Как се преодолява това?

[nina_s]

Здравейте!

Много мислих дали да пусна темата тук или във форума психотерапия онлайн,от една страна е лична история,от друга имам нужда от помощ на психолог,поне така мисля.Ако темата не е за тук моля за извинение и да бъде преместена там където и е мястото.

Историята е дълга.

Със съпруга ми сме заедно от близо 10 години.До преди 3 години му имах пълно доверие за всичко,никаква ревност,никакви притеснения,нищо.Имаше един момент обаче,в който аз бях много ангажирана и натоварена,така да се каже абдикирах от семейните си задължения,исках само спокойствие и той ми го осигури.Докато не дойде шокът - хванах го в изневяра.Приех го много тежко,шокът беше голям,водихме дълги разговори обсъждайки всичко.Исках да знам защо.Тогава разбрах,че вината за това е и моя,да,не това е бил начинът да ми покаже,че се е чувствал пренебрегнат,но....така е станало,не може да се върне.Обсъждахме много и всичко което можем да направим - за да го преодолея аз по-лесно и за да се променим и двамата,за да станем предишното щастливо семейство.Тогава той ми каза,че през изминалите месеци вече е мислел,че съм с него само заради детето.Когато разбрах за всичко беше видимо изплашен,дори като си върна лентата,в единствения път,в който е бил с нея той се прибра и беше някакси нещастен,потиснат,въпреки,че аз още не знаех.После сподели,че тази единствена среща го е отрезвила и някакси му е показала,че не това е начина.После когато вече знаех видимо личеше,че дава всичко от себе си,за да ми помогне да го преодолея,виждаше се,че и на него му е тежко.Ясно ми каза кое не му е харесвало,аз също и положихме усилия да се променим и двамата.Тогава се появи моята ревност.Той се беше запознал с нея по интернет и аз започнах да проверявам всичките му пощи,скайп..всичко.Той ми беше дал паролите си,както и аз на него моите.Имаше няколко месеца,в които може и да съм била ужасна,непрекъснато го питах къде е,какво прави,с кой е и т.н.

Мина обаче година,аз се промених страшно много ,въпреки,че ми беше още по-натоварено винаги се стараех да съм спокойна и усмихната когато сме двамата,да му обръщам внимание,измисляхме неща,които да правим заедно.Просто и двамата явно бяхме осъзнали какво се е случило и си бяхме извлекли поуките.След около година аз усетих как се успокоявам,все по рядко му разглеждах пощи,фейсбук и скайп,започнах отново да си възвръщам доверието в него.До миналата седмица.Изобщо нямаше да вляза в скайпа му ако не бях видяла смс от някаква жена,която го кани в скайп.Тогава влязох и видях.Буквално за минути се сринах.Започнаха същите разговори този път обаче той не можа да обясни защо.Обяснява ми колко ме обича,как ще се бори за мен ако реша да си тръгна,как нищо в моето държание не го е провокирало за това,но не може да обясни защо го е направил.

Това,което много ме обърка в цялата ситуация е разликата в реакциите му при двата случая и разликата в самите отношения между него и жените.

Докато при първия път видимо си личеше ,че съжалява,че иска да поправи нещата.Сега първо ме изкара луда и ми обяви,че това е било само виртуална връзка,но след това,което видях никак не можеше да му се вярва.Обвини ме,че си вкарвам филми в главата и полудявам излишно.После все пак призна,че връзка е имало.Но....докато първия път е била само една среща и след това отрезвяване,сега вече срещите са няколко и дори е прекарал една нощ с нея,лъжейки ме,че е в Гърция по работа,за да не му се обаждам да го притеснявам.Т.е. тук има вече някакво планиране,не е спонтанно изпълнение от което се събуждаш давайки си сметка какво си направил.Хиляди пъти задавах въпроса какво още мога да дам от себе си само и само това да спре,но той не може да ми каже каква е причината.Всъщност не знам дали не може или не иска.

Другата разлика е,че с първата не е коментирал мен и отношенията ми,а както казах, тогава те не бяха много добри,а сега когато отношенията ни са прекрасни са говорили доста за мен и то все лоши неща.Дори говорят за мен с обръщение иронизиращо професията ми.Попитах го не му ли е достатъчно,че ме е сринал на земята с изневярата,но трябва и да ме тъпчи.Отрича да е говорил каквото и да е,но по начина по който тя се изразява за мен в скайп и по това,че той се съгласява с нея си вадя извод,че съм описана като чудовище.

Ако тогава видимо личеше,че се чувства зле,сега имам чувството че ми играе театър,не знам дали защото съм афектирана или наистина е така,но наистина усещам някакъв фалш в молбите да му простя и да не си тръгвам.Единственото,което ме впечатлява,е че той предложи да отиде на психолог или да отидем на семеен терапевт,защото казва,че няма представа защо го е направил и ако това е болестно състояние,психологичен проблем някакъв, иска да се лекува,за да запази семейството ни.

Страшно съм объркана,вече не знам на какво да вярвам,не знам какво да правя,не знам как да се справя с болката,не знам има ли смисъл,в главата ми е пълна каша,а болка изпитвам дори физическа.

Ако някой попита защо не го зарежа...обичам го,не мога да си представя живота без него.Финансите не са ми проблем,имам достатъчно,за да живея сама и да издържам детето си при доста добър стандарт,заради детето също не е.Просто го обичам повече от всичко.

Никога не съм споделяла такова нещо във форум,не знам как ще се реагира,не знам какво да очаквам,но много се надявам на някакъв съвет как да постъпя.Според вас вярна ли е поговорката "Ако нещо се случи веднъж,може и да не се случи втори път,но случи ли се втори път,задължително ще се случи и трети".Вие как бихте постъпили на мое място?Кога прошката се превръща в глупост,да простя ли втори път?Глупава ли съм,че го правя?Изобщо всякакъв съвет или разбиране ще ми бъдат полезни.Кое е по-добре - семеен терапевт или психолог само за него? Изобщо...ще съм благодарна да разбера какво мислите за цялата тази ситуация.

Предварително благодаря за коментарите.

[B__]

......Имаше един момент обаче,в който аз бях много ангажирана и натоварена,така да се каже абдикирах от семейните си задължения,исках само спокойствие и той ми го осигури.Докато не дойде шокът - хванах го в изневяра.....

Тогава се появи моята ревност.Той се беше запознал с нея по интернет и аз започнах да проверявам всичките му пощи,скайп..всичко.Той ми беше дал паролите си,както и аз на него моите.Имаше няколко месеца,в които може и да съм била ужасна,непрекъснато го питах къде е,какво прави,с кой е и т.н......

А това абдикиране и искане съпругът да те остави на спокойствие не е ли изневяра?! Поне имаше ли успех в работата, който да си заслужава развалянето на семейството?

А ако мен така ме дебнат, то и аз бих изневерил. "Ще се дебнем, ще се дебнем и накрая ще се хванем...."

[nina_s]

Успех в работата имаше,но това не е от толкова голямо значение сега.Аз се питам защо едва когато започнах да си възвръщам доверието в него и когато от месеци не съм го разпитвала къде е и с кой е.Когато вече се сещах веднъж на 10-15 дни да погледна скайп или фейсбук или там каквото и да е,точно тогава срива наново започващото да се изгражда доверие.

Предварително казах,че съм си осъзнала грешката и дадох всичко от себе си да я поправя.Взех си поуки и се промених.Той твърдеше,че също си е взел поука и ако има проблем ще говорим,ще го обсъдим и ще го решаваме.А в същото време....

Ако някой попита защо след като съм започнала да си възвръщам доверието в него съм му погледнала телефона ще кажа,че смс получен в 23.30 вечерта,когато жена ти е до теб,някакси е трудно да се повярва,че е по работа.

Давам си сметка,че той е положил също много усилия да ме изтърпи,именно затова не хукнах като наранена госпожичка да се махам,а седнахме двамата и обсъждахме как да разрешим проблемите си.

Сега се опитвам да направя същото.Търся причините,ако има какво още да променя в себе си съм готова,но той непрекъснато повтаря,че съм перфектна,че нищо не му липсва и че няма представа защо го е направил.

А, в допълнение да кажа,смс не беше от тази,с която го хванах,беше от друга.Това как ме тормози не е истина.

Редактирано Август 2, 2011 от nina_s

[Диана Илиева]

Е, тъкмо щях да кажа, че е добре някой мъж да вземе отношение, защо въпросният човек се държи така, но виждам, че не е отговорено по същество.

Може ли малко предистория - защото хората не стават изведнъж еди какви си - какво беше държанието му (по отношение на жените)докато сте били гаджета, а след това, докато не е бил ревнуван, евентуално колко и с каква продължителност връзки е имал преди Вашата (ако сте говорили за това) ...

[aiia]

Как се преодолява това?Ами по два начина.Или му прощаваш и забравяш-ако може от твоя страна което незначи че няма да се повтори и потрети и тн.нататък.Или го зарязваш и забравяш .Но ти си заявила че го обичаш значи че ще го търпиш и ще му прощаваш и за в бъдеще.Дилема тук няма Нина поне на този етап.Хората се променят бавно и трудно.Някои даже никак дори за цял живот.Да се надяваме че твоя случай няма да е такъв.Успех ти пожелавам.

[nina_s]

Е, тъкмо щях да кажа, че е добре някой мъж да вземе отношение, защо въпросният човек се държи така, но виждам, че не е отговорено по същество.

Може ли малко предистория - защото хората не стават изведнъж еди какви си - какво беше държанието му (по отношение на жените)докато сте били гаджета, а след това, докато не е бил ревнуван, евентуално колко и с каква продължителност връзки е имал преди Вашата (ако сте говорили за това) ...

Говорили сме,имал е една по-дълготрайна връзка преди тази с мен,имал е доста богат опит с жените преди да се срещнем.Не съм забелязала някакво особено държание към жените докато бяхме гаджета и докато не беше ревнуван.Аз и съм избягвала да разпитвам за бившите.Всеки си има минало.Не е споменавал конкретна причина поради която се е разпаднала връзката му преди това.

Ако поясниш какво имаш предвид под държание към жените може би ще мога да отговоря по-точно,но като цяло - нищо ненормално.А и докато не го ревнувах е имал възможност да има връзки,точно толкова колкото и сега,но за тогава няма как да знам.Единственото,което ме кара да мисля,че онази от преди 2-3 години е първата е начинът му на държание който наблюдавах и доколкото можех си правех изводи.Чувстваше се страшно зле,макар,че вината беше и моя и имаше възможност да се разберем като зрели хора.Но не мога да съм сигурна разбира се.

[nina_s]

Как се преодолява това?Ами по два начина.Или му прощаваш и забравяш-ако може от твоя страна което незначи че няма да се повтори и потрети и тн.нататък.Или го зарязваш и забравяш .Но ти си заявила че го обичаш значи че ще го търпиш и ще му прощаваш и за в бъдеще.Дилема тук няма Нина поне на този етап.Хората се променят бавно и трудно.Някои даже никак дори за цял живот.Да се надяваме че твоя случай няма да е такъв.Успех ти пожелавам.

Права си така е,оитвам се да разбера защо хората го правят.Защо ще твърдят,че нищо не им липсва,че човекът до тях е ок във всяко едно отношение,а са готови да рискуват всичко това,заради едно мимолетно изживяване.Аз ли съм ненормална,че не мога така.

[jul]

Мила Нина,

бих искала да те попитам - защо сама се измъчваш? Когато не можеш да приемеш човека такъв, какъвто е (в твоя случай е напълно разбираемо!), тогава нужно ли е да упражняваш насилие над самата себе си, да търсиш излишно вина, причина, която е породила неговото поведение? Или приемаш човека или не и го оставяш да бъде щастлив, и си освобождаваш душицата самата ти. Не намирам за необходимо да се прилагат подробни анализи относно какво и защо е породило неговото поведение...не защото едно задълбочаване във връзката не би помогнало да се извлекат нужните поуки, но това не би улеснило теб самата.

Нужна е искреност. Ти как и можеш ли да приемеш тази ситуация? Ако не - оставяш човека да бъде себе си, но няма нужда ти да търпиш това или да търсиш някакви обяснения.

Та нали си избираме партньорите такива, каквито ние ги харесваме? Кой ни е вързал и ни е заставил да следваме определен модел? Щом не ти харесва да те лъже, изневерява, дали си струва да се хабиш да променяш човека? Любовта не се стреми да променя другия. Или го обичаш и приемаш или си хващаш пътя и го оставяш и него свободен с неговите си идеи за връзка.

Нужна е просто искреност. Към теб самата.

[nina_s]

Мила Нина,

бих искала да те попитам - защо сама се измъчваш? Когато не можеш да приемеш човека такъв, какъвто е (в твоя случай е напълно разбираемо!), тогава нужно ли е да упражняваш насилие над самата себе си, да търсиш излишно вина, причина, която е породила неговото поведение? Или приемаш човека или не и го оставяш да бъде щастлив, и си освобождаваш душицата самата ти. Не намирам за необходимо да се прилагат подробни анализи относно какво и защо е породило неговото поведение...не защото едно задълбочаване във връзката не би помогнало да се извлекат нужните поуки, но това не би улеснило теб самата.

Нужна е искреност. Ти как и можеш ли да приемеш тази ситуация? Ако не - оставяш човека да бъде себе си, но няма нужда ти да търпиш това или да търсиш някакви обяснения.

Та нали си избираме партньорите такива, каквито ние ги харесваме? Кой ни е вързал и ни е заставил да следваме определен модел? Щом не ти харесва да те лъже, изневерява, дали си струва да се хабиш да променяш човека? Любовта не се стреми да променя другия. Или го обичаш и приемаш или си хващаш пътя и го оставяш и него свободен с неговите си идеи за връзка.

Нужна е просто искреност. Към теб самата.

Прави сте и ти и aiia ,но....аз наистина искам да съм с него,а това много ме тормози.За приемането ок,за втори път го приемам,обаче не мога да се справя с болката,не мога да го приема така,че да не ме боли.А ако той осъзнава,че има нужда от помощ,защото той държи да потърсим такава,наистина ли не си струва да се опита? Нямаш представа колко искам да видя смисъл в цялата работа и в приемането и в помощта и въобще,обаче съм в огромна дилема има ли такъв.Струва ли си да го правя изобщо?Знам,знам,трябва да изляза наясно със себе си,мога ли да приемам такова поведение и за напред или не мога,обаче не е никак лесно,май и из имам нужда от психолог .

[nina_s]

Хм,чета вашите отговори,чета и моите и осъзнавам,че май отчаяно искам някой да ми каже,че има смисъл.Но това ще е което аз искам да чуя,а не което е всъщност.Благодаря ви за прямотата !

[jul]

Хм,чета вашите отговори,чета и моите и осъзнавам,че май отчаяно искам някой да ми каже,че има смисъл.Но това ще е което аз искам да чуя,а не което е всъщност.Благодаря ви за прямотата !

Има смисъл и бих те подкрепила, ако това ти носеше някакво щастие. Но скъпа Нина, кажи ми честно....нима съществува достатъчно лицемерен и "извисен" човек, който да ти каже, че спокойно, хармонично и щастливо би живял с такъв партньор. В някои среди хората даже са склонни да търсят под вола теле и да развиват невероятни "духовни" способности, които да им помогнат да приемат другия такъв. Защо? Това е чиста форма мазохизъм. Породен от силната зависимост между вас. Той също видимо е силно зависим от теб, затова и моли за шанс. Забеляза ли, че използвах думата зависимост, а не любов.

Затова те призовах за искреност. И ти самата сподели, че не можеш да го приемеш.

Нещата са много по-прости отколкото си мислим понякога.

Щастлива ли си с този човек, такъв-какъвто е? Ако не си, да останеш до него и да го контролираш, да се стремиш да го промениш (с цел "помощ") - със сигурност ще направи нещастни и двама ви.

Редактирано Август 2, 2011 от jul

[Диана Илиева]

Е, тъкмо щях да кажа, че е добре някой мъж да вземе отношение, защо въпросният човек се държи така, но виждам, че не е отговорено по същество.

Може ли малко предистория - защото хората не стават изведнъж еди какви си - какво беше държанието му (по отношение на жените)докато сте били гаджета, а след това, докато не е бил ревнуван, евентуално колко и с каква продължителност връзки е имал преди Вашата (ако сте говорили за това) ...

Говорили сме,имал е една по-дълготрайна връзка преди тази с мен,имал е доста богат опит с жените преди да се срещнем.Не съм забелязала някакво особено държание към жените докато бяхме гаджета и докато не беше ревнуван.Аз и съм избягвала да разпитвам за бившите.Всеки си има минало.Не е споменавал конкретна причина поради която се е разпаднала връзката му преди това.

Ако поясниш какво имаш предвид под държание към жените може би ще мога да отговоря по-точно,но като цяло - нищо ненормално.А и докато не го ревнувах е имал възможност да има връзки,точно толкова колкото и сега,но за тогава няма как да знам.Единственото,което ме кара да мисля,че онази от преди 2-3 години е първата е начинът му на държание който наблюдавах и доколкото можех си правех изводи.Чувстваше се страшно зле,макар,че вината беше и моя и имаше възможност да се разберем като зрели хора.Но не мога да съм сигурна разбира се.

Разбирам.

Попитах, защото aiia е права - човек бавно и трудно се променя. Много хора, вкл. мъже, които дори и да не върви някак връзката им с партньора, няма да пристъпят непременно към изневяра. Особено ако тези ангажименти в работата ти не са продължили много дълго, а са били в продължение на няколко месеца примерно.

На други хора обаче това им е хобито - ако не непременно връзки, то поне флиртове, дали реални или виртуални; като включително по своему остават някак свързани и с партньора си, често имат сами за себе си някаква граница, която най-често твърдо спазват; а при някакво неудволетворение ясно е, че това хоби ще им е и първия отдушник.

Въпросът е, съпругът какъв е по природа; и каква граница си е поставил сам на себе си; и тази граница дали е приемлива и за теб.

Друг е въпросът, че с годините това нещо едва ли наистина ще се промени в значителна степен. Дори напротив - често такъв партньор бива изкушен/придуман/принуден от някой по-напорист възлюбен/а и се развеждат на странна възраст - примерно след 30 години брак дори (това при условие, че другият партньор е приемал забежките).

Разбира се, нищо не пречи да се пристъпи към психотерапия; това, което пишеш ми звучи доста балансирано и разумно, затова може би по-добре първо индивидуална за него, но ако терапевтът прецени, може и семейна. А след това да потърсиш и мнението на терапевта за съпруга в индивидуална среща. И чак след това да решиш какво да предприемеш, защото първо - казваш, че го обичаш и второ - лесно се руши, трудно се изгражда.

Редактирано Август 2, 2011 от Диана Илиева

[nina_s]

Хм,чета вашите отговори,чета и моите и осъзнавам,че май отчаяно искам някой да ми каже,че има смисъл.Но това ще е което аз искам да чуя,а не което е всъщност.Благодаря ви за прямотата !

Има смисъл и бих те подкрепила, ако това ти носеше някакво щастие. Но скъпа Нина, кажи ми честно....нима съществува достатъчно лицемерен и "извисен" човек, който да ти каже, че спокойно, хармонично и щастливо би живял с такъв партньор. В някои среди хората даже са склонни да търсят под вола теле и да развиват невероятни "духовни" способности, които да им помогнат да приемат другия такъв. Защо? Това е чиста форма мазохизъм. Породен от силната зависимост между вас. Той също видимо е силно зависим от теб, затова и моли за шанс. Забеляза ли, че използвах думата зависимост, а не любов.

Затова те призовах за искреност. И ти самата сподели, че не можеш да го приемеш.

Нещата са много по-прости отколкото си мислим понякога.

Щастлива ли си с този човек, такъв-какъвто е? Ако не си, да останеш до него и да го контролираш, да се стремиш да го промениш (с цел "помощ") - със сигурност ще направи нещастни и двама ви.

Страхотен отговор,благодаря ти.Показа ми,че явно трябва да се замисля сериозно над себе си и основно за себе си,затова какво искам и какво изпитвам всъщност.Ако трябва да съм честна думичката "зависимост" не ми е идвала на ума.Има ли начин по който да си помогна и да разбера какво всъщност е това - любов или зависимост.Наистина ли щом не мога да приема такива неща,значи не е любов?

[nina_s]

Разбирам.

Попитах, защото aiia е права - човек бавно и трудно се променя. Много хора, вкл. мъже, които дори и да не върви някак връзката им с партньора, няма да пристъпят непременно към изневяра. Особено ако тези ангажименти в работата ти не са продължили много дълго, а са били в продължение на няколко месеца примерно.

На други хора обаче това им е хобито - ако не непременно връзки, то поне флиртове, дали реални или виртуални; като включително по своему остават някак свързани и с партньора си, често имат сами за себе си някаква граница, която най-често твърдо спазват; а при някакво неудволетворение ясно е, че това хоби ще им е и първия отдушник.

Въпросът е, съпругът какъв е по природа; и каква граница си е поставил сам на себе си; и тази граница дали е приемлива и за теб.

Друг е въпросът, че с годините това нещо едва ли наистина ще се промени в значителна степен. Дори напротив - често такъв партньор бива изкушен/придуман/принуден от някой по-напорист възлюбен/а и се развеждат на странна възраст - примерно след 30 години брак дори (това при условие, че другият партньор е приемал забежките).

Разбира се, нищо не пречи да се пристъпи към психотерапия; това, което пишеш ми звучи доста балансирано и разумно, затова може би по-добре първо индивидуална за него, но ако терапевтът прецени, може и семейна. А след това да потърсиш и мнението на терапевта за съпруга в индивидуална среща. И чак след това да решиш какво да предприемеш, защото първо - казваш, че го обичаш и второ - лесно се руши, трудно се изгражда.

Хм,след като се вижда,че явно границите му са много лесни за преминаване излиза,че аз или трябва да остана с него и да се държа в напрежение да не се почувства неудовлетворен,пренебрегвайки себе си ,за да не пристъпи към този "отдушник" или просто трябва да си тръгна.

Това,което най-много ме притеснява е,че той самият не знае причината.За мен е много страшно когато се правят неща без причина,обикновено означава,че няма да се промени това.

[jul]

Бих искала да споделя и още нещо по повод искреността.

Когато човек се пренебрегва и самоизмъчва, та ако ще и да постави високопарна табелка "саможертва" не зная някога да е довело до нещо добро.

Наблюдавайки себе си (бях много склонна да го правя, затова и твоята история ме докосна), всички мои познати без изключение - когато са смачквали себе си в името на нещо дори "извисено" и не знам си какво - резултатите са били пагубни. Това е като да застанеш пред едно огледало, да загрозиш с нещо лицето си, но да очакваш отражението (партньорът ) да изглежда перфектно и да се държи прекрасно - няма как.

Това ми напомня и на много връзки, в които да речем майката търпи мазохистично бащата, нещастна е, но е с него в името на децата. То всичко отрицателно рефлектира върху тях горките, да не говорим, че един ясен модел на самоунищаващо "саможертвено" поведение се кодира в тях.

Мисълта ми беше, че като цяло сме далеч от силата да бъдем много извисени, че да правим някакви невероятни жертви. по-добре да сме искрени - истински и да взимаме решения от сърце. А не от вина и зависимост. Така спестяваме болката и в сърцето на любимия.

Редактирано Август 2, 2011 от jul

[Лора Витанова]

[

Това,което най-много ме притеснява е,че той самият не знае причината.За мен е много страшно когато се правят неща без причина,обикновено означава,че няма да се промени това.

Винаги за всяко едно нещо си има причина, нещата не се правят без причина, каквито и да са те. Може да не се казва, но я има.

Аз не мога да разбера нещо друго във всяка една ситуация има поне две гледни точки, две страни, тук има само една. Ясно е нещо някъде се е счупило, пропукало..., всеки има право на свобода, дори и да е семеен.

Всичко заприличва на вестник Лична драма за съжаление.

[nina_s]

Бих искала да споделя и още нещо по повод искреността.

Когато човек се пренебрегва и самоизмъчва, та ако ще и да постави високопарна табелка "саможертва" не зная някога да е довело до нещо добро.

Наблюдавайки себе си (бях много склонна да го правя, затова и твоята история ме докосна), всички мои познати без изключение - когато са смачквали себе си в името на нещо дори "извисено" и не знам си какво - резултатите са били пагубни. Това е като да застанеш пред едно огледало, да загрозиш с нещо лицето си, но да очакваш отражението (партньорът ) да изглежда перфектно и да се държи прекрасно - няма как.

Това ми напомня и на много връзки, в които да речем майката търпи мазохистично бащата, нещастна е, но е с него в името на децата. То всичко отрицателно рефлектира върху тях горките, да не говорим, че един ясен модел на самоунищаващо "саможертвено" поведение се кодира в тях.

Мисълта ми беше, че като цяло сме далеч от силата да бъдем много извисени, че да правим някакви невероятни жертви. по-добре да сме искрени - истински и да взимаме решения от сърце. А не от вина и зависимост. Така спестяваме болката и в сърцето на любимия.

Мда,не бих нарекла поведението си саможертва,ама то май си е точно това.Само че хората,които го правят заради децата поне имат оправдание,а аз нямам такова оправдание,то не че трябва,ама човек е склонен да оправдава себе си за постъпките си обикновено.

[nina_s]

[

Това,което най-много ме притеснява е,че той самият не знае причината.За мен е много страшно когато се правят неща без причина,обикновено означава,че няма да се промени това.

Винаги за всяко едно нещо си има причина, нещата не се правят без причина, каквито и да са те. Може да не се казва, но я има.

Аз не мога да разбера нещо друго във всяка една ситуация има поне две гледни точки, две страни, тук има само една. Ясно е нещо някъде се е счупило, пропукало..., всеки има право на свобода, дори и да е семеен.

Всичко заприличва на вестник Лична драма за съжаление.

Разбира се,че има причина,просто той не я знае или поне така твърди.

Съжалявам,че изглежда като вестник "Лична драма".Някой ако има такива права,нека изтрие темата.

Извинения на всички,на които загубих времето.

[B__]

Ами Диана, казваш сериозно да се отнеса?

Какво търсят мъжете в жените? Има един израз за някого, който не знае какво търси и се лута насам-натам "Майка си търси".

Та мъжете като флиртуват и постоянно им се иска флирт или нещо друго не точно търсят женска ласки, а всъщност търсят майка си.

Не че осъзнават това нещо.

А това нещо може да продължи с години. След психотерапия/психоанализа (или духовни катарзиси) мъжът може и да се усети евентуално, че зяпоти насам-натам по жени, защото търси майка си.

След като дойде този етап мъжът разбира какви всъщност жени харесва. Оказва се, че преди е ламтял по голям бюст, а сега въобще не се интересува. Харесвал е руси, а осъзнава, че всъщност харесва черни. Въобще затлаченият стремеж към майката е фалшифицирал истинските му желания.

След като мине този етап мъжът започва да осъзнава, че жена означава женственост, женска душевност и интуиция и т.н. Каквато и да е жената до него тя го удовлетворява, защото вече не търси майка си в жените.

След това идва обичта към всички жени. Не може мъжът да обича само една жена, защото всичките жени са олицетворение на женската душевност. Това, че обича всички жени, означава, че мъжът няма да почне безмислено някаква си сексуална връзка извън семейството, защото обича и своята жена, обича и другата жена и мисли за доброто и на двете. На този етап мъжът се чувства свободен да общува пълноценно със всички жени. Вече не гледа на тях като на сексуален обект, защото не търси в тях майка си. (Между другото жените все се оплакват, че сме ги гледали все в циците. Ами като си ги показват, ще гледаме, я хе хе )

На следващия етап мъжът обича еднакво и всички жени, и всички мъже, и всички хора. Той не вижда смисъл да се прави разлика между половете или поне да се прави на проблем. Става духовно безполов.

Следващия етап е нирвана

Ами ясно е вече, че нещата текат бавно. Ако мъжът обича да флиртува, ще го прави със всяка жена. Това не зависи от съпругата му и не е мерило за нейната красота, доброта, умения и т.н. Зависи си от вътрешната психична настройка на мъжа.

Има два изхода:

- или той се приема, какъвто е и се обича заради самия него

- или търсим друг мъж, който ще ни "изненада" по подбен начин в 90% от случаите

Друг изход е двамцата със съпруга да се отдадете на търсенето на Любовта, Бог и духовната пътека. За да може мъжът да върви по своето развитие.

Има и още нещо много важно. Психичното състояние на жената привлича изневерите на мъжа или най-малкото привличата знанието за тези изневери. Ама мисля, че така е все пак по-добре, отколкото другия вариант. Вариантът, когато психичното състояние на жената привлича болести на съпруга й. Но тук трябва да кажа, че пък състоянието на мъжа позволява тези болести да му се случат.

Като заключение: изневярата на единия в семейството означава проблем и на двамата. Никой не е виновен, но просто имате съвместна задача за решаване.

Редактирано Август 2, 2011 от БожидарЗим

[Диана Илиева]

Хм,след като се вижда,че явно границите му са много лесни за преминаване излиза,че аз или трябва да остана с него и да се държа в напрежение да не се почувства неудовлетворен,пренебрегвайки себе си ,за да не пристъпи към този "отдушник" или просто трябва да си тръгна.

Това,което най-много ме притеснява е,че той самият не знае причината.За мен е много страшно когато се правят неща без причина,обикновено означава,че няма да се промени това.

Не, не, границата може да бъде най-различна - примерно "флиртувам само по интернет", или "флиртувам, срещам се, но без интимности", или "имам съвсем пълноценна паралелна връзка, но тя е по презумпция временна и краткотрайна, а бе въобще второстепенна и не е така истинска, както семейството ми" - всеки човек си поставя различна такава граница. И затова казах, че зависи неговата каква е и дали ти ще я приемеш за нормална.

Незнаенето на причината - според мен може съвсем искрено да казва така. Жените, които не вярват на това, имат само бегло впечатление от мъжете, според мен. Много е трудно да получиш обяснения за чувства и емоции, а какво остава за причините за тях от един средностатистически мъж.

П.П. Не се притеснявай, че някой възприема темата като вестник "Лична драма". Който иска, може просто да не отваря темите в раздел "Лични истории".

П.П.П. Божо, сега вече да

[nina_s]

О,аз му вярвам,че не знае причината,но не вярвам,че такава няма.

Не се притеснявам ,че някой е приел темата като вестник "Лична драма",просто това е моя начин да се извиня ако не съм уцелила начина,тона и мястото за подобна тема,все пак съм във форум с хора,които не познавам и които имат комуникация помежду си.

Исках да го споделя във форум,защото знам,че хората ще са безпристрастни и няма да проявяват излишна деликатност.

Но като се извиних за загубата на времето ви,забравих да благодаря за всички коментари,които прочетох.За мен наистина са от голяма полза.

[Лора Витанова]

Нина, някои само чакат такива истории като твоята, за да дават съвети. Приеми го както искаш.

Не мисля, че тук ще намериш някакъв отговор на проблема си, но това си е мое мнение.

[nina_s]

Нина, някои само чакат такива истории като твоята, за да дават съвети. Приеми го както искаш.

Не мисля, че тук ще намериш някакъв отговор на проблема си, но това си е мое мнение.

Сигурно е така,но в случая аз поисках съвет

От друга страна човек сам избира кой съвет да приеме,един приема,друг отхвърля,при всички положения много глави мислят по-добре от една.А и човек винаги има нужда от странично мнение и от чужд опит,аз предпочитам да е от хора,които не познавам(поне не все още) защото вероятността да се чуят реални мнения е в пъти по-голяма,а и когато споделяш с познат той е прекалено съпричастен(и пристрастен - ударение на А) и се натоварва,а все си мисля,че хора,които не познавам след малко като изключат компютъра си ще забравят за тая история,т.е. няма да съм ги натоварила,поне така се надявам

[Диляна Колева]

Здравей Нина, добре дощла във форума.

Темата ти е точно на място.

Много актуален проблем представяш и разбира се факта, че го представяш публично, предполага, че си готова да чуеш всякакво мнение, само моля те не го приемай лично. Звучиш като интелигентен и балансиран човек и аз вярвам, че нещата ще се развият по най- добрия възможен начин.

Относно проблема. Изневярата в днешно време е ежедневие, за съжаление моралните норми и граници се измениха твърде много.

Факта, че изпитваш силни чувства към съпруга си естествено прави една евентуална раздяла много болезнена за теб.

Но аз не разбрах в момента той иска ли да се разделите?

Залитането в скайп общуване обикновено е компенсаторна реакция - запълване на нещо липсващо, дори скука.

Често обаче човекът преминал към такъв род общувания не си го признава.

Какви са оношенията ви в момента? Топли,? сърдечни?, чувство за вина от негова страна? Какво е неговото обяснение в момента?

Той иска ли раздяла? Защо?

Липсва ли му нещо конкретно? Какво?

Мисли ли че поведението му е в рамките на приетото от вас или не вижда проблем? Защо?

Той преодолял ли е кризата от преди 3 години според теб или е изиграл роля?

Приемаш ли на сериозно сегашните му отношения или можеш да ги причислиш към флирта?

Имал ли е сексуален контакт с познанствата или просто срещи?

По принцип това са въпроси които трябва с него да се коментират. Но може и така.

Една семейна терапия е много добър вариант.

При посещение и на двамата, още при първа среща ще "лъснат" разминаванията и това, което единия мисли за другия, а другия дори не предполага.

Редактирано Август 2, 2011 от didi_ts

[nina_s]

didi_ts тези въпроси към мен ли ги задаваш или просто изброяваш въпросите,които трябва да коментирам с него.На някои от въпросите отговорите са още в първия пост,но мога пак да отговоря на всеки един поотделно ако са зададени към мен.

Какви са оношенията ви в момента? Топли,? сърдечни? - до преди седмица бяха топли,сърдечни,отношения на влюбени хора,явно обаче само излюзия за мен.

чувство за вина от негова страна? - миналият път чувството за вина беше осезаемо,този път не знам дали заради афекта или е наистина,но ми се струва,че не се чувства,чак толкова виновен.

Какво е неговото обяснение в момента? - не може да обясни,казва,че съм перфектна,че нищо не му липсва и не може да обясни защо го е направил.Ще го цитирам "Все едно нещо ме буташе натам да го направя"

Той иска ли раздяла? Защо? - той не иска раздяла,поне така твърди,заяви,че дори и да си тръгна ще продължи да се бори,за да ме спечели отново.Твърди,че е защото ме обича.

Липсва ли му нещо конкретно? Какво? - хиляди пъти попитах какво още мога да му дам,ако му липсва нещо,казва,че нищо не му липсва,че се чувства щастлив с мен.

Мисли ли че поведението му е в рамките на приетото от вас или не вижда проблем? Защо? - знае,че не е в рамките на приетото и вижда проблема,но докато предния път поведението му е било провокирано,сега иска да ходим на терапия,за да се справи с този проблем(ако въобще е възможно)

Той преодолял ли е кризата от преди 3 години според теб или е изиграл роля? - не знам дали я е преодолял,поне така твърди,не съм психолог и много неща не мога да ги разбирам.

Приемаш ли на сериозно сегашните му отношения или можеш да ги причислиш към флирта? - той твърди,че не му пука за тази жена,че е било мимолетно,но за всеки случай си е било връзка,не само флирт,Има ли са няколко срещи,като на едната са прекарали цялата нощ заедно.Това далеч надминава флирта.

Имал ли е сексуален контакт с познанствата или просто срещи - и с двете е имал - с първата само веднъж,когато твърди,че е отрезнял,а с втората повече от веднъж.Ако трябва да съм точна мисля,че два пъти.4 срещи,два пъти сексуален контакт.Така твърди той,склонна съм да мисля,че ми спестява някоя и друга среща.В скайп разговора се говори за "следващия път".Той твърди,че дори и да не съм го била хванала следващ път нямало да има.Казва,че мислел да се срещне с нея само още веднъж,за да и каже,че всичко приключва.