Книгата "Петър Дънов" Георги Гълов

[Guest Дриада]

Доброто не отлагайте!Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело.

5.01. часа

Обикновено в 5 часа сутринта беше на крак.Облечен леко, с удобни обувки.Заставаше с лице към слънцето и слушаше тишината.После слънцето се показваше.Посрещаше го с "Добрата молитва" в утринната тишина.Обичаше да казва:

-Ако един човек е здрав, ако има свежи чувства, ако има светли мисли, има злато в себе си.Слънчевата енергия създава златото в човека.

Вярваха му.Вярваха на всяка една негова дума.

Идваха десетки при него в утринния час, заставаха тихо и чакаха изгрева.Още в онези далечни години преди войните идваха с него в градската градина, която белгийците засадиха в София, а по- късно я именуваха Борисовата градина.Белгийците бяха умни, сговорчиви и предприемчиви хора.Отвориха голяма фабрика за пиво почти на края на града, Орловият мост построиха, паркове и зеленина направиха за чудо и приказ.

Качваха се в ранни зори и до бистрото и хладно изворче до величествената скала на Ел Шадай- както беше нейното свещено име.

Или посрещаха изгрева на Черни връх.Или на Седемте езера.Но най- любимото им място беше местността "Изгрева" или както го наричха тогава,Баучер-едно обширно място от 10 декара, купено от някой си чужденец на име Баучер*.Поляната на "Изгрева" беше извън столицата, по пътя за Драгалевци.Този имот беше празно място, само незасети, необработени места.Околовръст беше оградено с млади, наскоро посадени борчета.Поляните непипнати от човешка ръка, бяха приказно шарени.Тук слизаха първите слънчеви лъчи от Витоша, тук започваше изгревът.През 1921г. това място беше откупено от Братството.Най- напред направиха чешмата с дванадесетте зодиакални знака.След години за две седмици изградиха салона.Бяха дошли майстори строители от айтоските села.Поръча им да градят с дърво- материал по- хигиеничен от тухлите и цимента.Пък и дървеният материал е по- евтин за младежкия джоб...И когато съборът се проведе в новия салон, той нямаше още прозорци.Слонът практически беше една голяма класна стая- организираха се концерти, сказки, беседи.Всеки е добре дошъл- никакви ограничения.

"Изгрева" не бе великолепен, нито прекрасен.Той бе само чист и светъл."Изгрева" бе преди всичко живот, но той не бе самото място.

Честваха всички празници- и религиозни, и официални.Първите- защото ги празнуваха и спазваха неговите братя и сестри по традиция.Вторите- на тях чиновниците и работниците бяха свободни.Можеше да бъде сред тях по- дълго време, да бъде сред повече хора, да може да им говори, да е полезен.Идваха рано, преди изгрев слънце.

Винаги заставаше отпред и ръководеше молитвата.Тя е шепот лек и сърдечен, сякаш те милва топъл ветрец, и песен- химн, издигащ се високо, високо, понесъл теб и твоята душа.Ти не чувстваш,че си стъпил на земята.

Започва леко зазоряване.Молитвата е свършена и идваха всекидневните шест упражнения.

Знаеше, че упражненията с тялото са важни.Тялото трябва да се събуди, да се успокои и да влезе в хармония с новия ден.И тогава можеше да посрещне силата на слънцето.

И после започваше словото си.Казваше им:

-Няма по- велико нещо в живота на човека от молитвата.Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта,На Мъдростта, на Истината,на Правдата, на Добродетелта,на Милосърдието и на ред още добродетели.Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне на езика на Любовта.И още им казваше:

-Колко неща сте приложили от това, което съм ви говорил?Много малко сте приложили.Аз виждам къде е погрешката, зная защо не сте го приложили.Прилагане трябва.Мислите, които събирате, хубавите работи, които възприемате, приложете ги.Не да се натрупват само като камъни и тухли, а трябва да има градеж.Каквото получите градете с него.Трябва ви една школа.Когато привършваха, всички бързаха да се върнат за работа.

А той се връщаше на "Опълченска" 66 и приемаше през целия ден.

Неговият професор Самуел Юфам често казваше:

-Проповедник, който вярва,че всичко, което се иска е да си отвори устата и да остави Господ да я напълни, ще открие,че тя ще бъде напълнена с вятър и облаци, ако не се научи какво трябва да прави.

И той се научи.И той отвори сърцето си за Бога, а хората отвориха душите си за словата му.

Самуел Юфам още казваше:

-Когато хората ви погледнат в лицето неделя сутрин, не забравяйте,че сърцата им питат:"Човече, видя ли Бог тази седмица?"

_______________________

*Джеймс- Дейвид Баучер(1850-1920) е голям приятел на българския народ.Кореспондент на лондонския "Таймс" за Балканския полуостров от 1892г. до края на живота си.Живее дълго време в София, познава добре политическата история, стопанския и културен бит.Смело защитава България в най- критичните моменти( в Букурещ през 1913г. и в Париж през 1918г.), когато малцина открито говорят в полза на българския народ.Пожелава тялото му да почива на българска земя- в Рилския манастир, където е погребан.

Редактирано Август 1, 2011 от Дриада

[Guest Дриада]

Ненаситните желания- това е робството на човека.

5.03 часа

Бог.Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си и времето и пространството.Той е извън живота, но съдържа в себе си живота.Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието.Бог създаде всички форми, но той сам няма абсолютно никаква форма.

Казваше:

-Дух.Висшето начало в човека е неговият дух.Духът на човека е вечен.Той непрекъснато слиза,проявява се и отново възлиза.В това слизане и възклизане човешкият дух върви едновременно в три посоки, от които се пораждат три стремежа:Първият стремеж на духа е стремеж към живота.Вторият стремеж на духа е стремеж към знание.Третия стремеж на духа е стремеж кън свобода.

Казваше:

-Душа.Душата е Божествена субстанция, чрез която се проявява Божията Любов.Умът и сърцето са спомагателни средства на душата.А Духът е нейният ръководител.Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря и това е един от най- великите моменти в Космоса.Когато Христос слезе на Земята,Той слезе именно да помогне на човешките души.

Казваше:

-Истина.Истината е реалното , което лежи в основата на нашия живот.Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика.Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги.Истината е независима от личните схващания на хората.Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това няма да измените нейните отношения.

Казваше:

-Мъдрост.Мъдростта е свят, в който се крие от незапомнени времена всичко, което Бог е създал, всичко, което възвишените духове са създали, и всичко, което човек е създал на земята.Тя е светлината на безпределното пространство, която никога не угасва.Чрез Мъдростта Бог е създал Вселената.Щом Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума идва на своето на място.Всички идеи стават ясни, определени и човек се хармонизира.

Казваше:

-Любов.Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта.Всичко, което виждаме:звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта.Целият Космос в неговата единност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов.В човека Любовта действа като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип в духа.Изкуство е да обичаш някого безкористно, да не мислиш дали заслужава твоята любов или не.Благодари на Бога за това, което ти е дал, за възможностите, които имаш, за всичко.По този начин ще възприемеш Божията любов.Истината говори със слънцата.Мъдростта говори със планетите.А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най- малките, най незначителните същества.

В невежеството не може да има блаженство.

5.10 часа

Средата на ноември 1897 г.Готвеше се за третата си сказка-"Наука и философия" в Дружественото читалище "П.Р.Славейков"

Когато се завърна от Америка, той отседна във Варна, на ул."Дунав", при сестра си Мария.

От Теологическата семинария на университета Дрю в Медисън отиде в Богословския факултет на Бостънския Университет.И защити темата"Миграцията и покръстването на германските племена в християнството"И пак получи свидетелство.Вече имаше лиценз за пастор в град Медисън.Приключи с отличие и Медицинския факултет в Бостън, където обучаваха всички пастори богослови.Методистката църква внимателно подготвяше братята- мисионерството беше свързано с упорита работа и всеотдаен труд.Всеки от тях можеше да бъде изпратен в най- затънтения край на света сред напълно мепознати хора- и всеки трябва да бъде готов да им помогне във всичко.С дума, с действие, с молитва или напътствие.Братята знаеха това и се готвеха за утрешния ден, когато щяха да поемат по дългия път към сърцата на хората.Учението беше освободено от такси, преподаваха им най- добрите.Вече беше написал и предал за печат първия си книжен труд "Науката и възпитанието", оставаше повече от десетилетие до втората книга "Завета на цветните лъчи".Бащата настоя да подхване чиновническа работа при Варненския и Преславски митрополит, но синът отказа.Отказа и на Теософското общество.Търсеше своя път и бащата го разбра, а сестра му се примири.

Евангелистите от града с гордост говореха, че е пристигнал от Америка даровит богослов, Петър Дънов и ще бъде назначен за пастор в църкавата им.Отказа и на тях.Рече им, че може да държи проповед в църквата, но ще работи без заплата, и те приеха това за отказ.И после захванаха да говорят против него, че го мързи да се захване за работа.Прие да бъде библиотекар- домакин на Дружественото читалище "П.Р.Славейков"Имаше време за книгите и за мислите си.А и хората в управата на читалището бяха все чешити- председател беше Кръстьо Мирски, парламентарист и два пъти кмет на Варна, и касиер Капитан Петко Киряков или Петко Войвода както го знаеха всички.И двамата бяха речовити, с чист пламък в душите си и хората ги обичаха.Вече беше изнесъл две беседи-"Произходът на човека" и "Преглед върху древната и модерна философия"

Капитан Петко Киряков най- чисто сърдечно му рече:

-Момче, ако всеки път събираш в читалището толкова хора, ще туриме вход, за да изкараме някой лев.Иначе сме зян.

Но не сложиха платен вход, а салонът винаги беше пълен с хора.

Беше хладен неделен ден.

Сложи си вълнен бял костюм, бяла вълнена шапка на главата и шал на врата.Излезе и тръгна с лека стъпка по кривите варненски улички към читалището.До първата, основополагаща сбирка на Бялото Братство имаше по- малко от година.

[Guest Дриада]

Когато ученикът е готов, явява се Учителят.

5.11 часът

Три са основните начала:

Любов, която носи изобилният и пълен живот;

Мъдрост, която носи пълното знание и Светлина;

Истина, която дава пълнотата и безграничната Свобода.

Това са три отделни лица на един и същи Бог.Бог Отец, Христос син и Светият дух.

Петър Дънов нарича беседите си "лекции", защото са предназначени за по- добре подготвена, академична аудитория, която вече може да вдигне завесата на тайнствения, неизвестен свят, заобикалящ човека.На тази аудитория може да се открие и истината за законите, които управляват човешката психика.Нарича своите лекции "окултни", т.е. съдържащи скрито за човешкия ум знание.Тематиката на окултните лекции е изцяло научна.Дънов говори за движение в съзнанието, за икономия на енергиите, за психичните наслоявания, за разумността в природата, за състоянието на материята, за мисълта като сила и други.Много от казаното в лекциите му науката потвърждава след смъртта му.

Нито обиждай, нито се обиждай!Умният не се обижда.

5.12. часа

Първото летуване беше през 1920 г. в Стара планина.

Опнаха се палатки на Сините камъни.Дойдоха братя и сестри от Сливен.На другата година отидоха в село Ракитово- един живописен кът всред иглолистната гора на Цигов чарк.И хубава чешма изградиха там.Чак после запоянаха редовните летувания на Мусала.Бивакът се установяваше край долните две мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев на връх Мусала.

Изкарваха там до десетина дни.Братята бяха бедни- нямаха палатки, а само навеси.В лошото време спасители бяха огньовете, около които се грееха и се сушаха.След Мусала стигнаха до Седемте рилски езера.И там останаха.

А преди това често ходеха до Яворови присое.Тази извънредно красива, живописна местност е покрита с иглолистни гори и е в подножието на Резньовете.През Яворови присое дълбоко в дола шуми Бистришката река.

До Яворови присое стигаха по няколко пътища- през село Бистрица, през село Симеоново, направо през хижа Алеко.

Бистришките каракачански коне носеха багажа.

В тази вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания.Сутрин от едно възвичение посрещаха слънчевия изгрев с молитви и песни.

След Паневритмията имаше беседа или подхващаха обща работа за обзавеждане и хигиена на стана.Вечерният огън винаги беше един красив завършек на деня.Яворови присое се намира на една голяма височина, около 2000 метра, и пред погледа се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина.Отгоре мощно надвисваха величествените Резньове като покровители и пазители на тия свещени места.Цареше една тишина, която завлядява и те кара да се вглъбиш, да се заслушаш в гласа на вечното и непреходното.Там човешкото съзнание се издигаше в един мистичен свят.И Морените грамадни блокове, разхвърляни като каменно море- намиращи се над лагерния стан, бяха идеално място за размишление и молитва.Морените са заградени от всякъде с гори.

Веднъж направиха нощен излед до тях.Тръгнаха в два часа след полунощ.Целта беше да се види изгревът там.Минаха Пиперката, едно възвишение, после- снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха.Стигнаха на време на Големия Резен и след молитва и песните при красивия изгрев запалиха огън и стоплиха вода.Тук прекараха няколко часа, а на връщане през Самодивската поляна.Казваше им:

-Тази гледка е прекрасна, като на живо кино!Мен ме интересуват камъните, небето, облаците.Красиво е, когато човек насред дъжда не мисли,че ще се наквасят дрехите му, и никак не се мръщи:"Сега ли намери дъжд да вали, развали ми фасона на дрехите".Трябва да ти е приятно, че вали, и като те пече слънцето, пак да не роптаеш, че било горещо.Защо страдаме?Понеже ние ограничаваме Бога.Страдаш, защото си първият, който взема.

И още:

-Защо, като закъсат, хората идват при Бога?Каква нужда има той от тях, след като са загубили най- хубавото време, през което са могли да работят за Божественото?На младини човек казва, че не му е време да работи за Господ.Като остарее, намира,че вече не е годен.Не, сега реши въпроса и кажи:"Ще ида да служа!Нито страдания, нито хули, нищо няма да ме спре!"

Памет

През втората половина на юли 1922г. Петър Дънов повежда голяма група ученици към връх Мусала.След края на прехода казва:"Качихме се на Мусала 104 души мъже и жени от 15 до 70 годишна възраст.Минахме през южната и после се върнахме през северната страна на Мусала.Ние правим първи опит с Новото Учение, да видим какво то може да внесе в човешката душа.

[Guest Дриада]

Обикновеният човек се учи от своите погрешки, а мъдрецът- от грешките на другите.

5.13 часа

"Завета на цветните лъчи" довърши на Арбанаси.Изваждаше стихове от Библията,четеше ги през лятото на събора във Велико Търново и после ги даваше за отпечатване.Тези стихове от Библията бяха с много силно съдържание.Важното бе, че те са свързани с цветните лъчи на Светлината;червени, портокалени, жълти, зелени, розови,сини, виолетови,аметистови и диамантени.Силата на тези стихове е свързана с цветовете- седемте цвята на слънчевия спектър.

Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел за нейното развитие или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове.

Всеки цвят е представен на три места в книгата.Завършва със страница 60 и накрая, на 61- ва страница-със завета на Учителя.

И казваше на братята:

-Нека използваме Светлината, защото всичко зависи от нея.Тя е необходима за живота.А през живота ще прекараме всички краски и тогава ще се обединят седемте Духа на човек и ще се върне към първоначалния източник.Затова Исус Христос слезе да научи човека.

И казваше на братята:

-Най- великия свят, който познават мъдреците от всички времена, и за който Христос говори, е светът на Любовта.

Никога не продаде и един екземпляр от "Завета на цветните лъчи на Светлината".Слагаше подписа си на първата страница и подаряваше книгата на братята и сестрите.

И казваше:

-Когато решите, вие ще я дадете на друг.Беше 1912 година.

ПАМЕТ

Обичай съвършения път на Истината и Живота.Постави Доброто,за основа на дома си,Правдата за мерило,Любовта за украшение,Мъдростта за ограда и Истината за светило.Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.