Мастурбация- последствия

[sub_human]

Здравеите,

Този форум е единственото място където сериозно и компетентно се говори за проблема с мастурбацията и порнографията. Надявам се моя случай да помогне на някой да се осъзнае преди да е стигнал до моето положение и да спаси душата си, за мен вече е прекалено късно. На 28 години съм и се унищожих по най-нещастния и жалък начин. През последните пет години бях пристрастен към порнографията и мастурбацията като гледах филми и мастурбирах почти ежедневно. Проблема обаче е от много по-рано, от тийнеиджър мастурбирах, не толкова често и винаги намирах начин да рационализирам навика си. При мен явно става въпрос за някакъв вид личностно разстройство защото много преди да имам достъп и да използвам порнография отбягвах възможностите за реален секс или връзка, винаги си намирах основателна причина за което но реално просто изпитвах някакъв инстинктивен и напълно необясним за мен страх когато се стигнеше до сексуални отношения. Избягвах реалната ситуация и в последствие мастурбирах без да знам защо постъпвам по този начин. На 18 години едно момиче с което се опитвах да бъда ме нарече "емоционален труп" но тогава въобще не можех да разбера колко е права вместо това думите и само ми идваха като причина да избягвам истинска връзка с нея. През 2006 си пуснах интернет и станах редовен потребител на ХХХ секцията в Замунда. Супер извратено и хард порно никога не съм гледал а по-скоро постоянно сърфирах и търсих определено момиче което да ми хареса. През това време завърших университет като отличник на випуска, работих имах приятели, излизах и така и не осъзнавах в какъв балон живея. Преди шест месеца балона се спука-получих паник атаки, ерекцията ми изчезна за винаги. Оттогава загубих съня си и ако мигам (защото то е мигане) то не продължава повече от 2-3 часа на нощ. В момента съществувам в полу-живо състояние-тялото ми функционира но душата ми е мъртва, не мога да изпитам никаква емоция-неуписуемо е. Не говоря, не мога да общувам не чувствам нито морето нито планината нито храната. В началото въобще не осъзнавах на какво се дължи това. Мастурбирането беше моята сексуалност от както имам такава и това беше последното на което отдавах разпада си. После открих статиите на господин Баев и се поразрових в материалите на английски и всичко ми се изясни. Освен господин Баев на български никой не изследва вредите от мастурбацията. Това в което се превърнах е последствие на хроничната ексцесивна мастурбация. Парасимпатичната и допаминовата система се разрушават всички хормони в тялото се разбъркават като резултат. Не мога да си обясня как съм се пръкнал такъв изрод, не съм бил малтретиран сексуално напротив като единствено дете родителите ми ме пазиха косъм да не ми падне от главата, леля, баби, всички. Сега те вярват че съм в някаква дупка и ще се оправя а аз ги гледам и само аз знам как съм ги унищожил и техният живот. Постоянно се питам защо не можах да бъда нормален да имам нормални чувства и да желая истински отношения вместо да се страхувам от тях и да ги отбягвам.

Дано хората които имат подобна зависимост да успеят да се променят и терапевтите като господин Баев да спасят повече души.

[Орлин Баев]

При мен явно става въпрос за някакъв вид личностно разстройство защото много преди да имам достъп и да използвам порнография отбягвах възможностите за реален секс или връзка, винаги си намирах основателна причина за което но реално просто изпитвах някакъв инстинктивен и напълно необясним за мен страх когато се стигнеше до сексуални отношения. Избягвах реалната ситуация и в последствие мастурбирах без да знам защо постъпвам по този начин. На 18 години едно момиче с което се опитвах да бъда ме нарече "емоционален труп" но тогава въобще не можех да разбера колко е права вместо това думите и само ми идваха като причина да избягвам истинска връзка с нея.

Опиши моля те характера си. Но се опитай да се погледнеш отстрани, безпристрастно. Относно жените, досега бил ли си с момиче сексуално?

През 2006 си пуснах интернет и станах редовен потребител на ХХХ секцията в Замунда. Супер извратено и хард порно никога не съм гледал а по-скоро постоянно сърфирах и търсих определено момиче което да ми хареса. През това време завърших университет като отличник на випуска, работих имах приятели, излизах и така и не осъзнавах в какъв балон живея.

Колко пъти, с каква честота и продължителност мастурбираш - седмично, месечно, дневно и т.н.?

Това, че мастурбацията вкарва мъжа в нещо като балон, наистина е така! Балон от илюзии, който силно изисква да се подхранва. Балон, който държи все по-надалеч от реално общуване с жени, а и влияе негативно на каквото и да е общуване, защото невротизира "обитателя" си, изсмуква мъжествеността му и го оставя в една тревожна раздразнителност, която води до тъжна депресивност.

Преди шест месеца балона се спука-получих паник атаки, ерекцията ми изчезна за винаги. Оттогава загубих съня си и ако мигам (защото то е мигане) то не продължава повече от 2-3 часа на нощ. В момента съществувам в полу-живо състояние-тялото ми функционира но душата ми е мъртва, не мога да изпитам никаква емоция-неуписуемо е. Не говоря, не мога да общувам не чувствам нито морето нито планината нито храната. В началото въобще не осъзнавах на какво се дължи това. Мастурбирането беше моята сексуалност от както имам такава и това беше последното на което отдавах разпада си.

Сега, когато си в тази "дупка", мастурбираш ли? Сега получаваш ли паник атаки или просто си в повишена тревожност?

Парасимпатичната и допаминовата система се разрушават всички хормони в тялото се разбъркават като резултат.

Не се разрушават! Повлияват се! Но всичко е напълно възвратимо, при това в срок от само няколко седмици! Очаквам отговорите ти. Пишо свободно и за всичко, което мислиш, че е важно за теб, за характера и живота ти!

[sub_human]

Здравейте,

Благодаря за отговора господин Баев. Характера ми погледнат от страни мога да го опиша само в минало време, тъй като през последните месеци от него не остана нищо. Бях нещо като Джекил и Хайд; отстрани изглеждах забавен, разговорлив, добра компания, жените винаги са ме харесвали. Същевременно винаги съм усещал някаква меланхолия и слабост в себе, трудно се мотивирах, отлагах, когато нещо станеше трудно или сложно го изоставях, не съм бил решителен или инициативен никога и не съм бил сигурен какво искам. Като дете съм бил кротък и страхлив, обичал съм да чета и да гледам телевизия, можех да си играя сам с часове като си измислях цели светове, а в спортовете не ме биваше особено. Въобще от малък бях склонен към фантазиране и мечти, не към действия. Рисувах много, пишех разкази, печелил бях конкурси. Със интимността, близостта и секса винаги изпитвах някакви необясними за мен негативни чувства и притеснения. Като бях 11-12 годишен чувах нашите да правят секс в другата стая и се чувствах супер гадно. После ако изпитах възбуда от някое момиче се шашвах, не знаех какво да направя и се опитвах да го скрия. Усещах някакъв страх и срам от сексуалните си реакции, не знам защо, опитвах се всячески да ги скрия и вместо на живо си ги преживявах във въображението. В седми или осми клас реших че съм „влюбен” в едно съученичка, но постоянно го криех и си намирах оправдания и извинения да не направя нищо. По-късно с една друго момиче започнахме да прекарваме доста време заедно. Тя беше сексуално опитна и много емоционална аз отново бях в ступор и не знаех какво изпитвам привличане ли, страх ли. Знаех само че не съм готов да правя секс и когато ми идваше да я целуна нещо ме спираше. На 18 години след един период в който тя си имаше приятел а аз се чувствах „влюбен” в нея тя пое инициативата. Няколко пъти опитвахме да правим секс и с уста и пръсти се справях но изпитвах силна тревожност заради проникването и се въздържах въпреки че имах ерекция. Представям си колко гадно се е чувствала. Всеки път когато заговореше за чувства и за интимност аз се отдръпвах, или сменях темата. Тя разбира се си намери истински приятел. От тогава е имало поне 7-8 момичета които са показвали интерес към мен а аз всеки път се чувствах уплашен и се отдръпвах. Сексуален акт с проникване не съм имал. През цялото това време съм фантазирал и мастурбирал с различна честота. Но с интернет порното нещата станаха съвсем регулярни. За 4 години съм мастурбирал почти ежедневно по веднъж. Оказва се че съм имал симптомите на прекаляване от доста по-рано, но не им обръщах внимание. От шест месеца не съм мастурбирал, нямам абсолютно никаква ерекция нито нощем, въобще, в началото имах една две воднисти полюции. Паник атаките бяха преди месеци, в момента дори не изпитвам тревожност а празнота и пълна анахедония, абсолютно неспособен съм да изпитам удоволствие от каквото и да е, не помня и две минути, даже алкохола не може да ми повлияе затова смятам че част от нервната ми система просто се е изключила.

[Орлин Баев]

Здравей!

Не мисля, че мастурбацията е основната причина за ставащото при теб! Един от факторите е, да. Част от мозайката на клиничната депресия, в която си (не поставям диагноза, просто изказвам хипотеза).

- Един доста интравертиран и фантазен, насочен навътре характер, който осъществява контакта с околния свят не непринудено, а с доста усилие и нелеки маски, поддържането на които тежи. Такъв характер е поначало склонен към невротизиране.

Моля те, погледни се отново отстранено и опиши себе си по следните емоционални и социални параметри, но не отнесени към личността ти сега, а допреди да влезеш в депресията си:

1) Дейностите, които доставят удоволствие на лицето са малко на брой или няма такива.

2) Емоционална хладност, отчужденост или афективна (емоционална) изравненост.

3) Ограничена способност за изразявне на топли нежни чувства или на гняв към други.

4) Безразличие към похвали и критика.

5) Слаб интерес или нежелание за установяване на сексуални контакти с друго лице. Сексуалността се изявява предимно автоеротично.

6) Почти неизменно предпочитане на самотни дейности.

7) Прекомерна ангажираност с фантазии и самовглъбяване.

8) Липса на близки приятели и отношения, изпълнени с взаимно доверие (или само едни такива) и липса на желание за такива отношения.

Според това, което досега виждам, прекомерно негативната ти реакция на секса на родителите ти като дете, както и емоционалността ти след това, са не толкова следствие на травми, колкото на устойчиви характерови черти и уклони в процесирането на афектите ти. Но, може и да бъркам, очаквам отговора ти!

Относно мастурбацията: честотата от веднъж на ден едва ли може да бъде смятана за ексесивна. Зависимите от мастурбация често отделят по цели часове, дори дни и нощи, за да подхранват навика си и понякога имат и по десет и повече еякулации на денонощие... След което с малка почивка от ден примерно, отново обсесивният навик помита слабите импулси за справяне на волята им! При теб случаят не е такъв, нали?! Но, това че при теб се е случвала всекидневно в продължение на години, при това без емоционално-сърдечен междуличностов взаимообмен, определено я предпоставя като един от факторите в етиологията на настоящата ти депресия - да! Един от факторите, но само спомагателен такъв!

Още нещо! Обикновено аз съм силно против употребата на антидепресанти, ако справянето зависи от психиката на човека. В твоя случай обаче няколко месеца прием на антидепресант плюс успоредна психотерапия биха били по-добрият вариант. Поне според мен! Антидепресантът не решава проблема ти в дългосрочен план, но по мое мнение, конкретно в твоя случай би бил временно нужен! Просто ще ти помогне да се усетиш отново добре, макар и по един механичен начин... Надявам се д-р Първанов да сподели мнението си също!

Очаквам отговора ти!

Редактирано Август 12, 2011 от Орлин Баев

[д-р Тодор Първанов]

Няма какво да добавя. Преценката на Орлин е правилна. Последвай съвета му и потърси помощ.

Успех!

[sub_human]

Здравейте,

Благодаря за добронамерените отговори на господин Баев и доктор Първанов. Съжалявам че закъснях с моят отговор. Характеристиките изброени от господин Баев ме описват много точно в момента но преди срива въобще не бях асоциален. Вярно е че имах нужда да прекарвам повече време сам, но имах доста приятели, излизах и се наслаждавах на повечето социални ситуации. Никога не съм бил самотник или шизоид. Още от преди да се "закача" за порното моят проблем опираше повече до някаква тревожност или страх, свързан с интимно общуване. Всъщност аз исках емоционлни и сексуални отношения но когато се стигаше до реализирането им тази тревожност ме обземаше и блокирах или започвах трескаво мислене, което в крайна сметка убиваше всичко. Знаех че искам емоционална близост и секс но същевременно една част от мен се влючваше и ме караше да ги отбягвам. Когато бях с жена от която истински съм се интересувал или пък тя е показвала интерес към мен, ме обхващаше много силно напрежение. Със сигурност това не беше нормално.

Причината да смятам че настоящето ми състояние е диретен резултат от хронично прекаляване с мастурбацията е описанотo в няолко сайта:

http://www.actionlove.com/extra/over.htm

http://abchomeopathy.com/forum2.php/48321/

Въпреки че сайтовете са с търговска цел те доста логично обясняват как хроничната мастурбация може да доведе до изменения в биохимията на мозъка и натоварване на жлезите. Притеснявам се че ако пия антидепресанти те биха могли да направят положението дори още по-лошо....

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

В професионално отношение форума е много интересен за мен.Има много теми и въпроси, по които ми се иска да пиша. За съжаление съм зает човек и рядко изказвам мнения. По тази причина и пиша кратко и давам съвети, които не винаги подробно обосновавам. Но повярвай ми, всяко едно мнение е много щателно обмислено, защото то е адресирано поне до три групи реципиент - питащият, хора с подобни проблеми и по-млади колеги.

Така че каквото и да пише или не пише, от това което описваш, е видно че се касае за клинична депресия. Като средства за избор при леката и средно тежка депресия се препоръчва психотерапия. Ако тя не повлиява състоянието се препоръчва да се прибави и антидепресант.

При изразена депресия се препоръчва да се започнат едновременно и двете, като в началото това, на което се разчита е антидепресанта.

За мен ти си в депресия - средно тежка към тежка и няма намерения да преповтарям какво трябва да се прави в случая.

Твой избор е да се съобразиш или не с мнението ни, моето и на Орлин. Все пак ти казах,че поста ми не е адресиран само към теб.

Не мисли за антидепресанта- проблема възниква тогава, когато той се изписва при тревожни разстройства. За депресия той си е полезен.

ПП. И спри да четеш повече психологични форуми.Аз съм психиатър, но опитай се в някой мой пост да откриеш думи като,,асоциален'' и ,,шизоид'' . Няма ги. Нагълтвате се със специфични термини, чието значение преиначавате и става една каша която после трудно се оправя.

Редактирано Август 17, 2011 от д-р Тодор Първанов

[Орлин Баев]

Здравейте,

Благодаря за добронамерените отговори на господин Баев и доктор Първанов. Съжалявам че закъснях с моят отговор. Характеристиките изброени от господин Баев ме описват много точно в момента но преди срива въобще не бях асоциален. Вярно е че имах нужда да прекарвам повече време сам, но имах доста приятели, излизах и се наслаждавах на повечето социални ситуации. Никога не съм бил самотник или шизоид. Още от преди да се "закача" за порното моят проблем опираше повече до някаква тревожност или страх, свързан с интимно общуване. Всъщност аз исках емоционлни и сексуални отношения но когато се стигаше до реализирането им тази тревожност ме обземаше и блокирах или започвах трескаво мислене, което в крайна сметка убиваше всичко. Знаех че искам емоционална близост и секс но същевременно една част от мен се влючваше и ме караше да ги отбягвам. Когато бях с жена от която истински съм се интересувал или пък тя е показвала интерес към мен, ме обхващаше много силно напрежение. Със сигурност това не беше нормално.

Причината да смятам че настоящето ми състояние е диретен резултат от хронично прекаляване с мастурбацията е описанотo в няолко сайта:

http://www.actionlov.../extra/over.htm

http://abchomeopathy...rum2.php/48321/

Въпреки че сайтовете са с търговска цел те доста логично обясняват как хроничната мастурбация може да доведе до изменения в биохимията на мозъка и натоварване на жлезите. Притеснявам се че ако пия антидепресанти те биха могли да направят положението дори още по-лошо....

Разбира се, че не си шизоид или асоциален. Никой не те и нарича нещо подобно. Затова питаме, за да отсеем и изясним нещата! Един напълно нормален млад мъж си, който обаче е влязъл в неприятно емоционално състояние! А за депресията е типично нежеланието за общуване и бягство... Аз продължавам да твърдя, че мастурбацията ти е била само спомагателен, а не основен фактор в етиологията на състоянието ти! В сайтовете, които си дал, има истини, примесени с огромни преувеличения, пожелателно мислене и скачане към заключения... Има ценни неща в тях, но като цяло и двата сайта не са обективни и не може да им се вярва, освен ако човек не умее да пресява многото плява от малкото зърно в тях! Ето един сайт, в който въпросите за секса, мастурбацията, свещената сексуалност и сексологията въобще се разглеждат от една много обективна научна и обоснована гледна точка, с реалистично мислене и заключения: http://www.reuniting.info/science . Причините за състоянието ти обаче можеш да разискваш с терапевта си. Те биха дали и ценни насоки за това КАК да излезеш от него! Ако желаеш, можем и тук да продължим разговора, но ако приемеш, че съществуват и различни от твоите гледни точки и се опиташ да погледнеш и през тях!

Накратко, това което би могло да ти помогне, е комбинацията от психотерапия плюс антидепресант.

[bob5]

Здравейте,
Радвам се, че попаднах тук, където мога свободно да говоря за моите проблеми и притеснения свързани с мастурбацията и последствията от нея. Никога до сега не съм се замислял какво може тя да ми причини и че може би всички мои страхове и притеснения се дължат на нея. Как стигнах до този извод и кое го потвърди. Скоро посетих индийски аюрведестичен лекар, който диагностицира здравословни проблеми чрез пулсова диагностика. Реших да отида при него, защото смятам, че стандартната медицина не винаги разглежда всички аспекти на едно заболяване и както един приятел каза: тя се опитва по-скоро да изгребе водата в лодката, от колкото да намери пробойната. В момента се лекувам от хронично заболяване - ХУК, а преди време бях изпаднал в същото състояние, което описва sub_human. Четейки неговия коментар, все едно чета моите мисли от преди 4 години. Бях стигнал на същото емоционално ниво, със същите упреци към себе си, но и неразбиране какво се случва с мен. Та да се върна при пулсовата диагностика. След 3-4 минути следене на пулса ми, доктора каза, че основния проблем, който вижда в тялото ми е в горната част на тялото ми от раменете на горе, което първоначално ме учуди, понеже ХУК от който страдам е в дебелото черво, а и в момента е в активност. Попитаме дали имам проблеми със горните дихателни пътища. Аз му казах, че да от дълги години имам слуз, която често изхрачвам. Той ме пита дали съм се лекувал и аз му казах, че доктори са се опитвали с антибиотици, но ефекта от лечението винаги е бил краткотраен и те са казвали, че това е хроничен фарингит, с който може и така да си живея. Въпросът, който той ми зададе ме смути и даже отрекоха, а именно дали мастурбирам продължително от дълго време. Просто не знаех какво да отговоря, никой не знаеше за това и изведнъж имах чувство, че някой ми е прочел мислите. Почувствах се разкрит и отрекох, но си мисля, че той разбра.

В момента отново съм на етап от живота си, когато започва да ме обземат притеснения и страхове, апатия и емоционално безсилие. Не мога нито положителни нито негативни емоции да ги изживея напълно и да се освободя от тях. Имам чувство, че всичко задържам в себе си и че почвам да се разпадам емоционално, а не би трябвало да е така. Определено имам много поводи за радост, а имам чувството, че пропадам. Все още не съм стигнал до състоянието, в което бях преди 4 години и затова искам да взема своевременно мерки. 
Какво ми се случило в личен план до момента, което според мен оказва влияние както на психическото така и на физическото ми състояние. Още в тийнейджърските си години опознавах моята сексуалност чрез мастурбацията. Не мога да кажа, че съм бил пристрастен нито към нея, нито към порнографията, но може би от тук се започва. Израснал съм бих казал в нормално семейство, в което винаги се говорило открито за секса или поне моите родители са се опитвали, но аз винаги съм се чувствал конфузно, когато са се опитвали. В студентските ми години баща ми почина от раково заболяване, малко след това и майка ми. И двете събития определено ме травмираха и ги преживях трудно, но някак си успях да ги преживея или поне си мисля. че съм успял. Още в ранното студентство започнах по-учестено да маструбирам, затварях се в себе си, в мой собствен свят, в който нещата бяха хубави и красиви. Може би се опитвах да избягам от реалността. Но това със сигурност не ми е пречело на комуникацията с другите хора и моите приятели. Всички са казвали, че съм много позитивен и усмихнат човек и се чудят как го постигам след всичко, което ми се случва. А и самия аз се чувствах добре, винаги съм търсил позитивните неща от живота. Единствен проблем отчитам, че не можех да се сближа достатъчно с момичетата, които съм харесвал и влюбвал в тях. Гледал съм и порнография в този период, но не бих казал пристрастено. За мастурбацията тя не ми е била необходима. С напредването на възрастта повечето ми приятели създадоха семейства и може би тогава реших, че трябва да си намеря партньорка и аз, като че ли на всяка цена. Бях вече на 25 год. без да съм имал полов контакт с жена. 3-4 опита за по сериозна връзка се проваляха и аз може би почнах да се отчайвам, търсейки винаги вината в себе си. За една година коренно се промених. Почнах да се изолирам повече от хората и да страня от тях. Ставах по-апатичен. Мастурбацията не можеше също да ми даде онова спокойствие, а се превръщаше в чист механичен процес, който трябваше да правя ежедневно. Година по-късно  почти стигнал дъното се запознах с настоящата ми партньорка. С нея всичко се случваше толкова естествено и толкова красиво. Тя беше и първата жена, с която съм имал сексуален контакт, който беше и много красив за мен. Но това беше само в началото. Постепенно започнаха сексуални проблеми с мен. В началото на любовния акт винаги изпитвах голяма възбуда и по-време на него също , но не можеш на еякулирам, не можех да доставя удоволствие и на себе си. Започнах да се чудя какво се случва с мен, та нали вече реализирах фантазиите си, които съм имал толкова много години. Малко след това получих една паник атака. Отидох на психиатър, разказвайки историята на моя живот, разбирайки се без да навлизам в подробности относно моята сексуалност. Той каза, че това си е депресивен епизод и започнах лечение с Ривотрил и Велаксин. Определено това ми даде нови сили. Почувствах се отново себе си. Сексуалността ми също се повлия добре. С жена ми не правихме просто секс, а истински любовен акт, в който душите ни се къпеха. За съжаления през това време ми диагностицираха едно хронично заболяване - ХУК, което докторите сравнително бързо овладяха и вкараха в ремисия. Разбира се почнах да чета какви може да последиците от него - рискът от рак и страхът от рак винаги малко или много са ме притеснявали, помнейки много добре смъртта на моя баща. Докторите твърдяха, че голяма част от моите симптоми са психосоматични и причинени от вегетативната нервна система. Повече от година бях на антидепресанта и Ривотрила. Психиатърът каза, че мога да прекратя лечението с тях, понеже вече е минал доста дълъг период. Имаше само съмнения, че ще няма да мога да прекратя Ривотрила и ми беше дал схема за намаляване на дозите. След спирането на двете лекерства определено почувствах промяна. Станах по-раздразнителен и избухлив. Сънят ми също не беше стабилен. Лесно заспивах, но след 3-4 часа се будех. Алтернативата да се върна на антидепресанти ме плашеше и знаех, че това не е най-добрия изход. Аз понякога съм наистина много упорит и правя нещата на всяка цена. Бях решил да не използвам никога повече антидепресанти. След около 6 месеца, все пак почнах да имам нормален сън. Някои дни бяха по-напрегнати на работа, някой не чак толкова. Някак си се опитвах да намирам баланса, въпреки трудностите. Все пак имах любим човек до себе си, който невероятно много ме разбираше и подкрепяше, който е и истински приятел до мен. Определено не бях същото момче, което помнех на 20 години- винаги усмихнато и винаги позитивно. Бях по-затворен в себе си, не общувах толкова много и често с моите приятели, просто човекът до мен ми беше достатъчен. Не трябваше да говоря много, да се обяснявам, просто понякога само очите ни говореха. За съжаление след спирането на антидепресантите, половият ни живот не беше толкова активен. Нямах желание да правим често любов - може би до 2-3 пъти на месец. За разлика от началото, когато се запознахме с нея, когато не можех да еякулирам, сега актовете ни траеха само няколко минути - еякулирах много бързо. Въпреки това, тя продължаваше да проявява разбиране и любов. През лятото най-накрая се случи и най-очакваното и желано нещо в живота ни - в момента чакаме нашето първо бебе. Радостта и за двамата ни е голяма, но за съжаление при мен в началото на есента, ХУК се активира въпреки редовната терапия, която провеждам. Не се притесних много, защото знаех, че докторите ще се справят. Вече три години в края на лятото се случваше болестта ми да се активира, но сравнително бързо отшумяваше този период. Този път обаче не е така. Вече повече от три месеца, лекуващият ми лекар се бори с какви ли не медикаменти, включително и кортикостероиди ( за сега само локални ). Мислите ми почнаха да стават все по-тревожни. По-трудно изпитвам радостта от предстоящия момент на раждането, а радостта трябва да е голяма. Опитвам се да не тревожа жена ми, за да не тревожим и бебока. Това според мен може да се окаже важен фактор в пренаталното възпитание на детето. Стресът на работа и отговорностите на работа ми се струват непреодолими, въпреки че ги върша от няколко години. От работа винаги се връщам съсипан и много изморен, но въпреки това сънят ми е кратък, будя се по 7-8 пъти на вечер, а следващата сутрин е още по-ужасна. Страховете за моето здраве все по-големи, кошмарите страховити. Любов не сме правили с жена ми от както е забременяла. 1-2 пъти съм маструбирал, но определено ефектът е много краткотраен и даже негативен. Не ми харесва, чисто механичен процес, след който цялото ми тяло се изпразва душевно. Отказах се да го правя, липсва ми и желанието да правя истинска любов, въпреки това преди няколко дни имах една полюция, която даже беше "болезнена". Събудих се от нея с адско главоболие, което продължи цял ден и завърши с повръщане. 
Искам да се справя с всичките ми страхове и притеснения, но не знам как. Чувствам се толкова безсилен в момента, а имам поводи за толкова много радост. Ще ми се целият този възстановителен процес да мине без антидепресанти и други химикали. Знам, че трябва да си променя мисленето, но е толкова трудно. Защо се промених токова и не мога ли да бъда същото онова момче на 20 години. Толкова много мечти и желания сбъднах, защо не мога да бъда просто щастлив. Знам, че мислите създават нашия живот, а защо по дяволите в такъв радостен момент от живота ми, ме връхлитат едни от най-мрачните мисли, които съм имал. Знам, че всички събития в моя живот са допринесли за това, което съм, но си миля след срещата ми с аюрведестичния лекар, че може би желанието ми да маструбирам до преди 4 години се оказва главното парченце в пъзела, който се опитвам да сглобя, опитвайки се да видя картината на моя живот.

[Креми (късметче)]

Хрумна ми за пълната противоположност на порното в сексуалността:

 

Тантра йога.

 

Разбира се, човек трябва да познава другите видове йога и да има известен опит с тях, преди да премине към най-съкровеното. Освен това в Бг май трудно ще се намери истински учител по тантра... но който търси, намира. Друг момент е, че трябва партньорка.

 

Какво мислят психотерапевтите за този подход?

 

Два клипа, в които има много красота и уважение: