004. От пръстите на ръцете - Рилски беседи, 17.07.1938 г.

[Лъчезарна]

Молитвен наряд за начало: Вехади - песен ; Молитва

Беседа: От пръстите на ръцете, Рилска беседа, 17.07.1938 г.

Молитвен наряд за край: Молитва

Като ученици, вие се нуждаете от практически правила за живота. За вас е важно, запример, да можете да координирате органите си. ...Много нещастия и страдания на човека се предизвикват, именно, от липса на координация в мислите и чувствата му. Съвременните хора не разбират закона за координиране на силите, вследствие на което седят и критикуват света. Те казват, че Бог не е създал света, както трябва, и търсят начин да го изправят. За да им даде добър урок, да ги научи да не критикуват Великото, невидимият свят ги заставя да се оженят. Като им се родят няколко деца, той им казва: Хайде сега, приложете вашето знание.

*

Природата е сложила богата трапеза пред всеки човек, пред всяко живо същество, но на никого не казва, какво трябва да яде и как да яде. Всеки сам трябва да си избира съответна храна. Някои храни са общи за всички хора, но има храни, които са специални. Всеки човек трябва да знае, коя храна е определена специално за него. Яде ли храна, която не е за него, той се натъква на страдания. Всяка храна, която не съответства за даден човек, предизвиква разстройство в неговия организъм.

*

...зад всяко противоречие се крие някакво благо. ...който изпълнява Божия закон на време и на място, той осмисля живота си. Всичко в природата е на място. Цветята, изворите, камъните представят писма, по които всеки може да чете. Ако разбирате написаното по тях, вие ще създадете цяла поема. Който разбира музиката в нейните естествени прояви, от търкалянето на камъните той може да създаде цяла симфония. Като ученици, вие трябва да учите, да работите съзнателно, за да се ползвате от силите, които се крият в живата природа.

*

Днес всички хора искат да бъдат щастливи, без да подозират, че щастието се крие в техните мисли, чувства и постъпки. Щастието на човека се крие в ума, в сърцето и във волята му. За да придобият това щастие, всички хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват право. За да дойдат до това положение, те трябва да се самовъзпитават. Не е лесно човек да се самовъзпита. За да се самовъзпита човек, изисква се много време. Както скулпторът дълго време работи върху една статуя, докато я извае, така и човек дълго време трябва да работи върху ума, сърцето и волята си, докато изработи нещо хубаво в себе си. Красивите, великите работи изискват дълго време и постоянство. Човек може да разчита само на своя възпитан ум, на своето възпитано сърце и на своята възпитана воля. При това положение, човек може да разчита и на тялото си, като резултат на неговите мисли, чувства и постъпки. Върху съзнателната работа на отделния човек се гради неговото лично щастие, както и щастието на семействата, на обществата, на народите и на цялото човечество.

*

...човек трябва да знае, как да координира топлината и светлината в себе си. Когато светлината в човека се намалява, топлината му трябва да се увеличава. Когато топлината му се намалява, светлината му трябва да се увеличава. Чрез мисълта си човек координира енергиите на светлината, чрез сърцето си енергиите на топлината, а чрез волята – резултатите, получени от светлината и топлината. Това е неразбрано за вас, защото е теория. То трябва да се приложи на практика, за да ви стане ясно.

*

За да постигне своя идеал, човек трябва да употреби много време. Като работи за постигане на своя идеал, той се подмладява. Който не работи за постигане на идеала си, той преждевременно остарява. Стремете се да постигнете всичко онова, което е възвишено и благородно. Стремете се да постигнете любовта, мъдростта и истината. Не е въпрос да разберете любовта, но да я постигнете. Постигнете ли я, тя ще ви учи през цялата вечност. Колкото време и да ви учи, вие никога няма да се отегчите от нея. Това означава стихът в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила". Същото може да се каже и за човека. Човек може да се обича за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за неговото тяло. Тялото на човека е направено по образ и подобие на Божествения свят. Следователно, разчитайте на това, което е вложено във вас. Бъдете доволни от тялото си и не казвайте, че не се харесвате.

*

Когато любовта посети човека, умът, сърцето и волята му проявяват разумна дейност. Дето умът, сърцето и волята на човека не работят разумно, там никаква любов не съществува.

Редактирано Август 10, 2012 от Лъчезарна

[Розалина]

Вашият дом представя един малък свят, който ви е даден като задача, да го създадете, както намирате за добре.

Никога не пропущайте случаите да помагате на хората. Каквато работа да имате, вие пак можете да услужите.

Благодаря Лъчезарна за хубавото резюме на беседата.

От пръстите на ръцете, Рилска беседа, 17.07.1938 г.

Редактирано Август 4, 2011 от Розалина

[Слънчева]

Благодаря за беседата.

Като ученици, вие се нуждаете от практически правила за живота. За вас е важно, запример, да можете да координирате органите си. Вие трябва да знаете, как да слушате, да виждате, да отваряте и затваряте устата си и т. н. Съвременните хора имат очи и уши, но не знаят, как да ги направляват, за да могат правилно да възприемат впечатленията от външния свят. Те имат уста, но не знаят, кога колко да я отварят и затварят, вследствие на което при дъвчене на храната си, често прехапват езика или устните си. Те имат крака, но като не познават законите на правилното ходене, често изкълчват единия или другия си крак. Една от причините за падането на човека и за изкълчването на ръката или на крака му се крие в отсъствие на координация между мислите и чувствата му. Много нещастия и страдания на човека се предизвикват, именно, от липса на координация в мислите и чувствата му. Съвременните хора не разбират закона за координиране на силите, вследствие на което седят и критикуват света. Те казват, че Бог не е създал света, както трябва, и търсят начин да го изправят. За да им даде добър урок, да ги научи да не критикуват Великото, невидимият свят ги заставя да се оженят. Като им се родят няколко деца, той им казва: Хайде сега, приложете вашето знание. Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъв дом, какъвто искате. Вашият дом представя един малък свят, който ви е даден като задача, да го създадете, както намирате за добре. Като се намерят в семействата си, в своя малък свят, критиците започват да се оплакват, че не могат да го оправят. Едното дете вика на една страна, второто – на друга, жената – на трета, и светът им остава неуреден. – Защо? – Всеки говори на непознат език, никой не може да го разбере и да му помогне.

Прекрасен пример, който виждам в своя живот и около себе си. За да можем да се примирим помежду си, първо със себе си трябва да се примирим. Да потърсим Бога в себе си. За да има хармония и мир в един дом, всичките му членове трябва да са свободни и да имат светлина. Да анализират и решават разумно проблемите, задачите...

Всички сме различни, с различни вътрешни преживявания, с различен архетип и ниво на съзнание. Това в едно семейство, а, какво остава за обществото, държавата?... Нужна е работа, съзнателна, за да се научим да живеем заедно...

Едно двегодишно дете искало нещо от майка си. Няколко часа наред то казвало: Мамо, искам маро. Майката се чудила, какво значи думата „маро". В това време в къщата влязла една циганка и почнала да се разговаря с домакинята. Последната се обърнала към циганката с думите: Не зная, какво иска това дете от мене. От няколко часа ми говори нещо, но не го разбирам. Казва ми, че иска някакво „маро". Като чула тази дума, циганката се засмяла и казала: Хляб иска детето. Значи, детето искало хляб от майка си на цигански. Често децата говорят на майките си на непознат език. Те искат от тях „маро", но майките не разбират езика им. Трябва да дойде някоя циганка в дома им, за да каже, че децата им искат хляб...

Понякога странни знаци и случки ни водят напред, осветляват ни... Понякога в един дом си говорим на различни езици...

Всички противоречия и препятствия в живота са ни дадени, за да можем да израстваме, съзнателно...

В древността един окултен учител дал на един от мързеливите си ученици задача, да търколи от някой планински връх десет камъка. Понеже работите на този ученик не вървели добре, той си казал: Ще изпълня задачата, която учителят ми дава, дано ми провърви. Той се качил на един планински връх и започнал да търкаля камъни. В това време, именно, един богат човек се качвал на същия връх. За да не падне някой камък върху него и да го удари, той погледнал към младото момче и му казал : Момче, не търкаляй камъните. Почакай да стигна до върха и после продължи работата си. Момчето послушало богаташа и престанало да търкаля камъни. Щом богатият стигнал на върха, младото момче продължило работата си. След това богаташът му казал: Виждам, че си бедно момче, и понеже ме послуша, поемам издръжката ти през целия ти живот. – Какво показва това? – Че зад всяко противоречие се крие някакво благо. В голямо противоречие изпаднал ученикът, когато учителят му дал задачата, да търколи десет камъка, но той я изпълнил добре. Следователно, който изпълнява Божия закон на време и на място, той осмисля живота си. Всичко в природата е на място. Цветята, изворите, камъните представят писма, по които всеки може да чете. Ако разбирате написаното по тях, вие ще създадете цяла поема. Който разбира музиката в нейните естествени прояви, от търкалянето на камъните той може да създаде цяла симфония. Като ученици, вие трябва да учите, да работите съзнателно, за да се ползвате от силите, които се крият в живата природа. Запример, в пръстите на ръцетe ви се крият ред енергии, които можете да използвате навреме. Ако ви липсва благородство, погладете показалеца си, да се свържете с енергиите, които текат през него. Чрез този пръст вие ще възпримете енергии, които идат от Юпитер. Ако ви липсва справедливост, свържете се с енергиите на средния пръст.

И тъй, в задачата на самовъзпитанието на човека седи и задачата за координиране на неговите органи, както и координирането на природните сили. Запример, човек трябва да знае, как да координира топлината и светлината в себе си. Когато светлината в човека се намалява, топлината му трябва да се увеличава. Когато топлината му се намалява, светлината му трябва да се увеличава. Чрез мисълта си човек координира енергиите на светлината, чрез сърцето си енергиите на топлината, а чрез волята – резултатите, получени от светлината и топлината. Това е неразбрано за вас, защото е теория. То трябва да се приложи на практика, за да ви стане ясно. Учениците не са в състояние да разберат, как водород и кислород могат да образуват вода, докато учителят не направи опита пред тях. За да станеш учен, или музикант, ти трябва да употребиш най-малко 20 – 30 години в усилена дейност. За да постигне своя идеал, човек трябва да употреби много време. Като работи за постигане на своя идеал, той се подмладява. Който не работи за постигане на идеала си, той преждевременно остарява. Стремете се да постигнете всичко онова, което е възвишено и благородно. Стремете се да постигнете любовта, мъдростта и истината. Не е въпрос да разберете любовта, но да я постигнете. Постигнете ли я, тя ще ви учи през цялата веч-ност. Колкото време и да ви учи, вие никога няма да се отегчите от нея. Това означава стихът в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила". Същото може да се каже и за човека. Човек може да се обича за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за неговото тяло. Тялото на човека е направено по образ и подобие на Божествения свят. Следователно, разчитайте на това, което е вложено във вас. Бъдете доволни от тялото си и не казвайте, че не се харесвате. Мнозина боядисват лицата си, главно жените, да изглеждат красиви. Боядисвайте лицето си, но с боята на любовта.

Сега, желая ви напълно да се боядисате с любовта. По-безопасна боя от любовта не съществува. Човек трябва не само външно да се боядиса от любовта, но да я остави да проникне в цялото му тяло. Всеки организъм, създаден по законите на любовта, се отличава с голяма устойчивост. Умът, сърцето и волята на такъв човек функционират правилно. Няма по-велика сила в света от любовта, която твори, организира и пресъздава нещата. Когато любовта посети човека, умът, сърцето и волята му проявяват разумна дейност. Дето умът, сърцето и волята на човека не работят разумно, там никаква любов не съществува. Това, което хората наричат любов, не е никаква любов. Глава, която се изпразва от любовта, е далеч от любовта. В празната глава на човека можете да грухате жито, да чукате сол, да биете масло, но нищо повече не може да излезе от нея.

От пръстите на ръцете

Светъл и усмихнат ден на всички!

Редактирано Август 4, 2011 от Слънчева