011. Възможни условия ,Рилски беседи 31.07.1938 г

[Слънчева]

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Той иде-песен

Възможни условия-беседа

Молитвен наряд за край:

В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа./3 пъти/-формула

Съвременните хора говорят за младост и старост без да разбират дълбокия им смисъл. Човек трябва да бъде млад, т. е. всякога да се подмладява. – Защо? – Защото само младият е готов да учи. Искате ли да накарате стария да учи, вие ще се намерите в чудо. Той може да ви даде различни съвети, но не можете да го заставите да учи. Искате ли съвет от младия, той ще ви причини ред пакости и неприятности, от които с години не можете да се освободите. Младият може само да учи, но не и съвети да дава.

За да бъде всякога млад, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, т.е. на любовта. Обаче, за да се прояви Божественото в човека, нужни са съответни условия. Докато не му се дадат тия условия, то не може да се прояви. Хиляди години могат да минат, но Божественото ще чака онзи момент, когато човек му създаде благоприятни условия, да се прояви. Прояви ли се веднъж, Божественото започва вече своята работа. – Как познаваме, че Божественото работи в човека? – Човек започва постепенно да се подига и придобива онова, към което се е стремял. Той придобива наука, любов, щастие. От ден на ден той става по-здрав и готов за работа. Не даде ли път на Божественото в себе си, човек с изложен на големи противоречия. Това се отнася не само за отделния човек, но и за обществата, за народите, както и за цялото човечество.

Сега, като разглеждате белите камъни на планината, ще знаете, че те ви учат на безкористие. Светът ще се оправи, когато хората станат напълно безкористни. Черните камъни говорят за голямото користолюбие на хората. Писанието казва, че човек трябва да се научи да дава. Като се научи да дава, и на него ще дават. Ако взима само, и от него ще взимат. Даването и взимането са два велики процеса в живота. Досега хората са взимали повече, но отсега нататък трябва да се научат да дават. Как разбирате стиха от Евангелието, в който Христос казва, че човек трябва да раздаде всичко? Да раздаде човек всичко, това може да се уподоби на водата, която дава от себе си само парата, излизаща от нагорещения котел, но не и самата вода в котела. Сегашните хора са щедри, но на скъсаното, на непотребното, на нечистото. Що се отнася до ценните неща в живота си, те едва сега започват да се учат на щедрост. Ако е въпрос за старото, за непотребното, за скъсаните ви дрехи, аз съм готов да ги купя, но след няколко години ще ви ги върна нови. Аз имам способност да превръщам обикновените камъни в скъпоценни. На същото основание, аз мога да превръщам старите и скъсани дрехи на хората в здрави, нови, чисти, които струват много повече от първите. Като казвам, че аз имам тази способност, подразбирам Онзи, Който седи зад мене. В това отношение всеки човек представя посланик на Бога, както всяка държава изпраща свой посланик в чуждите държави. Зад всеки посланик стои държавата, която го изпраща. Той върши това, което държавата му заповядва. Следователно, в готовността си да изпълнява волята Божия, човек трябва да слуша, какво Господ му казва, и да изпълнява. Той трябва да се въоръжи с търпение, да чака момента, когато Божието благословение ще го посети.

Сега, като ученици, от вас се иска права мисъл. Да мисли човек право, това значи, да превръща лошото в добро, отрицателното в положително. Ако се намери между десет души, които говорят лоши неща, той трябва да ги превърне в добри и тогава да ги отправи към ушите си. Кои неща наричаме лоши и кои добри? Лоши неща са тия, които са близо до нас, вследствие на което дразнят нашия слух. Добри неща са тия, които са далеч от нас. Слънцето, запример, се намира на разстояние 92 милиона мили от нас, поради което ни изпраща своята приятна светлина и топлина. Ако по някакъв начин слънцето дойде до нас на разстояние няколко пъти по-близо, отколкото е днес, органическият живот на земята коренно би се изменил.

...Какво представя страданието и нещастието за човека? Какво представя радостта? Страданието и радостта представят пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва любовта, устойчивостта на човека...

Сега, желая ви да получите Божието благословение, да отидете в света като двамата последователи на светията, да живеете и да работите в името на любовта. Ако остане нещо, което сами не можете да свършите, Бог ще ви помогне. Всички ваши напреднали братя ще ви помогнат в доброто, което искате да направите. Малкото добро, направено с любов, винаги се умножава. Идете в света да работите, да изучавате себе си, ближните си и Бога. Ще кажете, че ония, които се предали в жертва, са били двама и се обичали, а вие не сте в същото положение. Всеки човек може да намери един, когото да обича, с когото да се разбира и заедно да се пренесат в жертва. Да се пренесат в жертва, това значи, да приемат с радост страданието. Приемат ли страданието с радост, те ще получат Божието благословение.

В любовта между хората, между растенията, между животните има нещо свещено. Разбере ли човек свещената проява на любовта, той е разбрал смисъла на живота. Любовта зло не прави. В любовта хората живеят. Любовта носи живот, а не смърт. Като се обичат двама души, те ще се съединят с други двама. Четиримата ще се съединят с други четири и ще станат осем. Осемте ще се съединят с други осем и т. н. Така съединени, хората заживяват в Божията Любов, в която, именно, човешката душа расте и се разширява. Цялото човечество върви към тази любов. То се намира на границата между тъмния и светлия век, между старото и новото време. Земята се движи към пристанището на любовта. Тя влиза в нова област, дето действат други сили. Влязат ли хората в тази област, всички спорове, недоразумения, борби престават. Сега е краят на века. Свърши ли се този век, хората ще дигнат бели знамена, ще дойдат до границата на Царството Божие и ще кажат: Да живее любовта! Да живее мъдростта! Да живее истината! Всички хора ще си подадат ръка и ще заживеят в мир и любов, в братство и свобода.

Божията Любов носи великото благо на живота.

Възможни условия

Редактирано Август 12, 2011 от Слънчева

[Мария-София]

Следователно, рече ли човек да се приближи до някои тела повече, отколкото природата го е поставила, той се натъква на страдания и противоречия. Ако турите една златна монета близо до очите си, вие нищо няма да виждате пред себе си. Макар и малка, тази монета закрива всичко пред вас. Турите ли я далеч от очите си, светът ще се разкрие пред вас. В този смисъл, ние наричаме зло всяко нещо, което човек е приближил до очите си. То закрива неговия простор и му пречи да мисли право. Иска ли да мисли свободно, човек трябва да отдалечи от себе си всички неща, които е турил много близо до очите си. Запример, да мисли и да се тревожи човек за утрешния ден, това значи, да е турил мисълта за себе си близо до своя ум. Трябва ли човек да се безпокои за утрешния ден? Той е пътник на земята, тръгнал от някое пристанище и пътува за друго. Кой откъде е дошъл и къде отива, не се знае. Обаче, капитанът на парахода, в който сте се качили, има грижа за всички свои пътници. Той е написал имената им, отде идат и накъде отиват и когато стигнат на определеното пристанище, той ще ги предаде там, дето трябва, заедно с документите им. Всички пътници пътуват безплатно в парахода, въпреки това, всеки се бори за своето място, иска да го обсеби, да го направи частна собственост. Достатъчно е, че за всеки има определена каюта и легло в парахода. Какво повече му е нужно? – Ама искам това легло и тази каюта да бъдат собствени мои, никой друг да не влиза там. Докато няма частна собственост, хората се движат свободно от едно владение в друго. Обявят ли нещата за собствени, веднага поставят телени мрежи между тях и започват сами да се спъват. Частната собственост носи нещастие за човечеството.

Запример, съвременните хора се произнасят лесно върху сиромашията и богатството, без да ги познават. Те казват, че сиромашията е нещастие за човека, а богатството – благо. Според мене, неразбраното богатство е толкова голямо нещастие за човека, колкото и неразбраната сиромашия. Обаче, разберат ли се, и сиромашията, и богатството представят велики блага за човека. Който познава сиромашията и я обича, той открива в нея знание, сила, благородство. Тя е готова да го учи. Не я ли обича човек, тя се отказва да го учи. Външно сиромашията е облечена със скъсани дрехи, а лицето й е грозно. Обаче, тя е маскирана. Махне ли маската от лицето си и скъсаните си дрехи, тя се явява като млада, красива мома, облечена в коприна. На главата и на ръцете й светят диаманти. Това показва, че зад сиромашията се крие голямо богатство. Тя разкрива богатството си на онзи, който я обича и познава. Същото може да се каже и за злото. Зад злото се крие голямо богатство. Тъй щото, човек може да се ползува от богатството на сиромашията и на злото, само когато ги познава. Те са пробен камък, чрез който Провидението изпитва човека.

Редактирано Август 11, 2011 от Мария-София

[Надеждна]

Как познаваме, че Божественото работи в човека? – Човек започва постепенно да се подига и придобива онова, към което се е стремял. Той придобива наука, любов, щастие. От ден на ден той става по-здрав и готов за работа. Не даде ли път на Божественото в себе си, човек с изложен на големи противоречия. Това се отнася не само за отделния човек, но и за обществата, за народите, както и за цялото човечество.

Какво представя болестта? – Неорганизирана материя. – Какво представя здравето? – Организирана материя. – Какво е болестта? – Неорганизирана сила. – Здравето? – Организирана сила. – Що е болестта? – Неорганизирана мисъл. – Здравето? – Организирана мисъл. – Коя мисъл е организирана? – Която има основен тон. Вземете ли основния тон на дадена мисъл, тя става разбрана, ясна и приемлива. Мисъл, на която не можете да вземете основния тон, е неорганизирана. Такава мисъл всеки момент може да избухне и причини експлозия, както парният котел. Запушите ли парния котел, да не излиза парата навън, той непременно ще се пръсне.

Като не разбират своя вътрешен живот, мнозина казват, че ще се пръснат от мисъл. – Не, човек може да се пръсне от желания, които наклаждат силен огън под неговия парен котел, но не от мисъл. Когато неестествените желания на човека се изявят в форма на мисли, те причиняват големи нещастия. Запример, желанието на човека да бъде богат е добро, но това желание може да му причини ред нещастия. – Защо? – Защото всички хора искат да бъдат богати. Станете ли богат, без да искате, вие се явявате като препятствие в техния живот. Всеки, който ви срещне на пътя си като препятствие, търси начин да се освободи от вас. Има смисъл да бъде човек богат, но когато богатството иде в живота му като резултат на разумна деятелност и правилен живот, а не като резултат на някаква амбиция в човека, да бъде богат, да бъде знатен. Богатства, пари, злато в света има повече, отколкото хората предполагат. Който е заслужил богатство, той ще го придобие по честен път. Който не го е заслужил, и той може да го придобие по някакъв начин, но ще плати с живота си. И апашът забогатява, но може да изгуби и свободата си, и живота си. Какво богатство е това, което се изкупва с живот?

Колкото повече човек слиза на земята, толкова повече условията му се подобряват. Той намира все по-добри майка и баща, братя и сестри, които му създават добри условия за растене и за развиване.

Съвременните хора трябва да изменят своята мисъл, да станат хора на новите идеи. Днес светът се нуждае от нови хора. Няма по-опасно нещо за човека да мисли по един и същ начин за нещата и никога да не измени мисълта си. Този човек е лишен от движение на своята мисъл, вследствие на което е изложен на катастрофа. Работа се изисква от човека и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение. Всеки човек трябва да знае поне два езика, да може да влезе във връзка с другите народи, да се запознае с техния живот и култура.

Преди време тук в Портала бях писала върху това как и защо съм попаднала в Норвегия. Връзката ми с хората там, опознаването на тяхната култура и бит, срещата ми с величествената природа ме обогатиха много. Там ме посети Духа на Учителя, за да ме върне отново тук в България, но сякаш съвършено нова - отворена към целия свят, пълна с енергия, идеи, любов. И сега се чувствам като "мост " между Скандинавия и Балканите и се радвам на ежедневните си открития, че щастието, красотата са навсякъде, когато имаме очи за тях, когато следваме сърцето си разумно.

На физическия свят всички неща са увеличени и разхвърляни. Тази е причината, поради която хората често изпадат в противоречия. Стане ли въпрос за любовта, те си я представят нещо грамадно, което обхваща само големите неща. – Не, любовта работи с най-малките величини. Ако проникнете в атома, и там ще видите любовта. Като разберете любовта, вие ще разберете и Бога. Като познаете Бога, вие ще имате правилни отношения към Него и ще знаете, какво да искате.

Как ще вярвате, че в една стая има хубава библиотека, инструменти и красиви мебели, ако не е осветена? Обаче, като отворите ключа на лампата, вие ще проверите, дали това, което ви казвам, е вярно. Да вярва човек в нещо, което не е опитал, това значи, да живее в тъмнина. Да вярва в това, което е опитал, това значи, да живее в светлина. Значи, вяра без опит има отношение към тъмнината; вяра с опит има отношение към светлината, към знанието.

... в готовността си да изпълнява волята Божия, човек трябва да слуша, какво Господ му казва, и да изпълнява. Той трябва да се въоръжи с търпение, да чака момента, когато Божието благословение ще го посети.

Човек не може да стане богат, учен, силен, добър, красив, ако не го обичат добрите хора, ангелите и Бог. Без обич, без любов човек не може да бъде щастлив. Ако има нещо, с което човек може да се похвали, това е любовта.

Трябва ли човек да се безпокои за утрешния ден? Той е пътник на земята, тръгнал от някое пристанище и пътува за друго. Кой откъде е дошъл и къде отива, не се знае. Обаче, капитанът на парахода, в който сте се качили, има грижа за всички свои пътници. Той е написал имената им, отде идат и накъде отиват и когато стигнат на определеното пристанище, той ще ги предаде там, дето трябва, заедно с документите им. Всички пътници пътуват безплатно в парахода, въпреки това, всеки се бори за своето място, иска да го обсеби, да го направи частна собственост.

Възможни условия

Редактирано Август 11, 2011 от Надеждна

[Надеждна]

Изкушавам се да цитирам притчата за персийския светия, защото все още много от нас трудно приемаме страданието с радост, а тя ни помага в намирането на отговор:

Един персийски светия имал много последователи – млади и стари. Един ден той решил да ги постави на изпит, да види, каква е вярата и любовта им към Аллаха. За тази цел той им казал: Аллах е решил да ви заколи. Утре в 11 часа елате всички пред къщата ми, дето един след друг ще бъдете пренесени в жертва. На определения час всички били събрани пред къщата на светията, разговаряли помежду си, какво означава тази жертва, защо е нужна, но никой не се решавал да влезе вътре. Двама млади, момък и мома, които се обичали и мислели да се женят, казали: Хайде да се пожертвуваме двамата. Вместо да се женим, нека се предадем на Аллаха. След решението им да се пожертвуват, и двамата влезли при светията, но треперели от страх. – Къде са другите? – запитал светията. Само вие ли се решихте да се принесете в жертва на Аллаха? Те мълчали и чакали момента, когато светията ще ги заколи. Той взел един нож и, вместо да посегне към тях, забил ножа в един овен, който лежал на земята пред краката им. Кръвта от овена потекла навън. Последователите на светията, които чакали отвън да видят, какво ще стане с двамата млади, видели кръвта и веднага избягали. Младите, които останали при светията, получили неговото благословение. Той им казал: Идете сега по домовете си и живейте. Вие сте достойни ученици на Аллаха. Той ще ви благослови.

Сега, желая ви да получите Божието благословение, да отидете в света като двамата последователи на светията, да живеете и да работите в името на любовта. Ако остане нещо, което сами не можете да свършите, Бог ще ви помогне. Всички ваши напреднали братя ще ви помогнат в доброто, което искате да направите. Малкото добро, направено с любов, винаги се умножава. Идете в света да работите, да изучавате себе си, ближните си и Бога. Ще кажете, че ония, които се предали в жертва, са били двама и се обичали, а вие не сте в същото положение. Всеки човек може да намери един, когото да обича, с когото да се разбира и заедно да се пренесат в жертва. Да се пренесат в жертва, това значи, да приемат с радост страданието. Приемат ли страданието с радост, те ще получат Божието благословение.

Възможни условия

Редактирано Август 12, 2011 от Надеждна

[Розалина]

Съвременните хора трябва да изменят своята мисъл, да станат хора на новите идеи. Днес светът се нуждае от нови хора. Няма по-опасно нещо за човека да мисли по един и същ начин за нещата и никога да не измени мисълта си. Този човек е лишен от движение на своята мисъл, вследствие на което е изложен на катастрофа. Работа се изисква от човека и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение. Всеки човек трябва да знае поне два езика, да може да влезе във връзка с другите народи, да се запознае с техния живот и култура.

Възможни условия

Беседите ,които четем в тази тема са невероятни сказки за любовта и радостта, за нещастието и страданието,като пробен камък,чрез който невидимият свят ни изпитва,за работата ,която е нужно ние човечетата да свършим тук,за малкото добро,което се умножава.Една фина нишка тръгна от първата беседа и върви през всяка една,като с всяка следваща беседа се добавя още нещо към куличката на нашето познание за света.Практически съвети и много любов струят от тези слова.

Горният мотив си извадих и тук напомних ,защото да си призная се стреснах от това напомняне.Не знам за вас ,но аз имам какво да направя още,за да работя в три ,а не в едно,две направления съгласно горната мисъл.Поздрав най-сърдечен на всички участници в този форум.

Редактирано Август 12, 2011 от Розалина