, 2018 от Кон Сивобелев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 20, 2018 Доклад Share Добавено Септември 20, 2018 (edited) Цитат Тук не става дума за неможене и дори не за неискане. Понякога тялото се оказва по - силно. Друг път - не. Не можене е . Не знаене също може да се каже . Инес го каза , Всичко тръгва от желанието което да формулираш като цел и евентуално път за действие . С което ангажираш ума да работи. После само го подръчкваш да не издребнява в критикарство , да търси работещи модели . И ги пробваш и ги пробваш и се получава . Днес, нали е модерно да се цитира , четох една мисъл на Бърнарт Шоу . Още е актуална ,, проблема на днешните хора е в многото свободно време , което те използват за да ровят в неуспехите си " . Не можах да я открия за да цитирам точно .Съвременика това му трябва да напътства ума да върви в твоята посока , не да изследва цял ден ,защо точно този камък те е спънал . Да обучава волята си да работи и дисциплинира чувствата си да го слушат .Тези трите могат да го направят свободен . За да съм Бог за тялото си , мисля че е нужно да му помагам когато нещо го боли . Да мога да потдържам комфорта му .И това да го мога въпреки парите .Сега разчитам на интелигентноста в тялото си . На разумните същества които работят в него .Мога само да опитвам в молитва да се свържа с тях и разбера как да не им преча .Това да , но мога ли да изпълнявам нужното което съм разбрал ?Проблем не само при мен . Връзката на разума с волята . (образа на пушещия доктор , обясняващ вредата от тютюнопушенето) Г-н Сивобелев , Примера с Чърчил ми хареса от друга страна . Въпреки неговата власт и пари все още много хора не са се простили с разума си и биха предпочели да са като 30 годишен мъж , не известната фигура . Редактирано Септември 20, 2018 от АлександърТ.А. Ines Raycheva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Септември 21, 2018 Доклад Share Добавено Септември 21, 2018 преди 9 часа, Кон Сивобелев каза: А защо някои хора наркомани не успяват да се справят със зависимостта си към хероина? Например - борят се многократно, но се провалят и пак се връщат към дрогата? Защото не искат да бъдат "тук и сега", в "реалността". Те имат тяхна, много различна - своеобразно бягство. Първо трябва да се открие причината, поради която са поели към пътя на наркотиците, после да се решава. Иначе си остава само на телесно ниво, да. Но всъщност е много по-сложно от това. Има и нещо друго - не само физически как третираш себе си, но и психически, емоционално. Това са отделни "канали". Ако се храниш здравословно и спортуваш, но не го правиш през грижата, че заслужаваш най-доброто, а през автоагресията - защото смяташ, че "не ставаш", но някак ти се иска да "ставаш" и да бъдеш приет, да се почувстваш част от нещо, защото без него се виждаш като нищо - този "здравословен" път не е такъв за теб просто. А е пътят на издевателството и невиждане на прекия смисъл - а гонене на външна цел. Комплексно е, многофакторно е, така мисля аз. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.