Как да се преборя с агорафобията?

[ягодка]

Здравейте,

Влизам отвреме навреме тук и чета, но не се решавах да пиша и аз, и да споделя моите болки и проблеми. На 49г. съм. От 2008г имам диагноза: Паническо разстройство/ епизодична пароскизмална тревожност/. От есента на същата година се боря и с агорафобията. Тя е победител.От тогава почти не съм излизала сама навън.Правих опити, но след един неуспешен, отново се затворих, и изгубих надежда.Чета книгата на Е.Борн-Да се справим с тревожността и фобиите. Чета по сайтове, форуми.Разбрах доста неща. но вече гледам с други очи околните.Не съм същия човек,какъвто бях. Сега изпитвам чувства, които преди ми бяха непознати, и това ме плаши. Изпитвам завист към хората-за това, че са свободни да правят каквото искат. Намразих близките си. Изпитвам гняв към тях. Обидена съм, недооценена се чувствам. Като употребена и захвърлена в ъгъла. Аз, която поставях живота, желанията, интересите на семейството ми преди моите собствени-сега се чувствам изоставена. Може би не е точно така, но аз така го чувствам. Е, не са ме изхвърлили все още на улицата. Не искат да говорят за проблема ми, не искат да прочетат нищо за болестта ми. Не ме питат как съм, какво искам, как се чувствам. нали нямам вече пан. атаки-всичко за тях е ОК. Не се сещат сами да ми предложат да излезем навън- все аз трябва да си искам. по цял ден съм затворена в къщи. Чистя, готвя. нямам никаква цел. Преди правех всичко за да зарадвам близките си. Сега го правя машинално и по задължение. Усещам вече и физическите симптоми на застояването в къщи. Болки в костите и ставите, скованост, изтръпване на пръстите, шум в ушите. Психиатърът при който ходех ми каза, че излекуване от тази болест няма. На молбата ми за психотерапия отвърна, че няма смисъл. Помолих и личната лекарка, но и тя каза същото. Изписва ми лескотан, който да пия при нужда. И така. Знам, че трябва сама да се справя, но ми е много трудно. В началото не можех дори до входа да изляза даже с придружител. с часове се подготвях да идем до близкия магазин, а там се появяваха ПА. Но това вече е минало. Остана агорафобията. Искам да съм си предишната, но не мога. Вече не искам да правя нищо за близките си. Обидена съм им. Защо да се грижа за някой, който не го е грижа за мен. Станах егоист. Защо изпитвам тези чувства? Плаша се! докъде мога да стигна така? Или е нормално? не смея да говоря с близките си за психотерапия-нямам кой знае какви странични доходи. Ще съм им в тежест. Дано не съм ви досадила. Тъжна съм, и много самотна.

[hpjon]

Здравейте Ягодка,

Позволявам си да се намеся тук само защото ми направи впечатление, че на няколко пъти подчертавате, че сте болна, че това е неизлечима болест, че имате диагноза...

Аз, като победител в битката с паниката и фобиите (с помощта на психотерапия, разбира се, с друго просто не става) мога да ви успокоя, че нито сте болна, още по-малко, че това са болести.

Разбирането на това е първото и най-важно условие, за да стъпите на пътя на победата над тези, нека ги наречем, състояния.

Аз страдах 10 години от фобии и паника - нямаше лекар, който да ме окуражи да атакувам проблема с психотерапия. Повечето лекари за съжаление така са научени - да предписват само лекарства.

В момента, в който започнах да ровя из интернет и да търся обяснение на случващото се попаднах на идеята за психотерапия. Трябваше ми цяла година да чета и да се ориентирам какво да сторя и към кого да се обърна. Най-накрая успях!

Предпоставката за вашата победа вече е налице - вие сте тук, мястото, на което убедително ще бъдете насоча към сигурното справяне с описаните от вас проблеми. Не се безпокойте чак толкова за тях - те са вашия мотиватор да започнете да търсите решение извън обсега на неефективните успокоителни и антидепресанти.

Няма да мине дълго време и ще получите мнения тук от професионалисти, които само ще ви убедят, че прогнозата за изхода от вашата ситуация е възможно най-добрата

Успех!

[shelter]

Здравейте,

имам диагноза: Паническо разстройство/ епизодична пароскизмална тревожност/. От есента на същата година се боря и с агорафобията.Правих опити, Разбрах доста неща. но вече гледам с други очи околните.Не съм същия човек,какъвто бях. Сега изпитвам чувства, които преди ми бяха непознати

Изпитвам завист към хората-за това, че са свободни да правят каквото искат.

Намразих близките си.

Изпитвам гняв към тях.

Обидена съм, недооценена се чувствам.

Като употребена и захвърлена в ъгъла.

Аз, която поставях живота, желанията, интересите на семейството ми преди моите собствени-сега се чувствам изоставена. Може би не е точно така, но аз така го чувствам.

Но това вече е минало.

Остана агорафобията.

Искам да съм си предишната, но не мога.

Вече не искам да правя нищо за близките си. Обидена съм им. Защо да се грижа за някой, който не го е грижа за мен.

Станах егоист.

Защо изпитвам тези чувства? Плаша се! докъде мога да стигна така?

Или е нормално?

Тъжна съм, и много самотна.

Погледай това и послушай!

Можеш ли във видяното и в музиката да намериш мястото на твоите страх, обида, гняв, "искам", "не искам", на "защо" , на тъгата и самотата си? Можеш ли да допуснеш, че точно до тях са и моите: страх, обида, гняв, "искам", "не искам", "защо", на моята тъга и самота и тези същите на моите и твои познати/непознати?

http://www.youtube.com/watch?v=g8_-5lzQw2I

[ягодка]

Здравейте Ягодка,

Позволявам си да се намеся тук само защото ми направи впечатление, че на няколко пъти подчертавате, че сте болна, че това е неизлечима болест, че имате диагноза...

Аз, като победител в битката с паниката и фобиите (с помощта на психотерапия, разбира се, с друго просто не става) мога да ви успокоя, че нито сте болна, още по-малко, че това са болести.

Разбирането на това е първото и най-важно условие, за да стъпите на пътя на победата над тези, нека ги наречем, състояния.

Аз страдах 10 години от фобии и паника - нямаше лекар, който да ме окуражи да атакувам проблема с психотерапия. Повечето лекари за съжаление така са научени - да предписват само лекарства.

В момента, в който започнах да ровя из интернет и да търся обяснение на случващото се попаднах на идеята за психотерапия. Трябваше ми цяла година да чета и да се ориентирам какво да сторя и към кого да се обърна. Най-накрая успях!

Предпоставката за вашата победа вече е налице - вие сте тук, мястото, на което убедително ще бъдете насоча към сигурното справяне с описаните от вас проблеми. Не се безпокойте чак толкова за тях - те са вашия мотиватор да започнете да търсите решение извън обсега на неефективните успокоителни и антидепресанти.

Няма да мине дълго време и ще получите мнения тук от професионалисти, които само ще ви убедят, че прогнозата за изхода от вашата ситуация е възможно най-добрата

Успех!

Благодаря за окуражетелните думи. Все още имам надежда. Затова и пиша тук, след дълго колебание и нерешителност. Чета тук от доста време, научих полезни неща. Лек ден.

[Орлин Баев]

Здравей, Ягодке!

Поздравявам те за това, че пишеш за преживяванията си! Ти си част от тази Вселена, този Живот и Социум и твоето щастие или нещастие има връзка с колективното несъзнавано на всеки един от нас! Затова и за нас всички, както и за теб лично, е по-радостно да бъдеш щастлива, смела и хармонична! Така правиш живота по-щастливо място! Ти си част от мен, от него и нея! Аз, той и тя са част от теб на едно дълбоко несъзнавано ниво, където всички сме едно единно цяло! Това са преживелищни факти!

Какви са изначалните причини за сегашното ти състояние могат да бъдат проследени при един непринуден разговор, обрисуващ:

- детството ти

- възпитанието ти

- изискванията на родителите ти към теб

- отношенията помежду им

- отношенията ти със сиблингите ти (братя и сестри)

- привързаността ти към единия и другия ти родител в най-ранните ти години и сега

- отношението на родителите ти към заобикалящия свят и хора, докато си била мъничка

- културата и ценностите им по време на детството ти

Ако искаш, моля те сподели някои неща по горните теми. Детството ти вероятно е напълно нормално - това е чудесно. Просто проследяваме, говорим си непринудено...

Орлин

Редактирано Август 5, 2011 от Орлин Баев

[ягодка]

shelter,

Три пъти гледах и слушах клипа.Може би това са чувствата, които изпитвам. Да, това съм аз в момента. Голяма част от картините ми се виждат страшни. Тези, които излъчват спокойствие са по-малко. Не знам. Объркваш ме.

Благодаря ти за отзивчивостта.

[ягодка]

Здрявейте, г-н Баев! Благодаря ви, че се отзовахте.

Отговарям на въпросите.

1.Детството. Безгрижно.Бях обичано дете. Срамежливо, свито, кротко, послушно. Имах малко приятелки, но ги обичах и държах на приятелството си с тях.

2.Възпитанието. Не съм възпитавана строго. Напротив. Майка ми не възлагаше големи надежди в мен и може би затова и не изискваше много. Достатъчно беше да съм добра ученичка. Не им създавах проблеми, бях си послушна по природа. Винаги са ми имали пълно доверие.

3.Изискванията на родителите ми към мен. Изискваха да съм честна към хората, скромна, порядъчна и спретната.

4.Отношенията помежду им : мисля, че се разбираха добре. Навсякъде ходеха заедно, всичко решаваха заедно, подкрепяха се, и то много, когато някой от тях се разболееше или имаше проблем.

Баща ми обичаше да си пийва.Това ядосваше майка. Започваше да го навиква, обиждаше го. Той мълчеше. Всеки от тях е имал предишен брак. Съответно той имаше дъщеря, а майка - син. Брат ми живееше при нас, а сестра ми - при майка си. Моята майка не обичаше много сестра ми и й беше неприятно, когато тя ни гостуваше. Но това баща ми не го знаеше. Той пък обичаше брат ми като свое дете и не правеше разлика между трима ни.

5.Отношенията ми с брат ми и сестра ми. Със сестра ми много се обичаме и уважаваме. Щастлива съм, че я има. С брат ми не е така. Въпреки че израстнахме в една къща, винаги сме били чужди. Той е с шест години по-голям от мен. За него бях малка, смотана, задръстена... И досега съм такава за него. Позволяваше си дори и след като се омъжих да ме обижда пред съпруга ми, децата ми, приятелите ми. Търпях и преглъщах заради настояванията на майка ми - била съм по-малка, трябва да отстъпвам, без да се сърдя, той си бил такъв. Но от няколко години прекъснах всякакви контакти с него. Майка ми беше много против, но аз бях твърдо решена.

6.Привързаността ми към родителите. Като малка бях привързана и към двамата. Споделях само с майка си. Обичта към баща ми обаче надделя като пораснах. Беше ни достатъчно да седим в една стая двамата и да мълчим, или да четем. Разбирахме се без думи и бяхме щастливи.

Според майка ми аз не можех почти нищо да правя, а исках да свиря на пиано - не можело, защото ми били къси и дебели пръстите...Исках да танцувам народни танци - била съм ниска и пълна.

Казваше, че съм трътлеста, ниска, грозновата ( като баща си). Според нея не ме биваше за нищо. Бях много учудена, когато, започвайки работа сред други хора установих, че те ме приемат като равна и ме уважаваха и ценяха.

Веднъж майка ми ми каза:"Ти можеш само деца да раждаш." Много се обидих,но й прощавах.

Дори като се омъжих майка ми казваше, че съпругът ми ме е взел единствено заради жителството и жилището. Получих голяма доза увереност обаче след като в неговото семейство ме приеха нато своя дъщеря. Срещнах друго отношение. И си направих изводи.

Лека-полека започнах да се отчуждавам от нея.

За нея брат ми беше красив,умен, строен. а аз бях всичко, противоположно на него.

Както казах, тя е имала друг брак преди този с баща ми. Споделяше ми като бях малка, че съжалява, че се е разделила с онзи мъж - щели да си живеят, да си гледат сина. А аз слушах и недоумявах защо ми говори така. Та аз съм родена, жива съм, дете съм й ?! Питах се не ме ли обича, не обича ли и баща ми?

И двамата с баща ми са вече покойници. Баща си не мога да прежаля, често го сънувам и ми става леко на душата след това. За майка си не скърбя. След като почина баща ми, тя започна да се държи лошо към мен. Аз започнах да се защитавам и отношенията ни много се влошиха.

7.Отношенията на родителите ми към заобикалящия свят и хора, докато съм била малка. И двамата бяха честни към хората, всеотдайни в работата си, сериозни, морални. Баща ми беше затворен и не много общителен човек, а майка ми беше мнителна и с ниско самочувствие. Притесняваше се от мнението на хората.

8.Културата и ценностите им. Хора от работническата класа. Не обичаха показността, бяха скромни, сдържани. Баща ми породи в мен любов към книгите, научи ме да обичам животните и природата.

Извинявам се за дългия пост. Благодаря за търпението. С уважение към Вас!

[shelter]

Да, това съм аз в момента.

И аз ти благодаря за откровеността.

Чудя се дали ще приемеш, ако направя аналогия на твоето състояние с развитието на ягодата. Преди да се роди плодът е имало цвят. Преди цвета е имало пъпчица, която го е съхранявала докато се разлисти.

Понякога онова, срещу което негодуваме е просто момент, но необходим за нататък. Дали ще успееш да си представиш страха си като кутийка от листца, която им е нужна докато се подготвят за да се появят пред слънцето и синьото на небето!?

Често страховете прикриват удоволствие и радост от нещо, което не смогваме да си признаем. Ето защо наред с видимото страшно, го има и онова, което излъчва спокойствие. Какво ли е то!?

[Орлин Баев]

Според майка ми аз не можех почти нищо да правя, а исках да свиря на пиано - не можело, защото ми били къси и дебели пръстите...Исках да танцувам народни танци - била съм ниска и пълна.

Казваше, че съм трътлеста, ниска, грозновата ( като баща си). Според нея не ме биваше за нищо. Бях много учудена, когато, започвайки работа сред други хора установих, че те ме приемат като равна и ме уважаваха и ценяха.

Веднъж майка ми ми каза:"Ти можеш само деца да раждаш." Много се обидих,но й прощавах.

Дори като се омъжих майка ми казваше, че съпругът ми ме е взел единствено заради жителството и жилището. Получих голяма доза увереност обаче след като в неговото семейство ме приеха нато своя дъщеря. Срещнах друго отношение. И си направих изводи.

Лека-полека започнах да се отчуждавам от нея.

За нея брат ми беше красив,умен, строен. а аз бях всичко, противоположно на него.

Както казах, тя е имала друг брак преди този с баща ми. Споделяше ми като бях малка, че съжалява, че се е разделила с онзи мъж - щели да си живеят, да си гледат сина. А аз слушах и недоумявах защо ми говори така. Та аз съм родена, жива съм, дете съм й ?! Питах се не ме ли обича, не обича ли и баща ми?

И двамата с баща ми са вече покойници. Баща си не мога да прежаля, често го сънувам и ми става леко на душата след това. За майка си не скърбя. След като почина баща ми, тя започна да се държи лошо към мен. Аз започнах да се защитавам и отношенията ни много се влошиха.

Здравей, Ягодка!

Казваш, че си отраснала в чудесно детство. Това е така - просто нормални несъвършенства. Вижда се как майка ти, мир на праха и, е заложила в теб вярвания за провал, непълноценност, неразбиране и отхвърляне... Но, светла и памет! Вижда се как тези ти вярвания, които така или иначе винаги са дремели в теб, сега се подхранват с пълна сила и ситуацията ти добре ги задоволява. Както и да ти звучи, за подсъзнанието ти ситуацията сега е чудесна - то удобно за него те е върнало в един инфантилен етап от развитието ти, в който зависима от другите, получаваш смесица от търпението им да понасят положението ти и неразбирането им! Въпреки 49-тте ти години, сякаш отново си онова малко момиченце, което е получавало грижите на мама, примесени с доза неглижиране. Този регрес на психиката ти кара подсъзнанието ти да "си мисли", че стоейки в къщи зависима от вниманието на близките ти подобно малко дете, си защитена! Ропотът ти прилича на плача на малко дете, търсещо внимание...

Моята приятелска молба е да пробваш да се видиш безпристрастно отстрани! Не си жертва - в никакъв случай! Ставащото с теб се случва, за да те тласне към повишено осъзнаване и развитие, към 'изчистване" на споменатите вярвания (комплекси) и намиране на смела самостоятелност, здрава самостойност и самоувереност! Как да стане това?!

Първо, осъзнай, че близките ти с нищо не са ти длъжни! Ако прекомерно задоволяват изискванията ти от внимание и грижи, единствено биха задълбочили връщането на психиката ти в още по-ранен етап и съответно зависимостта ти от тях би станала още по-силна! Сега поне имаш много добри шансове за изход и промяна!

Осъзнай, че за да получаваш истинска обич от другите, е нужно ти самата да даваш истинска обич! А такава можеш да даваш само ако я имаш! Когато я имаш, ти я даваш първо на себе си и чак след това на другите! Истинската обич е независима - тя е смела, спокойна, пълна със самоувереност и радост! Тя идва отвътре, от онова дълбоко сърце в теб, което дълго време е било скривано от облаците на комплексите ти!

Искаш ли да започнеш да развиваш такава самоуверена обич истински? За тази цел ще ти се наложи да работиш както с чисто ментални методи, така и с по-директни, поведенчески конфронтации на страха ти! Разбира се, основната работа в твоя случай се върши с помощта на терапевт. Отговори, ако искаш да продължим кореспонденцията!

[ягодка]

Здравей Орлине,

Позволявам си да се обърна така към теб, защото прочетох, че

предпочиташ тая форма на обръщение. Но респектът и уважението ми

към теб си остават.

Добре си ме подредил.Много лоша и инфантилна ме виждаш.

Майка ми има вина, но и аз имам.Прекалено чувствителна съм, лесно

се обиждам,доста анализирам нещата,доста търпелива съм.Но, кой

каквото сам си направи, никой не може да му го направи.

Преди да се появи Пр в мен се бореха емоцията и разума.Емоцията ми

казваше едно, разумът друго.А аз не можех да направя избор.

Децата ми искат предишната си майка/вече не са деца де/, и аз го

искам.

Не искам никой да ми е длъжен. Искам помощ от тях, защото сама

опитвам, но не мога.Беше ме страх да стоя сама в къщи-преборих се.

Получавах кризи, пиех лекарства, казвах молитви на Дънов.Оставаха

само няколко пъти при мен-после сама се справях.Сега няма и помен

от страховете ми в къщи. Но с тоя страх от вън не мога сама. Нали

за това сме семейство, да си помагаме.Когато те са имали нужда от

помощ, са я получавали от мен. Сега аз имам нужда.

Искам и сега да се справя.Да изляза от тоя капан. Да не се моля на

никой да отиде да ми купи хляб.

С вяра и уважение към теб.

[Орлин Баев]

Привет, Ягодка!

Вярвам в теб и възможностите ти! Имаш потенциал за справяне - точно фактът, че имаш висок страх, говори за това! Страхът ти е прекрасно гориво за промяната ти - вече го имаш, остава само да го разпалиш с подходяща насока на ума си и действия! Сама наистина е по-трудно - Мюнхаузен също е пробвал и успявал, но да се хванеш сама за косата и да се изтеглиш от блатото, това се случва по-често в приказките! Не че не може - може, животът е едно голямо чудо, а душевността ти крие безкрай от потенциални възможности! С психотерапевт шансовете ти обаче драстично се увеличават! Ако щеш, самата му личност, ако резонирате добре, ще те тласка към промяна, отделно интелектът, сърдечността и методите му!

Какво досега си чела като насоки за самопомощ?

[ягодка]

Здравей Орлине,

Чета книгата на Едмънд Борн "Да се справим с тревожността и фобиите". Влизала съм и в Европея, и други сайтове, но там като че ли, има повече информация за симптомите. Четях и във форумите, но там се чувствам недобре, и вече почти не влизам.В смисъл чета понякога страхотии и обезкуражаващи неща там. Странното е, че аз, която имам проблем,от стола пред компютъра давам вяра, кураж и надежда, на хора като мен.

С поздрав, и пожелание за лек ден.

[Орлин Баев]

А какво правиш с методите от книгата на Борн? Опиши как прилагаш!

Пак искам да наблегна нещо! Огромна част от самата теб е силно убедена в ползата от случващото се! За да промениш нещата реално:

Почувствай, че всичко е в твоите ръце. Пак повтарям - не си жертва на нищо и никого - голяма част от теб самата засега желае ставащото! Ако наистина искаш промяна, изследвай тази част, направи връзка с нея, осъзнавай я все повече, изследвай я все по-смело, намери начини за приятелско взаимодействие с нея и пренасочването на целите и към адаптивни за цялостния ти живот начини!

Ако се интересуваш от насоки за литература или успешен терапевт от населеното ти място, на разположение съм за информация!

Редактирано Август 9, 2011 от Орлин Баев

[ягодка]

Веднага отговарям:

1.Уча се да изразявам чувствата си.

2.Научих се да казвам не.

3.Уча се да се самоуважавам.

4.Правех досег с придружител. После започнах и сама, но синът ми беше свръзката, ако нещо не се получи. Първо пиех половин лексотан, изчаквах един час и излизах.Така един месец. Един ден добих кураж, не си пих хапчето, отдалечих се доста, и бурята дойде. И....дотам беше.

5.Промених храненето.

6.Почитам Бог.

7. Пробвах медитация, но не ми се получава.

Ами това е.

Да, желая литература, терапевт също, защото без него се убеждавам, че няма да станат нещата. Ще трябва да поговоря и с близките си за това. От Пловдив съм.

[Орлин Баев]

Веднага отговарям:

1.Уча се да изразявам чувствата си.

2.Научих се да казвам не.

3.Уча се да се самоуважавам.

Дотук чудесно!

4.Правех досег с придружител. После започнах и сама, но синът ми беше свръзката, ако нещо не се получи. Първо пиех половин лексотан, изчаквах един час и излизах.Така един месец. Един ден добих кураж, не си пих хапчето, отдалечих се доста, и бурята дойде. И....дотам беше.

6.Почитам Бог.

7. Пробвах медитация, но не ми се получава.

Ами това е.

Да, желая литература, терапевт също, защото без него се убеждавам, че няма да станат нещата. Ще трябва да поговоря и с близките си за това. От Пловдив съм.

Настройката на ума, която е необходима при постепенно увеличаващия се досег със страха, е тази на смирено любящо приемане! Поне моят личен човешки и психотерапевтичен опит ме кара да осъзнавам това. Това отношение се учи във визуализация (медитация, авто/хипноза), молитва, съзерцание! Не се получава отведнъж, иска се постоянство, а в началото е добре друг да те води. При визуализациите се използват някои силни нлп и поведенчески техники, които подготвят мозъка и тялото ти за реалния сблъсък с твоя най-добър приятел - страха! Визуализациите на по-високо ниво прерастват в трансперсонални (духовни) и разтварят вътрешния ти потенциал от Любов и Светлина, с които благо заливаш страха си! Тук е мястото и на молитвата. Молитва, практикувана с вживяване, фокус на ума и водеща до медитативно състояние. Молитва, в думите на която са вложени психомеханизмите на състоянието ти и начинът за излизане от него! Молитва, която прави почитането ти на Бог, за което говориш, живо, всеобхващащо и постоянно живеещо в теб присъствие на свързаност и слятост със самата вибрация и тъкан на Божественото. Божественото в теб, в другите и в самия живот! Тогава все по-истински случващо се става и съзерцанието, онзи свободен полет на крилете на интуицията, сърдечния Разум и свободната воля.

В твоя случай, за преживяваното от теб, анализът, както и чисто когнитивните техники са добри и имат мястото си, но опосредствено,. подготвящо! Ядрото на реалното справяне, според моя скромен опит, е в горните стъпки!

Литература: ето тук - надявам се да се наканя и обновя и обогатя списъка ...

Помощни записи за визуализация/ медитация: ето тук - слушат се удобно легнала или полуседнала, с неподвижно тяло и спокойно фокусиране на вниманието в инструкциите. В никакъв случай не се слушат при шофиране или работа с машини. Записите са изцяло непринудени и правени спонтанно, за присъстващите в залата. Но, повечето от тях имат сходни с твоите проблеми, така че медитациите биха ти били полезни! (слушай от третия запис надолу, тъй като първите два са със слаби аудио качества)

Психотерапевтични молитви - дръпни надолу след научния поглед и обяснение

Психотерапевт от Пловдив: ще ти пиша на л.с.

Бъди щастлива!

Редактирано Август 23, 2011 от Орлин Баев

[ягодка]

Орлин, безкрайно ти благодаря за отделеното време, търпението, човечността, искреността! За всичко!

Бъди жив и здрав!!!

[Орлин Баев]

И аз ти благодаря за твоето благодаря!

Ако аз или другите терапевти от "психотерапия онлайн" раздела на "форум за съзнателен живот" можем да помагаме с нещо, моля, не се колебай да потърсиш помощ! Темата ти е отворена, на разположение сме!

Със светли и благи пожелания, Орлин