Когато изгубиш пътя, започваш да се луташ

[jeinni]

Живея в кошмара , която сама си създадох и не мога да си простя грешките, които допуснах.живея с човек от когото имам 2 деца, имаме общо жилище и всеки сам по себе си е добър човек. Заедно от пясък въже можем да направим, но аз изгубих вярата в него ,а той е наранен от моето крещене. С 2 думи нямаме сексуален живот,не разговаряме, не ходим никъде заедно, не каним никого не се храним заедно, заели сме единствено ролята на родители. Когато поискам раздяла ми се отговаря,че"той нямало да се разделя с никого" и престава да разговаря.той има къде да живее, а аз трябва да изляза на квартира и не смятам , че е редно, защото съм инвестирала наследствен имот в общото жилище.освен това смятам, че мястото на майката е при децата си.той ги еобсебил, не им дава 5 минутнки спокойствие.те са на 8 и 10 години, а той спи на дюшек до леглото им,те играя той е до тях през цялата ваканция имат задължителни занимания е не по 4-5 часа.уби котето,защото детето не беше запомнило някаква дума ,а то мяукаше и той го събори и се удари/получи отток на мозъка \ и умря,а то толкова ме обичаше, когато плачех ближеше сълзите ми. Имаме ново коте , но аз не мога да го приема.преди една година започнах да посещавам псхиатър пих хапчета, но ги спрях,защото аз не искам да приема нещата, а искам да ги променя.хапчетата само замъгляват емоциите ми и изобщо не се чувствам по-добре.проблема е в това, че не мога да прощавам и щом един човек ме разочарова аз приключвам, но в случая с това обвързване е невъзможно.не си говорим, не се проздравяваме и изобщо не разбирам защо живеем под един покрив, но той изобщо не се впечатлява. В редките случаи когато съм в настроение, той знае, че прага на дразнимост ми е нисък, веднага се постарава да изпадна в депресия.

Не мога да усетя нито пролетта, нито морето нищо, отдавна съм забравила, че може някой да ме обича, не ходя никъде,защото нямам нито време,нито желание, не общувам с никого по същите причини, имам единствено задължения на майка и толкова.мисля за самоубииство, но ме все още не намирам сили,нямам мечти изгубих пътя.изчетох много книги, пях мантри, повтарях мисли, пробвах със съзидателна визуализация и силата на потока, но не мога да си простя, че по мойте представи провалих живота си. Имам чувството ,че живея нечии друг живот и това не съм аз.

Модераторска бележка: Моля пишете с малки букви (Sentence case). Писането само с главни букви не е прието в този форум. Можете да използвате функцията change case на Word, ако имате проблем с клавиатурата.

Редактирано Юли 31, 2011 от Донка

[Орлин Баев]

ЖИВЕЯ В КОШМАРА , КОЯТО САМА СИ СЪЗДАДОХ И НЕ МОГА ДА СИ ПРОСТЯ ГРЕШКИТЕ, КОИТО ДОПУСНАХ.ЖИВЕЯ С ЧОВЕК ОТ КОГОТО ИМАМ 2 ДЕЦА, ИМАМЕ ОБЩО ЖИЛИЩЕ И ВСЕКИ САМ ПО СЕБЕ СИ Е ДОБЪР ЧОВЕК. ЗАЕДНО ОТ ПЯСЪК ВЪЖЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ, НО АЗ ИЗГУБИХ ВЯРАТА В НЕГО ,А ТОЙ Е НАРАНЕН ОТ МОЕТО КРЕЩЕНЕ.

Първо, моля ви, пишете с нормални букви. С големи в началото на изреченията и с малки след това! Благодаря ви!

Казвате, че сама сте създала кошмара си! Това е чудесно, защото сама можете да създадете и спокойното си съжителство и сегашното ви положение да остане в миналото! Какво би станало, ако вместо с крясъци, реагирахте със спокойствие и толерантна блага усмивка? Може би тогава и мъжът ви, когато види промяната ви, ще се постарае да ви обича и се разбира с вас още по-добре! Колко пъти на ден му прощавате дълбоко и искрено, за малките нещица, които всъщност са незначителни, но както сама виждате, гневно се хващате за тях?! Успявате ли да виждате в него положителните му качества, да му ги казвате, да реагирате вместо с гняв, със съпружеско здраво и добро подчинение - понякога вие, понякога той?! Някакси ми се струва, че той много бързо би променил нападките си ако вие направите мънички добри промени в общуването си! Казвате, че сте загубила вярата си в него и че мислите черно бяло - или/или и че лесно прекъсвате отношения с някого, който "не ви отърва" на разбиранията... Може би тази загуба на вярата ви в него се дължи до някаква степен на вашите собствени субективни емоционални реакции, как мислите? Нима ви бие, нима пие много, нима харчи всичко по жени, нима пребива децата и т.н.? Съмнявам се!

Вземането на хапчета е като наливане на вода в бездна - няма запълване. Струва ми се, че имате по-скоро психологичен, отколкото неврален проблем. А психичните проблеми се решават с психотерапия! Отначало лична, а по-късно и семейна!

ТОЙ ГИ ЕОБСЕБИЛ, НЕ ИМ ДАВА 5 МИНУТНКИ СПОКОЙСТВИЕ.ТЕ СА НА 8 И 10 ГОДИНИ, А ТОЙ СПИ НА ДЮШЕК ДО ЛЕГЛОТО ИМ,ТЕ ИГРАЯ ТОЙ Е ДО ТЯХ ПРЕЗ ЦЯЛАТА ВАКАНЦИЯ ИМАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗАНИМАНИЯ

Звучи ми просто като отдаден на децата си баща - нещо, за което много жени биха се радвали... Разбирам, че искате да няма такова смесване на семейните субсистеми и той да прекарва време с вас, да ви отделя внимание, това е нормално. Но какво правите, за да събудите в него желание за прекарване на съвместно време? Той със сигурност не е ангел, но един нормален мъж би искал от съпругата си поне мъничко женствена пасивност, изразена в приемане, толерантност, уважение към мъжествеността му, дори по женски гъделичкане на тази мъжественост... С виковете си и изискванията си го отблъсквате и сама създавате дистанция и студ помежду ви... Както виждам ситуацията, той буквално се спасява при децата, бяга при тях, защото отношението ви към него го наранява. Вероятно и той не е цвете, но някой трябва да промени нещата, а два остри камъка брашно не мелят...

УБИ КОТЕТО,ЗАЩОТО ДЕТЕТО НЕ БЕШЕ ЗАПОМНИЛО НЯКАКВА ДУМА ,А ТО МЯУКАШЕ И ТОЙ ГО СЪБОРИ И СЕ УДАРИ/ПОЛУЧИ ОТТОК НА МОЗЪКА \ И УМРЯ,А ТО ТОЛКОВА МЕ ОБИЧАШЕ, КОГАТО ПЛАЧЕХ БЛИЖЕШЕ СЪЛЗИТЕ МИ. ИМАМЕ НОВО КОТЕ , НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ПРИЕМА.

Е, бутнал го е, изпуснал си е нервите. Но чак да го е убил, не мисля... Преувеличавате! просто така се е случило!

НЕ МОГА ДА ПРОЩАВАМ И ЩОМ ЕДИН ЧОВЕК МЕ РАЗОЧАРОВА АЗ ПРИКЛЮЧВАМ. ПРАГА НА ДРАЗНИМОСТ МИ Е НИСЪК

Може би именно на това иска да ви научи ситуацията - на прошка, мекота и благост в характера, виждане на нюансите, приемане на различията, вътрешна стабилност, която не зависи толкова от външните фактори, спокойствие и връзка с центъра ви на мир и стабилност!

ВЕДНАГА СЕ ПОСТАРАВА ДА ИЗПАДНА В ДЕПРЕСИЯ.

Влезли сте в ескалиращ цикъл от взаимно дразнене, който е станал вероятно вече автономен... Нужно е да се започне отнякъде. Може би от вашата промяна в по-спокоен и щастлив човек, чието щастие е по-стабилно и идващо от един по-мек и благ характер... Това можете да постигнете в една добра психотерапия. А след известно време семейната терапия ще утвърди взаимното ви щастие! Аз съм сигурен, че когато той види промените във вас, дори и малки, когато види готовността ви за промяна дори, само няколко сесии с терапевта ви ще бъдат достатъчни, за да му помогнат да промени отношението си към вас! Тогава и общите ви срещи с този терапевт ще бъдат резултатни и реално даряващи щастие в дома ви! Намерете го и започнете - питайте за добър психотерапевт в региона ви!

Редактирано Юли 31, 2011 от Орлин Баев

[jeinni]

Благодаря за изчерпателният отговор,но явно изобщо не сте вникнал в същността на проблема. Аз не желая хармония с този човек и ако съм желала съм щяла да я постигна. Това че не пие не ходи по жени и т.н изобщо не го прави светец,защото е лежал 6 години за убииство / в последствие реабилитиран/, това благоволи да ми каже,когато бях бременна в 3-тия месец и тогава създадох кошмара си и не намерих сили да стана и да си тръгна, мислех,че ще мога да свикна да живея с тази мисъл, но не се получи и това беше началото на края. Когато си изпускаме нервите може би трябва да убиваме? Така по улиците ще има само трупове. Дъщеря ми научи азбуката на 2г.и 2 месеца на 3 години вече четеше на 4 години играеше шах и той ѝ крещеше и я удряше, когато не играе правилно.Сега решава непрекъснато задачи и трепери,че не може да реши нещо и утре ще бъде Ваш пациент. Аз също съм абмициозна и постигам целите си, но смятам , че тук се надминават границите на нормалното. Когато останеш сирак и започнеш да се бориш сам с живота трудно можеш да започнеш да се подчиняваш на някого и да го величаеш, като не виждаш нищо велико в него. При мен нюанси не съществуват има силни и крайни чувства и емоции и много добре знам, че именно това поражда проблемите ми.Не съм лицемерка и не лъжа за да прикривам това,което мисля или чувствам. Нима смятате, че човек на 41 години с изграден мироглед за света/който се мъча да променя от години, но резултата е нулев/ би могъл да се промени?

Семейна терапия това сигурно е някой виц .Та той няма приятели, не общуваме семейно с никого, не ходи на гости и не каним такива, защото просто се затваря в стаята и аз се чувствам неудобно, когато звъни телефона в къщи казва "...... сега ще Ви се обади", не изчаква човека отсреща да си отвори устата.Просто ще каже "Аз проблеми нямам, който има такива да си ги решава".Цяла седмица след морето / сами с децата/,се правих на щастлива и той го забеляза ,но не е възможно дълго да се правиш на щастлив,като в действителност не си.Знам,че щастието е въпрос на вътрешно усещане и именно в това е проблема.

[Орлин Баев]

Благодаря за изчерпателният отговор,но явно изобщо не сте вникнал в същността на проблема. Аз не желая хармония с този човек и ако съм желала съм щяла да я постигна.

Ами още уча ясновидството и четенето на мисли, но засега разчитам повече на словесната информация... Искам да кажа, е първия ви постинг има малко инфо за личността на мъжа ви. Ако не желаете хармония с този човек, какво желаете - вероятно раздяла? И ви спират обстоятелствата около недвижимата собственост?

Това че не пие не ходи по жени и т.н изобщо не го прави светец,защото е лежал 6 години за убииство / в последствие реабилитиран/, това благоволи да ми каже,когато бях бременна в 3-тия месец и тогава създадох кошмара си и не намерих сили да стана и да си тръгна, мислех,че ще мога да свикна да живея с тази мисъл, но не се получи и това беше началото на края.

Лежал е, но е реабилитиран, нали?! Тоест няма много общо с присъдата убиец, която вие му слагате. Казал ви е, имал е доблестта да го направи. Всъщност нищо особено не ви е казал, защото е невинен, нали така?! Останалото може би е реакция на собствения ви характер.

Когато си изпускаме нервите може би трябва да убиваме? Така по улиците ще има само трупове.

Това чие желание е? Честно да ви кажа, чувствам немалка агресия в думите ви - просто я долавям, залива ме, даже през интернет. Пиша ви го спокойно, с приемане на личността ви и честно, с желание за щастието ви!

Дъщеря ми научи азбуката на 2г.и 2 месеца на 3 години вече четеше на 4 години играеше шах и той ѝ крещеше и я удряше, когато не играе правилно.Сега решава непрекъснато задачи и трепери,че не може да реши нещо и утре ще бъде Ваш пациент.

Не знам доколко думите ви са обективна истина, но ако са такава, то с това си поведение мъжът ви наистина силно вреди на децата ви! Ако и споменатото им обсебване от него е не просто метафора, а действие по вкопчен свръхконтрол, свръхизисквания и проекция на собствени болни амбиции в децата, разбира се, че така им вреди и още как!

Аз също съм абмициозна и постигам целите си. При мен нюанси не съществуват има силни и крайни чувства и емоции и много добре знам, че именно това поражда проблемите ми.Не съм лицемерка и не лъжа за да прикривам това,което мисля или чувствам.

Със или без сегашния си съпруг, характера си го носите със себе си. В такъв характер присъства много агресия, максимализъм, негативизъм, дори съзнаван или не стремеж за наказание. Вие сама виждате къде е проблема ви. Сама решавате какво да правите със съпруга си и решенията са ваши. В момента ми се струва, че имате повече нужда от юридическа консултация... Но относно критиката и черно бялото ви мислене, те просто изключват възможността за преживяване на устойчиво щастие. Защо не направите стъпки, за да поработите върху смекчаване на характера си?

Нима смятате, че човек на 41 години с изграден мироглед за света/който се мъча да променя от години, но резултата е нулев/ би могъл да се промени?

Човек може да се промени и се променя докато е жив! Мозъкът е пластичен през целия ни живот! Въпросът е дали иска да се промени! Много съпруги постоянно опитват да променят мъжете си... Но промяната става с такт и умение, със спечелване и поддържане на доверието на човека, така че той да е готов на всичко за вас - не и с "триене на сол на главата".

Знам,че щастието е въпрос на вътрешно усещане и именно в това е проблема.

Ако той не желае да работи за собственото си, на децата си и вашето общо щастие, естествено, че ще си вземете нужните решения. Но относно собственото ви щастие, то зависи от вас, от възприятието ви на реалността!

Ако искате, приемете всичко написано от мен за пълни глупости, нямам нищо против! Най-сърдечно ви желая щастие!

Редактирано Август 1, 2011 от Орлин Баев

[Диана Илиева]

Извинете, че се намесвам, но ми направиха впечатление две неща:

... При мен нюанси не съществуват има силни и крайни чувства и емоции и много добре знам, че именно това поражда проблемите ми.

...

Прочетох, че бащата възпитава децата по един краен начин. Но - дори и да се разделите успешно и по най-добрия възможен начин с него и да живеете сама с децата - дали и Вие няма да ги отглеждате и възпитавате по един краен начин, макар и по-различен(в друго отношение краен) спрямо неговия, след като сама определяте себе си по този начин?

... Нима смятате, че човек на 41 години с изграден мироглед за света/който се мъча да променя от години, но резултата е нулев/ би могъл да се промени?

...

Да, смятам, че би могъл, и на 41, и на 71, и на 101, но ... само ако самият човек иска това. Казвам това от собствен опит и наблюдения.

[jeinni]

Той никога няма да допусне раздяла именно, за да не изпусне контрола над децата. Той е тих диктатор,когато му се противопоставиш, те наказва с безразличие. Именно в това е проблема, че аз искам да се разделим,а той не желае да обсъждаме този въпрос. Голямата ми дъщеря е абсолютно мое копие, а малката е толкова широко скроена и толкова мъдра и позитивна за 8-те си години, че моето крайно възпитание, не би изиграло особенна роля. Лично аз смятам, че човек,може да се стреми да се промени ,но това е възможно, единствено и само ,ако има къса памет за лошите неща в живота, а аз съм невероятно злопаметна и не съм в състояниение да прощавам, с което качество изобщо не се гордея.То не есамо да кажеш " прощавам", то трябва да се направи със сърцето и от сърце и ако някой ме посъветва как се постига това, това ще сложи край на проблемите ми.

[Орлин Баев]

За малко да загубя последното ви мнение, а е ценно... Слагам го по-долу.

"Благодаря за казаното ,от Вас, но всъщност, не научих нищо ново . Освен общото жилище на , което сме съсобственици имаме и две деца, които не искат и да чуят за раздяла.Юрист не ми е необходим,защото съм се занимавала и с недвижими имоти и единственият начин да си разделим жилището е или някой да плати на другия или да го продадем.Той не желае и двете, а аз не мога да направя нищо чрез съда, защото ние не сме сключили брак,така че остава евентуално да му свалям звезди, а аз нежелая. Съгласна съм с Вас, че характера ми е твърде краен и агресивен, но на мен си ми харесва и смятам,че човек трябва да отстоява собствените си интереси.В нашето общество на абсурдите важи законът на джунглата. Не съм ползвала досега психотерапевт, но съм чела книги написани от психотерапевти и там се застъпваше тезата, че психотерапевта не трябва да заема страна , а Вие и в двата си отговора съвсем явно и открито заемате страната на бащата на децата ми. Психиатърът може и да не ми помогна, но поне ми постави диагноза - рецидивиращо депресивно разтройство / каквото и да значи това/, а Вие ме изпращате при юрист, без изобщо да знаете дали аз самата не съм. Както Вие чувствате моята агресия, през интернет, така аз чувствам , Вашия негативизъм и отвреме на време ирония, което не смятам , че е редно."

За какво питате всъщност? С какво мога аз или някой друг, по-добър от мен психотерапевт да ви бъде полезен? Съжалявам ако не отговарям на стандартите ви! Ако не желаете промяна в характера си, което цели психотерапията, какво желаете, освен явната ви нужда от търсене на интернет коалиция за предубежденията ви? Ако сама виждате света като джунгла и се държите като агресивен неин обитател, което сформира тревожността ви и това ви харесва, с какво писането тук може да ви бъде от полза? Когато някой си разреши да има отстранено мнение, различно от вашето и вие автоматично защитно решавате, че е пристрастен или негативен, това не е ли проекция на собствената ви пристрастна негативност?

Моля отговорете смислено, за да бъдете полезна на себе си! В противен случай не виждам смисъл от продължаване на дискусията!

С обич и смирена сърдечност, Орлин, човек

[lullaby]

Вижте, важно е едно нещо да знае човек - няма идеален вариант, има оптимален. Вие искате и да се разделите, и жилището да остане изцяло за Вас, и той никакви проблеми да не създава, и да е съгласен, едва ли не желаещ и той това. Няма как да стане. Просто правите избор и живеете с него. Ако изберете да останете заедно заради жилището, значи ще е логично да се постараете да направите живота ви заедно по-поносим и да се разбирате. Ако наистина искате раздяла, той няма как да Ви спре, но има права над жилището и не разбирам защо си мислите, че трябва да се откаже от тях при условие, че и не желае раздялата и иска да е с децата си. Толкова той има право на борба за интересите си, колкото и Вие. В живота всяко нещо си има своята цена - децата са и грижи, и радости. Бракът е любов, но и съобразяване. Работата носи пари, удовлетворение, но отнема от времето. Сънят почивка, но също прекарваме 1/3та от живота си в сън. Изобщо..... всичко е избор между едни или други последствия. Вие в момента имате две противоречиви желания и искате да имате и двете. Няма как да стане. Ще трябва да изберете. Това е ситуацията Ви.

[jeinni]

Защо решихте ,че жилището трябва да остане за мен? Просто искам да го продадем и да си разделим парите, или да ми плати моята част, а аз ще му го прехвърля. Явно ме мислите за голяма материалистка и затова ще Ви кажа някои подробности,че през съвместното ни съжителство придобихме още едно жилище на кредит разбира се ,част от парите, които използвахме бяха общите ни пари, но то е на негово име, така че аз съм пила една студена вода. В това жилище живеят родителите му, които го лишиха от наследство/ пояснявам, че нямам никакъв материален интерес, тъй като нямаме брак/. Искам да Ви дам още едно пояснение, аз му вярвах до такава степен в началото на нашите отношения, че продадох единственото наследство ,малка паянтова къщичка в центъра и платих ипотеката му на предишно жилище, което след години той продаде.Но тогава поех риск, който естествено е отдавна забравен и разчитах явно единствено на съвестта му, която в случая се оказа чиста.Но аз лично не съм срещнала човек, който би направил такова нещо за мене. В момента наистина искам раздяла, защото когато не си говорим се чувствам спокойна, всеки наш контакт ,поражда в мен напрежение.Много добре ми е известно, че за всяко място под слънцето се плаща. Сигурно бихме намерили решение, но той изобщо не желае да обсъждаме този въпрос.Ето в това е проблема и ако в цялата история не замесвахме и децата , нямаше да има сила, която да ме задържи да си тръгна.