Не знам какво да правя

[AniDunitsova]

Здравейте! Искам да ви попитам за съвет, тъй като се намирам в една доста заплетена, макар и доста банална житейска ( битова) ситуация. по принцип смятам, че съм интелигентен и буден човек и именно за това избрах една доста трудна и изискваща доста интелект и психическа адаптивност професия - журналистиката. Но въпреки 30 години житейски път ( не, че са много, но не са и малко...),образованието и интелекта, който смея да кажа, че притежавам не мога да се справя в тази ситуация.

Ето и моята история! Първо искам да започна с това, че няма да се оплаквам от мъжа си - той е най-прекрасния човек! Искам да споделя с вас моята история, защото съм меко казано объркана и отчаяна!

Запознахме се с мъжа ми преди 2 години - той се беше разделил с тогавашната си приятелка и в този момент живееше при родителите си. Баща му (бивш военен беше пълен психар и тиранин) , а майка му пенсионер по болест. За нея ще ти разкажа сега. Когато започнахме да излизаме сериозно със сегашният ми вече мъж и аз общо взето да живея у тях свекърва ми изгони баща му, под претекста, че ни тормози.Странното бе, че го беше търпяла цели 30 г., а реши да го изгони когато видя, че синът й има сериозна връзка и даже бяхме говорили ние - младите да се изнесем в моето жилище, но това, както ще разбереш от разказа ми по-долу не се случи. Няколко години наред тя е ходила по болници и никой не можеше да каже от какво е болна - има проблем с походката и е трудно подвижна, но нищо повече. Излиза на разходки на вън,може да се самообслужва, но по незнайни причина казва, че не може да ходи на пазар, не може да си пазарува...След като свекърва ми изгони съпруга си ние трябваше щем не щем да останем да живеем при нея за да й помагаме. В което няма нищо лошо...но! Винаги има едно НО! Аз забременях и решихме да подпишем.От този момент тази жена не спира да се меси в живота ни. Още когато решихме да отидем да купим нещата за бебчо - легълце,кошче,дрешки и тн..тя каза "Вземете ме и мен на пазар с вас! Аз знам какво ви трябва!" Аз казах на мъжа ми, че това е най-прекрасния момент в приготовлението за бебчо и тя няма място с нас, но тя му се примоли и му "даде" съвет че тя знаела по-добре и я взехме с нас...После започнахме да правим ремонт за да освежим и обзаведем къщата за малкия човек, който очаквахме и се започна! Искам да подчертая, че не аз а мъжът ми искаше да направим този ремонт! И се започна..."Вие искате да ме уморите - не ми рушете къщата! АЗ СЪМ БОЛНА ЖЕНА! ИНВАЛИД...защо ми изхвърляте нещата..."Само да напомня,че аз бях бременна и всичките тези ревове и истерии ми бяха много натоварващи! Само още да кажа,че на въпросния пазар тя падна и си счупи крака и дадохме 2000 лв. за имплант в тазобедрената кост за да може да се раздвижи по-бързо! През това време аз я гледах, защото мъжа ми ходи на работа. - помагах и да се преоблича, давах и вода и храна и всичко останало...И ето ти благодарност! Тя постоянно мрънкаше за нещо, все ревеше и ни тормозеше, че е болна,а ние искаме да я уморим като правим ремонт и и изхвърляме старите мебели, тенджери... Аз през цялото време се ядосвах и тормозех,защото в крайна сметка заради нея сме там, а не в апартамента,който моите родители са ми оставили! Защото тя има нужда от нас. И след като нямаме възможност да създадем свой дом, пригодяваме този в който живеем. После й сложиха една много лоша диагноза, но с много бързо развитие...Ние с мъжа ми решихме да довършим това, което сме започнали с ремонта и да спрем за да не се тормози тя повече...От тогава мина повече от година, а скандалите си продължават за какво ли не...Последния фасон беше на погачата на малката - стана грандиозен скандал, че тя искаше да сложим на масата,освен сладки неща и сирене и салами, а аз знам,че на погача се слага само сладко - за да е сладък живота на детето..Това в случая няма значение, защото ТОВА Е ПОГАЧА НА МОЕТО ДЕТЕ И ЩЕ Я НАПРАВЯ, КАКТО АЗ ИСКАМ. Но не тя така знаела! Разсърди се и в деня на погачата се затвори в стаята си и каза,че няма да присъства, защото аз съм била в нейната къща и ТРЯБВА да се съобразявам с нея. Бях сложила един сладък ликьор на масата преди да дойдат гостите, тя стана и си го прибра най-демонстративно в стаята си и каза, че бил неин...Трябваше в последния момент да моля една приятелка да купи като идва....както и да е мина погачата - без нея разбира се - не се показа! Мина още един ден - без да се храни и излиза от стаята си, ревеше и когато мъжа ми влизаше да я пита дали ще яде с нас или за какво плаче тя се правеше на жертва, че сме искали да я няма, да я уморим, че я мачкаме...Обаче той както винаги беше на моя страна и не й обърна особено внимание и я остави да се само съжалява в стаята си. то след толкова скандали и подобни сцени и на него му беше дошло в повече. Явно видя,че няма да мине номера и и няма кой да и се моли и...о изненада! На следващия ден все едно нищо не е станало! Стана сутринта, дойде в кухнята "Добро утро, как си Ани?!" Като видя малката - "О на баба милото детенце" (тази същата баба, която не уважи това същото мило детенце предния ден и не присъства на празника му!!)...Кажете ми какво да правя! Да се изнесем ли със мъжа ми и детето? Много съм объркана и не знам какво да правя! Как мислите - въобразявам ли си или наистина в тази жена има нещо много зловещо? Може ли някой да се прави на болен за да не е сам???Благодаря предварително!

[lullaby]

Каква е диагнозата? Хубаво е да се изнесете, но ако е много болна и й остава малко, може би е по-добре за синът й да знае, че е бил до нея, да не му остане вина за години напред.

[AniDunitsova]

Да ви кажа не знам колко и остава тъй като както споменах тази диагноза беше поставена преди доста време, а състоянието и е все същото - стабилно. казвам го, защото колкото и абсурдно да звучи започвам да си мисля, че има нещо нередно...дали не се преструва??? от друга страна лекарите не би трябвао да слагат лъжливи диагнози...Не знам, но за сега е стабилна и общо взето може да се оправя сама - кат разбира се, ако се изнесем ще и се пазарува, готви и чисти, ако се налага. никой няма да я остави без да я погледне!!! Просто цялата тази ситуация е меко казано натоварваща и изнервяща за нас с мъжа ми ((

[д-р Тодор Първанов]

Изпреварихте ме за минутка с поста си.

Може ли някой да се прави на болен за да не е сам???

Преди няколко години ме потърси жена. Нейната свекърва –жена над седемдесетте, малко след смъртта на съпругът си беше започнала да изпитва силна почти постоянна болка в устната кухина. Болката и продължаваше, ако не се лъжа, почти две години. Жената живееше сама в апартамент и поради болестта и единственият и син и снаха и я посещаваха по два пъти на ден. Загрижени за нея те я бяха консултирали с дузина лекари и зъболекари. Бяха и извадили част от зъбите, отхвърлили туморно заболяване и т.н.. Последно бяха ползвали иглотерапевт. Болката обаче беше налице и нямаше обяснение. Жената ме помоли да опитам с хипноза да премахна болката.

Приех и болката наистина се премахна по време на сесията. Това, което обаче ми направи веднага впечатление беше, че жената не се зарадва. Бях помагал на доста хора с продължителна и силна болка и реакцията им винаги беше огромна радост и облекчение. Тази жена изобщо не реагира, нямаше обичайната радост и надежда. И тогава разбрах, че болката и е нужна. Повиках синът и снахата и им обясних, че според мен майката най-вероятно се бои, че след смъртта на съпругът си ще остане сама и чрез болката ангажира вниманието им. Двамата се замислиха и се съгласиха с мен. Снахата допълни, че преди да се появи болката не е била близка със свекърва си, но сега наистина ежедневно я мисли и се грижи за нея. Искам обаче да подчертая, че в случая болката, както и желанието да бъдем болни за да ни обръщат внимание, е подсъзнателен процес и в никакъв случай не може да говори за ,правене’’.

Може би и с вашата свекърва е така.

Предложете на съпругът си следният вариант: Да поговорите с майка му и обясните, че поради нейното поведение се местите във вашия апартамент. Предложете и ако иска да дойде с вас. Свекърва ви може да откаже, може и да се съгласи. И в двата случая печелите. Ако откаже, трябва да приемете, че това е нейно право и да го уважите. Така отпада варианта съпругът ви да има някакви угризения. Ако се съгласи, това вече е вашето жилище и ще проявите твърдост относно претенциите и.

[AniDunitsova]

Д-р Първанов, благодаря за отговора. Това, което споделихте за тази възрастна дама до известна степен ме успокои. Защото съм чувала, че силата на подсъзнанието може да е толкова мощна, че наистина да накара човек да изпитва болка или симптоми на някаква болест. Не знам разбира се дали в нашия случай е така, но явно е напълно възможно! Това ми дава сили да продължа да се боря за щастието си, защото до сега изпитвах една ужасна вина, че не искам да съм там, да живеем при нея, защото е болна и сама...Но от друга страна съм се замисляла защо трябва да живея нечии друг живот, защо трябва да съм отговорна за щастието на друг човек? Всеки сам е отговорен за своето щастие/нещастие, нали така? Тя цял живот е живяла с човек, който явно не е обичала, защо сега и аз трябва да сторя същото като живея с нея? Тя сама е виновна за стечението на живота си, защото е можела докато е млада да се раздели с мъжа си и да поеме по своя път - с друг мъж или сама...А не сега да се чувства неспособна да се грижи дори за себе си без чужда помощ. Искам да попитам вас, като странични хора - виновна ли съм, че искам да изживея най-хубавите години от живота си щастливо - с детето и мъжа ми? Трябва ли мъжът ми да пренебрегва собственото си щастие в името на това на майка си, защото тя е болна ( физически или психически )? Защото както споделих той също много се дразни на всичко това, говорили сме си хиляди пъти и той е казвал, че иска да живеем сами...И ако аз така реша той няма да има нищо против, само да и помагаме от страни...Това, което ме спира е тази вина, която изпитвам...Дали ще постъпим правилно? Благодаря за отделеното време - беше полезно за мен да прочета тази история

[д-р Тодор Първанов]

Знаеш отговорите на въпросите които си задала. Сега действай.Още днес.

Защото да предадеш собственото си щастие заради някой друг е предателство.А, вината от това предателство е най-силна.

[Човек_88]

За пореден път чета и се възхищавам на д-р Първанов. Чел съм много мнения и съвети на психотерапевти, но никой досега не е успявал да ме впечатли с такъв професионализъм, с такъв индивидуален подход към всеки и с такава човечност. Не искам постът ми да звучи като реклама, а като признание и възхищение към една наистина голяма личност. Благодаря Ви, че Ви има, докторе!