Суровоядство

[Мария-София]

[Плодове от Слънцето

Само с Хляб

Слънчевата Храна

Храна

Храненето ~ Условие за Вечен Живот

Редактирано Май 13, 2010 от Мария-София

[krissi]

[Плодове от Слънцето

Само с Хляб

Слънчевата Храна

Храна

Храненето ~ Условие за Вечен Живот

Благодаря! Истинска духовна почерпка

[Guest pavletA]

Кога ще дойде времето  да станем всички суровоядци.Ще въздъхна дълбоко и с облекчение.Всички ще се възползваме от този лекар естественото хранене!

Здравото тяло-това е съвършена химическа фабрика.Представяйки и добри суровини, ние я правим способна да създава превъзходни тъкани и да притежава съпротивителни сили против болшинство бактерии, вируси и други неблагоприятни обкръжаващи фактори.

Човешкият организъм - това е най- прекрасната машина от всички съществуващи.Тя има собствена ремонтна работилница, която може да работи прекрасно, ако вие и създадете за това нормални условия.Организмът работи постоянно за вас.Неговите клетки се разрушават и обновяват непрестанно, всяка секунда.Биологически той няма възрастова граница и в действителност няма биологически причини, в резултат на които да се състари човек.В организма е заложено семето на вечния живот.Човек не умира, той върши непрестанно самоубийство със своите противоестествени навици.Учените твърдят, че всяка наша клетка се обновява за  11 месеца.Тогава защо стареем?Не вярвайте че човек непременно трябва да старее, да се износва, да вехне и накрая да умре.Ако човек води естествен начин на живот, яде каквото трябва, то и времето ще работи за него, а не против него.

Хората стареят от минерална и витаминозна недостатъчност.Изследванията показват, че хората са жертва на преяждането.Милиони червени кръвни телца постоянно  умират и се възраждат, някои от тях ежесекундно.Но те не могат да се възобновят без определени вещества.Тези необходими вещества се добиват от пълноценна натурална храна.Това, което сте сега, следващият месец и след десет години, зависи само от това какво ядете.Вие, това е сумата от храната , която употребявате.Това, как се чувствате, как изглеждате, как усещате своите години, зависи от това какво ядете, защото здравият човек е щастлив човек.

Из "Лечебен глад"Пол Брег

Храненето  и в частност суровоядството е пътят към дълголетието

[Atma]

Аз обожавам кафяв ориз, жито за покълване и оранжева леща. Оризът в началото го предпочитах леко сварен, но вече го ям суров. Определено ме насища. Житото го оставям от предната вечер да кисне, а на суринта е страхотно с малко мед.

[Мария-София]

http://store.rawrefo.../rawreform2.php

Редактирано Август 9, 2010 от Мария-София

[mariiina]

Ето ви един мноооого полезен сайт на суровоядци  http://www.zemianazaem.com/

[Вятър*]

рецепти

http://www.recipemagician.com/

[nelita]

Здравейте ,има ли някой който може да каже за тази година от кога се почва житният пост?

[Emmy]

Малко шеговито ще ви го кажа, но не признавам друг режим на хранене.

От както започнах да консумирам сурова храна... усетих:

1) Цялостно олекотяване на тялото (особено стомашно). Няма я онази тежест след хранене... колкото и да изяде човек, не е същото ( а понякога ми се налага да хапвам по повече, защото бях свикнала на хляб, мазнина и сладко)

2) Най-важното за мен, които ме и удиви: тотална промяна в психическите усещания. Аз, която преди бях толкова притеснителна, страхлива, болнава и т.н... Сега съм абсолютно спокойна и изобщо... не мога да ви опиша за каква разлика става въпрос. След първата седмица започва да се усеща. Благост, спокойствие, умереност, просто е приятно...

3) Мерих си кръвното и трябва да ви кажа, че пулса наистина намалява, както пише в книгата на Атерхов за суровоядството. Литература, която ви препоръчвам ГОРЕЩО ако се интересувате от темата.

4) Усилена физическа издъжливост (не спотрувам... още).

Може би най-голямата коварност на готвената и синтетична храна се забелязва при първоначалното навлизане в суровоядството (и вегетарианството, предполагам). И тя е следната: започнала съм да се храня природосъобразно и след всяко хранене усещам, че съм напълно заситена, стомаха ми е пълен и би трябвало да съм доволна. НО... Когато си помисля за онези вредни неща, които толкова обичах... изведнъж ми се приисква да имах едно-две на около. Това, което усещам няма нищо общо с глад, а по-скоро проявление на много сериозни зависимости. И да, вярно е че и преди бях на ясно с факта че съществуват храни, към които много хора се пристрастяват като шоколад, сладолед... (не само, както сама установих), но когато го усетих на първа ръка, като че ли една лампичка просветна в мозъка ми. Поредното нещо, което потвъждава, че има нещо нередно в консумирането на толкова тежко обработвана храна. Оказва се че съм много силно пристрастена към много вкусови разновидности (самата храна не е от значение, стига да има вкус нааа.... да речем мусака, сигурно бих била доволна). Пристрастяване към самия вкус, към удовоствието от храната... а не към самия хранителен продукт. Не е ли смотано?

Това, лично установих, че се разрешава само по себе си след известно време... по-специално когато човек забрави вкуса на това, от което е бил най-силно зависим. За мен се случи сравнително бързо, за по-малко от два месеца вече не можех да си спомня какъв е вкуса на шоколада, а когато най-после се случи така че опитах едно парче... ми се стори толкова убийствено сладко, прекалено силно и неприятно.

Има и други неща, но за повече подробности... вече ви препоръчах книгата на Атерхов, а сега направо ще ви я набутам: http://star05.net/e-...rovoiadstvo.pdf

Пише рецепти, но преди да се стигне до тях има много много информация (=

При мен нещата общо взето започнаха със стомашно заболяване, което се бе получило от жестоки злоупотреби с храните: преяждане, много бързо хранене (предполагам знаете как е на работа), безразборност, липса на течности и т.н. Заболяването се прояви в хранопровода и се беше влошило до толкова, че не бях в състояние да погълна каквато и да била твърда, киселинна, или готвена храна без да усетя остра болка в сърдечната област (първоначално усещането наподобява сърдечни болки... заради интензивността и мястото). И така, прекарах един месец в ядене на... някои сурови плодове и зеленчуци, накиснати овесени ядки, трици, жито и кисели млека (никакви захари, мазнини, или обработени въглехидрати). Разликата беше поразяваща... преди всичко начина, по който повлия на психиката ми. Емоционална и психическа лекота, която... съчетана със стомашното разположение, доведе до едно вечно усещане за мир и спокойствие у мен. Тези ефекти са описани по-подробно в книгата на Атерхов.

След този период се възстанових почти напълно и реших да започна да консумирам и готвени храни отново лека по лека. Но... най-хубавит ефекти, на които се бях натъкнала (спокойствието) изчезнаха. По онова време не бях разбрала, че промяната в нагласата ми се дължи на драстичната промяна в диетата ми.

Мина известно време, симптомите на болестта ми отново започнаха да се появяват, макар и незначително. Случайно се натъкнах на книгата в една антикварна книжарница... и реших да и дам един шанс.

От сравнително скоро практикувам суровоядство, и е доста трудно, защото съм част от многочленно семейство, което въобще не споделя моите възгледи. Но, въпреки това, съм изключително доволна от досегашните резултати и нямам търпение да видя по-дългосрочните! (=

За финал ще ви цитирам пасаж от книгата, в която автора говори за ефектите от суровоядството върху живота на самия автор, и този на семейството му:

Практикуване на суровоядството в моето семейство

Фактът, че на 60 години съм способен да правя всичко това се дължи на суровоядството. Преди 7-8 години моето сърце беше в такова лошо състояние, че един сърдечен удар изглеждаше неизбежен. Аз се задушавах при изкачване само на няколко стъпала, и нямах сила да повдигна една кофа с вода. Запек, несмилане, сърдечни болки, безсъния, главоболие, хемороиди, подграра, склероза, високо кръвно налягане, тахикардия, хроничен бронхит и чести простуди бяха постоянните спътници на моя живот в течение на дълъг период от миналото. Благодарение на суровоядството сега съм свободен от целия този безпорядък. Аз крайно понижих моето дишане от 18-20 на 13, а пулсът ми от 80-90 на 58-60. Без никаква умора мога да отида пеша до Тайрин и обратно (едно разстояние от 24 километра) за 4 часа, мога да изкачвам планини като коза, да пренасям тежки куфари нагоре по стълбите и когато имам време, преминавам 12 км като всекидневно упражнение. Аз, който някога страдах от хроничен бронхит и боледувах от инфлуенца по няколко пъти в годината, като нещо съвсем редно, не съм имал дори и най-обикновената простуда през последните няколко години и съм спал на открито през цялата година, зима и лято, без никакъв страх от простуда или микроби. Преди години имах такава тежка атака от подагра, че не можех да докосна ставите на палците си, днес мога да ги извивам с всичка сила, без да чувствам и най-малката болка. Къде по света са били получени подобни резултати посредством атофан, АСТН, дигиталис, бромини, йодин, аспирин, антибиотици и хиляди други лекарства. Сърце, което работи с 58 удара в минута, може с доверие да се очаква да продължи да работи в продължение на много години, без да бъде изложено на опасност от разрив. При условията, създадени от консумиране на готвена храна, такова забавяне на пулса настъпва само когато сърцето е слабо, но при моя случай то е естествения резултат от правилно функциониране на храносмилателните ми органи. От много голямо значение е, че винаги когато претоваря сотмаха си с няколко пъти по-големи количества храна от нормалното, излишната храна не се задържа дълго в стомаха, но преминава веднага в червата и напуска тялото след няколко часа без да претърпи никакво разлагане, без да произведе най-малкото хранително разстройство и без да ми причини каквото и да било неудобство. При това състояние пулсът ми се увеличава само с 4-5 удара в минута. Когато, обаче се опитам да „задоволя“ апетита си с готвена храна като всяко обикновено човешко същество, моят пулс веднага отскача до 85-90 удара в минута и за стомаха ми са необходими няколко дни, за да възстанови нормалното чувство на лекота.

Паралелно със себе си аз отглеждах моето 3-годишно дете като суровоядец. Тя е вече малко 7-годишно момиченце, но тя не е турила в устата си нито залък дегенерирана храна. Нейното здраве е истинско съвършенсво. Сега мога да вида, каква голяма разлика има между децата-суровоядци и онези, които се хранят с готвена храна. Много по-лесно е да отгледам 100 деца суровоядци, от колкото едно дете, хранено с готвена храна. Човек никога не ще има случай да се грижи за детските болести като простуди, диария и запек, или да се тревожи, че детето е яло много или малко. Моята дъщеря е весела като катеричка и винаги, когато пожелае, тя отива до масата и се подкрепя с нещо за ядене според желанието си. Тя пее, танцува и играе през целия ден без прищевки и капризи, без викане, и без да причинява безпокойство на околните. Тя си ляга точно в 8 часа вечерта и след като си попее няколко минути затваря очи и спи като пумпал до 6 часа сутринта. При това забележително е, че след първите няколко месеца можем да си спомним само 3-4 случая, когато тя се е събуждала през нощта. Така дълбок и здрав е нейният сън, че никакъв шум или движение не е в състояние да я събуди.

Когато другите деца в забавачницата сядат да закусват с хляб и сирене, хляб и масло, сладкиши и пр., тя изважда от чантата си плодовете, които е донесла от дома и тихо им се радва. Когато посещаваме приятели, тя гледа с пълно безразличие претрупаните с храна маси, около които сядат хората и се „радват“ на всички видове пасти и сладкиши. Много често тя пълни чинийките на своя чаен сервиз с тези сладкиши и си играе на „гости“ със своите кукли или със своите другарчета по игра. Тя никога не е изразявала желание, дори от любопитство, да вкуси някои от тях.

Моята жена, на която аз никога не съм налагал разбиранията си, постепенно промени свота система на хранене заради своето дете и заради собственото си здраве. Тя сега е станала почти напълно суровоядец и е много доволна от състоянието си. Отначало тя напълно изостави месото и тогава намали безмесни блюда на 1-2 пъти седмично. Когато детето поизрастна, те бяха заменени с няколко сварени картофа, вземани от време на време. Накрая те също бяха изоставени, когато детето един ден попита: „Какъв е този неприятен аромат, който иде от мама?“ След това, тя вземаше само една много тънка филийка целозърнест хляб, който понякога ядеше с мед и орехи скрито от детето. Днес тя вижда чудутворния ефект на суровоядството върху своя организъм и поради това не е изненадана, че се въздържа от всякакви готвени храни. И всичко това беше постигнато без особена трудност, веднъж само да се вземе волево решението. Когато няма мирис на готвена храна в дома, суровоядството става нещо много леко и просто.

Редактирано Март 24, 2011 от Sybilla

[не...]

Аз обожавам кафяв ориз, жито за покълване и оранжева леща. Оризът в началото го предпочитах леко сварен, но вече го ям суров. Определено ме насища. Житото го оставям от предната вечер да кисне, а на суринта е страхотно с малко мед.

За ориза ме заинтригува. Пробвала съм с булгур само, не знаех, че ориза може да се консумира суров...

Минавам на суровоядство лятото само, зимния сезон се налага да готвим в къщи бобовите и за сега няма как, но ако мога да включа ориза в менюто си ще се радвам много. Всъщност и булгура не го ползвам съвсем без обработка, запарвам го за две минутки с топла вода за да набъбне и омекне., но не на огъня... в съдинка само, а ситносмления булгур поръсвам в салатите и е чудесен, особено "кафевия".

Дали ако ориза бъде смлян така няма да може да се ползва по същия начин?

Сподели моля, как го приемаш суров.

Необходимо ми е повече за децата, то аз... и с две ябълки мога.

Редактирано Април 13, 2011 от не...

[Guest alma9]

"....Деветото число е великата еволюция чрез слънчевите лъчи. На девето число ще се храните с плодове и житени зрънца. Когато се храните с житеното зърно да се съсредоточите към онова жито, което трябва да сеете чрез вашата любов. Когато се храните с плодовете съсредоточете се към онова необятно дърво, което е образувало закона на предвечната мъдрост и е дало условия за да развивате вашите плодове, с които да храните деветия ангелски чин..."

Учителят

20 . 12 . 1926 г.